Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилитическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 25 юни...

†12 юни по църковния календар - Св. преподобни Онуфрий Велики Египетски (IV). Св. преп. Петър Атонски Прочети повече

1876г. е починал Йонко Карагьозов Прочети повече

1905г. е починал Атанас Димитров - Бабата Прочети повече

1930г. е роден Георги Черкелов Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
13.10.2015 г. / 19:35:46 
Истинската история
Кой измисли лагерите на смъртта

imageИзобретатели на концентрационните лагери са английските джентълмени в периода на втората Англо-бурска война 1899-1902 г., а конкретната личност, измислила концлагера, е благородният английски лорд, произхождащ от англосаксонската аристокрация, управлявaла още преди нормандското завоевание Англия (XI век), и гордо носещ титлата първи ърл на графство Кичънър, генерал Хорейшо Хърбърт Кичънър (Horatio Herbert Kitchener, 1850-1916), от самото начало на Англо-бурската война началник щаб, а от 5 юни 1900 г. - главнокомандващ английските войски в Южна Африка.

Англичаните не можели да се справят с партизанските отряди на бурите с военни средства, и едва заел длъжността командир на “ограничения контингент” на британските войски в Южна Африка, Кичънър, за да лиши бурските партизани от каквато и да е поддръжка и снабдяване с продоволствия от мирното население, решил напълно да изолира това мирно население, а същевременно и да го използва като заложник, за да оказва психологически натиск върху бурските партизани.

Всички бурски жени, деца, старци и болни мъже (а всички здрави се сражавали в партизанските отряди) били концентрирани в специално създадени и оградени с бодлива тел охранявани лагери (тогава и се появил терминът “концентрационен лагер”).

Отличителна черта на англосаксонците е старателната грижа за собствения им имидж, и за мерзките си постъпки те винаги намират благородни и красиви названия и обяснения (спомнете си, например, че американците и англичаните нападнаха Ирак за спасение на иракския народ от диктатурата на Садам Хусейн и за установяване на демокрацията в Ирак, а за нефта никой даже не спомена).

imageСъщото било и в случая с концлагерите. След като световната общественост научила за гениалното изобретение на лорд Кичънър, англичаните веднага решили да си създадат  благороден имидж, и британското правителство публикувало официално разяснение, че целта на създаването на концентрационните лагери е “осигуряване безопасността на мирното население на бурските републики”, а самите лагери били преименувани в “Места за спасение”. От кого са спасявали мирното население, така и останало неизвестно. Затворените в концлагерите, пардон, в “местата за спасение”, започнали да бъдат наричани ”гости на британското правителство”.

Така че според официалната английска версия, не са вкарали жените и децата зад бодливата тел, а са ги поканили на гости. Само не можеш да си тръгнеш - добрият домакин стои с винтовка на входа и не те пуска - погостувайте ни, казва, още.

През пролетта на 1901 г. британските концентрационни лагери съществували практически на цялата окупирана територия на бурските републики Трансваал и Оранжевата свободна държава -  Йоханесбург, Клерксдорп, Мидълбург, Почефстром, Барбъртън, Хайделбург, Стандъртън, Феринихинг, Фолксрюс, Мафекинг, Айрин, а също така в Капската колония (в Порт Елизабет).

Общо в концентрационните лагери англичаните затворили 200 000 души, което било около половината от бялото население на бурските републики. От тях около 26 000 души, по най-скромни изчисления, загинали от глад и болести, от тях 50% били деца на възраст до 16 години, а сред децата на възраст до осем години загинали 70% от малолетните “гости на британското правителство”.

Понякога при англичаните се случвали истински “грешки по Фройд” - в някои официални документи бавно съобразяващи чиновници, които не разбирали високата материя на официалната пропаганда, пишели всичко, както си е, и “гостите” изведнъж започвали да се наричат “военнопленници”, като сред “военнопленниците” били записвани даже малки деца! Например, в един от документите на Англо-бурската война било написано, че “в Порт Елизабет умря военнопленникът Д. Херцог на осем години” (това бил синът на бурския генерал Джеймс Херцог).

В крайна сметка концлагерите свършили мръсната си работа, и бурските партизани, опасявайки се, че жените и децата им напълно ще измрат от глад и болести, се съгласили на мирни преговори, и Англо-бурската война завършила през май 1902 г. с капитулация на бурите.

Източник: "Литературен свят"

 ↑