Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 23 август...
Голготски кръст
или по-точно

†10 август по православния календар - Св. мъченик и архидякон Лаврентий, Ипполит и Сикст Папа Римски. Св. блажени Лаврентий Калужки Прочети повече

1860г. е роден Полковник Владимир Серафимов Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 03.11.2014 г. / 20:50:02 
Вяра
04.11 по еретическия, †22 октомври по църковния календар - Св. равноапостол Аверкий. Свв. мъченици Александър епископ, Ираклий войн, и 4 жени: Анна, Елисавета, Теодотия и Гликерия. Свв. преподобни Теодор и Павел Ростовски. Икона на Пресвета Богородица '

В памет на светия равноапостолен Аверкий, епископ Иераполски

светия равноапостолен Аверкий, епископ ИераполскиПри царуването на Марк Аврелий, син на Антонин, епископ на населения предимно с езичници град Иерапол бил свети Аверкий. Веднъж там имало тържествен празник в чест на идолите и всички невярващи, като се събрали в своя храм, ликували и се покланяли на бездушните си богове, като им принасял жертви. При вида на това зрелище свети Аверкий се просълзил, скърбейки за това, че хората, заслепени от безумие, като оставили Бога, се покланят на бесовете и, забравили Създателя, почитат творението на човешки ръце. Като се затворил у дома си, епископът се помолил, казвайки:

- Боже на вековете и Господи на милостта, Ти си създал цялата вселена и я управляваш, Ти си изпратил Единородния Свой Син на земята, за да се въплъти заради нас, човеците, погледни сега с милостиво око от небесата към целия свят. Не оставяй и този град, в който си ме поставил за пастир на Твоите словесни овце. Погледни към помрачените хора; честта, която се полага на Теб, те въздават на скверните бесове, идолите, които сами са си направили. Господи, избави от гибел тези заблуждаващи се хора, преведи ги от тъмнината към Твоята истинска светлина, причисли ги към избраното Твое стадо!

След тази усърдна молитва светецът заспал, тъй като вече настъпила нощ, и ето, в сънно видение му се явил юноша с необикновена красота; като подал на Аверкий жезъл в ръката, той казал:

- Аверкий, иди в Мое име и с този жезъл разбий началниците на заблудата!

Като се пробудил от сън, той разбрал, че Сам Господ му се явил във видение и почувствал в сърцето си неизказана радост. Като се изпълнил с усърдие, той веднага станал и като взел попадналия в ръцете му кол, в деветия час на същата нощ се отправил към храма на Аполон, където през вчерашния ден се провел езическия празник и били принесени множество жертви. В този храм се намирали много скъпоценни и прекрасно украсени идоли. Като дошъл до храма, епископът намерил вратите му заключени; той ударил по тях и те се разтворили пред него. Като влязъл в храма, светият епископ отначало започнал да троши главния идол на Аполон, а след това и другите. Той натрошил и разбил всички идоли на малки части. А глухите и неми идоли, бездушни и не притежаващи сила, не могли да се защитят, когато светецът ги разбивал. Чувал се само шумът от падането им.

Идолските жреци, които живеели недалеч от храма, се събудили и като чули силния шум в храма, не разбирали какво означава това. Като притичали бързо, те видели, че идолите на боговете им лежат на земята в прах, а свети Аверкий тъпче с нозете си отломките от идолите и ги трошил с тояга. При вида на всичко това жреците били обзети от страх, а светецът, като се обърнал към тях, им казал с гняв:

- Вървете при началниците на града и при целия народ и кажете, че боговете ви, като се опиха от вчерашния празник, който вие им устроихте, се сбиха помежду си, паднаха на земята, и се разбиха.

Като казал това, светецът се отправил към дома си като силен мъж, който победил враговете; а идолите наистина били такива, защото довели до гибел много човешки души.

Идолските жреци отишли при градските началници и им разказали какво сторил Аверкий. С настъпването на деня вестта за случилото се бързо се разпространила по целия град и всички, малки и големи, обикновен народ и началстващи лица, се събрали при храма. Като видели идолите си разбити на малки части и разхвърляни по земята, отначало всички се изумили. После, като се изпълнили с ярост, всички почнали да крещят:

- Смърт на Аверкий!

Други добавяли към това:

- Да го пратим при царя, там ще изтърпи мъки, равни на престъплението му!

- Не, по-добре още сега да отидем и да го изгорим с целия му дом - предлагали трети.

Началниците спрели народа:

- Не смейте да подпалвате дома на Аверкий. Опасяваме се, че ако подпалите дома му, от пожара може да пострада целият град. По-добре да го хванем и сами да го предадем на съд или пък да го изпратим на съд при върховния владетел.

Когато народът се намирал в такова вълнение и вече искал да нападне дома на епископа, съседите му отишли да го предупредят. Те го заварили да поучава събралите се при него вярващи и му разказали всичко, което чули сред народа.

Като чули това, вярващите се уплашили и молели своя пастир да напусне дома си и временно да се скрие някъде, докато утихне народното вълнение. А в отговор светецът без страх им казал:

- Господ заповядал на апостолите си безстрашно и с дръзновение да проповядват словото на спасението на всички народи; аз ли да се боя от хора, които въстават против мен и търсещи душата ми заради ревността ми към моя Бог? Ако мога да се скрия от ръцете човешки, как мога да избягам от ръката Божия? Кое място може да ме скрие от Него? Истина ви казвам, братя, не ни прилича да се боим и да се крием, когато ни помага Самият Бог, Пазителят на живота ни. Да се пострада за Него е благо, и смъртта заради Него е по-сладка и от най-благополучния живот.

Като казал това, светецът излязъл от дома си и се отправил към самия център на града, а вярващите вървели след него. Като стигнал до мястото, където обикновено се събирал народът, и като седнал на едно възвишение, Аверкий почнал да поучава намиращите се там хора да познаят истинния Бог, да разберат бесовската прелест и лъжливостта на боговете си, и да се откажат от идолослужението. Той ги умолявал да служат вярно на Единия Бог, живеещ във висините, Създателя на целия свят. Тогава някои от езичниците отишли при градските началници и при народа, който се бил насъбрал при храма на Аполон и негодувал срещу събарянето на идолите, и им известили, че в центъра на града Аверкий поучава хората на вярата Христова. Като чули това, всички още повече се разгневили срещу него, задето не само че разбил идолите им, но дори дръзнал явно пред всички да проповядва християнската си вяра. Като излезли от храма, те със страшен гняв тръгнали към светеца, за да го убият веднага. Сред народа се намирали трима момци, които отдавна били обладани от бесове. Когато народът започнал да се приближава до светеца, юношите под въздействие на бесовете изведнъж изпаднали в изстъпление и надавайки страшни вопли, хвърлили всички в ужас. Като раздрали дрехите си, те започнали да разкъсват със зъби собствените си тела и да гризат ръцете си. Като паднали на земята, те се търкаляли, изпускайки пяна от устата си и непрестанно крещяли с ужасен глас:

- Аверкий, заклеваме те в Единия истинен Бог, Когото ти проповядваш, не ни мъчи преди време.

При вида на това ужасно явление народът дошъл в трепет, като гледал лютото мъчение на тези юноши и слушал страшните им вопли. Като забравили за какво са дошли, те с недоумение чакали да видят какво ще стане по-нататък и какво ще направи с юношите епископът, когото бесовете молели да ги остави на спокойствие. А светецът започнал да се моли:

- Отче на възлюбения Твой Син Иисус, Ти ни прощаваш греховете, макар те да се безброй много, Ти ни даваш всичко, което поискаме от Теб за наша полза, сега Те моля, опази тези юноши от бесовското нападение, за да тръгнат те после по пътя на Твоите заповеди, следвайки святата Ти воля. Като видят чудесното знамение, което Ти ще извършиш над тях, мнозина ще повярват в Теб, Единия всесилен Бог, и ще познаят, че няма друг Бог освен Тебе.

Като се помолил така, светецът се обърнал към юношите, които били измъчвани от бесовете, и като ги ударил леко по главите с жезъла, който държал в ръцете си, рекъл:

- Бесове, в името на моя Христос ви заповядвам: излезте от юношите, без да им причинявате ни най-малка вреда.

Като извикали със страшен глас, бесовете излезли от юношите, а те паднали на земята като мъртви.

Като хванал всеки поотделно за ръката, свети Аверкий ги повдигнал от земята. Те веднага се изправили съвършено здрави и като паднали пред светеца, целували честните му нозе.

Когато видял това, народът забравил за яростта си и извикал:

- Единственият истински Бог е Този, Когото Аверкий проповядва!

След това започнали да разпитват и самия светец:

- Кажи ни, човече Божий, ще ни приеме ли твоят Бог, ако се обърнем към Него, ще ни прости ли безбройните ни грехове? Научи ни, как да вярваме в Него.

Като отворил устата си, светият започнал да учи хората на Богопознание и продължил наставлението чак до деветия час на деня. Той заповядал да донесат при него всички недъгави и ги изцерил, призовавайки името на Иисуса Христа и възлагайки върху тях ръцете си. Като чули учението му и като видели чудесата, всички хора повярвали в Господа Иисуса Христа и помолили Аверкий да ги сподоби със свето кръщение. Тъй като вече било вечер, светецът отложил кръщението им за сутринта, като наредил на всички да се приготвят за приемането на светото тайнство. Когато на утрото на следващия ден народът се събрал, светецът повел всички към църквата и отново ги поучил; след това, като извършил обичайните молитви, кръстил в този ден 500 мъже. И в течение на не много дни той довел в Христовата вяра не само Иерапол, но и другите околни градове и села, и с кръщение ги съединил с Бога. И славата за него се разнесла навсякъде. Много болни от различни и отдалечени страни идвали при него и получавали двойно изцеление - на тялото и на душата.

Една знатна жена, на име Фриела, майка на източния проконсул Евксениан Поплион, бидейки сляпа, като чула, че Аверкий изцерява множество различни болести, наредила да я отведат при светия мъж. Тя го заварила да учи народа и като паднала в нозете му, помолила светеца да отвори нейните загубили зрението си очи. Грижейки се преди всичко за просвещаване на душевните очи на Фриела, светецът я попитал, вярва ли в Христа, Който отворил очите на слепородения? Когато Фриела дала обет да повярва и проливала обилни сълзи в нозете на Аверкий, светецът, като се помолил на Бога, докоснал очите ѝ и казал:

- Иисусе Христе, истинска светлина, ела и отвори очите на Твоята рабиня!

Фриела веднага възвърнала зрението си и приела кръщение от светеца.

Като се кръстила, тя връчила на светеца половината от имуществото си, за да го раздаде на бедните и, като получила от него наставление, се върнала у дома си. Синът ѝ, проконсулът Евксениан Поплион, като видял майка си прогледнала и като узнал, че свети Аверкий е отворил очите с молитвите си, пожелал да го види и да му въздаде благодарност за изцелението на майка си. А светецът научил Евксениан на вяра и го обърнал към Христа.

След това три други жени, също поразени от слепота, пристъпили към светеца и като му се поклонили, казали:

- И ние вярваме в Иисуса, Когото ти проповядваш; затова те молим, върни ни зрението, както отвори очите на Фриела.

Светецът отговорил:

- Ако наистина вярвате в истинския Бог, както твърдите, ще видите светлината Му.

св. равноапостолен Аверкий, епископ ИераполскиКато казал това, светецът издигнал очи към небето и започнал да се моли. По време на молитвата му от небесата се спуснал лъч от неизказана светлина, която превъзхождала сиянието на слънцето и озарявала мястото, където свети Аверкий стоял на молитва. Всички, които били там, не могли да понесат тази неизказана светлина и паднали на земята. Само трите слепи жени стояли неподвижно. Когато лъчът докоснал очите им, те прогледнали и блясъкът на небесната светлина изчезнал.

Светецът попитал прогледналите:

- Какво видяхте най-напред, щом се върна зрението ви?

Тогава първата казала:

- Аз видях Стария по дни, Който се допря до очите ми.

Другата казала:

- Аз видях един най-прекрасен Юноша, който докосна очите ми.

- А аз видях - възкликнала третата, - че до очите ми се докосна Някакъв пресветъл Момък.

Като чули това, светецът и всички, които били с него, прославили Бога, Единия в Троица, творящ дивни и преславни чудеса.

След това светият, като узнал, че и в съседните градове и села се намират много страдащи от различни недъзи, се отправил натам с учениците си и подражавайки на своя Господ, обикалял градове и села, учел хората за царството Божие и изцерявал болните. Като дошъл в една разположена край река местност, наречена Селището, той преклонил колене и почнал да се моли така:

- Щедри Господи, чуй мен, Твоя раб, изпрати благодат на това място, за да потече тук извор от топла вода, така че омиващите се в него да получават изцерение от всеки недъг и язва.

Когато той завършил молитвата си, изведнъж, при ясно небе, изтрещял гръм; всички, които се намирали там, се ужасили, когато след гърма бликнал извор от топла вода на същото място, където светият възнесъл молитва. Тогава той казал на хората, които били с него, да изкопаят дълбоки ровове, където да могат да се събират топлите води, в които заповядал на всички болни да се омият; и всеки, който се потопявал в тези води, получавал изцеление по молитвите на светеца.

Веднъж дяволът, желаейки да изкуси Аверкий, приел върху себе си вид на жена и пристъпил към светеца, просейки от него благословение. Като погледнал беса в лицето, светецът искал да се отвърне от него, но в това време ударил десния си крак в един камък и на подбедрицата му се получила рана. Понасяйки силната болка, светецът стоял, без да издаде стон и само се държал с ръка за мястото, където била раната. Дяволът се разсмял и като приел обичайния си вид, казал на светеца:

- Не ме считай за един от тези нищожни и незначителни бесове, които изгонваше, аз съм началникът им. И ето, ти прие от мен рана; изцерявайки другите от болести, сега самият ти си болен.

Като казал това, дяволът влязъл в един юноша, който стоял близо до светеца, и започнал да го мъчи. А свети Аверкий, като се помолил на Бога, смъмрил беса и го изгонил от юношата. Излизайки от юношата, бесът извикал:

- Много зло ми правиш ти, Аверкий, и не ми даваш да живея мирно тук; ще се постарая да ти отмъстя и ще те заставя на старини да отидеш в Рим.

Като се върнал у дома си, светецът седем дни не вкусвал храна и вода, но пребъдвал в пост и всенощни молитви. Аверкий молел Бога да не позволява врагът да го заставя да ходи там, където пожелае бесът. През седмата нощ Господ се явил на светеца във видение и казал:

- Аверкий, по Мой промисъл ще бъдеш в Рим, за да познаят и там името Ми. И така, не се бой, защото благодатта Ми ще бъде с теб.

Това видение укрепило светия и той разказал на братята, какво чул от явилия му се Господ. Скоро след това бесът, който се хвалил, че ще застави Аверкий да отиде в Рим, започнал хитро да привежда в изпълнение намерението си.

В това време Римският владетел Марк Аврелий направил свой съуправител Луций Вер и сгодил за него дъщеря си Лукила. Но брачното тържество още не се било състояло, когато бесът влязъл в девойката и започнал да я мъчи. Опечалени от болестта ѝ, бащата и годеникът събрали опитните лекари, влъхвите и жреците от цялата си страна, като по всякакъв начин се стараели да излекуват Лукила. Старанията им не само не се увенчавали с успех, но девицата с всеки изминал ден ставала все по-зле и по-зле. А бесът започнал да крещи в нея:

- Никой не може да ме изгони оттук, освен Аверкий, Иераполският епископ.

Веднага щом чул това, бащата на девойката - императорът Марк Аврелий, написал до източния си проконсул Евксениан Поплион послание със следното съдържание:

“На нашето владичество стана известно, че в подвластната ти област се намира някой си Аверкий, епископ Иераполски; мъж толкова силен в християнската вяра, че може и бесове да изгонва, и да изцерява различни болести. Тъй като той ни е нужен, изпращаме двама наши сановници, Валерий и Васиан, за да го доведат при нас с подобаваща чест. А на теб нареждаме да го склониш да дойде при нас, за което ще получиш немалка награда от нас.”

Като получил такова послание от царя, проконсулът отишъл при светия и започнал да го уговаря да отиде в Рим с царските пратеници. Той, като си спомнил, че бесът се хвалел, че ще го застави на старини да предприеме трудно пътуване до Рим, си помислил:

- Противнико на хората, макар че се постара да приведеш в изпълнение това, което в гордостта си обеща да ми сториш, няма да се зарадваш. Твърдо се уповавам на Бога и се надявам, че не напразно ще ми се наложи да се трудя в старостта си, но там ще унищожа цялата ти гордост със силата на моя Христос, Който във видение ми обеща благодатта Си.

Като приготвил всичко, което било нужно за пътуването, светецът потеглил, призовавайки на помощ Всесилния Бог. А подготовката му за пътуването се състояла в следното: той взел малко хляб и в един кожен мях налял вино, зехтин, оцет и вода, и направил така, че тези течности да не се смесват помежду си. И по време на пътуването, когато му било нужно вино, от меха течало само вино; когато му трябвал оцет, изливал се само оцет; трябвала ли му вода, течала само тя; така всяка течност изтичала поотделно, въпреки че всички те били заедно в един и същи мях. Веднъж един ученик на светеца без неговото благословение поискал да си налее чаша вино, и ето, всички течности потекли заедно: и виното, и зехтинът, и оцетът, и водата, така че било невъзможно да се пие от тази смес. Той в ужас изповядал греха си на светеца, помолил го за прошка, и тогава, по благословение на блажения, всяка течност отново започнала да изтича отделно.

Когато свети Аверкий пристигнал в Рим, императорът заедно с жена си Фаустина го приел с чест и го отвел при дъщеря си, която била измъчвана от бяс. Последният, като видял, че свети Аверкий е дошъл, се засмял и казал:

- Аверкий, нима не ти казах, че ще ти отмъстя за поругаването си и на стари години ще те заставя да дойдеш в Рим?

- Да, действително е така - казал светецът, - но това няма да ти бъде за радост, проклети дяволе.

И светецът наредил да изведат девойката извън палата. Докато я водели, бесът се съпротивлявал, тъй като не желаел да върви, но все пак повели девойката със сила. Тогава дяволът започнал да я хвърля на земята и да я бие, а свети Аверкий, като устремил взор към небето, усърдно се молел на Господа за изцелението на страдащата девойка. Тогава бесът започнал да крещи:

- Заклевам те в твоя Христос, не ме изпращай нито в бездната, нито на някое друго място, но позволи ми да се върна там, където бях досега.

Светецът му отговорил:

- Ще отидеш при твоя баща - сатаната, душе на злобата, но тъй като ти разтревожи мен, стареца, и ме застави да дойда тук, и ти не ще избегнеш труда и не ще се върнеш празен. Ето там има един камък (пред двореца имало камък с такива грамадни размери, че множество народ само с много голям труд би могъл да го премести на неголямо разстояние; този камък и посочил светецът), заповядвам ти в името на моя Господ Иисус Христос, отнеси този камък в родината ми, в Иерапол, и го постави до южните врати.

И ето дяволът, като роб и пленник, свързан с клетва, излязъл от царската дъщеря, взел този камък и с тежък стон го понесъл по въздуха през хиподрума. Всички хора, които били там, с удивление гледали камъка, който се движел във въздуха и чували тежкия стон на дявола, но не могли да видят самия него. Като отнесъл камъка в Иерапол, дяволът го положил на това място, където му заповядал свети Аверкий; а жителите на Иерапол, като видели грамадния камък, внезапно паднал от въздуха, били твърде поразени и разбрали тази тайна чак когато свети Аверкий се върнал при тях.

Като се освободила от злия мъчител, царската дъщеря не могла да се повдигне от земята и лежала в нозете на Аверкий, без да издава нито звук. Като видяла това, майка , царица Фаустина, помислила, че дъщеря е починала и започнала да плаче, но светецът прострял ръката си и повдигнал девойката жива, здрава и в пълен разум. Тогава родителите на девойката били обзети от велика радост и царският дом ликувал за изцелението на царската дъщеря. Родителите изпратили радостно известие и до своя зет - Луций Вер, който по това време бил на поход против партяните, като му съобщили за оздравяването на невестата. А на светеца предложили богати подаръци и обещали да му дадат всичко, което би пожелал. Но той не взел нито злато, нито сребро, нито някакъв имот, като рекъл:

- Не се нуждае от богатство този, за когото хлябът и водата са царски обяд и голям пир.

Той помолил само две неща: първо, в Иерапол ежегодно да се раздават на бедните по три хиляди мери пшеница от данъците, събирани за царя, и второ, царят да заповяда със средства от неговата хазна да се построи баня при извора с топлата вода, която светецът изкарал с молитва от недрата на земята за изцеление на болните. Царят с радост обещал да изпълни тези негови молби и му дал писмено свидетелство.

Когато след това светецът останал още известно време в Рим, утвърждавайки църквата Христова във вярата, Христос му се явил във видение и му казал:

- Аверкий, ти трябва да отидеш в Сирия и там да проповядваш името Ми, да утвърдиш църквите Ми и да изцериш множество болни.

След това видение епископът помолил царя да го пусне; но той не се съгласявал с молбата му, боейки се, да не би в отсъствие на светеца бесът отново да влезе в дъщеря му. Светецът го убедил да отхвърли страха си, като го уверил, че бесът не може да се върне. Едва тогава, и то с неохота, царят пуснал светеца.

Като се качил на един кораб, Аверкий отплавал към Сирийската област. Първо посетил Антиохия, след това се отправил към Апамея и околните градове, като възстановил мира в църквите, разтърсени от ереста на маркионитите. Като преминал през Ефрат, светецът посетил църквите в Низибия и в цяла Месопотамия, откъдето се отправил към Киликия и Писидия, посетил също Фригийската митрополия Синад. Във всички тези области и градове той принесъл голяма полза на Църквата, обърнал мнозина неверни към вярата Христова, посрамил еретиците и ги заставил да заминат оттам, утвърдил верните във вярата, наставил заблудените в пътя на истината, изгонил нечисти духове от много хора, изцерил мнозина страдащи от различни болести. Всички започнали да го наричат равноапостолен, защото никой, освен апостолите, не бил обиколил толкова много страни и градове. Така светителят разпространил славата на Христа Бога и много послужил на хората за тяхното спасение и просвещение. След това той се върнал в Иерапол.

Жителите на Иерапол, като чули, че светителят им се завръща при тях и вече се намира недалеч от града, всички, от малки до големи, с жените и децата, се затекли да го посрещнат и като падали с голяма радост в нозете му, като деца пред баща си, приемали от него благословение, което отдавна вече желаели да получат.

Като влязъл в града, той се отправил към църквата и като седнал на престола си, преподал мир на всички и почнал да поучава народа. И всички се радвали на завръщането на светия мъж, а особено утешени били сиромасите и бедните, тъй като Аверкий донесъл със себе си царския указ, нареждащ всяка година да им се раздава по три хиляди мери пшеница от царските данъци. И тази пшеница се раздавала до времето на Юлиан Отстъпник, който отменил указа и взел грамотата. Под грижите на светеца и по царска заповед били построени и бани при извора на топли води.

Свети Аверкий прекарал останалите години от живота си в преподобие и правда, като управлявал разумно паството си. За кончината си той бил известин по-рано: Господ му се явил във видение и му рекъл:

- Аверкий, вече наближи времето да си починеш от трудовете си.

След това Аверкий събрал цялото си паство и като възвестил, че животът му скоро ще свърши, започнал по обичая си да поучава всички, умолявайки слушателите си винаги да бъдат непоколебими във вярата, да не се отчайват в надеждата и нелицемерно да се обичат един друг. След това, като си приготвил гроб и като преподал на всички за последен път пастирското си благословение, той предал на Господа святата си душа. Така свети равноапостолен Аверкий завършил земното си поприще на 73-тата година от живота си. Като го оплакали, жителите на Иерапол благоговейно погребали честното му тяло и с голям труд положили върху гроба на светеца камъка, който някога бил донесен от Рим по заповед на светеца. И по молитвите на светеца се подавали много изцерения, както от гроба му, така и от извора на топла вода, изведен по неговите молитви, по които Господ да подава и на нас Своята милост во веки. Амин.

 

Тропарь равноапостольного Аверкия, епископа Иерапольского, чудотворца

глас 4

Истины проповедник и чудотворец дивен показался еси,/ сирот отец и нищих заступник,/ бодрый пастырь словеснаго стада, бесом страшен,/ всех убо от тех нападений заступай, вопиющих ти:/ Аверкие отче наш,/ моли Христа Бога,/ да спасет души наша.

 

Кондак равноапостольного Аверкия, епископа Иерапольско

глас 8

Яко священника превелиикаго и апостолов совсельника,/ Церковь почитает тя, вся верных, Аверкие:/ юже твоими молитвами соблюдай, блаженне,/ непобедиму и необуреваему от всякия ереси, и нескверну,/ яко приснопамятный.

 

В памет на светите мъченици Александър епископ, Ираклий воин и четирите жени Анна, Елисавета, Теодотия и Гликерия

ветите мъченици Александър епископ, Ираклий воин и четирите жени Анна, Елисавета, Теодотия и ГликерияСвети Александър обърнал мнозина към Христовата вяра и ги кръстил. Той бил задържан от хегемона и бил принуждаван да принесе жертва на идолите, претърпял много мъчения, но не се подчинил. Като видял търпението му, воинът Ираклий повярвал в Христа и след жестоки мъчения бил посечен с меч. А свети Александър, с Божията благодат, бил внезапно изцерен от раните си. След това той обърнал към Христа четири жени: Анна, Елисавета, Теодотия и Гликерия, които също се явили пред хегемона и заради това, че изобличили суетността на идолите, били посечени с меч. След всички загинал и свети Александър, пак чрез посичане с меч, и предал святата си и блажена душа на Господа.

 

В памет на преподобните Теодор и Павел Ростовски основатели на Борисоглебския манастир

преподобните Теодор и Павел Ростовски основатели на Борисоглебския манастирПо времето на великия княз Димитрий Донски и на Ростовския княз Константин Василиевич от Новгородска област в пределите на древния град Ростов Велики дошъл монахът Теодор, за когото е неизвестно къде е роден и къде е приел пострижение.

Той се спрял в тъмен лес край пътя, водещ от Каргопол и Белоозеро към Ростов и Москва, при река Устие, на 19 километра от Ростов. Като си построил в гората колиба от клони, той останал да живее там. Закачил на едно дърво край пътя направена от дървесинна кора кошница и минаващите и пътуващите, които се досещали, че тук живее пустинник, започнали да слагат в нея ту хляб, ту плодове и друга милостиня. Без да бъде виждан от някого, пустинникът тайно изваждал милостинята и я споделял с бедните братя. Като узнали за това, от много селища започнали да идват при пустинника за милостиня и той споделял с всички това, което намирал в закачената кошница.

След известно време при него дошъл един брат-монах, на име Павел; след като бил приет с радост от Теодор, той се поселил при него в пустинята.

По времето на великия княз Димитрий Иоанович, на митрополита на цяла Русия Алексий, на Ростовския епископ Игнатий, преподобният Сергий Радонежски дошъл в Ростов, за да се поклони на Пресвета Богородица в съборната църква и на Ростовските чудотворци. Като узнали това, пустинниците Теодор и Павел се отправили към Ростов, измолили от княза и епископа разрешение да съградят в пустинята си църква и да устроят манастир, а преподобния Сергий помолили да избере мястото, където да построят църквата и да го благослови.

Преподобният Сергий изпълнил молбата им и се отправил с тях към пустинята им. Те дълго ходели и Теодор и Павел посочвали ту едно, ту друго място. Преподобният Сергий огледал щателно всичко, накрая се спрял на мястото, където сега се намира манастирът, и благословил да се съгради там църква в чест на великите страстотерпци Борис и Глеб, и казал на пустинниците:

- Господ Бог и Пречистата Богородица ще погледнат към това място, и великите Христови страдалци ще ви помогнат. И това място ще бъде добре застроено и в бъдеще ще бъде превъзнасяно наред с големите лаври.

Като преподал на пустинниците мир и благословение, преподобният Сергий се отправил по обратния път.

Преподобните отшелници се захванали да изсекат гората и да очистят мястото, което преподобният Сергий благословил за построяване на храма. Веднъж, по време на отдих от трудовете, двама светли воини, въоръжени и украсени с царски багреници, се явили в просъница на Теодор и Павел и им казали:

- Трудете се на това място. Бог и Пречистата Богородица няма да го оставят, и ние неотстъпно ще бъдем тук, и ще помагаме на вас и на тези, които след вас ще го благоустрояват.

Преподобните паднали в нозете им и казали:

- Кои сте вие, господари?

Но воините изведнъж станали невидими; чул се само глас, който нарекъл единия Роман, а другия - Давид.

Като дошли на себе си след големия страх и ужас, който изпитали, двамата пустинници започнали да се ободряват един друг и да си разказват с едни и същи думи това, което видели и чули в съня си.

След това те с ново усърдие започнали да се трудят и да се подвизават над устройването на мястото.

И започнали да се събират при тях братя и миряни - дърводелци, за да им помогнат в работата.

Скоро братята се увеличили и започнали да умоляват Теодор да им стане игумен. Така и станало.

С Божия помощ обителта продължавала да се строи и мнозина христолюбци, като оставяли всички светски блага, идвали да търсят тук монашеско житие. Преподобният Теодор приемал всички с радост и ги причислявал към братството.

Мнозина велможи от Ростовска област започнали да завещават да бъдат погребани в Борисо-Глебската обител и да ѝ даряват за помен на душите им своите наследствени имоти, села и колиби.

Благодарение на това се увеличили средствата за манастира и преподобният Теодор още повече започнал да се труди над устройването му и събирането на братство. Той издигнал каменна църква “Благовещение на Пресвета Богородица” за обща съборна молитва.

С милостта Божия, със застъпничеството на Пресвета Богородица и с помощта на Христовите страдалци Борис и Глеб преподобният Теодор се подвизавал дълги години в устройването на обителта: той издигнал църква, построил килии, като устроил всичко по манастирски чин, придобил ниви и ливади за манастира, приел много хора на служба в манастира и придобил достатъчно домашни животни.

Без да се съобразява със старостта си, той продължавал да се труди и да се грижи за благото на манастира. Без да си дава покой, той намислил да потърси удобно място за риболов за нуждите на манастира.

Като поверил обителта на Господа Бога и на Пречистата Богородица, имайки за застъпници великите Христови страдалци Борис и Глеб и поверявайки управлението на обителта и братството на своя съпостник и брат в Христа Павел, Теодор се отправил към Вологодските места, като взел двама монаси от учениците си.

Там той намерил едно място, наричано Света Лука. Като обходил мястото и като се убедил, че то е удобно за построяване на манастир, той поискал да вземе заем и построил една неголяма църква.

За това узнали околните жители, още непросветените тогава другородци от Чудското племе, и изгонили оттам преподобния труженик.

Изгоненият подвижник отишъл по-надалеч, като се молел се за тези, които му правели зло, и утешавал учениците си:

- Не скърбете, братя: “Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди”: Господ е казал на учениците си: “А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг.”

Като преминал през много пустинни места, като опитен ловец, желаещ да намери това, което му е нужно, преподобният Теодор се отправил към Белоозерските земи и като обходил пустините около цялото Белоозеро, намерил прекрасно място, удобно за манастирски строеж, от тази страна на Белоозеро, където се намирали новоразорани ниви, разположени при устието на река Ковжа.

Тогава Белоозеро принадлежало на феодалния княз Андрей Димитриевич, син на Димитрий Иоанович Донски. Като избрал това удобно място, преподобният Теодор, възложил надеждата си на Всесилния Бог и имайки за помощничка Пресвета Богородица, се отправил към царстващия град Москва и помолил почтително феодалния княз Андрей Димитриевич Можайски и Белоозерски да пожертва и да му даде харесаното място за построяване на църква в чест на Николай Чудотворец и манастир. И по Божия милост молбата му се изпълнила. Княз Андрей Димитриевич дал на преподобния грамота за строеж, за обработка на земята и риболов.

Като получил дарителската грамота, преподобни Теодор се върнал в своя Борисоглебски манастир.

Тук той възложил задълженията на игуменството на своя съпостник Павел.

Като поверил манастира, игумена и братството на покровителството на Пресвета Богородица и на застъпничеството на мъчениците Борис и Глеб, преподобният Теодор се отправил отново към Белоозеро, за да съгради тук новия манастир.

Като дошъл на избраното преди това място, преподобният отначало неуморимо се трудил над построяването на храма в чест на светителя Николай Чудотворец, а после издигнал и манастирските постройки.

Като узнали за трудовете на преподобния, околните православни жители започнали да се стичат при стареца за благословение, а някои от тях и за да приемат монашеско пострижение. Старецът Теодор приемал всички с радост.

Преподобният преживял така немалко години, издигнал храм, устроил манастир, събрал братя, поставил им игумен и намирайки се вече в дълбока старост, като прозрял наближаването на кончината си, отишъл в първия си манастир - Борисоглебския.

Тук старецът Теодор бил посрещнат с голяма радост от игумена Павел и от братята и всички се развеселили духовно и телесно и благодарили на Бога и на Пресвета Богородица за успеха на трудовете на стареца.

Преподобният Теодор се разпоредил Никополският манастир да бъде присъединен към Борисоглебския и възлюбеният му брат, Борисоглебският игумен Павел, да ръководи братството и устройството на новосъздадения манастир.

След всички тези подвизи и разпореждания преподобният основател на Борисоглебския манастир починал с мир на 22 октомври 1409 година. Преподобният игумен Павел и братята оплакали починалия и погребали с чест тялото му.

След кончината на Теодор останалият жив негов сътрудник Павел още повече започнал да се труди и да се грижи за двата манастира и като доживял така до дълбока старост, в добро изповядване отишъл при Господа.

Пророческите слова на преподобния Сергий, който благословил основаването на Борисоглебския манастир и предрекъл неговото разширяване, се сбъднали с точност. След смъртта на основателите, преподобните Теодор и Павел, приемниците им, Борисоглебските игумени, продължили усърдно да се трудят за благото на манастира, който постепенно започнал да придобива широка известност. При третия приемник на преподобния Павел, игумена Иона, и при четвъртия - Питирим, особено усърдие към обителта показали благоверният и христолюбив велик княз Василий Василиевич Темний и благочестивата му майка, княгиня София. Те издали няколко дарителски грамоти в полза на манастира и великият княз Василий Василиевич започнал да нарича този манастир свой манастир. Игуменът Питирим кръстил сина на великия княз Василий Василиевич - Иван.

Особено се прославил с подвизите си и с трудовете си за благото на манастира десетият приемник на Павел, игуменът Теофил, който тридесет години управлявал манастира като игумен и строител.

По заповед на великия княз Василий Иванович и с благословението на Ростовския архиепископ Иоан, вместо дървените храмове и други манастирски постройки той започнал да издига каменни. На 18 юни 1522 година били положени основите на каменната църква “Св. св. Борис и Глеб”, която била осветена на 22 септември 1524 година от същия архиепископ Иоан, който на 30 юни същата година благословил полагането на основите на топлата църква “Благовещение на Пресвета Богородица”. Тази църква била осветена от Ростовския и Ярославския архиепископ Кирил на 7 октомври 1527 година.

Ревностният строител Теофил изпитал немалко затруднения при тези скъпи и трудни строителни работи, но с Божията помощ и със застъпничеството на Пресвета Богородица и на покровителите на обителта светите мъченици Борис и Глеб преодолял благополучно всички тези препятствия. Древният повествовател за основаването и по-нататъшната съдба на Борисоглебския манастир разказва следното чудо.

Когато изграждал каменните постройки, игуменът Теофил започнал да усеща краен недостиг от вар. Налагало се да я возят отдалеч и по труден път, да изпращат за вар плавателни съдове по реките Устие, Котороста и Волга до Плесо (близо до гр. Кострома), връщането откъдето, нагоре срещу течението на тези реки, било много трудно и продължително. Като се намирал в такава нужда, Теофил настоятелно помолил великия княз Василий Иванович да разреши на игумена свободно, без да плаща такси, да търси находища на вар в близките земи, както манастирски, така и княжески и болярски. Великият княз издал дарителска грамота за свободно добиване на вар повсеместно в Ростовска и Переяславска околия. Теофил разпратил навсякъде хора за проучване, но не постигнал успех. Опечален, той възнесъл усърдни молитви към Господа Бога и към застъпницата Пресвета Богородица, и към светите помощници Борис и Глеб.

И веднъж, когато Теофил стоял в килията си на обичайното си вечерно правило и леко се унесъл и задрямал, му се явили двама светли Христови воини, страстотерпците Борис и Глеб, и казали:

- Не скърби за варта. Пречистата ще ти даде вар в нашия домашен наследствен имот близо до манастира и строежа на каменните здания в обителта на Пречистата Богородица и в нашата обител няма да се прекрати нито при теб, нито след теб, и ние ще помогнем на манастирския строеж.

И след тези думи те станали невидими.

След три дни един селянин от манастирското село Кочарка донесъл на игумена една зобенка камъни и разказал, че ги бил намерил на полето, на самата земя. Игуменът наредил да изпекат камъните в пещта на хлебарницата. Когато обгорили камъните, се оказало, че това е бяла като сняг вар.

Игуменът изпратил хора и на посоченото място било намерено достатъчно количество вар, както за тогавашните, така и за следващите постройки, съгласно предсказанието.

Освен тези храмове, при Теофил и най-близките му приемници, около манастира били издигнати и високи здрави каменни стени с много кули и с две врати - към Ростов и към Углич, над които били построени каменни църкви в чест на преподобния Сергий и на Сретение Господне. Всички тези величествени и красиви здания съществуват и понастоящем.

Мощите на основателите на манастира, преподобните Теодор и Павел, почиват в северозападния ъгъл на съборния храм, издигнат в чест на благоверните князе Борис и Глеб.

Цар Иоан Василиевич, син на великия княз Василий Иоанович, по примера на баща си проявил голямо усърдие към този манастир, сам го посещавал и го дарил богато със села, пари и скъпоценни предмети за помен.

В края на шестнадесети и началото на седемнадесети век прославил манастира с подвизите си и преподобният Иринарх, особено в смутните години, когато този и околните манастири били застрашени от опасността да бъдат разорени от полско-литовските хищни отряди. Мощите на този угодник почиват в югозападния страничен олтар на съборния храм.

 

Икона на Пресвета Богородица „Казанска”

Икона на Пресвета Богородица „Казанска”Явление иконы Пресвятой Богородицы во граде Казани (1579 г.)

1 ок­тяб­ря 1552 го­да, в празд­ник По­кро­ва Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­цы, но­чью, Иоанн IV, пред­во­ди­тель рус­ских во­и­нов, го­то­вив­ших­ся к ре­ши­тель­но­му штур­му та­тар­ской Ка­за­ни, вдруг услы­шал бла­го­вест мос­ков­ских ко­ло­ко­лов. Царь по­нял, что это – зна­ме­ние ми­ло­сти Бо­жи­ей: по мо­лит­вам Взбран­ной Во­е­во­ды Гос­подь вос­хо­тел об­ра­тить к Се­бе на­род ка­зан­ский.

По­ко­ре­ни­ем Ка­за­ни под по­кро­вом Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­цы бы­ло за­вер­ше­но де­ло, на­ча­тое в 1164 го­ду свя­тым кня­зем Ан­дре­ем Бо­го­люб­ским († 1174; па­мять 4 июля). Вол­га – глав­ный вод­ный путь стра­ны – ста­ла рус­ской ре­кой. Из та­тар­ско­го пле­на бы­ло осво­бож­де­но 60 000 рус­ских лю­дей. На­ча­лось про­све­ще­ние та­тар све­том Еван­гель­ской ис­ти­ны. Яви­лись пер­вые му­че­ни­ки – свя­тые Петр и Сте­фан (па­мять 24 мар­та). Но­во­учре­жден­ная Ка­зан­ская епар­хия во­шла в со­став Рус­ской Церк­ви и вско­ре про­си­я­ла сво­и­ми ар­хи­епи­ско­па­ми: свя­ти­те­лем Гу­ри­ем († 1563; па­мять 5 де­каб­ря) и свя­ти­те­лем Гер­ма­ном († 1567; па­мять 6 но­яб­ря).

Но осо­бен­но спо­соб­ство­ва­ло воз­вы­ше­нию Пра­во­сла­вия сре­ди волж­ских ма­го­ме­тан яв­ле­ние в го­ро­де Ка­за­ни 8 июля 1579 го­да чу­до­твор­ной ико­ны Бо­жи­ей Ма­те­ри.

Труд­но шло де­ло про­по­ве­ди Еван­ге­лия в по­ко­рен­ном цар­стве сре­ди за­ко­ре­не­лых му­суль­ман и языч­ни­ков. Пре­свя­тая Бо­го­ро­ди­ца, по­кро­ви­тель­ни­ца про­по­вед­ни­ков Сло­ва Бо­жия, еще в зем­ной Сво­ей жиз­ни раз­де­ляв­шая со свя­ты­ми Апо­сто­ла­ми бла­го­вест­ни­че­ские тру­ды, ви­дя ста­ра­ния рус­ских мис­си­о­не­ров, не за­мед­ли­ла по­слать им Небес­ную по­мощь, явив Свою чу­до­твор­ную ико­ну.

28 июня 1579 го­да страш­ный по­жар, на­чав­ший­ся око­ло церк­ви свя­ти­те­ля Ни­ко­лая Туль­ско­го, ис­тре­бил часть го­ро­да и об­ра­тил в пе­пел по­ло­ви­ну Ка­зан­ско­го Крем­ля. Зло­рад­ство­ва­ли по­клон­ни­ки Ма­го­ме­та, ду­мая, что Бог про­гне­вал­ся на хри­сти­ан. «Ве­ра Хри­сто­ва, – го­во­рит ле­то­пи­сец, – сде­ла­лась прит­чею и по­ру­га­ни­ем». Но по­жар в Ка­за­ни явил­ся пред­зна­ме­но­ва­ни­ем окон­ча­тель­но­го па­де­ния ис­ла­ма и утвер­жде­ния Пра­во­сла­вия на всей зла­то­ор­дын­ской зем­ле, бу­ду­щем Во­сто­ке Рус­ско­го го­су­дар­ства.

Го­род вско­ре на­чал вста­вать из ру­ин. Вме­сте с дру­ги­ми по­го­рель­ца­ми, неда­ле­ко от ме­ста на­ча­ла по­жа­ра стро­ил дом стре­лец Да­ни­ил Ону­чин. Его де­вя­ти­лет­ней до­че­ри Мат­роне яви­лась в сон­ном ви­де­нии Бо­жия Ма­терь и по­ве­ле­ла до­стать Ее ико­ну, за­ры­тую в зем­ле еще при гос­под­стве му­суль­ман тай­ны­ми ис­по­вед­ни­ка­ми Пра­во­сла­вия. На сло­ва де­воч­ки не об­ра­ти­ли вни­ма­ния. Три­жды яв­ля­лась Бо­го­ро­ди­ца и ука­зы­ва­ла ме­сто, где укры­та чу­до­твор­ная ико­на. На­ко­нец, Мат­ро­на со сво­ей ма­те­рью ста­ли рыть в ука­зан­ном ме­сте и об­ре­ли свя­тую ико­ну. На ме­сто чу­дес­но­го об­ре­те­ния при­был во гла­ве ду­хо­вен­ства ар­хи­епи­скоп Иере­мия и пе­ре­нес свя­той об­раз в близ­рас­по­ло­жен­ный храм во имя свя­ти­те­ля Ни­ко­лая, от­ку­да, по­сле мо­леб­на, пе­ре­нес­ли его с Крест­ным хо­дом в Бла­го­ве­щен­ский со­бор – пер­вый пра­во­слав­ный храм го­ро­да Ка­за­ни, воз­двиг­ну­тый Иоан­ном Гроз­ным. Во вре­мя ше­ствия по­лу­чи­ли ис­це­ле­ние два слеп­ца – Иосиф и Ни­ки­та.

Спи­сок с ико­ны, яв­лен­ной в Ка­за­ни, из­ло­же­ние об­сто­я­тельств ее об­ре­те­ния и опи­са­ние чу­дес бы­ли по­сла­ны в 1579 го­ду в Моск­ву. Царь Иоанн Гроз­ный по­ве­лел устро­ить на ме­сте яв­ле­ния храм в честь Ка­зан­ской ико­ны Бо­жи­ей Ма­те­ри, где и по­ме­сти­ли свя­тую ико­ну, и ос­но­вать жен­ский мо­на­стырь. Мат­ро­на и ее мать, по­слу­жив­шие об­ре­те­нию свя­ты­ни, при­ня­ли по­стриг в этой оби­те­ли.

В Ни­коль­ском хра­ме, где был со­вер­шен пер­вый мо­ле­бен пред Ка­зан­ской ико­ной, был в то вре­мя свя­щен­ни­ком бу­ду­щий Пат­ри­арх Ер­мо­ген, свя­ти­тель Мос­ков­ский († 1612; па­мять 17 фев­ра­ля). Через пят­на­дцать лет, в 1594 го­ду, уже бу­дучи мит­ро­по­ли­том Ка­зан­ским, он со­ста­вил ска­за­ние о свя­щен­ных со­бы­ти­ях, оче­вид­цем и участ­ни­ком ко­то­рых был: «По­весть и чу­де­са Пре­чи­стая Бо­го­ро­ди­цы чест­но­го, слав­но­го Ея яв­ле­ния об­ра­за, иже в Ка­за­ни». С боль­шой фак­ти­че­ской точ­но­стью опи­са­ны в по­ве­сти мно­гие слу­чаи ис­це­ле­ния, со­вер­шив­ши­е­ся от чу­до­твор­ной ико­ны по мо­лит­вам ве­ру­ю­щих. Ру­ко­пись «По­ве­сти» – ав­то­граф Свя­тей­ше­го Пат­ри­ар­ха Ер­мо­ге­на – це­ли­ком вос­про­из­ве­де­на в фак­си­миль­ном из­да­нии: Ска­за­ние о чу­до­твор­ной Ка­зан­ской иконе Пре­свя­тыя Бо­го­ро­ди­цы. С пре­ди­сло­ви­ем А. И. Со­болев­ско­го, М., 1912.

Неболь­шая ико­на, об­ре­тен­ная де­воч­кой Мат­ро­ной на недав­но при­со­еди­нен­ной ино­род­че­ской окра­ине Рос­сий­ско­го цар­ства, ста­ла вско­ре все­на­род­ной свя­ты­ней, зна­ме­ни­ем Небес­но­го по­кро­ва Бо­жи­ей Ма­те­ри, яв­лен­но­го всей Рус­ской Церк­ви, ибо ду­ша пра­во­слав­но­го на­ро­да чув­ство­ва­ла осо­бое уча­стие Пре­чи­стой Вла­ды­чи­цы в ис­то­ри­че­ских судь­бах Ро­ди­ны. Не слу­чай­но Ка­зан­ский об­раз яв­ля­ет­ся спис­ком с древ­ней Влахерн­ской ико­ны (празд­но­ва­ние 7 июля) и от­но­сит­ся по ико­но­гра­фи­че­ско­му ти­пу к ико­нам, име­ну­е­мым Оди­гит­рия-Пу­те­во­ди­тель­ни­ца. Мно­го раз «Ма­туш­ка Ка­зан­ская» ука­зы­ва­ла путь к по­бе­де рус­ским пра­во­слав­ным во­и­нам в ис­пол­не­нии их свя­щен­но­го дол­га пе­ред Бо­гом и Ро­ди­ной.

В год яв­ле­ния ее в Ка­за­ни (по дру­гим ис­точ­ни­кам дву­мя го­да­ми поз­же) на­чал­ся зна­ме­ни­тый по­ход «за Ка­зань» (за Ураль­ские го­ры) бла­жен­но­го Гер­ма­на, ка­за­чье­го ата­ма­на Ер­ма­ка Ти­мо­фе­е­ви­ча По­воль­ско­го († 1584), увен­чав­ший­ся при­со­еди­не­ни­ем Си­би­ри. Бла­го­дат­ной энер­гии, из­лу­чен­ной чу­до­твор­ным об­ра­зом, бы­ло до­ста­точ­но, чтобы за несколь­ко де­сят­ков лет рус­ские зем­ле­про­ход­цы-мис­си­о­не­ры про­шли на во­сток, «встречь солн­ца» мно­гие ты­ся­чи ки­ло­мет­ров и в празд­ник По­кро­ва в 1639 го­ду вы­шли в пер­вое пла­ва­ние по Ти­хо­му оке­а­ну, бла­го­вест­вуя спа­се­ние окрест­ным на­ро­дам.

В со­бо­ре Ка­зан­ско­го де­ви­чье­го мо­на­сты­ря ико­на на­хо­ди­лась до на­ча­ла ХХ в., а в 1904 г. Рос­сию по­тряс­ло из­ве­стие о по­хи­ще­нии свя­ты­ни. Свя­то­тат­ствен­ное со­бы­тие про­изо­шло в ночь с 28 на 29 июня 1904 г.

К яв­лен­ной иконе име­лось несколь­ко риз. Празд­нич­ная на­де­ва­лась на Рож­де­ство Хри­сто­во, Пас­ху и в дни празд­но­ва­ния Ка­зан­ской ико­ны, буд­нич­ная, или по­все­днев­ная, – в осталь­ные дни. Празд­нич­ная ри­за бы­ла зо­ло­тая. На нее на­де­ва­лась дру­гая ри­за, ни­зан­ная круп­ным жем­чу­гом, брил­ли­ан­та­ми, изу­мру­да­ми, яхон­та­ми и др. дра­го­цен­ны­ми кам­ня­ми. Буд­нич­ная, не ме­нее дра­го­цен­ная, мос­ков­ской ра­бо­ты, сплошь ни­зан­ная жем­чу­гом, име­ла зо­ло­тые вен­цы с брил­ли­ан­то­вы­ми ро­за­ми, мно­же­ством дру­гих укра­ше­ний и дра­го­цен­ных кам­ней. А в 1767 го­ду им­пе­ра­три­ца Ека­те­ри­на II при­ло­жи­ла к иконе еще и брил­ли­ан­то­вую ко­ро­ну. Ви­ди­мо имен­но из-за та­ко­го оби­лия дра­го­цен­но­стей яв­лен­ная Ка­зан­ская ико­на бы­ла по­хи­ще­на из Ка­зан­ско­го де­ви­чье­го мо­на­сты­ря шай­кой 28-лет­не­го Вар­фо­ло­мея Сто­я­на. Во­ры вско­ре бы­ли пой­ма­ны, и в но­яб­ре 1904 го­да в Ка­за­ни со­сто­ял­ся су­деб­ный про­цесс. Од­на­ко, что ста­ло с чу­до­твор­ной ико­ной, в хо­де след­ствия окон­ча­тель­но вы­яс­нить не уда­лось. На су­де бы­ло вы­ска­за­но мне­ние, что ико­на бы­ла со­жже­на, так как на квар­ти­ре Сто­я­на в пе­чи бы­ли най­де­ны об­го­рев­шие остат­ки икон. Мать со­жи­тель­ни­цы Сто­я­на Ку­че­ро­вой, по­ка­за­ла на су­де, что обе ико­ны бы­ли по­руб­ле­ны и со­жже­ны Сто­я­ном. Сам же Сто­ян от­ри­цал уча­стие и в кра­же, и в уни­что­же­нии ико­ны, со­зна­ва­ясь лишь в по­куп­ке кра­де­ных дра­го­цен­но­стей. Сто­ян и его по­дель­ник Ко­мов бы­ли при­го­во­ре­ны к ли­ше­нию всех прав, иму­ще­ства и к ссыл­ке на ка­торж­ные ра­бо­ты на 12 и 10 лет со­от­вет­ствен­но.

По­те­ря пер­во­на­чаль­но­го об­ра­за не ума­ля­ет бла­го­дат­ной си­лы все­го мно­же­ства спис­ков с Ка­зан­ской ико­ны, через ко­то­рые Пре­свя­тая Бо­го­ро­ди­ца по­мо­га­ет нам Сво­им хо­да­тай­ством пе­ред Сво­им Сы­ном по пло­ти, а по ипо­ста­си Сы­ном Бо­жи­им, Гос­по­дом на­шим Иису­сом Хри­стом.

Избавление Москвы и России от поляков в 1612 г.

Пра­во­слав­ные во­и­ны и мис­си­о­не­ры шли на во­сток, от­ступ­ни­ки бе­жа­ли на за­пад. Вол­ной са­мо­зван­цев и «во­ров­ских лю­дей» ста­ра­лись за­то­пить Русь в на­ча­ле ХVII сто­ле­тия иезу­и­ты. Про­мыс­лом Бо­жи­им в пе­ри­од поль­ско­го на­ше­ствия (1605–1612), ко­то­рый на­род на­звал «Смут­ным вре­ме­нем», Рус­скую Цер­ковь воз­глав­лял ве­ли­кий ис­по­вед­ник Пра­во­сла­вия – свя­щен­но­му­че­ник Ер­мо­ген, Пат­ри­арх Мос­ков­ский и всея Ру­си, по­чи­та­тель Ка­зан­ской ико­ны Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­цы, ав­тор «Ска­за­ния» о ней и Служ­бы ей.

В труд­ные дни, ко­гда Москва бы­ла за­ня­та по­ля­ка­ми, а по стране ши­ри­лись усо­би­цы и нестро­е­ния, непре­клон­ный стра­да­лец за Свя­тую ве­ру и Оте­че­ство, на­хо­дясь под стра­жей, су­мел тай­но от­пра­вить в Ниж­ний Нов­го­род воз­зва­ние: «Пи­ши­те в Ка­зань мит­ро­по­ли­ту Еф­ре­му, пусть по­шлет в пол­ки к бо­ярам и к ка­зац­ко­му вой­ску учи­тель­ную гра­мо­ту, чтобы они креп­ко сто­я­ли за ве­ру, уни­ма­ли гра­беж, со­хра­ня­ли брат­ство, и как обе­ща­лись по­ло­жить ду­ши свои за дом Пре­чи­стой и за чу­до­твор­цев и за ве­ру, так бы и со­вер­ши­ли. Да и во все го­ро­да пи­ши­те... вез­де го­во­ри­те мо­им име­нем». Ни­же­го­род­цы от­клик­ну­лись на при­зыв пер­во­свя­ти­те­ля. Со­бран­ное опол­че­ние воз­гла­вил князь Ди­мит­рий Ми­хай­ло­вич По­жар­ский.

При­со­еди­нив­ши­е­ся к опол­че­нию ка­зан­ские дру­жи­ны при­нес­ли с со­бой спи­сок с Ка­зан­ской чу­до­твор­ной ико­ны, ко­то­рую в Яро­слав­ле пе­ре­да­ли кня­зю Ди­мит­рию. Пре­свя­тая Вла­ды­чи­ца взя­ла опол­че­ние под Свое по­кро­ви­тель­ство, и Ее за­ступ­ле­ни­ем бы­ла спа­се­на Рос­сия.

Огром­ные труд­но­сти ис­пы­ты­ва­ли рус­ские вой­ска: внут­рен­нюю враж­ду, недо­ста­ток ору­жия и про­до­воль­ствия. В осен­нюю непо­го­ду дви­ну­лось рус­ское во­ин­ство на штурм Моск­вы, на­хо­див­шей­ся в ру­ках по­ля­ков.

Трех­днев­ный пост и усерд­ная мо­лит­ва пред Ка­зан­ской ико­ной Бо­жи­ей Ма­те­ри при­к­ло­ни­ли Гос­по­да на ми­лость. В оса­жден­ном Крем­ле на­хо­дил­ся в то вре­мя в пле­ну при­быв­ший из Гре­ции, тя­же­ло боль­ной от по­тря­се­ний и пе­ре­жи­ва­ний, ар­хи­епи­скоп Элас­сон­ский Ар­се­ний (впо­след­ствии ар­хи­епи­скоп Суз­даль­ский; † 1626; 13 ап­ре­ля). Но­чью кел­лия свя­ти­те­ля Ар­се­ния вдруг оза­ри­лась Бо­же­ствен­ным све­том, он уви­дел Пре­по­доб­но­го Сер­гия Ра­до­неж­ско­го (па­мять 5 июля и 25 сен­тяб­ря), ко­то­рый ска­зал: «Ар­се­ний, на­ши мо­лит­вы услы­ша­ны; пред­ста­тель­ством Бо­го­ро­ди­цы суд Бо­жий об Оте­че­стве пре­ло­жен на ми­лость; за­ут­ра Москва бу­дет в ру­ках оса­жда­ю­щих и Рос­сия спа­се­на».

Как бы в под­твер­жде­ние ис­тин­но­сти про­ро­че­ства ар­хи­епи­скоп по­лу­чил ис­це­ле­ние от бо­лез­ни. Свя­ти­тель по­слал из­ве­стие об этом ра­дост­ном со­бы­тии рус­ским во­и­нам. На сле­ду­ю­щий день, 22 ок­тяб­ря 1612 го­да, рус­ские вой­ска, во­оду­шев­лен­ные ви­де­ни­ем, одер­жа­ли круп­ную по­бе­ду и взя­ли Ки­тай-го­род, а через 2 дня – Кремль.

В вос­кре­се­нье, 25 ок­тяб­ря, рус­ские дру­жи­ны тор­же­ствен­но, с Крест­ным хо­дом, по­шли в Кремль, неся Ка­зан­скую ико­ну. На Лоб­ном ме­сте Крест­ный ход был встре­чен вы­шед­шим из Крем­ля ар­хи­епи­ско­пом Ар­се­ни­ем, ко­то­рый нес Вла­ди­мир­скую ико­ну Бо­го­ро­ди­цы, со­хра­нен­ную им в пле­ну. По­тря­сен­ный свер­шив­шей­ся встре­чей двух чу­до­твор­ных икон Бо­го­ро­ди­цы, на­род со сле­за­ми мо­лил­ся Небес­ной За­ступ­ни­це.

По из­гна­нии по­ля­ков из Моск­вы князь Ди­мит­рий По­жар­ский, по дан­ным Ни­ко­нов­ской ле­то­пи­си, по­ста­вил свя­тую Ка­зан­скую ико­ну в сво­ей при­ход­ской церк­ви Вве­де­ния во храм Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­цы, на Лу­бян­ке, в Москве. Поз­же ижди­ве­ни­ем кня­зя-пат­ри­о­та на Крас­ной пло­ща­ди был воз­двиг­нут Ка­зан­ский со­бор. Свя­тая ико­на, быв­шая в вой­сках По­жар­ско­го при осво­бож­де­нии Моск­вы, в 1636 го­ду пе­ре­не­се­на бы­ла в но­во­устро­ен­ный храм. Ныне этот свя­той об­раз на­хо­дит­ся в Бо­го­яв­лен­ском Пат­ри­ар­шем со­бо­ре Моск­вы.

В па­мять осво­бож­де­ния Моск­вы от по­ля­ков уста­нов­ле­но бы­ло со­вер­шать 22 ок­тяб­ря осо­бое празд­но­ва­ние в честь Ка­зан­ской ико­ны Бо­жи­ей Ма­те­ри. Сна­ча­ла это празд­но­ва­ние со­вер­ша­лось лишь в Москве, а с 1649 го­да бы­ло сде­ла­но все­рос­сий­ским.

В 1709 го­ду пе­ред Пол­тав­ской бит­вой Петр Ве­ли­кий со сво­им во­ин­ством мо­лил­ся пе­ред ико­ной Ка­зан­ской Бо­жи­ей Ма­те­ри (из се­ла Кап­лу­нов­ки). В 1721 го­ду Петр пе­ре­нес один из спис­ков с Ка­зан­ской ико­ны Бо­го­ро­ди­цы из Моск­вы в Пе­тер­бург, где ико­на вна­ча­ле бы­ла по­став­ле­на в ча­совне, по­том в Алек­сан­дро-Нев­ской Лав­ре, а с 1737 го­да в хра­ме в честь Рож­де­ства Бо­го­ро­ди­цы на Нев­ском про­спек­те. В 1811 го­ду пе­ред Оте­че­ствен­ной вой­ной свя­тая ико­на Небес­ной За­ступ­ни­цы пе­ре­не­се­на в но­во­со­здан­ный Ка­зан­ский со­бор.

В 1812 го­ду Ка­зан­ский об­раз Бо­жи­ей Ма­те­ри осе­нял рус­ских сол­дат, от­ра­зив­ших фран­цуз­ское на­ше­ствие. В празд­ник Ка­зан­ской ико­ны 22 ок­тяб­ря 1812 го­да рус­ские от­ря­ды под пред­во­ди­тель­ством Ми­ло­ра­до­ви­ча и Пла­то­ва раз­би­ли арьер­гард Да­ву. Это бы­ло пер­вое круп­ное по­ра­же­ние фран­цу­зов по­сле ухо­да из Моск­вы, враг по­те­рял 7 ты­сяч че­ло­век. В тот день вы­пал снег, на­ча­лись силь­ные мо­ро­зы, а ар­мия по­ко­ри­те­ля Ев­ро­пы на­ча­ла та­ять.

... Ка­зан­ский со­бор в Пе­тер­бур­ге стро­ил­ся с 1801 по 1811 год – как бы спе­ци­аль­но для то­го, чтобы стать хра­мом-па­мят­ни­ком рус­ской сла­вы в Оте­че­ствен­ной войне 1812 го­да. Ико­но­стас глав­но­го ал­та­ря тон­кой че­кан­ной ра­бо­ты, ис­пол­нен из ста пу­дов се­реб­ра: из них со­рок по­жерт­во­ва­ны хра­му дон­ски­ми ка­за­ка­ми, от­бив­ши­ми в 1812 го­ду это се­реб­ро у фран­цу­зов. Сте­ны со­бо­ра укра­ше­ны тро­фе­я­ми, взя­ты­ми у фран­цу­зов в 1812 го­ду. Вра­же­ские зна­ме­на скло­ни­лись у свя­щен­ной гроб­ни­цы по­гре­бен­но­го в со­бо­ре кня­зя Ми­ха­и­ла Ку­ту­зо­ва-Смо­лен­ско­го, спа­си­те­ля Оте­че­ства. Брон­зо­вые из­ва­я­ния Ку­ту­зо­ва и Барк­лая де Тол­ли сто­ят пе­ред хра­мом у кон­цов ко­лон­на­ды, по­лу­кру­гом об­няв­шей со­бор­ную пло­щадь...

В мно­го­чис­лен­ных чу­до­твор­ных спис­ках с Ка­зан­ской ико­ны про­слав­ля­ет­ся на Ру­си Пре­чи­стая Бо­го­ро­ди­ца, По­кро­ви­тель­ни­ца пра­во­слав­но­го рус­ско­го на­ро­да. Из мно­же­ства икон Бо­го­ро­ди­цы, по­чи­та­е­мых в Рус­ской Пра­во­слав­ной Церк­ви, ни од­на не рас­про­стра­не­на в та­ком чис­ле, как Ка­зан­ская. Всей Пра­во­слав­ной Русью она свя­то чтит­ся, к ней ча­ще все­го об­ра­ща­ют взо­ры в бе­дах и бо­лез­нях, взы­вая: «За­ступ­ни­це усерд­ная, Ма­ти Гос­по­да Выш­ня­го, за всех мо­ли­ши Сы­на Тво­е­го Хри­ста Бо­га на­ше­го... всем по­лез­ная да­руй и вся спа­си, Бо­го­ро­ди­це Де­во, Ты бо еси Бо­же­ствен­ный по­кров ра­бом Тво­им».

Бла­го­дат­ным осе­не­ни­ем рас­по­ло­жи­лись ико­ны Пре­чи­стой Бо­го­ро­ди­цы по ли­цу на­шей От­чиз­ны, во­ис­ти­ну об­ра­зуя Небес­ный по­кров. Ее неустан­ным хо­да­тай­ством нис­по­слан­ный Бо­же­ствен­ным Сы­ном, при­нес­шим Се­бя в жерт­ву для спа­се­ния че­ло­ве­че­ства. Древ­ний Вла­ди­мир­ский свя­той об­раз Бо­го­ро­ди­цы хра­нит и бла­го­слов­ля­ет на­ши се­вер­ные пре­де­лы, Смо­лен­ская и По­ча­ев­ская ико­ны ограж­да­ют за­пад, а на во­сток, до края зем­ли си­я­ет лу­ча­ми неиз­быв­ной бла­го­да­ти чу­до­твор­ный Ка­зан­ский об­раз Пре­чи­стой на­шей Ма­те­ри.

image

 

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Икуменизъм в развитие - след като Б"ПЦ" напусна ССЦ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑