Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен народен дух, съхранил българите през робството и подтиснат от фашисти, комунисти и либерали - слуги на юдеите  Верую
На 24 април...

11 април по църковния календар - Св. свещеномъченик Антипа, епископ Пергамски. Св. мъченици Прокес и Мартиниан. Св. преподобни Фармутий Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
11.10.2016 г. / 10:48:13 
Вяра
11.10 по еретическия, †28 септември по православния календар - Св. пророк Варух. Св. преподобни Харитон изповедник. Св. мъченици Александър, Алфей, Зосима, Марк, Никон, Неон и Илиодор. Св. Вячеслав, княз чешки

В памет на свети пророк Варух

Свети пророк Иеремия бил свидетел на Вавилонския плен, когато бил на 70 години, а неговият ученик - свети Варух, не го напуснал. Когато пророк Иеремия оплаквал разрушаването на Иерусалим, тогава свети Варух, като се оттеглил в една пещера, също плачел горчиво. След известно време той излязъл от пещерата и със скръб присъствал на убиването с камъни на своя учител. Свети Варух особено ясно пророкувал за въплъщаването на Сина Божий; това негово пророчество започва със следните слова: “Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него” и т. н. Той предрекъл и съдбата на Иерусалим. След кончината на свети Иеремия, когото той предал на погребение, скоро се преставил и самият той.



Житие на преподобния наш отец Харитон изповедник

Преподобният Харитон живял в град Икония, Ликаонска епархия. Той бил благочестив християнин, отличавал се с добродетелите си и при царуването на нечестивия цар Аврелиан се проявил като изповедник на Христовото име. Защото, когато по всички земи била разпространена безбожната заповед на императора да се принуждават християните да принасят жертви на идолите, а тези, които не се подчиняват, да бъдат убивани, тогава, в изпълнение на това предписание, в Икония бил задържан под стража от управителя на тази страна Харитон, който се отличавал най-много сред християните с благочестието си и сияел с добродетели. Той бил вързан и доведен пред съда на нечестивите, където управителят го попитал:

- Защо не се покланяш на великите богове, пред които императорът и всички народи прекланят главите си?

Свети Харитон отговорил:

- Всички богове на езичниците са демони, които някога са поискали да се сравнят с Вишния Бог и заради гордостта си са били низвергнати от небето в дълбината на преизподнята; а сега те се стремят към това, да бъдат почитани от безумни и прелъстени хора като богове. Впрочем и те, и тези, които им се кланят, скоро ще загинат и като дим бързо ще изчезнат; затова не им се покланям; а вярвам в истинския Бог, на Него служа и се покланям, защото Той е Създателят на всичко, Спасителят на света, Който пребъдва във вековете.



- Още с този първи дързък отговор - казал управителят - ти се показа достоен за смърт, защото дръзна да похулиш безсмъртните богове, а нас, които им се покланяме, се осмели да наречеш безумни и прелъстени; само заради това би трябвало да отсека с меч злословещата ти глава. Но тъй като нашите богове са дълготърпеливи и не бързат да отмъстят за причиненото им безчестие, аз ще проявя снизходителност към теб и няма да те погубя веднага. Може би, като дойдеш на себе си, ще разсъдиш трезво и ще принесеш с нас жертва на тези, които сега хулиш и ще измолиш от тях прошка за извършения от теб грях; а те, понеже са незлобиви, са готови да те приемат и да ти простят безчестието ти.

Той веднага заповядал да хванат светеца, да го съблекат и като го разпънат кръстообразно, да го бият безпощадно с бичове; а светецът доблестно търпял, като решил, че е по-добре да умре за Христа Господа, отколкото да живее в беззаконие, отричайки се от своя Създател.

Така изранили цялото тяло на светеца, че се виждали и вътрешностите му; защото плътта се отделила от костите, кръвта се леела като река и цялото тяло станало като една голяма рана. Като забелязали накрая, че той е едва жив, престанали да го бият, и като мислели, че скоро ще умре, го взели на раменете си и го отнесли в затвора. Той не само, че не можел да върви сам, но нямал сили и да произнесе дори една дума, а само едва дишал: толкова силно бил наранен. Като го оставили в тъмницата, мъчителите си заминали.

Виждайки търпението на Своя страдалец, Бог го подкрепил със Своята помощ, скоро изцерил раните му и направил жив и здрав този, когото нечестивите се надявали да видят мъртъв, така че той можел да каже заедно с Давид: „Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни". Тогава той отново бил доведен на съд, при което, показвайки още по-голямо дръзновение, отколкото първия път, възбудил още по-голяма ярост в мъчителя. Управителят заповядал да обгорят тялото на светеца със свещи, така че цялото му тяло се изпекло като месо, приготвено за храна. А той, търпейки такива мъки заради Христос, своя Господ, се радвал и отново бил хвърлен в същата тъмница.

В това време император Аврелиан умрял, наказан от Божия гняв заради проливането на християнска кръв. Намирайки се на път между Византия и Ираклия, отначало той бил заплашен от небесата със силен гръм, който предсказал близката му смърт, а после, по време на същото пътуване, бил убит от своите домашни и по такъв жалък начин завършил земния си живот. След смъртта му гонението срещу християните се прекратило и Христовите затворници били освободени от заточения, окови и тъмници; понеже император Тацит, който приел царския скиптър след смъртта на Аврелиан, като се вразумил от смъртното наказание на царувалия преди него, изпратил заповед до всички подвластни страни да се освободят всички християни. Той се боял, че ако бъде жесток с християните, ще пострада като Аврелиан. И тогава настъпила велика радост за вярващите: затворниците били пуснати, изгнаниците се върнали от заточение, от пустините и пещерите излезли епископи, свещеници и миряни, които дотогава се криели поради страх от мъчителите и като се поздравявали един друг, се радвали на спокойствието на Църквата. Тогава бил пуснат от затвора и преподобният Харитон изповедник. Но той не се радвал на това, че не му се наложило да пострада докрай, защото той по-скоро желаел да завърши мъченическия си венец със страдание, отколкото да остане между живите; по-приятно му било да умре за Христа, отколкото да бъде пуснат на свобода. Впрочем, Божественият Промисъл продължил живота му за полза на мнозина, за да се яви пред Бога в небесните обители не сам, а с лика на доброволните мъченици като пастир с овцете си и като баща с децата си.

От този момент свети Харитон, украсеният с рани Христов воин, се отрекъл от света и от всичко, което е в света; като взел кръста си, той умрял за света, но бил жив за Бога. Понеже, носейки на тялото си раните на Господа Иисуса, той всецяло Му се предал и се разпнал с Него; и за да има винаги пред очите си Неговите Божествени страдания, той заминал за Йерусалим, където нашият Господ изпуснал на кръста Своя Дух. Когато вървял натам и бил близо до Йерусалим, той попаднал в ръцете на разбойници, които, като не намерили нищо ценно в него, го хванали и го отвели в пещерата си, за да го предадат на жестока смърт. Впрочем, те не го убили, защото бързо тръгнали да търсят пътници, за да ги ограбят; а свети Харитон оставили да лежи вързан в пещерата.

В пещерата пропълзяла змия и като намерила там съд с вино, започнала да пие от него. Като се опила, змията повърнала обратно виното заедно със своята отрова в съда и после изпълзяла навън. Разбойниците се върнали в пещерата и измъчвани от жажда, всички един след друг се напили от този съд, отровили се и умрели в страшни мъки. Така те приели достойно смъртно наказание за греховете си и завършили по ужасен начин живота си.

Като се избавил от смъртта, свети Харитон се освободил с Божията помощ от оковите и намерил в пещерата огромно количество злато, което разбойниците събирали в продължение на много години със своите нападения. Светият похарчил за полезни неща това богатство, придобито от разбойниците с недобри средства, като част от него раздал на бедните, църквите и манастирите, а с останалата част построил на това място обител, която нарекъл Фаре, и като превърнал разбойническата пещера в църква, събрал тук братство. Славата за него се разнесла по цялата страна и мнозина идвали при него заради добродетелния му живот; като приемали от него пострижение, те водели тих живот в тази обител, получавайки полза от своя учител и наставник.

Обременен от това безпокойство, той решил да се оттегли в уединение, избягвайки светската слава. И така, като се простил с братята, като ги благословил и ги връчил на Бога, преподобният тръгнал към далечни пустини и непроходими дебри.

Като изминал един ден път, преподобният намерил друга пещера, недалеч от Иерихонските предели, и като се поселил в нея, живеел за Бога, славословейки Го ден и нощ като ангел. За храна му служели тревите, които растели около онова място, а повече от всичко той се хранел с Божието слово, с непрестанни молитви и с топли, изтичащи от сърдечна любов към Бога.

След като преподобният вече дълго време се скитал из пустинята, Бог пожелал този светилник, сияещ с добродетели, отново да излезе на открито и с начина си на живот да свети на всички желаещи да вървят по тесния път, водещ към вечния живот. Отново го намерили някои от минаващите през пустинята подвижници и като паднали в нозете му, го умолявали да им нареди да останат при него и да подражават на благочестивите му подвизи. Когато и други узнали за това, тогава при преподобния започнали да се събират мнозина, които бягали от суетния свят. А той, като събрал вече трето стадо Христови овце и като ги научил на монашество, устроил трета обител, която после започнала да се нарича на сирийски език Сукийска, а на гръцки - Старата лавра. После той се изкачил на върха на намиращата се там планина и се поселил в неголяма пещера, до която човек би могъл да се изкачи само с помощта на много висока стълба. Там той застанал като на стълп, отделяйки се от земята и приближавайки се към небесните селения. Оттам като добър пастир, стоящ на стража, той се молел за своите манастири и мислел за спасението на събралите се братя; намирайки се като че на кърмата на кораб, той направлявал плаването на много голям брой хора, защото нуждаещи се от духовна храна от всички манастири прибягвали при него. Той живял на това място до дълбока старост, пребивавайки в пост и молитва и в такива подвизи, за които не е възможно и да се разкаже; защото, увеличавайки от ден на ден трудовете си, той и в плътта изглеждал като безплътен. Това място било безводно, но светият отец не желаел някой от братята да се труди за него, като му носи вода отдалеч, а самият той не можел да си носи - по причина на трудния достъп до високия хълм и поради немощта на своето състарено и отслабнало от трудове тяло. Затова той отправил усърдна молитва към Бога, да изведе вода от камъка, както за Израиля в пустинята; и това станало, защото Господ изпълнява желанието на боящите се от Него и чува молитвата им - и внезапно от сухия камък със силата Божия бликнал воден извор. Такава голяма сила имала пред Бога молитвата на добродетелния отец.

Като пребивавал в съвършено благочестие и като достигнал като узрял грозд до пределна възраст, преподобният се приближил до блажената си кончина. Узнавайки за нея от Бога, той извикал от трите си манастира игумените и братята, които по неговите молитви и застъпничество пред Бога се умножили в тази пустиня като небесни звезди, и ги уведомил за близката си кончина.

- Аз - казал той - си тръгвам от вас, както ми заповяда Господ; понеже настъпи времето, което с нетърпение отдавна очаквах, да се откъсна от съюза с плътта и да се явя пред лицето на моя Бог. А вие, чеда, се грижете за своето спасение така, че всеки от вас, като избегне вражеските мрежи, да се сподоби след кончината си да се въдвори при Господа и да получи милост от Него.

Като чули това, всички заплакали и казали:

- Отче, ти устрои три манастира и събра три стада; всяко от тях би искало да има при себе си твоите мощи, затова, за да няма разпри между нас, завещай ни сега, къде да положим мощите ти.

Изпълнявайки желанието им, той намерил за добре да го погребат в първия му манастир, където той бил пленен от разбойниците и с Божията благодат бил избавен от тях по чудесен начин. Монасите от трите обители го взели и го завели в тази обител. Тук той, като дал на братята много наставления за съвършеното монашеско житие и като им преподал мир, легнал, предал в ръцете на Господа святата си душа, без да страда от никаква телесна болест.

Така починал преподобният наш отец Харитон - Христовият мъченик, изповедник и добър подвижник. Заридали за него всички пустинни отци и цялата пустиня се изпълнила с плач по този велик отец и учител, озарил света като слънце. Като плакали за него достатъчно време, монасите погребали с чест светите му мощи, славейки Отца и Сина, и Светия Дух във вековете. Амин.

 

Житие на свети Вячеслав, княз чешки

Свети Вячеслав произхождал от княжески род, управлявал в Чехия и бил внук на света мъченица Людмила; освен него родителите му - Вратислав, княз Чешки, и жена му Драгомира, имали още двама сина: Болеслав и Спитигнев, и няколко дъщери; той се отличавал сред всички със своите дарби и доброта. Когато свети Вячеслав започнал да пораства, баща му, според обичая по онова време, помолил епископа и иереите с целия църковен клир да призоват върху него Божието благословение. Епископът, като отслужил литургия в църквата “Пресвета Богородица” и като поставил след това момчето на стъпалата на храма, го благословил със следните думи:

- Господи Боже Иисусе Христе, благослови това момче, както си благословил Твоите праведници - Авраам, Исаак и Иаков, и го увенчай, както си увенчал правоверните царе, равноапостолните Константин и Елена.

От този момент с Божията благодат момчето растяло и още повече преуспявало. Баба му, света Людмила, поръчала на един свещеник (на своя духовник) да го научи на славянската писменост, която светецът скоро овладял напълно. Виждайки успехите му, баща му го изпратил в град Будеч да изучава латински език и други науки; той преуспявал във всичко това за удивление на учителите си.

Но по Божия воля се случило така, че княз Вратислав скоро умрял и все още младият свети Вячеслав встъпил на родителския престол. Тук, в сана на управник, той особено ярко проявил своите дарования: заедно с майка си се стараел да подобри управлението на страната; грижел се за семейството си: омъжил сестрите си в съседни княжества, наглеждал възпитанието на по-малките си братя, не пропускайки случай и сам да разшири познанията си, така че скоро той напълно усвоил не само славянската и латинската, но и гръцката писменост, превъзхождайки в това отношение всеки свещеник и дори епископа. Бог благословил дейността му, надарявайки го с премъдрост. А той усърдно се стараел да угоди на Бога, грижел се за бедните, хранел ги, приемал странниците според Евангелското слово: “гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте”, почитал духовенството, строял и благоукрасявал църкви, отнасял се с любов към всички - както към богатите, така и към бедните, и през целия си недълговременен живот мислел само за доброто.

Но дяволът, първоначалният враг на човешкия род, и сега по всякакъв начин се стараел да посее смутове; някои злонамерени велможи пожелали да се възползват от младостта на светеца, който по време на смъртта на баща си бил едва на осемнадесет години. И ето, отначало те започнали да настройват княз Вячеслав против майка му, твърдейки, че тя е убила баба му света Людмила и че замисля зло срещу него. Отначало свети Вячеслав повярвал на тези думи и изпратил майка си в град Будеч, но скоро си спомнил словата на апостол Павел: “Почитай баща си и майка си”, върнал майка си обратно в своя дом и се клел с горчиви сълзи, казвайки:

- Господи Боже мой, не ми вменявай това в грях - и повтарял словата на Псалмопевеца: “Греховете на младостта ми и престъпленията ми не си спомняй”.

Оттогава той всячески почитал майка си, така че тя се радвала на благочестието и добрината му; той хранел сакатите, грижел се за вдовиците и сираците, откупувал пленените, на всички правел добро и навсякъде се прославяло името на добрия и праведен княз Вячеслав.

Злонамерените велможи, виждайки, че замислите им не успели поради разума и благонравието на светеца, започнали да подстрекават срещу него брат му Болеслав, който като по-малък бил длъжен да се подчинява на Вячеслав. Те внушили на Болеслав, че уж княз Вячеслав със своите съветници и с майка им замислят да го съсипят и го посъветвали, за да спаси живота си, да убие светия княз и сам да заеме княжеския престол. Тези злобни съвети на съблазнителите смутили ума на Болеслав и той започнал да обмисля смъртта на брат си, както почти сто години по-късно окаяният Святополк, желаейки да бъде единовластен господар в Руската земя, намислил да избие братята си.

Като желаел да изпълни престъпното си намерение, Болеслав поканил брат си за освещаване на църква, което трябвало да стане в един неделен ден, който тогава съвпадал с празнуването на паметта на светите Козма и Дамян. Свети Вячеслав дошъл и след като изслушал светата литургия, пожелал да се върне обратно в Прага, но Болеслав започнал да го задържа, умолявайки да не го обижда с отказ от угощението, което бил приготвил. Светецът се съгласил да остане, макар че, когато бил в Болеславовия двор, слугите го предупредили за замислите на брат му. Светецът не повярвал на това, но възложил цялата си надежда на Бога. Те прекарали заедно в радост целия ден; а през нощта злодеите се събрали в двора на един от заговорниците на име Гневиса и заедно с Болеслав обмисляли как да убият свети Вячеслав, и решили да го нападнат веднага щом той стане и отиде на утреня, тъй като знаели, че поради благочестието си светецът няма да пропусне службата. И предположенията им се сбъднали: веднага щом се разнесъл камбанният звън за утренята, свети Вячеслав станал от леглото с думите:

- Слава на Тебе, Господи, Боже мой, защото си ми дал светлина да доживея и до това утро.

След това се облякъл и като се измил, тръгнал към църквата; на вратата на къщата го догонил Болеслав. Светецът, като се обърнал, казал:

- Здравей, братко; вчера добре...

Но не успял да довърши думите си, когато Болеслав по внушение на дявола извадил меча си от ножницата и ударил с него брат си по главата с думите:

- Днес още по-добре ще те нагостя.

Вячеслав възкликнал:

- Братко, какво си намислил?

И като го хванал, повалил го на земята и го попитал:

- Братко мой, какво зло ти сторих?

Но тук притичал един от заговорниците и ранил светеца в ръката. Тогава той, оставяйки Болеслав, побягнал към църквата. Заговорниците се спуснали след него и двама от тях - Честа и Тира - го съсекли пред самите църковни двери, а трети - Гневиса - го пробол с меч в ребрата. Блаженият умрял с думите:

- Господи, в Твоите ръце предавам духа си.

След убийството на княза злодеите започнали да избиват дружината му, да ограбват и прогонват всички, които свети Вячеслав бил приютил в дома си; заговорникът Тира започнал да съветва Болеслав да нападне и майка си, за да се избави наведнъж и от брат си, и от майка си, но той му отговорил, че и това ще стане, но по-късно, тъй като тя няма къде да се скрие.

Заговорниците насекли тялото на свети Вячеслав на парчета и го захвърлили без погребение, само един свещеник го прикрил с покривало. В това време майката на светеца, като чула за убийството му, се втурнала да го търси и като видяла насечените му останки, се обляла с горчиви сълзи. Тя събрала всички части на тялото му и като не смеела да ги отнесе със себе си, ги умила и облякла тук, в двора на свещеника на тази църква, и тогава го внесли в църквата и го положили там. Като отдала този последен дълг на своя мъченически загинал син, майката на свети Вячеслав, спасявайки се от смърт, се укрила в страната на хърватите, така че, когато Болеслав намислил да прати убийци и при нея, те вече не могли да я намерят.

Останките на блажения княз стояли още известно време в църквата, очаквайки погребение, докато накрая позволили да повикат свещеник, за да извърши опело на светия мъченик и да го погребе. А кръвта му, пролята пред църковните двери, както и да се стараели, не успели да отмият. След като изминали три дни, тя сама изчезнала по чудесен начин.

Скоро братоубиецът Болеслав осъзнал тежкия си грях и горчиво плачел, разкайвайки се и казвайки:

- Съгреших и греха си, и беззаконията си зная, Боже, помогни на мен, грешния.

Той изпратил свещеници и свои приближени да пренесат мощите на свети Вячеслав в престолния град Прага и те били положени с чест в дясната страна на олтара в църквата “Свети Вит”, която бил съградил самият светец.

 

В памет на светите мъченици Александър, Алфей, Зосима, Марк, Никон, Неон и Илиодор

Тези свети мъченици пострадали при император Диоклетиан. Свети Марк бил пастир. Заради изповядване на християнската вяра, по заповед на управителя Магн, той бил задържан в околностите на Антиохия Писидийска. Задържалите го 30 войници по пътя били обърнати от свети Марк към Христос и заради това всички били осъдени на посичане с меч. А светецът бил подложен на изтезания и за тази цел от село Каталита били доведени трима братя - ковачи - Александър, Алфей и Зосима. Когато те започнали да коват оръдие, за да мъчат светеца, приготвеното желязо започнало да се разтопява като лед, ръцете им се вцепенили и те чули глас, който ги убеждавал да пострадат заедно със свети Марк. Тогава те повярвали в Христа, били подложени на мъчения за това и накрая загинали от налято в устата им олово. Свети Марк бил разпънат на кръст, а после посечен с меч. Магн изпратил главата му в капището на своята богиня Артемида; веднага щом внесли главата на светия мъченик в капището, всички идоли, които били там, паднали и се разбили. Като видели това чудо, светите Никон, Неон и Илиодор също повярвали в Христа, за което били обезглавени.

 

† ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Какво Бог ни е завещал относно Преданието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил" - I-ва част

Цитати от нашата книжка

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

Народе, народе...

Защо гласуването е грях пред Бога

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

Против юдомасонството

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

Изповедание на вярата

 ↑