Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 13 декември...
Голготски кръст

†30 ноември по църковния календар - Св. всехвален aпостол Андрей Първозвани (Андреевден). Св. Фрументий, архиепископ Етиопски Прочетете повече ТУК!

1877 г., преминаване на Балкана от Западния отряд на Гурко.

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 03.02.2012 г. / 07:22:23 
Вяра
16.02 по еретическия, †03 февруари по църковния календар - Св. Симеон Богоприемец. Св. Анна пророчица. Св. мъченик Власий. Св. мъченици Адриан и Евул. Св. пророк Азария. Св. благоверен княз Роман, Углички чудотворец. Св. мъченици Папий, Диодор и Клавдиан


imageВ памет на светия и праведен Симеон Богоприемец

Според свидетелството на Божественото Евангелие, старецът Симеон бил човек праведен и благочестив, очакващ Утехата Израилева, и Светият Дух пребъдвал в него. На него било възвестено от Бога за наближаващото пришествие на истинния Месия в света. За получаването на това известие от Симеон древните историци разказват следното. По заповед на египетския цар Птоломей бил предприет превод на Моисеевия Закон и пророческите книги от еврейски език на гръцки. За това дело от целия еврейски народ били избрани седемдесет най-учени мъже. В тяхното число бил и Симеон, като човек мъдър и добре познаващ Божественото Писание. Превеждайки книгата на пророк Исаия, Симеон стигнал до думите: “ето, Девицата ще зачене в утробата Си и ще роди Син”. Четейки ги, той се усъмнил, мислейки, че това е невъзможно - дева, нямаща мъж, да роди. Симеон вече бил взел нож и искал да изчисти тези думи в книжния свитък и да замени думата “дева” с “жена”. Но в това време му се явил Ангел Господен и като удържал ръката му, казал:

- Имай вяра в написаните слова и сам ще видиш изпълнението им, защото няма да умреш, докато не видиш имащия да се роди от чиста Дева Христос Господ.

Като повярвал в ангелските пророчески слова, Симеон с нетърпение очаквал пришествието на Христос в света. Той водел праведен и непорочен живот, отклонявайки се от всяко зло и непрестанно пребивавайки в Божия храм. Там праведникът се молел на Бога да помилва Своя свят и да избави хората от вселукавия дявол.

Когато нашият Господ Иисус Христос, след изтичането на четиридесет дни от Неговото рождество, бил донесен на ръцете на Пречистата Своя Майка, по законния обичай в храма, в същото време дошъл тук и праведният Симеон, воден от Божия Дух. Като видял Предвечния Младенец и родилата Го Пренепорочна Дева, той познал, че Този е обещаният Месия и тази е Девата, над Която трябвало да се сбъдне и се сбъднало пророчеството на Исаия. Като Я видял осенена с небесна светлина и сияеща с Божествени лъчи, Симеон със страх и радост пристъпил към Нея, взел Богомладенеца на ръце и произнесъл:

- “Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля”.

След това той пророчествал за Христовите страдания и разпятие, а също и за света Богородица, че душата ще прониже мечът на печал и скръб, когато види Своя Син висящ на кръста.

Достигнал дълбока старост, праведният Симеон се преставил в Господа. За него пишат, че преживял всичко триста и шестдесет години, защото на Бога било угодно да продължи живота на светия старец, за да може той да доживее до очакваната във всички векове многожелана година, в която се родил от Дева Вечният Син, на Когото слава во веки, амин.

Тропарь праведного Симеона Богоприимца

глас 4

Симеон старец днесь веселится,/ восприят на руку свою Младенца Превечнаго Бога,/ от уз плоти разрешитися прося/ и вопия: видеста очи мои// спасение Твое мирови.

Кондак праведного Симеона Богоприимца

глас 4

Старец днесь отрешитися/ от юз моляшеся/ сего жития тленнаго,/ Христа восприят на руки,// Зиждителя и Господа.

 

imageВ памет на света Анна пророчица

Света Анна пророчица, спомената в Евангелието, заедно със свети Симеон Богоприемец, като срещнала Господа Иисуса в храма, проповядвала за Него, че Той е очакваният Месия - Христос.

 

В памет на свети мъченик Власий

Свети Власий бил овчар и произхождал от Кесария Кападокийска. Когато настъпило гонение и преследвали християните, то и Власий, като християнин, бил търсен по всички околни места. Като узнал за това, той доброволно се предал в ръцете на мъчителите, които го разтегнали и го били с волски жили. Но Бог премахнал болките и го изцелил от раните. Като узнал за това, управителят нарекъл това чудо на вълшебството и заповядал след тези мъчения да хвърлят светеца в котел с вряща вода. За ужас на всички присъстващи, мъченикът останал невредим и в кипящата вода разговарял с обкръжаващия го народ, защото се явили ангели Божии и го запазили. След това, по заповед на управителя, при мъченика дошли войници да го извадят от котела; като го видели пеещ заедно с ангелите, войниците изповядали, че са християни. Тогава управителят изпратил други войници, но и те нарекли себе си християни. След това отишъл той сам и видял светеца, стоящ в кипящата вода. Мислейки, че водата е изстинала, управителят си измил лицето в нея, но се изгорил и умрял от това. Като обърнал мнозина към Христа със своите чудеса, свети Власий се помолил на Бога и Му предал святата си душа. Присъстващите при смъртта му видели гълъб, летящ над тялото му. А от овчарската му тояга, която била забита в земята, израснало голямо дърво, което с клоните си покрило олтара на църквата, издигната над мощите на светеца.

 

В памет на светите мъченици Адриан и Евул

Светите мъченици Адриан и Евул били родом от град Ванния. Горейки от любов към Христовите изповедници, те се отправили към град Кесария, и там по думите и по непорочния им живот било узнато, че са християни. Затова те били хванати и доведени на съд при началника на областа Фирмилиан. По негова заповед ги били по раменете и ребрата, и ги подложили на други, още по-жестоки мъчения, за да ги принудят да се отрекат от Христа. Но тъй като те оставали твърди в своята вяра, Фирмилиан и обкръжаващите го се изпълнили с ярост и решили да хвърлят светците да бъдат разкъсани от дивите зверове. Блаженият Адриан бил хвърлен пръв. Нападнат от лъв, той мъжествено влязъл в борба с него, след което му отсекли главата с меч. Свети Евул се опитвали да склонят към отричане от вярата с различни увещания и прелъстявания, но той оставал непреклонен, поради което хвърлили на зверовете и него. Той също влязъл в борба с лъв и завършил живота си, посечен с меч, подобно на свети Адриан.

 

В памет на свети пророк Азария

Свети Азария, син на Одед, пророчествал в дните на иудейския цар Аса. По случай славната победа на Аса над етиопския цар Зарай, Азария, обзет от Дух Божий, убеждавал царя и народа да оставят идолослужението и вярно да служат на Истинния Бог. Подбудени от пророчеството на Азария, царят и народът премахнали идолите по цялата Иудина и Вениаминова земя. Тогава и мнозина от израилтяните се обърнали към Истинния Бог, и като се събрали в Иерусалим, сключили завет с Бога, давайки клетвено обещание никога да не се отдалечават от Него. И Бог ги благословил с продължителен мир.

 

imageЖитие на светия благоверен княз Роман, Углички чудотворец

Светият благоверен княз Роман Углички живял в тежкото време на татарското нашествие в руската земя. Той бил втори син на втория углички феодален княз Владимир Константинович и внук на Константин Всеволодович, първоначално ростовски, ярославски и углички феодален княз, а след това велик владимирски княз. Владимир Константинович получил във владение Углече поле, или град Углич, в ранно детство. Той встъпил в брак с княжна Фотиния и имал двама сина, Андрей и Роман.

При управлението на Владимир в Углич над руската земя се разразила страшна буря: Батий, след разоряването на Москва и Владимир и избиването на семейството на великия княз, се придвижил отвъд Волга, където се отдалечил великият княз Юрий Всеволодович, събирайки войска. По този път татарите покорявали под своя власт всички срещнати градове, а тези, които не искали да се покорят, разрушавали и избивали жителите им. Изправен пред явна и неизбежна опасност, угличкият княз Владимир решил да не се съпротивлява безсмислено, а да спаси града и жителите му, показвайки покорност пред татарите. Самият той със семейството си не искал да понесе позора и търсел спасение на север, отдалечавайки се в новгородските предели. След неуспешната битка при река Сити и гибелта на великия княз Юрий руските князе трябвало да признаят властта на татарите и да им плащат данък. На тази участ трябвало да се покори и угличкият княз, който, след отдалечаването на Батий на юг, подобно на други князе, след отминаването на опасността, се върнал в Углич и започнал да управлява, вече като васал на хана. Не е известно дали княз Владимир е ходил в ордата с изявление на покорност пред хана, както се изисквало и както трябвало да правят всички князе. Преданието, записано в пространното житие, гласи, че Владимир не отишъл в ордата, но за да избегне опасността, не останал и в Углич, а живеел в други градове и починал във Владимир на 27 декември 1249 г. Тогава тялото му било пренесено от жена му и децата му в Углич и погребано в Преображенската църква.

Детството на благоверния княз Роман, както и на по-големия му брат Андрей, преминало сред големи тревоги и бедствия, повече в изгнание и странствания, отколкото в спокойно пребиваване с родителите в Углич.

След смъртта на Владимир углички княз станал по-големият му син Андрей, който тогава бил само на 16 години. Но при него била майка му, която ръководела децата. Андрей починал в 1261 г., без да остави деца, и княз станал брат му Роман, който тогава бил на 26 години.

Княз Роман се отличавал с благочестие и не показвал голяма склонност към шумния живот и веселието. Бидейки достатъчно просветен, той се занимавал с четене на книги, обичал Божиите храмове, духовенството и църковните служби. Към неговото управление се отнасят много църкви в Углич и пределите на угличкото княжество, което при него живеело в мир, доколкото това било възможно през тежкото време на татарското владичество.

Княз Роман се отличавал с благотворителност, грижел се за построяване на старопиталища и странноприемници.

В 1265 г. княз Роман се съчетал в брак с княжна Александра, но нямал потомство. Заедно с тях в Углич живеела и неговата благочестива майка, княгиня Фотиния, която на стари години приела монашески чин с името Евдокия, в 1278 г. починала и била погребана в Углич близо до съпруга си. В 1281 г. княз Роман се лишил и от съпругата си Александра и доживявал последните си години в самота, отдавайки се на дела и подвизи на багочестието. Блажената му кончина последвала на 3 февруари 1285 г., за голяма скръб на неговите поданици и родствени князе, които много го обичали и почитали. Тялото на княз Роман било положено в катедралния храм “Преображение Господне”, редом с гробниците на неговите баща, майка, брат и съпруга.

Двеста години след смъртта на княз Роман, през 1485 г., угличкият княз Андрей Василиевич пристъпил към построяване на нова, вече каменна църква на Преображение Господне в крепостта на град Углич. При копаенето на основите на новия храм Бог дарувал на княз Андрей да намери нетленните мощи на княз Роман, които след това били поставени в новопостроения храм и лежали тук цели и невредими повече от сто и двадесет години. От тези нетленни мощи ставали множество чудесни изцеления от различни болести. Както жителите на Углич, така и на съседните места, благоговейно почитали мощите на светия княз, но свидетелство от страна на църковните власти нямало.

След убийството на царския син Димитрий в Углич в края на шестнадесетото и първите години на седемнадесетото столетие започнали особено често да се повтарят чудесните изцеления на болни, прибягващи към мощите на светия княз Роман. Славата на тези чудеса се разпространила навсякъде и патриарх Иов възложил на казанския митрополит Ермоген да освидетелства на място светите мощи и сказанията за чудесата. След това освидетелстване светейшият патриарх Иов благословил да се състави житие, стихири и канон на свети Роман, а също и описание на чудесата от 3 февруари 1605 г.

През 1609 г. град Углич, както и цялата тогавашна Русия, били постигнати от голямо бедствие: литовското нашествие. Град Углич бил превзет, много от жителите му избити, а къщите, крепостта и Божиите храмове разграбени и изгорени. Враговете нахлули и в Преображенската църква, разграбили я и изгорили много неща, а нарочно и мощите на светия княз Роман, почиващи там. Благочестивите почитатели на свети Роман събрали обгорените кости на мощите му: главата, ребрата, ръцете и нозете, положили ги в нова рака и отново ги поставили в катедралния храм на Преображение, където почиват и до днес.

Тропарь благоверного князя Романа Угличского

глас 4

От младенства явился еси,/ правоверный княже Романе,/ избран от Бога/ благочестия столп необорим,/ веру непорочну соблюл еси,/ молитвами и милостынею и постом Богу угодил еси;/ темже и по смерти явися светлость жития твоего,/ исцелявши бо недуги немощствующих,/ верою притекающих ко святому твоему гробу. Сего ради вопием ти:/ радуйся, угодниче Божий Романе,/ града Углеча похвало и утверждение.

Ин тропарь благоверного князя Романа Угличского

глас 4

Измлада явился еси, Богомудре,/ княже Романе всеблаженне,/ Божественный сосуд избран Богови,/ и ныне точиши нам многая исцеления,/ и вся недуги потоплявши,/ и спаси град свой Углеч,/ и всех верных сохраняй от невидимых и видимых враг,/ верою, молим, блаженне княже Романе,/ моли Христа Бога спастися душам нашим.

Ин тропарь благоверного князя Романа Угличского

глас 4

Явися, яко звезда пресветлая,/ благоверный княже Романе,/ в Богом порученном ти граде Углече,/ в животе своем просветився/ воздержанием и всенощным стоянием,/ постом, и молитвою, и слезами,/ моляся ко Всемилостивому Спасу за град свой/ и за вся страны Русския земли,/ и по преставлении твоем источаеши исцеления неоскудно/ приходящим с верою,/ тем же вопием ти:/ моли Христа Бога/ спастися душам нашим.

Кондак благоверного князя Романа Угличского

глас 8

Яко многосветлая звезда,/ всепразднственная память твоя возсия днесь, благоверный княже Романе,/ созывающи к похвалению люди твоя,/ песньми славословити честное житие твое/ и верно торжествовати святое твое успение,/ в немже молися, святе, ко Христу Богу нашему,/ еже избавитися нам от всех наветов вражиих,/ да вси зовем ти:/ радуйся, Романе пребогате, новый Российский чудотворче.

Ин кондак благоверного князя Романа Угличского

Скончав добрый подвиг,/ и веру соблюде в сердцы своем,/ и венец нетленный от Бога приял еси,/ блаженный княже Романе,/ и славе Его сподобился еси,/ и Престолу предстал еси Спасову. Молися Господеви спасти град Углеч и вся грады/ от нашествия иноплеменных, и междоусобныя брани, и поганых,/ и твое честное преставление почитающим/ грехов оставление даровати/ чтущим любовию святую память твою.

Ин кондак благоверного князя Романа Угличского

Красоту мира сего, княжение и славу/ яко временно помышляя,/ и сего ради благочестно в мире пожил еси,/ блаженне княже Романе,/ милостынею и молитвами Богу угодив,/ и по преставлении своем чудес дар приим от Христа Бога,/ и светильник явися пресветлый,/ просвещая своими чудесы, приходящим к тебе с верою здравие подавши и от бед избавлявши. Тем же Христова Церковь песньми славит тя,/ благочестивый княже Романе,/ граду своему Углечу великий поборниче.

 

Страдание на светите мъченици Папий, Диодор и Клавдиан

Светите мъченици Папий, Диодор и Клавдиан пострадали при царуването на император Деций в памфилийския град Аталия. Те пасели добитък в своята страна и бидейки християни, разпространявали вярата в Христа сред езичниците. Вследствие на това срещу тях бил направен донос и по заповед на областния началник Павлин ги хванали и ги довели при него на съд. При разпита те без страх изповядали Христа, истинния Бог, и твърдо вярвайки в Него, казали, че Той е Творец на небето и земята, и на всичко, намиращо се на тях, и че освен Него няма друг Бог. Като чул това, областният управител изпаднал в ярост и заповядал да подложат светците на различни мъчения. Но тъй като с това не могъл да ги принуди да се отрекат от вярата в Христа, заповядал да отсекат главите им. Така светите мъченици загинали за Христа и получили от Него мъченически венци. Християните с чест погребали телата им, за слава на Христа, нашия Бог.

image

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 

 

 

 ↑