Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Декември 2019
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
Днес 9 декември е 26 ноември 2019 по църковния календар
Голготски кръст

Рождественски пост  

Свети Стилиан детепазител. Св. преподобни Алипий Стълпник. Св. преподобни Яков Отшелник. Освещаване на храма на великомъченик Георги в Киев Прочетете повече ТУК!


1885 г., Край на сръбско-Българската война

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 21.09.2015 г. / 12:06:07 
Вяра
04.02 по еретическия, 22 януари по църковния календар - Св. апостол Тимотей от седемдесетте апостоли. Св. преподобномъченик Анастасий Персиец. Светите мъченици Мануил, Георги, Петър, Леонтий, Сионий, Гавриил, Иоан, Леонт, Парод и останалите, на брой 377

imageЖитие на светия апостол Тимотей (ок. 97 г.)

Свети апостол Тимотей произхождал от областта Ликаония, а възпитанието и образованието си получил в знаменития град Листра, който се прославил не само с изобилието на земните си плодове, но най-вече със своя апостол, тая божествена плодоносна клонка. Тази млада издънка израснала от нездрав корен: както благоухаещата роза разцъфтява от бодливо стъбло, тъй и свети Тимотей произлязъл от елин езичник, известен със своето езическо нечестие, и дотолкова затънал в пороци, колкото синът му впоследствие превъзхождал всички с добродетели и с високата си нравственост. Майката и бабата на свети Тимотей били от еврейския народ, и двете свети и праведни жени, украсени с добри дела, както свидетелства за това свети апостол Павел: “при спомена за твоите сълзи, копнея да те видя, за да се изпълня с радост, и като си спомням за твоята нелицемерна вяра, която по-рано я имаше у баба ти Лоида и майка ти Евника, а убеден съм, има я и в тебе”.

Още дете, блаженият Тимотей бил хранен не само с хляб, но със словото Божие, странял от езическото и иудейското заблуждение, и накрая тръгнал след свети апостол Павел, тая богогласна църковна тръба. Ето как се случило това. Свети апостол Павел заедно с христовия апостол и ученик Варнава дошъл в Листра, както пише за това свети Лука в книгата “Деяния на светите апостоли”: “ те... прибягнаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в техните околности, и там благовестяха”. Току-що пристигнал в града, свети апостол Павел с една дума изцерил човек, хром по рождение. Пред това чудо жителите на града удивени, възкликнали: “боговете в образ човешки са слезли при нас.” Скоро разбрали, че не са богове, а хора, наричат себе си апостоли и проповядват Живия Бог; противници са на лъжливите богове и са пратени именно за да обръщат хората от бесовското заблуждение към Истинския Бог, Който изцерява хроми и възкресява мъртви. Мнозина от този град се обърнали към благочестието.

Сред тях била и майката на блажения апостол Тимотей, останала вдовица след смъртта на мъжа си. Тя с радост приела свети апостол Павел в своя дом, грижела се за него и накрая дала сина си Тимотей за обучение при апостола, като дар за извършеното в техния град чудо и заради светлината на истинската вяра. Свети Тимотей бил съвсем млад, още юноша, но способен да възприеме семената на Божието слово. Апостол Павел го приел, понеже видял у него не само доброта и кротост, но и прозрял у него Божията благодат, поради което го възлюбил повече от собствен син. Но тъй като Тимотей бил твърде млад и не би могъл да понесе трудностите на апостолските пътувания, свети апостол Павел го оставил в дома на майка му, поверявайки го на добри учители, за да го наставляват в изучаването на Божественото Писание. Сам той пише в посланието си към Тимотей: “ти и от детинство знаеш свещените Писания”. Поради завистта на иудеите свети апостол Павел бил пребит с камъни от народа и захвърлен вън от града, мислейки го за мъртъв. Той обаче се вдигнал и със своите спътници се отправил към други градове.

Няколко години по-късно свети апостол Павел излязъл от Антиохия и поискал да посети отново братята във всички градове, където проповядвал Божието слово. Взел със себе си апостол Сила и дошъл в Листра, родния град на свети Тимотей. Като видял своя ученик, достигнал пълнолетие и преуспяващ във всяка добродетел, при това ползващ се с голямо уважение от всички християни в града, апостол Павел го приел при себе си за помощник в апостолското служение и го направил свой постоянен спътник, участник във всичките си трудове и съслужител в Господа. Преди да напуснат града поради някои иудеи, живеещи там и в околностите, той обрязал Тимотей според Моисеевия закон - това не било необходимо за спасението му, понеже Божията благодат се дава при светото Кръщение, но за да не се съблазнят иудеите, понеже всички знаели, че баща му е езичник.

Като излязъл от Листра, свети апостол Павел преминал градове и села, учейки и благовестейки царството Божие и просвещавал всички със светлината на благочестието. След него като звезда след слънцето следвал свети Тимотей. Възприемал ярката светлина на благочестието, учението на Христовото благовестие и привиквал към високи подвизи и добродетелен живот, както свидетелства за това сам свети апостол Павел: “ти си последвал моето учение, живот, намерение, вяра, моето великодушие, любов, търпение, моите гонения и страдания”.

Така свети Тимотей почерпил всички добродетели от избрания съсъд, свети апостол Павел, и възприел заради Христос апостолската нищета. Не придобил за себе си никакво богатство, нито злато, нито сребро, нито каквито и да е други веществени блага, а пътувал от град на град, за да възвестява Евангелието на Божието Царство. Усвоил обичая да въздава добро за зло; укоряван - благославял, гонен - търпял, хулен - радвал се духом, и във всичко се явявал Божий слуга, истински ученик на своя учител. Свети апостол Павел, като видял ученика си тъй преуспяващ в добродетелите, поставил го отначало за дякон, после за презвитер, и накрая - за епископ, макар да бил още млад. Когато чрез възлагане ръцете на апостолите свети Тимотей бил посветен за служител на Христовите Тайни, той с най-голямо усърдие понесъл бремето на апостолските трудове и с нищо не отстъпвал на другите апостоли в страданията и трудовете им при благовестието на Христовото учение.

Нито младостта му, нито слабостта на тялото му могли да попречат в изпълнението на приетия от него подвиг. Във всичките си действия показал величие на духа, както свидетелства за него свети апостол Павел в Първото си послание до Коринтяните: “Ако пък дойде Тимотей, гледайте да бъде в безопасност помежду ви; защото той върши делото Господне, както и аз. Прочее, никой да го не унизи”. В същото послание, хвалейки го, светият апостол пише: “пратих при вас Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чедо у Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа”. Подобно на това и в други послания той нарича свети Тимотей свой брат, казвайки: “Павел, окованик Иисус Христов, и брат Тимотей”, “Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей”, “Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия, и брат Тимотей”. И още пише: “изпроводихме Тимотея, наш брат и Божий служител и наш сътрудник в Христовото благовестие, за да ви укрепи и утеши във вярата ви”.

Тези и още много други свидетелства за похвала на свети Тимотей намираме в посланията на свети апостол Павел. Обаче свети Тимотей не се превъзнасял с това, но живеел в смиреномъдрие и строго съблюдавал добродетелта, с постоянни трудове и пост толкова изнурявал себе си, че дори самият му учител, като гледал неговите подвизи, го пожалил. Той убеждавал Тимотей - да не пие вече само вода, но да употребява и малко вино, поради стомаха си и честите си боледувания, които постоянно обременявали тялото му, обаче душевната му чистота си оставала съвършена и свободна от всякаква вреда.

Заедно със своя учител свети Тимотей пътувал по всички краища на света: ту в Ефес, ту в Коринт, ту в Македония, ту в Италия, ту в Испания, те възвестявали Словото Божие, и с пълно право за тях можело да се каже: “Техният звук се носи по цяла земя, и техните думи до краищата на вселената”.

Свети Тимотей бил проницателен в разсъжденията си, бърз в отговорите, в проповядването на Божието слово - изкусен оратор, в обяснението на Божествените писания - увлекателен тълкувател, в църковното управление и в защита на истините на вярата - най-достоен пастир. Особено достойно за внимание е, че бил възприел изобилно благодатта на апостолското учение, която получил от два извора: той имал за учител не само свети апостол Павел, но се учил и при свети апостол Иоан, възлюбения Христов ученик. Когато той бил заточен от римския император Домициан в изгнание на остров Патмос, свети Тимотей бил вместо него епископ на град Ефес, където не след много време пострадал заради свидетелството си за Господа Иисуса Христа. Ето как станало това.

Веднъж елините в Ефес празнували особено тържествен празник, наричан “катагогиум”, по време на който идолопоклонниците, мъже и жени, надявали на себе си маски на най-различни странни същества, носели в ръце идоли и дълги пръти и с безсрамни танци обхождали улиците на града. При това пеели песни с нестройни гласове, нахвърляли се като разбойници върху минувачите и даже убивали мнозина. Вършели и още много други беззакония, с които мислели, че изразяват почитта си към своите мерзки богове. При това зрелище блаженият Тимотей пламнал от огъня на Божествена ревност, явил се на богопротивното сборище и открито и смело изповядал Единия Истинен Бог, Иисус Христос. Той ясно изобличил заблужденията и самоизмамата им относно техните богове и дълго ги убеждавал да се обърнат към Христос. Те обаче, блуждаейки в тъмнината на езическите заблуди, не разбрали словата на апостола, но се нахвърлили върху него, жестоко го били със своите пръти, влачили го по земята и свирепо го тъпчели с крака, накрая го измъчили до смърт.

Дошли някои християни и го намерили едва дишащ. Те го изнесли от града и когато починал, го погребали на мястото, наречено Пион, тоест плодородно. Доста по-късно честните мощи на светия апостол, по заповед на цар Констанций, син на Константин Велики, били пренесени от свети мъченик Артемий от Ефес в Константинопол и поставени в църквата на светите апостоли заедно с мощите на свети апостоли Лука и Андрей Първозвани. Тъй било благоугодно на Бога, понеже в живота им всичко било общо: характерът, учението и проповедта на Евангелието. Затова и след смъртта си били поставени заедно, още повече, че обща е и радостта им на небесата - в Царството на нашия Господ Иисус Христос, Който заедно с Отца и Светия Дух царува навеки. Амин.

 

Тропарь апостола Тимофея

глас 4

Благости научився и трезвяся во всех, / благою совестию священнолепно оболкся, / почерпл еси от сосуда избранного неизреченная / и, веру соблюд, равное течение совершил еси, / апостоле Тимофее, / моли Христа Бога / спастися душам нашим.

Кондак апостола Тимофея и преподобномученика Анастасия Персянина

глас 1

Божественнаго ученика и спутешественника Павлова Тимофея,/ вернии, воспоим вси,/ с сим почитающе мудраго Анастасия,/ возсиявшаго от Персиды, яко звезду,/ и отгонящаго душевныя наша страсти/ и недуги телесныя.

 

imageЖитие и страдание на свети преподобномъченик Анастасий Персиец (628 г.)

Когато светият град Иерусалим бил превзет от персийския цар Хозрой и светите места, където пребивавал нашият Господ Христос, ознаменувани от Неговите доброволни страдания, кръстна смърт, погребение и възкресение, били завоювани от нечестивите варвари - животворящото дърво на Кръста Господен било взето в плен и отнесено заедно с много богатства в Персия. Тогава в тая страна славата на името Христово започнала да сияе подобно на слънце в чудесата, които ставали от животворящото кръстно дърво. Самото бидейки в плен, то пленявало човешките души в Бога, и като примка, улавяйки хора, привличало ги към Христос, просвещавайки с познанието на истината и възпламенявайки сърцата с Божествена любов. Тогава се обърнал към Христа и светият мъченик Анастасий.

Той бил родом персиец от селището Раснуни, разположено в областта Раза. Персийското му име (в езичество) било Магундат. Бил син на влъхва, на име Вава, прочут в своята страна учител на чародейските науки. Вава обучил сина си съвършено в своите знания още от най-ранна възраст. Когато Магундат навършил пълнолетие, заедно с други юноши постъпил на военна служба и останал в столичния град, служейки в конницата на персийския цар Хозрой.

Като чул за славата и могъществото на кръстното дърво, което привеждало в изумление всички персийски области и ужасявало с необичайни чудеса, та хората казвали: “Християнският Бог е дошъл в Персия”, Магундат усърдно разпитвал за него. Внезапно душата му се възпламенила тайно от онзи огън, който Христос дошъл да запали на земята. Без умора този прекрасен юноша разпитвал мнозина какво ли ще е това дърво, което има толкова голяма чудотворна сила. Вярващите му обяснили, че това е същият Кръст, на който заради човешкото спасение бил разпнат Христос, Синът Божи, изповядван и почитан от християните. Тогава у него още повече се разгоряло желанието да придобие най-съвършено познание за Божия Син. Задавал въпрос след въпрос, а в отговорите намирал повод за нови изследвания, пламнал от усърдие да узнае как Бог е слязъл от небето, как е станал човек, защо и от кого е бил осъден на кръстна смърт, кога се е възнесъл отново на небето, откъдето е слязъл. От християните научил за Божественото тайнство на Боговъплъщението и в душата му постепенно израснало семето на вярата и пламенеело желание да подражава на Христос.

Заедно със свой родственик Магундат бил записан в конницата на славния военачалник Шахин. Когато военачалникът бил изпратен с войската на персийския цар в земите на Гърция и достигнал дори до християнския град Халкидон, Магундат също бил там с полка, в който служел. Против персите излязъл на война благочестивият цар Ираклий. Тогава персийският военачалник Шахин бил принуден да се върне обратно със своята конница. В този момент Магундат оставил полка и своя родственик и предпочел да живее с християните в нищета и неизвестност, пред богатството и почестите в отечеството си сред незнаещите Бога.

Отначало дошъл в Иерапол. Там срещнал един човек, родом персиец, християнин по вяра, златар по занаят. Магундат останал да живее при него и се учил на златарско изкуство. Ръцете му били заети с работа, а умът му бил постоянно устремен към Христа Бога, от любов към Когото горяло сърцето му. Той умолявал своя учител да го подготви за свето Кръщение, но желанието му не могло да се осъществи, понеже светото Кръщение било отлагано за неопределено време поради опасение от война и нашествие на персите. Като идвал със своя учител в църквата, виждал на стените на храма картини, изобразяващи страданията и чудесата на светите мъченици. Магундат разпитвал своя учител: какво означава това? Учителят му разказвал за подвизите и живота на светиите: как те мъжествено приели смърт заради Христа и с ревност положили за Него душите си - какво претърпели от мъчителите заради своя Господ и с каква награда се сподобили на небето. Магундат слушал всичко с внимание, удивявал се и се ужасявал, а сърцето му още повече се възпламенявало от Божествена ревност. След като поживял в Иерапол известно време, тръгнал към Иерусалим, за да приеме там свето Кръщение.

Пристигнал в светия град Иерусалим, Магундат, наречен при кръщението си Анастасий, отседнал при един благочестив християнин, също златар по занаят. Той му доверил желанието на сърцето си - да се съедини с Христос чрез свето Кръщение. Завели го при преподобния Илия, презвитер на храма Възкресение Христово. Блаженият Илия го приел с любов, известил за него светейшия патриарх Модест и по негово благословение кръстил персиеца, наричайки го в светото Кръщение Анастасий, сетне го задържал при себе си в продължение на осем дни. Презвитерът го разпитвал: какъв живот желае да води занапред - като мирянин или като монах? Блаженият не само на думи, но и с кроткия си нрав показал, че желае монашески сан и живот. Осем дни по-късно, когато снел белите одежди, облечени при светото Кръщение, презвитерът го изпратил в един от иерусалимските манастири. Била десетата година от царуването на Ираклий. В манастира Анастасий бил поверен на един мъдър и добродетелен старец, който скоро станал предстоятел на обителта. При него той научил гръцки език и да разбира псалтира и останалите свещени книги, бил наставляван и в много подвизи, присъщи на монашеския живот. Заради това бил обикнат от всички, особено от своя наставник, който предвидил бъдещия му подвижнически живот, постригал го за монах и го направил свой духовен син.

Блаженият Анастасий бил добродетелен, смиреномъдър, кротък и трудолюбив монах. С желание изпълнявал всякаква манастирска работа - в готварницата, пекарната, градината, и други послушания; при това никога не пропускал църковната служба или четенето на правило. Ръцете му били винаги заети с работа, а устата му - с прослава на Бога. Освен това четял Божествените Писания, житията на светите отци, а особено страданията на светите мъченици, оросявал книгите със сълзите си, а сърцето му пламенеело от възторг и съчувствие към тяхното търпение. Като че сам страдал заедно с тях и подражавал вътрешно на тяхната ревност, облажавал кончината им и се удивявал на тяхното мъжество, молейки усърдно владиката Христос да сподоби и него да претърпи за Името Му такива страдания и славна смърт, та да се присъедини към лика на светите мъченици.

В същото време врагът на човешката душа, разгневен, че той се утвърждава в добродетелта, започнал да му припомня предишния живот в Персия, оставените богатства, слава, бащиното му чародейско изкуство, воинската чест и всяка друга суета, желаейки да смути душевния му покой и да го откъсне от обителта и съжителството със светите отци. Но с помощта на Бога, Когото свети Анастасий призовавал непрекъснато, а също и по молитвите и напътствията на неговия учител и духовен отец, пред когото изповядвал всички свои мисли, той останал непобедим и непоколебим при всички изкушения на врага.

Седем години живял свети Атанасий в манастира и събрал изобилно духовно съкровище на добродетели, а накрая бил призван от Господа към мъченически венец. В навечерието на светлия празник Възкресение Христово, през нощта на Велика събота той поискал да отдъхне от дневните трудове и в съня си видял себе си да стои на висока планина. Приближил се светоносен мъж, Който държал златна чаша, украсена с драгоценни камъни и пълна с вино. Мъжът му подал чашата и казал: “Вземи и пий.” Анастасий я взел и я изпил. Душата му се преизпълнила с неизказана радост и той разбрал още в съня си, че това било знамение за желаната от него мъченическа кончина, към която го призовава Господ. Събудил се, изпълнен с радост и веселие, и побързал да иде в църква за началото на службата на Възкресение Христово. В храма извикал настрани своя духовен отец и наставник, който вече бил предстоятел на манастира, паднал в краката му и обливайки ги със сълзи, умолявал владиката да се помоли за него пред Владиката на всички - Христос, понеже наближавал вече денят, в който щял да напусне тоя живот. Анастасий казал:

- Зная, свети отче, колко труд си положил заради мене и колко често съм злоупотребявал с отеческата ти грижа към мен. Благодарение на теб очите ми прозряха истинската светлина и чрез теб се освободих от тежката тъма; не преставай да молиш за своя раб преблагия Господ.

Духовният му отец отговорил:

- Какво има, дете мое? Как си узнал, че тъй скоро ще преминеш от нас във вечния живот?

Анастасий му разказал за своя сън и настоявал, че през следващите дни той непременно ще трябва да умре или от обща за всички смърт или по някакъв друг начин. Побоял се да каже за своето желание да умре от мъченическа смърт, да не би старецът да му забрани и по този начин да не угасне пламъкът на неговия стремеж към Христа, а сам да се лиши от венеца на страдалец. Духовният отец дълго го утешавал с мили думи.

Когато настъпил денят на Възкресение, преподобният Анастасий се причастил със Светите Тайни по време на Божествената литургия и вкусил с братята от общата трапеза. На следната нощ той задрямал за кратко, но скоро станал, понеже неизразимо вътрешно желание за мъченичество не му позволявало да заспи. Тайно от всички излязъл от манастира, без да вземе нищо със себе си освен монашеската дреха, в която бил облечен.

Отначало свети Анастасий отишъл в Диоспол Палестински, а оттам на планината Гаризим, за да се помоли. Посетил още много забележителни места и пристигнал в Кесария Палестинска и там живял два дни в църквата на Пречистата Богородица. После се поклонил в църквата на светата и всехвална великомъченица Евтимия, която се намирала в същия град. По това време Палестина била под персийско владичество и там живеели много перси. Случило се, че минавайки покрай дома на един персиец, свети Анастасий видял свои сънародници да извършват вълшебни фокуси. Изпълнен с Божествена ревност, той се приближил и гневно казал:

- Защо заблуждавате сами себе си и заблуждавайки други хора, увличате душите им към същото заблуждение?

Те били удивени от неговата смелост и запитали:

- Кой си ти, че ни говориш така?

Анастасий отвърнал:

- И аз някога споделях вашето заблуждение. Аз бях сведущ в тая нечестива наука и бях твърде изкусен в измамата.

Светията изобличил тяхното безбожие и им обяснил колко е противна на Бога и вредна за хората тяхната чародейска хитрост и измама. Той им разказал как е достигнал до познание на истината и се обърнал към Бога, и ги убеждавал да вземат пример от него, и те също да познаят истината и като се откажат от чародейството, да се обърнат към Христос с покаяние. Те обаче не искали да слушат думите на светията, но настоявали да не порицава така славните за персите вълшебни знания и да не ги изобличава пред народа. Той ги оставил и продължил по пътя си, бързайки към светия храм на всехвалната мъченица.

Но не успял да се отдалечи, когато го съзрели персийските воини, седящи при вратите на градския съд. Светията минал край тях, а те, беседвайки помежду си на персийски език, рекли за него:

- Този е съгледвач.

Светията разбрал думите им, понеже разговаряли на неговия роден език, и гневно се обърнал към тях:

- Какво говорите? Аз не съм съгледвач, а раб на моя Господ Иисус Христос. Аз се сподобих да работя на Онзи, Който благоволи да слезе от небесата заради грешниците. Разбирам вашата реч, понеже и сам някога бях на същата войнска служба, както и вие.

Тогава те го хванали и съобщили за него на началника си, който бил в зданието на съда. Военачалникът го разпитал кой е и откъде е, после заповядал да го затворят в тъмница и строго да го пазят. В затвора светията три дни не приемал нито храна, нито вода. Не желаел да вземе нищо от ръцете на нечестивите, но сили му давало единствено очакването на тъй желаните страдания за Христа.

В това време в Кесария Палестинска пристигнал персийски княз на име Марзаван. Като научил за затворника, той заповядал да го доведат вързан при него в преторията на разпит. Когато довели светията, Марзаван се занимавал с разни други дела, а преподобният стоял отстрани вързан. Тук бил и един християнин. Той познал светия, понеже го бил срещнал в църквата на Пречистата Дева Богородица, приближил се до него и тихо го попитал за какво е задържан, вързан и доведен на съд. Анастасий му разказал за желанието на сърцето си - да пострада и умре за Христа. Чувайки това, християнинът го прославил за доброто му намерение и го утешавал с думите на Божественото Писание, убеждавал го да не се бои от мъките, нито от смъртта за името на нашия Господ Иисус Христос, но твърдо и смело да отговаря на въпросите на Марзаван, помнейки словата, казани от Господ в Евангелието: “който претърпи докрай, ще бъде спасен”.

След това преподобният бил изведен на съд пред Марзаван, но не му се поклонил и не му оказал подобаваща чест. Персите имали обичай да коленичат пред своите князе, с което почитали техния сан. Светият не сторил това и с външното си незачитане и безстрашие изразил своето вътрешно мъжество и величие на духа. Марзаван го изгледал втренчено и запитал:

- Кой си ти, откъде си и как ти е името?

Преподобният смело отговорил:

- Аз съм християнин, а ако желаеш да узнаеш моя произход - родом съм персиец, от областта Раза, от селището Раснуни. Аз бях влъхва и воин, но оставих тъмнината и дойдох при истинската светлина; преди се наричах Магундат, а днес по християнски се наричам Анастасий.

Марзаван му рекъл:

- Остави това заблуждение и се върни към предишната си вяра. Ще ти дам коне и пари и много имущество.

Светият го погледнал и казал:

- Да не бъде това с мене, Царю Христе, аз не ще се отрека от Теб!

Тогава Марзаван запитал:

- Нима ти харесва дрехата, която носиш сега?

Блаженият отговорил:

- Това одеяние ми е особено приятно, понеже то е ангелско. За мен то означава по-голяма чест, отколкото за тебе - твоят сан.

Разгневен, Марзаван рекъл:

- В тебе има бяс и ти говориш не друго, а което ти внушава той.

Светият отвърнал:

- Когато споделях персийското заблуждение и нечестие, наистина имах в себе си неистов бяс, а днес в мен живее Христос, моят Спасител, Който прогонва твоите бесове.

Марзаван запитал:

- Какво? Нима не се боиш от царя, ако узнае за тебе, той ще заповяда да бъдеш разпнат!

- Защо да се боя от човек - отговорил преподобният, - който е смъртен, както си и ти. Дори и да убие тялото ми, с никакви козни не ще успее да улови душата ми.

Разгневен, Марзаван заповядал да го оковат с железни вериги, една на шията, а друга на нозете - да го отведат в каменоломните и да го заставят заедно с другите затворници да носи постоянно камъни. Там блаженият страдалец претърпял безбройни и тежки несгоди. В Кесария се намирали някои негови бивши съседи и приятели от Персия, от неговото родно село Раснуни. Като го видели, се срамували от него и считали труда му безчестие за себе си. Те го ругаели:

- Какво си сторил? Защо си потъпкал благородството на своя произход, като си станал християнин и докара на нас това безславие? Окован си с вериги и си осъден на смърт, като злодей и не можем да те гледаме така. Никога и никой от нашата страна не е бил християнин, а ето, че ти ни причини такъв позор.

При тия думи нечестивите вдигнали ръка на невинния Анастасий, били го немилостиво, дърпали го за брадата, късали му дрехите, обиждали го и го карали да носи такива тежки камъни, които едва успявали да вдигнат четирима. Така, окован с вериги и тежко натоварен с камъни се трудил Божият угодник. Той търпял всякакви притеснения от своите познати, но понасял всичко с радост заради името на Иисуса Христа.

След известно време княз Марзаван отново заповядал да доведат при него светията и го попитал:

- Ако ти действително си син на влъхва и знаеш чародейското изкуство, разкажи ни нещо от това, та и ние да видим твоите способности.

Светията отвърнал:

- Да ме пази Бог! Да не излезе подобно нещо от моите уста! Аз не искам да осквернявам ума си със спомен за вълшебните хитрости, нито езика си с думи за тях.

Тогава князът рекъл:

- Защо толкова държиш да бъдеш християнин? Върни се към предишната си вяра, иначе ще съобщя за теб на цар Хозрой.

Светията отговорил:

- Прави, каквото искаш. Аз мисля, че ти си писал до него и дори вече си получил отговор.

Князът отвърнал:

- Все още не съм писал, но днес бих искал да напиша и каквото той ми заповяда за тебе, това и ще сторя.

Свети Анастасий отговорил:

- Напиши всичко, което поискаш за мен. Аз съм християнин и казвам още веднъж - аз съм християнин.

Тогава Марзаван заповядал да прострат светията на земята и да го бият, докато не се съгласи да изпълни това, което му заповядва. Но когато слугите поискали да вържат мъченика, той ги спрял:

- Оставете ме така, няма нужда да ме връзвате и да ме държите, понеже аз не искам по неволя да страдам заради моя Христос, а съвсем доброволно. Аз дотолкова желая да пострадам за Него, колкото човек жадува студена вода в зноен ден.

След тези думи той осенил себе си с кръстно знамение и се прострял ничком на земята, жадувайки раните си. Тогава започнали жестоко да го бият с пръчки, но светията се обърнал към своите палачи с думите:

- Почакайте малко и снемете от мен монашеската одежда; нека не търпи унижение монашеският сан! Удряйте само моето тяло, но знайте, че раните, които ми причинявате, приемам като на шега. И дори да ме раздробите на части, никога не ще се откажа от моя Господ Иисус Христос.

Макар и жестоко бит, светията мъжествено търпял всичко, лежал неподвижно, доброволно понасяйки мъките си заради Христа, с което побеждавал самото свое естество. Князът и всички свидетели били удивени от неговото търпение, понеже той през цялото време на мъчението не помръднал, не извикал, дори не простенал. Умът му бил устремен единствено към Бога, заради Когото страдал. Накрая князът заповядал да престанат да го бият и отново го заплашил с името на царя:

- Ще пиша - казал той - до царя и той ще заповяда да те накажат със смърт.

Светията отговорил:

- Пиши каквото искаш.

Князът възразил:

- Нима не се боиш от царя?

Светията отвърнал:

- Защо да се боя от твоя цар? Нима той не е смъртен човек, като теб? Нима той не ще види тление, както и ти? Защо ми внушаваш да се боя от него, подобния на тебе земен прах? Не е ли по-добре да се боя от моя Господ Иисус Христос, Който сътвори небето и земята, морето и всичко в тях - източника на живота?

Гордият Марзаван, удивен от отговора на мъченика, заповядал да го отведат в тъмницата. След известно време отново го извикал при себе си и започнал да му говори кротко, надявайки се да го прелъсти с ласкави думи. Той предложил на светията:

- Спомни си твоята вълшебна наука и принеси жертви на боговете, за да не умреш в мъки и да не се лишиш от слънчевата светлина.

Преподобният отговорил:

- На кой бог трябва да принеса жертва: на слънцето, луната, огъня, морето, планините и хълмовете, или на всички други стихии? Никога не ще се поклоня на вашите истукани! Понеже всичко, изброено от мен, е създал Христос, Божият Син, за да ни служи и за полза на нас, разумните твари. Вие се заблуждавате, като служите на бесовете и четириногите животни, и на всяка друга видима твар, сякаш не те са създадени за наша потреба, а ние сме създадени заради тях! Странно и неразумно е да ги наричате богове! Вие сте създадени по образ Божий - а не знаете Бога, своя Създател. Ако бяхте познали Христос, Който ви е създал, бихте се обърнали към истинската светлина и бихте се избавили от властта на демоните.

Със своята реч светията удивил Марзаван и всички слушатели. Марзаван видял, че нито с ласки, нито със заплахи може да победи светията, и го отпратил в тъмницата, докато пристигне разпореждане от царя какво да прави с него. През нощта държали мъченика в тъмницата, а денем го извеждали окован на работа - да носи камъни заедно с другите затворници.

В това време за свети Анастасий научили в манастира, където приел монашество. Всички отци и братя, чувайки, че той много страда за Христа, се изпълнили с неизказана радост, и особено предстоятелят, неговият духовен отец и учител, който сякаш бил вързан заедно със своя възлюбен ученик и страдал заедно с него. Но сам той не могъл да иде при страдалеца, понеже трябвало да се грижи за манастира, затова изпратил двама монаси с писмо, със слова на утеха, като им заръчал да навестяват тайно мъченика и да го окуражават да понесе мъжествено страданията. Самият той заедно с другите отци денонощно се молел на Бог да помогне на мъченика докрай да пострада доблестно за Неговото Име и да бъде победител и венценосец в лика на светите мъченици. В това време преподобномъченик Анастасий в тъмницата не спирал денем и нощем да славослови всесилния Бог.

Заедно с него бил затворен и друг човек, юноша от слугите на Марзаван, осъден за някакво престъпление. Той бил окован в една верига заедно със светеца за шията и нозете. Това затруднявало светия, понеже като ставал в полунощ за молитва, бил принуден, въпреки желанието си, да пробужда и своя съжител. Анастасий считал за свой грях против ближния, че го безпокоял, когато, уморен от същия тежък труд през деня, той дълбоко спял. Затова често, когато желаел да извърши полунощните молитви, той не смеел да стане прав, за да не пробуди приятеля си и да не наруши неговия покой. Държал крака си до неговия и свел шия към неговата шия, извършвал обичайните си молитви към Бога.

Там имало и други затворници, които не били оковани. Сред тях бил един евреин от почтен род и с кротък нрав. Като виждал свети Анастасий денем да се труди, носейки камъни, а нощем да славослови Бога, той бил удивен и се питал:

- Що за човек е този и каква ли ще е неговата кончина?

Веднъж през нощта, когато преподобният се молел на Бога, по своя обичай, евреинът лежал на пода, без да заспи. Внезапно видял светлина в тъмницата, погледнал към светеца и видял как през тъмничните врати при него влезли мъже, облечени в бели блестящи одежди и обкръжили светия мъченик. Тяхното сияние осветявало цялата тъмница с неизречена светлина, която никой от затворниците не видял, понеже всички спели. Единствен онзи евреин гледал внимателно и си казвал с голямо учудване:

- Боже светий, та това са ангели!

Продължавал да гледа внимателно светлите мъже и видял, че носят омофори и кръстове в ръцете си. Помислил си: “Това са епископи.” После погледнал към светия мъченик и видял светъл юноша да стои пред него със златна кадилница, пълна с горящи въглени. Той сложил в кадилницата благовония и кадил около мъченика. Наблюдавайки това, евреинът побутнал спящия до него друг затворник, християнин, който някога бил съдия в Скитопол. Искал и приятелят му да види дивното чудо, но не могъл да го разбуди от дълбокия му сън. Когато накрая се пробудил и запитал какво става и защо го вика, евреинът, показвайки пред тях, казал:

- Погледни, погледни!

Но едва произнесъл тези думи и видението изчезнало. Тогава евреинът разказал на християнина с особен възторг и сърдечно умиление за всичко, което видял, и двамата заедно прославили Христа Бога.

Наскоро след това княз Марзаван получил от своя цар Хозрой отговор на писмото си и пратил да кажат на преподобни Анастасий:

- Царят ти заповядва да кажеш само една дума: аз не съм християнин - и веднага ще бъдеш освободен, след това върви където искаш: или при християните и монасите, или в родината си - отново на военна служба.

Христовият мъченик отговорил:

- Аз няма да се отрека от моя Христос нито с мисъл, нито с дума!

Тогава князът отново изпратил своя наместник при светията, казвайки:

- Зная, че се срамуваш от мнозина, особено от своите познати, и затова не желаеш пред тях да се отречеш от твоя Христос; но тъй като трябва да изпълним царската заповед, понеже никой не може да я престъпи, ако искаш, насаме, само пред мен и двамата ми съветници кажи, че се отричаш от Христос и веднага ще те пусна. Наистина, какво би загубил, ако само на думи изречеш отричане, а сърцето ти, независимо от устата ти, ще вярва в своя Бог?

Мъченикът отговорил:

- Няма да направя това. Нито пред тебе, нито пред някого другиго ще се отрека от моя Господ - нито явно, нито тайно, нито дори насън, и никой никога не ще може по никакъв начин да ме принуди към това.

Когато наместникът се върнал при княза и му известил отговора на мъченика, князът заповядал да го доведат и му рекъл:

- Царят заповядва да те изпратим окован във вериги при него в Персия.

Светият мъченик Анастасий отговорил:

- Дори ако ти беше благоволил да ме пуснеш, аз сам и без окови щях да отида при вашия цар. Защо е нужно да ме оковавате, когато аз страдам доброволно и желая да претърпя всякакви мъки заради моя Господ Христос?

Князът се убедил, че по никакъв начин няма да може да обърне мъченика от християнската вяра към персийското нечестие, и наредил заедно с други двама затворници, също християни, осъдени по някакво несправедливо обвинение след пет дни да бъде изпратен в Персия на съд пред царя, а после отново го затворили в тъмницата.

Настъпил празникът Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен. В града живеел един знатен и уважаван човек, християнин по вяра и живот. Той се обърнал към княз Марзаван с молба да пусне от тъмницата монаха Анастасий за празника, за да може заедно с християните да участва в това велико празненство. Марзаван от уважение към почетния гражданин заповядал да изпълнят молбата му и в този ден свети Анастасий бил пуснат при християните, но в железни окови. Благочестивият мъж го приел и го завел в църквата на Божествена Литургия. За всички вярващи било голяма радост и двоен празник да гледат мъченика, окован с тежки вериги за пострадалия на кръста Христос Господ. Мъжете и жените го наобиколили и проливали горещи сълзи от радост, с умиление целували оковите му, прославяйки страданията му за Христа. След извършването на Божествената Литургия, ходатайстващият за него мъж го повел в своя дом заедно с двамата монаси, изпратени от манастира, за да утешават тайно мъченика и да му намират храна. Радушно ги нагостил, а когато настанало време, отново отвел свети Анастасий в тъмницата.

След пет дни той заедно с още двама затворници бил изпратен окован за Персия. Множество християни го изпратили с радостни сълзи. Там били и двамата монаси. Единият от тях се върнал в манастира, а на другия предстоятелят заповядал да отиде с блажения Анастасий, за да му служи, да види неговата кончина и когато се върне, да разкаже за извършените от него подвизи на страдание и мъченичество.

Като пристигнал в Персия, преподобномъченик Анастасий бил затворен в тъмница в град, наречен Витсалия, заедно с много други затворници, едни от тях били осъдени за някакви престъпления, а останалите били пленници, повечето от които - християни. Монахът, който го съпровождал, отседнал у някой си Кортакт, син на Есдин, а Есдин бил главният царски домоуправител, таен християнин. След няколко дни цар Хозрой изпратил един от съдиите заедно с трибун да разпита свети Анастасий. Съдията отишъл при него и го запитал: кой е той, откъде е и по каква причина е оставил персийската вяра и е станал християнин? Христовият мъченик му отговарял чрез преводач, тъй като не желаел повече да говори персийски, гнусейки се и от нечестивата вяра на персите, и от самия им език. Светията казал:

- Вие се заблуждавате, почитайки бесовете вместо Бога. Някога и аз живеех в това ваше заблуждение, но днес аз вярвам и се покланям на всемогъщия Господ Иисус Христос, Който е създал небето и земята, морето и всичко в тях. Аз зная със сигурност, че вашата вяра е дяволска измама, която ви води към гибел.

Съдията отговорил:

- О, окаяни! Нима иудеите не разпнаха същия този Христос, Когото вие почитате? Как си могъл да изпаднеш в заблуждение, да оставиш своята вяра и да станеш християнин?

Светията казал:

- Ти вярно казваш, че моят Иисус бил разпнат от иудеите, но защо не казваш, че Той със Своята Божествена воля Сам благоволил да предаде Себе Си на разпятие заради нашето спасение? Той е Творецът на всичко, слязъл от небето на земята и въплътил се от Пречистата и Преблагословена Дева Мария чрез действието на Светия Дух. Той се разпнал доброволно, за да спаси човешкия род от дяволската измама. А вие почитате дявола и се покланяте на слънцето, луната, огъня и на всякакви други творения, а не на своя Творец.

Съдията рекъл:

- Защо да говорим напразно? Ето, царят веднага ще ти предостави най-големи почести, ще ти даде златни пояси, хубави коне и много имущество; ти ще бъдеш един от знатните му сановници, само се върни към предишната си вяра.

Свети Анастасий възразил:

- Даровете на вашия цар, богатство, почести и слава, както и всичко, което е приятно и желано от вас, отдавна съм презрял и възневидял. Всичко това ми е противно като нечистота и тор. Избирайки монашеския живот и обиквайки го, аз живея с надеждата за вечните блага, които по благодатта на моя Бог Христос се надявам да получа. Моят честен монашески чин и тази вехта мантия ми служат като достоверно свидетелство за това. По какъв начин днес бих започнал да презирам и да се отричам от онова, на което се надявам, и заради което предприех целия този труд и положих всякакво усърдие? Могат ли да ме прелъстят даровете на временния цар, който скоро ще загине?

Съдията съобщил всичко това на царя. Изпълнен с гняв, Хозрой заповядал на сутринта да мъчат светията. Когато настъпило утрото, дошъл същият съдия, извел го от тъмницата и първо го бил жестоко с пръчки, после затиснал коленете му между две тежки греди и заповядал на силни мъже да скачат върху двата края на горната греда, та да строшат коленете му. Тъй мъчил светията в продължение на доста време и като се убедил в неговата непреклонност, съдията отново го хвърлил в тъмницата, а сам се отправил към царя да му извести за станалото.

Трибунът, началник на тъмницата, бил таен християнин. Той служел на затворниците, страдащи за Христа, оказвайки им всякаква милост. Заедно с монаха, който съпровождал светията, той влязъл в тъмницата и двамата утешавали и ободрявали страдалеца. Заедно с тях влезли и други християни, там били и синовете на гореспоменатия Есдин, царския домоуправител, таен християнин. Те паднали в нозете на мъченика, целували оковите му и го молили той да се помоли за тях на Господа. Светията, който бил смирен, ги отпращал от себе си, признавайки себе си за грешен и непотребен, сам нуждаещ се от чужда помощ и молитви. Те взели восък и го притискали към веригите така, че да се отпечатат върху восъка. Пазили го у себе си за благословение, за изцерение от различни недъзи и си предавали този восък един на друг като многоценен дар.

След известно време онзи съдия, отново изпратен от царя, дошъл в тъмницата при Христовия мъченик и разпитвайки го, признал го за непреклонен противник на царската воля; тогава жестоко го бил с пръчки. Няколко дни по-късно това се случило вече за трети път. Съдията дошъл в тъмницата и пребил светията, а после прибавил и друго люто мъчение: завързали го за едната ръка и като привързали огромен камък към крака му, го провесили. Така страдалецът висял два часа. После съдията го захвърлил в тъмницата, а сам отишъл при царя да извести за непобедимото мъжество на мъченика. Посъветвал царя по-скоро да го убие, за да не бъде повече посрамвано и безчестено великото персийско царство от един християнин. След петнадесет дни царят осъдил мъченика Анастасий на смърт заедно с много други затворници, които били заедно с него в тъмницата.

В навечерието на своята кончина светият мъченик седял в тъмницата и предвиждайки своя край, говорил на някои от затворените с него:

- Братя, на сутринта заедно с мнозина, които седят тук, ще умра и ще премина от тоя живот към вечността. Вие ще останете живи и след няколко дни ще бъдете освободени, понеже този нечестив цар скоро ще бъде убит.

Когато се съмнало, дошъл съдията с воини и извел свети Анастасий заедно с още около седемдесет затворници, повечето от които били верни християни. Сред тях били и двамата затворници, също християни, които дошли заедно със свети Анастасий от Кесария в Персия. Други били оставени в тъмницата, между тях били онези, на които светията предсказал скорошно избавление и смъртта на царя.

Осъдените на смърт били изведени от града на брега на реката и там завързвали всеки поотделно с въже за шията и мъчително ги удавяли. При смъртта на всеки от тях мъчителите се обръщали към свети Анастасий с думите:

- Нима би искал да загинеш като тях? Не е ли по-добре за теб да се подчиниш на царската воля, да останеш жив и да получиш от царя дарове, почести и слава?

Светията вдигнал очи към небето и благодарил на Бога, а на тях отговорил:

- Аз бих желал да бъда раздробен от вас на части заради моя Христос. Тази смърт за мен е нищожна и благодаря на моя Господ, че за тези малки страдания Той ми дава възможност да премина към великата и неизречена слава на светите мъченици.

Така светият преподобномъченик Анастасий, след всички други затворници радостно приел смъртта, бидейки удавен на 22 януари. За да потвърдят неговата смърт, войниците отрязали светата му глава и я отнесли на царя, а тялото му заедно с труповете на другите удавени било захвърлено на кучетата. Но те, разкъсали труповете на останалите, не само че не докоснали тялото на светията, но и забележимо започнали да го пазят да не се докосне някой да него. Когато тъмничният страж поискал да вземе честното тяло на светия мъченик, му попречили воините, пазещи отдалеч, понеже много от тях били иудеи по вяра.

Когато настъпила нощта, монахът, който бил изпратен от манастира при свети Анастасий, за да види неговата кончина, взел роби от синовете на Есдин, много злато и чисти повивки и отишъл на мястото, където лежало тялото невредимо между другите трупове, разкъсвани от кучетата. Напълнил ръцете на стражите със злато и се приближил до светото тяло на Христовия мъченик, над което сияела пресветла звезда, и като го взел, го отнесъл в намиращия се недалеч оттам неголям манастир на светия мъченик Сергий. Там погребал с почести многострадалното тяло на Христовия страдалец, а сам останал в същия манастир до убийството на цар Хозрой. Когато царят бил убит, затворниците били освободени, както предсказал светията пред своята кончина. Така се изпълнило двоякото пророчество на светията: за наближаващото убийство на цар Хозрой и за освобождаването на затворниците.

Когато гръцката войска навлязла в персийските предели, се освободил пътят за връщане на монаха, съпровождащ светията. Той се завърнал и разказал на предстоятеля и братята подробно всичко, което се случило с преподобномъченика. Всички прославили Бога, укрепил за страдалчески подвиг Своя раб. Предстоятелят на манастира веднага изпратил същия монах заедно с други братя и те пренесли с почести мощите на възлюбения му ученик в неговия манастир. От мощите на светия мъченик ставали много чудеса и изцеления на различни болести - за слава на Христос, нашия Бог, прославян заедно с Отца и Светия Дух навеки. Амин.

 

Тропарь мученика Анастасия

глас 4

Мученик Твой, Господи, Анастасий/ во страдании своем венец прият нетленный от Тебе, Бога нашего,/ имеяй бо крепость Твою,/ мучителей низложи,/ сокруши и демонов немощньш дерзости. Того молитвами/ спаси души наша.

Кондак апостола Тимофея и преподобномученика Анастасия Персянина

глас 1

Божественнаго ученика и спутешественника Павлова Тимофея,/ вернии, воспоим вси,/ с сим почитающе мудраго Анастасия,/ возсиявшаго от Персиды, яко звезду,/ и отгонящаго душевныя наша страсти/ и недуги телесныя.

 

В памет на светите мъченици Мануил, Георги, Петър, Леонтий, Сионий, Гавриил, Иоан, Леонт, Парод и останалите, на брой 377, пострадали заедно с тях (ок. 817 г.)

Тези свети мъченици произхождали от различни области на Римската империя и живели в Адрианопол при император Лъв Арменец. По това време българският цар Крум опустошил Тракия и Македония и приближил самия Константинопол, а после след тримесечна обсада завладял Адрианопол и взел в плен всичките му жители, оцелели от битката, към четиридесет хиляди души. Сред тях бил и местният епископ, когото царят езичник заповядал да хвърлят от стената. Крум загинал от жестока смърт, приемникът му Дукум умрял наскоро след него и над българите се възцарил Диценг, страшен и безчовечен властелин. Той заповядал да разрежат на две адрианополския епископ Мануил и да отсекат двете му ръце до раменете, след което захвърлили свещените му останки на псетата. Божият Гняв поразил свирепия владетел със слепота и наскоро след това Диценг бил убит от своите поданици. Наследил го Муртагон, който започнал жестоко да преследва християните, които не се подчинявали на заповедта му да се отрекат от Христа. Верните Христови раби той държал в тъмница, изтезавал и предавал на смърт сред нечовешки мъчения. Светите епископи Георги Девелтски, и Петър, утвърждаващи своето паство в Христовата вяра, мъчителят предал на жестоки удари с пръчка, после отсякъл с меч честните им глави; от същата смърт заедно със светителите загинали и още седем християни; с меч били посечени и християнските военачалници Иоан и Леонт; свети Леонтий, епископ Никейски, езичниците пронизали с меч в корема; от меч приели мъченическа смърт Гавриил и Сионий; Парод, презвитер, бил пребит с камъни. Още много други верни Христови раби били пребити и затворени в тъмници по това време. И не само свирепият Муртагон, но и неговите приемници на българския престол жестоко преследвали християните, които претърпели различни изтезания и мъчителна смърт и придобили за себе си вечното царство на небесата.

В същия ден празнуваме паметта на светия преподобномъченик Анастасий, дякон Печерски, загинал в края на ХII век, чиито свети мощи почиват в пещерата на преподобни Антоний.

image

 

 

ПРЕПОДОБНОМУЧЕНИК АНАСТАСИЙ, ДИАКОН ПЕЧЕРСКИЙСвети преподобномъченик Анастасий, дякон Печерски

Пре­по­доб­но­му­че­ник Ана­ста­сий, диа­кон Пе­чер­ский, под­ви­зал­ся в Ближ­них пе­ще­рах в XII ве­ке. Иеро­мо­нах Афа­на­сий Каль­но­фий­ский на­зы­ва­ет его бра­том пре­по­доб­но­го Ти­та пре­сви­те­ра ( не ра­нее 1190). В ру­ко­пис­ных свят­цах он на­зы­ва­ет­ся диа­ко­ном. В служ­бе Со­бо­ру от­цов Ближ­них пе­щер о пре­по­доб­но­му­че­ни­ке Ана­ста­сии го­во­рит­ся, что он имел та­кое дерз­но­ве­ние к Бо­гу, что по­лу­чал всё про­си­мое.

 

Тропарь преподобномученику Анастасию, диакону Печерскому, в Ближних пещерах, глас 4

Плотско́е, я́ко безпло́тный А́нгел, возненави́девши препита́ние,/ духо́вную во и́ноческом чи́ну возлюби́л еси́ пи́щу,/и в нем Богови́дцу на Сина́и Моисе́ю/ до́брым жития́ твоего́ по́двигом уподобля́яйся,/ мно́гими на горе́ Бо́жией Пече́рской возвы́сился еси́ доброде́тельми,/ иде́же в моле́нии к Вы́шннему непреста́нно пребыва́л еси́,/ ны́не же со отцы́ преподо́бными Пече́рскими,/ а́ки би́сер многоце́нен, мощми́ нетле́нными/ в пеще́ре твои́ми пресве́тло сия́еши,/ а душе́ю со А́нгелы пред Престо́лом Бо́жиим,/ святы́й преподобному́чениче Анаста́сие, предстои́ши,/ о нас всегда́ моля́ся ко Го́споду// спасти́ся душа́м на́шим.

Перевод: Плотское, как бесплотный ангел, возненавидев пропитание, духовную в иноческом чине возлюбил ты пищу, и в нем Боговидцу Моисею подвигом жизни твоей уподобляясь, многими на горе Божией Печерской возвысился ты добродетелями, где в молитве ко Всевышнему непрестанно пребывал ты, сейчас же с отцами преподобными Печерскими, как драгоценный камень, мощами нетленными в пещере преярко сияешь, а душой с ангелами перед Престолом Божиим, святой преподобномученик Анастасий, предстоишь, всегда молясь ко Господу о спасении душ наших.

Кондак преподобномученику Анастасию, диакону Печерскому, в Ближних пещерах, глас 8

По́стническим пло́ти твое́й умерщвле́нием/ ду́шу оживи́л еси́,/ и́бо твоего́ ра́ди презе́льнаго воздержа́ния/ и привре́меннаго терпе́ния,/ жизнь непрее́мная и диади́ма неувяда́емая/ от пострада́вшаго за ны пло́тию/ и из ме́ртвых воскре́сшаго Христа́ Бо́га на́шего,/ тебе́, свя́те, преподобному́чениче Анаста́сие,/ я́ко злочести́вых победи́телю/ несумне́нно и вои́стинну угото́вася,/ зане́же Бо́жие тридне́вное Воскресе́ние/ всем, живу́щим на земли́,/ тобо́ю, я́коже иногда́ от отроко́в Ефе́сских правосла́вно воспропове́дася,/ и сего́ ра́ди, о́тче, днесь к тебе́ вси вопие́м немо́лчно:/ святы́й преподобному́чениче Анаста́сие Пече́рский,/ моли́ приле́жно воста́вшаго Христа́ тридне́вно из ме́ртвых,// да изба́вит от сме́рти ве́чныя ду́ши на́ша.

Перевод: Постническим плоти твоей умерщвлением душу оживил ты, ибо твоего ради великого воздержания и особого терпения, жизнь бессмертная и венец неувядаемый от пострадавшего за нас плотью и из мертвых воскресшего Христа Бога нашего, тебе, святой преподобномученик Анастасий, как нечестивых победителю несомненно и воистину подготовлены, поскольку Божие трехдневное Воскресение всем, живущим на земле, тобой, как когда-то отроками Эфесскими, православно проповедалось, и потому, отче, сегодня к тебе все взываем несмолкаемо: «Святой преподобномученик Анастасий Печерский, усердно моли восставшего в третий день из мертвых Христа, да избавит от смерти вечной души наши».

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 

 ↑