Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 22 януари...
Голготски кръст
или по-точно

†09 януари по църковния календар - Св. мъченик Полиевкт. Св. Петър, епископ Севастийски. Св. пророк Самей. Св. преподобни Евстратий Прочети тук

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 16.12.2016 г. / 09:35:43 
Вяра
16.12 по еретическия, †03 декември по православния календар - Св. пророк Софония. Св. преподобни Иоан Мълчалник. Св. преподобни Сава Сторожевски. Св. свещеномъченик Теодор, архиепископ Александрийски. Св. новомъченик Ангели

В памет на свети пророк Софония (635-605 Пр.Х.)

свети пророк СофонияСвети пророк Софония, един от дванадесетте малки пророци, син на Хусия, внук на Годолия, правнук на Амория и праправнук на Езекия, произхождал, според преданието, от Симеоновото коляно, от планинската страна Сарават, ила Варата. Той бил от знатен род и живял при иудейския цар Иосия, син на Амон, повече от 600 години преди пришествието на нашия Господ Иисус Христос на земята. По негово време благочестивият цар Иосия, грижейки се усърдно за възстановяването на истинното богопочитане, почти забравено от иудеите, изкоренявал идолопоклонството сред народа си. Той възстановил в предишното му величие Соломоновия храм, който бил достигнал до пълен упадък, разрушил езическите жертвеници, умъртвил идолските жреци и заповядал на всички строго да спазват Моисеевия закон. Но въпреки голямата ревност на царя за възстановяването на истинната вяра, на народа, сред който се било вкоренило нечестието, било трудно да се обърне към Бога. Иудеите, поради страх от царската власт, престанали открито да служат на идолите, но в сърцето си таели привързаност към езическото нечестие. Затова Господ - казва Свещеното Писание - не отложил голямата ярост, с която гневът Му се бил разпалил против Иуда. Народът съзрявал за Божия съд, който скоро трябвало да се разрази над него. Сред такова нечестие и езическа тъмнина свети Софония сияел с благочестие като светла звезда в нощта. Като истински израилтянин, той дълбоко скърбял за нечестието на своя народ, а като страж Господен и съзерцател на тайните Божии, чист по ум и сърце, горещо се молел за обръщането на своите сънародници към пътя на истината и спасението им от погибелта. И ето, като отговор на тази молитва, “слово Господне, което биде към Софония”, Бог, виждащ човешките сърца, го избрал за Свой пророк и му заповядал да възвести на иудеите страшните наказания, които ги очаквали за тяхното нечестие и служене на лъжливи богове. Изпълнявайки Господнята заповед, той тръгнал по иудейските градове и села и навсякъде подбуждал народа към изправяне и покаяние. Проповедта му не била дълга, но по сила и дълбочина напомняла пламенните речи на великите пророци Исаия и Иеремия.

- Ето какво казва Господ - така започнал своето пророчество Софония, - всичко ще изтребя от лицето на земята, ще изтребя човеци и добитък, ще изтребя птици небесни и риби морски, ще изтребя беззаконниците от лицето на земята. И ще простра ръката Си върху Иудея и върху всички жители на Иерусалим, и ще унищожа тези, които отстъпват от Господа и не Го търсят. Затова убойте се всички пред лицето на Господа: Той приготвя жертва и денят вече е близък. Това ще бъде ден на гняв, ден на скръб и утеснение, ден на смут и вълнение, ден на тъма и мрак. Тогава хората ще ходят като слепи, защото съгрешиха пред Господа; и ще се пролее кръвта им като пясък, и труповете им ще бъдат като смет.

Възвестявайки такова наказание на иудеите, Софония наред с това предсказва и близката гибел на езическите народи. “Филистимци, моавитци, амонитци, етиопци, асирийци - казвал той - ще бъдат изтребени, земите им ще бъдат опустошени и ще станат, подобно на Содом и Гомор, поляна, обрасла с бодлива трева и вечна пустиня. Това е за високомерието им, задето се подиграваха и се превъзнасяха над Божия народ”. След това, обръщайки се отново към родния Иерусалим, пророкът с прискърбие вижда, че той не се вразумява от примера на наказанията над нечестивите народи и остава упорит в своето заблуждение. Иерусалим, по думите на пророка, “не приема увещания, не слуша гласа, на Господа не се уповава, към своя Бог не се приближава. Князете му посред него са рикащи лъвове, съдиите му - вечерни вълци, хората му - горди, свещениците му - оскърбяват светинята и разрушават закона. Затова - казвал пророкът - нечестивият град ще бъде разорен, с него ще погине и цялата Иудейска земя”.

Но Софония не се ограничил само с печални предсказания; неговият пророчески взор проникнал в благодатните времена, когато трябвало да се яви Утехата Израилева и Надеждата на народите, а с Него и радостта и мира за цялата земя. Съзерцавайки настъпването на тези времена, Софония казвал, че не целият Израил и не цялата земя ще бъдат унищожени във великия ден на Господния съд. След страшните наказания Господ ще даде на останалите народи чисти уста, за да призовават името Му и да Му служат единодушно. А от Израил ще останат само хора кротки и смирени, които ще благоговеят пред Господа. Остатъкът от Израил вече няма да върши неправди и затова ще се успокои, несмущаван от никой враг. Посочвайки тези благодатни времена, пророкът забравя за предсказаните страшни и близки бедствия и възторжено възкликва:

- Радвай се, дъще Сионова, проповядвай, дъще Иерусалимова, украсявай се и се весели от все сърце, защото Господ отне всички твои неправди и те избави от ръцете на твоите врагове; Господ ще се възцари посред тебе и повече няма да видиш зло. В оня ден Господ ще каже на Иерусалим: "не бой се, Сионе, и да не отслабват ръцете ти, защото Господ, Бог твой, е посред тебе; Той е силен да те спаси, ще ти дарува веселие и ще те обнови в Своята любов".

В тези слова на Софония светата Църква вижда ясно указание за благодатните Месиански времена изобщо, и в частност за тържествения вход на Господ Иисус Христос в Иерусалим, когато целият Сион, с палмови клонки в ръце, с възторжени викове: “осанна сину Давидову”, Го посрещал като цар, имащ да дойде сред Своя народ. Затова в Неделя Връбница е положено да се чете паримия от книгата на свети Софония, именно това място, където пророкът говори за радостния ден, очакващ Сион.

Така пророчествал той, предсказвайки страшните Божии съдби, за да подбуди грешниците към покаяние, и възвестявайки безпределните Господни милости - устройването на царството Божие на земята в дните на Месия, та с надеждата на тях да утеши и укрепи смирените.

Той починал в очакване на всеобщото възкресение и, според преданието бил погребан в своя дом.

 

Тропарь пророку Софонии

глас 2

Проро́ка Твоего́ Софо́нии па́мять, Го́споди, пра́зднующе,/ тем Тя мо́лим:// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак пророку Софонии

глас 4

Яви́лся еси́ светоза́рен Боже́ственным Ду́хом, проро́че Софо́ние,/ Бо́жие явле́ние возгласи́в:/ ра́дуйся зело́, дщи Сио́ня Иерусали́мова, пропове́ждь:// се Царь твой гряде́т, спаса́яй.

 

Житие на преподобния наш отец Иоан Мълчалник (558)

Преподобни Иоан Мълчалник. Миниатюра от Минологията на Василий II. 1-ва четв. на XI в.Преподобни Иоан Мълчалник. Миниатюра от Минологията на Василий II. 1-ва четв. на XI в.

Мълчаливият, достоен за незамлъкващи похвали, светият и преподобен наш отец Иоан се родил в Никопол Арменски, от баща Енкратий и майка Евфимия, в четвъртата година от царуването на благочестивия император Маркиан, в осмия ден на януари, и бил просветен със свето кръщение. Родителите на Иоан били благоверни християни и по своето богатство и значимост се славели в цяла Армения; баща му бил военачалник и имал голяма власт при царя, така че се ползвал с пълното му благоволение: на толкова славен баща бил син блаженият Иоан. Това е казано не за да го възхваляваме и прославяме за неговата знатност (защото светиите се прославят заради добродетелите, а не заради знатността), но за да стане известно от каква слава до какво смирение достигнал Божият угодник.

Той, както и братята му, бил възпитан в добри примери и усвоил в пълнота Божествените Писания. Той бил още млад, когато родителите му отишли при Господа, оставяйки на децата си голямо имущество. Когато то било разделено между братята, блаженият Иоан със своята част построил църква в град Никопол, в чест на Пречистата и Преблагословена Дева Мария. След това се открекъл от света и на осемнадесетгодишна възраст приел монашески образ и живял при тази църква заедно с десетина други монаси, подвизавайки се с добрия подвиг. В продължение на цялата си младост полагал големи старания да покори плътта на духа, да не бъде роб на стомаха и да не позволи на страстите, и особено на гордостта, да го обладаят. Той бил мъж, дивен в добродетелите, добър и изкусен наставник и игумен на своите братя.

Когато той навършил двадесет и осем години, починал епископът на град Колония. Гражданите отишли при Севастийския митрополит и го помолили да постави нов епископ. Когато се избирало лице, което би било достойно за този сан, в устата на всички било името на Иоан, игумена на Никополския манастир, като достоен да заеме престола на Колонийската църква. Познаващите голямото му смирение предполагали, че той няма да пожелае да приеме епископски сан; затова митрополитът изпратил за него под предлог на някакво църковно дело, и когато светецът дошъл, го убедил да стане епископ. Тогава го посветили и го възвели на престола на Колонийската църква. Приемайки управлението на църквата, той не променил монашеското си правило и подвизи. Така той никога не влизал в банята и дори не умивал тялото си, опасявайки се не само друг да не види голотата на тялото му, но дори и сам никога да не вижда себе си гол: той помнел Адамовата голота. Да благоугажда на Бога с пост, молитви, телесна и душевна чистота, да очиства всичките си помисли, да смирява в себе си всяка гордост, противяща се на Божието познание, и да отдава разума си в послушание на Христа - ето какви били всичките грижи на Иоан. Живеейки добродетелно, той бил пример на добър живот и за другите; гледайки него, и другите се изправяли и започвали да живеят добродетелно. Такива били Пергамий, негов брат по плът, мъж славен и ползващ се с голяма почит при цар Зенон, както и при Анастасий, който царувал след Зенон. Виждайки, че неговият брат, блаженият Иоан, живее свято, Пергамий се умилявал в душата си и полагал голямо старание да угоди на Бога. Племенникът на Иоан, Теодор, който впоследствие бил на голяма почит при благочестивия цар Юстиниан, също получил полза от ангелоподобния живот на своя чичо. Теодор, заедно с всичките си домашни, живеел богоугодно и бил толкова добродетелен, че сам царят и болярите се удивлявали на неговия честен живот и разум, правоверие и милосърдие. Теодор успял във всичко това, имайки за пример непорочния живот на своя чичо блажения Иоан.

Вече десета година епископствал божественият и богоносен наш отец, ръководейки към добро Христовата Църква, когато управителят на Армения, на име Пасиник, станал мъж на неговата сестра Мария. По внушение на беса, той започнал да смущава поверената на Иоан църква и да причинява зло, а на блажения огорчение: намесвайки се в църковните дела, той насила извличал от храмовете онези, които търсели там защита от наказание, и не позволявал на служителите и иерарсите на Църквата да се грижат за църковните дела. Много пъти блаженият Иоан със смирение го молел да не се намесва в църковните дела и да не причинява на Църквата зло и насилие. Но управителят оставал неумолим и не се изправял; след заминаването на сестрата на блажения от този свят, той започнал да постъпва още по-лошо. Дълбоко страдайки в сърцето си за причиняваното зло на Църквата, светецът бил принуден да отиде в Цариград при цар Зенон и там намерил подкрепа в лицето на Цариградския архиепископ Евтимий, който със своето ходатайство му помагал при царя.

Виждайки суетата и бурите на този свят, блаженият Иоан замислил да остави епископството и да се отдалечи в светия град Иерусалим и там, в безмълвие, да се труди за Бога. След като отслужил божествена служба, той отпуснал презвитерите и клириците, които били с него, а сам, тайно от всички, отишъл на брега на морето, качил се на кораб и отплавал към светия град Иерусалим. Той влязъл в първата болница на светия град, при която имало молитвен дом в чест на светия великомъченик Георги, и прекарал там известно време, облечен като просяк. Виждайки суетата наоколо, свети Иоан много скърбял, желаел безмълвие и със сълзи молел Бога да му покаже спокойно, предразполагащо и удобно за спасение място. Веднъж през нощта, когато усърдно се молел за това, погледнал нагоре и видял внезапно явилата се пресветла звезда, наподобяваща кръст; тя се приближавала към него и от звездното сияние чул глас:

- Ако искаш да се спасиш, следвай това сияние.

Преподобният веднага радостно тръгнал и бил отведен от звездата във великата лавра на преподобния и богоносен наш отец Сава, в тридесет и деветата година от живота си, по времето на Иерусалимския патриарх Салустий.

Иоан намерил преподобния Сава начело на сто и четирдесет братя пустинножители, живеещи в голяма телесна нищета, но и в голямо душевно богатство. Преподобният Сава приел блажения Иоан и поръчал на иконома да му възложи манастирски трудове, не знаейки какво съкровище на божествената благодат било скрито в Иоан. Въпреки че свети Сава притежавал дара на прозорливостта, Бог скрил от него тайната, че Иоан е епископ, но е оставил своето епископство заради Бога и е дошъл при него като обикновен човек. Нека никой не се учудва на това, че и прозорливите невинаги провиждат: защото те провиждат и пророчестват само това, което Бог им открива, а което не им открива, не знаят. Затова и пророк Елисей казал на своя слуга за сонамката: “остави я, душата е огорчена, а Господ скри от мене и не ми яви”. Приет в лаврата, Иоан с пълна покорност и усърдие изпълнявал възложените му от иконома различни послушания. В това време в лаврата се строяла странноприемница за бедни и блаженият Иоан бил поставен да служи на работещите. Той им варял храна, носел вода, подавал им камъни и вземал участие във всички работи по строежа.

Две години след пристигането на Иоан му било възложено да приема странниците; и тук той със смирение, кротост и любов послужил на ближните. След това преподобни Сава започнал да строи киновия за встъпващите в монашество, така че тези, които искали да се отрекат от света, отначало се наставлявали в киновията, след което вече били приемани в лаврата.

- Както цветът предшества плода - казвал светецът, - така и киновийният живот трябва да предшества пустинния; нека постъпващият разцъфти, като насадено дърво, с първите плодове от трудовете си в киновията, а плодовете на съвършените подвизи да принесе в лаврата.

Лаврата на преподобния се намирала в пустинята, а киновията - по-близо до света, и когато киновията се строяла, блаженият Иоан отново бил поставен да служи при строежа. Тогава преподобният трудолюбец изпълнявал двете служби едновременно: служел на странниците в странноприемницата, а на строителите на киновията носел на раменете си хляб и различни ястия; киновията била отдалечена от странноприемницата на повече от десет стадия. Когато се потрудил на тази служба и добре послужил на братята в продължение на една година, преподобни Сава му дал килия за безмълвие; в нея блаженият Иоан живял три години. Пет дни в седмицата прекарвал в нея, без да излиза, в тези дни не ядял нищо и на никого не се показвал, общувайки единствено с Бога, в събота и неделя идвал в църквата преди всички и стоял със страх и умиление; по време на божествената служба от очите му непрестанно се изливали потоци сълзи и всички братя се удивлявали на дара на сълзите, който имал. В тези два дни той приемал храна с братята. След три години блаженият Иоан бил поставен за иконом; при неговите трудове и служение, с Божието благословение, състоянието на лаврата се умножило, защото Бог му помагал във всичко.

Виждайки, че Иоан изпълнява добре службата на иконом, преподобни Сава пожелал да го постави за презвитер, като монах достоен, и достигнал съвършенство. Той отишъл с него в светия град Иерусалим, разказал на патриарх Илия (приемник на Салустий) за добродетелния живот на Иоан и го помолил да го ръкоположи за презвитер. Патриархът повикал Иоан в църквата и поискал да го ръкоположи. Като видял, че не може да избегне това, блаженият казал на светия патриарх:

- Пречестни отче, имам да открия една тайна на твоя святост; заповядай ми да поговоря с тебе насаме и ако ме признаеш за достоен за сана на презвитер, няма да откажа.

Когато патриархът се отделил с него настрани, преподобни Иоан паднал в нозете на богоугодния Илия, заклевайки го да не открива на никого думите, които ще му каже. Патриархът обещал да запази тайната. Иоан казал:

- Отче! Аз бях Колонийски епископ; поради множеството си грехове оставих епископството, избягах, и бидейки силен тялом, осъдих себе си на служене на братята, за да помагат техните молитви на моята немощна душа.

Като чул това, патриарх Илия се ужасил, повикал преподобни Сава и му казал:

- Иоан ми разказа за своите съкровени дела, които се явяват пречка да стане презвитер; нека отсега нататък безмълвства и никой да не му досажда.

Като казал това, патриархът ги отпуснал.

Преподобният много се опечалил. Той се отдалечил в една пещера на тридесет стадия от великата лавра, паднал на земята със сълзи пред Бога и казвал:

- Защо, Господи, ме презря, като скри от мене живота на Иоан? Аз се излъгах, смятайки го за достоен за презвитер! Открий ми за него макар и сега, Господи: “душата ми е прескръбна до смърт”. Нима съсъдът, който смятах за избран, свят, потребен и достоен да приеме в себе си мирото - пред Твоето величие е и непотребен, и недостоен?

Така преподобни Сава се молел със сълзи цяла нощ. Тогава му се явил ангел Божий и му казал:

- Иоан не е непотребен, а избран съсъд, но той е епископ и не може да бъде поставен за презвитер.

Така казал ангелът и станал невидим. А преподобни Сава радостно побързал към Иоан в килията му, прегърнал го и казал:

- Отче Иоане! Ти скри пред мене какъв е Божият дар в тебе, но Бог ми го откри.

- Скърбя за това, отче - отговорил Иоан, - желаех никой да не знае тази тайна, но вие я узнахте. Не мога да живея в тази страна.

Сава се заклел на Иоан, че на никого няма да открие тайната му. Оттогава блаженият Иоан започнал да безмълвства, пребивавайки в килията си. Той не отивал дори в църквата, с никого не беседвал и при него не влизал никой, освен послушникът, който му служел. Само веднъж, на празника на Пречистата Богородица и Приснодева Мария, на Чието име била осветена църквата в лаврата, когато в лаврата пристигнал патриарх Илия, блаженият Иоан излязъл от килията си да се поклони на патриарха. Патриархът обичал Иоан и много го почитал заради смирението му.

Блаженият безмълвствал четири години. След това преподобният отец Сава отишъл в Скитополската страна и се забавил там, а блаженият, стремейки се към още по-уединено пустинножителство, се отдалечил, в петдесетата година от живота си, в пустинята, наречена Рува, и прекарал в нея девет години, хранейки се с тревата, която расте в тази пустиня и се нарича мелагрия. Веднъж, в началото на пустинния си живот, като си събирал от тази трева за храна, той се загубил в дебрите и стръмнините, не намерил своето убежище и изнемогнал от ходене, паднал едва жив; но внезапно, както някога пророк Авакум, бил грабнат от невидима Божия сила и поставен в своето убежище. След време преподобният пресметнал пътя в тази пустиня и разбрал, че разстоянието от неговото убежище до мястото, където се загубил, било пет поприща. След това при него дошъл един брат и поживял малко време с него. Наближавал празникът Пасха и братът казал на стареца:

- Отче, да отидем в лаврата да отпразнуваме там деня на Пасха и след това ще се върнем. Такъв велик празник, а тук нямаме нищо за ядене, освен тази мелагрия!

Свети Иоан не искал да отиде, защото преподобни Сава още не се бил върнал в лаврата от Скитополската страна и отговорил на поканата на брата:

- Брате, не трябва да ходим никъде. Ще вярваме, че Този, Който в продължение на четиридесет години хранел в пустинята шестотин хиляди израилтяни, ще нахрани и нас, и на празника Пасха ще ни изпрати не само необходимото, но и много повече. В Писанието е казано: “няма да те оставя, нито ще те напусна”; както и в Евангелието: “не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием... защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде”. Търпи, чедо, и върви по пътя на скърбите; телесният покой и отпускането в този свят раждат вечно наказание, а умъртвяването на тялото приготвя безкраен покой.

Братът не послушал увещанията на преподобния, оставил го и тръгнал към лаврата. След заминаването му при преподобния дошъл един човек, напълно непознат за него; магарето му било натоварено с много храна: чисти и топли хлябове, вино и елей, прясно сирене, яйца и кофа мед. Дошлият сложил всичко пред Иоан и веднага си тръгнал. Виждайки Божие посещение в това, преподобният радостно благодарил на Бога. А братът, който тръгнал към лаврата, объркал пътя, три дни блуждаел из пустинята в непроходими места, много се изморил и гладен и жаден, изнемогнал от трудното ходене, едва успял отново да намери убежището. Той се удивил от изобилието от ястия и питиета, изпратени на преподобния от Бога за празника; срамувайки се от своето маловерие и не смеейки да погледне светия старец в очите, той паднал в нозете му и го молел за прошка. Светецът му простил и казал:

- Брате, убеди се, че Бог и в пустинята може да приготви трапеза за Своите раби.

По това време сарацинският вожд Аламундар, владетел на Персия, нахлул в Арабия и Палестина, нападайки с голямо ожесточение и пленявайки жителите им. Тогава множество варвари се разпръснали из пустинята, където живеел свети Иоан, и вестта се разнесла по манастирите, за да бъдат готови да посрещнат нашествието им. Отците от великата лавра му съобщили за варварите и го посъветвали да се върне в лаврата и да живее в килия. Но блаженият, макар и донякъде да се боял от варварите, не искал да остави своето безмълвно пребиваване в пустинята. Той си казвал в себе си: “Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?”. Ако Господ не ме защитава и не се грижи за мене, тогава за какво да живея?” И с такова упование в помощта на Всевишния той останал на своето място без колебание. И Бог, Който винаги се грижи за Своите раби и ги опазва във всичките им пътища, пожелал да запази и този Свой угодник здрав и невредим и му изпратил за страж един голям и страшен лъв, който неотстъпно го пазел денем и нощем; и колкото пъти се случвало варварите да нападат светеца, този лъв с голяма ярост се устремявал към тях, поразявал ги и ги обръщал в бягство, а блаженият Иоан благодарял на Бога, “задето не оставя жезъла на грешните върху жребия на праведните”.

Когато преподобният Сава се върнал в своята лавра, дошъл при блажения Иоан в пустинята и му казал:

- Ето, Господ те запази от нашествието на варварите, давайки ти видим страж. Но ти все пак трябва да постъпиш като другите: стягай се и бягай, както направиха и другите пустинни отци.

Това и много други неща говорил преподобният на Иоан и го увещавал, и накрая го убедил да остави пустинята. Той го довел във великата лавра и му дал килия - и блаженият Иоан отново заживял в лаврата, в петдесет и шестата си година.

Освен светейшият патриарх Илия и преподобни Сава, никой друг не знаел тайната на Иоан, че е епископ, а те я пазели. Но минало много време и Бог благоволил да открие това на всички братя. Това станало така. От Асийската страна пристигнал един мъж, на име Етерий, със сан на архиепископ; като се поклонил на животворящото дърво на Кръста Господен и на светите места и раздал много злато на бедните и манастирите, той решил да се върне в отечеството си, напуснал светия град и се качил на кораб. След недълго плаване в морето се надигнал насрещен вятър, който го принудил да се върне в Аскалон. След като прекарал тук два дни, той искал отново да започне плаването си, но ангел Господен му се явил насън и му казал:

- Преди да отплаваш към отечеството си, ти трябва да се върнеш в светия град и да отидеш в лаврата на авва Сава, там ще намериш авва Иоан Мълчалник, мъж праведен и добродетелен, епископ, оставил всичко заради Бога и смирил себе си с доброволна нищета и послушание.

Като се събудил, Етерий се върнал в Иерусалим, дошъл в лаврата на преподобни Сава и попитал за Иоан Мълчалник. Показали му килията. Той прекарал с него два дни, молейки го и заклевайки го с Божието име да му открие за своя род, отечество и епископство. Съзирайки в това Божията воля, Иоан разказал всичко подробно. Оттогава в цялата лавра станало известно, че Иоан Мълчалникът е епископ, и всички много се удивлявали на дълбокото му смирение.

В седемдесетата година от живота на свети Иоан, в 5-ия ден на декември, преподобният и богоносен отец Сава отишъл при Господа. Иоан не присъствал на кончината на преподобния Сава и той много скърбял духом за това и плачел. Но преподобният му се явил във видение и казал:

- Не скърби за моето заминаване, отче Иоане: макар и тялом да сме разделени, духом съм заедно с тебе.

Блаженият му казал:

- Моли Господа, отче, да вземе и мене с тебе.

- Сега това не може да стане - отговорил свети Сава, - защото голямо изпитание очаква лаврата; на Бога е угодно да послужиш за укрепяването на онези, които за благочестивата вяра ще се изправят срещу еретиците.

Това видение и беседата с преподобния Сава изпълнили с духовна радост блажения Иоан, но сърцето му скърбяло за предстоящото изпитание. След това у него се явило желание да види как душата се разделя с тялото; и когато се молил на Бога за това, с ума си бил възнесен в светия Витлеем, и видял преставянето на живелия при тамошната църква странник, чиято душа ангелите възнасяли на небето със сладостно пение. Блаженият Иоан видял това с душевните си очи. Той веднага отишъл във Витлеем и намерил тялото на преставилия се мъж, лежащо до църквата, както му било открито във видението: този мъж се преставил в същия час, в който Иоан, седейки в килията си, видял душата му възнасяна от ангели с песнопение на небето. Като прегърнал и целунал тялото му с любов, свети Иоан го погребал на същото място и се върнал в килията си.

Двама ученици на блажения, Теодор и Иоан, разказали на монах Кирил, който написал житието му, следното:

- След преставянето на преподобни Сава, ние бяхме изпратени от нашия отец с едно поръчение в Ливиада. При преминаването през Иордан ни срещнаха хора и ни казаха: пазете се, пред вас има лъв. Ние си помислихме: Бог е силен да ни запази по молитвите на нашия отец, по чиято заповед пътешестваме. Като казахме така, продължихме напред. Изведнъж видяхме страшен лъв, който вървеше срещу нас. Изплашихме се, силата ни напусна, така че и да бягаме, не можехме, и стояхме като мъртви. И ето, внезапно между нас се яви нашият отец, преподобният Иоан, и ни заповяда да не се боим. Тогава лъвът, сякаш прогонен с камшик, избяга от нас, а отецът стана невидим. Като си починахме, ние продължихме пътя си невредими. След като изпълнихме възложеното ни послушание, се върнахме при отеца, и като се видяхме с него, той ни каза: чеда мои, вие виждате, че в послушанието се оказах с вас, и тук усърдно молех Бога за вас, и Той ви стори милост.

Ето какво още разказал на Кирил един ученик на Иоан. Този велик въздръжник много години се хранел само с хляб, и вместо сол обикновено употребявал пепел и с пепел ядял хляба си. Веднъж той забравил да затвори прозорчето на килията си, докато се хранел; ученикът се приближил до прозорчето и видял как Иоан яде хляба си с пепел. Старецът се опечалил, задето са видели как пости, а ученикът, желаейки да го утеши, казал: “Не само ти постъпваш така, отче, но и много от тази лавра изпълняват словото, казано в Писанието: “ям пепел като хляб” - и с това утешил стареца.

По това време възникнала ереста на Ориген. Мнозина се прелъстявали от нея и смущавали Църквата Божия, а други твърдо се противели на ереста, и такива намерили подкрепа в лицето на преподобни Иоан Мълчалник, който тогава оставил безмълвието си и със словото на устата си, като с меч, поразявал еретиците, посичайки и изтребвайки хулните учения на Ориген. Именно за това изпитание, което трябвало да постигне лаврата, било предсказано на Иоан от преподобния Сава във видение: защото имало немалко гонение от страна на еретиците срещу лаврата, така че дори много от отците подвижници, заразили се от ереста, падали в съмнения и се колебаели в ума си. Ето защо Бог благоволил Иоан да живее в лаврата, за утешение на малодушните и за подкрепа на немощните. По това време при него дошъл от Скитополския окръг Кирил, който впоследствие написал житието му. За себе си преподобният Кирил разказва следното:

- Когато исках да напусна дома си и да отида в светия град Иерусалим, за да приема монашество в някой от тамошните манастири, моята христолюбива майка ми заповяда да не започвам никакви дела за спасението на душата си без съвета и заповедта на блажения Иоан, “за да не се поддадеш някак си на ереста на Ориген - каза тя - и да не паднеш в началото на своя подвиг”. Като стигнах в Иерусалим, аз дойдох в лаврата на свети Сава, поклоних се на достоблажения Иоан, открих му своята мисъл и го молех да ми даде полезен съвет. Той ми каза:

- Ако искаш да се спасиш, иди в манастира на великия Евтимий.

Аз си тръгнах и като млад и неразумен, не послушах заповедта му, но като стигнах Иордан, влязох в манастира, наречен Арундинитски (тръстиков). Пътят ми не беше благоприятен, разболях се тежко, обзе ме скръб и тъга, задето съм странник и немощен телом. Тогава насън ми се яви преподобни Иоан и каза:

- Понеже не ме послуша, сега си наказан с тази болест. Стани и иди в Иерихон; там в странноприемницата на авва Евтимий ще намериш един стар монах, тръгни с него към манастира на Евтимий - и ще се спасиш.

Веднага се събудих, почувствах се напълно здрав и по заповедта на светия отец тръгнах към Иерихон; там намерих, както той ми каза, един стар, добродетелен и благоразумен монах, който ме доведе в манастира на Евтимий Велики, където се заселих. Често идвах и в лаврата на свети Сава при преподобния Иоан и получавах от него голяма полза за душата си. Веднъж бях смутен и обременен от сатанински помисли, но когато ги изповядах на преподобния, по неговите свети молитви незабавно получих облекчение и мирът се върна в сърцето ми.

Така разказал за себе си монах Кирил. Този Кирил бил изпратен от преподобни Иоан в Сукийската лавра с книги при преподобни Кириак Отшелник.

Веднъж Кирил седял до прозорчето на килията на преподобни Иоан. И ето, дошъл един човек, на име Георги, водейки сина си, измъчван от бяс, оставил го пред прозорчето и си отишъл. Свети Иоан познал, че лежащото и плачещо момче е обсебено от нечист дух; воден от милосърдие, той произнесъл молитва и го помазал със свят елей; нечистият дух на часа оставил момчето, и от този час то оздравяло.

Авва Евстатий, подвизавал се след Сергий в пещерата на преподобни Сава, мъж духовен и благочестив, разказва за себе си:

- Веднъж ме нападна хулен дух, който много ме смущаваше с хулни помисли за Бога и божественото, и бях изпаднал в голяма скръб. Тогава дойдох при блажения Иоан Мълчалник, разказах му за своята беда и прибягнах към помощта на неговите свети молитви. Иоан се помоли за мене на Бога и след това ми каза: Благословен Бог, чедо мое! Хулният помисъл повече няма да се приближи към тебе. Думите на стареца се сбъднаха, защото оттогава не чувствах хулен помисъл в себе си.

Една жена, родом от Кападокия, на име Василина, дякониса към светата Константинополска църква, дошла в Иерусалим заедно със своя племенник, знатен човек; той бил наистина добродетелен мъж, въпреки че се придържал към неправомислието на Север и затова не бил в общение със светата вселенска Църква. Благочестивата дякониса полагала много старания да го обърне към благоверието и да го присъедини към светата Църква, и усърдно молела всеки от светите отци да се помоли за него на Бога. Като чула за свети Иоан, тя пожелала да се поклони и на него; когато узнала, че жени не могат да влизат в лаврата, повикала Теодор, ученика на Иоан, и го помолила да отведе дошлия с нея човек при светия старец. Тя вярвала, че Бог, по молитвите на Иоан, ще смекчи жестокосърдечието на неправомислещия и ще го направи достоен за общение с вселенската Църква. Теодор взел увредения от ерес мъж, дошъл с него при стареца, поклонил се по обичая и казал:

- Благослови ни, отче!

- Тебе ще благословя, но за дошлия с тебе няма благословение.

- Не, отче - възразил ученикът, - благослови ни и двамата.

Старецът отговорил:

- Не, няма да благословя другия, докато не се отрече от злото еретическо мъдруване и не обещае да се присъедини към Вселенската Църква.

Неправомислещият се удивил на благодатното прозрение на стареца; това чудо предизвикало промяна в него и той наистина обещал да се присъедини към правовярващите. Тогава старецът го благословил, със своите боговдъхновени наставления разрешил всичките му сърдечни съмнения, причастил го с Пречистите Тайни и го отпуснал с мир, обръщайки го към правоверието. Като узнала за това, благочестивата дякониса Василина се проникнала от още по-силно желание да види с очите си светия старец. Тя намислила да облече мъжки дрехи, да дойде при него в лаврата и да изповяда помислите си. Известен от ангел за намерението на Василина, старецът изпратил при нея да кажат:

- Знай, че дори и да дойдеш при мене така, както си намислила, дори и тогава няма да ме видиш; затова не си прави труд, но остани там, където се намираш сега, и аз ще ти се явя насън, ще изслушам това, което искаш да ми кажеш, и сам ще ти кажа каквото Бог ми посочи.

Дяконисата се ужасила от такава прозорливост на преподобния Иоан, че той отдалече провижда човешките помисли, и останала, очаквайки явяването му. Една нощ преподобният се явил насън и казал:

- Ето, Бог ме изпраща при тебе; кажи ми каквото искаш.

Тя му изповядала помислите си и получила подобаващо душевно лекарство от него. След като дал наставление, преподобният станал невидим, а Василина, като се събудила, въздала благодарност на Бога.

Мястото, където се намирала килията на преподобния, било каменисто и сухо; твърдостта на почвата, напълно лишена от влага, не позволявала там да расте нито дърво, нито трева. Веднъж преподобният взел смокиново семе и казал на своите ученици Теодор и Иоан:

- Послушайте ме, чеда: ако, по Божия благодат, това семе даде израстъци на този твърд камък, пусне клони и принесе плод, то знайте, че Бог ми дарува място на покой в Небесното Царство.

Като казал това, той посадил семето на камъка близо до килията си. Бог, по Чието благоволение разцъфтял сухият жезъл на Аарон, дал на твърдия камък влага, а на смокиновото семе - израстване, за да покаже каква благодат в Него има Неговият верен раб. От земята израснала смоковница и растейки по малко, стигнала до самия покрив на килията, после покрила цялата килия с клоните си и след време дала плод - три смокини. Като ги откъснал, старецът със сълзи благодарил на Бога, целунал ги и ги изял с учениците си. След това той започнал да се приготвя за смъртта, бидейки вече в дълбока старост. Като преживял сто и четири години, той починал в Господа, нашия Спасител, на Когото слава во веки. Амин.

 

 

Преставяне на преподобния Сава Сторожевски (1406)

Св. преподобни Сава СторожевскиПреподобният наш отец Сава от най-ранна възраст възлюбил Христа и възненавидял света. Той дошъл при преподобния Сергий Радонежки и приел пострижение от него. В монашески образ, той с особена ревност се борел със страстите и се упражнявал в добродетелите, стремейки се към небесните блага, приготвени от Бога за угодилите Му. Много изкушения и съблазни изпитал от бесовете, но с Божия помощ победил всичките, непрестанно пребивавайки в пост, бдение, молитва и други духовни подвизи.

Като се утвърдил в добродетелите, преподобният си спечелил добра слава и уважение от князете. Христолюбивият княз Георгий Димитриевич дошъл в обителта на преподобния при блажения Сава и го помолил да построи обител на удобно място в неговото имение. Тогава Сава напуснал обителта на свети Сергий и се заселил на пустинно място в планината, наречена Сторожи, в горното течение на река Москва, близо до Звенигород, на 50 версти от царстващия град Москва; това място той избрал за бъдещата обител. Тук свети Сава живеел в пълно безмълвие и уединение, търпейки студ и горещина. Но не за дълго живял сам. Мълвата за неговите подвизи и свят живот започнала бързо да се разпространява и при него започнали отвсякъде да идват монаси и миряни с молба да ги ръководи в духовния живот. Преподобният приемал с любов всички, давайки им пример в смирението и монашеските трудове: сам черпел вода от реката, носел я на раменете си на високата планина и изпълнявал други необходими работи. С това той желаел да приучи братята към труд, за да не губят дните си в празност, която е майка на всички пороци.

След това христолюбивият княз Георгий Димитриевич дал на преподобния необходимите средства за построяване на храм, и Сава издигнал храм в чест на честното и славно Рождество на Пречистата Божия Майка и устроил обител, чудна и голяма, за душеспасително пребиваване на монасите в нея.

Преподобният бил добър пастир на събраното в тази обител Христово стадо и възвеждайки го на духовното пасище, го утвърдил в много добродетели. Като достигнал преклонна възраст, Сава се разболял; тогава той повикал братята и добре ги наставил в Божествените Писания, убеждавайки ги да пазят телесната чистота, да живеят в любов помежду си, да се украсяват със смирение, и непрестанно да пребивават в пост и молитви. След това преподобният поставил за игумен над тях един от своите ученици и заповядал на всички братя да пребивават в послушание и подчинение на игумена. Като дал мир и последна целувка на всички, свети Сава в добро изповядване предал душата си в Божиите ръце в третия ден на месец декември.

Вестта за преставянето на светия угодник бързо се разнесла по околностите и всички христолюбиви граждани на Звенигород, както знатните, така и простият народ, с голяма любов се събрали на погребението на починалия светец, носейки със себе си недъгавите и болните. Като извършили надгробно пение над починалия, го погребали с чест в построената от него църква на Рождество на Пресвета Богородица. От честните мощи на преподобни Сава и до днес се подават много и различни изцеления на всички, с вяра прибягващи към тях, за слава на Христа, нашия Бог, Който и след преставянето на Своите свети угодници извършва чрез тях преславни чудеса. Слава на нашия Господ, сега и винаги и во веки веков. Амин.

Сказание за чудесата на преподобни

Сава Сторожевски

Много години след смъртта на свети Сава игуменът на неговата обител, Дионисий, една нощ, след обичайното правило, си легнал да спи. И ето, явил му се един честен монах, благообразен и украсен със седини, и му казал:

- Дионисий, стани по-скоро и нарисувай моята икона.

Дионисий попитал стареца:

- Кой си ти, отче, и как е името ти?

Благолепният старец отговорил:

- Аз съм Сава, началникът на това място.

Като се събудил, Дионисий веднага извикал един старец на име Авакум, който бил един от учениците на преподобни Сава, и го попитал как е изглеждал блаженият. Авакум разказал на игумена как е изглеждал неговият авва и учител и на каква възраст е починал. Игуменът му казал:

- Именно такъв ми се яви преподобни Сава тази нощ и ми заповяда да го изобразя на икона.

Тъй като Дионисий бил иконописец, побързал да нарисува икона на преподобния Сава.

В обителта бил доведен един бесноват, на име Иуда. По време на молебена към свети Сава бесноватият завикал:

- Тежко ми е: изгарям! - и веднага оздравял.

Когато го попитали защо викал така силно, той отговорил:

- Видях един благолепен старец. Той стоеше на гроба на преподобни Сава, държеше кръст и ме осени с него. От този кръст излезе голям пламък и ме изгори целия. От това завиках и с този пламък нечистият дух беше изгонен от мене.

Веднъж монасите от обителта на свети Сава възроптали срещу своя игумен Дионисий. Те съставили срещу него лъжлив донос до великия княз Иоан. Князът повярвал на клеветата им и заповядал на игумена незабавно да се яви при него. Като узнал за това, игуменът се изпълнил с голяма скръб. И ето, през нощта насън му се явил блаженият Сава и казал:

- Защо скърбиш, брате: иди при великия княз и смело му говори, не се предавай на съмнение, защото Господ Бог ще бъде с тебе и ще ти прати помощ.

Божият угодник се явил и на някои от роптаещите срещу игумена братя и им казал:

- Защо сте оставили света, за да извършвате подвига си в ропот ли? Вие роптаете, а игуменът се моли за вас със сълзи: кое ще надделее, вашите клевети или молитвите на вашия отец?

Когато игуменът и братята се явили пред княза и се обяснили на съда, клеветниците били посрамени, а игуменът с чест се върнал в манастира.

Един от монасите от обителта на преподобни Сава дълго и тежко страдал от очна болест и никак не можел да гледа светлината. Той дошъл на гроба на свети Сава, паднал на колене пред него и със сълзи се молел за изцеление. Братът започнал да изтрива болните си очи с покривката, лежаща на гроба на светия угодник. Като видял това друг монах, стоящ наблизо, започнал да го ругае и казал:

- Няма да получиш изцеление, а само ще напрашиш очите си още повече.

Монахът, който с вяра паднал пред гроба на свети Сава, получил изцеление, а надсмиващият се над него внезапно бил поразен със слепота и чул глас, който му казал:

- Ти получи каквото търсеше, та чрез тебе и другите да бъдат научени да не се смеят и да не хулят чудесата, ставащи от Божия угодник.

Тогава ослепеният с велик страх и ридание паднал пред гроба на преподобни Сава и молел за прошка, която получил, но не веднага, а след много молитви, сълзи и покаяние.

Веднъж през нощта в манастира дошли крадци, възнамерявайки да ограбят църквата на Пречистата Богородица. Но когато се приближили към прозореца над гроба на преподобния, изведнъж пред тях се явило огромно възвишение, на което било невъзможно да се изкачат. Тогава ги обзел страх и трепет и те си тръгнали с празни ръце. Всичко това впоследствие разказали самите крадци, които се разкаяли и дошли в обителта, а останалото време от живота си прекарали в покаяние.

След това в обителта дошъл един болярин, Иван Ртишчев, носейки на одър болния си син Георгий, който от голяма слабост вече не можел да говори. Като отслужили молебен за здравето на момчето, монасите влели в устата на болния от манастирския квас. Болният веднага заговорил, вкусил хляб от трапезата на монасите и оздравял. Зарадван от изцелението на сина си, родителят въздал дълбока благодарност на Бога и на Неговия угодник, свети Сава, и казал на преподобния като на жив:

- Преподобни отче! У дома имам много слуги и слугини, които страдат от различни болести; вярвам, че ти, ако поискаш, можеш да изцелиш и тях.

Като поискал квас от игумена, боляринът се върнал заедно с изцеления си син Георгий. Когато пристигнал в дома си, заповядал да доведат при него една от слугините му, на име Ирина, страдаща от глухота и слепота, влял в ушите от манастирския квас и помазал слепите очи с него. Ирина веднага започнала да вижда и да чува. Всички в ужас се удивлявали на Божието величие. Боляринът повикал и един от слугите си, Артемий, който от седем години страдал от глухота, той влял в ушите му от същия квас, и слугата получил изцеление. След това довел една сляпа девица, на име Кикилия, и тя получила изцеление още щом очите ѝ били помазани с кваса. Но всички тези чудеса ставали не от кваса, а по молитвите на преподобния Сава и голямата вяра на болярина Иван. След известно време се разболял и самият болярин. Като употребил същото лекарство, и той получил изцеление.

Игуменът на обителта на преподобни Сава Сторожевски, Мисаил, тежко се разболял, загубил всяка надежда да оздравее и вече бил близо до смъртта. Веднъж клисарят на обителта Гурий отивал да бие камбаните за утреня. Когато минавал покрай вратите на църквата, го срещнал един благолепен старец и започнал да го пита:

- Как е здравето на вашия игумен?

Гурий му разказал за болестта на игумена. Тогава благолепният старец му казал:

- Иди и кажи на игумена да се обърне с молба за помощ към Пресвета Богородица и към началника на това място, стареца Сава, тогава ще оздравее; а ти, брате, ми отвори дверите, и аз ще вляза в църквата.

Гурий се усъмнил и не искал да отвори дверите преди биенето на камбаните, но и не се осмелил да попита стареца кой е и откъде е. Явилият се старец, без да каже нито дума повече, тръгнал към църковните двери. Те веднага се отворили сами и старецът влязъл в църквата. Гурий в страх се върнал в килията си и започнал да упреква своя помощник:

- Защо вечерта не затвори църковните врати? Сега видях как един неизвестен мъж влезе в църквата през тях.

Но помощникът с клетва твърдял, че вечерта здраво ги е затворил. Тогава те запалили свещи, побързали към църквата и видели, че вратите са добре затворени. След края на утренята Гурий разказал на братята всичко, което видял и чул. Всички в един глас решили, че явилият се старец бил сам свети Сава. Игуменът Мисаил, като чул за това, заповядал да го отнесат на гроба на преподобния, където усърдно се молел за изцеление и по молитвите на Пресвета Богородица и преподобни Сава, оздравял напълно.

И много други изцеления станали на гроба на Божия угодник. Те и сега се дават на прибягващите с вяра, по Божията благодат и по молитвите на Пресвета Богородица и преподобни Сава, на когото се молим и ние, да излекува нашите душевни и телесни болести със своето топло ходатайство пред Христа, нашия Господ Бог, на Когото слава во веки. Амин.

 

Сказание за чудесата на преподобни Сава Сторожевски

Много години след смъртта на свети Сава игуменът на неговата обител, Дионисий, една нощ, след обичайното правило, си легнал да спи. И ето, явил му се един честен монах, благообразен и украсен със седини, и му казал:

- Дионисий, стани по-скоро и нарисувай моята икона.

Дионисий попитал стареца:

- Кой си ти, отче, и как е името ти?

Благолепният старец отговорил:

- Аз съм Сава, началникът на това място.

Като се събудил, Дионисий веднага извикал един старец на име Авакум, който бил един от учениците на преподобни Сава, и го попитал как е изглеждал блаженият. Авакум разказал на игумена как е изглеждал неговият авва и учител и на каква възраст е починал. Игуменът му казал:

- Именно такъв ми се яви преподобни Сава тази нощ и ми заповяда да го изобразя на икона.

Тъй като Дионисий бил иконописец, побързал да нарисува икона на преподобния Сава.

В обителта бил доведен един бесноват, на име Иуда. По време на молебена към свети Сава бесноватият завикал:

- Тежко ми е: изгарям! - и веднага оздравял.

Когато го попитали защо викал така силно, той отговорил:

- Видях един благолепен старец. Той стоеше на гроба на преподобни Сава, държеше кръст и ме осени с него. От този кръст излезе голям пламък и ме изгори целия. От това завиках и с този пламък нечистият дух беше изгонен от мене.

Веднъж монасите от обителта на свети Сава възроптали срещу своя игумен Дионисий. Те съставили срещу него лъжлив донос до великия княз Иоан. Князът повярвал на клеветата им и заповядал на игумена незабавно да се яви при него. Като узнал за това, игуменът се изпълнил с голяма скръб. И ето, през нощта насън му се явил блаженият Сава и казал:

- Защо скърбиш, брате: иди при великия княз и смело му говори, не се предавай на съмнение, защото Господ Бог ще бъде с тебе и ще ти прати помощ.

Божият угодник се явил и на някои от роптаещите срещу игумена братя и им казал:

- Защо сте оставили света, за да извършвате подвига си в ропот ли? Вие роптаете, а игуменът се моли за вас със сълзи: кое ще надделее, вашите клевети или молитвите на вашия отец?

Когато игуменът и братята се явили пред княза и се обяснили на съда, клеветниците били посрамени, а игуменът с чест се върнал в манастира.

Един от монасите от обителта на преподобни Сава дълго и тежко страдал от очна болест и никак не можел да гледа светлината. Той дошъл на гроба на свети Сава, паднал на колене пред него и със сълзи се молел за изцеление. Братът започнал да изтрива болните си очи с покривката, лежаща на гроба на светия угодник. Като видял това друг монах, стоящ наблизо, започнал да го ругае и казал:

- Няма да получиш изцеление, а само ще напрашиш очите си още повече.

Монахът, който с вяра паднал пред гроба на свети Сава, получил изцеление, а надсмиващият се над него внезапно бил поразен със слепота и чул глас, който му казал:

- Ти получи каквото търсеше, та чрез тебе и другите да бъдат научени да не се смеят и да не хулят чудесата, ставащи от Божия угодник.

Тогава ослепеният с велик страх и ридание паднал пред гроба на преподобни Сава и молел за прошка, която получил, но не веднага, а след много молитви, сълзи и покаяние.

Веднъж през нощта в манастира дошли крадци, възнамерявайки да ограбят църквата на Пречистата Богородица. Но когато се приближили към прозореца над гроба на преподобния, изведнъж пред тях се явило огромно възвишение, на което било невъзможно да се изкачат. Тогава ги обзел страх и трепет и те си тръгнали с празни ръце. Всичко това впоследствие разказали самите крадци, които се разкаяли и дошли в обителта, а останалото време от живота си прекарали в покаяние.

След това в обителта дошъл един болярин, Иван Ртишчев, носейки на одър болния си син Георгий, който от голяма слабост вече не можел да говори. Като отслужили молебен за здравето на момчето, монасите влели в устата на болния от манастирския квас. Болният веднага заговорил, вкусил хляб от трапезата на монасите и оздравял. Зарадван от изцелението на сина си, родителят въздал дълбока благодарност на Бога и на Неговия угодник, свети Сава, и казал на преподобния като на жив:

- Преподобни отче! У дома имам много слуги и слугини, които страдат от различни болести; вярвам, че ти, ако поискаш, можеш да изцелиш и тях.

Като поискал квас от игумена, боляринът се върнал заедно с изцеления си син Георгий. Когато пристигнал в дома си, заповядал да доведат при него една от слугините му, на име Ирина, страдаща от глухота и слепота, влял в ушите ѝ от манастирския квас и помазал слепите ѝ очи с него. Ирина веднага започнала да вижда и да чува. Всички в ужас се удивлявали на Божието величие. Боляринът повикал и един от слугите си, Артемий, който от седем години страдал от глухота, той влял в ушите му от същия квас, и слугата получил изцеление. След това довел една сляпа девица, на име Кикилия, и тя получила изцеление още щом очите ѝ били помазани с кваса. Но всички тези чудеса ставали не от кваса, а по молитвите на преподобния Сава и голямата вяра на болярина Иван. След известно време се разболял и самият болярин. Като употребил същото лекарство, и той получил изцеление.

Игуменът на обителта на преподобни Сава Сторожевски, Мисаил, тежко се разболял, загубил всяка надежда да оздравее и вече бил близо до смъртта. Веднъж клисарят на обителта Гурий отивал да бие камбаните за утреня. Когато минавал покрай вратите на църквата, го срещнал един благолепен старец и започнал да го пита:

- Как е здравето на вашия игумен?

Гурий му разказал за болестта на игумена. Тогава благолепният старец му казал:

- Иди и кажи на игумена да се обърне с молба за помощ към Пресвета Богородица и към началника на това място, стареца Сава, тогава ще оздравее; а ти, брате, ми отвори дверите, и аз ще вляза в църквата.

Гурий се усъмнил и не искал да отвори дверите преди биенето на камбаните, но и не се осмелил да попита стареца кой е и откъде е. Явилият се старец, без да каже нито дума повече, тръгнал към църковните двери. Те веднага се отворили сами и старецът влязъл в църквата. Гурий в страх се върнал в килията си и започнал да упреква своя помощник:

- Защо вечерта не затвори църковните врати? Сега видях как един неизвестен мъж влезе в църквата през тях.

Но помощникът с клетва твърдял, че вечерта здраво ги е затворил. Тогава те запалили свещи, побързали към църквата и видели, че вратите са добре затворени. След края на утренята Гурий разказал на братята всичко, което видял и чул. Всички в един глас решили, че явилият се старец бил сам свети Сава. Игуменът Мисаил, като чул за това, заповядал да го отнесат на гроба на преподобния, където усърдно се молел за изцеление и по молитвите на Пресвета Богородица и преподобни Сава, оздравял напълно.

И много други изцеления станали на гроба на Божия угодник. Те и сега се дават на прибягващите с вяра, по Божията благодат и по молитвите на Пресвета Богородица и преподобни Сава, на когото се молим и ние, да излекува нашите душевни и телесни болести със своето топло ходатайство пред Христа, нашия Господ Бог, на Когото слава во веки. Амин.

 

Тропарь преподобному Савве, игумену Сторожевскому, Звенигородскому

глас 8

Пусты́ни яви́лся еси́ до́брое прозябе́ние, преподо́бне:/ от ю́ности бо изво́лил еси́ чи́стое житие́,/ духо́вному твоему́ учи́телю после́дуя,/ и того́ уче́нием ум к Небе́сным впери́в,/ и ста́ду твоему́ прему́др наста́вник показа́лся еси́,/ тем и Христо́с, я́ко пресве́тла тя свети́льника, чудесы́ обогати́,// Са́вво, о́тче наш, моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

Перевод: Ты стал прекрасным произрастанием пустыни, преподобный, ибо с юности предпочел ты чистую жизнь, духовному твоему учителю последуя, и его учением ум устремив к Небесному, ты явился премудрым наставником стаду твоему, потому и Христос, как преяркого светильника, обогатил тебя чудесами, Савва, отче наш, моли о спасении душ наших.

Ин тропарь преподобному Савве, игумену Сторожевскому, Звенигородскому

глас 8

От ю́ности Боже́ственною распаля́ем ре́вностию,/ возлюби́л еси́ чи́стое житие́,/ презре́в ми́ра сего́ кра́сная и су́етная,/ после́довал еси́ твоему́ Богому́дрому учи́телю, преблаже́нному Се́ргию,/ в труде́ и бде́нии, в посте́ и по́двизе:/ на Сторо́жи я́влься безмо́лвия ра́ди и стра́жи духо́вныя/ недре́мленным на Боже́ственней стра́жи предстоя́нием/ стяжа́л еси́ ум, зряй к Бо́гу,/ и де́монския ко́зни и обстоя́ния прозира́яй,/ озаре́ние Пресвята́го Ду́ха в себе́ восприе́м,/ яко звезда́ пресве́тлая еси́ ве́рным. / Те́мже и прему́др и светоза́рен предстоя́тель/ и па́стырь ста́ду твоему́ яви́лся еси́,/ све́том твои́м просвеща́й и всех,// приходя́щих к тебе́ ве́рою, о́тче наш Са́вво, и моли́ Христа́ Бо́га, да спасе́т ду́ши на́ша.

Перевод: С юности воспламеняем Божественной ревностью, ты возлюбил чистую жизнь, презрев суету и блага этого мира, последовал своему Богомудрому учителю, преблаженному Сергию, в труде, бдении, посте и подвиге: на Сторожи явился для безмолвия и духовной стражи, недремлющим предстоянием на Божественной страже ты обрел ум, созерцающий Бога и предвидящий демонские козни и нападения, принял в себя свет Пресвятого Духа и стал как преяркая звезда для всех верующих. Потому ты явился премудрым, несущим свет предстоятелем и пастырем стаду своему, просвещай светом твоим и всех, приходящих к тебе с верой, отче наш Савва, и моли Христа Бога о спасении душ наших.

Кондак преподобному Савве, игумену Сторожевскому, Звенигородскому

глас 8

Безмо́лвия ра́ди и пло́ти распина́ния/ всели́выйся на горе́ Сторо́жи,/ яви́лся еси́, преподо́бне Са́вво, сто́лп ве́ры непоколеби́мый,/ от Пресвята́го Ду́ха осия́нный,/ оби́тель пречестна́я Тро́ицы,/ и непреста́нными моли́твами, сле́зными воздыха́нии и по́двигами благода́ти Боже́ственныя соприча́стник;/ те́мже и Христо́с в нетле́нии моще́й твои́х просла́ви тя,/ и да́ром чуде́с украси́ тя. / Мы же ра́достно ти вопие́м:// ра́дуйся, Са́вво, вели́кий чудотво́рче.

Перевод: Ради безмолвия и распятия плоти поселившийся на горе Сторожи, ты явился, преподобный Савва, непоколебимым столпом веры, осиянной Пресвятым Духом обителью многочтимой Троицы, и в непрестанных молитвах, слезных воздыханиях и подвигах стал причастником Божественной благодати, потому и Христос прославил тебя нетлением мощей и украсил тебя даром чудотворений. Мы же с радостью взываем: «Радуйся, Савва, великий чудотворец».

Ин кондак преподобному Савве, игумену Сторожевскому, Звенигородскому

глас 2

Госпо́дним жела́нием распали́вся,/ стра́сти плотски́я воздержа́нием оттря́с,/ Боже́ственнаго све́та незаходи́мое свети́ло яви́лся еcи́,/ чуде́с луча́ми всех просвеща́еши,/ притека́ющих к ра́це моще́й твои́х,// Са́вво, преподо́бне о́тче наш.

Перевод: Стремлением к Господу воспламенившись, телесные страсти ты отринул воздержанием и стал незаходящим светилом Божественного света, просвещающим лучами чудес всех, приходящих к раке с мощами твоими, Савва, преподобный отче наш.

Молитва преподобному Савве, игумену Сторожевскому, Звенигородскому

О, пречестна́я и свяще́нная главо́! Небе́снаго Иерусали́ма граждани́не, Пресвяты́я Тро́ицы обита́лище, преподо́бне о́тче Са́вво! Ве́лие име́я дерзнове́ние ко Всеми́лостивому Влады́це, моли́ся о ста́де огра́ды твоея́ и о всех по ду́ху ча́дех твои́х. Не премолчи́ за ны ко Го́споду и не пре́зри ве́рою и любо́вию чту́щих тя. Испроси́ предста́тельством твои́м у Царя́ ца́рствующих мир Це́ркви, под зна́мением креста́ вои́нствующей, архиере́ом святи́тельства благоле́пие, мона́шествующим до́брое в по́двизех тече́ние; святе́й оби́тели сей, гра́ду сему́ и всем градом и стра́нам охране́ние; ми́ру безмяте́жие и мир, гла́да и па́губы избавле́ние; ста́рым и немощны́м утеше́ние и подкрепле́ние, ю́ным и младе́нцам благо́е в ве́ре возраста́ние, в Ева́нгельском уче́нии тве́рдое обуче́ние, и в чистоте́ и целому́дрии пребыва́ние; вдови́цам и сиротам ми́лость и заступле́ние, плене́нным отра́ду и возвраще́ние, боля́щим исцеле́ние, малоду́шным успокое́ние, заблу́ждшим исправле́ние, согреша́ющим дух сокруше́ния, бе́дствующим благовре́менну по́мощь. Не посрами́ нас, к тебе́ с ве́рою притека́ющих, споспешеству́й, я́ко чадолюби́вый оте́ц ча́дам, и нам понести́ и́го Христо́во во благоду́шии и терпе́нии, и всех упра́ви в ми́ре и покая́нии сконча́ти живо́т свой непосты́дно и пресели́тися со упова́нием во оби́тели Небе́сныя. Иде́же ты, по труде́х и по́двизех, ны́не водворя́ешися со А́нгелы и Святы́ми, зря и прославля́я Бо́га, в Тро́ице сла́вимаго, Отца́, и Сы́на, и Свята́го Ду́ха. Ами́нь.

image

 

 

Свещенномъченик Теодор, архиепископ Александрийски (606)

Свещенномъченик Теодор, архиепископ АлександрийскиСвя­щен­но­му­че­ник Фе­о­дор, епи­скоп Алек­сан­дрий­ский, ро­дил­ся в Егип­те, в Алек­сан­дрии. Этот го­род про­сла­вил­ся в Церк­ви Все­лен­ской мно­ги­ми му­че­ни­ка­ми и ис­по­вед­ни­ка­ми: от свя­то­го еван­ге­ли­ста Мар­ка, пер­во­му­че­ни­ка Алек­сан­дрий­ско­го до свя­то­го Афа­на­сия Ве­ли­ко­го, стол­па и ис­по­вед­ни­ка пра­во­сла­вия († 373). К со­жа­ле­нию, ис­то­ри­че­ские за­пи­си не до­нес­ли до нас точ­ных дан­ных о вре­ме­ни жиз­ни и по­дви­гах свя­то­го епи­ско­па Фе­о­до­ра, но Цер­ковь Хри­сто­ва во все вре­ме­на хра­ни­ла имя свя­щен­но­му­че­ни­ка в сво­их ди­пти­хах.

Пла­мен­ный про­по­вед­ник, силь­ный в сло­ве и де­ла­нии цер­ков­ном, епи­скоп Фе­о­дор вы­зы­вал ярост­ную нена­висть буй­ных алек­сан­дрий­ских языч­ни­ков, не тер­пев­ших бла­го­ве­стия. Во вре­мя од­ной его про­по­ве­ди языч­ни­ки окру­жи­ли и за­хва­ти­ли свя­ти­те­ля. Он не со­про­тив­лял­ся. 

 

 

Мъчение на св. Теодор. Фреска. Атон (Дионисиат). 1547 г.Мъчение на св. Теодор. Фреска. Атон (Дионисиат). 1547 г.

Его из­би­ва­ли и из­де­ва­лись над ним: воз­ло­жи­ли на гла­ву его тер­но­вый ве­нец и со сме­хом во­ди­ли по го­ро­ду. За­тем при­ве­ли его к бе­ре­гу и бро­си­ли со ска­лы в мо­ре. Но под­нял­ся ве­тер – и вол­ны вы­нес­ли его невре­ди­мым на су­шу. По­ра­жен­ные языч­ни­ки от­ве­ли свя­ти­те­ля Фе­о­до­ра к пра­ви­те­лю го­ро­да, ко­то­рый при­ка­зал под­верг­нуть его же­сто­ким ис­тя­за­ни­ям. Но ни сло­ва, кро­ме мо­лит­вы к Гос­по­ду, не услы­ша­ли му­чи­те­ли от му­же­ствен­но­го ис­по­вед­ни­ка. То­гда свя­той му­че­ник был пре­дан рим­ским во­и­нам и каз­нен, как апо­стол Па­вел, – через усек­но­ве­ние ме­чом.

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Икуменизъм в развитие - след като Б"ПЦ" напусна ССЦ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 

 

 ↑