Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 24 септември...
Голготски кръст

†11 септември по църковния календар - Св. преподобна Теодора Александрийска. Св. преподобни Ефросин. Св. мъченица Ия. Св. мъченици Диодор и Дидим. Пренасяне мощите на преподобни Сергий и Герман Валаамски. Св. мъченици Димитрий, Евантия и Димитриан Прочетете повече ТУК!

1820г. е роден Александър Дондуков-Корсаков Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 12.09.2016 г. / 09:57:14 
Вяра
12.09 по еретическия, †30 август по православния календар - Св. Александър, Йоан и Павел Нови, патриарси Цариградски. Св. преподобни Христофор. Св. преподобни Фантин. Пренасяне мощите на св. Александър Невски. Св. преподобни Александър Свирски

 

imageВ памет на светите наши отци Александър, Йоан и Павел, Константинополски патриарси

Украсеният с добродетели свети Александър бил архиерей (хорепископ) (1) при светейшия Митрофан, първия Константинополски патриарх (2). Като ревностен поборник на благочестието, той бил изпратен на Първия вселенски събор в Никея, защото патриарх Митрофан не могъл да присъства на него поради преклонната си възраст и телесни недъзи. Като негов представител и заместник на този събор, Александър ревностно защитавал православната вяра от злочестивия Арий. Когато заседанията на събора приключили и Александър поел пътя си към Константинопол, на блажения Митрофан се явил ангел Господен и му възвестил близката кончина. Ангелът му наредил да назначи Александър за свой приемник и казал:

- След десет дни ще приемеш венец от Бога. А патриаршеският престол нека след теб поеме твоят съслужител Александър.

Благочестивият цар Константин (*) заедно с много отци отишъл при светейшия патриарх Митрофан, който вече бил на смъртен одър. Когато го попитал кого ще благослови за патриаршеския престол след смъртта си, Митрофан казал:

- Господ ми откри, че след мен престолът ще приеме съслужителят ми Александър, който наистина е достоен за него и за Светия Дух.

Така и станало.

След като светейшият патриарх Митрофан се преставил в Господа, за патриарх на Константинопол бил поставен Александър, който усърдно се грижел за словесното Христово стадо (*), като прогонвал вълците - еретиците и елините, защото трябвало да води борба не само с арианите, но и с елинските философи.

Веднъж няколко елински философи се осмелили да идат при царя и да го укорят, че е отхвърлил древната вяра на дедите си, римските и гръцките закони, и е приел нова вяра и нови закони, което водело - както казвали те - не до укрепване, а до разруха на царството. Философите молели царя да позволи да встъпят в спор за вярата с епископ Александър. Царят им разрешил. Божият светител Александър, макар и да не бил обучен в елинската философия, но преизпълнен със Светия Дух, не се отказал от разискванията.

Събрали се много философи и изявили желание всички едновременно да влязат в спор с християнския епископ. Но светителят им предложил да изберат един най-мъдър и красноречив философ и да му поръчат да води спора, а останалите да слушат.

- Невъзможно е - разсъждавал свети Александър - един човек да надприказва всички вас, които викате и възклицавате.

Философите избрали един, когото смятали за най-мъдър, и го представили на светителя, а самите те се приготвили с внимание да го слушат. Започвайки спора, светейшият патриарх Александър се обърнал км него с думите:

- В името на Господа Иисуса Христа, повелявам ти да замлъкнеш!

И философът веднага загубил дар слово и онемял, така че не могъл да изрече нито една дума.

Тогава цялото събрание от философи изпитало страх и срам и едни от тях позорно избягали, а другите повярвали в Христа. А онемелият със знаци дал да се разбере, че той признава както своята заблуда, така и правотата на християнската вяра. После паднал в нозете на светителя и езикът му веднага се развързал, а той започнал високо да прославя нашия Господ Иисус Христос и бил кръстен с останалите си другари.

По този случай царят и всички вярващи се възрадвали и прославили Бога, дарувал такава чудна сила на Своя угодник.

По-късно свети Александър с молитвата си умъртвил и злочестивия Арий.

Няколко години след Първия вселенски събор, еретикът Арий бил повикан в Константинопол. Тук той измамил с лукавството си благочестивия цар Константин. Царят го запитал дали вярва така, както са заповядали светите отци на Никейския събор. А Арий скрил под дреха на гърдите си писанието на своето зловерие, ударил се с ръка по гърдите и възкликнал:

- Така вярвам!

По този начин еретикът наглед изразявал съгласие с утвърденото в Никея изповедание, а в ума си потвърждавал, че вярва в това, което записал със своята ръка и скрил на гърдите си. Нечестивецът се кълнял пред царя, казвайки: "Така вярвам!"

Без да подозира за това лукавство, царят повярвал на думите му, изпратил го при светейшия патриарх Александър и заповядал той да бъде приет в църковно общение като православен. Насрочен бил неделен ден, в който Арий трябвало да бъде въведен в храма за общение с верните.

Обаче свети Александър отказвал да приеме в общение Арий, основателя на ерес.

Междувременно изтичала събота и приближавал неделният ден. През нощта Божият архиерей паднал в олтара пред престола за молитва. Той със сълзи молел Бога да вземе душата му, само да не види деня, в който еретикът ще встъпи в църковно общение и ще се причасти със светите Тайни, или от милосърдие към Своята Църква да изтреби Арий измежду живите.

Свети Александър се молел така цяла нощ. Настъпило утрото и наближило времето за литургия. Арий, преизпълнен с гордост, тръгнал от царските палати към храма, обкръжен от множество оръженосци и царски сановници, които съчувствали на ереста му.

Когато стигнал до "Константиновото тържище", наречено така, защото там се издигал мраморен стълб с изваяние на царя, той бил обзет от преголям страх поради угризения на съвестта. По тази причина усетил нужда да удовлетвори телесната си потребност и започнал да търси някое скришно място. Недалеч се намирало едно такова обществено място и като влязъл там, Арий бил неочаквано поразен от страшна болест. Утробата на нечестивеца се разтворила, както на Иуда (Деян. 1:18), и вътрешностите му се изсипали.

Така ужасно погинал еретикът.

Ония, които стояли наблизо и го очаквали да излезе, като видели, че се бави, сами влезли при него и го намерили да лежи мъртъв, в кръв и гной. В града веднага се разнесла новината за страшната неочаквана смърт на Арий. Еретиците били посрамени, а православните се радвали, че Христос, истинският Бог, е отмъстил на Своя враг и хулител. А най-много въздавал благодарение на Христа Бога светейшият патриарх Александър, за това, че Той явил милост към Своята Църква и я спасил от лютия звяр.

Когато научил за смъртта на Арий, благочестивият цар Константин още повече се укрепил в благочестивата вяра и до самата си кончина защитавал догматите на Никейския събор.

Такава сила имала пред Бога праведната молитва на великия Божий архиерей Александър. Подобно на остро оръжие тя умъртвила Божия враг и доставила тържество на православната Църква. За това впоследствие напомня свети Григорий Богослов (*) в словото си към цариградците, като с одобрение и похвала се отзовава за свети Александър:

- Истина ви казвам, вие сте ученици на славния Александър, ревностния поборник и проповедник на Света Троица, който и със слово, и с дело се въоръжи против еретическото заблуждение. Вие помните равноапостолската му молитва, с която унищожи началника и ръководителя на еретиците на място, за което е достоен най-нечестивият език, за да въздаде с позор за позора и с безчестната смърт, пратена заслужено, да бъде изобличено навеки смъртоносното зло на ереста, погубила много души.

Това слово свети Григорий произнасял за похвала на свети Александър и за посрамване на нечестивия Арий, затова споменава и Ариевата смърт на позорно място по молитвите на Александър. Защото както оскърбявал Божия Син, като похулвал Неговото Божество, равносилно и съвечно на Бог Отец, така и сам той приел безчестна смърт, и по този начин за оскърблението било отмъстено с оскърбление.

Свети Александър водел Христовата Църква дълги години, докато не достигнал дълбоки старини. Когато вече бил на смъртен одър, неговите словесни овци го наобиколили и запитали:

- На кого оставяш твоите чеда, отче? Кого ще поставиш за наш пастир вместо себе си? Кой би могъл да върви по стъпките ти и твърдо да управлява Църквата?

Александър посочил двама честни мъже - презвитера Павел и дякона Македоний, и казал:

- Ако искате да имате разумен и преукрасен с добродетели пастир, изберете Павел. А ако искате пастирът ви да е само благовиден, да сияе с външна красота, изберете Македоний.

Като казал това, светейшият патриарх Александър се преставил в Господа на деветдесет и осем годишна възраст. След него престолът заел свети Павел, първият Константинополски патриарх с това име (*) (паметта му се почита на шестия ден от месец ноември - по православния календар - 19.11 по светския).

 

1) Хорепископ - селски епископ, епископ на прилежащите към града селища.

(2) Митрофан заемал патриаршеския престол от 315 до 325 г.

(*) Император Константин Велики управлявал Изтока от 324 до 337 г., а Запада - от 306 до 337 г.

(*) Александър заемал патриаршеския престол от 325 до 340 г.

(*) Свети Григорий Богослов (Назиански) бил за кратко, по-малко от година, Константинополски патриарх. Той е известен с възвишените си творения, заради които е наречен Богослов. Паметта му се чества от светата Църква на 7.02 по светския - 25 януари по православния календар.

 

imageСвети Иоан, наречен Кападокс, понеже бил родом от Кападокия, приел престола на Константинополската патриаршия след неправоверния Тимотей (1), в края на царуването на еретика Анастасий (2). Той бил избран против волята си, понеже не искал да приеме този висок сан, и бил поставен на престола по-скоро от правоверния народ, отколкото от царската власт. Иоан нямал покой до смъртта на нечестивия цар, който го ненавиждал и преследвал.

Анастасий защитавал ереста на Север - антиохийския лъжепатриарх (3) и противник на IV Вселенски събор на светите отци в Халкидон (през 451 г.). Следвайки учението на Диоскор и Евтихий, отлъчени и анатемосани на този събор, Север признавал само едно естество в Лицето на Господ Иисус Христос. Той твърдял, че Словото и плътта във въплъщението са се слели в едно естество и не признавал в едното Христово лице две естества, както учат да вярваме светите отци и както днес богословства Църквата, възпявайки:

"по естество си бил Бог и по естество си станал човек заради нас: не в две лица разделяем, но в две естества неслитно познаваем" (Догматик на 6-ия глас., бел.ред.).

Този суетен противник на православието погрешно твърдял, че Божеството на Света Троица страдало на кръста заедно с човешкото естество на Христа. По тази причина той прибавял към пеенето на Трисветата песен думите: "разпнал се за нас, помилуй нас".

От този окаян Север възникнала ереста на акефалите, тоест безглавите, наречени така, защото не признавали властта на православните епископи над подчинените им църкви, както главата властва над останалите членове, а всеки смятал себе си за началник и учител, според собственото си мъдруване. След смъртта на неправоверните епископи и презвитери, защитаващи това лъжеучение, еретиците не извършвали нито кръщение, нито божествена литургия по обичайния църковен чин. Те се причастявали с приготвен предварително и дълго съхраняван агнец, като се събирали в дните на светата Пасха и го раздробявали на малки частици. Тогава всеки от тях си избирал каквато си иска вяра; самоволно приели властта на учителството, те учели и други, проповядвайки им своето лъжеучение. Затова от тях се породили много и противоречащи една на друга ереси. За тях споменава и гръцкият църковен историк Никифор Калист в осемнадесета книга, глава 45:

"Към тези еретици принадлежеше и злочестивият цар Анастасий, който много навреди на Божията Църква, като прогони православните архиереи от престолите им. Този цар пожела да прогони и свети Иоан, Константинополския патриарх, но Божият съд застигна еретика и смъртта прекъсна живота му."

 

Няколко дни преди кончината си, царят видял насън един страшен мъж, Който подобно на Съдия седял със слава на висок престол и пред Него предстояли мнозина. Съдията държал в ръката Си книга. Като я разтворил, намерил в нея името на Анастасий и като я показал на царя, казал:

- Исках да ти позволя по-дълго да живееш, но поради твоето нечестие ще изтрия четиринадесет години от живота ти.

И Съдията изтрил записаното в книгата. А царят, обзет от страх и трепет, станал разтревожен от сън, извикал един от най-близките си съветници, наречен Амант, който във всичко бил съгласен с него, дори и с еретическото му мъдруване, и натъжен му преразказал сънното си видение. Амант изслушал царя и се ужасил от неговия разказ.

- Тази нощ - казал той - и аз имах страшно видение. Видях се да стоя до твоята царска особа като слуга, но дойде една голяма свиня, хвана ме за дрехата, хвърли ме на земята и ме изяде.

Като си разказали страшните си видения и изпаднали в ужас, те призовали един влъхва на име Прокъл и му разказали сънищата си, за да ги изтълкува. А той им казал, че и двамата скоро ще умрат.

И наистина, скоро дворецът бил поразен от мълния и нечестивият цар погинал от зла смърт.

След кончината на Анастасий на царския престол бил избран Юстин (*), мъж праведен и благочестив. Амант и другите нечестивци, които помагали на Анастасий в злите му дела и притеснявали верните, били осъдени от справедлив съд на смърт.

Така се сбъднали сънните видения на Анастасий и Амант.

След гибелта на тези врагове настъпили мир и спокойствие в Христовата Църква и сред нейните пастири. Светейшият патриарх Иоан заедно с новоизбрания благочестив цар Юстин и целия правоверен народ се възрадвали на освобождението на светата Църква от игото на мъчителите и възпели в храма благодарствени химни. Скоро след това царят и патриархът свикали най-близките четиридесет души епископи на поместен събор и предали на анатема антиохийския лъжепатриарх Север и всичките му единомишленици, а наред с това утвърдили и възхвалили Четвъртия вселенски събор в Халкидон.

Останалите дни от живота си свети Иоан прекарал в църковен мир, усърдно ръководейки повереното му стадо и угаждайки на Бога. След три години на патриаршеския престол свети Иоан смиром се преставил в Господа  (*).

 

(1) Тимотей I бил патриарх от 511 до 518 г.

(2) Император Анастасий (Дикор) царувал от 491 до 518 г.

(3) Север бил патриарх от 512 до 519 г.

(*) Юстин I царувал от 518 до 527 г.

(*) Иоан бил патриарх от 518 до 520 г.

 

imageСвети Павел, когото почитаме днес, бил четвъртият Константинополски патриарх с това име. Той бил родом от Кипър и заел престола след еретика иконоборец (1) Никита (2), при царуването на Лъв (3), сина на Копроним. За този свети Павел се споменава в животоописанието на свети Тарасий (4).

Павел бил добродетелен и благочестив мъж, но прекалено слабоволен и боязлив, защото като гледал големите мъчения, на които нечестивият цар подлагал православните заради светите икони, той скривал благочестието си и встъпил в общение с еретиците, макар и да не желаел това. След смъртта на царя той поискал да възстанови благочестивия обичай на поклонение на светите икони, но не успял да стори това, понеже нямал помощник.

Междувременно иконоборството се укрепило много в града, а също и в съседните страни. Павел бил силно опечален и като виждал, че няма надежда за успех, решил да остави патриаршеския престол, който заемал не повече от четири години. Той се разболял, тайно напуснал патриаршеския дом и отишъл в манастира на свети Флор, където приел света схима. Скоро всички научили за това и били много удивени.

Царица Ирина (царувала от 797 до 802 г., бел.ред.) много се натъжила, като научила, че патриархът се оттеглил, без да каже никому нищо. Тя отишла при него със сина си, цар Константин, и го запитала:

- Отче, какво направи и защо постъпи така?

Павел й отговорил:

- Болестта и очакването на скорошната смърт ме подтикнаха да приема светия схимнически образ, а да оставя престола ме накараха най-вече църковните смутове и раздори, защото Църквата страда, смущавана от иконоборческата ерес. Дългото нечестиво мъдруване на еретиците й нанесе голяма рана и аз, окаяният, три пъти вече одобрявах ереста с ръката и подписа си. Аз не само не избягнах мрежите на зловерието, но потънах в тях с езика и ръката си, за което сега премного скърбя. Но най-много ме наранява и тежи на душата ми това, че виждам как всички страни, подчинени на вашата власт, които твърдо пазят православното изповедание и пребивават в православното учение, странят от нашата църква и ни гонят като чужди овци от себе си - Христовото стадо. По тази причина не желая да бъда пастир на еретическото събрание и предпочитам да лежа в гроба, отколкото да подлежа на анатема от светата четворица апостолски престоли (*). Но тъй като Бог е дал във ваши ръце скиптъра, за да се грижите с царската си власт за разпръснатото по поднебесната християнско стадо, обърнете вниманието си съм скръбта на вашата майка - Църквата, и не допускайте да пребивава повече в неутешима печал, а всячески се погрижете отново да възприеме предишното си благолепие. Не позволявайте повече мерзката ерес, подобно на глиган, да опустошава и разорява Христовото лозе при вашето благоверно царуване. При вас има един, който може изкусно да отгледа гроздето на истинското изповедание и да го преработи в божествения лин на единната Църква. Той ще напълни чашата на премъдростта и ще приготви за благочестивия народ питието на православното учение.

Попитали го:

- Отче, за кого говориш?

- Говоря за Тарасий* - казал, - първия царски съветник. Зная, че той е достоен да управлява Църквата, защото може с жезъла на разума си да прогони еретическото празнословие и да води разумно словесното стадо Христово, като го събере зад оградата на правоверието.

Като чули тези слова на патриарх Павел, благочестивата царица Ирина и синът й цар Константин си отишли, обзети от скръб. А Павел се обърнал към неколцината велможи, които останали при него:

- О, как ми се иска да не бях на този престол по времето, когато Църквата пребиваваше в смущение от еретиците, осъдени от вселенските престоли. Ако не бъде свикан Седми вселенски събор и ако не бъде осъдена иконоборческата ерес, няма да се спасите.

Велможите му казали:

- Защо, когато бе поставен за патриарх, даде писмено одобрение на иконоборството?

- Тогава поставих подписа си - отговорил той, - а сега се разкайвам и се боя от Божието наказание, задето тогава мълчах от страх и не ви казвах истината. Сега се покайвам и ви казвам, че не можете да се надявате на спасение, ако пребъдете в еретическото мъдруване.

След няколко дни патриархът починал в мир (1). Оттогава гражданите на Константинопол започнали свободно и без страх да беседват и спорят с еретиците за светите икони, в защита на които от времето на Лъв Исавър (2) никой не дръзвал да отвори уста.

Като научихме всичко това за тримата светители - Александър, Иоан и Павел, които честваме днес, да прославим Единия в Троица Бог, Отец Син и Свети Дух. Амин.

1. Иконоборческата ерес се появила през VIII в. Иконоборците неразумно смесвали иконопочитанието с идолопоклонството. Най-ревностни защитници на иконоборството били императорите Лъв III Исавър (717-741) и Константин V Копроним (741-775). Тази ерес била осъдена на VII Вселенски събор през 787 г.

2. Никита I бил патриарх от 766 до 780 г.

3. Лъв IV (Хазарин) царувал от 775 до 780 г.

4. Паметта на свети Тарасий се празнува от светата Църква на 10.03 по светския - 25 февруари по православния календар.

* Светата четворица апостолски престоли - става въпрос за патриаршеските престоли - Константинополския, Римския, Антиохийския и Александрийския.

* Тарасий бил Константинополски патриарх след Павел IV, от 784. до 806 г.

1. Павел IV заемал патриаршеския престол от 780 до 784 г.

2. Лъв III Исавър, царувал от 717 до 741 г. и бил яростен иконоборец.

 

Кондак святителям Александру, Иоанну Постнику и Павлу Новому, патриархам Константинопольским

глас 8

Христо́вою любо́вию распала́еми, сла́внии,/ и яре́м Его́ прие́мшии — Кре́ст Честны́й,/ подража́тели Того́ жития́ яви́стеся/ и Боже́ственныя сла́вы Его́ прича́стницы бы́сте,/ Алекса́ндре богому́дре со Иоа́нном чу́дным и Па́влом сла́вным. / Темже, Престо́лу Его́ предстоя́ще,// прилежно моли́теся за ду́ши на́ша.

(Разпалени от Христовата любов и понесли честния Му кръст, явили сте се подражатели на Неговото житие и сте станали причастници на божествената Му слава, Александре богомъдри, Иоане чудни и Павле славни. Затова като предстоите пред Неговия престол, прилежно молете за нашите души.)

 

Житие на светия благоверен княз Александър Невски

image
Святой Александр Невский. Роспись. Архангельский собор Московского Кремля. 1652 - 1666 гг.

Светият благоверен княз Александър Ярославич (1) се родил на 30 май 1219 г. в град Переяславъл (2). Детските му години преминали под грижите на неговите благочестиви и любящи родители - великия княз Ярослав Всеволодович и благоверната света княгиня Теодосия. За Александър знаменитият му баща бил образец за подражание, истински страдалец за руската земя, който положил душата си за нея. Младежът обаче не останал дълго под родителската стряха и грижи. Много рано се наложило да встъпи самостоятелно в житейското поприще.

След оттеглянето на баща му от Велики Новгород и неочакваната смърт на по-големия му брат младият княз трябвало да поеме ръководството на непокорните новгородци, които спечелил с ум, такт и мъдро управление. Редките му душевни качества привличали хората към него, а необикновената му телесна хубост поразявала всеки. В Новгород младият княз се сблъскал не само с трудните условия на живот. В годините на младостта му Господ изпратил голямо изпитание на цялата Руска земя. През 1223 г. от юг се появил страшен, неизвестен никому дотогава завоевател - татарите. След разгрома на южноруските князе при река Калка татарите се оттеглили, сякаш удовлетворени от тази победа, но 14 години по-късно се появили отново в руските предели, без да срещнат почти никаква съпротива. Предводителят им Батий опустошавал с ордите си едно след друго руските княжества.

С това нашествие започнал тежък период в руската история. Татарите заели степите покрай реките Днепър, Волга и Урал до Черно и Каспийско море. Там хан Батий основал своето царство, наречено "Златна орда" и близо до устието на Волга построил град Сарай. Руските князе станали негови васали и при възцаряването си трябвало да пътуват до столицата на хана, за да получат право да управляват. Народът бил обложен с данък, който всяка година събирали специални чиновници. За Владимирски велик княз Батий утвърдил Ярослав II, а синът му Александър останал да управлява Новгородска област, която още била независима. Докато татарите застрашавали североизтока, северозападните руски градове Велики Новгород и Псков били заплашени от не по-малко опасен враг - шведите, немците и литовците. Под въпрос била не само политическата им самостоятелност и принадлежността им към руската земя, съществувала опасност да загубят православната си вяра. Западният враг дръзко посягал на тази вековна руска светиня, която не погазил даже езическият завоевател. Папата отдавна отправял призиви за борба със "схизматиците"*, за необходимостта със силата на меча да ги подчинят на католическата църква, а татарският погром предоставял благоприятна възможност. В лицето на благоверния княз Александър Ярославич обаче Господ поставил такъв могъщ и непобедим защитник на православието, против когото католиците не могли да сторят нищо.

Четири години след нашествието на Батий започнала упорита борба със западния враг, която не пресекнала през целия живот на свети Александър. Първи шведите предприели нападения, които било неочаквани за новгородците и ги заварили неподготвени. Княз Александър не се уплашил от дръзкото предизвикателство. Той търсел защита и помощ преди всичко от Бога. В новгородския храм на света София, Божията Премъдрост, с пламенна молитва и сълзи се обърнал към Господа, като Го молел да разреши спора му с гордия враг и да не предава Своето достояние в ръцете на нечестивците. Взел благословение от новгородския владика Серапион, заповядал на приближените си да раздадат милостиня на нищите и да изпросят молитвите им и излязъл при смутената си малобройна дружина. "Не в силата е Бог, а в правдата!" - с тези думи той ободрил за предстоящия подвиг своите другари. А в това време на ладии по река Нева многочислен враг се приближавал към столицата му.

За да укрепи защитниците на православната вяра, Господ им дарувал чудно видение. Един благочестив воин на име Пелгусий, който стоял на нощна стража, при изгрев слънце чул откъм реката шум на приближаваща се лодка. Помислил, че иде врагът и удвоил бдителността си. Гребците били обгърнати сякаш в мъгла, която скривала лицата им. Виждали се само двама витязи, които стоели изправени в лодката. Светлите им лица и одежди се сторили познати на Пелгусий. Изведнъж по-старият се обърнал към по-младия и му казал: "Брате Глебе, заповядай да гребат по-бързо, та скоро да се притечем на помощ на сродника ни Александър Ярославич." Двамата били преподобните мъченици Борис и Глеб, които благоверният княз молитвено призовавал. Пелгусий побързал да му разкаже за видението. Ободрен, още същия ден той нападнал врага. Шведите останали изненадани, не предполагали, че противникът е наблизо, а и не знаели броя и силите му. Битката започнала сутринта и завършила по здрач.

imageСв. Александр ранит в лицо Биргера на Невской битве. Миниатюра Лицевого Летописного свода. Москва. XVI в.

Дружината на княза показала чудеса от храброст и изумила враговете си. Но не единствено с тяхната храброст била извоювана славната победа, след която Александър бил наречен Невски. Наред с чудното видение, което укрепило руските воини, Господ им пратил помощ и по време на битката. На другия ден те останали учудени от множеството неприятелски трупове от другата страна на Ижора, в едно почти непроходимо място, където по време на сражението не бил стъпвал никой от тях - Божии Ангели невидимо помагали на шепата защитници на светата вяра. Като въздал благодарение на Господа за чудесната Му помощ и удържаната победа, благоверният княз се завърнал в Новгород с голяма слава.

За да заздрави мира в Северозападна Русия и да предотврати опасността от нови нападения и за да даде урок на врага, свети Александър Невски навлязъл в техните владения. Немците не очаквали толкова скорошно нападение и не успели да окажат съпротива - Ливония* била превзета от руските войски. По обратния път към Псков князът спрял на брега на Чудското езеро и тук на 5 април 1242 г. станала прочутата битка с немските рицари, известна в историята като Леденото поражение. Многобройната рицарска войска била уверена в победата. Свети Александър не се смутил от първия неуспех в сблъсъка с рицарите. Разположил войските си по леда на Чудското езеро около един остров, наречен Гарванов камък, на река Узмен, и започнал да се готви за решителна битка, макар отрядите му да били малобройни в сравнение с рицарската войска.

Рицарите първи започнали сражението с намерение да смажат руските войски с численото си превъзходство, но се натъкнали на такъв мъжествен отпор, че били поразени. Вместо очакваната суматоха или дори бягство на противника, те с ужас видели как редиците на руските воини се стягат и сякаш образуват жива стена. Те се смутили и спрели настъплението. Княз Александър забелязал това, направил обходна маневра и ги нападнал от страна, от която изобщо не очаквали. Започнала ужасна сеч. Много рицари били взети в плен, още повече загинали и от многобройната войска не останало почти нищо.

Докато в Русия тържествували от победата, вестта за разгрома се разнесла бързо в Ливония и хвърлила всички в ужас. Немците очаквали княз Александър да се появи с полковете си и не се надявали със собствени сили да защитят Рига, своята нова столица. Магистърът на немския орден побързал да изпрати посланици при датския крал за помощ.

Но княз Александър не желаел завоевания. След като освободил Новгород и Псков, той се оттеглил в Переяславъл. Щом научили за заминаването му, немските пратеници побързали да отидат в Новгород, като молели за мир и размяна на пленници. Така завършила борбата с шведите и немците.

За руския народ победите при Нева и Чудското езеро имали огромно значение. Сам Бог отсъдил вековния спор, оградил руската земя от козните на латинците, сложил предел на разпространението на немското господство. С мощната ръка на Своя угодник, благоверния княз Александър, ги предупредил да не нахлуват в чужди земи и да не посягат на светата православна вяра.

След като силните западни врагове били победени, свети Александър започнал борба с нов, не така опасен, но много по-свиреп враг - литовците, от чиито опустошителни набези страдала югозападната граница на новгородските и псковските владения и съумял да се справи с тях така, че те започнали да се боят от името му. Така доблестно пазел повереното му княжество благоверният Александър Ярославич. С изумителната си храброст и воински талант той не само защитил древноруските северозападни области, но и доказал на западния враг, че макар сразена от татарите, Русия е в състояние да защити своята вяра и независимост.

През 1246 г. в ордата умрял мъченически бащата на Александър, великият Владимирски княз Ярослав Всеволодович*. Татарите разполагали с върховната власт и правото да раздават княжеските престоли и за да получи властта от хана, всеки княз трябвало да го посети лично. Хан Батий поискал да види княза, за когото тъй много се говорело. Не било възможно да се престъпи заповедта на страшния властелин и свети Александър заедно с брат си Андрей се отправили на далечен път.

На времето баща им бил приет там с почести, което му струвало много унижения и скърби. Руските князе били заставяни да преминават през очистителен огън, да се покланят на храсти, на сенки на умрели ханове и така нататък. Не всички се съгласявали да изпълняват тези унизителни за християнина изисквания и за непокорството плащали с живота си. В същото време примерът на баща им показал, че и послушанието, изпълнението на ханските желания не винаги помага. При първото си посещение в Ордата Ярослав Всевлодович бил приет с почести, но когато дошъл за втори път, татарите го отровили. Свети княз Александър Невски решил да не изпълнява езическите обреди, дори това да му струва живота. Напътствуван със светите Дарове и благословията на архиепископа, той заминал за Ордата.

Преди да се представи на хана, му заповядали да извърши обичайните за татарите обреди, но той отказал. Спокойният и твърд отказ поразил придворните. Но още повече се учудили, когато вместо обичайното в този случай разпореждане: "смърт за непослушание", Батий наредил да не го принуждават повече, а по-скоро да го доведат при него.

- Царю - обърнал се към хана благоверният княз, - на тебе се покланям, защото Бог те е почел с царство, но на твар не ще се поклоня. Служа на Единия Бог, Него почитам и на Него се покланям.

Батий дълго се любувал на прекрасното му мъжествено лице и накрая се обърнал към придворните си:

- Вярно са ми казвали: няма княз, равен на него.

След като се поклонили на своя пряк властелин - хана на Ордата, руските князе трябвало да отдадат почести и на върховния владетел на монголите в далечната му столица. Едва през 1250 г. Александър Ярославич и брат му Андрей се завърнали в Русия. Ханът дал на Андрей великокняжеския престол, а на Александър оставил Киев и Новгород.

Уморен от трудното пътешествие и от преживяното в Ордата, свети Александър се разболял тежко. Храмовете от сутрин до вечер били пълни с народ, който се молел за оздравяването му. И Господ не отхвърлил народната молба - любимецът им оздравял.

Андрей Ярославич, който получил великокняжеската власт, не притежавал нито предпазливостта, нито държавническата мъдрост на по-големия си брат. Не се занимавал много с управлението, отдавал се повече на развлечения и не могъл да се споразумее с татарите. Приемникът на Батий - Сартак, решил да го накаже и изпратил срещу него пълчищата си начело с Неврюй. Щом научил това, Андрей избягал от Владимир отначало в Новгород, а после, след като там отказали да го приемат - в Швеция.

За да избави родината от татарско опустошение, Александър Ярославич посетил Ордата и не само успял да укроти гнева на хана и да спре започналото в Русия кръвопролитие, но получил и великокняжеската власт. Оттогава започнало подвижническото му служение на родината, в което отдал силите си, за да облекчи тежестта на татарското иго. Както отбелязва негов съвременник, той се грижел за народа като баща и благодарение на тези грижи във великото княжество постепенно се връщали спокойствието и редът. Свети Александър управлявал единадесет години на великокняжеския престол във Владимир. И през това време се грижел за вярата, църквата и народа. Сполучил да освободи от татарски данък духовниците като Божии служители. Ханът дори му дал позволение да устрои руска епархия и да постави православен епископ в самата столица на татарското ханство. Свети Александър заставил татарите да уважават християнската вяра.

Когато покорили Русия, те оставили руските князе да управляват своите княжества. Искали обаче редовно да се събира определеният данък, но народът често оказвал съпротива на татарските бирници. На много места се стигало до метежи, които татарите жестоко потушавали. Така, през последната година от управлението на княз Александър градовете Владимир, Суздал и Ростов въстанали и избили своите притеснители. В Ярославъл и Устюк избухнали големи бунтове. Татарите започнали да събират опълчение, за да накажат непокорните. Тогава великият княз Александър заминал сам за Ордата, решен или да умре за отечеството, или да го спаси. Бог благословил с успех последното му дело. Ханът не само простил на русите за избитите татарски бирници, но по ходатайството на княза им дал нова милост - освободил ги от тежкото задължение да служат в татарските полкове.

Свети Александър побързал да се завърне в родината с радостната вест, но уморен от пътя и преживените тревоги се разболял тежко в нижегородското село Городец. Предчувствувайки близката си смърт, пожелал да приеме монашески постриг. Като се причастил със Светите Тайни и се простил с всички, благоверният княз монах тихо преминал във вечните обители и предал чистата си душа на Господа, на Когото служил тъй пламенно през земния си живот. Това станало на 14 ноември 1263 г. Непобедим в битките, той изнемогнал под бремето на велико-княжеския венец, който в онова тежко за Русия време бил наистина трънен и изисквал непрестанно напрежение на силите, а в замяна му създавал само огорчения и тревоги.

Във Владимир научили за блажената му кончина, преди да пристигнат вестителите от Городец. Господ открил това по чуден начин на тогавашния Владимирски светител, всеруския митрополит Кирил.

Владиката възнасял заедно с клира пламенни молитви за светата Рус и за нейния велик княз, когато се удостоил с чудно видение: съзрял как Божии ангели възнасят на небето блажената душа на благоверния княз Александър. Поразен, светителят останал безмълвен, после излязъл на амвона и съобщил на молещите се горестната вест: "Братя, знайте, че залезе слънцето на Руската земя." Народът го слушал с недоумение. Светителят помълчал малко и добавил: "Днес се престави благоверният велик княз Александър Ярославич." Храмът се огласил от вопли на отчаяние и скръб.

На 23 ноември в съборния храм на Владимир митрополитът и свещенството тържествено извършили обреда на погребението. Господ изпратил утешение на оплакващите кончината на княза.

Когато икономът на митрополит Кирил опитал да разтвори пръстите на покойника, за да сложи в ръката му "прощалната грамота" (разрешителната молитва), князът като жив протегнал ръка, взел свитъка и отново сключил ръце на гърдите си. Благоговеен ужас обзел присъствуващите. Ковчегът с тялото му бил положен в манастирския храм "Рождество на Пресвета Богородица". За великото му служение говори прекрасно неговият съвременник и биограф: "Той много се потруди за руската земя, за Новгород, за Псков и отдаде живота си за великото княжество и православната вяра."

Небесният застъпник на руската държава, който приживе се отличавал с великото си милосърдие и помагал на всеки беден и страдащ, и след кончината си не престанал да излива милостта си върху всички нуждаещи се, които молитвено го призовавали на помощ. При ковчега със светите му мощи болните получавали изцеление, скърбящите и обидените - благодатно утешение и помощ. Не всички чудеса били записани, но и онази незначителна част, описана от древните биографи, показва ясно какъв изобилен извор на изцеления и чудеса станали светите му мощи, какъв скъпоценен съсъд на Божията милост придобила светата Рус в своя небесен покровител. При император Петър Велики мощите на свети Александър Невски били пренесени най-тържествено от Владимир в новооснования Санкт Петербург и положени в построената в негова чест и памет Александро-Невска лавра.

Православната църква празнува паметта му на 23 ноември (по православния - 06.12 по еретическия календар - б.р.), а пренасянето на светите му мощи на 30 август (по православния - 12.09 по еретическия календар - б.р.).

И днес благоверният княз пази своето отечество и чува ония, които с вяра призовават святото му име, излива милостта си и се застъпва пред престола на прославящия Своите светии Бог Вседържител, на Когото чест и слава во веки веков. Амин.

(1) Сведенията за живота на благоверния княз Александър Ярославич са почерпани от неговите жития и от летописите. До нас са достигнали пет жития, от които първото, кратко, е от негов съвременник, а последното, най-подробното, е от ХV в., създадено на основата на по-старите образци.

(2) Переяславъл  - по онова време главен град на Переяславско-Залеското княжество.

* "Схизматиците" , тоест разколниците. Така латинците наричали православните, защото в Русия не признавали властта на еретика папа и новите догмати на Римската църква.

* Ливония  - сега Прибалтика - немците се появили там през втората половина на ХII в. През 1201 г. те построили град Рига, столицата на Ливония, а на следващата година бил основан духовно-рицарски (полумонашески-полувоенен) Орден, който си поставил за цел не само да завоюва Ливония, но със силата на оръжието да обърне местното население към католицизма. През 1237 г. Орденът на мечоносците се обединил с друг подобен - Тевтонския орден, който вече бил утвърдил господството си по долното течение на река Висла.

* Ярослав Всеволодович бил наклеветен пред хана от недоброжелатели и татарите го отровили.

 

Тропарь благоверному князю Александру Невскому, в схиме Алексию

глас 4

Позна́й свою́ бра́тию, росси́йский Ио́сифе,/ не в Еги́пте, но на Небеси́ ца́рствующий,/ благове́рный кня́же Алекса́ндре,/ и приими́ моле́ния их,/ умножа́я жи́та лю́дем плодоно́сием земли́ твоея́,/ гра́ды влады́чествия твоего́ огражда́я моле́нием,// правосла́вным христиа́ном на сопроти́вныя спобо́рствуя.

(Перевод: Узнай своих братьев, российский Иосиф, не в Египте, но на Небесах царствующий, благоверный князь Александр, и прими моления их, умножая число плодов людям плодоносием земли твоей, города под властью твоей охраняя молением, православным христианам в борьбе против врагов оказывая помощь.)

 

Ин тропарь благоверному князю Александру Невскому, в схиме Алексию

глас 4

Я́ко благочести́ваго ко́рене/ пречестна́я о́трасль был еси́, блаже́нне Алекса́ндре,/ яви́ бо тя Христо́с я́ко не́кое Боже́ственное сокро́вище Росси́йстей земли́,/ но́ваго чудотво́рца пресла́вна и Богоприя́тна. / И днесь соше́дшеся в па́мять твою́ ве́рою и любо́вию,/ во псалме́х и пе́ниих ра́дующеся сла́вим Го́спода,/ да́вшаго тебе́ благода́ть исцеле́ний. / Его́же моли́ спасти́ град сей,/ и держа́ве Росси́йстей Богоуго́дней бы́ти,// и сыново́м Росси́йским спасти́ся.

(Перевод: Как почитаемый росток от благочестивого корня ты был, блаженный Александр, ибо тебя явил Христос как некое священное сокровище Российской земли, нового чудотворца преславного и Богоприятного. И сегодня собравшиеся в день памяти твоей с верой и любовью в псалмопении и песнопениях духовных, радуясь, славим Господа, давшего тебе благодать исцелений. Его же моли спасти город этот и государству Российскому быть угодным Богу, и сынам Российским спастись.)

 

Кондак благоверному князю Александру Невскому, в схиме Алексию

глас 8

Я́ко звезду́ тя пресве́тлу почита́ем,/ от восто́ка возсия́вшую, и на за́пад прише́дшую,/ всю бо страну́ сию́ чудесы́ и добро́тою обогаща́еши,/ и просвеща́еши ве́рою чту́щия па́мять твою́, Алекса́ндре блаже́нне. / Сего́ ра́ди днесь пра́зднуем твое́ успе́ние, лю́дие твои́ су́щии,/ моли́ спасти́ Оте́чество твое́, и вся притека́ющия к ра́це моще́й твои́х,/ и ве́рно вопию́щия ти́:// ра́дуйся, гра́ду на́шему утвержде́ние.

(Перевод: Как звезду тебя преяркую почитаем, воссиявшую на востоке и пришедшую на запад, ибо всю страну эту обогащаешь чудесами и красотой, и просвещаешь с верой почитающих память твою, Александр блаженный. Потому сегодня празднуем твое успение, люди твои, моли спасти Отечество твое и всех приходящих к раке с мощами твоими, и с верой взывающих к тебе: «Радуйся, города нашего сила».)

 

Ин кондак благоверному князю Александру Невскому, в схиме Алексию

глас 4

Я́коже сро́дницы твои́, Бори́с и Глеб,/ яви́шася тебе́ с Небесе́ в по́мощь,/ подвиза́ющемуся на Ве́лгера Све́йскаго и во́ев его́,/ та́ко и ты ны́не,/ блаже́нне Алекса́ндре,/ прииди́ в по́мощь твои́м сро́дником // и побори́ борю́щия ны.

(Перевод: Также как родственники твои, Борис и Глеб, явились тебе с Небес на помощь, в битве против Биргера Шведского и войска его, так и ты сейчас, блаженный Александр, приди на помощь твоим соотечественникам и победи враждующих с нами.)

 

Величание благоверному князю Александру Невскому, в схиме Алексию

Велича́ем тя́,/ благове́рный кня́же Алекса́ндре,/ и чти́м свято́е успе́ние твое́,/ и ны́не мо́лиши за на́с// Христа́, Бо́га на́шего.

 

Молитва благоверному князю Александру Невскому, в схиме Алексию

Ско́рый помо́щниче всех усе́рдно к тебе́ прибега́ющих и те́плый наш пред Го́сподем предста́телю, святы́й благове́рный кня́же Алекса́ндре! При́зри ми́лостивно на ны недосто́йныя мно́гими беззако́нии непотре́бны себе́ сотво́ршия, к ра́це моще́й твои́х (или: ико́не твое́й) ны́не притека́ющия и из глубины́ се́рдца тебе́ взыва́ющия: ты в житии́ свое́м ревни́тель и защи́тник правосла́вныя ве́ры был еси́, и нас в ней те́плыми твои́ми моли́твами непоколеби́мы утвер­ди́. Ты вели́кое, возло́женное на тя служе́ние тща́тельно проходи́л еси́, и нас твое́ю по́мощию пребыва́ти коего́ждо, в не́йже призва́н есть, наста́ви. Ты, победи́в полки́ супоста́тов, от преде́лов Росси́йских отгна́л еси́, и на нас ополча́ющихся всех ви́димых и неви́димых враго́в низло­жи́. Ты, оста́вив тле́нный вене́ц ца́рства земна́го, избра́л еси́ безмо́лвное житие́, и ны́не пра́ведно венце́м нетле́н­ным уве́нчанный, на Небесе́х ца́рствуеши, хода́тайствуй и нам, смире́нно мо́лим тя, житие́ ти́хое и безмяте́жное и к ве́чному Ца́рствию ше́ствие неукло́нное твои́м предста́тельством устро́й нам. Предстоя́ же со все́ми святы́­ми Престо́лу Бо́жию, моли́ся о всех правосла́вных христиа́нах, да сохрани́т их Госпо́дь Бог Свое́ю благода́тию в ми́ре, здра́вии, и благоде́нствии, и вся́ком благополу́чии в до́лжайшая ле́та, да и при́сно сла́вим и благослови́м Бо́га, в Тро́ице Святе́й сла́вимаго Отца́, и Сы́на, и Свята́го Ду́ха, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

Молитва вторая благоверному князю Александру Невскому, в схиме Алексию

О, святы́й благове́рный кня́же Алекса́ндре! При́зри ми́лостивно на ны, недосто́йныя рабы́ Бо́жии (имена), и исхода́тайствуй нам житие́ ти́хое и безмяте́жное, и к ве́чному Ца́рствию ше́ствие неукло́нное твои́м предста́тельством устро́й нам, да сохрани́т нас Госпо́дь Бог Свое́ю благода́тию в ми́ре, здра́вии, долгоде́нствии и вся́ком благополу́чии в до́лжайшая ле́та, да при́сно сла́вим и благослови́м Бо́га в Тро́ице Святе́й сла́вимаго, Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

imageВ памет на преподобния наш отец Александър Свирски

Блаженият Александър бил роден във владенията на Велики Новгород, в Обонежка област, на река Оят, в село Мандера, разположено срещу Островския манастир “Въведение Богородично”. Той се родил от баща на име Стефан и майка Василиса по някакво явление на Божествената сила и бил осветен със свето кръщение. Когато дошло време да се научи да чете и пише, родителите му го дали да изучава Божествените Писания. Но докато другарите му преуспявали в учението, той усвоявал бавно. Това ставало по особеното Божие усмотрение, за да получи мъдрост от Бога, а не от хората, както по-късно се случило. Веднъж той дошъл в църквата, паднал пред иконата на нашия Господ Иисус Христос и Пречистата Му Майка и със сълзи започнал да моли да му бъде даруван разум за изучаване на Божествените Писания. И на молитвата веднага отговорил глас, който казал:

- Стани и не се бой. Ще получиш онова, за което молиш.

Зарадваният юноша станал и отишъл при баща си. Родителите забелязали душевната му радост и като разбрали, че тя идва от проявената към него Божия милост, благодарили на Бога. Оттогава блаженият момък започнал да показва бързи успехи в учението, внимателно слушал четенето на Божествените книги и във всичко се покорявал на родителите си. В същото време той спазвал такъв строг пост, че само веднъж на ден ядял хляб, и то с мярка, и спял съвсем малко през нощта. Родителите му се изумявали на това, а майка му го увещавала:

- Сине мой! Защо се изнуряваш така? Приемай храна заедно с нас и спи като нас.

Но момъкът отговорил:

- Защо ми говориш това, майко, и ме отклоняваш от въздържанието, което ми е приятно? Нали в Писанието е казано, че храната и питието не ни приближават до Бога. Остави ме да постъпвам така, както съм решил.

Майката се учудила на мъдрия отговор на сина си и като видяла, че той искрено се стреми към този подвиг, казала:

- Постъпи както искаш, сине мой.

Дивният юноша усещал по-голямо влечение към подвизите, отколкото към видимите блага, смятал голямото богатство за сянка и на всичко човешко на тази земя гледал като на суетно и нищожно.

Когато достигнал пълнолетие, родителите му поискали да го свържат в законен брак, но боголюбивият юноша се отклонявал. Той постоянно живеел с мисълта да остави света и да постигне онова, което желае. Като взел благословията на баща си под предлог, че отива в близкото селище, напуснал родния дом, и наставляван от Бога, или по-добре ще е да кажем, имайки ангел за спътник, дошъл в манастира Преображение Господне на Валаам и измолил от игумена монашеско пострижение. По това време Александър бил на 26 години. В манастира се посветил с такова усърдие на подвизите на добродетелния живот, че за него заговорили всички. Но като не желаел такава известност, той поискал от игумена да го благослови и една нощ напуснал манастира, без да вземе със себе си нищо, освен необходимите дрехи. Преподобният отишъл на мястото, където искал да се засели отначало, когато напуснал родителите си, на брега на едно езеро, на четири поприща от река Свир. Тук си построил малка килия, която използвал за кратък отдих от подвизите си.

Веднъж той обикалял околните места и търсел място, където да си устрои жилище. Тогава видял една красива местност, озарена от някаква божествена светлина, където и до днес има манастир. Той се заселил тук и веднъж, когато излязъл от килията, за да вземе вода от езерото, чул от небето глас, който го назовал по име и казал:

- Понеже ти изпълняваше заповедите Ми, ще събера при теб безчислено множество хора, но ти не ги отхвърляй, а ги приеми и им бъди наставник в спасението.

Като чул тези думи, преподобният паднал по очи и въздал благодарствена молитва към Бога, а после взел вода и се завърнал в килията си. След известно време при него дошъл родният му брат Иоан, който го търсел от дълго време. Като видял брат си, преподобният се зарадвал и двамата започнали да се трудят, за да си направят по-широко жилище, защото пожелали да живеят заедно. Но скоро брат му починал и като извършил положените песнопения, Александър го погребал. След това отново се отдал на строг пост, а числото на братята започнало да се увеличава. Монасите пребивавали в безмълвие, живеели отделно един от друг и според силите си подражавали на преподобния.

Така прекарвал живота си преподобният Александър и достигнал до това, че с молитвата си прогонвал бесове и имал за събеседници ангели. Веднъж той се удостоил да види Самия Бог, Който му се явил в три Лица, и беседвал с Него за това, как да устрои църква, да създаде манастир и да събере братя. Когато после се молел да му бъде явено къде да разположи църквата, ангел Господен му посочил мястото. Братята го принудили да приеме свещенство и след време той построил църква в името на Света Троица и я осветил. След това броят на братята се увеличил още повече.

Макар че преподобният приел настоятелството над братята, той не изменил правилото си и дори като игумен бил пример за смирение, помнейки думите на Господа: “Който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга”. Затова се смирявал, стараел се да бъде най-малък и служел на останалите. Той давал пример на братята с труда си и най-рано излизал на работа. Винаги вършел всичко със своите собствени ръце: ходел в магерницата, месел тесто, изпичал хляб, носел вода от езерото, сечал дърва и ги пренасял в манастира. Понякога идвал в мелницата, където монасите мелели ръж, и докато те още спели, вземал приготвеното зърно и смилал определената за всеки от тях част, а после оставял брашното на място и си отивал в килията. В църквата той идвал пръв и си тръгвал последен. Никой никога не го видял да лежи на одъра или да излива вода върху тялото си. За дреха му служел подрасник от груба тъкан, толкова протрит, че бил осеян с множество кръпки. Мнозина неразумни му се подигравали и го хулели, но той приемал това с радост.

След известно време по Божия промисъл преподобният построил каменна църква в името на Пресвета Живоначална Троица, разширил манастира, заповядал по четирите му страни да бъдат построени килии, а в средата издигнал голяма църква с трапеза и устроил всичко останало, което било полезно за нуждите на братята.

Така благоугодно прекарал живота си преподобният Александър и до края на дните си продължавал подвизите, за което още приживе получил от Бога дар за чудодействие. Накрая, усещайки, че наближава времето да се пресели при Бога, той призовал братята и им казал:

- Братя! Ето, наближава краят ми и напускам този живот. Връчвам ви на Бога. Той да ви опази и да ви утвърди в любовта Си.

След тези думи той поучил братята да пазят любовта помежду си, да бъдат снизходителни един към друг и да се упражняват в добродетелите. Завещал им и след неговата смърт никой да не държи при себе си никакви опиващи напитки. Когато настъпил часът, в който душата му трябвало да премине при Бога, преподобният вдигнал ръце към небето и възнесъл молитва, която завършил с думите:

- Господи! В Твоите ръце предавам духа си.

Така, с молитва на уста, той предал на Господа честната си душа. Това станало през 1533 година, на тридесетия ден от месец август. Преподобният Александър живял 85 години. Честното му тяло било погребано с почести отдясно на олтара в църквата на Боголепното Преображение. То подава много изцеления на онези, които с вяра идват при светия гроб на преподобния.

 

ропарь преподобному Александру Свирскому

глас 4

От ю́ности, Богому́дре, жела́нием духо́вным в пусты́ню всели́вся,/ еди́наго Христа́ возжела́л еси́ усе́рдно стопа́м в след ходи́ти,/ те́мже и а́нгельстии чи́ни, зря́ще тя, удиви́шася,/ ка́ко, с пло́тию к неви́димым ко́знем подвиза́вся, прему́дре,/ победи́л еси́ полки́ страсте́й воздержа́нием/ и яви́лся еси́ равноа́нгелен на земли́,/ Алекса́ндре, преподо́бне,/ моли́ Христа́ Бо́га,// да спасе́т ду́ши на́ша.

(Перевод: С самой юности, умудренный Богом, устремлением духовным ты поселился в пустыни, пожелав с усердием следовать только по стопам Христа, потому и ангельские чины, видя тебя, удивились, как ты во плоти боролся с коварством невидимых (бесов), победил полчища страстей воздержанием и явился на земле подобным ангелам, Александр преподобный, моли Христа Бога, да спасет наши души.)

 

Кондак преподобному Александру Свирскому

глас 8

Я́ко многосве́тлая звезда́ днесь в страна́х росси́йских возсия́л еси́, о́тче,/ всели́вся в пусты́ню, Христо́вым стопа́м после́довати усе́рдно возжеле́л еси́/ и, Того́ свято́е и́го на ра́мо твое́ взем - честны́й крест,/ умертви́л еси́ труды́ по́двиг твои́х теле́сная взыгра́ния,/ те́мже вопие́м ти:/ спаси́ ста́до твое́, е́же собра́л еси́, му́дре, да зове́м ти:// ра́дуйся, преподо́бне Алекса́ндре, о́тче наш.

(Перевод: Как преяркая звезда ныне в стране российской ты воссиял, отче, вселившись в пустынь, ты пожелал с усердием следовать по стопам Христовым и Его святое иго (Мф.11:30), почитаемый крест, на плечи свои подняв, умертвил ты трудами подвигов твоих буйство плоти, потому молимся тебе: спаси стадо твое, которое ты собрал, мудрый, да взываем к тебе: «Радуйся, преподобный Александр, отче наш».)

 

Величание преподобному Александру Свирскому

Ублажа́ем тя, преподо́бне о́тче Алекса́ндре, и чтим святу́ю па́мять твою́, наста́вниче мона́хов и собесе́дниче А́нгелов.

 

Молитва преподобному Александру Свирскому

О, свяще́нная главо́, А́нгеле земни́й и челове́че Небе́сный, преподо́бне и богоно́сне о́тче наш Алекса́ндре, изря́дный уго́дниче Пресвяты́я и Единосу́щныя Тро́ицы, явля́яй мно́гия ми́лости живу́щим во святе́й оби́тели твое́й и всем, с ве́рою и любо́вию притека́ющим к тебе́! Испроси́ нам вся благопотре́бная к житию́ сему́ вре́менному, и ну́жная к ве́чному спасе́нию на́шему. Посо́бствуй предста́тельством твои́м, уго́дниче Бо́жий, пред Го́сподем на враги́ ви́димыя и неви́димыя. Ве́рных рабо́в Его́, в ско́рби и печа́ли день и нощь вопию́щих к Нему́, многоболе́зненный вопль да услы́шит и да изведе́т от поги́бели живо́т наш. Да в ми́ре глубо́це пребу́дет свята́я Правосла́вная Це́рковь Христо́ва, и в благострое́нии зи́ждется Оте́чество на́ше, во вся́ком благоче́стии неруши́мо. Бу́ди всем нам, чудотво́рче святы́й, помо́щник ско́рый во вся́кой ско́рби и обстоя́нии. Наипа́че же в час кончи́ны на́шея яви́ся нам засту́пник благосе́рдый, да не пре́дани бу́дем на мыта́рствех возду́шных вла́сти зло́бнаго мироде́ржца, но да сподо́бимся непреткнове́ннаго восхо́да в Ца́рствие Небе́сное. Ей, о́тче, моли́твенниче наш при́сный! Не посрами́ упова́ния на́шего, не пре́зри смире́нная моле́ния на́ша, и предста́тельствуй за нас пред Престо́лом Живонача́льныя Тро́ицы, да сподо́бимся вку́пе с тобо́ю и со все́ми святы́ми мы, недосто́йнии, в селе́ниих ра́йских сла́вити вели́чие, благода́ть и ми́лость Еди́наго в Тро́ице Бо́га, Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха, во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

Молитва преподобного Александра Свирского ко Господу Богу и Пресвятой Богородице

Бо́же, очи́сти мя́ гре́шнаго, и поми́луй мя́, и прости́ ми́, Го́споди Бо́же, Спа́се Ми́лостивый! Да́ждь ми́, Го́споди, христиа́нский коне́ц с Пречи́стым Те́лом и с Честно́ю Кро́вию, со слеза́ми и покая́нием. Изба́ви, Го́споди, му́ки ве́чныя, огня́ негаси́маго, и че́рвия неусыпа́ющаго, и смолы́ кипя́щия. Ты́ созда́л мя́ еси́, Го́споди, Ты́ поми́луй, Го́споди, Твое́ е́смь созда́ние. Пречи́стая Госпоже́ Ми́лостивая, Цари́це Небе́сная, помоли́сь Го́споду Бо́гу и Спа́су на́шему Иису́су Христу́, Сы́ну Твоему́, за мене́, гре́шнаго раба́ Твоего́ (имяре́к). Да́ждь ми́, Госпоже́, христиа́нский коне́ц с Пречи́стым Те́лом и Честно́ю Кро́вию и со слеза́ми и покая́нием. Изба́ви, Госпоже́, му́ки ве́чныя, огня́ негаси́маго, и че́рвия неусыпа́ющаго, и смолы́ кипя́щия. Пречи́стая Госпоже́, Ми́лостивая Цари́це Небе́сная, Ты́ еси́ Моле́бница ко Го́споду Бо́гу и Спа́су на́шему Иису́су Христу́ за мене́, гре́шнаго и окая́ннаго раба́ Твоего́ (имяре́к), Ты́ еси́ Помо́щница, Ты́ Засту́пница от вся́каго зла́ и супоста́та, не забу́ди, Пречи́стая Госпоже́, ни́щаго Твоего́ до конца́. Посе́м: Засту́пнице усе́рдная, Благоутро́бная Го́спода Ма́ти, к Тебе́ прибега́ю а́з окая́нный и па́че все́х челове́к гре́шнейший. Вонми́ гла́су моле́ния моего́ и во́пль мо́й и стена́ние услы́ши. Я́ко беззако́ния моя́ превзыдо́ша главу́ мою́ и а́з, я́коже кора́бль в пучи́не, погружа́юся в мо́ре грехо́в мои́х. Но Ты́, Всеблага́я и Милосе́рдая Влады́чице, не пре́зри мене́, отча́яннаго и во гресе́х погиба́ющаго. Поми́луй мя́, ка́ющагося в злы́х де́лех мои́х, и обрати́ на пу́ть пра́вый заблу́ждшую окая́нную ду́шу мою́. На Тебе́, Влады́чице моя́ Богоро́дице, возлага́ю все́ упова́ние мое́. Ты́, Ма́ти Бо́жия, сохрани́ и соблюди́ мя́ под кро́вом Твои́м ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

Та́же моли́тва по вся́ дни́:

Душе́, душе́ моя́, почто́ жа́луешися на Го́спода? Я́ко ле́ность твоя́ ве́чной му́це хода́тай е́сть. А́ще бы ве́дала да́р Бо́жий, пла́кала бы ся́ горячими слеза́ми, стеня́щи со воздыха́нием, скорбя́щим о вся́ком гресе́, о ма́лем и о вели́цем. Возопи́ к своему́ Влады́це, да не предвари́т тебе́ я́рость одержа́щаго всеси́льною руко́ю пра́ведною. А́з же, гре́шный и лени́вый и льсти́вый язы́к име́яй, ка́ко помолю́ся Влады́це моему́, да изба́вит мя́ Госпо́дь от Стра́шнаго суда́? Всегда́ бо трепе́щу по́мыслов в се́рдце мое́м о Стра́шном суде́, да изба́вит мя́ от му́ки ве́чныя, и че́рвия неусыпа́ющаго, и тьмы́ кроме́шныя и от грозы́ несогреемыя. Поми́луй мя́, гре́шнаго раба́ Твоего́ (имяре́к), я́ко Па́вла апо́стола, его́же любля́ше па́че все́х, и от на́с убо́гих, не отврати́ лица́ Твоего́ во о́н де́нь Стра́шный, его́же трепе́щет душа́ моя́ и соста́вы те́ла моего́ ужаса́ются. Го́споди, изба́ви мя́ стра́шнаго ча́са, да не отпаду́ от ми́лости Твоея́. Но молю́ святы́я А́нгелы и Арха́нгелы, и проро́ки, и му́ченики, и вся́ святы́я, да мо́лят Бо́га за мою́ ду́шу. Ва́шего ра́ди моле́ния да возврати́т Влады́ка тре́бы Своя́ от мене́ гре́шнаго. И Ты́, Пречи́стая Госпоже́ Де́во, иму́ще дерзнове́ние к Сы́ну о рабе́х Твои́х, не забу́ди трудо́в раба́ Твоего́ (имяре́к), Влады́ко Спа́се, от убо́гия души́ Тебе́ молю́ся, изба́ви мя́ от печа́ли грехо́в мои́х и введи́ в ра́дость безконе́чнаго жития́, иде́же прославля́ется всесвято́е и́мя Твое́, Отца́, и Сы́на, и Свята́го Ду́ха, всегда́, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

В памет на преподобния наш отец Христофор

image

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Прп. Христофор. Фреска. Сербия (Косово). Около 1350 года.

За преподобния Христофор авторите на книгата, наречена “Лимонар”, Иоан и Софроний разказват следното.

“Когато бяхме в Александрия, отидохме при авва Теодул в обителта на света София във Фаран. Старецът ни разказа за себе си:

- Бях постриган в монашество в киновията на преподобния отец Теодосий, която се намира в пустинята на светия Христов град Иерусалим. Там срещнах един висок на ръст старец, на име Христофор, родом римлянин. Веднъж му се поклоних и казах:

- Яви ми любовта си, отче, разкажи ми какви са били подвизите в дните на твоята младост?

Много го увещавах и старецът разбра, че го моля за душевна полза. Тогава ми разказа следното:

- Когато се отрекох от света, чедо, изпитвах голяма любов и усърдие към монашеския подвиг: денем се упражнявах в служение на Бога, а късно вечерта отивах в пещерата, в която преди се молеха преподобният Теодосий и други свети отци. Като влизах в пещерата, правех по сто поклони и на всяко стъпало падах по очи пред Бога, а всичките стъпала бяха осемнадесет. В пещерата прекарвах времето си в молитва дотогава, докато не удряха клепалото за утринното пение. Тогава излизах от там и отивах в църквата.

В такъв подвиг прекарах единадесет години и никога не изменях правилото си, като се подвизавах в голямо постничество и опазване на помислите и се трудех телесно във всички послушания, които ми възлагаха, и изпитвах големи лишения поради нестежателността си.

Веднъж през нощта, когато отидох в пещерата, започнах да извършвам обичайните си коленопреклонни молитви на стъпалата. На последното стъпало спрях и неочаквано се оказах във възторжено състояние: видях, че цялата пещера е изпълнена със светилници, едни от които горяха, а други - не. Видях също и двама светоносни мъже в бели ризи да палят светилниците и ги запитах:

- Защо сте поставили тук тези светилници, така че не мога да вляза и да се помоля?

Те ми отговориха:

- Тези са светилниците на отците, служещи на Бога.

Тогава отново попитах:

- Защо тогава едни от тях горят, а други - не?

- Служещите с усърдие на Господа са запалили светилниците си, а ленивите не са - рекоха ми те.

После им казах:

- Явете ми любов, кажете ми дали гори моят светилник?

Те ми отговориха:

- Труди се и се моли, и тогава ще го запалим.

Но аз казах:

- Винаги се моля и не съм правил нищо друго досега.

След тези думи дойдох на себе си и вече не виждах никого. После си рекох:

- О, Христофоре! Трябва да понесеш още по-големи трудове, за да запалиш светилника си!

На другата сутрин излязох от манастира и тръгнах към Синайската планина, без да взема нищо със себе си, освен дрехата, в която бях облечен. След като прекарах на Синайската планина петдесет години, като се потрудих в много подвизи, чух глас да ми говори:

- Христофоре! Иди в манастира, в който се подвизаваше преди, за да починеш там заедно с отците си.

След разказа си преподобният Христофор живя още известно време и предаде светата си душа в Божиите ръце.

Иоан и Софроний разказват, че преди кончината си Христофор разказал на авва Теодул следното:

- Един ден излязох от манастира и тръгнах към светия град Иерусалим, за да се поклоня и целуна животворящия Кръст Господен. И като се поклоних, тръгнах си да си ходя, но видях един брат, който стоеше при портите, сред църковния двор и нито влизаше, нито излизаше. Видях също и два гарвана, които кръжаха пред лицето му и не му позволяваха да влезе. Разбрах, че тези гарвани бяха демони. Тогава казах на брата: “Кажи ми, брате, защо стоиш при вратата и не влизаш?” Той ми отговори: “Прости, отче, обзет съм от помисли. Единият ми казва: “Иди да се поклониш на честния Кръст и го целуни”, а другият: “Не, не ходи, най-напред свърши работата си, друг път ще дойдеш да се поклониш”.

Като чух това, каза свети Христофор, взех брата за ръка, въведох го в храма и гарваните в същия миг изчезнаха. Предложих му да се поклони на честния Кръст и светия Гроб Господен, а после го отпратих смиром.

Това ми разказа преподобният Христофор - завършил Теодул - понеже виждаше, че много се упражнявах в манастирските дела, но не бях много прилежен в молитвата, за да зная, че преди всичко трябва да се изпълнява духовното служение, а после работата, необходима за телесните потребности.”

Блажените отци Иоан и Софроний записали това за полза на читателите и слушателите, за слава на Христа, нашия Бог.

 

В памет на преподобния наш отец Фантин

image
Прп. Фантин. Миниатюра. Афон (Иверский м-рь). Конец XV в.

Този преподобен отец се родил в Калабрия и бил син на Георги и Вриена. Той се посветил на служение на Бога от младини. Даден в един манастир и приел монашески постриг, той се упражнявал в много добродетели и станал толкова изкусен изпълнител на Божиите заповеди, че се удостоил с велики Божествени откровения.

Скитайки по пустините и планините, свети Фантин по двадесет дни пребивавал без храна и четири години прекарал съвсем без дрехи. Подложен на много страдания от сарацините, той търпеливо ги понасял шестдесет години, а после взел учениците си Виталий и Никифор и се отправил с тях в Пелопонес. Често идвал в Коринт и за мнозина станал помощник в делата на спасението. Посетил и Атина, където се помолил в храма на света Богородица, а после се отправил в Солун и станал свидетел на чудесата от мощите на великомъченик Димитър. Той живял тук осем години в обичайното си въздържание, спазвайки възприетото правило, и завършил живота си в дълбоки старини.

 

В същия ден се празнува намирането на мощите на светия благоверен княз Даниил Александрович Московски (през 1652 г.), които почиват в Московския Данилов манастир. Паметта на княза се чества на 17.03 (4 март по православния календар - б.р.), в деня на преставянето му.

 

 

 

 

imageЖИТИЕ БЛАГОВЕРНОГО КНЯЗЯ ДАНИИЛА МОСКОВСКОГО

Свя­той бла­го­вер­ный князь Да­ни­ил Мос­ков­ский ро­дил­ся во Вла­ди­ми­ре в 1261 го­ду. Он был чет­вер­тым сы­ном свя­то­го Алек­сандра Яро­сла­ви­ча Нев­ско­го и пра­вед­ной Вас­сы. Двух лет от ро­ду он ли­шил­ся от­ца. Вре­мя пре­став­ле­ния его ма­те­ри в ле­то­пи­сях не ука­за­но, из­вест­но толь­ко, что по­гре­бе­на она в церк­ви в честь Рож­де­ства Хри­сто­ва во Вла­ди­мир­ском Успен­ском мо­на­сты­ре (Кня­ги­нин мо­на­стырь) и у окрест­ных жи­те­лей по­чи­та­лась пра­вед­ной.

В 1272 го­ду бла­го­вер­ный князь Да­ни­ил по­лу­чил до­став­ший­ся ему по раз­де­лу го­род Моск­ву с при­ле­га­ю­щи­ми зем­ля­ми. Бла­го­вер­ный князь по­стро­ил на бе­ре­гу Моск­вы-ре­ки храм (и при нем мо­на­стырь) в честь сво­е­го те­зо­име­ни­то­го по­кро­ви­те­ля, пре­по­доб­но­го Да­ни­и­ла Столп­ни­ка. Мос­ков­ское кня­же­ство бы­ло в те вре­ме­на ма­лень­ким и неза­вид­ным. Воз­му­жав­ший бла­го­вер­ный князь Да­ни­ил укре­пил и уве­ли­чил его, но не пу­тем неправ­ды и на­си­лия, а ми­ло­сер­ди­ем и ми­ро­лю­би­ем. Неспо­кой­но бы­ло на Ру­си. Меж­до­усо­би­цы меж­ду удель­ны­ми кня­зья­ми бы­ли по­сто­ян­ны­ми. И ча­сто, бла­го­да­ря бла­го­вер­но­му кня­зю Да­ни­и­лу, его неустан­но­му стрем­ле­нию к еди­не­нию и ми­ру на Рус­ской зем­ле, уда­ва­лось предот­вра­тить кро­во­про­ли­тие. Ко­гда в 1293 го­ду его брат, ве­ли­кий князь Ан­дрей Алек­сан­дро­вич, вме­сте с при­зван­ны­ми из Ор­ды та­та­ра­ми во гла­ве с Дю­де­нем («Дю­де­не­ва рать») опу­сто­шил рус­ские го­ро­да: Му­ром, Суз­даль, Ко­лом­ну, Дмит­ров, Мо­жайск, Тверь, бла­го­вер­ный князь ре­шил­ся впу­стить их в Моск­ву, чтобы спа­сти на­род от ги­бе­ли. Сил для от­по­ра не бы­ло. Вме­сте со сво­им на­ро­дом князь пе­ре­жи­вал тя­го­ты ра­зо­ре­ния и раз­боя. От­ста­и­вая свои пра­ва, свя­той Да­ни­ил был вы­нуж­ден в 1295 го­ду вы­сту­пить про­тив сво­е­го бра­та близ ме­ста, на­зы­ва­е­мо­го Юрье­во Тол­чи­ще, но и здесь стрем­ле­ние к ми­ру по­бе­ди­ло в нем, и кро­во­про­ли­тия уда­лось из­бе­жать.

В 1300 го­ду, ко­гда Ря­зан­ский князь Кон­стан­тин Ро­ма­но­вич, при­звав на по­мощь та­тар, за­ни­мал­ся тай­ны­ми при­го­тов­ле­ни­я­ми к вне­зап­но­му на­па­де­нию на зем­ли Мос­ков­ско­го кня­же­ства, пре­по­доб­ный Да­ни­ил по­шел с вой­ском к Ря­за­ни, раз­бил непри­я­те­ля, взял в плен Кон­стан­ти­на и ис­тре­бил мно­же­ство та­тар. Это бы­ла пер­вая по­бе­да над та­та­ра­ми, по­бе­да негром­кая, но за­ме­ча­тель­ная – как пер­вый по­рыв к сво­бо­де. Раз­бив Ря­зан­ско­го кня­зя и рас­се­яв его со­юз­ни­ков – та­тар, бла­го­вер­ный князь Да­ни­ил не вос­поль­зо­вал­ся по­бе­дою, чтобы отобрать чу­жие зем­ли или взять бо­га­тую до­бы­чу, как это бы­ло при­ня­то в те вре­ме­на, а по­ка­зал при­мер ис­тин­но­го нес­тя­жа­ния, люб­ви и бра­то­лю­бия. Ни­ко­гда не брал­ся свя­той князь за ору­жие, чтобы за­хва­тить чу­жие зем­ли, ни­ко­гда не от­ни­мал соб­ствен­но­сти у дру­гих кня­зей ни на­си­ли­ем, ни ко­вар­ством. За это Гос­подь рас­ши­рил гра­ни­цы его вла­де­ний. Иоанн Ди­мит­ри­е­вич, князь Пе­ре­я­с­лав­ля-За­лес­ско­го, пле­мян­ник Да­ни­и­ла, крот­кий, бла­го­че­сти­вый и бла­го­тво­ри­тель ни­щих, ува­жал и лю­бил сво­е­го дя­дю. В 1302 го­ду, уми­рая без­дет­ным, он пе­ре­дал свое кня­же­ство свя­то­му Да­ни­и­лу. Пе­ре­я­с­лав­ская зем­ля вме­сте с Дмит­ро­вым бы­ла по­сле Ро­сто­ва пер­вой как по чис­лу жи­те­лей, так и по кре­по­сти глав­но­го го­ро­да. Пе­ре­я­с­лавль-За­лес­ский был хо­ро­шо за­щи­щен со всех сто­рон. Свя­той князь остал­ся ве­рен Москве и не стал пе­ре­но­сить сто­ли­цу кня­же­ства в бо­лее силь­ный и зна­чи­тель­ный по то­му вре­ме­ни Пе­ре­я­с­лавль. Это при­со­еди­не­ние вы­дви­ну­ло Мос­ков­ское кня­же­ство в чис­ло наи­бо­лее зна­чи­тель­ных. Здесь бы­ло по­ло­же­но на­ча­ло объ­еди­не­нию Рус­ской зем­ли в еди­ную мощ­ную дер­жа­ву.

Как див­но на про­тя­же­нии ве­ков яс­но про­яв­лял­ся Про­мысл Бо­жий о на­шей Рус­ской Зем­ле, о ее судь­бе!

С бла­го­да­ре­ни­ем пом­ня о неот­ступ­ном Бла­гом Пу­те­во­ди­те­ле как в сво­ей лич­ной жиз­ни, так и в жиз­ни Рус­ско­го го­су­дар­ства, отец свя­то­го Да­ни­и­ла – свя­той бла­го­вер­ный князь Алек­сандр Нев­ский вы­ра­зил то в сло­вах – «Бог не в си­ле, а в прав­де».

В 1303 го­ду свя­той Да­ни­ил тя­же­ло за­бо­лел. Он при­нял ве­ли­кую схи­му и за­по­ве­дал по­хо­ро­нить се­бя в Да­ни­ло­вом мо­на­сты­ре. По глу­бо­ко­му сми­ре­нию он хо­тел быть по­гре­бен­ным не в церк­ви, а на об­щем мо­на­стыр­ском клад­би­ще. Скон­чал­ся бла­го­вер­ный князь 4 мар­та.

Не про­шло и 30 лет со вре­ме­ни пре­став­ле­ния бла­го­вер­но­го кня­зя Да­ни­и­ла, как ос­но­ван­ная им Да­ни­лов­ская оби­тель бы­ла в 1330 го­ду пе­ре­ве­де­на в Кремль, цер­ковь пре­вра­ще­на в при­ход­скую, а клад­би­ще ста­ло мир­ским. Во вре­ме­на ве­ли­ко­го кня­зя Иоан­на III (1462–1505) пре­по­доб­ный Да­ни­ил на­пом­нил о се­бе за­быв­чи­вым по­том­кам. Юно­ше из окру­же­ния ве­ли­ко­го кня­зя явил­ся некто неиз­вест­ный и ска­зал: «Не бой­ся ме­ня – я хри­сти­а­нин и гос­по­дин се­го ме­ста, имя мое Да­ни­ил, князь Мос­ков­ский, по во­ле Бо­жи­ей я по­ло­жен здесь. Ска­жи от ме­ня ве­ли­ко­му кня­зю Иоан­ну: сам ты уте­ша­ешь се­бя, а ме­ня за­был, но не за­был ме­ня Бог». С то­го вре­ме­ни ве­ли­кий князь уста­но­вил петь со­бор­ные па­ни­хи­ды по род­ствен­ни­кам – кня­зьям. Во вре­ме­на ца­ря Иоан­на Гроз­но­го при гро­бе пре­по­доб­но­го Да­ни­и­ла ис­це­лил­ся уми­ра­ю­щий сын ко­ло­мен­ско­го куп­ца. Царь, по­ра­жен­ный чу­дом, воз­об­но­вил древ­ний Да­ни­лов мо­на­стырь и уста­но­вил еже­год­но со­вер­шать мит­ро­по­ли­ту со свя­щен­ным со­бо­ром крест­ный ход к ме­сту по­гре­бе­ния бла­го­вер­но­го кня­зя и слу­жить там па­ни­хи­ды.

В 1652 го­ду бла­го­вер­ный князь Да­ни­ил был про­слав­лен об­ре­те­ни­ем свя­тых нетлен­ных мо­щей, ко­то­рые 30 ав­гу­ста бы­ли пе­ре­не­се­ны в цер­ковь в честь Свя­тых Отец Сед­ми Все­лен­ских Со­бо­ров.

Свя­тые мо­щи бы­ли по­ло­же­ны в ра­ке «на про­слав­ле­ние Свя­тыя Тро­и­цы и на ис­це­ле­ние немо­щству­ю­щих». Мит­ро­по­лит Мос­ков­ский Пла­тон († 1812) в со­став­лен­ном им Жи­тии свя­то­го кня­зя пи­шет: «Сей-то пер­во­на­чаль­ный ос­но­ва­тель по­ло­жил на­ча­ло ны­неш­не­му ве­ли­чию Моск­вы, про­ло­жив для это­го ти­хи­ми сто­па­ми толь­ко ма­лую сте­зю. Ибо как и вся­кое зда­ние, со­ору­жа­е­мое не с чрез­вы­чай­ной по­спеш­но­стью, а толь­ко с боль­шим ис­кус­ством и ста­ра­ни­ем, по­лу­ча­ет осо­бую твер­дость и неру­ши­мо пре­бы­ва­ет дол­гое вре­мя; и как де­ре­во, мно­го ве­ков рас­ту­щее, на­чав преж­де с ма­ло­го пру­ти­ка, по­не­мно­гу утол­ща­ет­ся, и вет­ви его рас­про­стра­ня­ют­ся да­ле­ко окрест, так и гра­ду это­му над­ле­жа­ло воз­рас­ти от ма­лых, но твер­дых на­чал, чтобы пер­вый его блеск не омра­чил очи за­вист­ву­ю­щих и чтобы в пер­вое вре­мя не по­тря­стись и не пасть ему ско­рее, чем оно воз­рос­ло в свою вы­со­ту. Так преду­го­то­вил сей ве­ли­кий град ос­но­ва­тель, дав ему, хо­тя ма­лое, но не пре­ры­ва­ю­ще­е­ся ни­ка­ким ду­но­ве­ни­ем вет­ра си­я­ние, и предо­ста­вил боль­шую сла­ву его воз­вы­ше­ния сво­е­му сы­ну ве­ли­ко­му кня­зю Иоан­ну Да­ни­ло­ви­чу, про­зван­но­му Ка­ли­той».

 

Тропарь благоверному князю Даниилу Московскому

глас 4

Княже́ния твоего́ сла́ву отложи́в,/ озаря́емый Боже́ственною благода́тию,/ Богому́дре кня́же Дании́ле, весь ра́зум в се́рдце от су́етнаго ми́ра сего́/ к Зижди́телю неукло́нно возложи́л еси́/ и, я́ко звезда́ на восто́це Росси́йскаго госуда́рства просия́л еси́,/ целому́дрием же и равноа́нгельным твои́м житие́м/ тече́ние до́брое соверша́я,/ ве́ру соблю́л еси́ непоро́чну,/ тем и по сме́рти просла́ви тя Бог в чудесе́х,/ я́ко источа́еши исцеле́ния ве́рно притека́ющим к честне́й ра́це твое́й;/ сего́ ра́ди днесь пра́зднуем успе́ние твое́, лю́дие твои́. / Ты же, я́ко и́маши дерзнове́ние ко Христу́,/ моли́ спасти́ оте́чество твое́// и ми́рней бы́ти держа́ве на́шей.

(Перевод: От княжеской славы отказавшись, просвещаемый Божественной благодатью, Богомудрый князь Даниил, весь разум и сердце от суетного мира этого ты без уклонений вверил Творцу и, как звезда, на востоке Российского государства ты просиял, целомудренно и подобно ангелу совершая прекрасный жизненный путь, сохранил непорочную веру, поэтому после смерти прославил тебя Бог в чудесах, так как ты изливаешь исцеление всем с верой приходящим к чтимой раке твоей. Поэтому сегодня празднуем успение твоё, люди твои. Ты же, как имеющий благоговейную смелость обращаться ко Христу, моли спасти Отечество твоё и в мире быть государству нашему.)

 

Ин тропарь благоверному князю Даниилу Московскому

глас 5

Благодатноро́дный сын Твой,/ Всетвори́телю Го́споди Бо́же наш,/ щедрототво́рством христоподража́тельный оте́ц Дании́л/ в ева́нгельском запове́дании и благоразу́мном свое́м житии́/ чудесодарова́ние и Небе́сная со святы́ми пребыва́ния восприя́т/ от Тебе́, Спаси́теля на́шего Христа́ Иису́са. / Возыме́в бо Твое́ Боже́ственное посо́бие,/ суетномирски́я и плотоо́гненныя стра́сти упраздни́/ и враги́ де́моны, неви́димыя и ви́димыя злотво́рцы/ и разори́тели своего́ великокня́жескаго насле́дия, победи́. / Того́ моли́твами спаси́ вся,// зову́щия Тебе́: Аллилу́ия.

 

Ин тропарь благоверному князю Даниилу Московскому

глас 5

Благосла́вная похвало́ и благосве́тлый ве́нче/ ца́рствующаго гра́да Москвы́,/ всеблаже́нне Дании́ле, о́тче наш. / По́двигом бо до́брым подвиза́вся,/ благоуго́дное тече́ние соверши́л еси́,/ всера́достныя неконча́емыя жи́зни сподо́блься,/ зри́ши Го́спода Бо́га,/ Ему́же моли́ся,/ благочеству́ющим тя и лобыза́ющим богохрани́мыя твоя́ и чудесото́чныя мо́щи// спасе́ние и насле́дие Ца́рства Небе́снаго дарова́ти.

 

Тропарь благоверному князю Даниилу Московскому на обретение мощей

глас 4

Яви́ся, я́ко звезда́ пресве́тлая,/ благове́рный и преподо́бный кня́же Дании́ле,/ в богопоруче́ннем твое́м гра́де Москве́ в жи́зни вре́менней/ и просвети́ся воздержа́нием, и всено́щным стоя́нием, и посто́м,/ и моли́твою, и слеза́ми ко Всеми́лостивому Спа́су/ за град свой Москву́ и за вся стра́ны Росси́йския земли́. / И по преставле́нии твое́м честны́я твоя́ мо́щи/ источа́ют исцеле́ния неоску́дно приходя́щим с ве́рою,/ те́мже вопие́м ти:/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

 

Ин тропарь благоверному князю Даниилу Московскому на обретение мощей

глас 3

Яви́лся еси́ в стpане́ на́шей,/ я́ко звезда́ пpесве́тлая,/ благове́pный кня́же Дании́ле,/ луча́ми све́та твоего́ озаpя́я гpад твой и оби́тель твою́,/ лю́дем пpавосла́вным побо́pник еси́,/ пле́нным свободи́тель и ни́щим защи́титель. / Моли́ Хpиста́ Бо́га/ деpжа́ве Роси́йстей даpова́ти миp// и спасти́ ду́ши на́ша.

 

Кондак благоверному князю Даниилу Московскому

глас 4

Избра́нный Бо́гом от чресл роди́тельских/ и воспита́нный от младе́нчества в зако́не Госпо́дни в му́жа соверше́нна/ и Про́мыслом Вы́шняго, имени́таго гра́да Москвы́ насле́дие кня́жества прие́м,/ ве́рен строи́тель благочести́вым лю́дем твои́м показа́лся еси́, Богоблаже́нне Дании́ле,/ и́хже о́бразом свои́м наставля́я/ и поуча́я за́поведем Госпо́дним вы́ну,/ путе́м, веду́щим в живо́т ве́чный, при́сно ше́ствуя,/ Небе́снаго Ца́рства дости́гл еси́,// иде́же со а́нгельскими водворя́яся ли́ки, пое́ши Бо́гу: Аллилу́ия.

(Перевод: Избранный Богом от рождения и воспитанный с младенчества в законе Господнем до зрелости мужа совершенного (Еф.4:13) и Промыслом Всевышнего Бога получивший наследство княжения славного города Москвы, ты оказался верным управителем благочестивым людям твоим, в Боге блаженствующий Даниил, их же образом своим воспитывая и поучая всегда заповедям Господним, путем, ведущим в жизнь вечную, непрестанно идя, Небесного Царства ты достиг, где с ангельским пребывая хором, поёшь Богу: «Аллилуия».)

 

Ин кондак благоверному князю Даниилу Московскому

глас 8

Я́ко Богонасажде́нное и Богоразу́мное дре́во в Росси́и возра́сл еси́/ и многопло́дием Богоподо́бных доброде́телей твои́х утучня́еши сердца́ благочести́вых. / Те́мже в кре́пости по́мощи твоея́, преблаже́нне Дании́ле,/ от вся́ких нас бед свободи́,// да пое́м при́сно: Аллилу́ия.

 

Ин кондак благоверному князю Даниилу Московскому на обретение мощей

глас 6

Е́же по о́бразу соблю́д непрело́жно,/ и я́же в ми́ре тле́нная оста́вив,/ со а́нгельскими ли́ки предстои́ши Христу́,/ преподо́бне кня́же Дании́ле,/ ника́коже забыва́я чад твои́х,/ но ми́лостивно посеща́я и глаго́ля им:// аз е́смь с ва́ми и никто́же на вы.

 

Кондак благоверному князю Даниилу Московскому на обретение мощей

глас 8

Красоту́ ми́ра сего́, княже́ние и сла́ву я́ко вре́менная помышля́я,/ и сего́ ра́ди благоче́стно в ми́ре пожи́л еси́, блаже́нне кня́же Дании́ле,/ ми́лостию, и моли́твами, и и́ночеством Бо́гу угоди́в,/ и по преставле́нии свое́м чуде́с дар прии́м от Христа́ Бо́га,/ и свети́льник яви́ся пресве́тлый, просвеща́я свои́ми чудесы́,/ приходя́щим с ве́рою подае́ши ско́рое здра́вие и от бед избавля́еши. / Те́мже Христо́ва Це́рковь пе́сньми сла́вит тя, благочести́вый кня́же Дании́ле,// ца́рствующему твоему́ гра́ду Москве́ вели́кое утвержде́ние.

 

Величание благоверному князю Даниилу Московскому

Ублажа́ем тя,/ благове́рный кня́же Дании́ле,/ и чтим святу́ю па́мять твою́,/ ты бо мо́лиши о нас// Христа́ Бо́га на́шего.

 

Молитва благоверному князю Даниилу Московскому

Це́ркве Христо́вы похвало́ высо́кая, гра́да Москвы́ стено́ необори́мая, держа́вы Росси́йския Боже́ственное утвержде́ние, преподо́бне кня́же Дании́ле! К ра́це моще́й твои́х притека́юще, усе́рдно мо́лим тя: при́зри на нас, па́мять твою́ воспева́ющих и с ве́рою под кров моли́тв твои́х прибега́ющих. Проле́й те́плое твое́ хода́тайство ко Спа́су всех, я́ко да утверди́т ми́ром страну́ на́шу, гра́ды и ве́си ея́ и оби́тель сию́ до́бре да сохрани́т, благоче́стие и любо́вь в лю́дех твои́х насажда́я, зло́бу же, междоусо́бие и нра́вов развраще́ние искореня́я. Всем же нам вся блага́я ко вре́менному животу́ и ве́чному спасе́нию да́руй моли́твами твои́ми, я́ко да прославля́ем ди́внаго во святы́х Свои́х Христа́, Бо́га на́шего, во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

Молитва вторая благоверному князю Даниилу Московскому

О, уго́дниче Бо́жий, святы́й благове́рный кня́же Дании́ле, са́да Христо́ва благово́нный цве́те, не́ба церко́внаго кро́ткая звездо́, земли́ на́шея небе́сный у́ме, гра́да Москвы́ и держа́вы на́шея му́дрый зда́телю. Те́плый к Бо́гу моли́твенниче, ско́рый в по́мощи, ми́лостивый в ну́ждах, к тебе́ припа́даем и тебе́ мо́лимся: бу́ди предста́тель наш пред Престо́лом Бо́жия сла́вы неусы́пный. Собери́ нас друг ко дру́гу, да печа́ли бли́жняго своего́ ки́йждо любо́вию нелицеме́рною приобща́ется. Онебеси́ ум наш, да, и́го тя́жкое земны́х попече́ний отве́ргше, бре́мя ле́гкое Христо́ва Ева́нгелия возлю́бим. Откры́й о́чи на́ши, да у́зрим нетле́нную красоту́ Госпо́дню и да не отчужде́ни бу́дем жи́зни Бо́жия. Ти́хость Ду́ха Бо́жия да соблюде́т се́рдце на́ше. Весна́ покая́ния да укра́сит дела́ на́ша. Кня́же ми́лостивый и ще́дрый, сохрани́ страну́ на́шу, град твой и зде моля́щихся тебе́ от вся́кия напа́сти, от враг ви́димых и неви́димых, от губи́тельства и гла́да, от междоусо́бныя ра́спри и внеза́пныя сме́рти. Отве́рзи нам две́ри милосе́рдия Бо́жия и изба́ви нас от вся́каго зла. Под кре́пкий покро́в благосты́ни твоея́ прибега́юще, мо́лим: бу́ди нам ти́хое приста́нище в ско́рбех. Остени́ нас моли́твами твои́ми. Соблюди́ нас от паде́ний грехо́вных и заблужде́ний, да се́рдцем сокруше́нным, ду́хом смире́нным в печа́ли и ра́дости при́сно зове́м: Го́споди, предста́тельством преподо́бнаго Твоего́ поми́луй нас. Ами́нь.

 

Молитва третья благоверному князю Даниилу Московскому

О, преподо́бне кня́же Дании́ле, к ико́не твое́й притека́юще, усе́рдно мо́лим тя: при́зри на нас (имена), с ве́рою под кров моли́тв твои́х прибега́ющих. Проле́й те́плое твое хода́тайство ко Спа́су всех, я́ко да утверди́т ми́ром прихо́д сей и храм сей до́бре да сохрани́т, благоче́стие и любо́вь в лю́дех правосла́вных насажда́я, зло́бу же, междоусо́бие и нра́вов развраще́ние искореня́я; всем же нам вся блага́я ко вре́менному животу́ и ве́чному спасе́нию да́руй моли́твам твои́ми, я́ко да прославля́ем ди́внаго во святы́х свои́х Христа́ Бо́га на́шего вку́пе со Отце́м и Святы́м Ду́хом во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Икуменизъм в развитие - след като Б"ПЦ" напусна ССЦ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑