Света мъченица Татяна. Св. мъченик Петър Авесаламит. Св. мъченик Мертий. Св. Сава, Архиепископ Сръбски Прочети повече

1878г. е освободен Лозенград Прочети повече

Рачо Петров – български офицер, генерал от пехотата (1935 г.), политик и държавник. Завършва Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург (1883 г.). Началник-щаб на армията (1885-1894 г.). В Сръбско-българската война (1885 г.) прехвърля от границата с Турция на западната граница главни сили на българската армия, нанася удар на сръбските войски при Сливница и решава изходът на войната. Заемал е следните постове: министър на войната (юли-август 1887 г. и 1894-1896 г.); министър на вътрешните работи (ноември 1900 г. – януари 1901 г.; януари-февруари 1901 г.); министър на външните работи и вероизповеданията (януари-февруари 1901 г.; май 1903 г. – октомври 1906 г.); министър-председател (1901 г.; 1903 г.-1906 г.). През Междусъюзническата война (1913 г.) командва Трета армия. През Първата световна война (1914-1918 г.) е военен губернатор на Македония. Съден е като един от виновниците за националните катастрофи през 1913 г. и 1918 г. Рачо Петров е основател и пръв главен редактор на сп. „Военен журнал“.