Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 22 октомври...
Голготски кръст

09 октомври по православния календар - Св. праведен праотец Авраам и неговия племенник Лот. Св. апостол Яков Алфеев - от дванадесетте апостоли. Св. преподобни Андроник и Атанасия. Св. преподобни Петър. Св. Поплия Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 16.08.2016 г. / 05:40:21 
Вяра
16.08 по еретическия, †03 август по православния календар - свети преподобни Исакий, Далмат и Фавст. Свети преподобни Козма. Св. преподобни Антоний Римлянин

imageЖитие на св. преподобни Исаакий, Далмат и Фавст

Преподобни Далмат живял при царуването на Теодосий Велики [1], служел във войската [2] и се ползвал с уважението на царя. След това, презирайки всичко светско заради Бога, той оставил жена си и децата си [3]; вземайки със себе си само сина си Фавст, той отишъл при преподобни Исаакий, който имал обител близо до Константинопол; тук те били постригани в монашески чин от преподобни Исаакий и двамата водели богоугоден живот, постоянно спазвайки строг пост.

Когато преподобният Исаакий [4] вече достигнал дълбока старост и почувствал приближаването на смъртта, повикал братята, давайки им последно наставление, и поставил за игумен преподобния Далмат, по чието име и самата обител по-късно била наречена Далматска [5].

Преподобният Далмат бил ръкоположен за свещеник от Цариградския патриарх Атик [6]. Той прекарал живот, изпълнен с въздържание, и веднъж през Великия пост не вкусил храна в продължение на четиридесет дни [7]; с пост и молитва преподобни Далмат побеждавал бесовската сила.

Той се подвизавал и против видимите служители на беса - еретиците несториани, хулещи Пречистата Божия Майка [8]: преподобни Далмат бил деен помощник на отците от Третия Вселенски събор в Ефес (431), заседавал при цар Теодосий Младши в Ефес, с това преподобни Далмат си спечелил любовта на царя и на светите отци, които го направили архимандрит на Далматската обител.

Отдавайки по този начин целия си живот на служене на Бога, преподобни Далмат отишъл във вечността в дълбока старост [9]. -

Преподобни Фавст, подобно на своя баща, бил велик подвижник, строго спазвал монашеските завети и особено поста [10]. Завършвайки земния си живот, той се преселил във вечните обители и в безсмъртния живот и бил причислен към лика на преподобните отци.

По молитвите на преподобните и богоносни наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, 
помилуй нас. Амин.

 

[1] Теодосий Велики - император 379-395 г.

[2] Във втори гвардейски полк, които тогава се наричали схоларии.

[3] Дъщерите си.

[4] За богоугодния живот на преподобни Исаакий и великата му ревност по вярата, подтикнала го към безстрашно изобличение на нечестивия цар Валент, на когото предсказал гибел, и за блажената му кончина се разказва подробно в житието му на 30 май; желаещият може да го прочете там.

[5] Преподобни Исаакий починал в 383 г.

[6] Според други, по-достоверни сведения, преп. Далмат бил поставен за настоятел на обителта от патриарх Нектарий (381-397), а не от Атик (408-425).

[7] А след това, след като приел храна, 43 дена до празника Възнесение Христово той прекарал в екстаз, удостоил се с божествени видения и разказал на какви места се намирали трима братя от тяхната обител, които били на празника в църквата на Макавеите, с което си спечелил всеобща слава. Свети патриарх Прокъл (434-446), още докато преподобни Далмат бил жив, твърде много го хвали в писмо до Иоан Антиохийски.

[[8] Еретиците несториани утвърждавали, че не следва да наричаме Пресветата Дева Мария Богородица, защото Тя е родила не Бога, а само човек, с когото, без Нейно участие, се съединило Словото Божие, предвечно родено от Отца; човекът Иисус, роден от Мария, бил само вместилище на Божеството и оръдие на нашето спасение; този човек, чрез слизането на Светия Дух, станал Христос, тоест помазаник, и Словото Божие пребъдвало в особено нравствено или относително съединение с него. Несторианската ерес била осъдена на III Вселенски събор в 431 г.

[9] Времето на смъртта на преп. Далмат не е известно с точност; можем само да кажем, че той живял още при св. Прокъл, патриарх Константинополски (виж бел. 7). Свети Димитрий Ростовски казва, че според неиздаденото житие на Исаакий, Далмат и Фавст, свети Далмат починал не по-рано от 90-годишна възраст на 2 август, бил погребан на 3 август при патриарх Прокъл, следователно след 434 г. и вероятно около 440 г.

[10] За живота на преп. Далмат не са се запазили подробности.

 

 

Тропарь преподобных Исаакия Далмата и Фавста

глас 4

Боже отец наших,/ творяй присно с нами по Твоей кротости,/ не отстави милость Твою от нас,/ но молитвами их// в мире управи живот наш.

Кондак, глас 2:

Пощением воссиявшия яко светила, и ереси развратившия верою, песньми Исаакия восхвалим, и с Далматом Фавста, яко Христовы угодники, Того молящи о всех нас.

(От поста просияли като светила и потъпкали ереста с вяра, да възхвалим с песни Исаакий и Фавст с Далмат като Христови угодници, Него молещи за всички нас.)

 

Св. преподобни Козма, скопец отшелник


В книгата Лимонар* се среща следният разказ на презвитера на Византийския манастир авва Василий за преподобни Козма.

- По време на пребиваването ми в Антиохия - разказва презвитерът - от Иерусалим дойде при светейшия патриарх Григорий авва Козма, скопец от Фаранската лавра**. Той беше строг постник, твърд пазител на църковните догмати, отлично познаващ Светото Писание.

Няколко дни след пристигането си в Антиохия старецът се преставил; патриархът заповядал да положат честното му тяло в неговия манастир, където бил погребан един епископ.

Веднъж отидох на гроба на светия старец, за да се поклоня на праха му и тук видях един просяк, който просеше милостиня от излизащите от църквата. Като ме видя, той три пъти се поклони на гроба и като произнесе иерейската молитва за упокоение на преставилия се, ми каза:

- Авва, велик е старецът, когото погребахте тук преди два месеца.

- Откъде знаеш? - попитах го.

Той отговори:

- Дванадесет години бях разслабен - казвам истината, не лъжа - и чрез този старец Господ ми дари изцеление. Когато се намирам в скръб, той идва и ме утешава, давайки ми облекчение. Няма да скрия от тебе и друго чудо с него: от самия ден, в който го погребахте, всяка нощ чувам как той казва на епископа: "Не се докосвай до мене и не се приближавай, еретико, ти си враг на светата вселенска църква."

Като изслушах това, аз отидох при патриарха и му предадох разговора си с просяка; заедно с това помолих патриарха да вземе тялото на стареца и да го положи на друго място. Но светейшият патриарх отговори:

- Вярвай ми, сине мой, еретикът не може да причини никаква вреда на свети Козма: всичко, което ми разказа, се е случило поради това, че от нас не бе скрита ревността за вярата и добродетелта на стареца и за да се открие нечестието на епископа, и да не се почита като православен.

Същият презвитер Василий предава и друг разказ за преподобни Козма:

- Аз дойдох при него в лаврата и старецът ми разказа за себе си, че веднъж му дошла на ум мисълта: какво означават думите на Господа, отправени към учениците Му: "който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож" (Лук. 22:36) и отговорът Му:"достатъчни са", когато те казали "тук има два ножа" (Лук. 22:38). Дълго размишлявал старецът над тези изречения на Господа и като не стигнал до никакво решение, по обяд се отправил към лаврата Пирг при авва Теофил, за да го помоли за обяснение. По пътя, минаващ през пустинята, приближавайки се към Каламон, той видял грамадна змия, слизаща от Каламонската планина; змията била толкова голяма, че с тежестта си оставяла дълбока следа по земята, а извивките на тялото й образували големи дъги; в това време тя пресичала пътя на стареца. Разбирайки козните на дявола, искащ да накара преподобния да се откаже от намерението си, старецът се въоръжил с молитва и без страх продължил пътя си: запазван от Божията сила, той без никаква вреда, като през врата, преминал под извивките от тялото на змията. Като стигнал при авва Теодор, той му задал въпроса си и чул от него следния отговор:

- Двата ножа означават двата вида богоугоден живот - деятелност или труд и съзерцание или потопяване на ума в богомислие и молитва, който притежава тези две добродетели, той е съвършен човек.

Към разказите си за преподобни Козма презвитер Василий добавил и следното:

- По време на десетгодишното ми пребиваване във Фаранската лавра преподобни Козма, при когото дойдох в самото начало на своя монашески живот, постоянно ме наставляваше с боговдъхновените си беседи; веднъж, разсъждавайки с мене за спасението на душата, той приведе един израз от словата на свети Атанасий Велики*** и при това отбеляза:

- Когато чуеш или намериш в книга някакъв израз от свети Атанасий, ако нямаш хартия, запиши го върху дрехата си.

Такова уважение имал преподобният Козма към великите отци и учители на църквата: с тях и той, след завършването на своя богоугоден живот на земята, получил дял във вечния живот по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото с Отца и Светия Дух подобава слава сега и во веки.

На този ден е и преставянето на преподобни Антоний Римлянин в Новгород в 1147 година.

 

* Лимонар (гр. λειμωνάρειον - ливада, пасище) - широко разпространено агиографско съчинение на Иоан Мосх, гръцки монах († 662 г.). Пътешествайки по манастирите на Палестина, Сирия, Египет, Кипър, Константинопол и Рим, Мосх събрал множество разкази за живота на християнските подвижници, както и много от техните изречения и нравствени поучения; всички тези сведения той изложил в своя "Лимонар". Бел.ред.

** Лавра - от гр. език част от града, уличка - означава ред келии, разположени около жилището на настоятеля във вид на малки улички и заградени с ограда или стена. Монасите в лаврите водели отшелнически начин на живот и се подвизавали всеки в своята келия, събирайки се за богослужения в първия и последния ден от седмицата, а в останалите, пазейки строго безмълвие; животът в лаврите бил много по-труден, отколкото в другите обители. От дълбока древност названието лавра се дава на многолюдните и важни по значение манастири. То се появило най-напред в Египет, а след това и в Палестина. Бел.ред.

*** Свети Атанасий, архиепископ Александрийски, ревностен деятел за защита на православието от еретиците ариани, много претърпял от тях и починал в 373 г. От свети Атанасий останали нравоучителни и догматически съчинения по тълкуване на Свещеното Писание.

 

На този ден е и преставянето на преподобни Антоний Римлянин в Новгород в 1147 г.

 

imageПРЕПОДОБНЫЙ АНТОНИЙ РИМЛЯНИН

Преподобный Антоний Римлянин родился в Риме в 1067 году от богатых родителей, державшихся православного исповедания веры, и был воспитан ими в благочестии. Лишившись родителей в 17 лет, он принялся за изучение писаний отцов на греческом языке. Затем он раздал часть наследства нищим, а другую вложил в деревянную бочку и пустил ее в море. Сам же принял пострижение в одном из пустынных скитов, где прожил 20 лет. Гонение со стороны латинян на православных принудило братию разойтись. Преподобный Антоний скитался, переходя с места на место, пока не нашел на пустынном берегу моря большой камень, на котором целый год прожил в посте и молитве. Страшная буря, разыгравшаяся 5 сентября 1105 года, сорвала камень, на котором находился преподобный Антоний, и понесла его в море. Под праздник Рождества Пресвятой Богородицы камень остановился в 3 верстах от Новгорода на берегу реки Волхова при селе Волховском. Событие это засвидетельствовано в новгородских летописях. На этом месте преподобный, с благословения святителя Никиты Затворника († 1109), основал монастырь в честь Рождества Пресвятой Богородицы. На другой год рыболовы выловили бочку с наследством преподобного Антония, пущенную в море много лет назад. Указав, что находилось в бочке, преподобный забрал бочку и купил для обители земли. Духовное подвижничество сочеталось в обители с напряженной трудовой деятельностью.

Преподобный Антоний заботился, чтобы из монастырских доходов оказывалась помощь нищим, сиротам и вдовам. В 1117 году преподобный начал каменное строительство в монастыре. До наших дней сохранился собор в честь Рождества Пресвятой Богородицы, построенный при жизни преподобного в 1117-1119 гг. известным новгородским зодчим Петром, с фресковыми росписями 1125 г. В 1131 году святитель Нифонт Новгородский поставил преподобного Антония игуменом монастыря. Скончался он 3 августа 1147 года и был погребен святителем Нифонтом.

Прославлен преподобный Антоний в 1597 году. Первоначальное житие преподобного Антония Римлянина было написано вскоре после его кончины учеником и преемником по игуменству священноиноком Андреем, а обработка жития, сказание об обретении мощей и похвальное слово - пострижеником Антониева монастыря, иноком Нифонтом, в 1598 году (издано в "Православном собеседнике", Казань, 1858, май-июнь). Сохранились духовная и купчая грамоты преподобного Антония, изданные неоднократно.

 

Тропарь преподобного Антония

глас 4

Ветхий Рим, отечество твое, оставив,/ на камень, яко на легкий корабль, возшел еси/ и на нем паче естества, аки безплотен, по водам шествовал еси,/ промышлением Божественнаго разума направляемь,/ Великаго Новаграда достигл еси/ и, обитель в нем сотворив,/ тело твое в ней предложил еси, яко дар освящен. / Тем молим тя, отче Антоние:// моли Христа Бога, да спасет души наша.

 

Ин кондак преподобного Антония Римлянина

глас 2

Яко звезда, возсиял еси от Рима,/ и, дошед Богоспасаемаго Великаго Новаграда,/ ту в нем обитель сотворил еси,/ и, церковь поставив,/ созва инок множество. / С нимиже моли о нас, чтущих память твою, да зовем ти:/ радуйся, преподобне отче Антоние.

 

Кондак преподобного Антония

глас 8

Римское воспитание, Великому же Новуграду благодатное процветение,/ многими бо труды и подвиги в нем Богу угодил еси. / Сего ради чудес дарований от Него сподобился еси,/ и тело твое многими леты соблюде нетленно. / Мы же, сие лобызающе, радостно от души вопием ти:// радуйся, отче Антоние.

 

Молитва преподобному Антонию Римлянину

Пастырю предобрый и наставниче наш, преподобне отче Антоние! Ты во плоти еще сый, Божественным мановением управляемь, ветхий Рим отечество твое и род твой оставил еси, и оттуду чудесным по водам на камени, яко на легцем корабли, пришествием твоим семо освятил еси град сей, и в нем храм Божией Матери воздвигл еси, труды же и подвиги твоими просветил еси обитель твою , еяже и основание тобою бысть, умножил еси в ней чада твоя, образом добрых дел и учением наставляяй их; тем и нетлением мощей твоих и чудес сиянием прослави тя Бог, Емуже безплотен со безплотными предстоя радуешися, и, радуяся, о притекающих к чудотворней раце твоей, и мощи твоя усты же и сердцем лобызающих молишися: ты и ныне, яко имеяй дерзновение ко Владыце Христу, буди молитвенник и ходатай о предстоящих сих рабех твоих, честному твоему образу кланяющихся, и просящих от тебе милостиваго заступления. Ей молим тя, слуго Христов и угодниче, главы и сердца наша преклоняюще тебе; не презри убогаго сего моления нашего, но призри на ны милостивно, коегожды потребу исполняя: болящим здравие, путешествующим в пути благопоспешество, плавающим скорое и безбедное плавание даруя: нас от всяких бед, внезапно находящих, сохрани; да вси твоими молитвами на земли богоугодно поживем, и небеснаго царствия наследники будем, достойны славословити Всесвятую Троицу, Отца, и Сына, и Святаго Духа, в безконечные веки. Аминь.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑