Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български национален дух.  Верую
На 22 януари...

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
16.03.2012 г. / 19:12:28 
Патриотизъм
На 16.03.1873г. е роден Михаил Чаков

Михаил Чаков е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Михаил Чаков е роден на 16 март 1873 г. в градчето Гумендже (днес Гумениса), Егейска Македония. Завършва VI клас на Солунската българска гимназия и става учител в Тумба. През 1897 г. е привлечен във Вътрешната македоно-одринска революционна организация от Даме Груев и Пере Тошев. Става четник при Михаил Апостолов - Попето, като обикалят Воденско и Ениджевардарско, след което става самостоятелен войвода.

През лятото на 1900 г., четата му е съставена от 5-6 човека и обикаля района на Поройско, южно от Петрич. На 18 август 1900 г. преминава и през селата Горни и Долни порой. Сред четниците са Алексо Поройлията от Горни порой и Сотир Джумалийчето от Горна Джумая.

Той е районен и околийски войвода в Петричко (1901 – 1902), Драмско и Серско (1903 – 1904). Никъде в документи или спомени не се споменава през месец май 1903 г. Михаил Чаков да участва в сражението при село Баница, Серско, в което загива Гоце Делчев, но той описва трагичната случка в спомените си като очевидец. По време на Илинденско-Преображенското въстание в Пирин на 30 август 1903 г. четата на Михаил Чаков, заедно с четите на Яне Сандански, капитан Юрдан Стоянов и Стоян Мълчанков с общо 160 души водят голямо сражение с 600 души турска войска при оброчището „Света Троица“, Мелнишко. Турците са отблъснати с много жертви, докато от въстаниците загиват само трима души.

След потушаването на въстанието Михаил Чаков е войвода в Кумановско (1905), отново в Серско (1906) и Велешко (1907 – 1908). На 23 април 1906 г. Михаил Чаков заедно с Атанас Спасов се връщат в Баница и изравят костите на Гоце Делчев, като ги оставят скрити под светия престол на църквата. Четите на Михаил Чаков, Тане Николов, Иван Наумов, Христо Цветков, Петър Ацев, Мирчо Найдов, Атанас Попов и местните войводи Секула Ораовдолски и Велко Попадийски взимат участие в най-голямото сражение на ВМОРО след Илинденско-Преображенското въстание - битката на Ножот през юли 1907 г.

През 1912 г. Чаков взима участие в Балканската война като войвода на чета № 11 на Македоно-одринското опълчение. Заедно с Андон Кьосето, Йонко Вапцаров, Георги Занков, Тоше Колчагов, Таско Кочерински, Лазар Топалов, Стефан Чавдаров, Пейо Яворов и други събират сборна чета, която се ръководи от Христо Чернопеев. Заедно с 12-а рота от 27-ми Чепински полк четата атакува Мехомия (днес Разлог). Освобождават още Банско, Драма, Неврокоп и Кавала.

Чаков участва в Първата световна война като старши подофицер 9-та погранична дружина от 85-и полк, тогава негов четник е сетнешният воденски войвода Йордан Лазаров. Уволнен е от служба поради болест и заминава за Ксанти, където съдейства за издаването на пътен лист на Дядо Никола Мутафчиев, който прибира костите на Гоце Делчев от Баница. До 1923 г. съхранява костите в сандъче в дома си, а после по молба на Тодор Александров ги излагат 10 дни за поклонение в църквата „Света Неделя“.

В следвоенния период дейно Михаил Чаков участва в Илинденската организация. Умира на 17 септември 1938 г.

 ↑