Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 19 ноември...
Голготски кръст

†06 ноември по православния календар - Св. Павел Изповедник, архиепископ Константинополски. Св. преподобен Варлаам Хутински, Новгородски чудотворец. Св. преподобни Лука Тавроменийски. свети Герман, архиепископ Казански Прочетете повече ТУК

Празник на сухопътните войски на българската армия Прочетете повече за СВ ТУК

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 26.03.2012 г. / 14:27:46 
Патриотизъм
На 26.03.1940г. умира Дан Колов

imageДан Колов (истинско име Дончо Колев Данев) е български борец. И до днес той е смятан от мнозина за най-великият борец за всички времена и за една от легендите в бойните изкуства. За цялата си кариера изиграва над 1500 срещи (като се твърди, че с неофициалните са над 2000), като от тях губи само няколко, които и до днес не е известно срещу кого, поради което се предполага, че всъщност са слухове, целящи да смалят величието му.

Дончо Колев Данев е роден на 27 декември 1892 г. в село Сенник, община Севлиево. Заминава за САЩ заедно с група българи, когато е едва на 17 години.

Започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби. Следват победи на турнирите в цирк „Виктория“. В двубои той успява да победи много от известните по онова време кечисти - Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан още Човекът светкавица, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглар Люис, Джим Браунинг и много други. Поканен е на турнир в Япония, където паметна остава победата му над Джики Хигън „Удушвача“ — идолът на японската борба — непобеждаван от никого като професионалист. След тази схватка тълпата прави опит да го убие, както и преди срещата му с Джики, когато през прозореца на хотелската му стая профучава с изключителна точност нож, предназначен да го убие, и който Дончо майсторски избягва на косъм. На големия турнир по кеч в Париж, Дан Колов побеждава наред всички свои противници, а на финала и Анри Деглан - „Човекът с хилядата хватки“, европейски, световен и олимпийски шампион. Тази победа му носи титлата „европейски шампион“ и „диамантен пояс“. Наричат го „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“ или „Балканският лъв“.

Дан Колов пътува по всички континенти, побеждавайки включително забележителни тибетски майстори, китаецът Уан Фу и редица други. В последната година от живота си, вече много болен, Балканският лъв се изправя срещу много по-младия световен шампион Ал Перейра и до последно остава човек на честта - успява да го победи. Интересна и показна част за неговата сила и дух е случката, когато отива на лов, но се среща лице в лице с мечка, с която реално се бори около час, като накрая успява да я пребори и убие с пушката си. Следи от неговите ръце са оставени по лапите ѝ. където я е държал в жесток захват.

След 30 години в чужбина той се завръща в родината и е посрещнат като герой. През цялата си кариера е уговарян да смени гражданството си с американско, но до смъртта си той остава българин, с думите: „Чувствам се силен, защото съм българин“. Дан Колов е запомнен и с голямото си сърце, помагайки на множество българи както в България, така и в чужбина, а също и на наши студенти. Със състояние на милионер, той раздава абсолютно всичко до последната стотинка за благотворителност. Първият самолет на българските пощи е закупен от него. Отдава дейността си на българския спорт и създава школи по борба като тренира младите хора, но също така продължава да се състезава почти до последните си дни.

Той умира в България през 1940 г. от туберкулоза. 

 ↑