Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Декември 2019
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
Днес 9 декември е 26 ноември 2019 по църковния календар
Голготски кръст

Рождественски пост  

Свети Стилиан детепазител. Св. преподобни Алипий Стълпник. Св. преподобни Яков Отшелник. Освещаване на храма на великомъченик Георги в Киев Прочетете повече ТУК!


1885 г., Край на сръбско-Българската война

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 03.11.2019 г. / 00:33:41 
Родолюбие
Ново допълнение към статията ''Театърът на антихриста''

Един от образите, които представлява известната статуя на "свободата" е всъщност МНОГО ЗЛОВЕЩ СИМВОЛ НА ЕЗИЧЕСТВОТО - БОГИНЯТА НА ПЪКАЛА ХЕКАТА (На древногръцки: Ἑκάτη, Hekátē):

ХЕКАТА СТАТУЯТА НА СВОБОДАТА

 

 

 

 

 

 

Приета е също и като лунна богиня. В късните изображения тя е представена като тройна фигура. Свързва се не само с фазите на Луната, но също с нощните тайни и тройния кръстопът. 

Два от образате имат лунен сърп (рога) на главите си и единия от тях държи факли:

image

 

Според древната митология тя се асоциира също и с пътеводна светлина, МАГИИ, ВЪЛШЕБСТВА, ПОЗНАНИЯ ЗА БИЛКИТЕ, ОТРОВНИТЕ РАСТЕНИЯ, НЕКРОМАНТИЯТА (ВИКАНЕТО НА МЪРТВИ) И ДУХОВЕТЕ. Въздигана е често в ранг на НАЙ-ВЕЛИКА ИЗМЕЖДУ БОГИНИТЕ – ТЯХНА МАЙКА! Ето още нейни образи и статуи: 

image image

 

Интересното е, че статуята на "свободата" се асоциира и с мъжки божества.

ХелиосТози персонаж, с трудно определим пол, подарен от френските масони на техните американски "братя" и носещ факел, е посрещал емигрантите, бягащи от европейските войни в Ню Йорк, който не случайно наречен „голямата ябълка“.

"богът" на който ДВУПОЛОВАТА статуя най-очевидно прилича е древногръцкия Хелиос.

Неговата 22 метрова статуя са виждали в миналото моряците и пътниците, посещаващи пристанището на остров Родос:

Пред очите на родосци се е издигал висок и строен юноша – бог с лъчист венец на главата.

 

Другия мъжки персонаж, който американския символ копира е древноиранския езическия „бог" Митра. Както виждаме, подобни на хекатените рогати венци, килнати шапчици, копия и факли.

image  image

 

 

 

 

 

 

 

Такава голяма и зловеща статуя ХЕРМАФРОДИТ, "краси" и центъра на София. Какво е посланието на символите? 

image

Жена (мъж), облечена в траурно черно, държаща погребален венец в една ръка, а в другата – монети, с които езичниците закриват очите на мъртвите, в добавка има кукумявка (данайска сова) – птицата на смъртта в българската народна митология, а лицето ѝ е с кухи очни ябълки като на шумерското божество Лилит – нощен женски демон, покровител на проституцията в Месопотамия, на всичко отгоре с женски гърди и мъжки член ПРОЗИРАЩИ ПРЕЗ ЕФИРНАТА МАТЕРИЯ! Статуя на разврата и смъртта

 

imageТанис

     image

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Всъщност тази статуя представлява отново езическа богиня, но този път тя е „великата“ богиня, позната в древността под името Танит (някъде я пишат Танис). Тя е съпруга на същия този Баал (или Ваал), за когото говорихме вече. Картагенците са и' направили множество скулптури. Такава богиня има сред много народи, под други имена:

Кибела

Кибела (на гръцки: Κυβέλη). Почитали я в големи части на Мала Азия, както и в Тракия. Кибела е наричана още и Велика майка, Майка на боговете и всичко живо на земята. Богинята обединявала в себе си двата пола, а нейните жреци сами се скопявали.

Първият храм на Кибела е бил построен от сина ѝ цар Мидас в Песинунт.

Култът на Кибела (Magna Mater) е въведен в Рим на 4 април 204 пр.н.е., когато „черният камък“ (метеорит), символ на богинята, е преместен от Песинт, (Фригия) и е поставен в Палатинския храм.

 

 

 

 

ХатхорХатхор (в древен Египет е богиня на любовта и хранителка на фараоните).

ТЯ СЪЩО Е ИЗОБРАЗЯВАНА С РОГА, с които издига Слънцето на небето. ГЛАВНА БОГИНЯ В ПАНТЕОНА И СЪПРУГА НА ГЛАВНОТО БОЖЕСТВО ХОР - БОГА НА СЪВРЕМЕННАТА ЮДОМАСОНСКА СЕКТА. "ВСЕВИЖДАЩОТО" МУ ОКО Е ОСНОВЕН СИМВОЛ НА НОВИТЕ ЕЗИЧНИЦИ ОКУЛТИСТИ. Сватбата им е толкова почитана, че всяка година нейната статуя и тази на Хор били изнасяни от храмовете за да се отпразнува годишнината. ХАТХОР СЪЩО Е ДВУПОЛОВА КАТО КИБЕЛА! ХАРАКТЕРИЗИРАЛА СЕ С АНДРОГИННОСТ- Термин, който произлиза от гръцкото ανήρ, корен ανδρ- (anér, andr-, означаващо мъж) и γυνή (gyné, означаващо жена), и се отнася до комбинацията на мъжествени и женствени черти и характеристики (ВЪПРОСНИТЕ ХЕРМАФРОДИТИ - ДВУПОЛОВИ ДЕМОНИ, ПАДНАЛИ АНГЕЛИ).

Този образ е познат в други митологии с имената Астарта, Ашера (ханаанска върховна богиня), Афродита, Венера, Ищар, Селена и т.н.

Ето например древни статуи на Афродита (позната още и с мъжко име Афродитус, а в римския пантеон като Венера), показващи ОТКРИТО РАЗВРАТА И ДЕМОНИЧНАТА И' СЪЩНОСТ:

image
Гръцка скулптурна група – Афродита, Ерос и „бог“ Пан. 100 години пр. Р.Х. (3 демона в различни форми)
image
Афродита - V в. пр. Р. Х. Статуя от Кипър. Познатата ни цилиндрична корона и птицата на ръката
image
Древна статуя на Афродита (Афродитус) с мъжки полов член. Национален музей в Стокхолм
image
Подобна фигура от IV в. пр. Р.Х.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следват още подобни образи на блудни, рогати, двуполови, лунни богини (бесове), стоящи на централно място в различните езически пантеони, често дори като "Богини-Майки", КОИТО ПОД ЕДИН ИЛИ ДРУГ ВИД СА БИЛИ НА ПОКЛОНЕНИЕ У РЕНЕСАНСОВИТЕ ЮДОМАСОНИ - "ПРОСВЕТИТЕЛИ" НА ЕВРОПА, А СЕГА ВОДЯТ ДУХОВНО ТЕХНИТЕ ДЖЕНДЪР НАСЛЕНДНИЦИ И РАЗНИ ПЕДОФИЛСКИ ЛЪЖЕ РЕЛИГИИ:

image
Селена, в древногръцката митология е богиня на луната. Смятало се, че предизвиква видения и влияе на сънищата, подсъзнанието, интуицията и мечтите.
image
Астарта (на гръцки: Αστάρτη) е финикийска богиня на плодородието, войната и чувствената любов. В класическата епоха Астарта се е считала за богиня на луната. По свидетелства на гръцки и римски литературни източници, Астарта е отъждествявана със Селена и Афродита.
image
Ищар е акадска богиня, съответстваща на шумерската Инана/Ининин. Богиня на плодородието, любовта и войната. Във Вавилонският пантеон те я божественото олицетворение на планетата Венера. Ищар се асоциира предимно със сексуалността; култът се свързва с т.нар. „свещена проституция“. Наричана е още и „куртизанка на боговете“.

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

image
Рогатата Инана е шумерска богиня на плодородието, плътската любов, битките и раздора, господарка на планетата Венера. Инана е един от централните образи в шумерския пантеон, преминал и в акадската митология под името Ищар.
image

Плочка с друг образ на Инана, на който се вижда нейния символ – осем лъчевата звезда, символизираща Венера и полумесеца на нейния баща Син

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

image image
Отново древни образи на Хеката, богинята на небесното светило Луна и на МАГИИТЕ, ВЪЛШЕБСТВАТА, ВИКАНЕТО НА МЪРТВИ И НА ДЕМОНИ. Както казахме тя е въздигана в ранг на НАЙ-ВЕЛИКА ИЗМЕЖДУ БОГИНИТЕ И ТЯХНА МАЙКА.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Забележете повтарящото се при различни богини присъствие на полумесец и името или образа на звезда (т.е. планетата Венера). 

image

От Венера (Деница) е паднал гордия ангел, както знаем от Библията: „Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите. А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север; ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния. Но ти си свален в ада, вдън преизподнята.“ (Исая 14: 12-15). 

Очевидно е, че всички тези двуполови, развратни „богини“ символизират едно и също същество!

Има една друга древна графика, на която присъстват същите изображения на полумесеци и звезда. Това е бафомет – сатана, двуполовият паднал ангел, изобразен с женски гърди и мъжки полов член. 

Има и други подобни изображения:

image image
Предислямски изображения на полумесец със звезда, в ляво (Анатолия), в средата съвр. ислямския символ, изображение на персийската богиня на Луната ( в дясно), звездата на ВААЛ (долу)

  image

 

 

 

 

 

 

Друг интересен езически символ, който беше споменат по–рано, е свързан с другата главна богиня, отново наречена „майка“. Припомняме: Култът на Кибела (Magna Mater) е въведен в Рим на 4 април 204 пр. Р.Х., когато „черният камък“ (метеорит), символ на богинята, е преместен от Песинт, (Фригия) и е поставен в Палатинския храм.

СЕГА ТОЗИ ЧЕРЕН КАМЪК ОТ МЕТЕОРИТ СЕ НАМИРА В МЕКА, В КААБА. ВГРАДЕН Е В НЕЩО КАТО СРЕБЪРЕН ЖЕНСКИ ПОЛОВ ОРГАН И Е ЦЕНТРАЛЕН КУЛТОВ ЕЛЕМЕНТ НА ПОКЛОНЕНИЕ В ИСЛЯМА:

image
"СВЕЩЕНИЯ" ЧЕРЕН КАМЪК, ВГРАДЕН В ХРАМА КААБА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ВИЖТЕ ЦЯЛАТА СТАТИЯ

 

Източници:

Encyclopedia Britannica

Oxford Companion to World Mythology, p.32

Hesiod, Theogony

Edwards, Charles M. (July 1986). "The Running Maiden from Eleusis and the Early Classical Image of Hekate". American Journal of Archaeology. Boston, Massachusetts: Archaeological Institute of America.

d'Este, Sorita & Rankine, David, Hekate Liminal Rites, Avalonia, 2009

David Ulansey „The Origins of the Mithraic Mysteries“.  Oxford University Press, revised paperback, 1991

Lynn E. Roller, In search of God the mother: the cult of Anatolian Cybele. Berkeley, Calif.: University of California Press, 1999

Miles, Richard (2011). Carthage Must Be Destroyed: The Rise and Fall of an Ancient Civilization. Penguin. p. 68

Rezgui, Sadok (1989). Les chants tunisiens (in French). Tunis: Maison tunisienne de l'édition.

 

 ↑