Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 21 ноември...
Голготски кръст

†8 ноември по църковния календар - ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК - Събор на св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили (Архангеловден) Прочетете повече за празника ТУК

1897 г. е създаден "Флотски Арсенал" Прочетете повече ТУК

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 23.03.2018 г. / 22:36:16 
Вяра
29.03 по еретическия, †16 март по православния календар - Св. мъченици Савин и Папа. Св. апостол Аристовул, епископ Британски. Св. мъченици Трофим и Тал, презвитери Лаодикийски. Св. Серапион, архиепископ Новгородски

 

imageСвети апостол Аристовул

Свети Аристовул бил родом от остров Кипър. Той бил брат на свети апостол Варнава, и двамата от числото на 70-те апостоли.

След Възнесението на Господа, той пътувал и проповядвал заедно с апостол Павел, учителя на вселената. Апостол Павел споменава за него в Посланието си до римляните, където казва: “Поздравете верните от дома Аристовулов” (Римл. 16:10), тъй като някои от родствениците на Аристовул и Варнава тогава живеели в Рим. Когато Павел писал Посланието до римляните, Аристовул бил заедно с него и затова Павел написал приветствието към родствениците на Аристовул от името на двамата.

Свети Павел поставил много епископи, като ги изпращал да проповядват словото на истината по всички градове и страни. Той ръкоположил за епископ и Аристовул и го изпратил да проповядва в Британия, при хора невярващи и жестоки.

Тук Аристовул много се потрудил за Христовото благовестие и много пострадал от тези жестоки хора: веднъж го били безмилостно, друг път го влачели по улиците, като се поругавали над него. С една дума, той претърпял от тези хора много страдания и мъчения, докато ги просвети в Христовата благодат и ги научи на вярата в Христа. След това светият апостол ги кръстил, устроил добре тяхната църква, ръкоположил презвитери и дякони и там умрял.

Тропарь апостолов

глас 3

Апостоли святии,/ молите Милостиваго Бога,/ да прегрешений оставление// подаст душам нашим.

Кондак апостолов

глас 8

Яко священная сокровища Всесвятаго Духа/ и Солнца Славы сияния,/ по долгу воспоим мудрыя апостолы,/ Апеллия, Урвана же и Аристовула,/ Амплия, Наркисса и Стахия,// яже благодать собра Бога нашего.

 

 

Свети мъченици Трофим и Тал

В град Лаодикия (не този, който се намира в Сирия, а който е в Кария, между малоазийските реки Ликос и Меандър) живеели двама свещеници, братя по плът - Трофим и Тал.

Те били родом от Кария, от град Стратоник. И двамата били мъже твърди във вярата и проповедници на словото Божие. Като искали да обърнат в пътя на спасението душите на заблудените, те водели спорове с елините и непрекъснато изобличавали тяхното нечестие.

Веднъж нечестивите идолопоклонници, като не можели да търпят повече техните изобличения, ги затворили в тъмница.

В това време, при царуването на Диоклитиан и Максимиан, в Кария бил назначен за управител Асклепиодот, който се настанил в град Бофор, намиращ се недалече от Лаодикия.

Началникът на воинската стража в Лаодикия изпратил свои хора при хегемона, за да го известят за двамата взети под стража християнски свещеници и да получат разпореждане как да постъпи с тях. Той получил отговор - да бъдат пребити с камъни.

Но когато извели светите мъченици Трофим и Тал, за да ги убият, множество християни ги обкръжили и ги защитавали от камъните, така че нито един камък не могъл да ги нарани; а обратното - тези, които хвърляли камъните, противно на своето намерение, сами се поразявали един другиго. След като дълго време мятали камъни до изнемогване и видели, че няма никакъв резултат, мъчителите се отказали.

Узнавайки за това, началникът на стражата пуснал двамата светци. А те продължили без страх да учат всички на Христовата вяра и да изобличават неверието на елините.

След известно време градоначалниците отново ги задържали под стража и ги отвели при хегемона в град Бофор. На хегемона казали:

- Ние се опитахме да убием с камъни тези хора, според твоята заповед, но камъните дори не се докоснаха до тях; затова ги изпращаме при теб.

Хегемонът заповядал да повесят светиите и да разкъсват безмилостно телата им с остри железа.

Докато били измъчвани, те със силен глас викали:

- Ние сме християни! Няма да се поклоним на идолите и няма да се покорим на нечестивата заповед на земните царе!

След всички тези мъчения хегемонът ги осъдил на разпятие, като казал:

- Нека да бъдат разпнати, подобно на Този измамник, в Когото вярват.

Извели светиите извън града на мястото, където били приготвени техните кръстове. Те вървели натам с радост, като благодарели и възхвалявали Бога за това, че им е дарувал да умрат с такава смърт и че така с техните страдания се уподобяват на пречистите страдания и на разпятието на Господа Иисуса.

След тях вървяло множество народ - мъже и жени, които искали да видят тяхната кончина.

Когато ги довели до кръстовете, някои от християните им донесли малко храна и ги умолявали да вкусят от нея.

Като не желаели да огорчат братята си, те вкусили по малко от донесеното, а останалото раздали на наобиколилия ги народ.

След това били приковани с железни гвоздеи на кръстовете и разпнати подобно на Господа Иисуса.

Докато висели на кръстовете, мъчениците много говорили на народа, поучавайки го в познанието на Бога и светата вяра.

Сред народа се надигнал плач и ропот. Някои укорявали хегемона за неговото жестокосърдие и за това, че предал на такава жестока смърт невинни хора. А други викали:

- Слава на Тебе, Боже, защото силата Иисусова засвидетелства себе си и в нашите времена!

Някаква жена, иудейка, се поклонила на светиите, висящи на кръста и възкликнала:

- Блажена е майката, която е родила тези мъже!

А тук стояла и тяхната майка, която с твърда вяра гледала страданията на двамата си синове.

Мнозина от намиращите се там събирали капещата от светиите честна кръв: едни помазвали с нея своите кърпи и дрехи, други - телата си, за да се изцелят от своите душевни и телесни болести.

Христовите мъченици Трофим и Тал, като се помолили на Бога, предали светите си души. Това станало в 16-ия ден на месец март. За тяхното погребение вярващите приготвили чисти плащаници и благоуханни аромати.

На мястото, където измъчвали светиите, дошъл и тъмничният пазач и като се поклонил на Христовите мъченици, изповядал пред целия народ, че е видял двамата мъченици да се възнасят на небето, съпровождани от три ангела, които беседвали с тях.

След това народът се отправил при хегемона и го помолил да даде заповед да се снемат от кръстовете светите тела на мъчениците и да разреши да ги погребат.

Хегемонът, като чул тази молба, отначало се разгневил и заповядал на войниците си да бият дошлите. Но след известно време се успокоил и казал, че който иска, може да вземе телата на убитите.

Светиите били снети от кръста и положени в нов гроб. Между това, сред християните се повдигнал спор за мястото, където да бъдат погребани светите тела на мъчениците: едни желаели на едно място, други - на друго.

Настъпила вечерта. Народът не си отивал от гроба на светите мъченици, но прекарал цялата нощ там със запалени свещи и псалмопения.

Когато дошло утрото, жената на хегемона донесла благовония и аромати и ги изляла върху телата на светите мъченици. След това тя положила върху ковчега скъпоценен покров и казала с висок глас, за да я чуят всички:

- Тази нощ видях насън тези мъже, че бяха изпратени заедно с ангели от Бога да накажат моя мъж, задето ги уби невинни.

И още много друго казала тя, като укорявала мъжа си за неговата жестокост и безмилостност.

А майката на светите мъченици, заедно с двама честни мъже - Зосима и Артемий, техни съграждани, взели честния ковчег със светите им тела и го пренесли в град Стратоник, където погребали светиите с чест.

Между това, приближавал денят, в който нечестивите идолопоклонници празнували рождения ден на Диоклитиан.

Хегемонът дошъл в Лаодикия и устроил тук голямо тържество в чест на своя нечестив цар.

Но внезапно бил застигнат от Божието наказание заради невинно пролятата кръв на светите мъченици. Той изведнъж паднал на земята, започнал да се мята като бесноват и да трепери с всичките си членове.

Всички, които били там и видели това, се изпълнили с голям страх.

А хегемонът викал:

- Къде е бог Зевс?

- Къде е бог Херакъл?

- Къде е бог Хермес?

- Къде са останалите богове и богини? Нека да дойдат и да ми помогнат! Напразно им се покланях! Ето, сега бивам предаден на вечния огън от живеещия на небесата Бог и от Неговите раби Трофим и Тал!

Той крещял това с висок глас, така че неговите викове се чували навсякъде. Бил така ужасно измъчван, че започнал да разкъсва със зъби плътта си и да хапе езика си и мъчейки се така, изпуснал окаяната си душа.

Мъчителят с горчив плач отишъл да се мъчи в ада при своите нечестиви богове; а светите мъченици Трофим и Тал с радост дошли при своя Господ и Бог, за да царуват вечно на небесата, предстоейки пред светлия престол на Отца и Сина и Светия Дух - Бога, Комуто е славата во веки. Амин.

 

imageСвети мъченик Савин

Град Хермопол в Египет бил родният град на свети мъченик Савин, който бил известен в цялата тази страна и управител на своя град.

Поради гонението, повдигнато срещу християните по време на царуването на Диоклитиан, когато много християни били измъчвани и убивани, свети Савин оставил своя дом, власт, богатство и всичките си близки и тайно излязъл от Хермопол, като се укривал в далечно село заедно с други християни.

Като се заселил в една колиба, той прекарвал там в пост и молитви денем и нощем.

Служителите на идолите търсили навсякъде Савин, княза на Хермопол, за да го подложат на мъчения, но никъде не го открили, за което още по-силно се разгневили.

Но един бедняк, който идвал за милостиня при блажения Савин и получавал от ръцете му храна и всичко потребно за себе си, взимайки пример от предателя Иуда, дошъл при езичниците и им казал:

- Какво ще ми дадете, за да ви предам този, когото търсите?

Те му дали две жълтици. След това тръгнали след него, дошли до дома, където живеел светецът, обградили го и почукали на вратата.

В това време при свети Савин имало шестима християни. Като помислили, че е дошъл някой от братята, те отворили.

Тогава езичниците бързо нахлули в дома и свързали всички. Особено здраво оковали свети Савин с две тежки вериги и след това го отвели на съд пред хегемона на тази страна, който се казвал Ариан.

Свети Савин бил разпитван дълго време и много пъти бил принуждаван да принесе жертва на идолите. Но той не се отрекъл от Христа. Заради това бил изтезаван още по-жестоко - тялото му било разкъсвано с остри железа и горено с огън.

Накрая бил удавен в реката.

Така светецът завършил своя подвиг и преминал при Подвигоположника Христа, за да приеме от Него венеца на победата.

Заедно с него били измъчвани и останалите шест християни, които били наградени от Господа със същата слава на небесата.

Кондак мученика Савина

глас 2

Божественная прозябения,/ цвет неувядающий,/ розга многоплодная, богоносе Савине,/ иже верою чтущих память твою/ веселия твоего исполни// и молися непрестанно о всех нас.

(Божествено разцъфтяване, неувяхващ цвят, многоплодна клонка си ти, Богоносни Савине, затова изпълни с твоето веселие честващите с вяра паметта ти и се моли непрестанно за всички нас.)

 

Свети мъченик Папа

Свети Папа бил родом от Ликаонския град Ларанда. Той живял по време на управлението на имератор Максимиан. Заради изповядването на Христовата вяра бил предаден на мъчения в родния си град, след това - в Диокесария и накрая - в Селевкия Сирийска. Били го с пръчки, разкъсвали го с железни куки, като обули нозете му в железни обуща с гвоздеи отвътре, го принудили да извърви дълъг път. Мъченикът завършил земния си живот, завързан за дървен стълб.

В същия ден се чества паметта на свети мъченик Иулиан Аназавърски, пострадал в Антиохия, по време на царуването на Максимиан - III в.

В този ден се чества и паметта на свети свещеномъченик Александър, папа Римски, изгорен в пещ по заповед на император Адриан в 119 г., на 3 май.

В същия ден се чества преставянето на свети Серапион, архиепископ Новгородски.

image

 

 

 

 

imageЖИТИЕ СВЯТИТЕЛЯ СЕРАПИОНА, АРХИЕПИСКОПА НОВГОРОДСКОГО

Ро­ди­ной свя­ти­те­ля Се­ра­пи­о­на бы­ло се­ло Пе­хор­ка в 20-ти по­при­щах от Моск­вы; о ро­ди­те­лях же его из­вест­но толь­ко, что они бы­ли по­се­ляне, лю­ди ве­ру­ю­щие и бла­го­че­сти­вые. На седь­мом го­ду от рож­де­ния Се­ра­пи­он на­чал обу­чать­ся гра­мо­те, а за­тем в ран­нем срав­ни­тель­но воз­расте хо­тел уда­лить­ся от ми­ра, но ро­ди­те­ли не поз­во­ли­ли сде­лать это­го. Усту­пая их же­ла­нию, он всту­па­ет в брак и при­ни­ма­ет сан свя­щен­ства; через год умер­ла его же­на, Се­ра­пи­он по­стри­га­ет­ся в мо­на­ше­ство, но для по­коя ро­ди­те­лей и по­сле по­стри­же­ния оста­ет­ся для слу­же­ния при той же По­кров­ской церк­ви. Ко­гда же скон­ча­лись его ро­ди­те­ли, Се­ра­пи­он от­пу­стил на во­лю ра­бов от­ца сво­е­го, иму­ще­ство раз­дал бед­ным и по­сту­пил в Ду­бен­ский Успен­ский мо­на­стырь, что на ост­ро­ве; вско­ре он сде­лан был стро­и­те­лем этой оби­те­ли, мно­го по­тру­дил­ся для мо­на­сты­ря и так про­сла­вил­ся сво­и­ми ино­че­ски­ми по­дви­га­ми, что са­мая оби­тель ста­ла на­зы­вать­ся пу­сты­нью Се­ра­пи­о­на. Же­лая пре­дать­ся бо­го­мыс­лию и стро­гим под­ви­гам, Се­ра­пи­он сло­жил с се­бя обя­зан­но­сти стро­и­те­ля оби­те­ли и пе­ре­шел в Тро­и­це-Сер­ги­е­ву Лав­ру при игу­мене Си­моне. Этот Си­мон был по­став­лен мит­ро­по­ли­том Мос­ков­ским в 1495 го­ду, а свя­той Се­ра­пи­он во­лею мит­ро­по­ли­та и ве­ли­ко­го кня­зя то­гда же сде­лан был игу­ме­ном Лав­ры. Свя­той Се­ра­пи­он поль­зо­вал­ся боль­шим ува­же­ни­ем ве­ли­ко­го кня­зя Иоан­на Ва­си­лье­ви­ча, и был слу­чай, ко­гда по хо­да­тай­ству свя­то­го Се­ра­пи­о­на он по­ми­ло­вал осуж­ден­ных на казнь.

Недоб­рые лю­ди окле­ве­та­ли пе­ред ве­ли­ким кня­зем трех бо­ярынь, об­ви­нив их в вол­шеб­стве. Иоанн Ва­си­лье­вич страш­но опа­лил­ся на них и при­су­дил к смер­ти через со­жже­ние. За невин­но осуж­ден­ных пе­ча­лу­ет­ся мит­ро­по­лит Си­мон со­бор­но с ду­хо­вен­ством сво­им, про­сят бо­яре, но без вся­ко­го успе­ха. То­гда свя­той Се­ра­пи­он, по­мо­лясь Жи­во­на­чаль­ной Тро­и­це, Пре­чи­стой Бо­го­ро­ди­це и пре­по­доб­но­му Сер­гию, от­пра­вил­ся к ве­ли­ко­му кня­зю и на­едине со сле­за­ми на­чал пе­ча­ло­вать­ся за несчаст­ных бо­ярынь, про­ся осво­бо­дить их от смерт­ной каз­ни. Ве­ли­кий князь уми­лил­ся прось­бой Тро­иц­ко­го игу­ме­на, пе­ре­стал гне­вать­ся, уми­ло­сти­вил­ся до то­го, что без вся­ко­го на­ка­за­ния осво­бо­дил бо­ярынь. Этот по­двиг пе­ча­ло­ва­ния про­сла­вил свя­то­го Се­ра­пи­о­на – на­род при­по­ми­нал свя­ти­те­ля Ни­ко­лая, осво­бож­дав­ше­го от смерт­ной каз­ни непо­вин­ных. Сам ве­ли­кий князь воз­лю­бил за это по­движ­ни­ка.

Вы­де­лил­ся сво­им бла­го­ра­зу­ми­ем свя­той Се­ра­пи­он и на Со­бо­ре 1504 го­да, ко­гда го­ря­чо от­ста­и­вал цер­ков­ные и мо­на­стыр­ские име­ния как сред­ство бла­го­тво­ри­тель­но­сти.

Свя­той Се­ра­пи­он очень за­бо­тил­ся о вве­рен­ной ему оби­те­ли пре­по­доб­но­го Сер­гия, был ра­чи­тель­ным хо­зя­и­ном, бе­рег ее вот­чи­ны и мо­на­стыр­ские за­па­сы, соб­ран­ные в мно­го­чис­лен­ных се­лах и де­рев­нях.

Ве­ли­кий князь Иоанн Ва­си­лье­вич при пе­ре­да­че цар­ства сво­е­му сы­ну Ва­си­лию ука­зал на свя­то­го Се­ра­пи­о­на как на од­но­го из до­стой­ней­ших к за­ня­тию ар­хи­ерей­­ской ка­фед­ры. Ве­ли­кий Нов­го­род в то вре­мя бо­лее двух лет не имел сво­е­го свя­ти­те­ля. Из­бра­ние па­ло на свя­то­го Се­ра­пи­о­на, и 15 ян­ва­ря 1506 го­да сбо­ром ар­хи­па­сты­рей он был хи­ро­то­ни­сан в ар­хи­епи­ско­па Нов­го­род­ско­го. По­пу­ще­ни­ем Бо­жи­им на­сту­пи­ли то­гда для Нов­го­ро­да тя­же­лые вре­ме­на. Тре­тий уже год Нов­го­род стра­дал от смер­то­нос­ной яз­вы; в 1508 го­ду мор был осо­бен­но си­лен: в од­ну осень умер­ло 15396 че­ло­век. В том же го­ду страш­ный по­жар опус­то­шил тор­го­вую сто­ро­ну Нов­го­ро­да: при страш­ной бу­ре огонь дей­ство­вал с та­кою си­лою, что лю­ди не успе­ва­ли спа­сать­ся; «всех душ сго­ре­ло 3315, а утоп­ших в ре­ке Вол­хо­ве Бог един весть», го­во­рит ле­то­пи­сец. Нема­лые скор­би при­шлось по­не­сти свя­ти­те­лю Се­ра­пи­о­ну сре­ди этих бед­ствий. Непре­стан­но мо­лясь о пре­кра­ще­нии страш­ной бо­лез­ни, свя­ти­тель Се­ра­пи­он с ико­на­ми и кре­ста­ми хо­дил око­ло го­ро­да, ве­лел в один день сру­бить и по­ста­вить цер­ковь во имя По­хва­лы Бо­го­ро­ди­цы на Де­тин­це и в тот же день (15 ок­тяб­ря) освя­тил ее. В то вре­мя мо­лит­ва­ми свя­то­го ар­хи­епи­ско­па Се­ра­пи­о­на ис­це­лил Гос­подь Бог трех че­ло­век: сле­по­го, рас­слаб­лен­но­го и бес­но­ва­то­го. По­сле это­го чу­да смер­то­нос­ная яз­ва немед­лен­но пре­кра­ти­лась. Во вре­мя по­жа­ра ар­хи­епи­скоп с ико­на­ми и кре­ста­ми вы­шел на Вол­хов­ский мост к Чуд­но­му кре­сту, но не мог вы­го­во­рить сло­ва на мо­лебне, силь­но ры­дал, ис­то­чая сле­зы из очей сво­их, как струи, непре­стан­но, и мо­лил­ся в тайне серд­ца сво­е­го, по­ка пре­кра­тил­ся гнев Бо­жий. С пре­кра­ще­ни­ем по­жа­ра свя­той Се­ра­пи­он ве­лел со­брать те­ла по­гиб­ших и за­рыть в зем­лю, от­слу­жил по ним па­ни­хи­ду и, со­брав­ши мно­гих граж­дан, про­клял неми­ло­сти­вых гра­би­те­лей, по­хи­щав­ших все цен­ное у об­го­рев­ших тел и из до­мов.

В то же вре­мя слу­чи­лась ве­ли­кая рас­пря свя­ти­те­ля Се­ра­пи­о­на с игу­ме­ном Во­ло­ко­лам­ско­го мо­на­сты­ря пре­по­доб­ным Иоси­фом. Во­ло­ко­лам­ская оби­тель на­хо­ди­лась то­гда в ве­де­нии Нов­го­род­ско­го вла­ды­ки. Ко­гда князь Фе­о­дор Бо­ри­со­вич стал тес­нить ино­ков и игу­ме­на Иоси­фа – от­ни­мать мо­на­стыр­ские день­ги и иму­ще­ство, при­ка­зав ему уда­лить­ся, ку­да угод­но, ес­ли не же­ла­ет ис­пол­нять кня­же­ские рас­по­ря­же­ния, – то свя­той Иосиф сна­ча­ла хо­тел уда­лить­ся, а по­том по прось­бе бра­тии остал­ся и ре­шил про­сить за­щи­ты оби­те­ли у ве­ли­ко­го Мос­ков­ско­го кня­зя Ва­си­лия Иоан­но­ви­ча и у мит­ро­по­ли­та Си­мо­на. По­слал он и к вла­ды­ке Се­ра­пи­о­ну неко­е­го стар­ца Иг­на­тия за бла­го­сло­ве­ни­ем на это де­ло, но в Нов­го­род по слу­чаю мо­ро­вой яз­вы про­ник­нуть бы­ло нель­зя, и ста­рец во­ро­тил­ся на­зад. Ве­ли­кий князь то­же не сра­зу при­нял под свое по­кро­ви­тель­ство Во­ло­ко­лам­скую оби­тель, но сна­ча­ла пы­тал­ся уго­во­рить кня­зя Фе­о­до­ра Бо­ри­со­ви­ча, за­тем в 1507 го­ду со­брал со­бор и по ре­ше­нию со­бор­но­му при­нял оби­тель под свое по­кро­ви­тель­ство, ска­зав­ши в успо­ко­е­ние игу­ме­ну Иоси­фу: «Ты из пре­де­ла Нов­го­род­ской ар­хи­епи­ско­пии не ото­шел; я взял мо­на­стырь твой толь­ко от на­си­лия удель­но­го кня­зя, а к ар­хи­епи­ско­пу сам по­шлю, как минет зем­ская невзго­да».

Ко­гда узнал вла­ды­ка Се­ра­пи­он о пе­ре­хо­де Во­ло­ко­лам­ской оби­те­ли к ве­ли­ко­му кня­зю, то очень огор­чил­ся, не при­нял по­слан­но­го пре­по­доб­ным Иоси­фом стар­ца с объ­яс­не­ни­я­ми де­ла и без сно­ше­ния с ве­ли­ким кня­зем и мит­ро­по­ли­том за­пре­тил игу­ме­на Иоси­фа в свя­щен­но­слу­же­нии и от­лу­чил от Церк­ви за то, го­во­ри­лось в гра­мо­те, что «он от­сту­пил от небес­но­го, а при­шел к зем­но­му». Пре­по­доб­ный Иосиф с по­кор­но­стью при­нял гнев свя­ти­те­ля, но по­след­ние сло­ва небла­го­сло­вен­ной гра­мо­ты огор­чи­ли ве­ли­ко­го кня­зя и мит­ро­по­ли­та. Ве­ли­кий князь то­гда же ли­шил ар­хи­епи­ско­па пре­сто­ла, вы­тре­бо­вал в Моск­ву и за­то­чил в Ан­д­ро­ни­ев­ском мо­на­сты­ре. В 1509 го­ду на со­бо­ре ар­хи­пас­ты­рей раз­би­ра­лась меж­ду про­чим жа­ло­ба игу­ме­на Иоси­фа на вла­ды­ку Се­ра­пи­о­на за от­лу­че­ние от Церк­ви. Три ра­за от­цы со­бо­ра спра­ши­ва­ли ар­хи­епи­ско­па Се­ра­пи­о­на: за что он от­лу­чил игу­ме­на Иоси­фа и по ка­ким цер­ков­ным пра­ви­лам.

Вла­ды­ка Се­ра­пи­он ни­че­го не от­ве­чал, го­во­рил ле­то­пи­сец. По сло­вам же пре­по­доб­но­го Иоси­фа, ар­хи­епи­скоп вме­сто от­ве­та на­чал толь­ко сва­рить­ся со все­ми, го­во­ря: «Про то я ве­даю, по­че­му не бла­го­сло­вил Иоси­фа, а вам ка­кое до то­го де­ло. Во­лен я в сво­ем чер­не­це, как и князь Фе­о­дор в сво­ем мо­на­сты­ре». На во­прос ве­ли­ко­го кня­зя, за что он на­звал кня­зя Фе­о­до­ра небес­ным, а его зем­ным, Се­ра­пи­он не на­шел­ся ни­че­го ска­зать. Со­бор про­стил и бла­го­сло­вил игу­ме­на Иоси­фа, вла­ды­ке же Се­ра­пи­о­ну опре­де­лил пре­бы­вать в мо­на­сты­ре.

Дол­гое вре­мя нов­го­род­цы не мог­ли уте­шить­ся о ли­ше­нии сво­е­го доб­ро­го пас­ты­ря и учи­те­ля. Недол­го был он у них, но успел и в ко­рот­кое вре­мя по­ка­зать се­бя пи­та­те­лем ни­щих, на­ка­за­те­лем вель­мож, утехою скор­бя­щим, про­хла­дою обу­ре­ва­емым и об­щим всем по­мощ­ни­ком. 17 лет у нов­го­род­цев не бы­ло ар­хи­епи­ско­па по­сле вла­ды­ки Се­ра­пи­о­на.

Мно­го пре­тер­пел свя­той Се­ра­пи­он в за­то­че­нии в Ан­д­ро­ни­е­вом мо­на­сты­ре. Мит­ро­по­лит пе­ред сво­ею смер­тью при­ми­рил­ся с свя­тым Се­ра­пи­о­ном в 1511 го­ду, пригла­сил его в Моск­ву к се­бе, бла­го­сло­вил и сам при­нял от него про­ще­ние. То­гда же по­сле­до­ва­ло при­ми­ре­ние с вла­ды­кою Се­ра­пи­о­ном и пре­по­доб­но­го Иоси­фа. Сам ве­ли­кий князь Ва­си­лий Иоан­но­вич, вспом­нив за­вет сво­е­го ро­ди­те­ля, сми­ло­вал­ся и поз­во­лил вла­ды­ке Се­ра­пи­о­ну пе­ре­се­лить­ся в Тро­и­це-Сер­ги­ев мо­на­стырь, где он мно­го под­ви­зал­ся в по­сте, мо­лит­ве, глу­бо­ком сми­ре­нии и тер­пе­нии. Пе­ред кон­чи­ною сво­ею свя­той Се­ра­пи­он при­нял схи­му; про­стив­шись с бра­ти­ей оби­те­ли Пре­по­доб­но­го Сер­гия и при­ча­стив­шись Свя­тых Тайн, он скон­­чал­ся 16 мар­та 1516 го­да со сло­ва­ми на устах: «Гос­по­ди, в ру­це Твои пре­даю дух мой».

Необык­но­вен­ною ра­до­стью осве­ти­лось ли­цо по­чив­ше­го свя­ти­те­ля; со сле­за­ми и скор­бью по­греб­ли ино­ки вла­ды­ку Се­ра­пи­о­на близ церк­ви Жи­во­на­чаль­ной Трои­цы; свя­тые мо­щи его об­ре­те­ны нетлен­ны­ми в сле­ду­ю­щем 1517 го­ду, 7 ап­ре­ля, и по­чи­ва­ют под спу­дом в Тро­и­це-Сер­ги­е­вой Лав­ре, на юж­ной сто­роне Тро­иц­ко­го со­бо­ра, где преж­де бы­ла кел­лия пре­по­доб­но­го Сер­гия.

Бог про­сла­вил Сво­е­го угод­ни­ка осо­бым да­ром чу­до­тво­ре­ний и про­зор­ли­во­сти как при жиз­ни, так и по­сле бла­жен­ной его кон­чи­ны.

Од­на­жды свя­ти­тель Се­ра­пи­он в празд­ник Успе­ния Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­цы при­гла­сил к се­бе на пир ста­рей­шин гра­да и мно­же­ство на­ро­да; сре­ди при­шед­ших был один хро­мой, ко­то­рый пол­зал мно­го лет на но­гах и ру­ках, опи­ра­ясь на де­ре­вяш­ки. Ми­ло­сти­вая ду­ша ар­хи­епи­ско­па за­хо­те­ла на­пи­тать хро­мо­го сна­ча­ла ду­хов­ною пи­щею. Свя­той Се­ра­пи­он со сле­за­ми по­мо­лил­ся Гос­по­ду об ис­це­ле­нии боль­но­го и ска­зал хро­мо­му: «Во имя Гос­по­да Бо­га и Спа­са на­ше­го Иису­са Хри­ста во­ста­ни на но­ги твои». Хро­мой под­нял­ся на но­ги, по­до­шел к ар­хи­епи­ско­пу и при­нял от него бла­го­сло­ве­ние. Быв­шие при этом чу­де про­сла­ви­ли Бо­га и его угод­ни­ка.

Про­ви­дел свя­ти­тель Се­ра­пи­он бу­ду­щую судь­бу сво­е­го лю­би­мо­го уче­ни­ка ар­хи­ди­ако­на Иа­ко­ва и еще в юно­ше­ском воз­расте его по­кло­нил­ся ему как бу­ду­ще­му игу­ме­ну Тро­и­це-Сер­ги­е­ва мо­на­сты­ря, что и ис­пол­ни­лось: Иа­ков игу­мен­ство­вал в Тро­иц­кой Лав­ре с 1515 по 1520 гг.

Свя­той Се­ра­пи­он ви­дел даль­нее, как бы на­хо­дя­ще­е­ся близ него. Ко­гда скон­чал­ся пре­по­доб­ный Иосиф Во­ло­ко­лам­ский (9 сен­тяб­ря 1515 го­да), свя­той Се­ра­пи­он, пре­бы­вая в Тро­и­це-Сер­ги­е­вом мо­на­сты­ре, в тот са­мый час ска­зал быв­шим с ним: «Брат наш Иосиф пре­ста­вил­ся. Бог да про­стит его». И, мо­лясь пе­ред ико­ной Спа­си­те­ля, при­ба­вил: «Не по­ста­ви ему, Гос­по­ди, гре­ха, ибо бы­ва­ет по­доб­ное и с пра­вед­ны­ми».

В 1608 го­ду, в тя­же­лую го­ди­ну Тро­и­це-Сер­ги­е­вой Лав­ры, на при­зыв свя­то­го Сер­гия во­шел в храм свя­той Се­ра­пи­он в свя­ти­тель­ском об­ла­че­нии и с под­ня­ты­ми к небу ру­ка­ми мо­лил­ся в ал­та­ре пе­ред ико­ною Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­цы: «О, Все­пе­тая Ма­ти! От вся­кия из­ба­ви на­па­сти всех».

Имя свя­ти­те­ля Се­ра­пи­о­на вме­сте с дру­ги­ми при­зы­ва­ет­ся на по­мощь в цер­ков­ных гра­мо­тах и в чине по­став­ле­ния епи­ско­па.

Мест­ное празд­но­ва­ние свя­то­го Се­ра­пи­о­на в Тро­иц­кой Лав­ре на­ча­лось по­сле 1559 го­да, ко­гда его мо­щи бы­ли от­кры­ты, пе­ре­ло­же­ны в но­вый гроб и сно­ва по­гре­бе­ны, при­чем про­изо­шли два чу­да. В XVII ве­ке Се­ра­пи­о­на по­чи­та­ют свя­тым на ме­сте его свя­ти­тель­ства в Нов­го­ро­де. В на­сто­я­щее вре­мя празд­но­ва­ние угод­ни­ку Бо­жию об­ще­цер­ков­ное. Свя­тые мо­щи его под спу­дом.

Тропарь святителю Серапиону, архиепископу Новгородскому

глас 8

 

Тве́рдый адама́нт вои́стинну, о́тче, показа́лся еси́,/ во всем подо́бяся Влады́це своему́ и Го́споду,/ непра́ведная изгна́ния, ра́дуяся, претерпе́л еси́,/ те́мже и Христо́с святи́телем и му́чеником сли́ковна тя сотвори́/ и дарова́ тя ста́ду твоему́, я́ко сокро́вище неотъе́млемо,/ чудесы́ всех обогаща́ющее,/ я́ко да и мы, соше́дшеся к ра́це моще́й твои́х,/ любо́вию вопие́м ти:/ о вели́кий во святи́телех и ди́вный во страда́льцех/ пречестны́й архиере́ю, Серапио́не о́тче наш,/ моли́ о нас всеблага́го Бо́га,// да спасе́т ду́ши на́ша.

 

Кондак святителю Серапиону, архиепископу Новгородскому

глас 3

 

Я́ко венце́м пресве́тлым, украси́вся днесь, Вели́кий Новогра́д/ лику́ет в па́мять па́стыря своего́ и учи́теля,/ и, я́ко диади́му ца́рскую, возложи́вши,/ Ла́вра вели́кая о́на све́тло ра́дуется,/ иде́же просла́ви тебе́ Бог, уго́дника Своего́,/ и прояви́ после́днему ро́ду на́шему/ цельбоно́сныя мо́щи твоя́,/ о пресла́вне святи́телю Серапио́не,/ Це́рковь же Бо́жия весели́тся,/ созыва́ющи мона́хов сосло́вие и всех ве́рных/ велегла́сно вопи́ти:/ ра́дуйся, Вели́кому Нову́гра́ду и оби́тели Се́ргиевой похвало́// и всея́ Росси́йския земли́ пресве́тлый свети́льниче.

 

imageСвященномученик Алекса́ндр I, папа Римский

Свя­щен­но­му­че­ник Алек­сандр, па­па рим­ский, за­ни­мал пап­ский пре­стол в те­че­ние 10 лет. Он был за­жи­во со­жжен 3 мая 119 го­да по по­ве­ле­нию им­пе­ра­то­ра Адри­а­на (117–138).

 

Мученик Иулиа́н Аназарвский

Свя­щен­но­му­че­ник Иули­ан Ана­за­вр­ский по­стра­дал за Хри­ста в Ан­тио­хии Си­рий­ской при им­пе­ра­то­ре Мак­си­ми­ане Га­ле­рии (305–311). Мо­щи его при свя­ти­те­ле Иоанне Зла­то­усте († 407) про­сла­ви­лись чу­де­са­ми. Свя­ти­тель Иоанн Зла­то­уст го­во­рит о му­че­ни­ке в 47-й бе­се­де.

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑