Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилитическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 20 юли...
Голготски кръст

†07 юли по църковния календар - Св. мъченица Кириакия (Неделя). Св. преподобни Тома Малеин. Св. преподобномъченици презвитер Епиктет и монах Астион. Св. мъченици Перегрин, Лукиан, Помпей, Исихий, Папий, Саторнин и Герман. Св. преподобна Евфросиния, в света - Евдокия, велика княгиня Московска Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
14.11.2016 г. / 10:13:48 
Вяра
14.11 по светския, †01 ноември по православния календар - Свв. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян Асийски. Св. преподобномъченик Яков Костурски и двамата му ученици дякон Яков и монах Дионисий

Свети безсребърници и чудотворци Козма и Дамян

Светите Козма и Дамиан, братя по плът, били родом от Азия. Баща им бил езичник, майка им на име Теодотия ­ християнка. Останала вдовица след смъртта на мъжа си, тя прекарвала времето си в усърдно служене на Христа и посветила целия си живот на благоугаждане на Бога. Била като тази вдовица, която възхвалява Апостолът: "истинска вдовица... останала сама, тя се надява на Бога и пребъдва в моления и молитви денем и нощем". Живеейки Богоугодно, Теодотия научила на това и своите възлюбени деца Козма и Дамиан, възпитавайки ги в доброто наставление на християнската вяра, в изучаване на Божествените Писания и във всяка добродетел.

Когато достигнали пълнолетие и се утвърдили в непорочния живот в Господния закон, Козма и Дамиян били като два светилника на земята, сияещи с добри дела. Те получили от Бога дара на изцелението и подавали здраве на душите и телата, лекувайки всяка болест, изцелявайки всеки недъг и всяка язва сред народа и изгонвайки злите духове. Те помагали не само на хората, но и на животните и от никого не вземали нищо, тъй като вършели всичко това не заради печалба, не за обогатяване със злато и сребро, но заради Бога, желаейки чрез любовта към ближния да изразят любовта си към Него. Чрез изцеленията те търсели не своята слава, но Божията, и изцелявали хората за прослава на името на Господа, дарувал им силата на изцелението. Те избавяли от болестите не толкова с билки, колкото с името на Господа, без пари и награда, даром, изпълнявайки Христовата заповед: "Даром получихте, даром давайте". Затова те получили от вярващите името безвъзмездни лекари, безсребрeници.

Като преминали добродетелно попрището на земния си живот, те мирно и благочестиво починали. Прославили се с много чудеса не само през живота си, но и след смъртта си, те са горещи застъпници и добри целители на нашите болести, душевни и телесни.


...

За тяхната нестяжателност и безвъзмездно лекуване съществува следното предание.

Една жена на име Паладия в продължение на много години лежала болна и не получавала никаква помощ от различни лекари. Като чула, че светите Козма и Дамиан изцеляват всякакви болести, тя изпратила при тях с молба да я посетят преди смъртта й. Светиите приели молбата й, отишли в дома й и тази жена веднага получила изцеление според вярата си чрез идването на светите лекари при нея и станала от леглото си здрава, славейки Бога, дарувал на Своите раби такава благодат на изцеление.

От благодарност към своите лекари за стореното и благодеяние тя поискала да им направи подарък. Но те никога не вземали нищо от никого, защото не продавали благодатта, която имали от Бога. Жената имала намерение да убеди поне единия от тях да приеме от нея макар и най-малкия дар: тя взела три яйца и тайно отишла при свети Дамиан и го заклевала в Бога да вземе от нея тези три яйца в името на Света Троица. Дамиан, като чул името на Триединия Бог, приел от жената този малък дар, заради великата клетва, с която го заклела. Свети Козма, като узнал за това, много се натъжил и преди смъртта си направил завещание да не погребват Дамян близо до него, тъй като той нарушил Господнята заповед и взел от жената награда за изцелението.

Свети Козма починал в Господа, дошъл часът на смъртта и на Дамян и той се преставил от временния живот във вечния.

Хората били затруднени ­ къде да погребат Дамиян, защото знаели за завещанието на свети Козма и не смеели да положат брат му близо до него.

Докато били в недоумение как да постъпят, дошла една камила, която преди била бесновата и получила изцеление от светиите. Тя проговорила с човешки глас ­ да не се съмняват да погребат Дамиан близо до Козма, тъй като той взел трите яйца от жената не заради награда, но заради Божието име.

Така честните им мощи били положени заедно в така наречения Фереман.

Веднъж по време на жътва един от местните жители излязъл на нивата си да жъне. Изнемогнал от жегата, той желаел да си отдъхне, и отишъл под дъба, легнал и дълбоко заспал. Докато спял, през отворената му уста влязла змия. След като се събудил, земеделецът не почувствал никаква болка и отново се заел да работи на нивата си. Но вечерта, когато се прибрал у дома и след вечеря си легнал, почувствал страшна болка от това, че змията започнала да разкъсва вътрешностите му. От непоносимите страдания започнал да вика, и събудил от сън всичките си домашни. Те дошли при него, и виждайки страшните му мъчения, не могли да му помогнат с нищо; те дори не могли да разберат каква е тази болест.

Тогава болният, като не получил никаква помощ от околните, прибягнал към бързите помощници Козма и Дамиан и възкликнал: "Свети лекари Козма и Дамиане, помогнете ми!" Светиите веднага побързали със своята помощ: болният заспал дълбоко, и по време на съня змията изпълзяла от устата му. Всички, които видели това чудо, се ужасили и прославили светите угодници. Когато змията изпълзяла, мъжът се събудил, и с помощта на светите безсребреници оздравял напълно.


...

На това място имало друг мъж на име Малх. Той живеел близо до храма на светите лекари Козма и Дамиан във Фереман. Имайки намерение да тръгне на дълъг път, той завел жена си в храма и й казал:

Ето, аз тръгвам на далечен път, а тебе поверявам на закрилата на Козма и Дамян; остани вкъщи, докато не ти изпратя знак за себе си, който ти ще признаеш за мой. И ако поиска Бог, след това ще те взема при мене.

Като поверил жена си на светиите, Малх тръгнал на път. След няколко дни дяволът приел образа на един познат човек, и като дошъл при жената, показал този знак, който посочил мъжът й, и казал: "Изпращам ти знака и ще те взема при себе си".

Дяволът показал знака и й казал да я последва.

Твоят мъж ­ казал той ­ ме изпрати да те доведа при него.

Жената отвърнала:

Зная този знак, но не искам да отида, защото съм поверена на светите безсребреници Козма и Дамиан; и ако искаш да дойда с тебе при мъжа си, ела с мен в храма на светиите, хвани се за края на олтара и се закълни, че няма да ми сториш никакво зло по пътя.

Дяволът дал обещание и като влязъл с нея в храма, се хванал за края на олтара, заклел се и казал:

Кълна се в силата на Козма и Дамиан, няма да ти сторя зло по пътя, но ще те заведа при мъжа ти.

Като чула клетвата, жената повярвала на лъжливия бяс, явил се в образа на неин познат, и тръгнала с него на път. А прелъстителят я завел на пусто и непроходимо място с намерение там да я оскърби и убие. Като се видяла в крайна опасност, тя издигнала очи към небето и от цялото си сърце извикала към Бога:

Боже, по молитвите на Твоите светии Козма и Дамиан помогни ми и побързай да ме избавиш от ръцете на този убиец!

И веднага се явили бързите помощници светите безсребреници Козма и Дамян. Дяволът, като ги видял, оставил жената и побягнал; като се изкачил на високия бряг, той паднал в пропастта и изчезнал, а светиите взели жената и я отвели в дома й.

Тя им се кланяла и казвала:

Благодаря ви, господари мои, че ме избавихте от горчива гибел. Умолявам ви, кажете ми кои сте вие, за да зная на кого да отдавам благодарност до края на живота си.

Те отговорили:

Ние сме Христовите раби Козма и Дамян, на които те повери твоят мъж, преди да тръгне на път, затова побързахме към тебе на помощ и по Божията благост те избавихме от дявола.

Като чула това, жената паднала на земята от страх и радост, а светиите станали невидими. И тя възклицавала, възхвалявайки и благодарейки на Бога и на Неговите свети раби Козма и Дамян. Като дошла в храма, паднала със сълзи пред иконата на светиите и разказвала на всички за това, което се случило ­ как Господ показал милост към нея по молитвите на Своите угодници, и се молела с такива думи:

Боже на нашите отци Авраам, Исаак и Иаков и тяхното праведно семе!

Ти си угасил огнената пещ за тримата отроци, Ти си помогнал на Своята рабиня Текла на позорището; благодаря Ти, че избави и мене, грешната, от дяволската мрежа чрез Своите угодници Козма и Дамян.

Покланям се на Тебе, Който вършиш дивни и преславни чудеса, и славя Тебе, Отца и Сина и Светия Дух во веки. Амин.



Житие на св. преподобномъченик Яков Костурски

и двамата му ученици дякон Яков и монах Дионисий

Преподобномъченик Яков бил роден в някое от селата на Костурския край в Македония. Той бил опитен скотовъдец и чрез упорит труд доста забогатял, но родният му брат от завист го наклеветил пред турските власти, че уж намерил скрито имане. Затова Яков продал овцете си, напуснал родния край и отишъл в Цариград, където още повече забогатял. Веднъж чул един турчин да хвали християнството и да разказва, как жена му се изцерила от лудост по молитвите на св. патриарх Нифонт. Яков много се заинтересувал от това и отишъл при патриарха.

Разговорът, който водили, така трогнал душата му, че той раздал всичкото си богатство и се оттеглил в Светата Атонска гора. Там възобновил запустелия Иверски скит "Св. Йоан Предтеча" и заживял под ръководството на някой си старец Игнатий. Яков се подвизавал така усърдно и достигнал такова високо духовно съвършенство, че бил удостоен с небесни откровения: били му показани райските обители и адовите тъмници, започнал да прониква в тайните чувства и мисли на своите посетители. Господ го удостоил и с дара на чудотворството: по молитвата му във възобновения скит потекла изворна вода, която оттогава и досега се нарича "агиазмата на св. Яков"; на два пъти съсъдът за масло се самонапълнил по неговите молитви; с молитвата си изцерил един ватопедски послушник, обхванат от бяс; веднъж низвел дъжд от небето във време на суша; друг път напоил жадни пътници с потеклата но неговите молитви изворна вола.

В желанието си да се отдаде на пълно уединение, той с шестима свои ученици се оттеглил във вътрешната част на Атон, където прекарвал дни и нощи в пълно мълчание с изключение само на събота н неделя.

Накрая пожелал да отиде в света, за да проповядва благочестие. Последвали го и учениците му. Навсякъде народът се стичал да получи от него благословение и да слуша проповедта му. С молитвите си вършел и много чудеса: лекувал бесновати, предал на сатаната един неразкаян християнин-магесник за омаломощаване на плътта (1Кор. 5:5).

Но местният владика Акакий от завист направил донос пред турските власти, че тоя стар чужденец събира около себе си много народ и може да предизвика някой бунт. Преподобният предвидил надигащата се опасност и цялата нощ прекарал в молитва и спокойно чакал да свърши божествената литургия. Рано сутринта 18 турски войници обкръжили църквата и заловили стареца Яков с двама негови ученици - дякон Яков и монах Дионисий. Турският бей разследвал дълго преподобния ту с увещания, ту със заплахи, ту с изтезания, но като не измерил в него никаква вина, хвърлил го в тъмница за 40 дни, докато съобщи за него на Високата порта и получи оттам разпореждане. След известно време дошла от султан Селим заповед да представят светеца с неговите ученици в Одрин, за да ги съди сам той.

Султанът строго ги разследвал. Преподобни Яков спокойно говорил само истината. Султанът заповядал да бият него и учениците му с бичове. От преподобния не се чули ни дума, ни стон. После стягали главите им с винтове. От това мъчение светецът никак не пострадал, но на дякон Яков изскочило едното око. Междувременно султанът узнал, че старият мъченик пророчески предсказва бъдещето и на шега попитал св. Якова: "Аз още колко години ще живея?" Преподобният отговорил: "Девет месеца!"

Пророчеството му (в последствие) се сбъднало. За да намери достатъчна причина да убие невинните, озлобеният султан изпратил при тях в затвора един свой паша да им задава въпроси за Христа и за Мохамеда. Преподобни Яков дръзновено изповядал, че само Иисус Христос е истински Бог, което вбесило султана и послужило като повод за нови жестоки мъчения: разкъсвали телата на мъчениците, разбили челюстите им, рязали ремъци от кожите им и след това поливали раните им с оцет и сол, били ги жестоко с бичове, горили с огън бедрата им. По този начин ги мъчили 17 дни. Най-после султанът ги осъдил на обесване.

Преди да бъде изпълнена присъдата преподобни Яков застанал между учениците си и ги поканил да се помолят за света и за Църквата като благодарят на Господа, че ги удостоил да наследят небесното царство. И тримата паднали на земята и се поклонили на Бога. После преподобни Яков извадил три скрити частици от животворящите Христови Тайни и с тях причастил себе си и учениците си. Тогава вдигнал ръце и очи към небето и със силен глас извикал: "Господи, в Твоите ръце предавам духа си!" И веднага, за почуда на всички, тихо починал.

Това станало на 1 ноември 1520 г. Някои християни откупили честните им мощи и ги погребали с почести. Над техните гробници в неделните и празнични дни се явявала светлина и ставали чудеса. По-късно честните им мощи били пренесени на Атон, а оттам в местността Галатиста близо до Солун, където в манастира "Сп. Анастасия Узорушителница" се поселили останалите ученици на преподобния. За преподобномъченик Яков и неговите ученици има специална служба, която се служи в деня на тяхната памет в Иверския скит "Св. Йоан Предтеча" на Атон и в манастира "Св. Анастасия".

Жития на светиите.

† ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Отстъплението на новостилната "църква" от Бога

Цитати от нашата книжка

Завещаното ни от Бога относно календара

Театърът на антихриста

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑