Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен народен дух, съхранил българите през робството и подтиснат от фашисти, комунисти и либерали - слуги на юдеите  Верую
На 22 април...

 9 април по църковния календар - Св. мъченик Евпсихий Кесарийски. Св. преподобномъченик Вадим Архимандрит. Св. мъченици Дисан епископ, Мариав презвитер, Авдиес и други 270 Прочети повече

2018 г. - Трета неделя след Пасха, на св. жените мироносици, св. Йосиф Ариматейски и св. Никодим Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
01.10.2014 г. / 13:50:23 
Вяра
Отстъплението от вярата наречено “нов стил” - I ва част

"С мълчание се извършва предателство към Бога" - св. Григорий Богослов

Преди да запознаем читателите с основните проблеми свързани с въвеждането на “поправения” юлиански календар в богослужението на официалната ни православна църква ще кажем, че спасителен път има, защото сам Господ е казал ...”ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят"... (Мат. 16:18). За алтернативата на цялото това безумие, което се случва около нас, ще поговорим в края на материала.

"Не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт" (Деян. 1:7)

...”пази онова, що ти е предадено, и се отвръщай от скверното празнодумство и от възраженията на лъжовната наука, с която, като се занимават, някои се отклониха от вярата” (1 Тим. 6:20)

„Който не спазва обичаите на Църквата и онова, което са ни заповядали седемте свети Вселенски събора за светата Пасха и за Месецослова и добре са ни законоположили да спазваме, а желае да следва григорианската пасхалия и месецослов и заедно с безбожните астрономи противодейства на всички решения на светите събори, като желае да ги измени или отслаби, такъв да бъде анатема – отлъчен от Църквата и от събранието на верните. А вие, благочестиви и православни християни, пребъдвайте в това, на което сте се научили, в което сте се родили и възпитали, и когато стане необходимо, пролейте и самата си кръв, за да запазите отеческата вяра и изповедание“. (Константинополски събор 1583г. – Свикан от източните патриарси в отговор на новоприетия от папската ерес грегориански календар).

(Анатемата означава пълно отсичане от Бога и отделяне от Църквата и предаване на дявола.)

И тъй, каквото вие сте чули отначало, то и да пребъдва у вас; ако пребъде у вас което сте чули изпърво, и вие ще пребъдете в Сина и в Отца “(1 Иоан. 2:24)

"Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде" (Гал. 1:8)

Трикратна анатема на всяко нововъведение и действие против църковното Предание и учение и правилата на светите и блаженопоменувани Отци” (Шести Вселенски събор, деяние 8)

На всичко новоразцепващо и след това практикувано, което е противно на църковното предание и на учението и примера на светите и незабравими Отци – анатема”... (Седми Вселенски събор, Синодик)

…“Нека държим изповеданието, което сме приели от такива мъже - светите Отци, нека да отхвърляме всяко нововъведение като дяволско внушение, та ако някой би дръзнал или с дело, или с дума или с помисъл на такова нововъведение - такъв вече се е отрекъл от вярата Христова и доброволно се е подхвърлил на вечно проклятие заради хулата против Духа Святаго, Който (според него) сякаш е говорил несъвършено в Свещеното Писание и на Вселенските Събори. И така всички, внасящи в Църквата нововъведения - били те еретици или разколници, облекли се доброволно в проклятие като в риза (Пс. 108, 9), макар да са папи, макар да са патриарси, макар да са миряни, или дори ангел от небето - анатема да бъде!"… (Окръжно послание на едната съборна и апостолска Църква от 1848г., подписано от Вселенският патриарх Антим VI и другите Източни патриарси - Александрийският Йеротей, Антиохийският Методий и йерусалимският Кирил, заедно с техните синоди.)

"Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде (и сам той) отлъчен" (Апост.10)

...”ония, които се отделят от общение със своя предстоятел поради някои ереси, осъдени от светите събори или от отците, т. е. когато той открито проповядва ерес и явно учи това в Църквата, такива не само не ще подлежат на каноническо наказание за това, че преди да има съборно решение са се отделили от такъв епископ, а, напротив, ще заслужат чест, която се пада на православни, понеже те не са осъдили епископи, а лъжеепископи и лъжеучители, и не са разсекли с разкол единството на Църквата, а, обратно, побързали са да освободят Църквата от разколи и разцепвания.”(15-то правило на Двукратния Константинополски събор).

След решението на събора от 1583 г., за православния християнин въпросът за новия календар не стои. Но за да не остане и капчица съмнение у по-маловерните, Бог е уредил щото същото решение да бъде неколкократно потвърдено през вековете от Източните патриарси Кирил І (заемащ вселенския престол 6 пъти и приел от йезуитите мъченическа смърт), Партений І (1639-1644), Калиник ІІ (1668-1693 и 1694-1702), Паисий ІІ (1726-1733), Кирил V (1748-1757), който издал ІІ Сигилион в 1756 г., Агатангел (1826-1830), Григорий VІ (1835-1840 и 1867-1871), Антим VІ (1845-1848 и 1853-1855), Йоаким ІІІ (1878-1884) и т.н., та чак до Всерусийския църковен събор от 1917-1918 г. и Всеправославната конференция в Москва от 1948г., където също бе отхвърлен новият стил.

Веднага след приемането на “поправения” календар от константинополския патриарх масон 33-та степен Мелетий IV, останалите източни патриарси застават зад посланието на Александрийския патриарх Фотий от 25.06.1923г., в което календарната реформа е окачествена катоБЕЗЦЕЛНА, НЕКАНОНИЧЕСКА И ВРЕДНА, ТЪЙ ЧЕ НАЛОЖИТЕЛНО Е ДА НЕ СЕ ПРИЗНАВА”, а за конгресът на който е приета е казано “може да бъде наречен неканонически и незаконно съставен конгрес”.

Фактически до момента на приемането на календарната реформа православната ни църква е била единна и е празнувала и служела заедно по светоотеческия календар. И изведнъж през 1923 г. Цариградският патриарх-масон Мелетий Метаксакис решава да отдели поместната Цариградска патриаршия от единното празнуване на Православната Църква и на следващата година тя започва да празнува по римокатолическия календар заедно с еретиците. Ето го началото на разкола (разделението) в Православието относно празнуването. Това е и целта на въвеждането на римокатолическия календар в Православната Църква – смущението на верните и разделянето им. От този момент нататък докато останалите верни на светоотеческия календар постят, то празнуващите с еретиците блажат, докато едните жалеят, другите се радват. Как ли изглежда това в очите на Бога?!

Много показателно е мнението на съвременните светци и подвижниците на благочестието в православната църква.

Най – новият български светия Серафим Софийски (Соболев) (1881-1950), над чиито мощи в криптата на софийската църква “Св. Николай” се случват много чудеса, в доклада си на Московското Всеправославно съвещание през 1948 г. казва:

...„Ако по силата на каноническите основания, приемането на новия стил в цялата му пълнота е недопустимо за нас, то също толкова недопустимо за православните християни е и приемането на новия стил в неговата компромисна форма. Тази компромисна форма се практикува в наше време от някои поместни Православни църкви и се състои в това, че Пасхата у тях се празнува по старата, православната пасхалия, а всички празници с постоянна дата – тъй наречените неподвижни празници, се честват по новия стил. Но такъв смесен календар също не може да бъде приет от православните, защото води до нарушаване на други църковни постановления, залегнали в църковния Устав, които ние трябва свято и неизменно да спазваме, за да не изпаднем в непослушание към нашата Майка – Църквата. Новостилците грешат тъкмо с такова непослушание... все едно ще засвидетелстваме, че новият стил правилно показва църковното времеизчисление, а Типиконът – неправилно. И ще сторим това, след като добре знаем, че Типиконът е създаден от Православната Църква..., че посочените нарушения на Устава произхождат от римокатолиците, потънали в тъмнината на всякакви ереси и заблуждения! Новият стил, като рожба на римокатолицизма и като противоцърковно явление, не може да донесе нищо друго на Православната Църква освен смутове... Необходимо е също да се отбележи, че и до днес астрономията използва не григорианския, а юлианския календар.”...

Свети Николай Планас (1851-1932) до края на живота си продължил да служи по стар стил. Този Божий угодник ясно показал своето отрицателно отношение към беззаконната календарна реформа [1]. Той не проявил „послушание“ към местното църковно началство в онова, което е противно на преданията на светите Отци, а станал изобличител на това беззаконие. Св. Николай бил този свещеник, който отслужил водосвет и благословил създаденото след смяната на календара в Гърция (1924 г.) „Общество на православните“, което започнало борбата в защита на светоотеческия календар в Гърция. След тази служба той казал: „Всичко, каквото и да би било установено неканонично, ще падне“. Той служел по православния светоотечески календар до кончината си през 1932 г. [2]

Най – големият съвременен чудотворец Свети Йоан Шанхайски (Максимович) (1896-1966) [3] бил твърд противник на икуменизма и на другите съвременни отстъпления от Православието. Той не признавал новия стил за правилен[4]. „Всяко отстъпление от Православието – казвал още той – води до повреждане на ясното духовно зрение, а така също и до отслабване на духовните сили“[5]. Въпреки това св. Йоан окормявал и новостилни епархии (от холандци, французи, румънци и пр.), числящи се към РПЦЗ, и се отнасял с търпимост към новостилието в тях, с намерение то да бъде изправено.

Свещеномъченик Петър (Полянски), митрополит

Крутицки (1862-1937), който след кончината на руския патриарх Тихон станал местопазител на патриаршеския престол, в особено писмо одобрил поведението на валаамските монаси, които отказали да приемат „новия стил“(през 1925 г.) и им дал благословение да не признават за законни санкциите, наложени им от финландския „архиепископ“ Герман (Аав).

Свещеномъченик Инокентий (Тихонов), архиепископ Винницки (1889-1937) e изпратил от Русия на Валаам обширно послание в подкрепа на валаамските монаси-изповедници, в което писал: „...Преминаването към новия стил и особено празнуването на Пасха по новата, западно-римокатолическа по своя произход пасхалия,

извършени, от една страна, без съответното решение на Вселенски събор, а от друга, при наличието на ясни канонически постановления по този въпрос, е, разбира се, акт на крайно безчинство, а в дадения случай е и решаващо действие, което изключва дръзналите да сторят това от общение и единение с цялата Христова Църква... При богослужебното възпоменаване и преживяване на великите събития на Христовото Рождество, страдания и живоносно Възкресение, Герман и последвалите го се

отделят от Православната Църква и предпочитат да се съединят с католиците и лутераните, които ние можем да считаме само за еретици [6].

Свети Николай (Велимирович), епископ Жички (1880-1956), многократно е писал и се е изказвал против икуменизма и новия календар[7]. Той имал крайно отрицателно отношение и към Мелетиевия конгрес от 1923 г. Сърбите по това време се въздържали от молитвено общение с новостилците, считайки ги по същество за схизматици[8].

Свети патриарх Тихон Изповедник - Защитниците на новия календар обичат да изтъкват, че Руският патриарх св. Тихон издал указ за въвеждането на „новия стил“ в Руската Православна Църква, и правят погрешния извод, че едва ли не го е считал за правилен[9].

А в действителност съвсем не е така. Истината е, че болшевиките с измама успели да го убедят да издаде въпросния указ. Но щом разбрал измамата, патр. Тихон го отменил и изобщо не се опитвал да убеждава когото и да било в полза на реформата, тъй като самият той я считал за неправилна.

„Патриарх Тихон – разказва архим. Кирил (Павлов) [10]– болшевиките го принуждавали да премине от юлианския календар към „новия стил“ (григорианския календар). Той се замислил и казал, че ще направи това само в случай, че неговото решение подкрепят Източните патриарси. Били изпратени от него телеграми с молба да се разгледа този въпрос. Скоро след това болшевиките донесли на патриарх Тихон фалшиви телеграми от Източните патриарси, където те уж одобрявали това нововъведение. Той повярвал на тази уловка и със свой указ въвел в нашата Църква „новия стил“. Но това негово решение вярващите не подкрепили. Станало всенародно възмущение против „новия стил“. Тогава патриарх Тихон изпратил на телеграфа надежден човек за да узнае имало ли е ответни телеграми от Източните патриарси. Оказало се, че телеграми от тях не са постъпвали. Тогава патриарх Тихон отменил своя указ за преминаване към „нов стил“[11].

Св. Нектарий Егински през 1920г. умира в Господа, предизвестявайки смъртта си и предрича, че “вълци” ще придобият власт над Църквата.

Свети Кукша Одески (1875-1964) е предсказал, че скоро ще има вселенски събор, на който наред с другите отстъпления от Православието и църковни реформи ще бъде въведен навсякъде и новият календар. „Но тези нововъведения – предупреждава Божият угодник – не бива да се приемат“.

Свети Теодосий Кавказки (1841-1948) също казал: „Да, ще има осми вселенски събор“. Той говорел, че на този събор православните ще са малко, а превес ще имат икуменистите и новостилците, че ще въведат новия стил, ще премахнат постите и ще отменят монашеството.

Старецът Паисий (Езнепидис) Светогорец (1924-1994) също следвал светоотеческия календар. Той увещавал и другите да не отстъпват от Преданията на Православната Църква. „Някои – поучавал той – от лъжливо разбирана доброта казват: „Не говорете на еретиците, че са в прелест, за да покажем нашата любов към тях“ и така приравняват всичко. Ако те бяха живели в първите години на християнството, ние нямаше да имаме нито един светец! Тогава на християните казвали: „Само хвърли тамян в огъня, а от Христа не се отказвай“. Християните не приемали това. „Само покажи вид, че хвърляш“. Не приемали. „Не говори за Христа и отивай свободен където искаш“. Християните и това не приемали. А днес виждаш, че народът е замесен с вода. Закваската не е същата“[12].

„Икуменизмът – казвал о. Паисий – това е общ пазар, една голяма държава, една религия, съшита по тяхна мярка; такива са плановете на тези дяволи“.

По въпроса за отношението на о. Паисий към „новия“ календар обаче новостилните издатели се опитват да го представят едва ли не като негов защитник. Опитите им да използват авторитетното мнение на о. Паисий в защита на новокалендарното беззаконие са разбираеми. Само че не отговарят на истината. А тя е, че о. Паисий, бидейки ревнител на светоотеческата традиция, същевременно е проявявал търпимост към пакостната реформа, като „по-малкото зло“. Не че самият той е търпял „новия стил“, напротив – той е следвал светоотеческия календар, но е търпял следването на „новия стил“ у другите, проявявайки снизхождение към немощта на духовно немощните[13].

Старецът Архимандрит Филотей (Зервакос) (1884-1980) - бил благодатен подвижник, известен в цяла Гърция с множеството си чудеса и духовни дарования, между които и дара на прозорливост“[14]. В едно свое писмо от 1968 г. до новостилния епископ Августин Флорински, о. Филотей пише: „Доколкото старият календарен стил представлява писмено църковно предание, а новият – нововъведение с папистки и масонски произход, то всеки, който отхвърля стария и следва новия календар, подлежи на анатема...

[15].

Митрополит Инокентий (Фигуровски) (1864-1931) от 1897 г. започнал мисионерска дейност в Китай, построил много храмове и обърнал хиляди китайци към Православието, много от които пострадали мъченически. Прославил се с голямата си ревност за Божията слава и за спазване свещените правила на Църквата. В своето „Открито писмо до всички верни чеда на Христовата Църква, пазещи Православния календар и Преданието на Светата Съборна Църква“, той пише:

„Ние получихме скръбни известия за това, колко жестоки гонения претърпяват твърдо придържащите се към преданията на Светата Православна Църква от лъжебратята, които дръзват под защитата на гражданската власт, да потъпкват Божествените закони и да се надсмиват над тях... Те твърдят, че нашият Православен календар много е отстъпил от астрономическата истина, та затова отдавна било време да се премине към григорианския календар, признат от учените за правилен и приет от целия богоотстъпнически свят.

Трудно е да се каже дали те лъжат, като се стараят да въведат в заблуда „тия малките“ (Мат. 18:6) във вярата, или пък в неведение повтарят чуждата лъжа. Но за разбиращия е ясно, че в нито едно от техните твърдения няма и следа от истина”...

Архимандрит Серафим (Алексиев) и архим. Сергий (Язаджиев) – И двамата са духовни деца и много приближени на свети Серафим Софийски. Категорично отрицателната си позиция към римокалендарната реформа тези български приснопаметни духовници ясно са изразили в книгата си „Православие и икуменизъм. Защо не сме и защо не можем да бъдем икуменисти?“ (С., 1998). Те пишат, че „изменянето на календара и на православната Пасхалия, изхвърлянето на много неща от богослужебните книги и т. н.“ е част от стремежа за „разрушаване на разделителните стени, които досега са пазели Църквата от враговете“[16].„За да се нагодят към основните изисквания на икуменическото движение, те (православните икуменисти, б.м.) нарушават каноните на Църквата, забраняващи духовно общуване с еретици, нагаждат чрез календарни реформи православните празници към инославните, а скоро ще почнат да нарушават и догматическите вероопределения на седемте св. Вселенски събори в името на обединението на верите“[17].

Към списъка на противниците и изобличителите на календарната реформа можем да прибавим и Старецът Йероним Егински, Архимандрит Рафаил (Карелин), известният светогорски исихаст йеросхимонах Теодосий (Харитонов) и др.

Защитниците на „новия стил“ се опитват да внушат именно това, че щом някои благодатни гръцки духовници са го търпели в рамките на официалната Гръцка Църква, значи няма абсолютно никакъв проблем с „новия стил“. Истината обаче е, че проблем има и то немалък. На това мнение са всички гръцки благодатни подвижници. Нито един от тях не защитава „новия стил“. Защото тези подвижници прекрасно са знаели, че „новият стил“ е зло в Църквата. Пред духовните старци е стоял единствено въпроса доколко и как „новият стил“ може да бъде търпян. Това е. И разликата в мненията на духовните старци е тази, че някои се отнасят непримиримо към това зло, а други – търпимо.

Изключително важно е и едно мнение изказано много преди нашите времена, но актуално най – вече днес. То е на “УЧИТЕЛЯ НА ВСЕЛЕНАТА” – Свети Йоан Златоуст: ...“И така, след като е настъпило съвършеното състояние, да не се връщаме към предишното - да не наблюдаваме дни, времена и години, НО ВЪВ ВСИЧКО НЕОТСТЪПНО ДА ПОСЛЕДВАМЕ ЦЪРКВАТА... Ако даже и да грешеше Църквата, и в такъв случай не би било така похвално точното наблюдаване на времето, като се има предвид, че осъждането й е достойно за разделение и разкол”.[18]

Тоест разколници са тези, които под предлог за “по – точно наблюдаване на времето” въведоха новия “поправен календар” и по този начин предизвикаха смутове и разделения в Църквата.

Многобройни са предупрежденията и забраните на светата православна Църква и нейните светии относно всякакви нововъведения, които биха изменили светите канони на вярата, наложени от Новият завет с Бога, апостолските правила, светите вселенски и поместни събори. Пределно ясни са и съвременните светии по въпроса с въвеждането на новия календар в църквата.

Въпреки това на 18 юли 1968г. светия синод на Българската Православна Църква в послание No 5953 (пълният му  текст може да видите в края на статията) заявява, че Въвежда от 20 декември 1968 година поправения юлиански календар”, позволявайки си да “поправя” светите отци на съборната ни църква, приетия от тях богослужебен Устав – т.нар. Типикон и календара върху който той се основава.

Като начало ще споменем, че решението за въвеждане на новия стил е НЕЗАКОННО поради противоречие с устава на БПЦ от 1950г., който НЕ ПОЗВОЛЯВА на св. синод да променя нещо от Св. Предание, включително и църковния календар. Митрополитите са пазители на вярата и преданието, а не редактори.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

1-Иером. Нектарий (Яшунский). Краткая история священной борьбы старостильников Греции. 1925 год.

2-Владимир Мосс. Православная Церковь на перепутье (1917-1999). Гл. ІV. Греция и Балканы. Три святых священника

3-Канонизиран от РПЦЗ през 1994 г., а от РПЦ МП през 2008 г

4-Краткое жизнеописание святителя Иоанна

5-Свещ. Б. (Главев). За новостилния разкол.

6-Инок Всеволод (Филипиев). Валаамское стояние. Сп. „Православно слово“, №1/2005, с. 21 (в цитата п.м.).

7-Свещеник Божидар (Главев). За „-истите“ и техните методи

8-Старый стиль лучше новых двух. М., 2004 (сборник). Священник Д. Успенский. Знамение над Афинами, с. 139-140.

9-Напр.: Архим. Методий (Жерев). За календарната реформа. Сп. „Духовна култура“, бр. 9-10, 1969 г., с. 39.

10-Известен руски духовник, антиикуменист и изобличител на отстъпленията от Православието.

11-Богомудрые старцы о последних временах

12-Старый стиль лучше новых двух. М., 2004 (сборник). Священник Д. Успенский. Знамение над Афинами, с. 153.

13-Там, с. 154-156.

14-Старый стиль лучше новых двух. М., 2004 (сборник). Священник Д. Успенский. Знамение над Афинами, с. 156-158.

15- Старый стиль лучше новых двух. М., 2004 (сборник). Священник Д. Успенский. Знамение над Афинами, с. 156-158.

16- Архим. Серафим. Архим. Сергий. Православие и икуменизъм. Защо не сме и защо не можем да бъдем икуменисти?с. 66

17-там с.67

18-Творения св. Иоанна Златоуста. С. Петербург, 1895, т.I; кн.II, стр. 667-668

 ↑