Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 24 май...
Голготски кръст
или по-точно

†11 май по църковния календар - Св. Св. Кирил и Методий. Св. свещеномъченик Мокий Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 09.02.2015 г. / 21:51:35 
Вяра
20.04 по еретическия, †7 април по църковния календар - Св. пререподобни Георги изповедник, епископ Митилински. Св. мъченик Калиопий. Св. мъченици дякон Руфин, Акилина и 200 войни. Св. преподобни Даниил Переяславски

imageСтраданието на преподобния наш отец Георгий изповедник, митрополит Митилински

От младежки години възлюбил Христа, преподобният Георгий станал монах, водел подвижнически живот и като никой друг се усъвършенствал в смиреномъдрието. През царуването на Лъв Исаврянин той станал изповедник на Христа, като претърпял гонения и притеснения от иконоборците. След това, през царуването на православните Константин и Ирина, бил възведен на архиерейска катедра в град Митилена, митрополията на остров Лесбос. Свети Георгий бил твърде милостив, хранел гладните с щедри подаяния. Заради голямото си въздържание станал приятел на ангелите, прогонвал нечистите духове, лекувал неизлечими недъзи - бил чудотворец. Той доживял до времето на император Лъв Арменец, който възобновил иконоборството, и отново, вече в дълбока старост, претърпял гонение за светите икони. Още преди тези събития в Митилини станали някои знамения, които предсказвали, че скоро в Христовата Църква ще се появят смут и бедствия. Веднъж в храма на света великомъченица Теодора, който е близо до пристанището, по време на вечернята, когато целият народ пеел “Господи помилуй”, светият Кръст, който бил на престола, внезапно и със силен шум бил вдигнат от някаква невидима сила, издигнал се към тавана, а после, като се обърнал, паднал на земята. Народът, който гледал, бил обзет от голям страх и ужас; с издигнати нагоре очи и ръце, всички дълго време се молели “Господи помилуй”, и не искали да излязат от църквата, очаквайки, че островът ще бъде сполетян от внезапна гибел. По това време в църквата бил преподобният Симеон със своя по-млад брат Георгий, който впоследствие, като му дошло времето, наследил престола на първия Георгий. Симеон, който бил прозорлив, през сълзи говорел на народа:

- Братя, няма да стане това, което очаквате. Бог няма да погуби окончателно тази страна, но само след дни на престола ще се качи богоненавистен и богопротивен цар, който ще потъпче светите икони и ще отнеме красотата на църквата.

Минали няколко дена и в църквата, в самия олтар - вратите случайно не били затворени, - влязъл огромен и страшен глиган, с подрязани уши и опашка, и легнал там, на Горното място. Като видели това, църковните стражи незабавно го подгонили, но безуспешно, тъй като той бил свиреп и нападал всички, които се опитвали да го прогонят от олтара, и ги обръщал в бягство. После донесли един грамаден прът и дълго време били животното до кръв, докато обезсилени, едва смогнали да го прогонят. Като научил това, блаженият Симеон казал:

- Чеда, да знаете, че този глиган символизира епископа, който по Божие допущение ще дойде тук и с живота и нрава си ще прилича на свиня.

Всичко това скоро се сбъднало. Споменатият по-рано император Лъв Арменец, като встъпил на царския престол, предприел гонение срещу Божията църква и същевременно свикал в Константинопол много епископи, като искал да ги склони да приемат иконоборческата ерес. Преподобният наш отец Георгий, Митилинският митрополит, който също бил призован заедно с останалите епископи, се проявил като безстрашен Христов воин. Докато мнозина одобрявали царското неправоверие, той със своята истинска премъдрост посрамил царя, лъжепатриарха Теодот, с прозвище Каситер, и останалите негови съмишленици еретици, а някои от тях накарал да осъзнаят заблудата си.

Царят и патриархът, като не могли да понесат неговите изобличения, го отправили на изгнание в Херсон, а на неговото място в Митилини поставили за митрополит един еретик, който като глиган опустошил и осквернил Христовото лозе: той потъпквал светите икони и безумно смущавал словесните овци. А свети Георгий, преживявайки в изгнание остналите дни от живота си, с Христовата благодат извършил много чудеса. Когато дошло времето да се престави, на небето изгряла пресветла звезда - предизвестница на неговата блажена кончина, - която се виждала и от Лесбос. По тази звезда словесните овци разпознали отшествието на техния пастир, свети Георгий, при Господа.

Животът на светеца с добрите си дела бил светлина за света. Бог прославил блажената му кончина със светла звезда и за прослава на Своя угодник източил от мощите му чудесни лечебни извори.

 

Страданието на светия мъченик Калиопий

В Пергия Памфилийска живеела благочестивата и богобоязлива жена Теоклия. Цялото  семейство било проникнато от страх Божий. Теоклия водела добродетелен живот и щедро раздавала милостиня. Била омъжена за почетен човек, произлязъл от сенаторски и патрициански род, но дълги години Теоклия не раждала деца. С прилежните си молитви тя изпросила от Бога освобождаване от безплодието и дълго след като била омъжена, заченала. По това време мъжът  починал, като я оставил наследница на огромно състояние. Тя родила син и го нарекла Калиопий. Като го обучавала в науките, Теоклия най-много се стараела да му внуши страх Божий и да го научи на премъдростта на Божественото Писание. В онези времена било силно разпространено служенето на кумирите, истината била скривана от лъжата и повечето от хората им се покланяли и принасяли жертви на идолите. Постоянни спътници в живота на свети Калиопий били молитвата и постът. Когато съобщили на съдията, че светият юноша е християнин, майка му, блажената Теоклия, снабдила сина си с достатъчно пари и дрехи, изпратила с него няколко слуги и го отправила с кораб в друга страна, за да избегне несправедливото осъждане. Така блаженият Калиопий отплувал за Помпеопел Киликийски. Тук, като видял, че нечестивият вожд Максим устройва жертви, песни и танци в чест на скверните кумири, светият юноша се учудил и запитал едного: “Каква е причината за това веселие?” “Това е празник в чест на боговете - му отвърнали, - ела и ти да се присъединиш към нашето пиршество”. “Аз съм християнин - казал светецът - и прекарвам празниците в пост в чест на моя Христос, неприлично е устата, които прославят Христа, да приемат от осквернените жертви за нечестивите богове”. Тези думи на светеца достигнали до слуха на военачалника Максим и той, разпален от гняв, заповядал да хванат юношата и да го доведат при него на разпит.

- Как се казваш? - запитал военачалникът свети Калиопий, когато го довели на съда.

- Аз съм християнин - отвърнал светецът, - а името ми е Калиопий.

- Сега, когато цялата вселена - казал военачалникът - устройва пир по случай празника на боговете, защо единствено ти не искаш да споделиш с нас празника и си оставаш в някаква твоя заблуда?

- Тъкмо вие - отвърнал свети Калиопий - сте тези, които ходят в мрак и лъжа, тъй като сте изоставили живия Бог, Създателя на небето и земята, Който е сътворил всичко със Своето слово, и се покланяте на произведенията на човешки ръце, от безчувствено дърво и трошлив камък.

- Младостта ти те прави дързък - възразил военачалникът - и те излага на опасност да изпиташ немалобройни мъки! Отговори ни, от коя страна си и от чий род?

- Аз съм от Памфилийска Пергия - отвърнал светецът, - от сенаторски и патрициански род, но повече от всичко и най-почетно за мене е това, че съм християнин.

- Имаш ли родители? - запитал военачалникът.

- Да, имам майка - отвърнал светецът, - а баща ми отдавна умря.

- Кълна се във великото слънце и във всички божества - отвърнал военачелникът, - че ако ти се поклониш на боговете, ще омъжа за тебе единствената си дъщеря, която имам!

- Ако поискам да се женя - отвърнал светецът, - бих могъл да взема твоята дъщеря и да я отведа във владенията на майка си. Но знай, че аз съм се обещал на моя Бог Христос, Който ме е създал по Свой образ, да опазя това тяло от пръст в чисто девство и да го представя непорочно пред праведния Негов съд. Ти постъпи тъй, както искаш, но знай, че аз съм християнин.

- Скверен и злобен! - закрещял военачалникът, - ти вероятно мислиш с тези думи да ме вбесиш, та по-скоро да те убия! Тогава знай, че ще те измъчвам дълго време, ще раздробя на парчета тялото ти, а останките ще хвърля в огъня за изгаряне.

- Колкото по-продължителни бъдат моите мъки - отвърнал светецът, - толкова по-светъл венец ще се сплете за мен от Христа заради моите страдания. Нали и Писанието казва, че никой “не бива увенчан, щом се не състезава по правилата”.

- Пригответе го! - обърнал се военачалникът към палачите. - Счупете му костите с оловни прътове!

По време на побоите свети Калиопий произнесъл: “Благодаря Ти, Христе, че ме удостои заради прославата на Твоето име да изтърпя мъчения”.

- Принеси жертва на боговете - продължавал военачалникът, - за да те видят в твоето отечество и да не се лишат от имуществото ти. Виждаш как жестоко те измъчват!

- Аз съзерцавам сладостта на покоя, обещан ми от Христос в бъдеще, и не усещам мъки - казал светецът. - И въпреки че сега се намирам в чужда страна, знам, че “Господня е земята и онова, що я изпълня”. И тук виждам майка си и моето отечество. Моя майка е Православната Църква, а отечество - Небесният Иерусалим, според апостолската дума: “нашето живелище е на небесата”. Ако пък ти ми напомняш за моята майка по плът, Божественият глас е, който потвърждава: “който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за мене”. За мен не представлява нищо изобилието от богатства и смятам, че е по-добре да страдам с Христа Разпнатия, отколкото чрез грях да получа краткотрайно удовлетворение от безумния свят.

- Понеже вече е легнал - казал военачалникът на слугите, - обърнете го и го бийте по корема със сурови жили, като му повтаряте: нечестивецо, не отговаряй едно или друго, а само на въпроса!

- Безумецо, лишен от небесни блага и по-свиреп от звяр! - рекъл светият мъченик на военачалника: - Аз ти говоря думи на истината, а ти, с твоите заслепени душевни очи и запушени уши, за да не чуеш Господните думи, несправедливо ме подлагаш на мъчения и ме убиваш като разбойник!

Тогава военачалникът заповядал на палачите:

- Сложете колелото за изтезания с острите железа и разпалете под него силен огън и здраво, дори до разкъсване на ставите, разтегнете на колелото Калиопий, завържете го за колелото и въртете, та да загине, разрязван от желязото и изгарян на огъня.

Когато започнали да мъчат светия юноша по този начин, при тежките страдания той простенал към Господа, като изрекъл: “Ела, Христе мой, и помогни на Твоя раб - та преди края Твоето свято име да се прослави чрез мен и всички да знаят, че който се уповава на Тебе, не ще се посрами вовеки!”. И ето че незабавно се появил Господен ангел, изгасил огъня, спрял колелото и го направил неподвижно, така че палачите не можели да го завъртят. Младото тяло на мъченика се обливало в кръв върху колелото и през дълбоките рани се виждали костите, тъй като по колелото имало двуостри, подобни на пили, мечове. Военачалникът заповядал да развържат мъченика и да го свалят от колелото. Видът на страданията му натъжил всички, които гледали, и народът възроптал с думите: “Какъв несправедлив съд! И какъв юноша погива жестоко!”.

- Не ти ли казвах - рекъл военачалникът, - че твоята младост те прави дързък, като по този начин те подлага на жестоки мъки?

- Безсрамен пес - отвърнал светецът, - нима си мислиш, че съм се уплашил от твоите изтезания?

- Ти, нещастнико, ме оскърбяваш - забелязал военачалникът, - за да те погубя по-скоро, но това няма да стане. Ела и принеси жертва на боговете, за да избегнеш още по-жестоки мъки.

- Аз уповавам на моя Христос - отвърнал светият мъченик - и ти не си в състояние да оскверниш у мене изповядването на Бога. Тялото ми ти е предоставено - мъчи го както искаш и за това ще получиш отплата от Бога в деня на Страшния съд - “с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”.

- Оковете го в железни вериги - заповядал военачалникът на палачите за свети Калиопий, - хвърлете го във вътрешната тъмница, въобще не се грижете за него, и не допускайте никой от близките му християни да влиза там, та никой да не може да го похвали за неговото търпение!

Палачите незабавно оковали светия страдалец и го хвърлили във вътрешната тъмница.

Блажената Теоклия, като разбрала как страда за Христа нейният единствен син, написала завещание за дома и цялото си имущество: освободила робите и робините си, на брой двеста и петдесет човека, и раздала на бедните всичкото злато и сребро и скъпоценни одежди, които имала. Всичкото си останало имущество и недвижими имоти, селища, поля и лозя дала на светата Църква, напуснала отечеството си и се отправила към Киликия, при своя страдащ за Христа син. Платила пари на тъмничарите и влязла в тъмницата. Като видяла сина си, му се поклонила и почистила гнойта от раните му. А Калиопий, целият окован в желязо и отекъл от безбройните си рани, не могъл да стане пред своята майка и само продумал:

- Добре направи, че дойде, майко моя и свидетелко на страданията ми за Христа!

Теоклия, като видяла тялото на сина си покрито с рани, заговорила:

- Блажен и благословен плод на моята утроба си, защото те представих за осветен съсъд на Бога, както Анна Самуил и както Сара Исаак те предоставих на Христа в благоприятна жертва!

Майката прекарала в тъмницата цялата онази нощ, седнала в нозете на сина си, като възпявала и славословела заедно с него Бога. В полунащ в тъмницата заблестяла ярка светлина и се чул глас, който възкликнал:

- Вие сте светите Христови изповедници, които изтребвате идолите, които оставихте отечество и имоти заради страданието с Христа!

С настъпването на утрото военачалникът Максим седнал на съдилището и извел светия мъченик от тъмницата за разпит. Като го изправил пред себе си, той запитал:

- Изостави ли безумието, съгласен ли си, за да опазиш живота си, да изпълниш царската заповед и да се поклониш на боговете? Или, напротив, искаш покорно да загинеш, както и твоят учител Христос?

- Учудвам се - отвърнал светецът - на твоето безсрамие! Ти много пъти чу от мене един и същ отговор: аз съм християнин и ще умра за Христа! Сега отново ме питаш за същото и не се срамуваш да се опълчваш срещу истината. Аз горещо желая да пострадам като моя Учител Христос и се стремя да умра за Него!

Като изслушал това и разбрал непреклонното намерение на мъченика, и като се убедил в неговата непоколебима душевна сила, военачалникът заповядал да го разпънат на кръст като Христос. Това било на Велики Четвъртък, когато се извършва възпоменанието на Светата Тайна Христова Вечеря. Света Теоклия, като видяла сина си, поведен от войниците, им дала пет златни монети и ги помолила да разпънат Калиопий не както Христос, а надолу с главата. Това тя направила от смирение, защото смятала, че е недостойно нейният син да бъде разпънат по начин, подобен на своя Господ Христос. И тъй свети Калиопий бил разпънат за Христа с главата надолу, в четвъртък на спасителната Вечеря. А на Велики Петък в третия час на деня към него слязъл от небето Божествен глас: “Влез, Христов съгражданино и сънаследнико на светиите!” и той предал духа си в Божиите ръце.

Когато мъртвото тяло на свети Калиопий било снето от кръста, блажената негова майка, прославяйки Христа, прегърнала сина си и след това незабавно предала и своята душа. Братята християни дошли и взели телата на двамата и ги погребали на почетно място в един гроб, като възхваляли Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

В същия ден се чества паметта на свети Руфин, дякон, света мъченица Акилина, и с тях на Двеста воини, пострадали в Синоп около 310 година.

В този ден се празнува паметта и на преподобния наш отец Даниил Переяславски.

image

 

 

 

 

imageПреподобный Даниил Переяславский

В миру — Димитрий, родился около 1460 года в г. Переяславле Залесском от благочестивых родителей. С юных лет он обнаружил свою любовь к подвижничеству и подражал подвигам св. Симеона Столпника (память 1/14 сентября). Отрок был отдан на воспитание в Никитский монастырь к своему родственнику игумену Ионе, где полюбил иноческое житие и сам решил стать иноком. Боясь, как бы родители не помешали исполнению его намерения, он вместе с братом своим Герасимом тайно ушел в монастырь преподобного Пафнутия Боровского (память 1/14 мая). Здесь, приняв иноческое пострижение, преподобный Даниил под руководством опытного старца св. Левкия прожил 10 лет.

Получив опытность в духовной жизни, преподобный возвратился в Переяславль в Горицкий монастырь, где принял священство. Строгою, богоугодною жизнью и неусыпными трудами св. Даниил обратил на себя всеобщее внимание; к нему стали многие приходить на исповедь и за духовными советами. Никто не уходил от преподобного Даниила не утешенным.

Особенным подвижническим проявлением любви к ближним стала забота преподобного об умерших нищих, бездомных и безродных людях. Если он слышал о каком-либо человеке, погибшем от разбойников, об утопленнике, или замерзшем на дороге, которого некому погребсти, то всячески старался отыскать мертвое тело, относил его на своих руках в скудельницу (месте захоронения бездомных), погребал, а после поминал на Божественной литургии.

На месте скудельницы святой построил храм в честь Всех святых, чтобы в нем возносилась молитва о упокоении безвестно умерших христиан. Вокруг него несколько монахов выстроили себе келий, образовав небольшой монастырь, где в 1525 году преподобный Даниил стал настоятелем. Одна из главных заповедей, которую преподал новый настоятель, призывала принимать всех странников, убогих и нищих. Он вразумлял братию и наставляя на путь истины не силою, но кротостью и любовью, всем подавая пример чистой жизни и глубокого смирения.

Много чудес совершилось по молитвам преподобного Даниила: он обратил воду в целебный квас, исцелял братию от болезней; избавлял от опасностей. Во время голода, когда в монастырской житнице оставалось мало хлеба, он отдал его нищей вдове с детьми. И с тех пор, в награду за милосердие преподобного, мука в житнице не оскудевала в продолжении всего голода.

Еще при жизни преподобного авторитет его был настолько высок, что по его просьбе великий князь Василий III освобождал приговоренных к смертной казни и дважды просил его быть восприемниками при крещении своих детей.

Предчувствуя приближение кончины, преподобный Даниил принял великую схиму. Блаженный старец преставился на 81-м году своей жизни, 7 апреля 1540 года. Нетленные его мощи были обретены в 1625 г. Господь прославил Своего угодника многочисленными чудесами.

 

Тропарь преподобного Даниила Переяславского

глас 3

От юности, блаженне, всего себе Господеви возложив,/ выну повинуяся Богу,/ противяся же диаволу,/ над страстьмй греховными воцарился еси,/ тем сам храм Божий быв,/ и обитель красну во славу Пресвятыя Троицы воздвигнув/ и собранное тобою в ней стадо Христово Богоугодно упасши,/ преставился еси к вечным обителем,/ отче Данииле,/ моли Триипостаснаго во едином Существе Бога спастися душам нашим.

 

Кондак преподобного Даниила Переяславского

глас 1

От познания себе пришед в познание Бога/ и благочестием к Нему восприим начало чувства внутренняго,/ разум свой пленил в послушание веры;/ тем и, подвигом добрым подвизався,/ достигнул еси в меру возраста совершенна исполнения Христова,/ яко Божие тяжание, Божие здание, делал еси брашно, не гиблющее,/ но брашно, пребывающее в живот вечный. Да будут единодушно вси насаждение Господне в славу,/ моли, блаженне, Единаго Человеколюбца Бога.

 

Кондак преподобного Даниила Переяславского

глас 8

Невечерняго Света пресветлое светило,/ жития чистотою просвещающее всех,/ явился еси, отче Данииле:/ образ бо и правило иноком был еси,/ сиротам нее отец и питатель вдовицам. Сего ради и мы, чада твоя, вопием ти:/ радуйся, радосте и венче наш;/ радуйся, многое имый к Богу дерзновение;/ радуйся, граду нашему велие утверждение.

 

Молитва преподобному Даниилу Переяславскому

О, преподобне и Богоносне отче наш Данииле, всесмиренно к тебе припадаем и тебе молимся: не отступай от нас духом твоим, но всегда поминай нас во святых и благоприятных молитвах твоих ко Господу нашему Иисусу Христу. Молися Ему, да не потопит нас бездна греховная, и да не будем врагом, ненавидящим нас, в радование; да про стит Христос Бог наш твоим предстательством за нас вся согрешения наша, и Своею благодатию водворит среди нас единодушие и любовь, и избавит нас от козней и наветов диавольских, от глада, огня, всякия скорби и нужды, от болезней душевных и телесных и от напрасныя смерти; да сподобит Он нас, притекающих к тебе, в истинней вере и покаянии пожити, христианский непостыдныя и мирныя кончины живота нашего достигнути, и наследовати Царство Небесное, и славити Пресвятое Имя Его со Безначальным Его Отцем и Пресвятым Духом во веки веков. Аминь.

 

imageМученик Руфин диакон, мученица Акилина и с ними 200 воинов

Свя­той му­че­ник Ру­фин диа­кон, му­че­ни­ца Аки­ли­на и с ни­ми 200 во­и­нов по­стра­да­ли око­ло 310 го­да в го­ро­де Си­но­пе на Чер­ном мо­ре при им­пе­ра­то­ре Мак­си­ми­ане (305–311). Ко­гда свя­той диа­кон Ру­фин был по­са­жен в тем­ни­цу за ис­по­ве­да­ние хри­сти­ан­ской ве­ры, му­че­ни­ца Аки­ли­на за­бо­ти­лась о нем и за это бы­ла так­же взя­та под стра­жу. В тем­ни­це сво­и­ми чу­де­са­ми они об­ра­ти­ли 200 во­и­нов ко Хри­сту и все вме­сте бы­ли усе­че­ны ме­чом.

 

 

imageИкона Богородицы Византийская

О сей иконе из­вест­но, что она яви­лась 7 ап­ре­ля 732 го­да. Из Ри­ма она бы­ла пе­ре­не­се­на впо­след­ствии в Рос­сию. В 1709 го­ду пе­ред ней мо­лил­ся им­пе­ра­тор Петр Ве­ли­кий по­сле Пол­тав­ской бит­вы, воз­но­ся бла­годар­ствен­ные хва­лы Гос­по­ду, да­ро­вав­ше­му ему столь бли­ста­тель­ную по­бе­ду над вра­гом. Не долж­но сме­ши­вать этой ико­ны с Ца­ре­град­ской, ко­ей празд­ну­ет­ся 25 ап­ре­ля и 17 сен­тяб­ря, и с Кон­стан­ти­но­поль­ской, празд­но­ва­ние ко­то­рой со­вер­ша­ет­ся 11 мая. Ви­зан­тий­ской иконе празд­ну­ет­ся еще 1 мая.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑