Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен народен дух, съхранил българите през робството и подтиснат от фашисти, комунисти и либерали - слуги на юдеите  Верую
На 27 април...

14 април по църковния календар - Св. Мартин Изповедник, папа Римски. Св. мъченици Антоний, Иоан и Евстатий. Свв. хиляда мъченици и св. Азат. Св. мъченик Ардалион Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
18.09.2016 г. / 07:22:42 
Вяра
18.09 по еретическия, †5 септември по православния календар - Свети пророк Захария и света праведна Елисавета - родители на свети Иоан Предтеча. Свети мъченици Урбан, Теодор, Медимн и много с тях. Св. мъченик Авдий

Свети пророк Захария, свещеник от потомството на Итамар, син Ааронов, имал жена Елисавета, която също била от Аароновия род. Светото Евангелие свидетелства за Захария и Елисавета, че те били украсени с всички добродетели и водели непорочен живот. За тях светият апостол и евангелист Лука казва: "И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни" (Лук. 1:6). За това, че животът им бил наистина благочестив, свидетелства и тяхната свята издънка, честният и славен пророк, Предтеча и Кръстител Господен Иоан. В Писанието е казано: "по плодовете им ще ги познаете" (Мат. 7:16.): наистина, плодът от добро дърво не може да бъде лош, защото, както казва същото Писание: "и ако коренът е свет, свети са и клоните" (Рим. 11:16.). Затова и святата клонка - Иоан - могла да произлезе само от свят корен.

Свети Захария, бащата на Предтечата, свещенствал в Иерусалим в дните на цар Ирод. Той бил от дневната Авиева смяна, тоест от Авиевия род, чийто ред бил в осмата седмица. За тези смени се разказва следното.

Цар Давид, виждайки, че Аароновият род е станал твърде многоброен, така че не било възможно всички заедно да служат в храма, разделил потомците на Аарон на двадесет и четири смени или лика, така че те, всеки в своята седмица, да извършват служение в храма. Във всяка отделна смяна царят избрал един честен мъж и го поставил за началник на лика, така че всяка смяна имала свой главен свещеник, а смяната наброявала повече от пет хиляди свещеници. За да няма спорове между главните свещеници за това, кой да служи със своя лик първата седмица, кой втората, кой третата и т. н. до двадесет и четвъртата, те хвърлили жребий и според жребия направили разпределение; към този веднъж установен ред се придържали до настъпването на новата благодат, така че потомците на всеки свещеник спазвали реда си според жребия, който се падал на техния прародител. Осмият жребий се падал на свещеник Авия (1Парал. 24:10), в числото на чиито потомци бил и свети Захария; затова той служел в храма в осмата седмица заедно със своята смяна, защото бил главен над всички останали свещеници от смяната.

Веднъж, когато Захария, спазвайки реда си, служел пред Бога - по обичая на свещениците, трябвало да влезе в храма Господен, за да закади; в същото това време множество народ се бил събрал на молитва. Влизайки в светилището, свети Захария забелязал Ангел Господен, стоящ от дясната страна на кадилния жертвеник. При вида на Ангела Захария бил обзет от страх, но Божият пратеник го успокоил и казал: "Не бой се, Захарие". И утешил праведния свещеник, възвестявайки му, че молитвата му е благоугодна пред Бога; вслушвайки се в нея, Господ ще му дари милост: Той е благословил неговата жена Елисавета, избавяйки я въпреки напредналата й възраст от безплодието и тя ще роди син Иоан, едноименен на благодатта (Името Иоан (от гръцки) означава "благодат Божия", бел.ред.), който с раждането си ще донесе радост не само на родителите си, но и на множество хора: "и мнозина - добавил Ангелът - ще се зарадват за раждането му" (Лук. 1:14). Ангелът възвестил на свети Захария и за това, че неговият син ще бъде велик пред Господа не тялом, но духом; той ще бъде постник и ще води такъв въздържан живот, както никой друг; и наистина такова било и свидетелството на Самия Син Божий за него: "дойде Иоан Кръстител: нито хляб яде, нито вино пие" (Лук. 7:33). Ангелът предсказал, че Иоан ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си и много от Израилевите синове ще обърне към истинния Господ Бог, че ще бъде Христов Предтеча в духа и силата на пророк Илия (Тоест със същата несъкрушима ревност и нравствено могъщество, с каквито някога действал великият ревнител по Бога пророк Илия., бел.ред.) и ще подготви народа за приемането на Господа Спасителя.

Като чул всичко това, свети Захария бил удивен и поразен и не се решил да вярва на казаното; то му изглеждало странно поради това, че Елисавета била неплодна и двамата вече били ма преклонна възраст. И казал на Ангела:

- Как да повярвам на това? Аз вече съм стар, а и жена ми, която никога не е имала деца, е в напреднала възраст.

Тогава Ангелът му отговорил:

- Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога; пратен съм да говоря с тебе и да ти благовестя това. И задето не повярва на думите ми, ще бъдеш ням и няма да кажеш нито дума дотогава, докато не се изпълни всичко.

Понеже свети Захария, докато беседвал с Ангела в олтара, се забавил, народът, който бил в църквата, се удивлявал на това. И когато излязъл пред народа, Захария бил принуден със знаци да показва, че е онемял; тогава присъстващите разбрали, че е имал видение в олтара.



Като свършил смяната си, Захария се върнал в дома си, намиращ се в планинската страна, в Иудовия град Хеврон. Този град бил един от тези, които били дадени по жребий на потомците на Иуда и предназначени за свещениците.

Когато възвестеното от Ангела се изпълнило и света Елисавета, която дотогава била неплодна, родила Йоан, а Захария написал името на подадената му дъсчица, устата и езикът му се развързали и той проговорил, благославяйки Бога. Изпълнен с Дух Свети, той започнал да пророкува, казвайки:

"благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение (както възвести през устата на Своите свети от века пророци)... И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища" (Лук. 1:68-70,76.).

Но ето, настъпило времето, когато се родил нашият Господ Иисус Христос във Витлеем и влъхвите, дошли от изток, виждайки чудесната звезда, възвестили на Ирод за новородения Цар. Тогава Ирод, като изпратил войници във Витлеем, за да избият всички деца, заповядал да умъртвят и сина на Захария, за когото много бил слушал. На Ирод било известно всичко, което се случило по време на Иоановото раждане; тъй като самите събития, които станали тогава, предизвикали страх и изумление у околните жители. Всички иудеи говорели за тези чудесни събития; мълвата стигнала и до Ирод. Всички слушащи слагали на сърцето си случилото се и говорели: "какво ли ще бъде тоя младенец" (Лук. 1:66)?

Сега Ирод, спомняйки си за Йоан, си помислил: "този няма ли да бъде цар Иудейски?" Замисляйки да го умъртви, царят отделно пратил убийци в дома на Захария, но изпратените не намерили свети Йоан. Защото, когато започнало безмилостното избиване на децата във Витлеем, стенанията и воплите се чували и в Иудовия град Хеврон, където живеели свещеници, тъй като той се намирал недалече от Витлеем; и разбира се, в Хеврон скоро разбрали за причината за този вопъл. Тогава света Елисавета, вземайки своя син, отрока Йоан, който тогава вече бил на половин година, избягала с него в планината. А в това време свети Захария се намирал в Йерусалим, извършвайки обичайната служба по реда на своята смяна. Укривайки се в планината, Елисавета дълго се молела на Бога да защити нея и сина й. Като видяла войниците, които внимателно търсели бегълците и вече били наблизо, тя с ужас ичвикаала на най-близката скала: "планино Божия, приеми майката и сина!" Скалата в същия миг се разтворила, приела ги в себе си и така те се скрили от настигащите ги убийци.

Като не намерили тези, които търсели, изпратените се върнали при царя без нищо. Тогава Ирод изпратил заповед до свети Захария в храма да му предаде своя син Йоан.

- Аз служа на Господа Бога Израилев - отговорил на това свети Захария, - и не зная къде е сега моят син.

Разгневен, Ирод втори път изпратил хора при него и им заповядал да убият самия Захария, ако не им предаде сина си. Свирепите убийци се нахвърлили като зверове, стремейки се незабавно да изпълнят заповедта на царя, и яростно извикали на Божия свещеник:

- Къде си скрил сина си? Дай ни го, защото така е заповядал царят; ако не ни дадеш сина си, сам ти ще загинеш от люта смърт.

На това свети Захария отговорил:

- Вие ще убиете тялото ми, а душата ми ще приеме Господ.

Тогава убийците се нахвърлили върху свети Захария и го убили между църквата и олтара, както им бил заповядал царят; пролятата кръв на светеца се сгъстила върху мрамора и се втвърдила като камък за свидетелство и вечно осъждане на Ирод; а света Елисавета, пазена от Бога, заедно със сина си живеела в разтворилата се планина. По Божие повеление за тях там се устроила пещера, избликнал извор с вода, а над пещерата израсла финикова палма, отрупана с обилен плод. Когато майката и синът искали да ядат, дървото се наклонявало, давайки им плодовете си за храна, а след това отново се изправяло.

Четиридесет дни след убийството на Захария света Елисавета, майката на Предтечата, се преставила в тази пещера, а свети Йоан бил хранен от ангел до достигането на пълнолетие и пазен в пустинята до деня на явяването си пред израилтяните.

Память святых мучеников Урвана, Феодора и Медимна, и многих с ними


В царствование злочестивого Валента(1), ариане в Царьграде имели великую силу и распространили свою власть, так как царь, ослепленный той же ересью, помогал им. Подняв гонение на православных христиан, они изгнали епископа Евагрия, сильно притесняли верующих: одних они били, других ввергали в темницы, у третьих разграбляли имения, словом всячески угнетали их. Сильно скорбя об этом, верующие тайно собравшись решили послать к царю, который тогда находился в Никомидии, просьбу, чтобы он, если нельзя совсем избавить их от ариан, по крайней мере, велел бы ослабить притеснение их, чтобы люди не погибли до конца. Для сего дела они избрали до семидесяти достойных мужей духовного чина, крепких в вере, сильных в слове, отличающихся своим разумом, во главе с Урваном, Феодором и Медимном. Отправившись в путь, они достигли Никомидии и, став перед царем, усердно просили его, чтобы он помиловал их и защитил от рук арианских. Сильно разъярился на них царь, однако не показал вида, что он гневается, но тайно отослал их к епарху(2) Модесту, приказав ему, чтобы он схватил и предал их смерти. Епарх, схватив их, боялся однако явно пред всеми казнить их и, чтобы не было в народе толков, приказал посадить их всех на корабль и распустить слух, что схваченных отправляют на заточение; а между тем он научил корабельщиков, чтобы они, когда будут посреди моря, сошли в лодку и подожгли бы корабль с семьюдесятью мужами, что те и исполнили: приплыв в Астакийскую пучину, они зажгли корабль со святыми мучениками, спустившись сами заранее в лодку, которая была для того приготовлена, и вернулись к епарху, сообщая ему о кончине тех мужей. Как свеча загорелся корабль и быстро плыл по морю, так как его гнал ветер; охваченное пламенем плывшее судно достигло до места, известного под именем Дакидис; пристав здесь, корабль сгорел до конца, испуская от сгорающих телес святых мучеников дым, подобный кадильному дыму, поднимающемуся к Богу. Так скончались святые, и сбылось на них слово Писания: (Пс.65:12). Сожженные на воде огнем, святые мужи сии вселились в небесном покоище(3), где, предстоя пред престолом Владыки, молятся о нас; тех молитвами, Господи, подай и нам получить жизнь вечную. Аминь.
1 Валент – римский император 364–378 гг. после Р. Хр., правивший восточной половиной империи, ревностный покровитель ариан.
2 Епарх – греческое слово, обозначающее «начальник». Так назывались правители римских областей.
3 Это было в 370 г.

Память святого мученика Авдия


Сей святой мученик жил и пострадал в Персии. За то, что он своим учением многих приводил к вере во Христа, начальник волхвов велел взять его и принудить поклониться солнцу и огню и отречься от Христа. За свое твердое исповедание истинного Бога он претерпел биение по чреслам терновыми палками, покрытыми острыми колючками. Четыре воина так долго его били, что его замертво унесли в свой дом, где он вскоре предал Богу свою святую и блаженную душу, славя и благодаря Его, и радуясь, что сподобился пострадать за имя Господа нашего Иисуса Христа(
1).
1 Святой мученик Авдий пострадал в царствование персидского царя Издигерда (408–420 гг.).

Память святых мучеников Фифаила и Фивеи


Сии святые мученики с дерзновением пред всеми исповедовали Христа истинного Бога, Творца и Промыслителя всего, а идолов называли глухими истуканами. Многих обратили они к истинной вере. Язычники взяли их и много мучили. Наконец, св. Фифаил был повешен на дереве и распилен пилою, а сестру его Фивею умертвили ударом копья в шею. Они оба предали свои святые и блаженные души в руки Божии, с хвалебною молитвою на устах1.
1 Пострадали в начале II века в царствование императора Траяна.

Убиение святого князя Глеба


Брат святого князя Глеба Святополк обманом вызвал его из Мурома, послав ему сказать: «Отец твой при смерти и зовет тебя». В то время Святополк уже умертвил брата Глебова, св. Бориса, и стал замышлять и убийство св. Глеба1. Он имел нечестивое намерение убить всех своих братьев, чтобы взять всю власть в свои руки, но концом сего злодеяния была вечная мука, по слову пророка: «нечестивый уловлен делами рук своих» (Пс.9:17). В то время, как князь Глеб был уже на пути в Киев и находился близ Смоленска, на Смядыне1, настигли его окаянные убийцы, посланные Святополком, по злобе своей подобные свирепым зверям. Святой Глеб ждал от них приветствия, но они замышляли на его жизнь и неожиданно окружили его со всех сторон. Затем повар св. Глеба, родом торчин3, зарезал господина своего ножом, месяца сентября в пятый день4. Его тело было брошено в пустом месте. Но Господь Бог не оставил Своего раба, но прославил его, как некогда и св. первомученика Стефана: иногда над местом, где лежало тело св. князя, виден был огненный столп, иногда же являлись горящие свечи, или слышалось ангельское пение. Видевшие эти знамения возвестили о них в городе, жители которого взяли тело святого и перенесли в Вышгород5.
1 Глеб – младший сын св. равноапостольного князя Владимира Великого, от христианского супружества его с греческою царевною Анною. Был князем древнего Мурома, центра северной ростово-суздальской области (ныне довольно незначительный уездный город Владимирской губ.). Борис – родной брат св. Глеба от той же матери, князь Ростовский (Ростов – ныне уездный город Ярославской губернии); братоубийственно умерщвлен подкупленными убийцами, вскоре по смерти Владимира в 1015 году, на реке Альте, где стоял станом, возвращаясь с похода на печенегов. Святополк – сын Владимира от вдовы брата его Ярополка; за свое злодеяние остался в истории с именем «Окаянного» По убиении Бориса и Глеба, он был побежден Ярославом Мудрым, изгнавшим его и Киева, бежал в Польшу и впоследствии погиб «злою смертью» в пустыне между Польшею и Богемиею.
2 Смядынь – маленький приток Днепра, при Смоленске.
3 Торки – один из кочевых народов азиатского происхождения4 в древней удельно-вечевой Руси обитали преимущественно на юго-западе ее.
4Кончина св. благоверного князя Глеба последовала в 1015 году. Во св. крещении Глеб именовался Давидом.
5 О прославлении честных мощей святого первомученика Стефана в Четьих Минеях, между прочим, повествуется: «Ночью над мощами святого являлся свет, и сильное благоухание исходило от ковчега (раки мощей) и воздухе слышалось ангельское пение». См. 2 августа.
6Вышгород – древний и прежде значительный русский город, в 15 верстах от Киева вверх по Днепру; служил сильным укреплением для Киева с севера и был излюбленным городом великих Киевских князей, особенно Владимира Великого. – В Вышгород мощи св. князя Глеба были перенесены и положены вместе с мощами св. князя Бориса в княжение в Киеве Ярослава Мудрого в 1019 году. В 102 году в честь свв. князей установлено празднество. Мощи их утрачены во время нашествия на Киев Батыя, хана монгольского, в 1240 году.

 

Празднование святому Апостолу Петру в Афире


О сем храме св. Ап. Петра упоминается в житии св. Евтихия, патриарха Цареградского (6 апреля), где говорится, что, пред избранием сего Патриарха в 552 году, царю Юстиниану1 было видение, которое он с клятвою открыл другим: во сне он увидал себя в церкви св. Ап. Петра в Афире2, ему явился сам св. Апостол и, указав на св. Евтихия, сказал: «Сей да будет поставлен вам во епископа».
1 Юстиниан Великий – знаменитый византийский император, царствовал с 527 по 565 гг.
2 Город Афира или Афир находился при впадении реки Афира в Мраморное море и назывался иначе Порос; он находился в 24 тысячах шагов от Константинополя.

Память святых мучеников Иувентина и Максима


Святые мученики Иувентин и Максим воины пострадали при римском императоре Юлиане Отступнике, при котором они состояли в должности щитоносцев. Однажды Юлиан, придя в Антиохию, окропил идоложертвенною водою все продаваемые на рынке снеди и пития, желая таким образом сделать христиан участниками нечестивых своих жертве. В то время сии два раба Христовы, присутствуя на одном пиршестве с другими воинами, со скорбью беседовали с ними о беззаконии царя и повторяли слова святых трех отроков, некогда сказанные в Вавилоне: «И предал нас в руки врагов беззаконных, ненавистнейших отступников, и царю неправосудному и злейшему на всей земле» (Дан.3:32).
Один из пировавших передал наутро сии слова царю.
Тогда царь призвал святых воинов и спросил:
– Что вы говорили вчера на пиру?
Они отвечали истину и, повторяя те же самые слова, обличали царя и укоряли в беззаконном отступничестве.
Царь, пришедший в ярость, сначала велел беспощадно быть их и бросить в темницу; потом в полночь послал в темницу палача, который и умертвил их среди темничного мрака.

 


† ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Какво Бог ни е завещал относно Преданието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил" - I-ва част

Цитати от нашата книжка

Театърът на антихриста

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

Народе, народе...

Защо гласуването е грях пред Бога

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

Против юдомасонството

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

Изповедание на вярата

 ↑