Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилитическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 22 август...
Голготски кръст

09 август по църковния календар - Св. апостол Матeй. Св. мъченик Антоний. Св. мъченици Иулиан, Маркиан и на другите, пострадали с тях за светите икони. Св. преподобни Псой Прочети повече

1871г. е роден Генерал Иван Луков Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
01.10.2015 г. / 18:19:46 
Вяра
11.05 по еретическия, †28 април по църковния календар - Св. апостоли Иасон и Сосипатър и света мъченица Керкира девица. Св. мъченици Максим, Дада и Квинтилиан. Св. Кирил, епископ Туровски

imageВ памет на светите апостоли Иасон и Сосипатър и света мъченица Керкира девица

Свети апостол Иасон по произход бил от град Тарс, той бил първият християнин в този град, а свети апостол Сосипатър бил родом от Ахая. Като се присъединили към светата Христова вяра, те станали ученици на свети апостол Павел, който в посланието до Римляните ги нарича дори сродници. Иасон бил поставен за епископ в своя роден град, а Сосипатър приел върху себе си ръководството на Иконийската църква; двамата доблестно пасели и преумножавали своите стада. Като се отправили на запад, те достигнали остров Керкира и съградили там прекрасна църква на името на свети първомъченик Стефан, извършвали в нея богослужение и присъединили мнозина към Христовата вяра. Наклеветени пред Керкилин, царя на острова, те били затворени в тъмница, където имало седем разбойници: Саторний, Иакисхол, Фаустиан, Януарий, Марсалий, Евфрасий и Мамий. Светите апостоли ги привлекли с боговдъхновените си думи към светата вяра и от вълците направили овци. Тогава царят заповядал да нагорещят в един котел смола, сяра и восък и да хвърлят там тези седем новопросветени затворници. Така те получили мъченическа кончина и венци от Господа. Повярвал в Христа и стражът на тъмницата. Затова му отсекли първо лявата ръка, след това двата крака, и накрая, когато той не престанал да призовава Христовото име, и главата. И той се причислил към лика на светите мъченици. А светите апостоли Иасон и Сосипатър царят извел от тъмницата и ги предал за мъчение на княз Киприан. Той ги вързал здраво и отново ги отпратил в тъмницата.

Като гледала от своите палати това страдание на светите мъченици и като узнала, че те страдат за Христа, дъщерята на царя, на име Керкира, обявила, че и тя е християнка, свалила от себе си скъпоценните украшения и ги раздала на бедните.

Като научил за това, баща се преизпълнил с дълбока скръб и положил всякакви усилия, за да я отвърне от Христовата вяра. Когато всичко се оказало безуспешно, царят в силната си ярост я затворил в отделна тъмница и заповядал да я предадат за безчестие на един блудник - Мурин. Когато Мурин се приближил към вратите на тъмницата, внезапно дотичала една мечка, хванала го и започнала да го разкъсва. Като чула шума и през прозореца видяла какво става, затворената в тъмницата царска дъщеря прогонила звяра с Христовото име, излекувала раните на Мурин и като му разкрила истините на светата вяра, го направила християнин.

- Велик е християнският Бог! - гръмко възклицавал Мурин и като претърпял заради това страшни мъчения, свършил в страдания и застанал пред Господа в сонма на мъчениците. Тогава царят заповядал на войниците да натрупат около тъмницата дърва и да ги запалят, та заедно с тъмницата да изгори и дъщеря му. Направили каквото било заповядано и тъмницата изгоряла. Но девицата останала жива и невредима. Огънят не я докоснал. Като видели това чудо, мнозина от народа повярвали в Христа.

Накрая светицата била окачена от мъчителите на едно дърво, задушена с отровен дим, прободена със стрели и така предала духа си на Бога. След нейната кончина царят започнал да преследва вярващите в Христа. Те, като се бояли от мъченията, избягали на съседния остров и се укривали там. Като научил за това, царят сам отплувал на този остров, с намерението да ги накаже със страшни мъки. Но когато се намирал в открито море, преследван от Божия гняв, потънал в морските дълбини, както някога фараонът. Християните, избавени от този мъчител, възнесли към Господа благодарствени песнопения. Светите апостоли Иасон и Сосипатър, освободени от тъмницата, необезпокоявани учели народа на Божието слово.

Когато на престола се възкачил друг цар и научил за светите апостоли, ги хванал, заповядал да сварят в железен котел смола, сяра и восък и да хвърлят там светиите. Но апостолите, по Христовата благодат, стоели в котела невредими, а мнозина от неверниците наоколо, били обгорени от огъня. Други, като видели това чудо, повярвали в Христа. Като повярвал и самият цар, с ридание възкликнал:

- Боже Иасонов и Сосипатров, помилвай ме!

Тогава светите апостоли, като събрали всички повярвали, ги научили на Божието слово и, като наставили и царя, го кръстили в името на Отца, Сина и Светия Дух и му дали името Севастиян. След няколко дни синът на царя се разболял и умрял. Тогава светите апостоли, като се помолили на Бога, го възкресили от мъртвите. Те извършили и много други чудеса и построили заедно с царя благолепни църкви. Като извършил своя свят подвиг и преумножили Христовото стадо, апостолите на преклонна възраст починали и заминали радостно при Христа Бога.

 

Тропарь апостолам

глас 3

Апо́столи святи́и,/ моли́те Ми́лостиваго Бо́га,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

(Апостолы святые, молите милостивого Бога, да подаст душам нашим прощение прегрешений.)

 

Кондак апостолам Иасону и Сосипатру

глас 4

Яви́стеся, я́ко зве́зды пресве́тлыя,/ просвеща́юще всю вселе́нную све́том пропове́дания,/ апо́столи Боже́ственнии/ Иа́соне и Сосипа́тре,// спаса́йте ве́рою чту́щих вас.

(Явихте се като пресветли звезди, просвещаващи цялата вселена със светлината на проповедта, Иасоне и Сосипатре, божествени апостоли. Спасявайте тези, които с вяра ви почитат.)

 

Страдание на светите мъченици Максим, Дада и Квинтилиан

На втората година от царуването на нечестивите римски императори Диоклитиан и Максимиан, при наместниците Тарквиний и Гавиний, дяволът излял страшен гняв върху християните. От тези царе и наместници излязло такова нареждане:

- Макар и да знаем, че всички наши поданици благоговейно почитат боговете, обаче загрижени за благото на държавата, молим и убеждаваме всички, които живеят понастоящем в земите на Римската империя, с всички сили да почитат и обичат боговете, и останалите да се стараят да убеждават същото. Ако се намери такъв, който спомене името Христово където и да било, той подлежи на нашия гняв.

Като чули тази заповед, всички побързали да се съберат и да принесат, съгласно заповедта, жертви на боговете и да приветстват управниците си с тези думи:

- Радост и дълголетно здраве на нашите владетели поради тази им грижа за почитане на боговете!

Наместникът Тарквиний казал на събралите се:

- Като виждаме вашето усърдие, ви молим утре да се съберете, да принесем заедно жертви на боговете; сега се повеселете с нас и починете от дългия път, а утре, след жертвоприношението, нека всеки да се завърне в своя град.

На сутринта всички се събрали, устроили мерзък пред Бога празник, принасяйки жертви на идолите, и били пуснати от Тарквиний да се завърнат по домовете си. На следващия ден един от нечестивите идолопоклонници доложил на Тарквиний:

- В града има трима мъже, които вчера не се подчиниха на вашата заповед и не принесоха жертви, а за себе си казват, че се покланят на Единия Бог, Който е на небесата.

Тарквиний веднага изпратил слугите си да заловят непокорните. Намерили ги в селото Озовия да се молят на Бога, слугите ги оковали във вериги и бързо ги откарали в град Доростол, където по това време случайно били и двамата наместници. Било вечер, когато пристигнали в града и съобщили за заловените християни. Тарквиний заповядал да пазят затворниците до сутринта. Светиите през цялата нощ се молили и възклицавали:

- Господи наш Иисусе Христе! Изпрати ни от небесата Твоята сила на помощ, за да победим нашите врагове, и ни удостой по Твоята благост да приемем венци на победа.

На сутринта Тарквиний и Гавиний седнали на съдилището и заповядали да изправят пред тях заловените християни. Като ги видял, Тарквиний запитал:

- Тези хора ли пренебрегват нашите заповеди и своеволно изповядват своята вяра?

След това запитали светиите как са техните имена. Свети Максим отвърнал:

- По вяра съм християнин, както и тези мои братя, а по човешки се наричам Максим.

- Ти заяви - казал управителят, - че служиш не на нашите богове, а на някакъв друг. Твоят приятел как се казва?

Той отговорил сам, че го наричат Дада и че е християнин, както и неговият брат. На въпроса на Тарквиний, как се нарича третият, Квинтилиан назовал името си и заявил, че той също е християнин. Писарят Магнилиан записал показанията на всеки. Наместникът Гавиний го запитал дали е записал имената им. Магнилиан казал, че ще ги прочете, ако получи нареждане.

- Прочети - казал Гавиний.

Писарят прочел:

- Имената на стоящите тук християни, според техните показания, са следните: Максим, Дада, Квинтилиан.

Тогава Тарквиний се обърнал към светиите с думите:

- Вашият живот е във вашите ръце. Ако искате да живеете, идете, принесете жертва на майката на боговете и станете нейни жреци, защото нейният жрец умря и отиде при небесния цар Зевс, да му служи там.

- Нечестиви и безсрамен човече! - отвърнал Максим. - Не се ли боиш от Господа, като наричаш бог и назоваваш цар скверния прелюбодеец! Знайте, безумни хора, Христос е небесният Цар, Който за всички се грижи и всичко управлява. Знайте и това, че ние, създанията на Истинския Бог, никога няма да изпълним вашата пагубна заповед!

Наместникът Гавиний призовал при себе си Дада и Квинтилиан и без успех водил дълъг разговор с тях, като ги убеждавал да признаят неговото нечестиво и пагубно учение. Светиите отвърнали:

- Ние стоим зад това, което каза нашият брат Максим. Той е четец в нашата съборна църква, добре разбира Свещеното Писание и знае какво е полезно за нас. А ти, поразен от бесовско безумие, не знаеш какво ти е нужно. Ако ти би поискал да ни послушаш, би видял светлината.

Тогава Гавиний и Тарквиний казали:

- Ето, ние всякак ви увещаваме и ви съветваме кое е по-доброто, а вие не се покорявате и държите на безразсъдството си.

- Не - отвърнал свети Максим, - вие сте загубили разума си, като искате да обърнете към вашата бесовска вяра хората, които живеят добродетелно и служат на Единствения Бог. Правете с нас каквото поискате, но никога няма да ни отвърнете от истинската вяра.

Тогава Гавиний и Тарквиний започнали да се съвещават как да постъпят със светиите и наредили да ги отведат в тъмницата. Те с радост тръгнали, като си говорели за своето спасение. Докато били затворени, водели духовни разговори и Максим много поучавал Дада и Квинтилиан от Свещеното Писание. В полунощ те заспали и видели насън дявола, който се бил опълчил срещу тях с оръжие. Като станали от сън, се явил ангел, който им казал:

- Не се бойте: Бог е вашата надежда, Той ще ви приеме при Себе си. Той не е далеч от вас и ще ви помогне.

Явяването на ангела и неговите думи укрепили мъчениците. Те благославяли Бога, славословейки го до сутринта.

Управителите, като седнали на съдилището, заповядали отново да доведат при тях затворниците и Гавиний им казал:

- Ние ви повикахме; отново ви увещаваме да принесете жертва на боговете и тогава ще получите от нас немалки почести. Но ако не ни послушате, сами ще сте виновни за смъртта си. През тази нощ нашите Богове насън ни известиха своята воля за вас.

Светите мъченици отвърнали, че и на тях Бог им е заповядал да изтърпят за Неговото свято име всякакви мъчения. Тарквиний се обърнал към Гавиний с тези думи:

- Ако не ги изпратим на мъчения, те никога няма да ни послушат.

Гавиний отвърнал:

- Те сами избраха това, нека да винят самите себе си.

Тогава управителите заповядали да свалят дрехите на светите мъченици. Когато това било изпълнено, Гавиний заповядал да ги вържат, да ги положат на земята и да ги бият. Когато и това било изпълнено, Тарквиний казал на слугите:

- Запитайте ги, не искат ли да ни послушат и да принесат жертви на боговете; ако не, ще им измислим и други мъки и ще ги погубим с люта смърт.

На въпроса на слугите светите мъченици единодушно отвърнали:

- Нашият Бог ни подкрепя; вашите мъчения пренебрегваме, лукавите ви съвети няма да послушаме и жертви на бесовете няма да принесем.

Тарквиний заповядал на слугите да отведат светиите обратно в тъмницата, тъй като дошло време за обяд. Когато минал седмият час, наместниците отново седнали на съдилището, и отново довели светите мъченици.

Гавиний запитал:

- Максиме! Ти не се ли реши да послушаш съвета ни и да принесеш жертва на боговете?

Свети Максим отвърнал:

- Вашия съвет няма да приемем; както вече ви казахме, така и сега повтаряме, че се покланяме само на нашия Господ Иисус Христос с Бог Отец и Свети Дух.

Разгневеният Гавиний креснал:

- Ако не искате да се вразумите и да се поклоните на боговете, ще ви погубим: ще заповядаме да ви откарат в пустинно място и там да ви обезглавят.

Светиите настояли управителите да изпълнят заплахата си. Тогава наместниците заповядали да отведат мъчениците в тяхното село и там да ги обезглавят. Като чули смъртната присъда, светиите прославили Бога и се помолили:

- Господи Иисусе Христе, Който ни избавяш от грешния земен живот, приеми ни в Своя чертог и ни удостой с Твоето Небесно Царство!

Светите мъченици били откарани в селото Озовия, там им отсекли главите и те предали духа си в Божии ръце през април, на 28-ия ден, при царуването на Диоклетиан и Максимиан, при наместниците Тарквиний и Гавиний.

На нашия Господ Иисус Христос, Който владее над нас, слава, сила и царство през всички времена. Амин.

 

В същия ден се чества паметта на свети Кирил, епископ Туровски.

imageПамять во святых отца нашего Кирилла, епископа Туровского

Блаженный Кирилл был сын богатых родителей, родился и получил воспитание в городе Турове2821. Не любя богатства и славы тленного мира сего, он с особенным усердием занимался изучением божественных книг и в совершенстве изучил Священное Писание. Когда наступило время, он пришел в монастырь2822. Приняв иноческое пострижение, он стал служить Богу больше всех иноков, постом и бодрствованием изнуряя тело свое, и чрез это сделал себя чистым обиталищем Святого Духа. В это время он многим принес пользу тем, что учил и примером своим поощрял монахов пребывать в повиновении и послушании игумену, почитать его, как Бога, и во всем слушаться его и говорил, что тот монах, который не имеет послушания своему игумену согласно данному обету, не может спастись. Стремясь затем к более совершенным подвигам, блаженный Кирилл заключил себя в столп, где некоторое время и пребывал, подвизаясь в посте и молитве. Тут он составил много благочестивых сочинений, чем приобрел известность во всей окрестной стране. По усердной просьбе князя2823 и граждан города митрополит возвел его в епископский сан и поставил епископом города Турова2824, носившего в то время такое название и находившегося вблизи Киева.

В сане епископа блаженный Кирилл доблестно подвизался в управлении церковью Божиею. Он, на основании Священного Писания, обличил ересь Феодорца2825, названного так в поругание, и предал его проклятию2826. Много посланий, основанных на словах Евангелия и пророческих книг, он написал и князю Андрею Боголюбскому2827, а также посылал ему поучения, составленные им на Господские праздники, и многие другие душеполезные свои сочинения. Написав всё это и составив множество других сочинений, блаженный Кирилл распространил их среди своей паствы. Его трудами и до сих пор пользуются православные русские люди, просвещая и утешая себя2828. Проведши в таких благочестивых подвигах свою жизнь и достойно управив врученное ему стадо, блаженный Кирилл отошел в вечный покой бесконечной жизни2829.

Приидите же ныне, братия, прославим сего святителя такими словами: радуйся, славный святитель и учитель, больше всех других стяжавший себе славу второго Златоуста в России. Радуйся ты, который своим блестящим словом наставил все страны земли Русской в духовной мудрости. Принося тебе эту малую похвалу, молимся тебе: молись за нас Вседержителю, Которому ты ныне дерзновенно предстоишь, да избавит Он нас от постигших нас бедствий и от безбожных агарян2830, всегда угнетающих нас, да по твоим молитвам получим мы от Господа милость, прощение грехов и вечное блаженство в будущей жизни.

 

* * *

 

2821 Город Туров, ныне местечко Минской губернии, Мозыревского уезда, находился на реке Тирипети, на половине расстояние между нынеш. ними городами Мозырью и Пиноком. По свидетельству летописи он был основан варягом Туром, который в правление Ольги или Святослава пришел из-за моря вместе с другим варягом Рогвольдом, основавшим княжество Полоцкое.

2822 Блаженный Кирилл подвизался в Борисоглебском монастыре, находившемся близ Турова. Этот монастырь упоминается в житии блаженного Мартина. Память его празднуется 28 июня.

2823 Тут разумеется князь Ярослав Георгиевич или Ярославович, княживший в Турове с 1146 года.

2824 Год вступления блаженного Кирилла на кафедру неизвестен.

2825 Под именем Феодорца здесь разумеется любимец князя Андрея Боголюбского Феодор, сперва суздальский игумен, а потом епископ Ростовский, совершивший разные злодейства и около 1169 г. казненный. В Новгородской летописи он назван «белым клобучком» за самовольное ношение белого клобука вместо чёрного.

2826 Святитель Кирилл присутствовал на соборе 1169 года, на котором Феодорец был судим и осужден, как еретик и злодей, и вместе с другими епископами участвовал в его осуждении.

2827 Думают, что послание эти касались и дела Феодорца, но ни одно из этих посланий неизвестно.

2828 Из сочинений блаженного Кирилла до нас дошли: 9 слов, произнесенных в храме пред народом, 3 статьи, изложенные в форме посланий или наставлений к инокам, и более 20 молитв и канон молебный. Подлинность этих сочинений несомненна.

2829 Блаженный Кирилл скончался около 1183 года, оставив кафедру раньше этого года из любви к уединенной жизни.

2830 Разумеются татары. Проложная память о блаженном Кирилле составлена несомненно во времена владычества татар над Русью. Эта память из рукописного Пролога XIV века вошла впервые в печатный Пролог издание 1642 и 1643 годов.

Тропарь святителю Кириллу, епископу Туровскому

глас 4

Благоче́стия ревни́телю и рачи́телю,/ и́ноков и сто́лпников похвало́,/ святи́телю Ту́ровския па́ствы, пресла́вне,/ златослове́сный учи́телю,/ све́тлым уче́нием Богоразу́мия своего́ просвети́вый концы́ ру́сския,/ в моли́тве к Бо́гу благода́тный гре́шников споспе́шниче,/ Кири́лле Богому́дре, моли́ Христа́ Бо́га/ утверди́тися нам, сооте́чественником твои́м,// во Правосла́вии, благоче́стии и единомы́слии.

 

Перевод: Благочестия ревнитель и поборник, монахов и столпников честь, святитель Туровской паствы, преславный, одаренный красноречием учитель, светлым учением Богоразумия своего просветивший все концы русской земли, в молитве к Богу благодатный помощник грешников, Кирилл Богомудрый, моли Христа Бога утвердиться нам, соотечественникам твоим, в Православии, благочестии и единомыслии.

 

Величание святителю Кириллу, епископу Туровскому

Велича́ем тя,/ Ту́ровский подви́жниче и святи́телю Кири́лле,/ златослове́сный Росси́йский учи́телю,/ и чтим святу́ю па́мять твою́,/ ты бо еси́ усе́рдный пред Бо́гом предста́тель за род наш// и те́плый моли́твенник о спасе́нии душ на́ших.

 

Молитва святителю Кириллу, епископу Туровскому

О, преди́вный подви́жниче, пресла́вный святи́телю, златослове́сный Росси́йския земли́ учи́телю, вели́кий уго́дниче Бо́жий, Кири́лле! Измла́да Вы́шних благ взыску́я, зна́тность ро́да и земна́я бога́тства, я́ко уме́ты, вмени́л еси́, блаже́нне, возлюби́л же еси́ всем се́рдцем нищету́, бде́ние, поще́ние, смире́ние, скорбь и тесноту́ и́ночества, еще́ же и вя́щший Христа́ ра́ди по́двиг подъя́л еси́, восше́д на столп, досточу́дне! Му́дрствуя Го́рняя, испыту́я, что есть во́ля Бо́жия, блага́я, уго́дная и соверше́нная, непреста́нно ду́шу и се́рдце пита́л еси́ Боже́ственными уче́ньми. Умоле́н быв архипа́стырем бы́ти, вои́стинну до́бре упа́сл еси́ Ту́ровскую па́ству твою́, пита́я ее́ здра́выми уче́ньми Правосла́вныя ве́ры и приводя́ к Ца́рствию Небе́сному. Те́мже яви́лся еси́ и́ноков вождь, подви́жников сла́ва, Правосла́вия столп, Це́ркви росси́йския свети́ло, па́стырем и архипа́стырем о́браз, всем ве́рным до́брый руководи́тель к и́стине и пра́вде. Ве́лиим показа́лся еси́ в Ца́рствии Бо́жием, вся бо запове́данная Бо́гом сам неле́ностно сотвори́в, и пре́дков на́ших научи́л еси́ твори́ти. Сего́ ра́ди, к тебе́, Богому́дре Кири́лле, воспева́я просла́вльшагося в тебе́ Бо́га, прибега́ем и, чту́ще твою́ па́мять, мо́лимся: бу́ди хода́тай за нас, недосто́йных, пред Го́сподом Бо́гом. Твои́ми моли́твами и заступле́нием да утверди́тся в нас и́стинный дух живо́й ве́ры и свята́го благоче́стия, да сохрани́мся все мы благода́тию Бо́жиею от неве́рия, неправове́рия и суеве́рия, от нра́вственнаго шата́ния и духо́вной не́мощи. Вели́кий уго́дниче подви́жниче Христо́в! Моли́ Ми́лостиваго Бо́га, да издре́вле изоби́льно обита́вшия в Росси́и стремле́ние к вы́сшему нра́вственному соверше́нству, любо́вь к и́ночеству, забо́та о благосостоя́нии церкве́й и благоле́пии хра́мов, ре́вность о благочи́нии богослуже́ния церко́внаго вы́ну пребыва́ют достоя́нием на́шим не ослабева́я, не умаля́ясь, но укрепля́ясь, возраста́я и преуспева́я. Святи́телю Кири́лле! Да бу́дут моли́твами твои́ми в оте́честве твое́м па́стыри слове́снаго ста́да Христо́ва ду́хом горя́щии, Го́сподеви рабо́тающии, а не себе́ угожда́ющии, па́ству, а не себе́ пасу́щии. Да бу́дут они́ до́брыми па́стырями, ду́шу свою́ полага́ющими за о́вцы па́ствы своея́, а не нае́мниками, небрегу́щими о овца́х и при ви́де во́лка бе́гающими и оставля́ющими о́вцы на расхище́ние. Ты, блаже́нне Кири́лле, и сло́вом и писа́нием учи́л еси́ дре́вле князе́й и всех люде́й Росси́йския земли́ ходи́ти досто́йно зва́ния своего́. При́зри и на нас, пото́мков твои́х, чад и ученико́в, и умоли́ Бо́га, да низпошле́т стране́ на́шей тве́рдость и благоустрое́ние, зако́нам на́шим свя́тость и си́лу, прави́телем и судия́м му́дрость, усе́рдие, безкоры́стие и нелицеприя́тие. Испроси́ у Всеще́драго Бо́га всем нам и коему́ждо поро́знь благопотре́бная, я́же к животу́ и благоче́стию: не́мощным в ве́ре и до́брых де́лех укрепле́ние, па́дшим восста́ние, подвиза́ющимся до́бре преуспе́яние. Да не оскудева́ют в роди́телех согла́сие, любо́вь, взаи́мное уваже́ние, друг о дру́ге благопопече́ние, в рожде́нии чад Бо́жие благослове́ние. Ча́да, воспита́нныя в стра́хе Госпо́днем, да уразуме́ют прему́дрость Бо́жию и да младе́нствуют зло́бою, а не умо́м. Детоводи́тели и наста́вники да избы́точествуют в ве́дении и во вся́ком чу́встве, па́че же да изоби́луют благоче́стием и о бла́ге и́стиннем дете́й попече́нием. Пречу́дный святи́телю Кири́лле! Сам зри́ши страну́, в не́йже роди́лся еси́ и в не́йже мно́го потруди́лся еси́; зри́ши наро́д, его́же дре́вле просвети́л еси́. Сам ве́си, я́же тре́буем, ве́си на́ша не́мощи и согреше́ния. Бу́ди же нам помо́щник, покрови́тель, засту́пник и управи́тель жи́зни на́шея. Да под твои́м покро́вом и заступле́нием досто́йно бу́дем сла́вить Отца́, и Сы́на, и Свята́го Ду́ха, ны́не, и при́сно, и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

В този ден се чества и паметта на светите мъченици: Саторний, Иакисхол, Фавстиан, Януарий, Марсалий, Евфрасий, Мамий (разбойниците, просветени в тъмницата от апостолите Иасон и Сосипатър, хвърлени в котел с кипяща смола), Зинон, Евсевий, Неон и Виталий (просветени от същите апостоли и изгорени); всички тези мъченици са пострадали на остров Корсира.

image

 

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑