Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Септември 2020
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
Днес 26 септември е 13 септември 2020 по църковния календар
Голготски кръст

Предпразненство на Въздвижение на Честния Кръст. Св. свещеномъченик Корнилий Стотник, епископ. Обновление на Иерусалимския храм Възкресение Христово. Св. мъченици Гордиан, Макровий, Илия, Зотик, Лукиан и Валериан. Св. преподобни Петър от Атроя. Св. мъченици Селевк, Стратоник, Кронид, Леонтий и Серапион Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 13.10.2015 г. / 19:35:46 
Истинската история
Кой измисли лагерите на смъртта

imageИзобретатели на концентрационните лагери са английските джентълмени в периода на втората Англо-бурска война 1899-1902 г., а конкретната личност, измислила концлагера, е благородният английски лорд, произхождащ от англосаксонската аристокрация, управлявaла още преди нормандското завоевание Англия (XI век), и гордо носещ титлата първи ърл на графство Кичънър, генерал Хорейшо Хърбърт Кичънър (Horatio Herbert Kitchener, 1850-1916), от самото начало на Англо-бурската война началник щаб, а от 5 юни 1900 г. - главнокомандващ английските войски в Южна Африка.

Англичаните не можели да се справят с партизанските отряди на бурите с военни средства, и едва заел длъжността командир на “ограничения контингент” на британските войски в Южна Африка, Кичънър, за да лиши бурските партизани от каквато и да е поддръжка и снабдяване с продоволствия от мирното население, решил напълно да изолира това мирно население, а същевременно и да го използва като заложник, за да оказва психологически натиск върху бурските партизани.

Всички бурски жени, деца, старци и болни мъже (а всички здрави се сражавали в партизанските отряди) били концентрирани в специално създадени и оградени с бодлива тел охранявани лагери (тогава и се появил терминът “концентрационен лагер”).

Отличителна черта на англосаксонците е старателната грижа за собствения им имидж, и за мерзките си постъпки те винаги намират благородни и красиви названия и обяснения (спомнете си, например, че американците и англичаните нападнаха Ирак за спасение на иракския народ от диктатурата на Садам Хусейн и за установяване на демокрацията в Ирак, а за нефта никой даже не спомена).

imageСъщото било и в случая с концлагерите. След като световната общественост научила за гениалното изобретение на лорд Кичънър, англичаните веднага решили да си създадат  благороден имидж, и британското правителство публикувало официално разяснение, че целта на създаването на концентрационните лагери е “осигуряване безопасността на мирното население на бурските републики”, а самите лагери били преименувани в “Места за спасение”. От кого са спасявали мирното население, така и останало неизвестно. Затворените в концлагерите, пардон, в “местата за спасение”, започнали да бъдат наричани ”гости на британското правителство”.

Така че според официалната английска версия, не са вкарали жените и децата зад бодливата тел, а са ги поканили на гости. Само не можеш да си тръгнеш - добрият домакин стои с винтовка на входа и не те пуска - погостувайте ни, казва, още.

През пролетта на 1901 г. британските концентрационни лагери съществували практически на цялата окупирана територия на бурските републики Трансваал и Оранжевата свободна държава -  Йоханесбург, Клерксдорп, Мидълбург, Почефстром, Барбъртън, Хайделбург, Стандъртън, Феринихинг, Фолксрюс, Мафекинг, Айрин, а също така в Капската колония (в Порт Елизабет).

Общо в концентрационните лагери англичаните затворили 200 000 души, което било около половината от бялото население на бурските републики. От тях около 26 000 души, по най-скромни изчисления, загинали от глад и болести, от тях 50% били деца на възраст до 16 години, а сред децата на възраст до осем години загинали 70% от малолетните “гости на британското правителство”.

Понякога при англичаните се случвали истински “грешки по Фройд” - в някои официални документи бавно съобразяващи чиновници, които не разбирали високата материя на официалната пропаганда, пишели всичко, както си е, и “гостите” изведнъж започвали да се наричат “военнопленници”, като сред “военнопленниците” били записвани даже малки деца! Например, в един от документите на Англо-бурската война било написано, че “в Порт Елизабет умря военнопленникът Д. Херцог на осем години” (това бил синът на бурския генерал Джеймс Херцог).

В крайна сметка концлагерите свършили мръсната си работа, и бурските партизани, опасявайки се, че жените и децата им напълно ще измрат от глад и болести, се съгласили на мирни преговори, и Англо-бурската война завършила през май 1902 г. с капитулация на бурите.

Източник: "Литературен свят"

 ↑