Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Декември 2019
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
Днес 12 декември е 29 ноември 2019 по църковния календар
Голготски кръст

Рождественски пост  

Св. мъченик Парамон и с него 370 мъченици. Св. мъченик Филумен. Св. преподобни Акакий Синайски Прочетете повече ТУК!


1941г. Българското правителство обявява война на Англия и САЩ

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 12.11.2019 г. / 17:52:12 
Вяра
Относно християнското възпитание - II-ра част

Христос и децата„Под дълг за възпитаване на своите деца аз разбирам не само да не ги допуснеш да умрат от глад, с което, струва ми се, хората и ограничават своите задължения по отношение на децата. За това не са необходими нито книги, нито постановления: за това твърде ясно говори природата. Аз говоря за грижата да се обучат сърцата на децата в добродетелта и благочестието - свещен дълг, който не трябва да се престъпва и, които не са го осъществили са виновни в някакъв вид детеубийство...

Не е толкова полезно да се образова сина, като му се преподават науки и външни знания, посредством които той ще започне да печели пари... Не се грижи за това, че да го направиш известен по външна ученост и да му доставиш слава; но постарай се да го научиш да презира славата на настоящия живот; от това той ще бъде по-славен и по-знаменит...На това се научават не от светските учители, и не при способа на науките, а от Божественните Писания. Не се грижи, щото твоят син тук да поживее дълго, но се грижи там да се удостои на живот безпределен и нескончаем; давай му великото, а не малкото... Нехайството за децата е най-великият от всички грехове и в него е последната степен на безчестието...

imageОткъде са тежките и продължителни болести и у нас, и у нашите деца? Откъде са загубите, откъде са нещастията, откъде са огорченията, откъде е безкрайното множество от злини? Не е ли от това, че ние не се стараем да изправяме своите порочни деца?.. "не се радвай на синове нечестиви, ако в тях няма страх Господен. Не се надявай на техния живот... и по-добре да умреш бездетен, отколкото да имаш деца нечестиви" /Сир. 16,1-4/...

Сега аз ви казах, че бащите, които не се грижат да дадат християнско възпитание на своите деца, са чедоубийци, убийци на собствените си деца...

Междувпрочем ние ежедневно виждаме пред себе си това същото. Колко родители има, които не желаят да поемат върху себе си труда за изправянето на своите деца, непокорни и развратени! Те сякаш се боят да не огорчат децата, ако със строги думи обуздават порочните наклонности, на които те се предават... И така, аз ви умолявам, погрижете се за доброто възпитание на вашите деца. Преди всичко помислете за спасението на техните души, Бог ви е поставил за глава и учител на цялото ваше семейство; ваш дълг е да наблюдавате и непрестанно да следите за поведението на своята жена и на своите деца. Послушайте св. ап. Павел. Ако вашите жени, казва той, искат да се научат на нещо, нека питат за това своите мъже. Възпитавайте своите деца в Господните учения и наставления /ср, 1 Кор. 14,35; Еф. 6, 4/..." Свети Йоан Златоуст

 

imageОт ранна възраст блаженият Лука и в игрите с децата не проявявал нищо детско; охотно изоставял всички детски игри и развлечения. Още в момчешките си години се проявил като пълнолетен мъж - обичал безмълвието, уединението и се отличавал със скромност.

Най-чудно от всичко е това, че той на тази възраст бил вече голям постник и въздържник. Не само че не вкусвал месо, но се въздържал и от млякото, сиренето и яйцата. Дори не се докосвал до ябълките и останалите градински плодове, които са толкова вкусни и приятни за малките момчета. Хранел се само с хляб, вода и градински зеленчуци. В сряда и петък не хапвал нищо до залез слънце.

Но за най-голямо учудване е това, че при такъв пост и въздържание Лука нямал нито ръководител, нито наставник; той сам, чрез силата на действащата у него Божия благодат, ден след ден възлизал на все по-висок подвиг - избягвал преяждането и сладките храни, обикнал поста, съчетан с труд, оскъдността във всичко, дори и в необходимото, и въобще всичко онова, което умъртвява плътта - само в тези подвизи се упражнявал. Всичко, което за другите изглеждало толкова сладостно, радостно и приятно, всичко това за блажения Лука било нещо тежко, ненавистно и неприятно, а онова, което в живота почти на всички изглежда тежко, неприятно и непоносимо, за него било приятно и желано... родителите му, като видели, че не от детско лекомислие, а по Божия благодат му е присъщ този стремеж към благочестие, занапред му предоставили да живее според доброто си желание.

Блаженият Лука във всичко се подчинявал на родителите си, като старателно изпълнявал каквото и да му наредят. Като бил малък, пасял овцете; когато пораснал, започнал да обработва земята, а от време на време вършел домашни работи, за да умъртвява плътта и да потиска страстите си. Толкова бил милостив към бедните, че заради тях често лишавал себе си от най-необходимото. Като излизал от къщи по някаква работа, раздавал всичката храна, която взимал, на бедните, а сам той оставал гладен. По същия начин, с голяма радост и любов им раздавал и дрехите си и често се връщал вкъщи разсъблечен,..

Веднъж блаженият Лука отивал на полето да сее пшеница и по пътя срещнал бедняци; тогава той им раздал пшеницата, като оставил на себе си за посев съвсем малко. А Господ, Който заради милостта към бедните въздава стократно, благословил този оскъден посев: през лятото на неговата нива се родила пшеница повече от предишните години, а когато дошло време за жътва, събрали толкова много пшеница, като никога.

Когато Стефан, бащата на свети Лука, се разболял и починал, Божият човек оставил земеделието и се предал на книжните науки. Особно усърден в богомислието и изучаването на молитвите, божественият юноша така преуспявал, че като въздигал ума си към Бога, понякога и телесно се повдигал над земята, което видяла и майка му, Евфросиния. Веднъж, като забелязала, че синът и' дълго не излиза от стаята си, тя поискала да разбере какво прави и тайно надникнала през една цепнатина. Видяла го, че се моли - умът му бил вперен в Бога, а с цялото си тяло стоял във въздуха, като въобще не докосвал земята, повдигнат на около един лакът над нея. Евфросиния видяла това не веднъж, а два или три пъти, и много се учудвала; сетне тя под клетва го разказвала и на други.

Този блажен юноша вече отдавна имал желанието да остави метежния свят и да се отдаде на монашеско безмълвие и иночески подвизи. Веднъж, както си мислел за това, изгаряйки от желание да приеме монашество, тайно от всички той излязъл от къщи с намерение да напусне Елада..

Лука, по Божия воля, бил върнат на майка си; той служел като син и останал при нея четири месеца. После блаженият, горейки духом за Бога и за безмълвен живот по Бога, отново замислил да замине. Но този път тя вече не попречила на доброто му намерение и не го спирала в пътя му, защото знаела, че и нейният син, както и всеки друг, подобава да почита повече Бога, отколкото родителите си...

Така свети Лука, съпътстван от молитвите на майка си, като от добър водач, скоро пристигнал до една крайморска планина, която се наричала Иоанова, където имало църква на името на светите лекари безсребреници Козма и Дамян. Направил си там малка келия и заживял в нея по Бога...

Преподобният умъртвявал плътта си не само с нощни коленопреклонения, но и с дневни трудове. Направил си малка градинка и започнал да сади в нея различни дървета и да сее всевъзможни семена - но не за своя употреба или за продажба, а за изнуряване на плътта, защото всеки ден с пот на лицето се трудел в своята градина.

Ако пък неговите дървета и семена дадели плодове, той ги раздавал на онези, които идвали при него, а понякога, като напълнел голяма кошница, я отнасял в съседните, чужди ниви и я оставял там; така свети Лука хранел другите със своите трудове, като самият той пребивавал непрекъснато в пост...

Толкова съвършен по живот монах, преподобният Лука все още не бил облечен в пълния монашески чин, но той силно желаел това и усърдно се молел на Бога - да го удостои с този свят ангелски образ; Молитвата му била чута - той получил желаното.

Веднъж, неизвестно откъде, при него дошли двама стари монаси, украсени с честни седини и светолепни лица. Те казали, че отиват в стария Рим. Тези именно монаси, след като се помолили, облекли преподобния Лука в пълния монашески образ;“

20.02 по еретическия, 07 февруари по църковния календар - Св. преподобни Лука Еладски

 

image„Имаше в град Солун един благороден и богат човек на име Лъв, който заемаше службата “друнгарий” при Солунския стратег. Той беше благоверен и пазеше всички Божии заповеди напълно, както някога Иов. Живеейки със съпругата си Мария, той доби седем деца, най-малък от които беше Константин Философ, наставникът и учителят на славяните. След като го роди майка му, дадоха го на дойка, за да го откърми, обаче детето никак не искаше да се хване за чужда гръд. Това ставаше по Божие допущение, за да бъде добрият филиз на добрия корен откърмен с чистото мляко на собствената майка. Подир неговото раждане добрите родители дадоха обет да не се събират повече и не престъпиха този си обет, а живяха в Господа 14 години като брат и сестра, докато ги раздели смъртта. Когато бащата щеше да отиде на Божия съд чрез телесната смърт, майката оплакваше това дете и казваше: “За нищо друго нямам грижа освен само за това дете, как ще се нареди!” А бащата, умирайки, рече: “Надявам се на Бога, че Той ще му даде такъв баща и защитник, който се грижи за всички християни!” Което се и сбъдна.

Още като беше на седем години, момчето видя сън и го разказа на баща си и на майка си: “Стратегът събра всички девици на нашия град и ми рече: “Избери си от тях другарка и връстница-помощница, която си искаш.” Аз огледах всички и си избрах една, от всички най-красивата по лице, сияйна и украсена с много златни огърлици и бисери. Името беше София, сиреч мъдрост!” Като изслушаха това, родителите му рекоха: “Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си”, “защото заповедта е светило, и поуката - светлина”! Кажи на мъдростта: “ти ми си сестра!”, и наречи разума твой сродник! Премъдростта е по-благолепна от слънцето и ако си я доведеш за невяста, тя ще те избави от много злини”.

Когато го дадоха да се учи, преуспяваше повече от всички ученици в науките с много бързата си памет, та всички се чудеха. Но един ден, както имат обичай богаташките деца да си правят развлечение с ловуване, и той излезе с тях на полето, като взе своя сокол. Пусна го, но по Божие допущение излезе вятър, грабна го и го отнесе. От това момчето изпадна в такова униние и печал, щото два дни не яде. Понеже милостивият Бог по Своето човеколюбие не искаше той да привиква към житейски работи, затова така леко го хвана: както някога улови Евстатий Плакида в лов за елени, така пък сега него улови със сокола. Като си помисли за суетата на този живот, окайваше го и казваше: “Такъв ли е тоя живот, скръбта да измества радостта? От днес нататък ще хвана друг път, който е по-добър, и няма да прахосвам дните си в шума на този живот!” И седеше си вкъщи, изучаваше наизуст книгите на свети Григорий Богослов, изписа на стената кръстен знак и написа следната похвала на светеца: “О, Григорие, ти, бидейки човек с тяло, показал си се ангел, защото твоята уста като един от серафимите прославя Бога и просвещава вселената с проповедта на правата вяра! Затова приеми и мен, който падам пред тебе с вяра и любов и ми бъди учител и просветител!”

Като навлезе в многото уроци и като не можеше да разбере глъбината на големия ум, изпадна в тежко униние. Там имаше един странник, който разбираше граматиката. Той отиде при него и го молеше, падна в нозете му и му се предаваше, като казваше: “Научи ме добре на граматическата наука!” Но той, погребал таланта си, рече му: “Юноше, не си прави труд, защото аз съм се отрекъл да уча някого през моите дни!” Момчето пак му се кланяше и със сълзи казваше: “Вземи всичката моя част от бащиния ми дом, на която имам право, само ме научи!” Но оня не искаше и да го слуша. Тогава той отиде в дома си и прекарваше в молитва, дано намери онова, което желае сърцето му. И Бог скоро изпълни волята на оногова, който Му се боеше. Царският настойник, наречен Логотет, чул за красотата, мъдростта и прилежното му учение, прати за него, за да се учи заедно с младия цар. Момчето, като чу, с радост хвана пътя, след като си каза Соломоновата молитва: “Боже на отците и Господи на милостта, Който си направил всичко със словото Си и Който си устроил с премъдростта Си човека, за да владее над създадените от Тебе твари, дай ми приседналата на Твоите престоли премъдрост, за да разбера какво е угодно пред Тебе и да се спася, защото аз съм Твой раб и син на Твоята рабиня”. Като произнесе Соломоновата молитва, стана и рече: “Амин”!

След като пристигна в Цариград, предадоха го на учители да се учи. Само за три месеца усвои граматиката и се залови с другите науки: изучи Омира и геометрията, при Лъв и Фотий изучи диалектиката и всички философски учения, към тях още риторика, аритметика, астрономия, музика и всички други елински изкуства. И така изучи всичките, както, ако би се постарал да изучи само една от тях: защото в него се случиха бързина и прилежание, които едно друго се надпреварваха, а по този начин се усвояват наука и изкуство. Но повече от науката се стараеше да бъде тих, беседваше с тези, с които беше полезно, и избягваше ония, които се отклоняваха в криви посоки, като гледаше и правеше само онова, което помагаше да се замени земното с небесното, да излети из това тяло и да живее с Бога.

Като го видя Логотетът такъв, даде му власт над целия си дом, както и свободно да влиза в царския палат. Веднъж го попита: “Философе, бих искал да знам, що е философия?” А той с бързия си ум веднага му отговори: “Философия значи да разбере човек Божиите и човешките работи и да се научи на дело да бъде образ и подобие на своя Творец, и колкото е възможно да се приближи до Бога!” От този момент той го възлюби още повече и макар да беше толкова велик и високопоставен мъж, винаги го питаше за всичко. А той му приготви учебник по философия, в който с малко думи преподаде много ум.

Живееше в чистота и колкото угаждаше на Бога, толкова повече го обикваха всички. Логотетът му оказваше изключителна почит и му даваше много злато, но той не приемаше. Веднъж му рече: “Твоята красота и мъдрост ме карат да те обичам извънредно много. Аз имам една духовна дъщеря, която възприех от светата купел - красива и богата, от добър и голям род. Ако искаш, аз ти я давам за съпруга. А от царя приеми голяма чест и княжески сан, като очакваш и нещо повече, защото скоро ще станеш и стратег!” Философът му отговори: “Дарът наистина е голям, но за ония, които го търсят. Аз обаче нямам нужда от нищо друго освен от учението, от което събирам разум, за да потърся честта и богатството на своя праотец Адама!” Логотетът, след като чу отговора му, отиде при царицата и рече: “Тоя млад философ не обича този живот. Но за да не го изпуснем от нашето общество, нека го пострижем в свещенство и да му дадем службата библиотекар при патриарха в “Света София”, та дано по тоя начин го задържим!”... Което и направиха. Но много за кратко остана с тях, а отиде на Тясното море (Босфора) и тайно се скри в един манастир. Търсиха го цели шест месеца и едва го намериха. Като не можаха да го принудят да заеме същата служба, го молеха да приеме учителска катедра, за да учи на философия чужденци, обслужван и подпомаган във всяко отношение. И той прие.“

27.02 по еретическия, 14 февруари по църковния календар -Св. равноапостолен Кирил Славянобългарски

 

image„Преподобният Николай се родил на остров Крит, в едно село, наречено Кидония, откъдето бил родом и светият мъченик Василид, пострадал в числото на десетте мъченици на остров Крит. Родителите на блажения Николай били християни. В ранното си детство бил даден да се учи на словото Божие. Когато момчето навършило десет години и вече достатъчно усвоило четенето на свещените книги, родителите му го изпратили в Константинопол, при неговия чичо, блажения Теофан, който бил монах в Студийската обител. Той приел своя племенник с любов и го отвел при игумена на Студийската обител, преподобния Теодор. Преподобният, предвиждайки, че момчето ще бъде избран Божий съсъд, го благословил и му заповядал известно време да остане извън манастира, в отделно здание, където се помещавало училището за юноши. Когато Николай пораснал, игуменът, виждайки неговото благоразумие, както и кроткия му, смирен нрав, го приел в манастира и го постригал в монашески чин. След няколко години добродетелен живот в манастира игуменът принудил Николай да приеме и свещенство. Тук, в Студийската обител, дошъл неговият роден брат, на име Тит. Той избягал от остров Крит, след като островът бил нападнат от сарацините, и дошъл при брат си с печалната вест, че родителите им са отведени в плен. Тит с дълбока скръб и сълзи предал това известие на брата. Николай, получил толкова скръбна вест, макар и да тъгувал в сърцето си за родителите, се стараел да утеши брат си, увещавайки го да не скърби.

- Така е било угодно на Бога - казвал му той, - защото без Неговата воля не пада и косъм от главата. Той знае какво да направи за полза на човека. Затова да възложим на Него своята печал и грижата за нашите родители. Ние сами трябва да се грижим да не бъдем пленени от плътската похот и прелестите на този век и ръката на невидимите врагове да не ни отведе в земята на тъмнината и безпросветния мрак.

Тит се умилил и утешил от тези думи на брат си, по негово настояване, бил постриган и сам станал добър монах.“

17.02 по еретическия, 04 февруари по църковния календар -  Св. преподобни Николай, игумен Студийски

 

„- Всемогъщи Господи, заради моите съграждани, които не ми повярваха, че искам да пострадам за Твоето свято име, покажи някакво чудо на това място!

И ето, на часа израснала дива, безплодна маслина, изобразяваща дивите умове на гражданите на Панорм.

Когато света Агатия пристигнала в град Катана, военачалникът заповядал да я настанят в дома на една богата жена на име Афродисия. Тя имала пет млади дъщери, на които той заповядал с помощта на ласкателства и различни удоволствия да обърнат ума на Агатия към плътска любов и да я убедят да пренесе жертва на боговете. Те - ту хвалейки и превъзнасяйки я и изказвайки много обещания, ту чрез заплахи се стараели да я склонят към изпълнение на волята на Кинтиан, но нямали никакъв успех: нито с думи, нито с дела не могли да я обърнат от Божествената любов към светската. Те я украсявали със скъпи дрехи, предлагали подаръци и различни скъпи ястия и угощения, устройвали представления и танци, със свирене на музиканти, и вършели пред очите всякакви безчинства и смехотворни неща. Но тя, не желаейки даже да гледа всичко това, казвала:

- Нека ви бъде известно, че моят ум и помисъл са утвърдени на камък и не могат да бъдат отклонени от Христовата любов: вашите ласкателства са подобни на вятър, предлагането на светски радости не е нищо повече от дъжд; а заплахите ви са като реки, които, макар и да достигнат до моята къща, няма да успеят да я помръднат, защото тя стои на твърди основи, като на камък, Който е Христос, Сина на Живия Бог.“

18.02 по еретическия, 05 февруари по църковния календар - Св. мъченица Агатия (Добра)

 

 „Когато управлявал нечестивият цар Максимиан, в град Кизик живеела девойка на име Фавста. Дъщеря на богати християни, тя била възпитана в духа на християнското учение, но на тринадесет години осиротяла. След смъртта на родителите си девойката прекарвала цялото си време в пост, молитва и четене на Свещеното Писание.

Строго пазела девството си и презирайки всички прелести на света - богатството, разкоша и угаждането на плътта, тя вървяла по тесния път на живота, заради което бързо станала известна и всички започнали да я хвалят - защото такъв добродетелен живот не може да се скрие от хората, според думите на Господа: “Не може се укри град, който стои навръх планина.”Слухът за Фавста стигнал до цар Максимиан и той веднага изпратил в град Кизик своя първи жрец, на име Евиласий, да издири и залови Христовата невеста. При това царят му заръчал:

- Ако се съгласи да принесе жертва на боговете - да бъде за нейно добро; ако ли не - хвърлете я в морските дълбини.

Евиласий пристигнал в Кизик и намерил светата девойка, млада на възраст, но съвсем зряла по вяра и разум. Той седнал на съдилището и започнал да я принуждава да принесе жертва на лъжливите богове. Но тя му отвърнала:

- Няма да принеса жертва на богове, които са и глухи, и слепи, и не са нищо повече от произведения на човешки ръце. Аз имам Отец и Жених на небето - Иисус Христос - и не мога да Го оставя. Не мога да се откажа от наследството, което имам при моя Господ.

Тогава Евиласий казал:

- Фавста, принеси жертва на боговете, за да не умреш от страшна и мъчителна смърт.

Светицата отвърнала:

- Не ме мисли за неразумна жена - макар моите години да са малко, аз имам мъжествено и зряло сърце.

Евиласий се разярил и заповядал да острижат косите на светицата, за да я поругаят, и като я окачат на някое дърво да я бият без пощада. А Фавста, жестоко измъчвана, вдигнала очи към небето и започнала да се моли на Бога. Докато се молела, блеснала ослепителна мълния, която убила мнозина. Евиласий, твърде изплашен, повикал светицата и казал:

- Девойко, кажи ми коя си ти? Виждам, че вършиш вълшебнически дела.

Светицата отвърнала:

- Слушай, Евиласий, заповядай на някой живописец да изрисува моя образ, а също да нарисува и всичките мъчения, които изтърпявам.

Когато молбата била изпълнена, тя му казала:

- Трябва да знаеш, че както това изображение не страда и не изпитва мъките, които са изобразени на него, така и моето тяло не усеща страданията, които ти ми причиняваш. Душата ми е изцяло укрепена от моя Господ; а пък ти каквото още си решил да правиш с мене - прави го по-бързо...“

19.02 по еретическия, 06 февруари по църковния календар - Св. мъченица Фавста

 

„сестрите отново извикали след него:

- Ние сме християнки!

Сега войводата им казал:

- Прощавам ви заради вашата младост. Би ми било неприятно да ви убия.

Тогава света Марта възкликнала:

- О, воеводо, мъченическата смърт не е смърт, а живот!

Като чул това, той вече много се разгневил и заповядал да заловят светата девойка.

Тогава от къщата излезла Мария и му рекла:

- Каквото каза сестра ми, това казвам и аз!

Накрая от къщата излезло едно малко момченце, братчето на мъчениците, на име Ликарион, и викнало:

- Каквото казаха Марта и Мария, това казвам и аз, защото и аз съм християнин!

Войводата заповядал да приковат и тримата на кръстове. През цялото време там била тяхната майка и така им говорела:

- Спасявайте се, мои обични дечица, и приемете венец от Христа!

А Мария казала, висейки на кръста:

- Да се спасиш и ти, наша майко, чрез плодовете на твоята утроба, защото ни принесе на Христа.

След това Марта и Мария били прободени на кръстовете, а Ликарион - посечен от един воин с меч.“

19.02 по еретическия, 06 февруари по църковния календар - светите мъченици Марта и Мария, и братчето им - свети мъченик Ликарион

 

„Във Витиния живеел един благочестив човек на име Евгений. Жена му също била богобоязлива и имала страх Божий в сърцето си. Те имали една дъщеря - Мария. Когато майката умряла, Евгений възпитал дъщеря си в Господните заповеди. Тя пораснала и баща  казал:

- Възлюбена дъще, завещавам ти цялото си имущество, а аз ще ида в манастир да спасявам душата си.

Тя възразила:

- Татко, ти сам искаш да се спасиш, нима не те е грижа за моето спасение? Ти знаеш, че Господ е казал в Евангелието: “добрият пастир полага душата си за овците”, защото който спасява душата на някого, сякаш я съзижда.

Като чул тия думи, Евгений много се зарадвал, че дъщеря му е така благочестива. А младата Мария, докато говорела с баща си, плачела.

- Любезна дъще - казал Евгений, - не зная какво да правя. Та ти си жена, а аз отивам в мъжки манастир. Как можеш да останеш заедно с мене? Дяволът може да вкара в грях някого чрез теб.

Девицата казала:

- Татко, няма да вляза в мъжки манастир в образа на жена. Ще острижа косите си, ще облека мъжки дрехи, заедно с теб ще ида в манастира и никой няма да научи, че съм жена.

Блаженият се зарадвал още повече, раздал на бедните, сираците и вдовиците цялото си имущество, остригал дъщеря си, дал  мъжки дрехи и я нарекъл Марин, вместо Мария.

- Дъще - казал  той, - ти трябва да пазиш себе си и да скриваш пола си. Знаеш, че жени не влизат в манастира, сред мъжете ще бъдеш като сред огън, затова пази девството си. И ако ние изпълним обещанието си, ще се сподобим да бъдем наследници на Царството Небесно.“

25.02 по еретическия, 12 февруари по църковния календар - Св. преподобна Мария и нейния баща, преподобния Евгений

 

image„Преподобният, като повикал Авксентий, му казал:

- Послушай ни, чедо, и приеми възлаганото ти послушание.

Той отговорил:

- Не мога, свети отче, пречат ми да го изпълня три причини: първата е, че съм чужденец и не мога да говоря на местния език; втората е страхът от греховно падение; третата е, че имайки грижа за животните, вече няма да бъда в състояние да седя в килията в богомислие и да безмълвствам.

На това великият Евтимий казал:

- Молим Бога да не получиш никаква вреда от всичко това, защото Бог знае, че заради страха пред Него ти служиш на рабите Му. Послушай Господа, Който казва: “Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи” и още: “не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил”.

Но и след тези увещания на преподобния, Авксентий се ожесточил и не се подчинил. Тогава преподобният, като се разгневил, казал:

- Ние, чедо, те съветваме, че за теб е полезно, а ти не слушаш; ще видиш каква е наградата за непослушанието.

И веднага Авксентий паднал на земята в пристъп на бесноватост, треперейки и тресейки се; присъстващите отци молили светеца за него и той, едва склонен, го вдигнал и осенявайки го със знака на кръста, го излекувал. Идвайки на себе си, Авксентий, като паднал в нозете на светеца, молил за прошка. А той му казал:

- Послушанието е велика добродетел, защото Бог иска повече послушание, отколкото жертва; а непокорството води смърт.

След това, като се помолил за Авксентий, преподобният благословил и казал:

- “Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо”.

След това Авксентий приел възложеното му послушание и започнал с усърдие да го изпълнява.“

02.02 по еретическия, 20 януари по църковния календар - Свети Евтимий Велики

 

  ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑