Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 24 септември...
Голготски кръст

†11 септември по църковния календар - Св. преподобна Теодора Александрийска. Св. преподобни Ефросин. Св. мъченица Ия. Св. мъченици Диодор и Дидим. Пренасяне мощите на преподобни Сергий и Герман Валаамски. Св. мъченици Димитрий, Евантия и Димитриан Прочетете повече ТУК!

1820г. е роден Александър Дондуков-Корсаков Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 14.02.2018 г. / 22:26:12 
Вяра
15.02 по еретическия, †2 февруари по църковния календар - Православен празник Сретение Господне

imageСказание за Сретение Господне

След като изминали четиридесет дни от рождеството на нашия Господ Иисус Христос и се изпълнили дните на законното очистване, Пречистата и Преблагословена Дева Майка, заедно със светия обручник Иосиф, дошла от Витлеем в Иерусалим в Божия храм, донасяйки четиридесетдневния Младенец Христос за изпълнение на Моисеевия закон. Според този закон било необходимо, първо, след раждането майката да се очисти чрез принасяне на подобаваща жертва на Бога и иерейска молитва - и, второ, да се постави пред Господа първородният младенец и да се даде установеният откуп за него. Така било заповядано от Господа във Ветхия Завет на Моисей, в чиито книги за закона за очистването на майката е написано следното: “Жена, кога зачене и роди мъжко, да бъде нечиста седем дена... а на осмия ден да му обрежат крайната плът; и трийсет и три дена тя трябва да седи, за да се очисти от кървите си; тя не бива да се допира до нищо свещено и не трябва да се доближава до светилището, докато не изтекат дните на очистянето . След като изтекат дните на очистянето ѝ... тя трябва да донесе ...едно шиле за всесъжение и млад гълъб или гургулица за жертва за грях. Ако пък не бъде в състояние да донесе агне, нека вземе две гургулици, или два млади гълъба, един за всесъжение, а други за жертва за грях, и свещеникът ще я очисти, и тя ще бъде чиста”. А за посвещаването на Бога на първенците от мъжки пол в закона се казва следното: “Посвети Ми всяко първородно, което разтваря всяка утроба”. И на друго място: “Давай Ми първородния от синовете си”. Това се изисквало заради великото Божие благодеяние в Египет, когато Господ, избивайки египетските първенци, пощадил израилските. Затова израилтяните донасяли първородните си младенци в храма, посвещавайки ги на Бога, като полагащ се принос, установен от закона. И отново ги откупвали от Бога за себе си на установената цена, която се наричала “сребро от откупа”, и се давала на служещите при храма Господен левити, както е написано за това в четвъртата книга на Моисей. Установената цена на откупа се състояла от пет свещени сикли църковно тегло.

Изпълнявайки този Господен закон, Божията Майка сега дошла в храма със Законодателя. Дошла да се очисти, макар и да нямала нужда от очистване, като нескверна, неопетнена, нетленна, пречиста. Защото Тази, Която заченала без мъж и похот, и родила без болка и без нарушаване на Своята девическа чистота, нямала сквернотата, свойствена за жените, раждащи според естествения закон: защото как би могла да се докосне нечистота до Родилата Източника на чистотата? Христос се родил от Нея, като плод от дърво; и както дървото след раждането на своя плод не се поврежда и не се осквернява, така и Девата след раждането на Христос, благословения плод, останала неповредена и неосквернена. Христос произлязъл от Нея, както слънчевият лъч преминава през стъкло или кристал. Преминаващият през стъкло или кристал слънчев лъч не го счупва и не го разваля, но още повече го освещава. Не повредило девството на Своята Майка и Слънцето на Правдата - Христос. И вратата на естественото раждане, запечатана с чистота и охранявана от девство, не осквернил с обичайните за жените кръвотечения, но преминавайки свръхестествено, я направил още по-чиста, освещавайки я със Своето преминаване и просвещавайки я с Божествената светлина на благодатта. Нямало абсолютно никаква нужда от очистване за Родилата нетленно Бога-Слово. Но за да не наруши закона, а да го изпълни, дошла да се очисти съвършено чистата и нямаща никакъв порок. Наред с това, изпълнена със смирение, Тя не се гордеела със Своята нетленна чистота, но дошла, сякаш бидейки нечиста, да застане заедно с нечистите жени пред вратите на храма Господен - и да иска очистване, без да се гнуси от нечистите и грешните. Принесла и жертва, но не като богатите, принасящи едногодишно непорочно агне, а като бедните, принасящи две гургулици или два млади гълъба, проявявайки във всичко смирение и любов към нищетата и избягвайки гордостта на богатите. Защото от златото, донесено им от влъхвите, Тя взела малко и го раздала на бедните, задържайки за Себе Си само най-необходимото за пътя им към Египет. Като купила споменатите две птици, Тя ги донесла, според закона, за жертва, а заедно с тях донесла и Своя първороден Младенец. “Донесоха - казва Евангелист Лука - (родителите на Младенеца Иисус) в Иерусалим, за да Го представят пред Господа”; т.е. да върнат Божието Богу, защото в закона Господен е написано, че всеки младенец от мъжки пол, който отваря утроба, трябва да бъде посветен на Господа. Държейки на ръцете Си Новородения, Светата Дева Мария преклонила колене пред Господа и с дълбоко благоговение, като драгоценен дар, възнасяла и предавала Младенеца на Бога, казвайки:

- Ето Твоя Син, Предвечни Отче, Когото Ти изпрати да се въплъти от мене за спасение на човешкия род! Ти Го роди преди вековете без Майка, а аз, по Твоето благоволение, след като се изпълниха времената, Го родих без мъж; ето първородния плод на моята утроба, заченат в мене от Светия Дух, и неизказано, както Ти Един знаеш, произлязъл от мене: Той, моят Първенец, е първо Твой, съвечен и събезначален на Тебе, Първенец, подобаващ на Тебе Единия, защото Той е слязъл от Тебе, без да отстъпи от Твоето Божество. Приеми Първенеца, с Когото Ти си сътворил вековете, и заедно с Когото си заповядал да изгрее светлината: приеми въплътилото се от мене Твое Слово, с Когото Ти си утвърдил небето, основал си земята, събрал си в едно водите: приеми от мене Твоя Син, Когото Ти принасям за тези велики дела, да устроиш за Него и за мене така, както Ти е угодно, и да изкупиш човешкия род с Неговата плът и кръв, приета от мене.

Като произнесла тези слова, тя отдала Своето драгоценно Чедо в ръцете на архиерея, като Божий наместник, сякаш отдавайки Го на Самия Бог. След това тя го откупила, както изисквал законът, с определената цена - пет свещени сикли, чийто брой сякаш предуказвал петте свещени язви на тялото на Христос, приети от Него на кръста, с които целият свят бил изкупен от клетвата на закона и робството на врага.

Когато Божията Майка донесла Младенеца Иисус, за да се изпълни над Него предписаният от закона обичай, в храма дошъл, ръководен от Светия Дух, старецът Симеон, човек праведен и благочестив, очакващ утехата Израилева, която ще настъпи с идването на Месия. Той знаел, че идването на очаквания Месия вече наближава, защото скиптърът е преминал от Иуда към Ирод и се е изпълнило пророчеството на праотеца патриарх Иаков, предрекъл, че скиптърът няма да се отнеме от Иуда, докато не дойде очакването на народите, Христос Господ. Също така били свършили и Данииловите седмици, седемдесет на брой, след които, според пророчеството, трябвало да бъде пришествието на Месия. Заедно с това и на свети Симеон от Светия Дух било обещано, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. Праведният Симеон, като погледнал към Пречистата Дева и Младенеца, видял Божията благодат, обкръжаваща Майката с Младенеца, и като узнал от Светия Дух, че Този е очакваният Месия, побързал, и като Го приел с неизказана радост и благоговеен страх, въздавал на Бога велика благодарност. Той, украсен с бели коси, преди края си изпял пророческата песен:

- Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром.

- Не съм имал - сякаш казвал той - мир в мислите си, през всички дни, очаквайки Тебе, и всички дни пребивавах в печал, докато Ти дойдеш: сега, като Те видях, получих мир, и като се избавих от скръбта, си отивам оттук с радостна вест при моите отци: ще възвестя за Твоето пришествие в света на праотеца Адам и Авраам, Моисей и Давид, Исаия и другите свети отци и пророци, ще донеса неизказана радост на тях, пребиваващите досега в печал; при тях ме отпусни, и те, оставили скръбта, да се развеселят за Тебе - своя Избавител. Отпусни мене, Твоя раб, след дългогодишни трудове, да се успокоя в лоното Авраамово: очите ми вече видяха Твоето Спасение, приготвено за всички народи, очите ми видяха Светлината, приготвена за прогонването на тъмнината, за просвещение на народите, за откриването им на неведомите Божии Тайни - Светлината, възсияла за прослава на Твоя народ Израиля, Която Ти си обещал чрез пророк Исаия, като си казал: “ще дам на Сион спасение, на Израиля - Своята слава”.

Свети Иосиф и Пречистата Дева, като слушали всичко, казано от праведния Симеон за Младенеца, се удивлявали; при това те видели, че той говори на Младенеца не като на младенец, но като на “Стар по дни” и молейки се, се обръща към Него не като към човек, а като към Бог, имащ власт над живота и смъртта и можещ още в този час да отпусне стареца към другия живот или да го задържи в настоящия. Свети Симеон се обърнал с благословение и към тях, възпявайки и величаейки пренепорочната Майка, родила в света Бога и човека, и облажавайки мнимия баща свети Иосиф, удостоил се да бъде служител на такова тайнство. След това, като се обърнал към Мария, Неговата Майка, а не към Иосиф - защото той с очите си прозирал в Нея безмъжна Майка, - Симеон произнесъл:

- Този ще послужи за падане и ставане на мнозина в Израиля: за падане на онези, които не пожелаят да вярват в думите Му, и за ставане на тези, които с любов ще приемат Неговата свята проповед - за падане на книжниците и фарисеите, заслепени от злоба, и за ставане на простите рибари и немъдрите хора. Той ще избере немъдрите, мъдрите на този век ще посрами - за падане на ветхозаветното иудейско съборище и за ставане на благодатната Божия Църква. Той ще послужи за предмет на пререкания, защото голям раздор ще настъпи между човеците заради Него: едни ще Го наричат благ, други ще кажат, че лъже хората; и ще Го положат - по думите на пророк Иеремия - “като мишена за стреляне”, ще Го закачат на кръстно дърво, ще Го уязвят със стрели, гвоздеи и копие. В същото време, безмъжна Майко - продължил старецът, - меч на скръб и сърдечна болка ще прониже душата Ти, когато видиш Своя Син прикован към кръста, когато ти с велика болка в сърцето и ридания ще изпращаш от този свят Този, Когото в света си родила без болка.

Тук, в храма, била и Анна пророчица, Фануилова дъщеря, от Асировото коляно. Тя била вдовица, вече много остаряла - на осемдесет и четири години; - тя преживяла с мъжа си само седем години и след като овдовяла, водела Богоугоден живот, като не се отделяла от храма, но в пост и молитва служела на Бога денем и нощем. Дошла в същия час, света Анна много пророчествала за принесения в храма Господен Младенец, към всички, очакващи избавление в Иерусалим.

Слушайки и виждайки всичко това, книжниците и фарисеите се разпалвали в сърцата си и негодували срещу Симеон и Анна заради свидетелствата им за Отрока. Те не премълчали, но известили на цар Ирод за всичко, което се случило и било казано в храма. Той веднага изпратил войници със заповед да намерят Божествения Младенец Христа Господа и да Го убият; но те вече не Го намерили: по заповед, дадена на Иосиф насън, Той се намирал в Египет. Свети Иосиф и Пречистата Богородица, като изпълнили в храма всичко, което повелявал законът, не се върнали във Витлеем, а отишли в Галилея, в своя град Назарет, и оттук бързо тръгнали за Египет.

Празнуването на Сретение Господне било установено при царуването на Юстиниан; преди това, макар и Сретение Господне да се споменавало в Църквата, не се празнувало тържествено. Благочестивият цар Юстиниан установил да се празнува този празник като Господски и Богородичен заедно с другите велики празници. Подтик за установяването на този празник дали особени обстоятелства. При царуването на Юстиниан във Византия и околностите , в продължение на три месеца, като се започне от последните дни на месец октомври, имало силен мор, така че в началото умирали по пет хиляди души на ден, а след това до десет хиляди; дори телата на богатите и високопоставени хора оставали непогребани, защото всички слуги и роби измирали и нямало кой да погребе самите господари. А в Антиохия, заради греховете на хората, към чумата се присъединило и друго Божие наказание - страшно земетресение, от което се срутили всички големи къщи, високи сгради и храмове, и под стените им загинали много хора; в числото на загиналите бил и Евфрасий, епископ Антиохийски, затиснат при падането на храма. В това страшно и гибелно време един благочестив човек имал откровение да бъде установено тържественото празнуване на “ипапанди”, тоест на Сретение Господне, както и на другите големи Господски и Богородични празници. И ето, при настъпването на деня на Сретение Господне, втория ден на февруари, когато започнали да празнуват с всенощно бдение и излизане с кръстове, смъртоносната язва, морът и земетресението на часа се прекратили, по Божието милосърдие и по молитвите на Пречистата Богородица. На Нея и родилия се от Нея Христос Бог да бъде чест, слава, поклонение и благодарение во веки. Амин.

 

Тропарь Сретения Господня

глас 1

Радуйся, Благодатная Богородице Дево, из Тебе бо возсия Солнце Правды, Христос Бог наш, просвещаяй сущия во тьме. Веселися и ты, старче праведный, приемый во объятия Свободителя душ наших, дарующаго нам воскресение.

Кондак Сретения Господня

глас 1

Утробу Девичу освятивый Рождеством Твоим и руце Симеоне благословивый, якоже подобаше, предварив, и ныне спасл еси нас, Христе Боже, но умири во бранех жительство и укрепи люди, ихже возлюбил еси, Едине Человеколюбче.

Величание

Величаем Тя,/ Живодавче Христе,/ и чтим Пречистую Матерь Твою,/ Еюже по закону ныне// принеслся еси в храм Господень.

Задостойник

глас 3

Богородице Дево,/ упование христианом,// покрый, соблюди и спаси на Тя уповающих. В законе сени и писаний/ образ видим, вернии:/ всяк мужеский пол, ложесна разверзая,/ свят Богу. Тем перворожденное Слово/ Отца безначальна,/ Сына первородящася Материю неискусомужно,// величаем.

image

 

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑