Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 13 ноември...
Голготски кръст

31 октомври по църковния календар - Свв. апостоли Стахий, Ампилий, Урбан, Наркис, Апелий и Аристовул от 70-те апостоли. Св. мъченик Епимах. Св. преподобни Спиридон и Никодим, Киево-Печерски просфорници Прочетете повече за Светията ТУК

1912 г. - Българските войски влизат в Дедеагач Прочетете повече за битката ТУК

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 11.03.2012 г. / 20:13:06 
Патриотизъм
На 11.03.1739г. е роден Софроний Врачански

image“О, роде храбрий, болгари и верни християни! Стойте, крепите ся и не бойте ся...!”

Софроний Врачански (известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, по-късно Врачански владика) е духовник и пръв последовател на делото на Паисий Хилендарски.
Роден е на 11 март 1739 г. в Котел. Учи в килийно училище в родния си град, а през 1762 г. е ръкоположен за свещеник. Среща се с Паисий Хилендарски и прави два преписа на "История славяноболгарская". На два пъти посещава Света гора.
След сблъсък с местните първенци през 1792 г. напуска Котел. Служи в Анхиалска епархия, а през 1794 г. е ръкоположен за врачански епископ под името Софроний. Занимава се освен с духовни дела и с обществена дейност. Размириците в Северозападна България по времето на Осман Пазвантооглу го принуждават да напусне Враца и да се установи във Видин, а по-късно и в Букурещ. През Руско-турската война (1806-1812) Софроний е представител на българите пред руското командване и се бори като книжовник и общественик за българското освестяване.
Умира в Букурещ през 1813 г. Неизвестна е датата на смъртта му (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 г.).
Съставя т.нар. Видински сборници (1802), както и ред други с религиозно и нравствено съдържание; поставя началото на новобългарската печатна книга - "Неделник" (1806). Но големият му принос в новобългарската литература е автобиографичната повест "Житие и страдания грешнаго Софрония".

 

 ↑