Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 19 ноември...
Голготски кръст

†06 ноември по православния календар - Св. Павел Изповедник, архиепископ Константинополски. Св. преподобен Варлаам Хутински, Новгородски чудотворец. Св. преподобни Лука Тавроменийски. свети Герман, архиепископ Казански Прочетете повече ТУК

Празник на сухопътните войски на българската армия Прочетете повече за СВ ТУК

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 30.10.2018 г. / 14:36:15 
Истинската история
История на българската славянска империя (с допълнения)
image
Атила Велики, портрет от неизвестен художник, вероятно XII век

След мирните преговори със Св. Луп (брат на св. Викентий Лерински) пред стените на Троа (Франция), Атила взема светията със себе си в България. Тогава великия владетел е катахизиран от него (изучава вярата - така е било в древността за разлика от сега) и най-вероятно приема православието. 

Това обяснява и първото му място в "Именник на българските князе", а също и християнските символи на власт, намерени у неговите наследници от рода Дуло.

Един от най-подробните изследователи на Атила и неговите поданици е Приск Панийски. Той взема непосредствено участие в редица посолства на Източната римска империя на север при великия владетел. От него научаваме подробности за намирането на древния и „свещен“ скитски меч, „битката на народите” – Каталунската битка, както и за погребението на Атила. При прочитане на достигналото до нас „Сказание на Приск Панийски” в превод от С. Дестунис от 1861 г., прави впечатление, че Приск по отношение на Атила и неговия народ, използвал три наименования: „хуни”, „варвари” и „скити”, като последното се среща най-често.

Приск е използвал твърде много, около 11 пъти, термина Скития, като земя и провинция. Терминология характерна за Древна Елада, Римската империя и нейната наследничка – Източната римска империя (Византия).

Той бил силно впечатлен от Атила. За християнско смирение и аскетизъм говорят доста подробности описани от автора. Например по време на пир, дрехите на владетеля били обикновени, елегантни и чисти. На другите се сервирало в сребърни съдове и чаши, а пред него имало само дървени съдове. Докато останалите се кичели със злато и скъпоценности по дрехите и сбруята на коня по скитски обичай, при него липсвали.  

На Приск му направило определено впечатление, че се сблъсквал с проявите на един народ с традиции, песни, ритуали, закони, възпитание и собствен език. В описанията си, като титла на Атила той използвал словосъчетанието „скитски цар”.

В „Анонимен латински хронограф” от 334 г. е било също отразено, че в земите на Скития са обитавали българите.

image
Европейската част от Българската империя на Атила Велики

На картата е показана Европейската част от Българската империя на Атила Велики. Азиатската е стигала до Северния океан, Китай, Япония и Афганистан – това е територия на ДРЕВНИТЕ СЕВЕРНИ ТРАКИ - СКИТИТЕ, НАРИЧАНИ ХУНИ (от китайското “хун-ну” - “чужденци“), А ПО-КЪСНО СЛАВЯНИ.

ТАЗИ ОГРОМНА ТЕРИТОРИЯ И ДО ДНЕС Е НАСЕЛЯВАНА ОТ ТЯХ!

Срещу тези велики и древни войни, наши предци, Китай построява великата си стена, както това ясно е записано в техните извори. Китайците са историческите първооткриватели на хуните и в чийто хроники се срещат данни за тях от ХХ в. пр.Хр до VІІ в. сл.Хр. с названието “хун-ну” - “чужденци“, идващи от север, с враждебно поведение спрямо “Поднебесната империя” (Китай), заради които била изградена прочутата “Китайска стена”.

imageДостатъчно показателни са думите на „бащата на историята“ Херодот, казани за нашите предци: – „Траките след индийците са най-многобройните в света. Ако те бяха нещо общо и се управляваха само от един владетел, биха били непобедими и според мен най-могъщи от всички, които съществуват.Тъй като това обаче е невъзможно и със сигурност никога няма да бъде постигнато от тях, те са слаби. Във всяка отделна племенна област, те носят отделно име, но нравите и обичаите им са едни и същи. Изключение от това правило правят само гетите, травсите и племената, които живеят на север от крестоните”  (Hdt, V, 3).

Явно тези племена е успял все пак да обедини Атила Велики (а и други преди него са успявали очевидно).

За това и в последствие Магнус Феликс Енодий (486 г. епископ на Павия и летописец) възкликва за тях:

„Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът“.

Не случайно Мавро Орбини в своята книга „ЦАРСТВОТО НА СЛАВЯНИТЕ“ (!!!) казва, цитирайки много по-древен автор: „Марк Аврелий Касиодор пише, че българите се сражавали с ромеите още по времето, когато владетел на тази империя бил Теодосий І  (умира през януари 395 г. - бел.р.); след много битки българите били победени около 390 г. и Италия си възвърнала Сирмиум.” (1601. С., 1983, с.51-52).

Касиодор пише в епохата на Теодорих, когато последният в началото на VІ в. се опитва да обедини в Италия остроготи и визиготи под един скиптър. В своята „Готската хроника”  навсякъде, където други автори пишат за хуни, Касиодор директно пише за българи.

Например под 504 г. е записал: „В това консулство, след като благодарение на доблестта на крал Теодорих бяха победени българите, Италия отново овладя Сирмиум” (т.е. Сирмиум е отвоюван от българите през 390 г. (от Теодосий I) и през 504 г. (от Теодорих) – б.р.).

Павел Дякон в своята „Лангобардска история” твърди, че няколко поколения преди времето на Одоакър, старите лангобарди са атакувани от българи и е пленена дъщерята на краля. Павел Дякон отбелязва, че първият лангобардски крал бил Агелмунд и него „неочаквано през нощта го нападнали българи” (кн.І,16), убили го, а дъщеря му взели в плен. Това събитие е отнасяно към 70 –те години на V в. Павел Дякон нарича с етнонима „българи” всъщност всички племена, участвали в хунския съюз.

Прокопий през VІ в. пише, че хуни е име за онези, които в миналото са се казвали кимерийци.

Ето защо, старата българска история не е сложна, ако приемем факта за синтез между древните кимерийци-траки-хуни-скити-българи.

„Зографската история“ от ХІХ в. също съобщава, че българите по произход са кимерийци.

Кимерийците са били трако говорящи. Според гръцките автори като Херодот те са населявали Кимерийския Босфор (днешния Керченски проток между Крим и Южна Русия).

Разбира се този древен народ е обитавал и други територии. За далечна кимерийска миграция от XIII-XII век преди Христа споменава Страбон твърдейки, че след Троянската Война, група енети придружени от кимерийци заминали за земите край Адриатичесто море. Там те се установяват в северната част на Апенинския полуостров, но друга група кимерийци стига чак до Южна Италия. За това говори Страбон в друга своя книга.

image
Разпространението на кимерийски находки в Източна Европа и Апенинския полуостров

Кимерийците са обитавали също части от Мала Азия, по-точно областта Мизия. Там Плиний разполага град Кимерий.

Кимерийски племена е имало и в Тракия. Трерите, обитавали Югозападна България са наречени кимерийци. За тях се казва, че извършвали далечни походи, приписва им се даже завоюването на Фригия през VII век преди Христа.

През V век преди Христа кимерийските трери все още са обитавали Тракия защото са споменати от Тукидид. Той ги разполага между Σκαρδος-Шар планина и Οισκος-река Искър.

Нито Страбон, нито Тукидид не говорят за идване на кимерийските трери в Тракия. Страбон ги определя като народ на Тракия. Тукидид даже дава точната локализация.

Омир твърди, че кимерийците и тракийското племе синтии носят криви лъкове . Със същото оръжие- крив лък са описани и пеоните.

Съвременни археологически проучвания показват, че стария автор е бил прав, кимерийците са дефинирани като конни стрелци: “Cimmerian men were buried with bows, sword, and spear. Everything suggests that they fought as mounted archers”. Абсолютно същата характеристика дава Тукидид за северните траки, наричайки ги конни стрелци. Така са характеризирани и старите българи.

imageБлагодарение на различни разкопки установяваме, че кимерийските върхове на стрели, копия, юзди и т.н. са като тези на траките. Това не е проста случайност, а се дължи на факта, че траки и кимерийци имат едни и същи корени. Например най-древния вариант на кимерийската бойна брадва се среща в земите на Тракия, във Варненския некропол – 4500 преди Христа, такава брадва ползват и траките. Както траки, така и кимерийци имат големи мечове, ползват криви лъкове, върхове на стрели с триъгълно и ромбоидно сечение, кимерийци правят антропоморфни паметници. Те обитават Тракия и черноморските степи, Кавказ, Мала Азия, т.е. тези хора са винаги заедно! Ясно е, че това е един и същ народ! 

Ние искаме да обърнем внимание и на това, че старите писатели, дали ни информация за скитите и Скития, „под скити” са разбирали старите обитатели на Балканския полуостров. Така Йордан (историк от 6 век) пише, че скитите или Скития граничела със земята на албанците. Страбон (1 век пр. и след Хр.) пише, че земята на скитите, застъпва земята на албанците (ХI. IV.1). 

По отношение на понятието Скития и скити достоверен свидетел е римският поет Овидий, заточен в Скития и живял там 5 години:

 

imageТази част на Скития се намира между езерото Вистонис (Порто Лагос) и река Струма. Овидий пише именно:

 

imageСкитските племена, обитаващи тази страна и между които той е живял, са се наричали беси, гети и одриси.

imageСкитският град, в който Овидий е живял, е бил гетският град Томес.

image

От посочените източници става ясно, че Скития е Тракия и скитските народи са тракийски народи. В старата история на балканските народи често споменаваният град  Томес, на егейския бряг на Тракия, се е намирал между река Струма и Порто Лагос. Херодот – бащата на историята, който ни е оставил най-старата информация за Сктия и скитите, също обозначава Балканския полуостров – Тракия, като Скития. Походът на персите срещу Скития не е бил насочен към южна Русия, а към Македония, към езерото Преспа и земята на будините или град Воден. Херодот също свързва скитите с Троя. Най-важните троянски реки- Ликос (Lycos) и Вар (War, Wardar), са обозначени от него като скитски реки. Той пише, че четири от скитските реки – Ликос, Вардар, Танаис (Черна) и Иргис (Виргис, Брегалница), се вливат заедно в езерото Меотис.

imageАко троянската река Ликос е скитска река, то Скития е земята на Троянците и обратно. Ако скитските народи – готи, хуни и българи са живели на река Танаис, то по същото време те са живели и на реките Ликос и Вар, защото тези реки са напоявали същата земя, както и река Танаис. Следователно гореспоменатите народи – готи, хуни, и българи са троянски народи. Ако досега се е твърдяло, че българите са чужд народ, тъй като първоначално са живели на река Танаис, която се счита за Дон, сега ние твърдим, че Българите са стар тракийски и троянски народ, живял първоначално на р. Танаис.

От горецитираните източници на Херодот се разбира, че главната троянска река Ликос тече в близост до р. Вардар, следователно Троя се е намирала в Тракия или Македония, а не в Азия, както погрешно се твърди. Тези факти ни дават основата за правилното разбиране на старата история на балканските народи, както ще видим по-нататък.

СПОМЕНАТИТЕ ЗЕМИ СА И ПРАРОДИНАТА НА ТОЗИ ДРЕВЕН, МНОГОБРОЕН, ВИСОКО КУЛТУРЕН И СИЛЕН НАРОД. ОТ ТУК ТОЙ Е ТРЪГНАЛ И СЪС СИЛАТА НА ОРЪЖИЕТО Е ЗАВЛАДЯЛ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ АЗИЯ И ЕВРОПА. НЯМА ИДВАНЕ ОТ АЗИЯ, „ВЕЛИКО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ“, „ХАНОВЕ“, „ЮРТИ“, КОЛЕНЕ НА КУЧЕТА, ДИВИ СТЕПНИ МОНГОЛСКИ ИЛИ ТУРСКИ КОРЕНИ. НЯМА И АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ИЛИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ АРТЕФАКТ В ПОДКРЕПА НА ТЕЗИ ЧИФУТСКИ ИЗМИСЛИЦИ. ПРОСТО ВЪВ ВРЕМЕТО ЧАСТ ОТ ТОЗИ НАРОД ПРИЕ ЮДАИЗМА И ЗАПОЧНА ВОЙНА СЪС СВОИТЕ БРАТЯ, ЗА КОЕТО БЕШЕ НАКАЗАН И ТОТАЛНО РАЗБИТ ОТ ПРИЕЛИТЕ ПРАВОСАЛВИЕТО!

Ето какво е записано по този въпрос в житието на свещеномъченик Аврамий Български: “След като Стара велика България на канас Кубрат станала арена на кървави междуособици между привържениците на рода на Кубрат и синовете му – Дуло и мощния род Ашина (наречени после най-вероятно Ашкенази – б.р.), една част от старите българи, во главе с големия брат на нашия първовладетел Есперих – Батбаян, се покорили на Ашина и скоро тяхната държава започнала да се нарича Хазария, макар жителите й да знаели, че са българи и езикът и обичаите им останали български до края на съществуването на Хазарската империя.  (в 730 г. владетелят им Булан приема юдаизма и с това започва установяването на еврейската религия от държавата им – б.р). Друга част се оттеглила на югоизток и в поречието на реките Волга и Кама основали Волжка България или Волжски Болгар. Днес само името на река Волга пази паметта за величието на тази българска държава. В десети век владетелят на Волжски Болгар бил подлъган да приеме исляма от пратениците на Арабския халифат, под предлог, че арабите ще построят много крепости и с войска ще помогнат на волжките българи да се отбраняват от своите доскорошни събратя хазарите.“

14.04 по еретическия, 01 април по църковния календар - Св. свещеномъченик Аврамий Български

През 965 г. киевският княз Светослав I, СЛАВЯНИНА, наследник на българите останали по земите на Стара Велика България, успява да разгроми хазарите и да превземе най-важните им крепости и столицата Итил. Киевския княз Владимир I (980 – 1015) нанася последен удар на Ашина.

Много интересни сведения ни дава и житието на свети цар Юстиниан, писано от свети Димитрий Ростовски (27.11 по еретическия, †14 ноември по православния календар):

Свети цар Юстиниан, фрагмент от мозайка. Равена (Сан-Витале). 532-547 гг.Свети цар Юстиниан, фрагмент от мозайка. Равена (Сан-Витале). 532-547 гг.

"Свети Юстиниан, император на Византия, бил славянин (българин, с българско име Управда - б.р.). Той се родил в село Ведряни около град Средец в България. Чичо му Юстин, роден в същото село, отишъл пеша в Константинопол, без да носи нищо със себе си, освен една кожена дреха. Тук благодарение на природните си дарования бързо се издигнал, а после дори станал император. Той довел в Константинопол жена си Лупкиня и сестра Бегленица, майката на Управда. След смъртта на Юстин Управда заел византийския императорски престол под името Юстиниан."

ТОВА СА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНИ ФАКТИ СВЪРЗАНИ С НАШАТА ИСТОРИЯ – ПРАВОСЛАВНИЯТ СВЕТИ ДИМИТРИЙ РОСТОВСКИ, В СВОЕТО ДРЕВНО ЖИТИЕ ЗА СВЕТИ ЦАР ЮСТИНИАН, КОЕТО Е ОСНОВАНО НА ОЩЕ ПО-ДРЕВНИ ИЗВОРИ, ПОТВЪРЖДАВА, ЧЕ ГРАД СРЕДЕЦ Е БИЛ ЧАСТ БЪЛГАРИЯ ТОЧНО 200 ГОДИНИ ПРЕДИ СОЧЕНАТА ЛЪЖЛИВО ОТ ЮДОМАСОНСКИТЕ НИ ИСТОРИЦИ, МИТИЧНА 681 Г., ЗАЩОТО УПРАВДА Е РОДЕН НА 11 МАЙ 482 г. ОСВЕН ТОВА СВЕТИ ДИМИТРИЙ ПИШЕ ЗА СЛАВЯНИ В БЪЛГАРИЯ, В ЦЕНТЪРА НА БАЛКАНИТЕ, БЛИЗО ПОЛОВИН ВЕК ПРЕДИ ЛЕГЕНДАРНОТО „НАХЛУВАНЕ“ НА ТОЗИ НАРОД НА ПОЛУОСТРОВА, ДАТИРАНО ОТ ЮДОИСТОРИЦИТЕ ПРЕЗ 519 Г. ВСЕКИ ПРАВОСЛАВЕН ЗНАЕ, ЧЕ ЧРЕЗ СВЕТИИТЕ НАС НИ НАСОЧВА САМИЯТ СВЕТИ ДУХ! ИМА ДОСТАТЪЧНО СВЕДЕНИЯ, ЧЕ СЛАВЯНИТЕ СА ВСЪЩНОСТ ДРЕВНИТЕ СКИТИ, КОИТО СА ЧАСТ ОТ ТРАКИЙСКИТЕ НАРОДИ И СА КОРЕННО НАСЕЛЕНИЕ НА БАЛКАНИТЕ.

За съответствието между скитите и славяните, говорят и древните жития на свети Андрей Юродиви (15.10 по еретическия, †02 октомври по църковния календар): "При царуването на гръцкия император Лъв Велики - Мъдри, син на император Василий Македонец, в Константинопол живеел един мъж на име Теогност. Той купил множество роби, сред които било и едно момче, славянин по произход, на име Андрей** (Във всички славянски преписи на житието свети Андрей Юродиви е наречен славянин, според гръцкия оригинал - скит)."

Това ясно показва двете наименования на един и същ етнос, към който принадежим и ние!

Друг важен елемент към нашето изследване добавя отново свети Димитрий:

"Скити - древен народ, малка част от който живеела в северните предели на Западна Азия, до Каспийско море, а главната част живеела по северните брегове на Черно море, при което северните граници на разселването на скитите били неизвестни на древните. Бел.ред. (Скифы – древний народ, который жил частью в северных пределах западной Азии, до Каспийского моря, преимущественно же по северным берегам Черного моря, причем северные границы расселения скифов были неизвестны древним.)

Пояснение на св. Димитрий Ростовски към житието н св. великомъченик Меркурий - 07.12 по еретическия папски календар, †24 ноември по православния календар"

Прокоп (историк от 6 в.сл.Хр.) в своята история за готските войни пише по повод възникването на скитския народ следното:

При хуните, които първоначално са се наричали кимбри или кимери е имало цар с двама сина – Утургур и Кутургур, които разделили царството на баща си. Едната половина от хунското царство е наречена Утургури (земята на Утургурите), а другата – Кутургури (земята на Кутургурите). Хунското царство е наречено до ден днешен по имената на тези двама сина и се намира на север от Кавказ.

От другата страна на Меотидското блато (Азовско море - б.ред.) живеели готи, визиготи, вандали и др. готски народи. В по-ранни времена те също са били наричани скити, тъй като всички народи, живеещи в тези области, са носели общото име скитиНякои от тях са се наричали също сармати или меланхлени.” (IV, 51)

imageАрхиепископът Теофилакт (11 в.сл.Хр.) нарича гореизброените кимбри или омбри – българи 

Живелите през 9 век  гръцки писатели, като патриарх Никифор и хронографът Теофан, върху чиито думи се опират не-българските учени при определяне произхода на нашия народ, повтарят горното твърдение на Прокоп за хуните, като го отнасят за българите. Най-старите селища на хуните и българите  според тях се намирали на Меотидските блата до Кимерийския Босфор при земята на сарматите и иберийците, и до Кавказките планини. Там се намирала стара, велика България2.

Византийският император Константин  Порфирогенет отнася това разделение на кимбрите за българите. Той пише, че българският народ някога е бил разделен на две царства, които са били посочени с имената на градовете – Месемврия и Селиврия. Названията на градовете са били съответно и наименованията на тези царства. (Ed.Bonn.III, p.44)image

Когато кимбрите се разделят на две царства, те са живели в Тракия на Босфора, който тогава се е наричал Кимерийски Босфор, тъй като градовете Месемврия и Селиврия са се намирали в тази област.

Прокоп разделя гореспоменатите скитски народи на меланхлени (чернодрешковци) и сармати. Тази характеристика на българите се е запазила и до днес, тъй като българите, живеещи от р.Струма до Черно море носят черни дрехи, а живеещите на р.Вардар и в Мизия, наречени от стари времена сармати, носят светли и пъстри дрехи. Българите са обозначавани също като угри (угрийци). Угрите обаче са пеонски, македонски народ. В старобългарските легенди се казва „угро-пеонски език”(угри – един пеонски народ 3). Пеоните са живеели в централна Македония до Охридското езеро. Херодот (5 в.пр.Хр.) нарича този народ, живял на Охридското езеро – агриани, откъдето идва името Ахридос, дн.гр. Охрид. В този гр. Охрид започва политическия и културния живот на българите. Агрианите или агрите са взели името си от угрите. Тези угрийци, както виждаме, са съседи на албанците и ахейците (дн.гърци), като населяват Македония до ден днешен. Връщайки се на Кавказ, където са живели скитите, се вижда, че този Кавказ не е азиатска, а илирийска планина. Страбон  (I в.пр.Хр.) идентифицира Кавказ с планината Керауния в дн. Албания и Македония (VII, VI, 1; XI, V, 1; XI, IV, 1). Страбон пише:image

„В Кавказ живеят иберии и албанци, сармати, скити, и ахейци”. Това неминуемо означава, че планина Кавказ, където живеят скитите, се намира в близост до Албания и Ахайя (Гърция)Следователно в Македония или Илирия са най-старите поселения на скитите (българите). По този начин ясно виждаме, че българите са живеели и в азиатския и в илирийския Кавказ и са древен трако-илирийски народ. Същевременно те са и троянци и ние ще ги покажем точно като такива.

1) Според превода на Коста.

2) Критично изследване за историята на древните скити, траки и македонци, с 2 карти, Лайпциг, книжарница Дикше, 1915, стр. 50-51

3) Йордан Иванов, Български старини из Македония. София 1908, стр. 53-54.

imageТракийските народи се появяват за пръв път в исторически план при сблъсъка със своите съседи гърците. Първият сблъсък между двете раси е легендарната троянска война. Гърците от егейските острови и Ахайя пристигат с корабите си на тракийския бряг и нападат траките. Между отбраняващите се тракийски народи заслужава да се отбележат – пеласгите в Тесалия, бригите (или фриги) в Македония, пеоните в Македония, стримонците на р.Струма и мизийците в ТракияОмир възпява тези народи в Илиада по следния начин1:

Там пред двореца Приамов голямо събрание стана:

заедно всички стояха – и стари, и млади троянци.

Вихрено бърза Ирида наблизо застана и каза,

уподобена напълно по глас на Полита Приамов,

който бе пъргавоног съгледвач на троянци; следеше

все от високата гробна могила на цар Есиета,

дебнещ кога ще потеглят ахейци от кораби вити.

Образ Политов приела, Ирида продума тогава:

„Старче, ти винаги твърде обичаш безкрайните речи,

както по времена ми; ала днеска войната бушува.

често съм влизал във лютите битки с мъжете враждебни,

ала такива и толкова много войска не съм виждал:

хиляди, както листата в гората и пясъка морски,

вече настъпват в полето, борба да завържат пред Троя.

Хекторе, аз те съветвам усърдно така да постъпиш:

много съюзници има в големия град на Приама,

разни езици говорят далечни хора събрани.

Всеки да бъде началник на тези, които предвожда,

Своите хора в строй да нарежда и води в битка.” (Илиада II, 786-806)

Като взема присърце думите на Ирида (Ирис), Хектор разпуска събранието и всички вземат оръжието, за да защитават земята си. След това Омир представя следните народи с техните водачи:

„Вожд на троянците бе шлемовеецът славният Хектор,

син на Приама; мнозина най-смели се готвеха вече

заедно с него да влязат с копия остри в боя.

Вожд на дарданците беше известният син на Анхиза,"

„Водеше цар Хипотий племе с копие силно пеласги1,

тези, които живееха сред плодородна Лариса,

тях ги предвождаха в бой Хипотий с Пилей2 войнолюбец,

двамата сина на Лет пеласгийски, потомък3 Тевтамов.

А пък Пейрой с Акаманта4 предвождаха всички тракийци,

мирно живеещи близо покрай Хелеспонт5 бързотечен.

Вождът на копиеборци кикони бе смелият Евфем…

Водеше храбро Пирехъм пеонците с лъкове вити,

с чест обитаващи град Амидон до широкия Аксий6,

който разлива води превъзходни далеч по земята.

Силният вожд Пилемен от Енетия, гдето се въдят

мулета диви, доведе безброй пафлагонци юначни…

Одий и с него Епистроф доведоха тук ализони7

чак от далечна Алиба, където сребро се добива.

Мизи начело с Хромий и Еном, вещ птицегадател,

ала чрез птиците той не отбягна най-черната гибел.

Падна в реката, убит от ръцете на внука Еаков,

който в нея погуби и други отлични троянци.

Форкис с Аксаний божествен доведоха фриги при Троя8

чак от Аксания: искаха в стръвна битка да влязат.

А пък меонци предвождани бяха от Местъл и Антиф,

рожбите на Талемен и на езерната нимфа Гигея:

водеха в боя меонци, родени при Тмол недостъпен.

Наст бе водач на карийци, известен с говор незвучен9

А Сарпедон с почтения Главк пък доведе ликийци

чак от далечната Ликия, негде от Ксант бързотечен.”(„Илиада II, 840-877)

Това са троянците. Както виждаме, всички живеят в Тракия, Македония и Тесалия. Те са били пеласгийски и тракийски народи, които са живеели на Балканския полуостров от Лариса до Дунав. Ахейците също са нападали своите съседи в Тесалия, Македония, Мизия и Тракия.

Въпреки всичко това, някои учени, които не са запознати с тези взаимоотношения, твърдят, че Троя се е намирала в Азия. Олимп, Мизия, Пеония, долината на р.Вардар, долината на р.Струма, Мигдония и Тракия в Азия ли се намират?!

Троянският цар Приам е бил фригиец. (Илиада XXIV, 543-546) По-късните автори обозначават фригийци, ликийци, мизийци, карийци и лидийци като троянски народи. (Страбон XIV, III, 3). Местообитанието на тези народи понякога се посочва в Азия, защото се е смятало, че някога е имало преселение от Европа към Азия. Така пише Херодот:

Фригите, както казват македонците, са се наричали бриги, докато са живеели в Европа, в земята на македонците. Когато обаче са се преселили в Азия, заедно със своята земя, са променили името си на фригийци”. (VII, 73)

Фригийците следователно са македонски народ, който се предполага някога да се е преселил в Азия. Кога обаче се е случило това преселение, преди или след троянската война? Херодот пише по-нататък за витините:

Траките се наричали витини, след като са се преселили в Азия. Преди това, както самите те твърдят, са се наричали струмонци, защото са живеели на Стримон (Струма) в Македония. Отново според самите тях, те са били прогонени от теукрите и мизите от техните местообиталища.” (VII, 75)

Витините също са македонски народ. Мизите също са такъв народ, щом са прогонили стримонците от тяхната родна земя. Според Херодот те са живеели на планината Олимп – „Мизийците са потомци на лидийците, но са се наричали олимпийци по името на планината Олимп.” (VII, 74).

Така се вижда, че съгласно и по-късни писатели, троянците са трако-илирийски народ, където и да са живели. Освен това Омир сам поставя границите на царството на Приам.

„Слушахме, старче, преди, че и ти си живеел честито.

Нявга, нашир и надлъж, чак от Лесбос на древния Макар,

та до великата Фригия и Хелеспонта безкраен,

вредом те слави мълвата с добри синове и богатства.” (Илиада, XXIV, 543-546)

Царството на Приам, следователно, се е намирало между Фригия (Македония), Лесбос и Хелеспонт. В този район фактически са живеели назованите от Омир троянски народи – пеласги, пеони, мигдони, траки и т.н.

Що се отнася до разкопките на азиатската страна на Дарданелите, където е предполагаемото място на Троя, те нямат тази стойност, която им се предава. Там нещо е било изровено, намерено, но какво е то? Как можем да докажем, че изровените руини са царството на Приам...

Парис – синът на троянския цар Приам, откраднал „хубавата” Елена, съпругата на гръцкия цар Менелай. Поради това разгневените гърци обявяват война на Приам и чрез смелост, и хитрост разрушават Троя.

Следователно Троя не е била разрушена от боговете, а от гърците. Ние, обаче, виждаме, че Троя се е състояла от множество народи и държави, които не биха могли да бъдат разрушени от отделни битки, войски и войници... От поезията на Омир може да се вземе само тази част от историята, в която се описва, че са се водили войни между два съседни народа – гърци и тракиМного вероятно е поезията да е свързана с първите гръцки завоевания на бреговете на Егейско, Мраморно и Черно море.

1) Народна Култура, София 1969 г. 

1) Пеласгите на Хипотий са били въоръжени с копия.

2) Изпуснато е, че Пилей е потомък на Арес

3) Лет е син на Тевтам.

4) Акамант водеше тракийските племена на Пейрой.

5) Земите оградени от буйните потоци на Хелеспонт.

6) Аксий или Axios е спомената, че е река Вардар!

7) Хализони или халицони.

8) Не се споменава „при Троя”.

9) В немския превод на Фосс е употребена думата „варварски език”, а не „говор незвучен”.

imageВергилий e един от най-значимите поети на Древен Рим, който пише за нашите древни предци - тракийците от Троя. Неговата „Енеида“ се превръща в национален епос на Рим, изключително популярна от своето публикуване до наши дни и оказва значително влияние върху формирането на съвременната западноевропейска литература. Героичният епос в това произведение е за трака Еней от Троя, племенник на цар Приам, завел след погрома над града-държава част от съгражданите си траки до Апенинския полуостров през ХІІ век пр. н. е. и създал града-държава Рим. Касае се за исторически факт, а не за легенда, каквато е историята за Ромул, Рем и Вълчицата.

В западната историография този тракийски народ от Троя е наречен етруски, най-нови изследвания доказват, че етруският език е в основата на латинския.

Старите автори също описват, че и от двете страни в Троянската война воюват Българи:

"Тесалийските мирмидонци на Ахил са Българи."

"Шестоднев" на Йоан Екзарх

"Ахил заминал заедно с Атридите, като водил своя собствена войска от три хиляди души, наричана тогава мирмидонци, а сега Българи."

Йоан Малала - Византийски хронист.

"Ахил Пелеев бил скит от градчето Мирмикион, което се намира на Меотидското езеро. Той бил изгонен от скитите заради своята жестокост, свирепост и надменния си дух и след това се поселил в Тесалия.

Гръцки историк от 1-2 век Флавий Ариан - “Периплус":

Йоан Цеца също твърди, че Ахил е българин и го свързва с хуните:

“И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби,

с тях бе Ахил, многославният син на Пелей,

и на Тетида, дъщерята на философа Хирон,

бе предводител на хуните, българите-мирмидонци,

на брой две хиляди и петстотин …”

Той описва и българи на страната на Троя:

“А Пирехми водеше пеонците, сиреч българите,

от река Аксиос, сиреч от известната Вардар...

Хроми и Еном стояха начело на всички мизи."

В Троя през войната царува цар Приям, което звучи като "прям". Но преди да се качи на престола той е имал друго име: Подарк. Сред имената на синовете и дъщерите му са: Милио, Хромий, Главк, Еньо, Медуса (Медуша).

Името Медуса или Медуша (на гръцкото “С” в кирилицата отговарят “С” и “Ш”), е ясно свързано с думата “мед” (а и с “душа”).

Еньо е старо българско име. По гръцки би трябвало да се пише “Енеос” Така и името на античния герой Еней съвпада със старото българско Еньо. Същото име е запазено и при италианците - Енио. Римляните смятат Еней за свой предтеча.

Ахейските бойци на Менелай и Агамемнон и мирмидоните на Ахил не са чужди агресори, а хора близки по произход с траки и трояни. Илиада е описание на една братоубийствена война... това е и причината Омир да не употреби нито веднъж думата варвари.

Агамемнон и Менелай са потомци на Атрей, който пък е син на тракийския благородник Пелопс, пристигнал от Фригия.

Троянската Война е пагубна за всички участвали в нея. Нито Троя ще си възвърне старото величие, нито пък ще има светло бъдеще за ахейците. Те ще бъдат покорени и асимилирани от африканските гърци, които ще си присвоят историята им.

Омировата „Илиада” представя троянците като родствени на траките, а днес огромната част от учените приемат това като неоспорим факт, говорейки за трако-троянски етнокултурен кръг.

Тракийският произход на ахейските благородници обяснява защо микенските куполни гробници са като тези на траките и защо древните микенци са жертвали коне при погребение на знатен човек - този обичай е напълно чужд на гърците. Ахейците, както траки и трояни, са били конен народ, а при гърците основната войскова единица е хоплитът.

imageimageimage

 

 

 

 

 

Тези факти обаче се укриват от широката публика и така става възможно да се поддържа илюзията, че гърците побеждават трако-трояните... Гърците само асимилират ахейците и пеласгите в по-късни времена и си приписват и славната им история.

Древногръцките автори пишат, че идвайки на Балканите гърците заварват местното население „пеласги”, те попадат в нов вид високоразвита цивилизация, заварват огромни градове, висока култура, голяма героичност сред войните пеласги именно затова ги наричат „богоподобни” . Усвоявайки голяма част от тяхната култура по-късно започват да ги наричат „траки”, което означава варвари, твърдейки, че нямат нищо общо с “великата” елинска култура.

Многобройни са свидетелствата, че тези родствени пред-гръцки народи, са същите, които обитават Балканите и Мала Азия и днес и се наричат българи, сърби, хървати, "македонци". Това се опитват да скрият гърците още от древността, те отричат културата на коренните жители на Балканите като я наричат своя, дори отричат и правото на собствената им земя. И дори наричаните преди от тях „богочовеци” сега ги обиждат с варвари, византийските летописци наричат българите варвари, както елините са наричали местните жители на балканите под името „траки", което означава див, суров човек, варварин. Тази идея достига връх в разцвета на Византия. През 7-ми век византийските летописци провеждат мащабна кампания за изопачаване на историята пишейки, че пришълците гърци са местно население, а местните жители са чужденци. В последствие на нас ни се втълпява следния цикъл:

"Културата и цивилизацията са изобретени от гърците, подети са от римляните и са завършени от Западна Европа."

Какъв е бил външния вид на местното население?

imageБорци от о. Тера с чубмаси и перчеми. Типичен пример за така наречената "прабългарска" прическа - обръсната глава, перчем и плитки.
imageГлава с чумбас от неолитно селище в Невали Кори, днешна източна Турция. Знае се,че близки родственици на пеласгите са населявали Мала Азия.
imageТракийски борец с чумбас - музей в Берлин, изложба на тракийската култура

 

 

 

 

Александър Велики с чумбас

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тази прическа е отличителна черта на местното балканско население.

Подобен е видът и на живеещите в земите северно от Черно море наши сънародници:

image  image

 

 

 

 

 

 

 

Това са паметници и картини на руския княз Светослав I, син на света равноапостолна княгиня Олга. Очевидна е приликата между княза и нашите владетели и победения враг е общ – юдейска хазария. В тази част на скития чумбаса е наречен хахол.

Херодот описва шарените ямурлуци на траките, наричани зейри. Те са дълги до глезените, изработени са от дебел вълнен плат, украсен с единични или двойни цветни ивици. Обикновено зейрите имат прикачена качулка и се закопчават под брадичката.
Други връхни дрехи, споменати от Овидий и носени от гетите в Мизия са кожусите, които еднакво обличали и жените и мъжете.

imageатическа ваза – V в. пр. н. е.- тракиец в ямурлук

Ямурлука се е запазил и до днес.

Древногръцкият историк от 1ви век  Плутарх пише, че чумбаса е характерен за племето абанти (тракийско племе) и за мизите (огромно тракийско племе населявало земите на север от Стара планина). Знае се, че тази прическа също е характерна и за тракийското племе гети (готи).

До преди 100 години по селата ни са се носили перчеми, но европейските ни учители са карали българските деца да си остригват перчемите.

Земите на Балканите, северното черноморие и западна Мала Азия са били населени от различни тракийски племена, те са се преселвали свободно и са си сменяли имената, за да се отличават от другите племена част от бригите стават фриги, част от меонците - пеонци, гетите - готи и пр.

Надписите по плочиците от село Караново (4-то хилядолетия Пр. Хр.) и село Градешница, Врачанско (5-то хилядолетия Пр.Хр.) доказват, че траките (българите) са имали писменост преди 5000 години. Тази писменост е с 2000 години по-древна от шумерска и египетската. Открито е поредното доказателство за древността на културата по нашите земи, която става първоизвор на културата и цивилизацията в целия античен свят.

Доказано е, че по нашите земи за първи път започва обработката на металите!

Нашите земи са били като извор на живота и познанието. Дедите ни разпространяват безценният си опит в земеделие и скотовъдство сред много народи и по този начин ги измъкват от мрака на мизерното съществуване. Днес западни учени признават, че знанията за обработка на бронз, определени стопански методи и оръжия, са дошли в Северна Европа от Балканите.

Прототипите на мечове, копия, брадви, ножове, торкви и т.н. от Дания са намерени в земите на траките. Още в ранната древност малки групи тракийски племена и родови общности са мигрирали за Северна Европа и са занесли там своята материална култура. Затова България и Дания са държавите с най-много погребални могили, а датчаните проявяват голям интерес към нашите тракийски паметници. В Германия са открити стотици тракийски находки, които целенасочено  не са идентифицирани като такива, а носят лъжливи названия названия като протокелтски, халщатски..., а на някои находки просто били  от Ранната Желязна епоха. За това кой ги е сътворил и как са попаднали в Германия историците предпочитат да си замълчат. Не е лесно да се обясни какво търси тракийска ромфея в Германия. Такава находка може да се види в Rheinischen Landsmuseum Trier, Зала V, витрина 38. В зала XVIII могат да се видят също и статуетки на тракиец с ямурлук, боец с  чумбас, в зала IV и V има и тракийска керамика, в зала X и XI - тракийски статуетки.

Френският свещеник Фулко пише за първия кръстоносен поход:

„Оттук те поели път през земите на българите, които назовават траки според предишните паметници.”

На карта от 4 век от Св. Йероним (331-420) пише – „Mesia hec & Vulgaria” (Мизия, тук и България) 

imageКартата е ориентирана на изток (горе е изток)

Доказателствата за местния ни произход са безброй, а още толкова очакват да излязат на бял свят.

Какво сме наследили от нашите предци? Наследили сме културата, традициите и всичко, което днес ни прави уникални сред останалите народиИ днес хубавите ни песни и мелодии се носят из цял свят, и днес чужденецът е смаян от ритъма на нашите танци. Ние сме свободолюбив народ, никога не сме били робовладелци и винаги сме се борили за свободата си.

Може да обобщим, че българите са старите скити, част от които са обитавали Балканския полуостров, Панония, Дакия, до Карпатите.

Старите скити са се разделили на различни народи под различни имена. Тези, които живеят в Тракия, са се наричали общо траки, в Илирия – илири, в Панония – панонци и т.н. Всички тези скитски народи са се разделили на отделни племена като гети или готи, хуни, българи, авари, пеони, македонци, които от 7 век сл. Христа носят общото име българи. 

В исторически план тези народи са споменати още по времето на троянските войни. По-късно тракийските скити преминават през Босфора към Азия и нападат персите. Скоро персите потеглят на военен поход от Азия към Европа срещу скитите. Едва през 4 век сл. Христа в Македония възниква силна държава, която поробва гърците и персите. Не след дълго време идват римляните и поробват македонците, както по-късно и целия Балкански полуостров до Карпатите. Към края на 4 в.сл.Хр. започва разпадането на Римската империя и етническото пробуждане на поробените скити, тогава някои започват да ги наричат славяни (МОЖЕ БИ, ПОРАДИ ЗАПОЧНАЛОТО МАСОВО ПРИЕМАНЕ ОТ ТЯХ НА ПРАВОТО СЛАВЯНЕ НА БОГА). 

В 5 в.сл.Хр. под ръководството на Атила те основават голяма скитска държава, която се разпростира чак от р. Рейн до п-в Камчатка и о-в Сахалин (територии, в голяма част населявани от славяни и до днес). Своята политическа независимост скитите или българите запазват до 11 в.сл.Хр., когато падат под владичеството на византийските гърци и отчасти под владичеството на германската империя и маджарите. Българите извоюват своята политическа независимост към края на 12 век (1186 г.). Тази независимост те запазват до 1393 г., когато падат под турко робство. 

imageТурците унищожават българската интелигенция и аристокрация, като се опитват да я обърнат в мюсюлманското кривоверие. Повечето български благородници отказват да приемат нечестивата вяра, като предпочитат да умрат, заедно със семействата си в мъчения, но да следват Спасителя Христос и да запазят българското име и род, за което получават християнски мъченически венец и вечен живот близо до Бога. Малка част от българите приемат сатанинското садистично зловерие, с което запазват телата и имотите си, но осъждат душите си. Децата на тези предатели, техните единоверци от Анадола все още наричат гяури!

От българите остават само селяни, които до такава степен биват потиснати, че загубват своето национално съзнание.

Вече спира да се говори за българи на Балканския полуостров. Едва в 1762 г. един български монах от Атон – Паисий Хилендарски –  открива, че българите някога са имали голям, силен, самостоятелен народ и велики царства. За да събуди народното самосъзнание, Паисий написва кратка българска история, която не се печата, а във вид на ръкопис се чете и преписва от различни родолюбиви българи.

Съвременните манипулации с историята ни и цялостното икономическо робство в което се намираме идват именно от наследниците на юдаизираните Ашина – Ашкенази.

ПРЕДИ ТОВА ОБАЧЕ НАШИЯ НАРОД Е БИЛ ОБЕДИНЕН И СИЛЕН. ТОЙ УСПЯВА ДА СЪЗДАДЕ НАЙ-ГОЛЯМАТА ИМПЕРИЯ СЪЩЕСТВУВАЛА НЯКОГА.

Третият син на Атила, чието име е Ернак, е признат от всички големи учени (Бъри, Макуарт, Вернадски, Рънсиман, Мюсе, Артамонов) за една и съща личност с Ирник, от българските анали "Именник на българските князе"!

image
 
"Именник на българските князе"

Историческите извори сочат ясно истината. Един от основните източници за нашата история е споменатия "Именник на българските князе"Изследователите са единодушни, че достигналият до нас текст е препис от старобългарски документ от IX-X век, че първоначално текстът е бил изсечен върху камък, и че се е състоял от две части, като първата е завършвала със съобщението за петимата князе с остригани глави. Втората част обхващала периода от 680 до 767 г. Преписът от X век според тях е направен въз основа на този каменен надпис. По късните преписи, които са достигнали до нас са от XV и XVI в.(Христоматия по история на България том 1).

В този важен исторически документ българските владетели са наречени "КНЯЗЕ".

В никой артефакт или исторически документ, свързан с българите няма да прочете и титлата „хан“. Няма и никакъв исторически извор, в който да се говори за Тангра, който всъщност е Тънръ – езически ТУРСКИ „бог“! 

Неоспоримите археологически находки и писмени източници, изобличаващи фалшификациите на псевдоисториците, юдомасони са множество.

Най-интересното, е че тази титлата княз се появява при славянските владетели на Панония и Великоморавия (където е била столицата на Атила Велики, показана на горната карта) и е заимствана от нашите владетели, които по своите медальони, пръстени-печати и монети са се титулували канес (княз).

Същите данни ни дават и неоспоримите археологически артефакти.

Вижте подобна статия: Християнството на българите и техните владетели

 

Източници:

„МАЛКО ИЗВЕСТНИ ФАКТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ“  Проф. д-р Георги Бакалов, зам.-ректор на СУ Св. Кл. Охридски

„Енциклопедия Британика“ – „The origin of the Cimmerians is obscure. Linguistically they are usually regarded as Thracian...“

Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996

Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. J.Henderson, Books 10-12, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000

Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 3-5, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 1-2, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1997;

Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972. II.96

"Geschichte der Bulgaren", Steiwetz, Berlin, 1917 - Gantscho Tzenoff

Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, Лик, София, 2010 с.236

с. 234

Превод С. Дестунис „Сказания Приска Панийского” Ученые записки второго отделения императорской академии наук. Книга VIII Выпуск 1. СПб 1861 г.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 
 
 ↑