Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 22 септември...
Голготски кръст

22.09 по еретическия, †09 септември по православния календар - Свети и праведни богоотци Йоаким и Анна. Св. мъченик Севириан. Св. блажени Никита. Св. преподобни Иосиф Волоколамски. Св. преподобни Теофан постник и изповедник Прочетете повече ТУК!

Възпоменание на Третия Вселенски събор Прочетете повече ТУК!

1908г. България обявява незвисимостта си Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 03.09.2014 г. / 16:52:25 
Вяра
04.09 по еретическия, †22 август по православния календар - Свети мъченици Агатоник, Зотик, Теопрепий и други. Св. преподобна Антуса. Св. мъченица Евлалия. Празненство на Грузинската икона на Божията Майка

В памет на светите мъченици Агатоник, Зотик, Теопрепий, Акиндин, Севириан и другите, били с тях

Христовият мъченик Агатоник живял в Никомидия (1) при царуването на император Максимиан (2). Той отвръщал елините от поклонение на идолите и ги привеждал към Христа. Бил задържан за мъчения от комита (3) Евтолмий. Когато този комит, изпратен от императора в понтийската област, за да измъчва християните, след като плувал с кораб, пристигнал на едно място, наречено Карпин, намерил там свети Зотик и неговите ученици, които изповядвали Христа. Евтолмий осъдил учениците му на кръстна смърт, а свети Зотик взел със себе си.

Като се върнал в Никомидия, той задържал Принципс, научен на светата християнска вяра от свети Агатоник; като го вързал заедно с Агатоник, Зотик и с други християни, сред които били Теопрепий, Акиндин и Севириан, той завел всички в Тракия, където пристигнал и самият император, за да предаде там всички на мъчения.

Когато светиите се намирали в областта Потама, комитът предал на смърт свети Зотик, Теопрепий и Акиндин, тъй като те вече не можели да ходят, поради получените по-рано рани и язви.

А като пристигнали в околностите на Халкидон (4) комитът предал на смърт свети Севириан, който дръзновено изповядал Христа; а другите мъченици заедно със свети Агатоник завел във Византия и там ги измъчвал известно време; после заедно с тях пристигнал в Силимврия, на едно място, наречено Амус, защото там пребивавал Максимиан.

Там светият мъченик Агатоник, а също и всички християни, доведени с него от Никомидия, били изтезавани и измъчвани за последен път, след което били осъдени на смърт и посечени, като пострадали за името на Христа, нашия Бог (5).

 

Тропарь мученику Агафонику и иже с ним

глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего:/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости. / Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак, глас 1:

Звание благое стяжав богомудре, мужей лукавых отвратился еси веры, не убоявся мук Агафониче славне. Темже благим был еси наследник, и приял еси со страждущими с тобою достойныя венцы.

(Придобил благо звание, богомъдри, си се отвратил от вярата на лукавите мъже, без да се страхуваш от мъките, славни Агатониче. Затова си станал наследник на благата и си приел с пострадалите с теб достойни венци.)

(1) Никомидия - град на брега на Мраморно море. Той бил построен през 264 г. преди Р. Хр. и получил името си от витинския цар Никомед I.

(2) Максимиан Херкул, носещ титлата Август, бил съуправник на Диоклетиан и управлявал западната половина на Римската империя от 285 г. до 305 г.

(3) Комит - царски телохранител, събирач на данъци в царската хазна, градоначалник. В дадения случай под думата комит се разбира градоначалник.

(4) Халкидон или по-правилно Калхедон - първоначално бил мегарска колония на брега на Мраморно море. При християнските императори Халкидон бил столица на малоазиатската област Витиния. В историята на християнската Църква Халкидон е известен като мястото на Четвъртия Вселенски събор, свикан през 451 г. от император Маркиан (450457) за осъждане на монофизитската ерес (монофизитската ерес била основана от константинополския архимандрит Евтихий, който погрешно твърдял, че човешкото естество в Иисус Христос било съвършено погълнато от божественото естество и затова в Него трябва да се признава само една природа - божествената.

(5) Светите мъченици загинала в края на III век или вначалото на IV век.

 

В същия ден се чества паметта на преподобна Антуса, на свети свещеномъченик Атанасий, епископ и на двамата слуги на Антуса - Харисим и Неофит

Света Антуса, дъщеря на богати родители от град Селевкия, след като приела кръщение, се подвизавала 23 години в пустинята. Атанасий, епископ на Тарс Киликийски, който кръстил света Антуса, бил посечен с меч при царуването на Аврелиан (270-275); от същата смърт загинали и Харисим и Неофит, които се кръстили заедно с господарката си. Света Антуса се преставила в мир дълго време след тяхната мъченическа кончина (след повече от 20 години).

По молитвите на Пресветата наша Владичица Богородица и Приснодева Мария, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.

 

imageСтрадание на света мъченица Евлалия

При царуването на езическите императори, когато цялата вселена била омрачена от елинското безбожие, в испанския град Баркинон живеела една девица на име Евлалия, дъщеря на родители християни. Още от детските си години тя обикнала нашия Господ Иисус Христос от цялото си сърце. Живеела заедно с родителите си в едно село, което се намирало на доста голямо разстояние от града. Родителите много обичали Евлалия заради кротостта, смирението и ума, превишаващи годините. Евлалия била обучена в книгите и имала твърдото намерение да служи на Господа в непорочно девство. И светицата се упражнявала в четене на книги и в славословие на Бога ден и нощ, обитавайки отделна килия заедно със свои връстнички.

Когато Евлалия навършила четиринадесет години, император Диоклетиан повдигнал жестоко гонение срещу християните. В град Баркинон пристигнал управителят Дакиан; там той принесъл мерзки жертви на нечестивите си богове, след което започнал да издирва християни, за да ги принуди да прикадят с тамян идолите. Поради това в града настанал голям смут, тъй като християните били насилствено извличани от домовете си и принуждавани с мъчения към идолопоклонство. Скоро всичко това станало известно и по всички околни селища.

Когато девицата Евлалия чула за всичко това, тя се преизпълнила с голяма духовна радост и казала с весело лица:

- Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе! Слава на Твоето пресвето име, защото получих това, към което се стремях. Вярвам в Теб, Владико мой, че с Твоята помощ ще се изпълни желанието на сърцето ми.

Когато родителите на Евлалия, а също и девиците, които били при нея, чули тези думи на светицата, не разбрали за какво говори и я запитали коя е причината за веселието, какво е получила и какво желае. Но тя не им казала нищо, таейки в душата си своите намерения. И всички се удивлявали, защото светицата имала обичай да не скрива нищо от това, което научавала относно святата вяра, но преразказвала на всички за тяхна полза всичко това, което сама разбирала от книгите, просвещавана от Божията благодат, поради което и всички я обичали като собствената си душа. А Евлалия тогава не разкрила мислите си, за да не срещне препятствие при изпълнение на намеренията си от страна на баща си и майка си, които извънредно много я обичали.

Когато настъпила нощта и всички спели (и вече станало по първи петли), светата девица излязва тайно от дома си, при което никой не забелязал излизането ѝ и се отправила към града, цялата изпълнена от любов към своя небесен Годеник - Христа Господа, имайки твърдо намерение да положи душата си за Него. И това нощно пътешествие не се струвало страшно, както това става обикновено при всички млади девойки, боящи се да излязат нощем от дома си. Като възложила цялото си упование на Бога и като решила твърдо да умре за Него, светицата не обръщала внимание на нощната тъмнина и не се смущавала нито от нощните привидения, нито от зверовете, изпречващи се по пътя; но подобно на елен, стремящ се към водни извори, и тя се устремила по каменистия път с босите си нозе, непривикнали към такъв суров път.

Света Евлалия пристигнала в града, когато вече било ден. Минавайки през градските порти, тя чула зова на глашатаите, канещи народа на зрелище. Тя се устремила към мястото на това зрелище, което се намирало в центъра на града. Там светицата видяла управителя Дакиан, седящ на висок трон. След като с усилие си пробила път през народа, светицата се изправила пред управителя и казала със силен глас:

- Ти, неправеден съдия, който седиш важно на високия престол и не се боиш от Бога, пребиваващ по-горе от всички! За това ли седиш важно тук, за да погубваш невинни хора, които Бог е създал по Свой образ и по Свое подобие, за да Му служат. Ти ги увличаш към служение на сатаната и предаваш на смърт тези, които не те слушат.

Управителят, като видял толкова голяма дързост у младата девица, казал:

- Коя си ти, която се осмеляваш да се явиш пред нашето съдилище, без да си призована, и произнасяш думи на укор в лицето ни, и се противиш на императорската заповед?

А светицата с голямо дръзновение отговорила:

- Аз съм Евлалия, рабиня на Господ Иисус Христос, Който е Цар на царете и Господар на господарите; уповавайки се на Него, не ме досрамя самоволно да дойда и да те изоблича. Защо постъпваш толкова неразумно, презирайки Бога, Който е сътворил всичко: небето, земята, морето и всичко, което е на тях и в тях; защо се покланяш на дявола, а и освен това, с различни мъчения принуждаваш и хората, служещи на истинския Бог, да се покланят на идолите, които не са богове, а бесове? Заедно с тях ще бъдете предадени на вечен огън и всички вие, които им се покланяте.

Управителят, като се преизпълнил с гняв, веднага заповядал да бият съблечената девица по гърба без милост с дъбови тояги. И когато Евлалия била бичувана, управителят казал:

- Окаяна девойко! Къде е твоят Бог? Защо не те спасява от тези побои; и защо си толкова обезумяла, че дръзваш да говориш за неща, които не те засягат? Признай, че стори това поради неопитност, не знаейки колко голяма е властта на съдията; тогава ще получиш прошка; защото и на мен ми е жал да предавам такава млада, красива и благородна на жесток побой.

А светицата отвърнала на това:

- Присмивам ти се, защото ме съветваш да излъжа, че като че ли поради незнание съм дръзнала да отида на мъчения заради моя Бог и че като че ли не съм знаела колко голяма е властта ти. Кой не знае, че властта на всеки владетел е временна; подобно на това, както човек днес живее, а на следващия ден умира, така и властта му е изменчива. А властта на моя Господ Иисус Христос е безкрайна, тъй като и Самият Той е вечен. Не желая да лъжа, защото се страхувам от моя Владика, Който ще предаде на изгаряне в огнената геена всички лъжци и беззаконници; а моята девическа младост ще се украси още повече и моето благородство ще се увиличи още повече, ако приема страдания заради моя Господ. Знай, мъчителю, че не чувствам болка от причиняваните ми страдания, благодарение на защитата на Христос, моя Владика, Който в деня на Страшния съд ще те осъди според делата ти на вечни мъки.

Управителят още повече се разгневил от тези думи на мъченицата и заповядал да я окачат на кръстообразно направено дърво за мъчения и да стържат с железни гребени чистото девическо тяло, докато цялата кожа не бъде свалена от нея. А светицата посред тези страдания викала към Бога, казвайки:

- Господи Иисусе Христа! Чуй ме мен, недостойната Ти рабиня, и прости съгрешенията ми! Укрепи ме сред мъченията, които приемам заради Твоето свято име, за да бъде посрамен дяволът заедно със слугите си.

А управителят казал:

- Къде е Този, към Когото викаш? По-добре послушай мен, безумна и окаяна девойко, и принеси жертва на боговете; тогава ще бъдеш оставена между живите; защото, ето, смъртта ти вече приближава и няма никой, който би могъл да те избави.

А света Евлалия му отговорила:

- Да не видиш никакво добро, светотатец, бесноват и преизпълнен с пагуба човече! А аз в никакъв случай няма да отстъпя от моя Бог, защото Този, към Когото викам, се намира тук; но ти не Го виждаш поради нечистотата си, заради която си недостоен да Го видиш. Той ме укрепява, така че аз считам за нищо мъките, които се осмеляваш да ми причиняваш.

Тогава управителят заповядал да обгарят светицата със запалени свещи, заповядайки да я горят дотогава, докато умре.

Бидейки обгаряна, мъченицата се преизпълнила с радост и високо изрекла словата на псалма:

- Ето, Бог е мой помощник; Господ подкрепя душата ми. На враговете ми Той ще въздаде за злото; изтреби ги Ти с твоята истина. С усърдие ще Ти принеса жертва, ще прославя името Ти, Господи, защото е благо, защото Ти ме избави от всички неволи.

Докато светицата се молела с тези думи, огънят от свещите се обърнал срещу слугите и силно обгорил лицата им, така че те паднали на земята. Когато светицата видяла това, устремила взора си към небето и още по-силно казала:

- Господи Иисусе Христе! Чуй молитвата ми и прояви милосърдието Си върху мен; причисли ме към Твоите избраници за успокоение във вечния живот. “Покажи ми личби за добро, та да видят ония, които ме мразят, и да се засрамят”, а вярващите в Теб, нека да прославят Твоята сила.

Като се помолила така, светицата предала духа си на Бога; и всички видели една гълъбица, бяла като сняг, която излетяла от устата и се устремила към небесата. Всички, които видели това, много се изумили. А християните (каквито имало много сред народа) се радвали, че са се сподобили да имат на небесата ходатайка пред Господа и от своя град.

Когато управителят видял, че мъченицата вече е умряла, много се засрамил, бидейки победен от младата девица и като станал с гняв от съдилищното място, се отправил към дома си. Управителят наредил да оставят тялото да виси на дървото за мъчения и поставил стражи, за да не може никой да го снеме. Управителят казал:

- Нека да виси на дървото дотогава, докато не я изядат птиците и не разпилеят костите.

А когато управителят си тръгнал и тялото на светицата все още било на дървото, внезапно завалял сняг и покрил като с бяла дреха честното тяло на светата мъченица. А стражите били обхванати от страх; като отстъпили и наблюдавали отдалеч, ужасявайки се от всичко случващо се.

Междувременно родителите на светицата узнали всичко. Като станали сутринта и като не видели в дома си любимата си дъщеря, изпаднали в голямо смущение и започнали да я търсят навсякъде. Чак около пладне узнали, че дъщеря им е умряла за изповядването на Христовото име и още виси на дървото за мъчения; тогава те с горчиви сълзи побързали да отидат в града. Като видели светицата мъртва, разпната кръстообразно на дървото и покрита със сняг, родителите много плакали, съкрушавали се и ридаели с горчиви сълзи; но заедно с това те се радвали, че любимата им дъщеря е приела мъченически венец и е влязла в чертога на небесния Жених. Те възнамерявали да вземат тялото на Христовата мъченица при себе си, но не били допуснати до него от стражите. Като гледали светицата отдалеч, те плачели, а заедно с това и се веселели духом.

На третия ден през нощта няколко благочестиви мъже взели честното тяло на светата мъченица (стражите не забелязали това) и го повили в чиста плащаница с аромати в присъствието на родителите ѝ, които умивали със сълзи тялото на скъпата си дъщеря. А свети Филикс (пострадал по-късно заради изповядването на Христовото име) като гледал лицето на умрялата мъченица, рекъл със сълзи на радост:

- Господарке Евлалия! Ти се способи да получиш мъченически венец преди нас!

Когато Филикс казал тези думи, лицето на девицата, което вече три дни било мъртво, се усмихнало като живо и го по-гледнало. След това всички, които били там, започнали да пеят словата на псалма:

“Викат (праведниците), и Господ слуша и ги избавя от всичките им скърби”.

И погребали с чест тялото на светата мъченица Евлалия, прославяйки Бога Отца и Единородния Му Син, Господа Иисуса Христа, и Светия Дух, Единия Бог в Троица, Царството на Когото е безкрайно и пребъдва във вечни векове. Амин.

 

imageПразненство на Грузинската икона на Божията Майка

В северните части на Русия тече река Пинега, вливаща се в река Двина. По бреговете на река Пинега са разположени много селища. В съседство с тази река се намира една голяма и висока планина, наречена Черна; планината се простира чак до Северния ледовит океан и има дължина около 700 км; по-рано тя била пуста и ненаселена от хора.

По едно Божие откровение на тази планина през 7111 година от сътворението на света (през 1603 година след Р. Хр.) бил построен манастир в чест на Пресвета Богородица. Този манастир бил построен от един иерей от тази страна на име Мирон, станал по-късно игумен на същия манастир.

Трябва да се отбележи, че при царуването на благоверния цар и велик княз Михаил Теодорович персийският шах Абас покорил Иверия под своята власт; намерил и взел целебната дреха на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. През това време персите взели и много други светини и честни икони от Иверия и ги отнесли в Персия не за да ги почитат (защото били езичници), а за да ги продават на руските търговци; по онова време в Персия имало твърде много руски търговци и персите знаели, че те почитат и ценят светите икони. В числото на тези търговци бил и човек на име Стефан от руския град Ярославъл; този Стефан бил управител на имението на един гражданин от град Ярославъл на име Георгий. Един персиец донесъл украсена със сребро и злато икона на Пресвета Богородица при същия този Стефан и му предложил да я купи. Благочестивият мъж с голяма радост купил честната икона от персиеца.

В същото това време, когато купувал тази икона в Персия, споменатият по-горе негов господар Георги, който живеел в град Ярославъл, имал видение насън, при което чул следните думи:

- Управителят на твоето имение, пребиваващ в Персия, придоби скъпоценен бисер за теб; и когато той ти го донесе, изпрати го в пределите на Двинска област, на Черна планина.

Действително след известно време Стефан пристигнал от Персия и донесъл на Георги честната икона на Пресвета Богородица, която той купил в Персия. Георги с радост приел светинята и като си спомнил видението, казал:

- Наистина, ето това е скъпоценният бисер, за който ми беше казано в сънното видение.

Скоро след това, съгласно Божията заповед, той се отправил към пределите на Двинската област и отишъл в споменатия по-горе Черногорски манастир с тази честна икона (тази икона била наречена Грузинска, защото била взета от Иверската или Грузинската земя). Георги принесъл в дар на манастира много злато, сребро, църковна утвар и богослужебни книги.

По времето, когато честната икона на Богородица била донесена в манастира, игуменът и братята извършвали всенощно бдение в храма. Един монах от тази обител на име Питирим, сляп и глух вече много години, който по време на службата се намирал в манастирската болница, излязъл под стряхата на своята килия, за да се помоли на Бога. Докато се молел, неочаквано го осияла силна светлина, така че той много се уплашил, тъй като поради слепотата си от много години насам не бил виждал светлина. Питирим приел това за бесовска илюзия; след това се осенил със знака на честния кръст и повдигнал очите си към голямата планина, при което видял върху нея светлина, подобна на слънчеви лъчи; после, като се помолил, веднага започнал да вижда и да чува. След утринното славословие Питирим отишъл при игумена и му разказал, а също и на братята, за полученото от него изцерение от слепотата и глухотата; и всички, които били там, прославили Бога.

Когато този благочестив мъж, Георги (който по това време бил там) чул за това преславно чудо, построил красив храм в манастира за слава на Пресвета Богородица. И тогава от тази свята икона започнали да се извършват множество различни чудеса; подавало се изцерение на мнозина болни; така например благодатта на Пресвета Богородица изцерила една жена, на име Неонила, която била парализирана; била излекувана и друга жена, на име Теодосия, която имала болни очи. Пресвета Богородица явила помощта Си на някой си Кодрат, който бил бесноват и бил гонен от бесовете из пустинята в продължение на десет седмици, като не ял и не пил нищо; като му се явила, Божията Майка го укрепила, посочила му пътя към дома на родителите му и му заповядала да отиде в нейната Нейната обител при чудотворната икона, обещавайки да му дари пълно изцерение от болестта, което и наистина му подала. По застъпничеството на Божията Майка бил спасен от удавяне един човек, на име Иоан, който се занимавал с риболов и потънал в езерото; освен това Божията Майка се явила и на един друг човек, на име Павел, който живеел в приморската област и в течение на цяла година страдал от стомашно заболяване; като се явила на Павел, Тя го научила на божественото Писание и го изцерила от болестта. По същия начин Богородица изцерявала и много други хора от неизлечими заболявания и недъзи: стомашни заболявания, тумори на тялото, различни очни и стоматологични заболявания; изцерявала също и обладаните от нечисти духове и до ден-днешен проявява чудодейната Си сила, изцерявайки различни болести. И не само там, но и в Москва се извършват много чудеса от копието на тази честна икона, което се намира в храма “Света Троица”.

Това копие на иконата било направено по следния повод.

През 1654 година чудотворната Грузинска икона на Божията Майка била пренесена от Черногорския или Красногорския манастир в Москва за реставрация и била поставена, както се предполага, или в Троицката църква в Никитники, или в дома на един от енориашите на тази църква. През първата седмица от Великия пост иеромонах Макарий, по молба на някой си занаятчия Гавриил Евдокимов, който имал тежко болен син, донесъл иконата при него в дома му за молебен и болният получил изцерение. В знак на благодарност Гавриил Евдокимов поръчал копие на чудотворната Грузинска икона, което поставил в Троицката църква, намираща се до Варварските врати.

И до днес от тази икона се извършват чудеса и тя е обект на усърдно молитвено почитане от жителите на град Москва.

Тези чудеса се подавали на всички, идващи с вяра и се извършвали за слава на нашия Господ Иисус Христос, прославян заедно с Отца и със Светия Дух сега, винаги в безконечните векове. Амин.

 

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Грузинской» (Красногорской)

глас 4

Днесь све́тло красу́ется оби́тель Красного́рская,/ и с не́ю ликовству́ет Раи́фская пу́стыня,/ я́ко зарю́ со́лнечную, от восто́ка возсия́вшую, восприи́мши, Влады́чице,/ чудотво́рную Твою́ ико́ну,/ е́юже разгоня́еши мглу искуше́ний и бед от вопию́щих ве́рно:/ изба́ви оби́тель на́шу и вся страны́ христиа́нския от всех наве́т вра́жиих// и спаси́ ду́ши на́ша, я́ко Милосе́рдная Засту́пница ро́да христиа́нского.

 

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Грузинской» (Красногорской)

глас 5

Веселя́тся правосла́внии наро́ди,/ ви́дяще, Влады́чице Де́во Богоро́дице,/ Твою́ пречу́дную и чудотво́рную ико́ну,/ и прие́млют врачевство́ душе́вное и теле́сное Твое́ю ми́лостию всегда́. / Те́мже и мы, покланя́ющеся о́ней, усе́рдно Тебе́ вопие́м:/ поми́луй, Блага́я Ма́ти, смире́нныя рабы́ Твоя́/ и изба́ви нас от вся́каго зла и наве́та вра́жия,/ моля́щи Сы́на Твоего́, Го́спода Иису́са,/ да, спа́сшеся зде, Небе́сное жи́тельство получи́м// человеколю́бием и благода́тию Его́.

 

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Грузинской» (Красногорской)

глас 8

Тебе́, Избра́нней от всех родо́в, Бо́жией Ма́тери,/ благода́рственная пе́ния прино́сим,/ прише́ствием честны́я Твоея́ ико́ны, раби́ Твои́, Богоро́дице, озаря́еми,/ но, я́ко иму́щая держа́ву непобеди́мую,/ от вся́ких нас бед свободи́, да зове́м Ти:// ра́дуйся, Неве́сто Неневе́стная.

 

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Грузинской» (Красногорской)

глас 6

А́ще попуще́нием Боже́ственным/ от рук неве́рных честна́я Твоя́, Влады́чице, ико́на/ поруга́нию подве́ржеся/ и копие́м ва́рвар прободе́на быстъ,/ оба́че во стране́ на́шей Правосла́вней/ любоче́стно все́ми прославля́ется/ и благогове́йно почита́ется,/ сего́ ра́ди Тобо́ю явля́ет слепы́м зре́ние,/ глухи́м слы́шание, немы́м глаго́лание,/ хромы́м хожде́ние, разсла́бленным укрепле́ние,/ ско́рбным утеше́ние и отра́ду. / Сих ра́ди мо́лим Тя, Ми́лосердная Ма́ти,// до конца́ проба́ви ми́лости Твоя́ на нас, я́ко Блага́я.

 

Молитва Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Грузинской» (Красногорской)

Приими, Всеблагомощная Пречистая Госпоже, Владычице Богородительнице, сия честныя дары от нас, недостойных рабов Твоих, к Твоему цельбоносному образу пение возсылающих со умилением, яко Тебе Самой сущей ту и послушающей моления наша, подающи с верою просящим по коемуждо прошению исполнение: скорбящим скорби облегчаеши, немощным здравие даруеши, разслабленных и недужных исцеляеши, и от бесных бесы прогоняеши, обидимыя от обид избавляеши, и насилуемых спасаеши, грешных прощаеши, прокаженных очищаеши, и малых детей милуеши, и неплодныя от неплодства разрешаеши. Еще, Госпоже Владычице, от уз и темниц свобождаеши, и всякия многоразличныя страсти исцеляеши, и очныя болезни уврачуеши, и от смертоносныя язвы избавляеши: вся бо возможна суть ходатайством Твоим к Сыну Твоему, Христу Богу нашему. О Всепетая Мати, Пречистая Богородице! Не престай молити о нас, недостойных рабех Твоих, славящих Тя и почитающих, и покланяющихся пречистому образу Твоему, и надежду имущих невозвратну и веру несумненну к Тебе, Приснодеве, Преславней и Непорочней, славящих, и чтущих, и поющих Тя во веки веков. Аминь.

 

 

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑