Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен народен дух, съхранил българите през робството и подтиснат от фашисти, комунисти и либерали - слуги на юдеите  Верую
На 24 април...

11 април по църковния календар - Св. свещеномъченик Антипа, епископ Пергамски. Св. мъченици Прокес и Мартиниан. Св. преподобни Фармутий Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
28.03.2018 г. / 13:50:30 
Вяра
31.03 по еретическия, †18 март по православния календар - Св. Кирил, архиепископ Иерусалимски. Св. преподобни Анин Чудотворец. Св. мъченици Трофим и Евкарпий

imageСвети Кирил, архиепископ Иерусалимски

Свети Кирил Иерусалимски произхождал от благочестиви родители, които дали на своя син строго православно възпитание. Той приел монашество при царуването на Константин Велики, а при неговия син Констанций, след смъртта на архиепископ Максим, бил избран за архиепископ на Иерусалимската катедра. Като имал силна ревност за съхраняването на чистотата на християнското учение, свети Кирил, бидейки архиепископ, дейно и неуморно се борел и проповядвал срещу ересите на Арий и Македоний. С това той предизвикал срещу себе си силната вражда на падналите в арианската ерес епископи, между които бил митрополитът на Кесария Палестинска Акакий, който станал главен виновник за първото изгнание на свети Кирил.

Веднъж, на празник Петдесетница в 351 г., в три часа през деня, в Иерусалим било наблюдавано следното чудесно явление: на небето се явил знакът на честния Кръст, който сияел с ослепителна светлина; започващ от Голгота, той се простирал чак до Елеонската планина. Тъй като император Констанций бил привърженик на арианите и притеснявал православните, като по всякакъв начин покровителствал и оказвал съдействие на еретиците, свети Кирил му изпратил писмо, в което описвал това чудесно явление и го увещавал да остави пътя на заблудата и да се обърне към православието.

Междувременно митрополит Акакий, със съдействието на императора, комуто той бил приближен, се надигнал срещу свети Кирил заради това, че го изобличавал в ерес и не му се подчинявал, въпреки че Иерусалим в това време бил подчинен в църковно отношение на Кесарийския митрополит; това станало вследствие на западането на Иерусалим след разрушаването му от римляните. А свети Кирил, от своя страна, не само че не искал да се подчинява на митрополита еретик, който отгоре на това бил низвергнат от поместния Сардикийски събор, но и го изобличавал за злоупотребите му с църковната власт и за надвишаване на правата, които му давали каноните. Поради посочените причини свети Кирил не считал за възможно да се подчинява на митрополит Акакий. Освен това, светителят твърдял обратното - че Кесария Палестинска трябва да е подчинена на Иерусалим, защото Иерусалимската църква е майка на всички църкви; още повече, че и Сардикийският събор, който низвергнал Акакий, предал неговата област под духовната власт на предшественика на свети Кирил - Иерусалимския архиепископ Максим.

Проникнат от враждебно чувство към свети Кирил, Акакий намерил повод да го отстрани благодарение на следното обстоятелство. В Иерусалим настанал страшен глад. Народът, като не намирал вече средства да поддържа живота си, се обърнал за помощ към своя архиепископ. Свети Кирил, изпълнен от състрадание, взел присърце молбата на своите чеда, щедро им помагал и раздал по такъв начин всичкото си имущество. Но тъй като гладът продължавал, а помощ нямало вече отникъде, св. Кирил започнал да продава църковните скъпоценности - скъпите златни и сребърни утвари и златотъкани одежди, за да може с получените от продажбата пари да купува жито за гладуващите. В това време се появил слух, че уж в града видели някаква си жена да танцува на улицата, облечена в свещеническа дреха. Когато я попитали откъде е получила тази свещена одежда, жената отвърнала, че я е купила от един търговец, когото назовала по име. Попитан на свой ред, търговецът казал, че одеждата му била дадена за продажба от самия архиепископ. Не е известно дали това наистина се е случило, но слухът стигнал до митрополит Акакий, който го приел като достатъчен повод, за да обвини свети Кирил. На свикания от него събор той предложил свети Кирил да бъде низвергнат, тъй като е извършил кощунство, като продал свещения предмет. Съборът изявил съгласието си с това. По този начин, при съдействието на епископите еретици, низвергнатият митрополит еретик свалил от Иерусалимската катедра православния архиепископ и със сила го заставил да се отстрани от пределите на Иерусалим. Свети Кирил отначало отишъл в Тарс при епископ Силван. Като видял, че последният не съвсем правилно разбира някои догмати на вярата, свети Кирил му посочил неговите отклонения и го утвърдил в православието. Като чул за това, Акакий написал писмо на Силван, в което го известявал за низвержението на свети Кирил и го съветвал или да прекрати всякакво общение с него, или в краен случай да му забрани да извършва богослужение в намиращата се под неговото управление църковна област. Но Силван не послушал Акакий, той почитал свети Кирил като благочестив човек, който със своето учение наставлявал и утвърдявал мнозина в православието; а за самото изгнание Силван знаел, че то е предизвикано не от някаква вина на свети Кирил, а единствено от завистта и ненавистта на Акакий.

След известно време в Селевкия се състоял поместен събор, на който дошли 150 епископи. Между тях бил и свети Кирил. Преди да започнат заседанията на събора, Акакий поискал да бъде отстранен от тях отлъченият от него свети Кирил. Мнозина от епископите не се съгласявали с това. Тогава Акакий, като оставил събора, заминал за Цариград. Тук той оклеветил пред императора и пред патриарх Евдоксий напуснатия от него събор, нарекъл го сборище на зли хора, които са се събрали не за полза, а за да донесат вреда на Църквата. Акакий съумял да предизвика у императора особено силно негодувание срещу свети Кирил. Той му разказал, че свети Кирил продал драгоценната свещена одежда, която била подарена от Константин Велики на Иерусалимския архиепископ Макарий, за да я облича, когато извършва тайнството Кръщение; а също че впоследствие тази одежда била видяна върху един човек, който танцувал на едно от местата, където ставали народните увеселения. Императорът толкова силно се разгневил, че изпратил свети Кирил на заточение.

След смъртта на Констанций на престола се възкачил Юлиан Отстъпник. В първите години на своето царуване той, за да се покаже благочестив, отменил всички постановления на Констанций, насочени срещу православните. По заповед на Юлиан били освободени от заточение всички православни епископи, които по-рано били изпратени в изгнание от Констанций. Тогава бил възвърнат на неговата катедра и свети Кирил. Като се затвърдил на престола, Юлиан открито се отрекъл от Христа. Той облагодетелствал евреите само защото били врагове на християните. Между другото, той не само им позволил да си построят нов храм на мястото на разрушения от римляните, но и щедро им помагал с част от парите, които държавата събирала от данъци. Още щом се сложило началото на това богохулно по своите намерения дело, свети Кирил предричал пред своите приближени, че думите на Христа за пълното разрушение на храма и за неговата по-нататъшна съдба - “няма да остане камък на камък, който да не бъде сринат” (Лук. 21:6) - несъмнено ще се изпълнят. Свети Кирил молил Владиката Христа да не допусне започналото нечестиво дело да стигне до край, но да го разруши заедно с кроежите на неговите строители. Господ чул молитвата на Своя раб и изпълнил Своето предсказание за това, че всички Негови думи непременно ще се изпълнят. Една нощ силно земетресение разтърсило всичко, така че разрушило дори и оцелелите основи на построения от Соломон храм, както и камъните, които току-що били надградени от евреите; и всичко това било разнесено като прах от невидима Божия сила. Когато настъпил денят, всички се удивлявали на извършеното чудо. А когато евреите се опитали отново да се заемат с работа, от небето паднал огън и унищожил приготвените материали и инструменти. Голям ужас обхванал всички. На следващата нощ върху дрехите на евреите се появил знакът на кръста, който те с нищо не могли да премахнат.

След това свети Кирил, чието предсказание за изпълнението на Христовите думи така неоспоримо се сбъднало, отново бил изпратен в изгнание. Негов заместник по всяка вероятност бил свети Кириак. Той бил иудеин по произход и преди това носил името Иуда. По времето, когато царица Елена търсила Господния Кръст, той и показал мястото, където бил скрит Кръстът. След това той се кръстил и получил името Кириак.

Прочее, след изгонването на свети Кирил свети Кириак не за дълго време заемал неговото място. Той скоро претърпял мъченическа смърт от Юлиан, заради изповядването си на Христа. След загиването на Юлиан свети Кирил отново се върнал на Иерусалимската катедра, но отново бил изгонен заради благочестието си и непримиримата си борба срещу еретиците от император Валент, ревностен привърженик на Ариевото лъжеучение. Накрая, при Теодосий Велики, свети Кирил бил върнат с чест в Иерусалим. В продължение на осем години той с истинска пастирска ревност управлявал Църквата и починал в Господа, оставяйки ни като наследство своите многополезни писания.

 

Кондак, глас 1:

Языком твоим мудре, божественными вдохновенми, просветил еси твоя люди, едину чести Троицу, естеством нераздельну, разделяему же лицы. Темже радующеся, всесвятую твою память празднуем, иже к Богу молитвенника тя предлагающии.

(С твоя език мъдро си просветил чрез божествени вдъхновения твоите люде да почитат единната Троица, неразделна по естество, а по лица разделяема, затова радостно празнуваме всесвятата твоя памет и те имаме за молитвеник пред Бога.)

 

Житие на преподобния наш отец Анин Чудотворец

Преподобни Анин бил родом от Халкидон. Неговите родители били християни. Подобно на Закхей от Евангелието, той бил неголям на ръст, но в замяна на това бил велик по дух. От най-ранно детство се отличавал с кротък и незлобив нрав и постоянно се стараел в правенето на добро.

Когато станал на петнадесет години, родителите му умрели. Скоро след това свети Анин решил да остави суетния живот в света и отишъл в един от манастирите, където приел монашеско пострижение.

Ревнувайки за безмълвен подвижнически живот, свети Анин скоро оставил манастира и отишъл в една далечна пустиня, близо до река Ефрат, която отделя Сирия от Персия. Тук Анин срещнал един отшелник на име Маюм, който се подвизавал в пещера. Светият се заселил при него и започнал да му подражава в подвига на поста и молитвата. Двамата пазели толкова строг пост, че през всяка Четиридесетница не вкусвали нищо; но въпреки това всякога били с радостни лица, сякаш присъствали на царски пир. Свети Анин толкова преуспял в своите подвизи, че дори надминал своя учител - стареца. Той прекарвал много дни, без да приеме никаква храна, молейки се ден и нощ, така че дори старецът се удивлявал.

На това място нямало вода, тъй като река Ефрат се намирала на разстояние пет стадия от тяхната пещера. Свети Анин носел вода от реката в малък съд, като нарочно не използвал по-голям, за да се труди повече, често ходейки за вода.

Веднъж свети Анин отивал за вода, но не успял да се отдалечи и на един стадий от пещерата, когато съдът му внезапно бил напълнен с вода от един ангел, който му се явил. Като забелязал, че Анин се връща необичайно бързо, старецът разбрал, че Бог е извършил с него чудо и че той е изпълнен с Божията благодат. След този случай старецът започнал да умолява свети Анин да му стане учител и наставник, но като не могъл да го уговори за това, решил да го напусне, за да не заставя да му служи този, на когото той сам искал и се считал за длъжен да служи. Той дошъл в един манастир, близо до река Ефрат, и разказал на братята за свети Анин. Оттогава мълвата за свети Анин започнала да се разпространява все повече и повече и към него започнали да прииждат мнозина, които търсели подвижнически живот.

Когато старецът Маюм си отишъл от пещерата, свети Анин си казал: “Аз започнах тук да се подвизавам., и тук ще остана до края на живота си” - и останал в пещерата. Впрочем, свети Анин неведнъж излизал от пещерата и навлизал дълбоко в пустинята; като оставал там двадесет или тридесет дни, отново се връщал в своята пещерна килия. Със своите непрестанни подвизи преподобният умъртвил в себе си всички плътски страсти и съвършено подчинил плътта на духа.

Господ го изпълнил със Своята благодат, така че дори дивите зверове, живеещи в пустинята, му се подчинявали. Където и да отивал преподобният, неизменно го придружавали два лъва, на единия от които той излекувал рана на крака.

Свети Анин безвъзмездно лекувал не само животните, но и хората, защото Бог му дал власт и сила да изцелява всеки недъг и всяка болест у тях. Славата на преподобния се разнесла по цялата тази страна. При него довеждали много недъгави и болни и всички, по силата на Божията благодат, получавали изцеление. Поради това свети Анин вече не излизал в пустинята, а постоянно пребивавал в килията си заради непрестанно идващите хора. Затова и Бог му дарил тази страна, та тези, които идвали при него, като при някакъв извор на изцеления, да не си отиват неутешени, но всеки да получи лекарство, съответно на своята болест: един получавал изцеление на своите телесни недъзи, а друг лекувал душевните си болести, слушайки неговите наставления и поучения.

Тъй като мястото, където живеел светият, било безводно, а нуждата от вода, когато започнали да прииждат толкова много хора, се увеличила, свети Анин изкопал неголям кладенец, в който се събирала дъждовна вода.

Веднъж при преподобния дошли няколко човека и го помолили да им даде вода, за да утолят жаждата си. Свети Анин заповядал на един от учениците си (той имал вече шест ученици) да извади вода от кладенеца. Но ученикът му отговорил, че водата в кладенеца се е свършила, така че дори една капка не била останала. А преподобният му казал:

- Аз се надявам на дивната Божия сила. Иди и ще намериш вода, с която тези странници да утолят жаждата си.

Ученикът отишъл и за свое удивление намерил кладенеца, пълен с вода догоре. Като прославил Бога, той извадил вода и като я занесъл на учителя си, му разказал за извършеното от Божията сила чудо. А тази вода им стигнала за много дни. Това се случило в седемнадесетата година, откакто свети Анин започнал да се подвизава. Когато водата се свършила, а все още нямало дъжд, преподобният не пожелал отново да моли Бога за чудо, но като се смирил, сам започнал през нощта да носи вода от Ефрат. По цяла нощ до самото утро се трудел преподобният, непрестанно прославяйки Бога и помнейки думите на Господа, казани в Евангелието: “Който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си” (Мат. 10:42).

Случило се веднъж да дойдат при преподобния няколко братя от съседния манастир, които били много ожаднели от дългия път. По това време в кладенеца нямало никаква вода. Тогава преподобният тайно взел съдовете и се отправил към реката. Скоро вече се връщал обратно. Като забелязали, че свети Анин се връща много скоро, братята помислили, че преподобният се е изморил много и като не е могъл да стигне до реката, се връща обратно. Братята тръгнали към него, като имали намерение сами да отидат за вода. Но когато сваляли съдовете от раменете на светията, забелязали, че са пълни с вода догоре. Братята много се удивили, защото Божий ангел напълнил съдовете с вода по същия начин, както и по-рано, когато още старецът Маюм бил там. Тогава те възкликнали:

- Хвала на Господа! Заради заслугите на нашия свят отец, съдовете се напълниха с вода!

Но преподобният, пазейки винаги смиреномъдрие, казал на братята:

- Простете ме, братя! Аз съм грешен човек! Тази вода Бог ви изпрати не заради мене, но поради силната ви жажда, за да не изнемогнете съвсем, докато аз се върна от реката.

Епископът на град Неокесария Патрикий изпитвал голямо уважение към преподобния за чудесата, които Бог извършвал заради неговите подвизи. Епископът неведнъж го посещавал и накрая, против волята му, го ръкоположил за презвитер.

Като разбрал, че преподобният сам носи вода от Ефрат, за да утоли жаждата на идващите при него хора, епископът му подарил магаре, с което да носи вода.

След няколко дни при светия дошъл един беден човек, който нямал с какво да плати дълга си към един заемодавец. Той помолил преподобния да му помогне да плати дълга си. А свети Анин, бидейки смирен и като нямал никаква вещ, която би могъл да даде, казал на дошлия:

- Вземи, брате мой, това животно, продай го и с получените пари изплати дълга си.

Човекът взел магарето и си отишъл, а преподобният пак започнал сам да носи вода от реката.

Когато епископът узнал за това, изпратил при преподобния друго животно и му казал:

- Не ти го давам като твоя собственост, но ти можеш да си носиш вода с него; а когато то ми потрябва, ще си го взема обратно.

След известно време при преподобния дошъл един беден човек, който го помолил да му даде милостиня. Като нямал нищо друго освен магарето, светецът го дал на просещия.

Когато след това епископът дошъл при преподобния и като не видял животното, заповядал да изкопаят голям кладенец и да го напълнят с помощта на много животни с вода от реката (обикновено в безводните и сухи места се изкопавали кладенци, които се пълнели с дъждовна вода или с вода, която идвала от топенето на снега, или пък с пренесена от някоя река вода). Като напълнил догоре кладенеца с вода, епископът взел животните със себе си; а когато водата в кладенеца се свършвала, епископът отново ги изпращал, за да пренесат необходимото количество вода, и после пак си ги взимал обратно.

В Апамея се подвизавал един стълпник на име Пионий, който водел строг подвижнически живот. Веднъж през нощта в неговия манастир дошли крадци от живеещите в околността хора, които мислели, че тук ще намерят големи богатства. Като прокопали стената, грабителите влезли в манастира, но като го претърсили, нищо не намерили и тръгнали да се връщат с празни ръце. Един от разбойниците на тръгване взел камък и го хвърлил върху светия стълпник. Камъкът уцелил главата на светеца и силно го наранил.

Когато злодеите си отишли, стълпникът възнамерявал да слезе от стълпа и да отиде при съдията, за да подаде жалба срещу разбойниците.

Свети Анин, като узнал това, повикал при себе си лъва, който му служел, дал му храна и му казал:

- Яж, докато напълно се наситиш, защото ти предстои дълъг път.

След това взел хартия и написал върху нея:

- О, свети отче! На мен ми е известно, че ти като пострада от разбойници, имаш намерение да слезеш от стълпа, за да отмъстиш на враговете си. Остави това, което си намислил, за да не се лишиш от вечната награда в Небесното Царство, която ще получиш заради своите трудове.

Преподобният привързал листа върху шията на лъва и като се обърнал към него като към човек, му заповядал да отиде при стълпника, без да навреди на никого по пътя.

Лъвът побягнал и скоро стигнал до манастира, където живеел стълпникът. Като спрял до вратите на манастира, той започнал силно да удря с лапите си по тях. Вратарят, като погледнал през прозорчето и като видял лъв, бързо отишъл при стълпника и му казал, че при вратите на манастира стои огромен звяр.

Стълпникът се помолил на Бога и заповядал на вратаря да отвори вратите на манастира, без да се страхува. След това лъвът влязъл в манастира, приближил се до стълпа и сложил хартията с писмото до него.

Като прочел писмото, стълпникът се удивил от прозорливостта на свети Анин, който, намирайки се толкова далече от него, узнал мислите му. Удивил се също и като видял как Бог заповядва и на зверовете да служат на Неговите угодници. И така изоставил своето намерение и възложил цялото си упование на Господа.

Една благочестива жена заболяла от някаква болест и решила да отиде при свети Анин, надявайки се да получи изцеление от него. По пътя я срещнал разбойник, който държал копие в ръката си и искал да я обере, но не намерил в нея нищо, освен малко хляб. Като се разпалил от похот, той пожелал да я насили. Забил копието си в земята и започнал да я принуждава да извършат грях. Но жената, борейки се да се отскубне от ръцете му, призовала на помощ преподобния и извикала:

- Свети Анине, помогни ми!

В същия миг разбойникът я оставил; той бил обзет от голям ужас и искал вече да избяга, но като протегнал ръка към копието, той не могъл да го извади от земята, тъй като то се било вкоренило здраво в нея. Разбойникът се изпълнил с още по-голям страх; а жената, спасена от неговите ръце, се отправила към преподобния. Като дошла при него, тя му разказала за всичко, което се случило и след като получила изцеление на своята болест, се върнала обратно в дома си.

При преподобния дошъл и разбойникът, който се разкайвал за всичките си зли дела. Свети Анин излекувал и него, научил го на светата християнска вяра и го кръстил, а по-късно го постригал в монашество. А от копието му, което останало в земята, по Божията воля израснал огромен дъб.

И оше много други чудеса извършил този велик Божий угодник: изцелявал разслабени, изгонвал бесове, излекувал много болни - не само хора, но и животни.

Веднъж при преподобния дошъл много народ. Денят бил много горещ; всички се мъчели от жажда, а водата се била изчерпала. Но когато свети Анин се помолил, внезапно се появил облак и върху земята се излял проливен дъжд.

Преподобният предсказвал и много бъдещи събития. Така той предсказал нашествието на варварите; също и смъртта на мнозина от братята, при което той извиквал при себе си този брат и му казвал насаме:

- Чедо! Погрижи се за душата си, защото твоето време наближава!

Накрая и сам преподобният, след като преживял сто и десет години, се приближил до деня на своята кончина. Узнавайки деня на смъртта си, свети Анин извикал при себе си своето словесно стадо (той имал вече много братя при себе си) и дълго го наставлявал и поучавал. След това преподобният посочил един много добродетелен презвитер, който се казвал Вероникиан, и казал:

- Този човек да ви бъде игумен вместо мене.

След това свети Анин лежал болен още седем дена, очаквайки своя край. А в самия час на смъртта той се изпълнил със страх и искал да стане от одъра си, но като преклонил глава, казал:

- Мир вам, мои наставници!

След кратко мълчание, отново проговорил:

- Кои сте вие, мои наставници?

А след малко - пак:

- Да бъде волята на моя Господ. Ето, идвам с вас според заповедта на Господа.

Всички, които го окръжавали, се изпълнили със страх и паднали ничком на земята. А богобоязливият презвитер Вероникиан, който бил поставен за игумен, казал на преподобния:

- Господарю мой! Заради каква надежда, заради какво се труди ти през всички дни на живота си? Кажи ни, какво видя?

Светият отвърнал:

- Видях Горния Иерусалим отворен, а от него излизаше светъл облак, върху който стояха трима светоносни мъже; те се приближиха към мене и ми казаха: “Анине! Господ те вика; стани и ела с нас!” А аз ги попитах: “Кои сте вие, наставници мои?”. Те отвърнаха: “Ние сме Моисей, Аарон и Ор”.

Като чули това, братята се изпълнили с още по-голям страх и ужас. Преподобният им казал:

- Помолете се за мене, братя мои, за да не бъда обзет от страх, когато се изправя пред Страшния Съдия.

След това светият казал:

- Приеми, Господи, духът ми! - и се преставил (в осемнадесетия ден на месец март).

Братята го погребали с чест, славейки и възхвалявайки Отца, Сина и Светия Дух, Единия Бог, Когото славят всички во веки. Амин.

 

imageСвети мъченици Трофим и Евкарпий

По времето, когато в Никомидия се повдигнало гонение срещу християните, всички изповедници на Христа били хващани и хвърляни в тъмница, а след това ги съдели, при което били подлагани на много и различни изтезания и на жестоки мъчения; и тези, които оставали непоколебими в изповядването на Христа, нашия Бог, били наказвани със смърт. В това време светите мъченици Трофим и Евкарпий били известни във войската като едни от най-мъжествените и храбри воини, а поради това се оказали и едни от най-големите врагове на Христа. Те преследвали християните, хвърляли ги в тъмниците и като имали над тях пълна власт, по свое усмотрение подлагали някои на изтезания, а други оставяли да угаснат в тъмниците. Веднъж, когато отивали да задържат едни християни, те видели голям огнен облак, който слизал от небето и с приближаването си към тях все повече се сгъстявал. От облака излязъл глас, който им казал:

- Защо вие така упорито преследвате Моите раби? Не се заблуждавайте: никой не може да подчини на своята власт тези, които вярват в Мене, но по-добре вие сами се присъединете към тях и тогава ще придобиете за себе си Небесното Царство.

Като видели това и чули думите, Трофим и Евкарпий - тези яростни и жестоки гонители на Христовите раби, паднали на земята, понеже не можели нито да гледат към облака, нито да понесат излизащия от него гръмотевичен глас, и лежейки на земята, си казвали един на друг:

- Наистина, велик е Този Бог, Който ни се яви сега. Блажени ще бъдем, ако станем Негови раби.

И в този миг, когато със страх говорели това, облакът се разделил, обгърнал ги от двете им страни, и от него отново се чул глас:

- Станете и се покайте, и греховете ви ще бъдат простени!

Когато станали, те видели посред облака да седи някакъв много красив мъж, сияещ с необикновена светлина, и голямо множество, което предстояло пред Него и Му служело. Поразени от необикновения Му вид, Трофим и Евкарпий в един глас извикали към Него:

- Приеми ни, защото неизразимо зли и големи са нашите грехове! Няма друг Бог, освен Тебе, Твореца и Единия истинен Бог, а ние все още не сме се присъединили към Твоите раби!

След като казали това, облакът веднага се възнесъл на небето. А Трофим и Евкарпий още дълго време останали тук и плакали, а после, след като се помолили на Бога, се върнали и освободили всички, които били затворени в тъмниците. Снемайки оковите от тях, те изпращали всички, целувайки ги като братя и им се покланяли; и така всички затворници се върнали по своите домове. Като узнал за това, началникът на град Никомидия страшно се разгневил на Трофим и Евкарпий. Той ги извикал при себе си и започнал да ги разпитва, за да разбере причината за тази тяхна промяна. Те подробно му разказали за явилото им се видение. Тогава началникът заповядал да ги повесят на дърво и да стържат ребрата им с железни зъбци, а след това да трият раните им с въжета от конски косми. Светите мъченици мъжествено понасяли мъченията и се молели, радостно благодарейки на Бога. С това те предизвикали още по-яростен гняв в началника на града и той заповядал да запалят голям огън и да ги хвърлят в него. Когато кладата била запалена, светиите сами влезли в огъня и прославяйки Бога, предали праведните си души в Неговите ръце. Такава била мъченическата кончина на светите мъченици Трофим и Евкарпий.

image

 

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑