Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 21 ноември...
Голготски кръст

†8 ноември по църковния календар - ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК - Събор на св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили (Архангеловден) Прочетете повече за празника ТУК

1897 г. е създаден "Флотски Арсенал" Прочетете повече ТУК

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 15.11.2016 г. / 07:17:57 
Вяра
15.11 по еретическия,†02 ноември по православния календар - Свв. мъченици Акиндин, Пигасий, Афтоний, Елпидифор, Анемподист и други. Св. преподобни Маркиан. Икона на Пресвета Богородица ''Шуйско-Смоленска''

Страдание на светите мъченици Акиндин, Пигасий, Анемподист, Елпидифор и Афтоний (ок. 341-345)

Мъченик Акиндин. Фреска. Метеор. 1527 г.Мъченик Акиндин. Фреска. Метеор. 1527 г.

Когато персийският цар Сапор, помрачен от идолослужението и изпълнен с всякакво беззаконие, повдигнал в своята страна голямо гонение срещу християните, между неговите придворни имало трима тайни християни: Акиндин, Пигасий и Анемподист. Служейки тайно на Христа, те обръщали мнозина към благочестието. Някои оклеветили тримата светии пред царя, че те не само сами вярват в Разпнатия, но и други заразяват като с отрова с тази вяра.

Царят гневно казал на клеветниците:

- Защо вие, след като отдавна знаете за тези хора, ми донесохте за тях едва сега и не ги представихте пред мене?

Те казали:

- Могъщи царю! Ако заповядаш, ние още сега ще ги доведем при тебе.

Царят веднага им дал такава заповед и те отишли да ги хванат. Когато стигнали до къщата, в която били светиите, намерили вратите затворени; защото верните Господни раби стоели на молитва и не искали да отварят на хората, пребивавайки в беседа с Бога. Пратениците изкъртили вратата, хванали ги и ги отвели вързани при царя.

Мъченик Пигасий ПерсийскиМъченик Пигасий Персийски

Царят видял светиите и кротко ги попитал:

- Откъде сте, деца мои?

Те отговорили:

- За нашето отечество ли ни питаш, царю? Наше отечество и наш живот е Пресветата, Единосъщна и Неразделна Троица, Отец, Син и Свети Дух, Единият Бог.

Царят казал:

- Вие сте много дръзки и се осмелявате да изповядвате пред мене друг Бог, защото още не сте изпитали рани и всякакви други мъчения.

Светиите отговорили:

- Ние сме смели с надеждата си на нашия Бог и сме готови заради Него да претърпим всякакви рани и мъчения; ако не вярваш на думите ни, изпитай това на дело: нанасяй ни рани, причинявай ни каквито искаш мъчения и ще видиш дали ще се отречем от нашия Бог.

Когато светиите казали това, прославяйки Единия Бог и изобличавайки царя за многобожието му, той се разгневил и заповядал да разпрострат на земята всеки от тях и четирима души да го бият с чепати тояги. А светиите сред мъченията благославяли Бога и в един глас казвали:

Мъченик АнемподистМъченик Анемподист

Погледни на нас, Господи, не премълчавай и не отстъпвай от нас, за да видят всички могъществото на Твоята десница, и Сам Ти, Господи, ни помогни.

Докато светиите пеели сред мъченията, палачите изнемогнали и царят поставил други, които продължили да ги бият. Били мъчениците дълго и те биха могли да умрат от продължителния побой, ако Сам Бог не поддържал живота им. Царят, виждайки твърдостта на търпението им - че те не викат и не губят сили - се удивлявал; обхванал го някакъв ужас и той паднал от царския престол. Светиите извикали към него и казали:

- Нашият Господ, Който ти е дал живот, отново те укрепява, за да видиш чрез нас Неговата сила.

Стоящите наоколо мислели, че царят се е пребил до смърт, и изтичали да го вдигнат. Той се надигнал едва жив и едва дошъл на себе си. След това Сапор изпаднал в още по-голяма ярост, мислейки, че мъчениците са му направили някаква магия; защото нечестивите, след като сами се намирали под властта на бесовете, имали обичай винаги да приписват на магията и вълшебството извършваните от светиите дивни Божии чудеса. Беззаконният цар заповядал да закачат светите мъченици и да разпалят под тях пламтящ огън, за да загинат, предавайки духа си сред мъченията от оковите и огъня.

Мъченик Елпидифор ПерсийскиМъченик Елпидифор Персийски

Като висели в продължение на много време, светиите пеели:

- Светилниче на нашите души и Творче наш, предаден за нас, оплюван, изложен на поругание като злодей - повесен на дърво, Владико, Който държиш всичко в Своята десница! Ела и погледни милостиво на нашето страдание и ни яви Твоето спасение; погледни към нашите болки и ни помилвай, направи така, че всички да видят, че ние имаме Тебе - Единия Бог на небето.

И Господ в същия миг им се явил в човешки образ, с лице, светло като слънце: с явяването Му оковите се разпаднали, огънят угаснал и светиите станали здрави. Като видели Господа, те се изпълнили с неизказана радост, а Господ отново станал невидим. Светиите застанали пред царя, сякаш не били претърпели никакво мъчение. Като ги видял здрави, царят се изумил и им казал:

- Какво е станало с вас?

Те отговорили:

- Сам виждаш какво: нашият Христос Бог ни спаси от твоите мъчения; познай силата Му и се засрами.

Беззаконникът започнал да хули Христа. А светиите възкликнали:

- Да онемеят коварни уста, хулещи истинния Бог!

И царят начаса онемял и изгубил гласа си.

 

Мъченик АфтонийМъченик Афтоний

Светиите казали:

- Какво е станало с тебе, царю, че не говориш с нас? Нима ще си отидем от твоя съд, без да сме получили окончателна присъда?

Царят започнал да прави знаци с очи и ръце на околните да хванат светиите и да ги затворят в тъмница, но никой не разбрал какво заповядва царят със знаците си. Тогава той свлякъл багреницата от себе си, ударил я в земята и започнал да я тъпче с крака пред всички. Като виждал това, народът се чудел и скърбял за своя цар за това че е изпаднал в такова безумие.

Светиите казали на народа:

- О, слепи по ум! Вие гледате и не виждате, слушате и не чувате, защото сърцата ви са се ожесточили!

Когато светиите казали това, от небето се явил полк пресветли ангели, които много от народа видели; не можейки да гледат към тях, те паднали от страх и повярвали в Христа. А светиите започнали да пеят: “Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди, затова няма да се уплашим, макар и земята да се разклати”. И още: “възкресни, Господи, помогни ни и ни избави заради Твоето име”.

Царят, който не можел да предприеме нищо, тъй като бил ням, в яростта си започнал да се бие по лицето. Като го видял в такова смущение, Акиндин се просълзил и казал:

- В името на Иисуса Христа, нашия Господ, говори!

И на мига езикът му се развързал и той проговорил, но не благославял Бога, а напротив, понеже имал ожесточено сърце, още повече Го хулел: макар и да виждал Божията сила върху себе си, не искал да познае истината. Тъй като смятал всичко това за вълшебство на светите мъченици, той още повече пламнал от гняв към тях и вместо благодарност, изрекъл следните думи:

- Акиндин, Пигасий и Анемподист ще погубя с люта смърт, а на вас, присъстващите, ще отмъстя за това, че не ме послушахте, когато ви заповядвах със знаци да хванете тези нечестиви християни и да ги измъчвате заради мене; защото те завързаха езика ми с магиите си.

И царят заповядал да нажежат железен одър и да положат светите мъченици върху него. Когато ги горели на този одър в продължение на много часове, те усърдно се молели на Бога и пеели Давидовия псалом, подобаващ на техния подвиг:

“Ти ни изпита, Боже, претопи ни, както се сребро претапя. Тури скърби на гърба ни. Постави човеци над главите ни: минахме през огън”. Дай ни сила да понесем угнетяващите ни мъчения с твърда душа и мъжествено сърце, дай на стоящите наоколо, пред които Ти показа Своята сила и Своите чудеса, да познаят Твоето свято име.

Когато светиите казали това, се чул глас от небето, който произнесъл:

- Тъй като вие засвидетелствахте вярата си с дела, молитвите ви ще бъдат изпълнени.

Много от стоящите наоколо, които се удостоили да чуят този Божествен глас, възкликнали:

- Един е истинният Бог, Когото почитат тези страдалци, Той единствен е силен, Той единствен е непобедим и няма друг Бог, освен Него. Блажени сте вие, страдалци, станали свидетели на Неговото пришествие на земята, и от любов към Него предали душите си на смърт, след което сте се удостоили с вечен живот! Молете Неговата благост и за нас, за да простре свише Своята ръка за помощ и да ни извлече от бездната на погибелта.

Светите мъченици издигнали очите си към небето и се молели за новообърнатите, като казвали:

- Боже, Който живееш във висините! Погледни милостиво към Твоите раби, истинно призоваващи Твоето име, и изпрати роса на Твоето ново наследие - на тези хора, които сега са повярвали в Тебе; нека росата, идеща от Тебе и умиваща греховните немощи, да им бъде изцеление и нека всички познаят, че Ти си Единственият Бог, и нека всички се подчиняват на Твоята власт.

Когато светиите говорели така и завършвали молитвата си, внезапно засвяткала мълния, чул се страшен гръм и завалял силен дъжд; невярващите, изпълнени със страх и ужас, избягали; с мъчениците останали само тези, които вярвали в Христа.

Светиите им казали:

- Не бойте се, защото това беше заради вас, за да бъде извършено чрез този дъжд тайнството на кръщението над вас.

Когато всички в един глас въздавали слава на Бога, се виждали множество ангели, слизащи от небето, които обличали в бели дрехи новопокръстените, като показвали с това, че душите им са очистени със светата вяра и с водата, слязла върху тях свише. От този дъжд огънят угаснал, нагорещеното легло изстинало и светиите станали живи и здрави; само телата им били черни, подобно на обгорени дървета.

Царят отново повикал светиите и им казал:

- Макар и да сте угасили огъня със своето вълшебство, няма да избегнете ръцете ми, докато не ви заставя да се поклоните на боговете или не ви предам на люта смърт.

Те отговорили като с едни уста:

- Предай ни на каквато искаш смърт, но ние няма да се отделим от живеещия на небесата Един Бог, приготвил ни вечен живот.

Царят се засмял и казал:

- Деца мои и приятели! Ако вие почитате Единия Бог, то и аз ви принуждавам да почитате не много богове, а само един, именно този, когото и аз почитам и на когото се покланям. Защото и аз имам един бог, когото обичам и почитам повече от другите, това е великият Зевс, най-старшият измежду всички богове; отдайте заедно с мене поклонение само на него; относно другите богове - както искате; достатъчно е да отдадете почит само на един.

Блаженият Анемподист казал на царя:

- По какъв начин заповядваш да отдадем чест на Единия Бог?

Като чул това, царят се зарадвал, защото си помислил, че те искат да се поклонят на неговия скверен Зевс, и им казал:

- Да отидем, деца мои, в храма на великия Зевс. Каквото правя аз, това правете и вие и заедно ще се поклоним на моя бог.

Светиите казали:

- Ти, царю, се моли по твоя устав, а ние ще се молим, както сме се научили отпреди.

Царят не разбрал казаното от тях и се радвал, защото мислел, че те вече са се склонили към идолопоклонството, и им казал:

- Защо по-рано не поискахте да проявите единомислие с нас? - тогава нямаше да претърпите такива мъчения. А сега ми простете, че ви причиних скърби; обещавам да загладя това с усърдна любов към вас.

Той заповядал да приготвят царската му колесница и като се качил в нея, повикал при себе си светите мъченици да седнат заедно с него.

Светиите отговорили:

- Не, царю, ние няма да се качим в колесницата, ще вървим сами.

Така те стигнали до този мерзък храм. Като ги хванал за ръка, царят влязъл с тях в храма и започнал да вика:

- Велик е бог Зевс и велика е силата му! Елате, възлюбени мои, и се помолете преди мене на великия бог Зевс.

Светиите отговорили:

- Както заповядваш, така и ще направим.

Като направили кръстното знамение на челата си, те паднали на колене, и като издигнали ръцете си към небето, започнали да се молят на Бога, Единия в Троица, на Отца и Сина и Светия Дух; мястото в същия миг се разтърсило и храмът започнал да се разрушава. Царят се изплашил и избягал навън с всички, които били с него, а храмът заедно с идолите се разпаднал на прах. При събарянето му светиите останали невредими; те се радвали при вида на Христовата сила и се смеели над безпомощността на езическите богове.

Царят пламнал от силна ярост срещу светиите и им казал:

- Такова ли е отношението ви към Зевс и така ли му се покланяте? Такава ли е вашата молитва, че вие с вълшебството си разрушихте храма и строшихте боговете?

Светиите отговорили:

- Както сме се научили отдавна, така и се молехме на Единия Бог, Създателя на целия свят, а вълшебства не знаем; и не от някакво вълшебство, но от всесилното Божие име, призовано от нас в молитва, се разруши скверният храм с вашите нечисти богове.

Царят заповядал да приготвят три котела и да ги напълнят с олово, сяра и смола, да натрошат стари лодки и с тях да запалят голям огън под котлите. Когато това било направено и силно нагорещените котли кипели и клокочели, вързали светиите с вериги и ги спуснали в котлите, отначало - до пояса, след това - до гърдите, и накрая - до шията. А те сред тези мъчения гледали към небето и всеки от тях пеел своята песен от Давидовите псалми. Блаженият Пигасий възгласял:

“Защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлина”.

Блаженият Анемподист казвал:

“Ногата ми стои на прав път” и “Твоето слово е светило за ногата ми и светлина за пътеката ми”.

Блаженият Акиндин възклицавал:

“Смъртни мъки са ме обхванали ... и вериги адови са ме стегнали”; но като “влязохме в огън и вода”, Сам Ти, Господи, “ни изведе на свобода”.

Молейки се така в котлите, светиите не претърпели никаква вреда от кипящото олово, сяра и смола, а веригите сами се развързали и паднали от тях. Светиите излезли здрави и така мнозина, като се удивили на това поразително чудо, познали истината, прославили Христа и повярвали в Него. Така и един от мъчителите на име Афтоний, като видял това чудо, повярвал в Христа и възкликнал:

- Велик е християнският Бог!

И казал на царя:

- Безбожни и човеконенавистни царю! Кога най-после ще оставиш тези невинни хора? Ето ние, измъчвайки ги, се изморихме повече, отколкото те, като претърпяха мъчения, а ти оставаш твърд, сякаш си от желязо и камък, и сърцето ти не се трогва.

Царят заповядал веднага да отсекат главата му.

Като чул отговора на царя, отсъждащ му посичане с меч, Афтоний издигнал очите си към небето и казал:

- Слава на Тебе, Господи Иисусе Христе Боже, в Когото вярват християните! Ето, и аз вярвам в Тебе, покланям Ти се и умирам за Тебе: спаси ме, недостойния, по голямата Си милост.

Палачът пристъпил към него, надянал въжето на шията му, за да го изведе от града за изпълнение на наказанието. А той се обърнал към светите мъченици и казал:

- Господари мои и бащи, забравете злото, което ви причиних, като ви измъчвах по заповед на нечестивия цар. Молете Бога за мене да ми прости многото ми грехове, да ме причисли към сонма на вярващите в Него и да ми даде да ви видя в Неговото Царство.

Светите мъченици му казали:

- Радвай се, брате, защото преди нас отиваш при Христа, и бъди уверен, че ще намериш милост у Него и Той ще ти въздаде според вярата ти.

След като целунал светиите, Афтоний бил отведен извън града; призовавайки пресветото име на Иисуса Христа, той склонил главата си под меча, бил посечен и с радост, предал душата си на Господа. Християните взели тялото му, обвили го в чиста кърпа и го предали на честно погребение като Христов мъченик.

След това царят заповядал да зашият в кожени чували светиите и да ги хвърлят в морето. Когато това било направено, се явил свети Афтоний и с него три ангела, ходещи по морето; те извадили светите мъченици от морето, освободили ги от чувалите и ги оставили на сушата живи и здрави, като че никога не са страдали. Като чул, че светите мъченици са здрави, царят се разгневил на войниците, на които бил заповядал да ги хвърлят в морската дълбочина. Понеже предположил, че те не са го послушали и са ги пуснали на свобода, той най-напред отсякъл ръцете на тези войници, които били четирима, а след това заповядал да ги хвърлят в морето. Преди смъртта си те призовали нашия Господ Иисус Христос, изповядвайки Неговото свято име, вярвайки и молейки Му се и така били потопени в морските води. А светите мъченици Акиндин, Пигасий и Анемподист отново били хванати, затворени в тъмница и оковани в пранги. В смущението си царят отишъл в спалнята си, легнал, извикал своите велможи и започнал гневно да ги укорява, че са го оставили сам да се труди над съда на християните и не му помагат с нищо, нито с думи, нито с дела. Те отговорили, че не е добро дело човек да се упражнява в такъв съд и да предава на наказание невинните християни. При това царят отбелязал:

- За какво мислехте, когато вчера и онзи ден стояхте, закривайки уста с ръцете си?

Един от велможите на име Елпидифор се засмял и казал:

- Ние се смеехме в душата си над твоето безумие и бяхме глупави затова, че те слушахме.

Царят заповядал на един от присъстващите слуги да удари Елпидифор по лицето. Като видели това, всички велможи възнегодували и казали на царя:

- Знай, царю, че ние не сме на твоя страна.

Царят, като видял, че велможите подкрепят Елпидифор, се изплашил и понеже не желаел да ги дразни повече, казал:

- Простете ми, защото от голяма скръб умът ми се обърка.

Велможите оставили царя и си тръгнали, тъй като вече настъпвала нощта. Царят още повече се измъчвал в сърцето си от ярост, и мислел за това как да погуби светиите и да отмъсти на велможите. На сутринта той заповядал да хвърлят светите мъченици в яма, пълна с отровни гадини; но и там те останали невредими, били утешени от явяването на ангели и изведени от ямата цели. След това ги окачили и стъргали телата им до самите кости, но мъчениците отново останали невредими. Накрая царят, като не знаел вече какво да направи, ги осъдил на посичане с меч. Когато светиите излизали от града, за да бъде извършено наказанието над тях, след тях вървели множество повярвали хора, които с плач им казвали:

- Раби на истинния Бог, защо ни оставяте без поучение?

Светиите отговорили:

- Милосърдният Бог ще устрои потребното за вас, както знае и иска: само твърдо вярвайте в Него и Той ще ви дарува това, което ще ви бъде от полза.

Някои от царските слуги отишли при царя и съобщили, че целият народ подкрепя тези трима християни и може да попречи на посичането им.

Царят казал:

- Изведете извън града триста въоръжени войници, за да избият народа, който ще тръгне след тези прелъстители.

Слугите му съобщили, че сред народа има и някои велможи, между които и Елпидифор, и питали дали да убият и него заедно с другите. Царят заповядал да го извикат при него. Елпидифор взел със себе си други трима сановници и дошъл при царя. Царят дълго седял с наведена глава и мълчал; после вдигнал глава и казал:

- Елпидифоре! Защо оставихте боговете на бащите и поискахте да преминете към лъжливите християнски богове? Знай, че няма да пощадя никого, който вярва в Разпнатия.

Елпидифор отговорил:

- Прави каквото искаш, ние сме готови още сега да умрем за разпнатия Христос, защото Той единствен е истинският и праведен Бог и няма друг освен Него. Всички твои богове са бесове, от които ние се отричаме и ги отхвърляме, а тебе, служителя на бесовете, и скверните идолски жертви презираме.

Тогава царят ги осъдил на смърт и произнесъл над тях следната присъда:

- Елпидифор и всичките му единомишленици, които оставиха пресветлите богове и предпочетоха смъртта пред този живот, заповядвам да бъдат посечени с меч, за да получат това, което сами пожелаха; и който иска да вземе и скрие телата им, може да го направи без страх.

Войниците веднага ги хванали и ги извели извън града, където били светите мъченици и всички, повярвали в Христа. Когато заповедта на царя била прочетена, всички възкликнали:

- Слава на Тебе, Боже, че си ни показал добрия път, та след като се освободим от този мрачен и коварен свят, да дойдем при Тебе, нашия Бог, да се поклоним на Твоя престол и да видим Тебе, Непристъпната Светлина.

Те започнали да се целуват едни други. Войниците ги обкръжили и започнали да ги избиват, и тогава паднали от меч около седем хиляди повярвали в Христа, заедно със свети Елпидифор.

Акиндин, Пигасий и Анемподист не били посечени, но по заповед на царя отново били затворени в тъмница.

На сутринта царят заповядал да приготвят огнена пещ, за да изгорят светите мъченици в нея. Когато светиите били изведени от тъмницата, царят им казал:

- Виждате ли тази пещ? Тя е приготвена за вас.

Блаженият Акиндин му казал:

- За тебе е приготвена още по-голяма пещ в огнената геена, в която ще гориш вечно заедно с едноименните ти бесове.

Царят гневно казал:

- Нима аз съм бяс?

Светецът отговорил:

- И делата ти, и името ти показват, че си бяс, защото ти правиш това, което е присъщо на бесовете, и името ти означава “цар на бесовете”; и майка ти с право те е нарекла Сапор, защото ти си съмишленик на бесовете.

Царят казал на стоящите наоколо:

- Помолете майка ми да дойде при мене.

Когато майка му дошла, царят станал от престола си; отдавайки чест, той я поставил да седне до него и казал:

- Кажи ми, майко моя, как е името ми?

Майката отговорила:

- Ти носиш името на дядо си: той се казваше Сапор и твоето име е Сапор.

Царят посочил с пръст светиите и казал:

- А тези беззаконници казват, че аз нося бесовско име.

Майка му се засмяла, защото вече била повярвала в Христа, но се криела от злия си син.

Царят, като видял това, пламнал от ярост, нахвърлил се върху нея и започнал да я бие по лицето. Тя паднала пред нозете на светите мъченици и с плач казала:

- Спасете моята старост, Христови раби, защото виждам, че съм родила не само по име, но и по дела бяс и окаян сатана.

 

Мъченик Акиндин. Фреска. Атон (Дионисиат). 1547 г.Мъченик Акиндин. Фреска. Атон (Дионисиат). 1547 г.

Царят, като видял, че и майка му е повярвала в Христа, осъдил и нея да бъде хвърлена в огнената пещ заедно със светите мъченици. Освен това повярвали и някои от войниците, двадесет и осем на брой, и те били хвърлени в пещта заедно с Акиндин, Пигасий и Анемподист и блажената майка на царя; молейки се в огъня, те предали на Бога светите си души. Достойните хора видели сонм свети ангели, които пеели около пещта и приемали душите на светиите, а от телата на мъчениците излизало неизказано благоухание. Когато пещта угаснала, царят отишъл в двореца си и всички си тръгнали. Тогава някои от вярващите се приближили до пещта и намерили телата на светиите цели и неповредени от огъня; те ги взели и ги погребали с чест, като славели Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, на Когото отдаваме слава во веки. Амин.

 

Тропарь мученикам Акиндину, Пигасию, Аффонию, Елпидифору и Анемподисту

глас 2

Страстоте́рпцы Госпо́дни,/ блаже́нна земля́, напи́вшаяся кровьми́ ва́шими,/ и свя́та селе́ния,/ прии́мшая телеса́ ва́ша:/ в три́знищи бо врага́ победи́сте/ и Христа́ со дерзнове́нием пропове́дасте:/ Того́ я́ко бла́га моли́те// спасти́ся, мо́лимся, душа́м на́шим.

(Страдалци Господни, блажена е земята, напоена от вашите кърви, и свято е мястото, приело телата ви: на позорището победихте врага и с дръзновение проповядвахте Христа. Него, като благ молете, умоляваме ви, да се спасят нашите души.)

 

Кондак мученикам Акиндину, Пигасию, Аффонию, Елпидифору и Анемподисту

глас 2

Благочести́выя и Богоно́сныя му́ченики,/ я́ко на земли́ оста́вльшия вся,/ прия́л еси́ в наслажде́ние благи́х Твои́х и упокое́ние,/ Акинди́на, Пига́сия, Анемподи́ста,/ с ни́миже Аффо́ния и Елпидифо́ра же,// Еди́не сый Преблаги́й.

(Благочестивите и богоносни мъченици, оставили всичко земно, си приел в наслаждение на Твоите блага и упокоение, Акиндин, Пигасий и Анемподист и с тях Афтоний и Елпидифор, Еднички Преблагий.)

 

В памет на преподобния Маркиан (388)

Преподобният наш отец Маркиан бил родом от Кир. Той оставил родното място и имуществото си и се отдалечил в глухата пустиня. Тук той си построил келия, която била толкова малка, че можела да побере само един човек, облякъл се в груба власеница и се затворил в нея. За храна му служели три онгии хляб и съвсем малко вода, и то след залез слънце. След време свети Маркиан приел двама пришълци, които си построили палатка. А той постоянно, както и преди, стоял затворен, и никога не палел свещ, имайки божествената светлина, която му светела нощем, когато се занимавал с четене на псалтира. Веднъж една голяма змия отвън се надвесила над колибата и силно изплашила постниците. А светецът, като направил кръстното знамение и духнал, убил змията.

Друг път при него дошли Флавиан, патриарх Антиохийски, епископът на Кир и някои от другите епископи, знатни и красноречиви, и го убеждавали, като привеждал някои места от Божествените Писания, да остави своето уединение заради ползата на мнозина; но той не искал и да чуе за това. Този дивен мъж обърнал мнозина от различни ереси към истинната православна вяра.

Веднъж сестрата на преподобния взела някои неща за ядене и заедно със сина си отишла при него. Той не пожелал да види сестра си, не приел нищо от донесеното от нея и допуснал до себе си само племенника. На молбата на сестра си да вземе донесеното, свети Маркиан попитал:

- Предлагали ли сте това в някои от манастирите, намиращи се по пътя за насам?

- Не - отговорила сестрата.

- Вървете си - казал светецът, - защото сте го донесли поради естествено родство.

Този велик и дивен светец бил обичан от близки и далечни. Като узнал, че мнозина спорят за това кой да вземе тялото му след преставянето му, - за което устройвали раки и строели църкви, - светецът накарал своя ученик Евсевий да даде клетва, че ще погребе тялото му тайно, далече от келията. Като завещал това, той отишъл при Господа.

image

 

 

 

 

Икона на Пресвета Богородица „Шуйско-Смоленска”

Икона на Пресвета Богородица „Шуйско-Смоленска”Шуйская-Смоленская икона – поясное изображение Божией Матери с Младенцем Христом на руках. Спаситель сидит справа на левой руке Богоматери. Иконографической особенностью Шуйской иконы, отличающей ее от других икон Одигитрии, является характерное положение ручек и ножек Богомладенца: ступня правой ножки стоит на колени левой, пяточку Он поддерживает левой рукой. В правой руке Христа – свернутый свиток. Правой рукой Богоматерь поддерживает левую ножку Младенца.

Ис­то­рия по­яв­ле­ния чу­до­твор­но­го об­ра­за Бо­го­ма­те­ри Шуй­ской Смо­лен­ской свя­за­на с эпи­де­ми­ей чу­мы, по­ра­зив­шей го­род Шую в 1654 го­ду. Ска­за­ние об иконе со­об­ща­ет, что при­хо­жане церк­ви Вос­кре­се­ния пред­ло­жи­ли на­пи­сать но­вый об­раз Бо­го­ро­ди­цы Оди­гит­рии Смо­лен­ской «во из­бав­ле­ние от по­стиг­ших их бед и несча­стий». На­пи­са­ние но­вой ико­ны бы­ло по­ру­че­но ико­но­пис­цу Ге­ра­си­му Ти­хо­но­ви­чу Икон­ни­ко­ву в 1655 го­ду. Ико­ну раз­ме­ром 110,7 х 88,7 см по­ме­сти­ли в мест­ном ря­ду сле­ва от цар­ских врат ико­но­ста­са Вос­кре­сен­ско­го со­бо­ра в го­ро­де Шуе. Вско­ре бо­лезнь пре­кра­ти­лась, а от ико­ны про­дол­жа­ли со­вер­шать­ся чу­до­тво­ре­ния. Необыч­ность ико­но­гра­фии Ска­за­ние объ­яс­ня­ло пер­вым чу­дом, про­ис­шед­шим от ико­ны: несколь­ко раз, ко­гда ико­но­пи­сец пы­тал­ся сде­лать изо­бра­же­ние Бо­го­ма­те­ри Смо­лен­ской со­глас­но ико­но­пис­но­му под­лин­ни­ку, чу­дес­ным об­ра­зом из­ме­ня­лось по­ло­же­ние рук и ног мла­ден­ца Хри­ста. Не осме­ли­ва­ясь бо­лее ис­прав­лять уви­ден­ное, он счёл это чу­дом и яв­ным про­яв­ле­ни­ем Про­мыс­ла Бо­жия, и со­об­щил о слу­чив­шем­ся на­чаль­ству и го­ро­жа­нам. На­род был по­ра­жён и ис­пу­ган та­ким чу­дом, и с бла­го­го­ве­ни­ем про­слав­лял Бо­га. Ико­но­пи­сец до­пи­сал ико­ну та­кой, как она са­ма на­чер­та­лась. По ука­зу ца­ря Алек­сея Ми­хай­ло­ви­ча от 21 июля 1667 го­да и бла­го­сло­ве­нию пат­ри­ар­ха Иоаса­фа, в Шую бы­ла на­прав­ле­на ко­мис­сия с це­лью уста­нов­ле­ния под­лин­но­сти чу­дес. Ис­ти­на чу­дес бы­ла под­твер­жде­на и опи­са­на, а ико­на по­лу­чи­ла на­зва­ние „Смо­лен­ская-Шуй­ская Бо­го­ма­терь“. С это­го вре­ме­ни ико­на офи­ци­аль­но по­чи­та­ет­ся чу­до­твор­ной. В 1922 го­ду в Шуе чу­до­твор­ная Шуй­ская ико­на Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­цы бы­ла изъ­ята из хра­ма, и с тех пор ее ме­сто­на­хож­де­ние не из­вест­но.

Осо­бая ико­но­гра­фия чу­до­твор­но­го об­ра­за вос­хо­дит к бо­лее ран­не­му про­то­гра­фу, осо­бен­но рас­про­стра­нен­но­му в рус­ской ико­но­пи­си в XVI ве­ке. Од­ним из ран­них при­ме­ров яв­ля­ет­ся ико­на «Бо­го­ма­те­ри Оди­гит­рии Шуй­ской» тре­тьей чет­вер­ти XVI ве­ка из со­бо­ра Спас­ско­го мо­на­сты­ря в Му­ро­ме (со­бра­ние Му­ром­ско­го ис­то­ри­ко-ху­до­же­ствен­но­го му­зея).

Празд­но­ва­ние иконе со­вер­ша­ет­ся три­жды: 10 ав­гу­ста (28 июля по ста­ро­му сти­лю) – вме­сте с дру­ги­ми ико­на­ми «Оди­гит­рия», 15 но­яб­ря (2 но­яб­ря по ста­ро­му сти­лю) – в па­мять на­пи­са­ния ико­ны и на­ча­ла пре­кра­ще­ния эпи­де­мии чу­мы, во втор­ник Свет­лой сед­ми­цы – в па­мять пер­во­го за­фик­си­ро­ван­но­го чу­да, про­ис­шед­ше­го от ико­ны.

 

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Шуйской-Смоленской»

глас 4

Я́ко многоце́нное сокро́вище прия́т град Шу́я/ чуде́сно напи́санную ико́ну Твою́,/ Пресвята́я Влады́чице, Де́во Богоро́дице,/ во исцеле́ние лю́тыя я́звы и во утеше́ние правосла́вных Тобо́ю дарова́нную,/ от нея́же исто́чники благода́тныя и до ны́не оби́льно излива́ются. / Проба́ви, Пречи́стая, и на бу́дущее вре́мя ми́лости Твоя́ ве́дущим Тя,/ храни́ град Твой и всю Ру́сскую зе́млю// и спаса́й люде́й, к Тебе́ с ве́рою и любо́вию притека́ющих.

Перевод: Как драгоценное сокровище принял город Шуя написанную чудесным образом икону Твою, Пресвятая Владычица, Дева Богородица, для исцеления жестокой чумы и для утешения православных Тобой подаренную, от нее же и до сегодняшнего дня обильно изливаются источники благодати. Простирай, Пречистая, и в будущее время милость Твою к знающим Тебя, охраняй город Твой и всю Русскую землю и спасай людей, к Тебе с верой и любовью приходящих.

 

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Шуйской-Смоленской»

глас 4

Всеблага́я и преми́лостивая Засту́пнице ро́да христиа́нскаго,/ Пречи́стая Де́во Богоро́дице,/ припа́дающе пред святы́м и чудотво́рным Твои́м о́бразом,/ и́мже от лю́таго смерто́носия град Шу́ю дре́вле изба́вила еси́,/ уми́льно взыва́ем Ти:/ не преста́й под кро́вом Своея́ бла́гости/ сохраня́ти от бед и обстоя́ний град Твой/ и вся гра́ды и ве́си страны́ Росси́йския/ и моли́ти Сы́на Твоего́, Христа́ Бо́га на́шего, // да спасе́т ду́ши на́ша.

Перевод: Всеблагая и премилостивая Защитница рода христианского, Пречистая Дева Богородица, преклоняя колена перед Твоим святым и чудотворным образом, которым от жестокой эпидемии город Шую ранее избавила Ты, смиренно взываем к Тебе: «Не переставай под покровом Своей доброты сохранять от бед и невзгод город Твой и все города и села страны Российской и молить Сына Твоего, Христа Бога нашего, о спасении душ наших».

 

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Шуйской-Смоленской»

глас 3

Ма́ти Бо́жия Пресвята́я,/ стено́ христиа́ном, гра́да на́шего Шу́и покро́в и заступле́ние! / Моли́твы раб Твои́х, ко ико́не Твое́й припа́дающих, приими́,/ во испове́дании Правосла́вныя ве́ры укрепи́,/ от вся́кия напа́сти и беды́ изба́ви,/ ско́рби земны́я на ра́дость преложи́// и Сы́на Твоего́ моли́ гра́ду и лю́дем Твои́м в ми́ре спасти́ся.

Перевод: Матерь Божия Пресвятая, крепость христиан, города нашего Шуи защита и заступничество! Прими молитвы рабов Твоих, к иконе Твоей припадающих, укрепи в исповедании Православной веры, от всяческих бед и несчастий избавь, преврати скорби земные в радость и Сына Твоего моли городу и людям Твоим мирно спастись.

 

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Шуйской-Смоленской»

глас 6

Предста́тельство христиа́н непосты́дное,/ хода́тайство ко Творцу́ непрело́жное,/ не пре́зри гре́шных моле́ний гла́сы,/ но предвари́, я́ко Блага́я/ на по́мощь нас, ве́рно зову́щих Ти,/ ускори́ на моли́тву и потщи́ся на умоле́ние,// предста́тельствующи при́сно, Богоро́дице, чту́щих Тя.

Перевод: Защита христиан надежная, Ходатайство ко Творцу неизменное! Молитвенных голосов грешников не презри, но скоро приди, как Благая, на помощь нам, с верою взывающим Тебе: «Поспеши с заступлением и ускорь моление, Богородица, всегда защищая чтущих Тебя!»

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Икуменизъм в развитие - след като Б"ПЦ" напусна ССЦ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 

 ↑