Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилитическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 17 юли...
Голготски кръст

Св. Андрей, архиепископ Критски. Св. преподобни Андрей Рубльов Иконописец. Св. праведна Марта. Св. свещеномъченик Теодор, епископ Киринейски. Св. мъченици Теодот и Теодотия. Св. благоверни велик княз Андрей Боголюбски. Намиране мощите на св. преподобни Евтимий, Суздалски чудотворец Прочети повече

 

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
11.03.2012 г. / 20:13:06 
Патриотизъм
На 11.03.1739г. е роден Софроний Врачански

“О, роде храбрий, болгари и верни християни! Стойте, крепите ся и не бойте ся...!”

Софроний Врачански (известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, по-късно Врачански владика) е духовник и пръв последовател на делото на Паисий Хилендарски.

Роден е на 11 март 1739 г. в Котел. Учи в килийно училище в родния си град, а през 1762 г. е ръкоположен за свещеник. Среща се с Паисий Хилендарски и прави два преписа на "История славяноболгарская". На два пъти посещава Света гора.

След сблъсък с местните първенци през 1792 г. напуска Котел. Служи в Анхиалска епархия, а през 1794 г. е ръкоположен за врачански епископ под името Софроний. Занимава се освен с духовни дела и с обществена дейност. Размириците в Северозападна България по времето на Осман Пазвантооглу го принуждават да напусне Враца и да се установи във Видин, а по-късно и в Букурещ. През Руско-турската война (1806-1812) Софроний е представител на българите пред руското командване и се бори като книжовник и общественик за българското освестяване.

Умира в Букурещ през 1813 г. Неизвестна е датата на смъртта му (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 г.).

След Паисий Хилендарски Софроний Врачански е втората ключова фигура на ранното българско Възраждане. Съставя т.нар. Видински сборници (1802), както и ред други с религиозно и нравствено съдържание; поставя началото на новобългарската печатна книга - "Неделник" (1806). Но големият му принос в новобългарската литература е автобиографичната повест "Житие и страдания грешнаго Софрония".

 

 ↑