Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 22 октомври...
Голготски кръст

09 октомври по православния календар - Св. праведен праотец Авраам и неговия племенник Лот. Св. апостол Яков Алфеев - от дванадесетте апостоли. Св. преподобни Андроник и Атанасия. Св. преподобни Петър. Св. Поплия Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 14.11.2016 г. / 10:13:48 
Вяра
14.11 по еретическия, †01 ноември по православния календар - Свв. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян Асийски. Свв. мъченици Кесарий и Дасий. Св. мъченик Ерминингелд принц Готски. Свв. мъченици Кириена и Иулиания. Свв. свещеномъченици Иоан и Иаков

Житие и чудеса на светите безсребрeници и чудотворци Козма и Дамиан (III в.)

Козма и Дамиан Асийски, XVI в. Центральный музей древнерусской культуры и искусства им. Андрея РублеваКозма и Дамиан Асийски, XVI в. Центральный музей древнерусской культуры и искусства им. Андрея Рублева

Светите Козма и Дамиан, братя по плът, били родом от Азия. Баща им бил езичник, майка им на име Теодотия - християнка. Останала вдовица след смъртта на мъжа си, тя прекарвала времето си в усърдно служене на Христа и посветила целия си живот на благоугаждане на Бога. Била като тази вдовица, която възхвалява Апостолът: “истинска вдовица... останала сама, тя се надява на Бога и пребъдва в моления и молитви денем и нощем”. Живеейки Богоугодно, Теодотия научила на това и своите възлюбени деца Козма и Дамиан, възпитавайки ги в доброто наставление на християнската вяра, в изучаване на Божествените Писания и във всяка добродетел. Когато достигнали пълнолетие и се утвърдили в непорочния живот в Господния закон, Козма и Дамиан били като два светилника на земята, сияещи с добри дела. Те получили от Бога дара на изцелението и подавали здраве на душите и телата, като лекували всяка болест, изцелявайки всеки недъг и всяка язва сред народа и изгонвайки злите духове. Те помагали не само на хората, но и на животните и от никого не вземали нищо, тъй като вършели всичко това не заради печалба, не за обогатяване със злато и сребро, а заради Бога, защото желаели чрез любовта към ближния да изразят любовта си към Него. Чрез изцеленията те търсели не своята слава, но Божията, и изцелявали хората за прослава на името на Господа, дарувал им силата на изцелението. Те избавяли от болестите не толкова с билки, колкото с името на Господа, без пари и награда, даром, изпълнявайки Христовата заповед: “Даром получихте, даром давайте”. Затова получили от вярващите името безвъзмездни лекари, безсребрeници. Като преминали добродетелно попрището на земния си живот, те мирно и благочестиво починали. Прославили се с много чудеса не само през живота си, но и след смъртта си, те са горещи застъпници и добри целители на нашите болести, душевни и телесни.

За тяхната нестяжателност и безвъзмездно лекуване съществува следното предание.

Една жена на име Паладия в продължение на много години лежала болна и не получавала никаква помощ от различни лекари. Като чула, че светите Козма и Дамиан изцеляват всякакви болести, тя изпратила при тях човек с молба да я посетят преди смъртта. Светиите приели молбата, отишли в дома и тази жена веднага получила изцеление според вярата си чрез идването на светите лекари при нея и станала от леглото си здрава, като славела Бога, дарувал на Своите раби такава благодат на изцеление. От благодарност към своите лекари за стореното благодеяние тя поискала да им направи подарък. Но те никога не вземали нищо от никого, защото не продавали благодатта, която имали от Бога. Жената имала намерение да убеди поне единия от тях да приеме от нея макар и най-малкия дар: тя взела три яйца и тайно отишла при свети Дамиан и го заклевала в Бога да вземе от нея тези три яйца в името на Света Троица. Дамиан, като чул името на Триединия Бог, приел от жената този малък дар, заради великата клетва, с която го заклела. Свети Козма, като узнал за това, много се натъжил и преди смъртта си направил завещание да не погребват Дамиан близо до него, тъй като той нарушил Господнята заповед и взел от жената награда за изцелението.

Свети Козма починал в Господа, дошъл часът на смъртта и на Дамиан и той се преставил от временния живот във вечния.

Хората били затруднени - къде да погребат Дамиан, защото знаели за завещанието на свети Козма и не смеели да положат брат му близо до него.

Докато били в недоумение как да постъпят, дошла една камила, която преди била бесновата и получила изцеление от светиите. Тя проговорила с човешки глас - да не се съмняват да погребат Дамиан близо до Козма, тъй като той взел трите яйца от жената не заради награда, но заради Божието име.

Така честните им мощи били положени заедно в така наречения Фереман.

Веднъж по време на жътва един от местните жители излязъл на нивата си да жъне. Изнемогнал от жегата, той желаел да си отдъхне, и отишъл под дъба, легнал и дълбоко заспал. Докато спял, през отворената му уста влязла змия. След като се събудил, земеделецът не почувствал никаква болка и отново се заел да работи на нивата си. Но вечерта, когато се прибрал у дома и след вечеря си легнал, почувствал страшна болка от това, че змията започнала да разкъсва вътрешностите му. От непоносимите страдания започнал да вика, и събудил от сън всичките си домашни. Те дошли при него, и виждайки страшните му мъчения, не могли да му помогнат с нищо; дори не могли да разберат каква е тази болест. Тогава болният, като не получил никаква помощ от околните, прибягнал към бързите помощници Козма и Дамиан и възкликнал: “Свети лекари Козма и Дамиане, помогнете ми!”. Светиите веднага побързали със своята помощ: болният заспал дълбоко, и по време на съня змията изпълзяла от устата му. Всички, които видели това чудо, се ужасили и прославили светите угодници. Когато змията изпълзяла, мъжът се събудил, и с помощта на светите безсребреници оздравял напълно.

На това място имало друг мъж на име Малх. Той живеел близо до храма на светите лекари Козма и Дамиан във Фереман. Тъй като имал намерение да тръгне на дълъг път, той завел жена си в храма и ѝ казал:

- Ето, аз тръгвам на далечен път, а тебе поверявам на закрилата на Козма и Дамиан. Остани вкъщи, докато не ти изпратя знак за себе си, който ти ще признаеш за мой. И ако поиска Бог, след това ще те взема при мене.

Като поверил жена си на светиите, Малх тръгнал на път. След няколко дни дяволът приел образа на един познат човек, и като дошъл при жената, показал този знак, който посочил мъжът, и казал: “Изпращам ти знака и ще те взема при себе си”.

Дяволът показал знака и казал да го последва.

- Твоят мъж - казал той - ме изпрати да те доведа при него.

Жената отвърнала:

- Зная този знак, но не искам да отида, защото съм поверена на светите безсребреници Козма и Дамиан; и ако искаш да дойда с тебе при мъжа си, ела с мен в храма на светиите, хвани се за края на олтара и се закълни, че няма да ми сториш никакво зло по пътя.

Дяволът дал обещание и като влязъл с нея в храма, се хванал за края на олтара, заклел се и казал:

- Кълна се в силата на Козма и Дамиан, няма да ти сторя зло по пътя, но ще те заведа при мъжа ти.

Като чула клетвата, жената повярвала на лъжливия бяс, явил се в образа на неин познат, и тръгнала с него на път. А прелъстителят я завел на пусто и непроходимо място с намерение там да я оскърби и убие. Като се видяла в крайна опасност, тя издигнала очи към небето и от цялото си сърце извикала към Бога:

- Боже, по молитвите на Твоите светии Козма и Дамиан помогни ми и побързай да ме избавиш от ръцете на този убиец!

И веднага се явили бързите помощници светите безсребреници Козма и Дамиан. Дяволът, като ги видял, оставил жената и побягнал; като се изкачил на високия бряг, той паднал в пропастта и изчезнал, а светиите взели жената и я отвели в дома ѝ.

Тя им се кланяла и казвала:

- Благодаря ви, господари мои, че ме избавихте от горчива гибел. Умолявам ви, кажете ми кои сте вие, за да зная на кого да отдавам благодарност до края на живота си.

Те отговорили:

- Ние сме Христовите раби Козма и Дамиан, на които те повери твоят мъж, преди да тръгне на път, затова побързахме към тебе на помощ и по Божията благост те избавихме от дявола.

Като чула това, жената паднала на земята от страх и радост, а светиите станали невидими. И тя възклицавала, възхвалявайки и благодарейки на Бога и на Неговите свети раби Козма и Дамиан. Като дошла в храма, паднала със сълзи пред иконата на светиите и разказвала на всички за това, което се случило - как Господ показал милост към нея по молитвите на Своите угодници, и се молела с такива думи:

- Боже на нашите отци Авраам, Исаак и Иаков и тяхното праведно семе! Ти си угасил огнената пещ за тримата отроци, Ти си помогнал на Своята рабиня Текла на позорището; благодаря Ти, че избави и мене, грешната, от дяволската мрежа чрез Своите угодници Козма и Дамиан. Покланям се на Тебе, Който вършиш дивни и преславни чудеса, и славя Тебе, Отца и Сина и Светия Дух во веки. Амин.

 

Тропарь святым бессребреникам Косме и Дамиану, чудотворцам Асийским

глас 8

Святи́и безсре́бреницы и чудотво́рцы, Космо́ и Дамиа́не, / посети́те не́мощи на́ша: // ту́не прия́сте, ту́не дади́те нам.

(Свети безсребреници и чудотворци, Козма и Дамиане, посетете нашите немощи: даром приехте, даром ни дайте.)

 

Кондак святым бессребреникам Косме и Дамиану, чудотворцам Асийским

глас 2

Благода́ть прии́мше исцеле́ний, / простира́ете здра́вие су́щим в ну́ждах, / вра́чеве, чудотво́рцы пресла́внии, / но ва́шим посеще́нием ра́тников де́рзости низложи́те, // мир исцеля́юще чудесы́.

(Приели благодат на изцеление, давате здраве на нуждаещите се, лечители, преславни чудотворци: но с вашето посещение прогонете ратниците на дързостта, вие, които изцелявате света с чудеса.)

 

Величание святым бессребреникам Косме и Дамиану, чудотворцам Асийским

Велича́ем вас,/ чудотво́рцы сла́внии, Космо́ и Дамиа́не,/ и чтим святу́ю па́мять ва́шу,/ наста́вницы заблу́ждшим, исцели́тели боля́щим// и собесе́дницы А́нгелом.

 

Молитва святым бессребреникам Косме и Дамиану, чудотворцам Асийским

Чудотво́рцы сла́внии, вра́чеве безме́зднии, Космо́ и Дамиа́не! Вы от ю́ности Христа́ Бо́га возлюби́вше и Того́ повеле́ния всем се́рдцем соблюда́ющи, а́ще и вда́сте себе́ уче́нию враче́бному, но доброде́тельнаго ра́ди жития́ и чистоты́ душе́вныя, си́лою Христа́ Бо́га, не врачева́ния то́кмо иску́сство, но па́че неоску́дную благода́ть исцеле́ния вся́ких неду́гов от Бо́га прия́ли есте́. Отоню́дуже любо́вию и милосе́рдием к неду́гующим подвиза́еми, не то́кмо лю́дем, но и ското́м исцеле́ния боле́зней подава́ете, неисче́тным мно́жеством чуде́с ва́ших весь мир наполня́ете, и не теле́сныя то́кмо неду́ги исцеля́ете, но и ве́рою Христо́вою ду́ши просвеща́ете, в терпе́нии боле́зней укрепля́ете, в тя́жких неду́зех о исправле́нии жития́ вразумля́ете и ко Христу́ покая́нием привлека́ете. Тем же ны́не и нас, припа́дающих к вам пред честно́ю ико́ною ва́шею, ско́ро услы́шите, ю́ныя де́ти, ва́шей по́мощи во уче́нии кни́жном прося́щия, ва́шими моли́твами наста́вите, да ва́шему житию́ ревну́юще, не земно́е то́чию науче́ние приобря́щут, но па́че во благоче́стии и пра́вой ве́ре вы́ну да преуспе́ют. На одре́ боле́зни лежа́щим, челове́ческая по́мощи отча́янным, к вам же те́пле с ве́рою и усе́рдною моли́твою прибега́ющим, исцеле́ние боле́зней ва́шим ми́лостивым, чудоде́йственным посеще́нием да́руйте. Мно́гажды в боле́зни впа́дающия и от лю́тых неду́гов в уны́ние, малоду́шие и ропта́ние прише́дшия, да́нною вам от Бо́га благода́тию в терпе́нии утверди́те, и наста́вите, да уразуме́ют во́лю о них Бо́жию святу́ю и благу́ю и са́ми себе́ и живо́т свой во́ли Христа́ Бо́га предаю́т. В неду́зех су́щих, о исправле́нии же жития́ не радя́щих, во гресе́х не раска́ивающихся, се́рдцем ожесточе́нных сокруши́те во спасе́ние и к покая́нию призови́те, да не́мощни су́ще те́лом, здра́ви пребу́дут душе́ю, и прича́стницы соде́лаются Бо́жия спаси́тельныя благода́ти. Бра́тию свята́го хра́ма сего́, ва́шему свято́му заступле́нию от Бо́га вруче́нную, и всех к вам усе́рдно прибега́ющих невреди́мы сохрани́те от долгонеду́жия, от боле́зней лю́тых и неисце́льных, от разслабле́ния те́ла, от иступле́ния ума́, от смертоно́сной я́звы, от внеза́пныя сме́рти, и всемо́щным хода́тайством ва́шим к Бо́гу соблюди́те в пра́вой ве́ре тве́рдых, во благоче́стии преспева́ющих, в до́брых де́лах усе́рдных, в моли́тве к Бо́гу приле́жных, да с ва́ми вку́пе сподо́бятся в бу́дущем ве́це при́сно воспева́ти и сла́вити всесвято́е и великоле́пое и́мя Отца́, и Сы́на, и Свята́го Ду́ха, во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

В памет на светите мъченици Кесарий и Дасий (VII в.)

Светите Кесарий и Дасий били хванати в град Дамаск и бидейки предадени на различни мъки, те не се отрекли от християнската вяра, заради което били посечени с меч и получили мъченически венци.*

 

*Святые пострадали при взятии г.Дамаска магометанами (VII в.). Имена пострадавших со святыми Кесарием и Дасием следующие: Савва, Савиниан, Агриппа, Адриан и Фома.

 

Страдание на светия мъченик Ерминингелд принц Готски (586)

Ерминингелд, син на Готския цар Леовигилд, бил обърнат от арианската ерес към православната вяра от испанския епископ Леандър. Леовигилд, бидейки сам арианин, бил много огорчен от това, че синът му оставил арианското зловерие, и се стараел да го отклони от Православието и отново да го върне към своята ерес. Като баща той го убеждавал с ласкави думи, умолявайки и увещавайки го да остави православната вяра и да мисли като него, както и преди; но когато видял непреклонността му, започнал да го заплашва с мъчения и рани. Синът оставал непоколебим като стълб във вярата, без да придава значение нито на ласкателствата, нито на заплахите на бащата. Леовигилд се разпалил от силна ярост срещу него и най-напред лишил сина си от царския престол и от участие в управлението, от наследство и от цялото имущество, а след това, като не видял промяна в мислите му, оковал шията, ръцете и нозете му с железни вериги и го хвърлил в тясна и мрачна тъмница. Но блаженият Ерминингелд, макар и млад на години, бил стар по разум: като пренебрегнал земното царуване, той търсел с цялата си душа небесното, и докато лежал вързан в тъмницата, се молел на всесилния Бог да го укрепи в това страдание. При настъпването на великия празник света Пасха цар Леовигилд повикал един ариански епископ, изпратил го през нощта при сина си в тъмницата, за да приеме арианско причастие от ръцете на този епископ, и му обещал ако се причасти от него, отново да му възвърне предишната родителска любов и чест. Но светият страдалец с негодувание се отвърнал от арианския епископ и доблестно изобличил зловерието му, прогонил го от себе си и не приел еретическото причастие. 

Той бил причастен с пречистите и животворящи Тайни на Тялото и Кръвта Христови от един православен презвитер, тайно изпратен при него от светия епископ Леандър. Арианският епископ се върнал при бащата посрамен и му разказал всичко, което чул от сина. Тогава царят се изпълнил с безмерна ярост и заскърцал със зъби, веднага изпратил от своите боляри мъже, на които дал заповед да убият сина му в тъмницата. Те отишли и отсекли честната му глава със секира. И се чували сладостни гласове на свети ангели, пеещи над святото му тяло, а през нощта се виждали горящи свещи. Като виждали това, вярващите се радвали и благодарели на Бога, прославящ с такива чудеса Своя верен раб след страдалческата му смърт; а зловерните се срамували и ужасявали. Бащата детеубиец, разкаял се за извършеното убийство, заболял от скръб; той искал да се откаже от арианството и да приеме Православието, но се страхувал от арианите и поради това не се удостоил да бъде причислен към православните. Когато наближила смъртта му, той почтително извикал при себе си тогавашния епископ Леандър (когото преди не обичал и преследвал) и го умолявал да поучи в Православието със своето Боговдъхновено учение и по-младия му син Рехадер, когото направил наследник на своето царство, както и Ерминингелд. Леовигилд починал, а Рехадер, като се възцарил, веднага приел православната вяра, наставляван от светия епископ Леандър, и привел към благоверието цялата Готска земя, която преди била заразена с арианската ерес. На тялото на свети Ерминингелд, своя по-голям брат, той отдал подобаваща чест, като на Христов мъченик, над когото се изпълнили евангелските думи: “ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод”. Защото Христовият страдалец, подобно на житното зърно, бил готов да умре за Христа сам, но плод на неговата смърт станал православният живот на целия народ в тези земи: всички започнали православно да вярват в Христа Бога*, Единосъщен и Равночестен на Отца и Светия Дух, на Когото подобава слава во веки. Амин.

*Св. Ерминингельд умер мученическою смертию в 586 году, а в 589 году, на соборе Толедском, готы отказались от арианства и приняли православие.

 

В памет на светите мъченици Кириена и Иулиания (305-311)

мц. Кириена ТарсийскаяСветите жени Кириена и Иулиания пострадали при царуването на император Максимиан. Кириена произхождала от град Тарс, Киликийска област, а Иулиания - от град Росон. За изповядването на християнската вяра те били хванати от управителя Маркиан, който ги принуждавал да се отрекат от Христа. За твърдостта им в истинната вяра Маркиан заповядал на нечестиви войници да острижат косите на Кириена, да отрежат веждите, да съблекат дрехите ѝ и така да я водят около град Тарс. След това я отвели в град Росон заедно със света Иулиания и ги предали на изгаряне.

 

 

 

 

В памет на светите свещеномъченици Иоан и Иаков (ок. 345)

Свещенномъченици Иоан, Саверий, Исакий и Ипатий, епископи ПерсийскиСвещенномъченици Иоан, Саверий, Исакий и Ипатий, епископи Персийски

Светите Иоан и Иаков били - първият епископ, а вторият презвитер при Сапор Персийски*. Те привели мнозина към благочестието, за което били хванати от царя и предадени на различни скърби и мъки. След мъченията били посечени с меч.

*Сапор II, известный под именем Великаго, – Персидский царь, царствовал с 310 по 381 г. по Р. Х.; известен счастливыми воинами с Римлянами; был жестоким гонителем христианства.

 

 

image

 

 

 

Житие на св. преподобномъченик Яков Костурски и двамата му ученици дякон Яков и монах Дионисий (1520)

Преподобномъченик Яков бил роден в някое от селата на Костурския край в Македония. Той бил опитен скотовъдец и чрез упорит труд доста забогатял, но родният му брат от завист го наклеветил пред турските власти, че уж намерил скрито имане. Затова Яков продал овцете си, напуснал родния край и отишъл в Цариград, където още повече забогатял. Веднъж чул един турчин да хвали християнството и да разказва, как жена му се изцерила от лудост по молитвите на св. патриарх Нифонт. Яков много се заинтересувал от това и отишъл при патриарха.

Разговорът, който водили, така трогнал душата му, че той раздал всичкото си богатство и се оттеглил в Светата Атонска гора. Там възобновил запустелия Иверски скит "Св. Йоан Предтеча" и заживял под ръководството на някой си старец Игнатий. Яков се подвизавал така усърдно и достигнал такова високо духовно съвършенство, че бил удостоен с небесни откровения: били му показани райските обители и адовите тъмници, започнал да прониква в тайните чувства и мисли на своите посетители. Господ го удостоил и с дара на чудотворството: по молитвата му във възобновения скит потекла изворна вода, която оттогава и досега се нарича "агиазмата на св. Яков"; на два пъти съсъдът за масло се самонапълнил по неговите молитви; с молитвата си изцерил един ватопедски послушник, обхванат от бяс; веднъж низвел дъжд от небето във време на суша; друг път напоил жадни пътници с потеклата но неговите молитви изворна вола.

В желанието си да се отдаде на пълно уединение, той с шестима свои ученици се оттеглил във вътрешната част на Атон, където прекарвал дни и нощи в пълно мълчание с изключение само на събота н неделя.

Накрая пожелал да отиде в света, за да проповядва благочестие. Последвали го и учениците му. Навсякъде народът се стичал да получи от него благословение и да слуша проповедта му. С молитвите си вършел и много чудеса: лекувал бесновати, предал на сатаната един неразкаян християнин-магесник за омаломощаване на плътта (1Кор. 5:5).

Но местният владика Акакий от завист направил донос пред турските власти, че тоя стар чужденец събира около себе си много народ и може да предизвика някой бунт. Преподобният предвидил надигащата се опасност и цялата нощ прекарал в молитва и спокойно чакал да свърши божествената литургия. Рано сутринта 18 турски войници обкръжили църквата и заловили стареца Яков с двама негови ученици - дякон Яков и монах Дионисий. Турският бей разследвал дълго преподобния ту с увещания, ту със заплахи, ту с изтезания, но като не измерил в него никаква вина, хвърлил го в тъмница за 40 дни, докато съобщи за него на Високата порта и получи оттам разпореждане. След известно време дошла от султан Селим заповед да представят светеца с неговите ученици в Одрин, за да ги съди сам той.

Султанът строго ги разследвал. Преподобни Яков спокойно говорил само истината. Султанът заповядал да бият него и учениците му с бичове. От преподобния не се чули ни дума, ни стон. После стягали главите им с винтове. От това мъчение светецът никак не пострадал, но на дякон Яков изскочило едното око. Междувременно султанът узнал, че старият мъченик пророчески предсказва бъдещето и на шега попитал св. Якова: "Аз още колко години ще живея?" Преподобният отговорил: "Девет месеца!"

Пророчеството му (в последствие) се сбъднало. За да намери достатъчна причина да убие невинните, озлобеният султан изпратил при тях в затвора един свой паша да им задава въпроси за Христа и за Мохамеда. Преподобни Яков дръзновено изповядал, че само Иисус Христос е истински Бог, което вбесило султана и послужило като повод за нови жестоки мъчения: разкъсвали телата на мъчениците, разбили челюстите им, рязали ремъци от кожите им и след това поливали раните им с оцет и сол, били ги жестоко с бичове, горили с огън бедрата им. По този начин ги мъчили 17 дни. Най-после султанът ги осъдил на обесване.

Преди да бъде изпълнена присъдата преподобни Яков застанал между учениците си и ги поканил да се помолят за света и за Църквата като благодарят на Господа, че ги удостоил да наследят небесното царство. И тримата паднали на земята и се поклонили на Бога. После преподобни Яков извадил три скрити частици от животворящите Христови Тайни и с тях причастил себе си и учениците си. Тогава вдигнал ръце и очи към небето и със силен глас извикал: "Господи, в Твоите ръце предавам духа си!" И веднага, за почуда на всички, тихо починал.

Това станало на 1 ноември 1520 г. Някои християни откупили честните им мощи и ги погребали с почести. Над техните гробници в неделните и празнични дни се явявала светлина и ставали чудеса. По-късно честните им мощи били пренесени на Атон, а оттам в местността Галатиста близо до Солун, където в манастира "Сп. Анастасия Узорушителница" се поселили останалите ученици на преподобния. За преподобномъченик Яков и неговите ученици има специална служба, която се служи в деня на тяхната памет в Иверския скит "Св. Йоан Предтеча" на Атон и в манастира "Св. Анастасия".

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Икуменизъм в развитие - след като Б"ПЦ" напусна ССЦ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑