Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 13 декември...
Голготски кръст

†30 ноември по църковния календар - Св. всехвален aпостол Андрей Първозвани (Андреевден). Св. Фрументий, архиепископ Етиопски Прочетете повече ТУК!

1877 г., преминаване на Балкана от Западния отряд на Гурко.

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 31.08.2014 г. / 09:34:21 
Вяра
31.08 по еретическия, †18 август по православния календар - Успение на преподобни Иоан Рилски, Св. мъченици Флор и Лавър. Св. мъченици Ерм, Серапион и Полиен. Св. свещеномъченик Емилиан и останалите с него

image

Днес, 31 август (†18 август по православния календар) истинската ни православна църква чества успението на свети Иван Рилски. И то се чества днес, защото и на небесата службите текат по стария, утвърден от Духа Светаго календар!

Завета на закрилника на България: ...“И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения.”...

Успение на свети Иоан Рилски

(Превод от гръцки от Синаксара на свети Никодим Светогорец)

imageПреподобният и богоносен наш отец Иоан чудотворец се роди в едно село, наречено Скрино, близо до София, от благочестиви и добродетелни родители, българи по произход, по време на царуването на българския цар Петър и на византийския император Константин Диоген, в 884 г. Още от млада възраст светецът беше хрисим и благочестив и служеше на Бога със страх и любов. А тази любов го научи да спазва заповедите Христови, както казва Господ в евангелията: "Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби" (Иоан. 14:21). Като гледаха младия човек, някои завистливи и немарливи към добрите дела негови съселяни, го наричаха лицемерен. А преподобният, без много да мисли за тези обвинения, раздаде своето имущество на бедните, отиде в манастир и стана монах.

След като се обучи в послушание и смирение, вечнопаметният беше удостоен с дара на божественото видение, който го отведе на една планина и там безмълвстваше. След като възлезе на тази планина, той си направи малка колибка и живееше в безмълвие, като се хранеше с дивата планинска растителност; беше облечен в кожена дреха и прекарваше в пост, молитва, бдения и другите злострадания на пустинния живот.

Племенникът на преподобния, на име Лука, бидейки още дете, тайно избяга от родителите си и отиде при чичо си, понеже желаеше да стане подражател на неговото житие. Но бащата на детето узна, че е отишло при чичо си, и подбуден от дявола, отиде при преподобния, руга го с много гняв, като го наричаше зъл измамник, задето откраднал сина му. След това грабна сина си от пустинята и го повлече към света. А светецът, като предвиждаше, че детето ще попадне в примките на дявола, молеше Бога и казваше: "Господи Иисусе Христе, виж скръбта на сърцето ми и направи с мене чудо за добро (Пс. 85:17)! Защото Ти си казал: "оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно" (Мат. 19:14.)! И тогава, след като бащата на детето мина малко разстояние - о, Твоите съдби, Господи! - една змия ухапа детето и то веднага умря с лека смърт. Баща му се върна при преподобния и се разкая, задето му отне детето си. А преподобният прослави Бога, Който го утеши в неговата скръб. Защото чрез временната смърт на тялото избави детето от бъдещата вечна смърт на душата.

След това демоните, като не можеха да понасят многото подвизи на преподобния, се явиха една нощ във вид на разбойници, биха го и го прогониха от онова място. Преподобният тръгна и навлезе във вътрешната пустиня на Рила планина, и се посели в хралупата на едно голямо дърво. По Божий промисъл в пустинята израсна сланутък (нахут), с който преподобният се хранеше дълго време. Някакви пастири, нагостени веднъж от преподобния с този сланутък, си откраднаха тайно от него и си отидоха по пътя. Но когато пожелаха да ядат, намериха шушулките празни. Тогава се върнаха и поискаха прошка от преподобния.

Веднъж при преподобния дойде един бесноват човек. И когато наближи до един стадий, падна на земята, валяше се и казваше: "Огън ме гори и не мога да отида по-нататък." Спътниците на бесноватия помолиха преподобния и го убедиха да отправи молитва за него. И след като светецът помоли Бога, болният оздравя.

По-късно, избягвайки човешката слава, преподобният отиде далеч, в неизвестно място, където намери една пещера под висока скала и се засели. Но демоните го грабнаха и го хвърлиха долу. А преподобният пак се качи в пещерата, докато демоните с Божията помощ станаха невидими. Оттогава ангел Господен му носеше храна всеки ден. И на него се изпълни писаното: "Хляб ангелски яде човек"(Пс. 77:25).

imageПо онова време в София дойде благочестивият български цар Петър. Като чу за светеца, той изпрати в оная пустиня девет души ловци, за да го намерят. Те го откриха едва след пет дни и се благословиха от него. После му разказаха за желанието на царя, да го види и да му се нарадва. И понеже ловците бяха изгладнели, преподобният ги нагости с хляб, който му беше донесен от ангела. От този хляб ядоха деветимата и се наситиха, и пак остана половин хляб. След това, поразени от чудото, те се върнаха при царя и му разказаха за станалото.

Царят като научи това, сам отиде в планината, заедно със своите велможи, за да види светеца. Тъй като не можа да стигне по-нататък, защото мястото беше дълбоко нарязано и стръмно, видя само отдалеч високата скала и пещерата, където живееше преподобният. И втори път изпрати при него двама души, за да го поканят да дойде и да благослови царя. Но преподобният не се съгласи да наруши своето безмълвие, а само похвали благочестието на царя и обеща, че ще се видят един друг в царството Божие, ако извършат плодове, достойни за покаяние.

Царят се върна в града опечален, задето не сполучи с молбата си. Но по-късно изпрати на преподобния злато и разни дарове и му написа следното писмо:

"До моя почитаем отец Иоан, пустинножител Рилски, цар Петър.

Чух за боголюбезния нрав на светиня ти и за ангелското ти житие. Затова пожелах да видя твое преподобие, надявайки се да получа голяма полза от един разговор с тебе, тъй като суетната слава на този свят и удоволствията, и богатството ни потопяват като морски вълни. Помрачени от вълнения и грижи, не можем да се насочим към светлината на чистото покаяние. Затова и пожелахме да се насладим на някое малко просветление от светиня ти, преподобни Отче. Но понеже бях лишен и от тази благодат поради множеството ми грехове, затова моля да ми изпратиш някакво утешение и словесна разтуха, за да охладя жегата на моята си скръб! Защото известно е на светиня ти, честний Отче, какъв вихър изкушения и какви вълнения нападат сърцата на царете!"

      (1) По житието, написано от свети Патриарх Евтимий Търновски.

(2) Лествицата на преподобни Иоан Лествичник: “Придобий спомена за смъртта като неразделна съжителка. А твои любими чеда да бъдат сърдечните въздишки” (Слово 3:14).

 

Блаженият Иоан склони към тази молба и към постническите храни, за да смири гордостта, но към златото никак, и му отговори така (1):

"Бедният Иоан до благочестивия самодържец на българския скиптър, цар Петър.

Да изпълня цялата твоя молба, няма да ми бъде полезно. Но заради твоята вяра и усърдие към мене приемам постническите храни, а златото пази за себе си, защото то много вреди на монасите, а най-вече на живеещите в пусти и безутешни места. И защо ли му трябва злато на оня, който нито хляб приема до насита, нито вода за утоляване на жаждата си? Защото за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка (Фил. 1:21). А на твоята държава то е потребно. Но и ти, който си украсен с диадема, не трябва да намираш наслада в него, защото е казано: "Кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него" (Пс. 61:11)! И макар да е писано: "Държавата на царя е богатството", но то е да го употребява за оръжие и войнство, а не за свои сладости - а най-вече за сакатите и бедните, за голите и бездомните.

Затова, ако искаш да наследиш и небесното царство заедно със земното, бъди щедър, както нашият небесен Отец е щедър! Не се уповавай на неправдата и не желай грабителство (Пс. 61:11)! Бъди кротък, тих и достъпен, имайки отворени очите си за всички! Маслото на твоята милост да се лее над всички, но лявата ти ръка да не знае, що върши дясната (Мат. 6:3)! Бедните да излизат радостни от твоята палата! Твоите князе да носят похвали на езиците си! Твоята багреница да сияе със светлината на добродетелите! Твои чеда да бъдат въздишките и сълзите! Споменът за смъртта винаги да посещава ума ти (2)! Твоята мисъл безленостно да мечтае за въжделеното царство!

Валяй се в нозете на твоята майка - Църквата, усърдно припадай и върха си прекланяй пред нейните първопрестолници, та Царят на царете и Господ на господарите като види това твое усърдие, да ти даде благата, които око не е видяло, ухо не е слушало и човеку на ум не са идвали, и които Бог е приготвил за ония, които го обичат" (1Кор. 2:9).

Като прочете това, царят смяташе, че е получил нещо велико и с любов целуна това писмо, го носеше в пазвата си като някакво скъпо съкровище и като го прочиташе честичко, прогонваше от себе си тъмата на светския шум.

Блаженият Иоан преживя на това място всичко седем години и четири месеца, без да си позволи леност или униние нито за час, а по-скоро прибавяше ревност към ревността и усърдие към усърдието, или, казано с една дума - в старческата си възраст проявяваше юношески устрем. Мнозина идваха при него, като носеха своите болни, по неговите молитви ги получаваха здрави и си отиваха. Понеже неговата голяма слава се разнесе по цялата оная земя, мнозина поревнуваха на неговото добродетелно житие, пожелаха да живеят с него, построиха църква в близката пещера и направиха манастир, като имаха преподобния за свой началник и пастир. А той водеше добре своето стадо, мнозина доведе при Господа, големи и преславни чудеса извърши и стигна до дълбока старост.

Като разбра за своето преселение при Господа, се отдаде на молитва, като проливаше горещи сълзи от очите си и коленичил на земята, казваше:

"Боже Вседържителю, приеми ме, грешния и недостоен Твой раб, и ме причисли по Своята милост към ликовете на Твоите избраници, защото нищо добро не извърших на земята, благий ми Боже! Затова моля Твоята благост да ми изпрати добър ангел, за да не ми попречат на възхода лукавите духове!"

Повика и своите ученици, и много ги поучи, като им заповяда неотстъпно да пазят устава:

"И след моята смърт да не страдате безутешно, защото няма да ви оставя, а невидимо ще бъда с вас!"

      (3) По Георги Скилица.
 

Заповяда им да бъдат прилежни в постническите трудове, разцелува всички подред, причасти се с божествените Христови Тайни, легна просто на земята, вдигна ръце към небето (3) и рече:

"Господи, в Твоите ръце предавам духа си" (Пс. 30:6; Лук. 23:46).

И веднага предаде духа си в Божиите ръце; след като преживя около 70 години, в 946 г. от въплъщението на Бога Слово, на 18 август, в царството на благочестивия български цар Петър и византийския император Константин Багрянородни, сина на император Лъв Премъдри.

Учениците обливаха нозете му с много сълзи, обвиха в плащаница свещеното му тяло и го положиха в дървен ковчег. И веднага узнаха навсякъде за смъртта на преподобния и всички се стичаха към гроба му да видят свръхестествено видение: тялото му изглеждаше като заспало и издаваше неизречено благоухание. Недъгавите се молеха, просеха изцеление и се радваха, като се освобождаваха от своите болести.

      (4) Според Георги Скилица.

(5) Според първото проложно житие и според Георги Скилица.

 

След като изминаха 40 дни, светецът се яви на старшия си ученик насън, като заповяда да погребат тялото му в земята. Като стана от сън, той изпълни заповедта. И оттогава скъпият гроб се превърна в извор на чудеса за пристъпващите с вяра (4).

Като мина известно време, от гроба на светеца започна да излиза неописуемо благоухание. Пък и сам той се яви на учениците си насън и заповяда да пренесат мощите му в град Средец (София) (5). Тогава отвориха ковчега и видяха тялото му цяло. Незасегнато от никакво тление, то изпускаше хубаво благоухание и насърчаваше всички към божествена ревност.

Като извършиха обикновеното богослужение, с почести пренесоха честните му мощи в славния град Средец (София) и ги положиха в църквата "Свети евангелист Лука", както се предполага, в 980 година. По-късно един благочестив човек от Пеонските планини, наречен Грудас, съгради църква на негово име, в която бяха пренесени честните мощи, продължаващи да вършат дивни и преславни чудеса.

Георги Скилица например, който беше грък по рождение и управител на град Средец, понеже тогава цяла България се намираше под византийско робство, и който впоследствие написа житие на преподобния, с вода от честните мощи получи изцеление на своята нетърпима болест, която крайно беше изтощила естествената му сила. Но и самият византийски император Мануил Комнин, който по същото време се намираше в град Средец заради някои държавни дела, чрез помазване с елей от кандилото пред ковчега на преподобния получи съвършено изцеление от болестта, която му се появи в мишцата, сгърчи жилите му и го мъчеше, като не му даваше и нощно време да затвори очи за сън.

При царуването на византийския император Андроник Комнин унгарски войски начело със своя крал Бела III чак до град Средец плениха българската земя, която тогава се намираше под гръцко иго, и всичко покориха под свои нозе. Тогава взеха със себе си и мощите на преподобния и ги отнесоха в своята страна: понеже кралят беше чувал за дивните и велики чудеса на преподобния, заповяда честните му мощи да бъдат положени в град Остригом, където те също така вършеха дивни и преславни чудеса, като прогонваха от човеците всеки недъг и всяка болест (Мат. 10:1).

След като се разнесе слух по цялата онази страна и всички се стичаха там, дяволът, който ненавижда доброто, не търпеше дълго да се слави преподобният, а рани сърцето на епископа в оня град със стрелата на неверието, и нито той пожела да дойде на поклонение пред мощите на преподобния, нито пък на другите позволяваше да дохождат, като казваше: "Аз много добре познавам всички светци и не намирам този със светците!" И веднага Божият праведен съд сложи юзда на езика му и той онемя напълно, като не можеше да говори.

Които видяха това чудо, се изплашиха, а той махаше с ръце и си оставаше ням, както Предтечевият баща Захарий (Лук. 1:22). Като се опомни и поразсъди за причината на своето онемяване, той разбра, че пострада поради неверието си в светеца. Затова бързо се затече към ковчега му и като го обля с горещи сълзи, прояви сърдечно съкрушение. А Божият угодник и във всичко Христов подражател Иоан не пожела дълго да го измъчва, но скоро развърза връзките на езика му и му върна говора.

Получил това, епископът изливаше своята непрестанна благодарност към Бога и Неговия угодник. Които чуха и видяха това, проявяваха още по-голяма вяра и усърдие към светеца. И много други дивни чудеса извърши преподобният в унгарската земя, които не бихме имали време да разкажем подробно. Когато кралят узна всичко това, обхвана го страх и ужас. Затова украси със злато и сребро ковчега на светеца, благоговейно целуна честните мощи и с големи почести ги върна пак в Средец и ги положи в църквата на негово име през 1187 година.

Малко време след това, когато Бог благоволи да възобнови българската държава и да въздигне падналата скиния (Ам. 9:11; Деян. 15:16), която беше рухнала под византийското насилие, възстанови българското царство при благочестивия цар Асен, който беше наречен в светото кръщение Иоан. Като развя българското знаме, той укрепи добре всички разсипани български градове, а рухналите обнови, и като препаса оръжието си против гръцкото царство, покоряваше околните страни, градове и села.

Като дойде до Средец и покори и него, той чу за безчислените преславни чудеса на преподобния и затова веднага се отправи към неговата честна църква, благоговейно целуна неговите мощи и му се струваше, че е намерил някакво многоценно съкровище.

Изпълнен с много радост и духовно веселие, той се посъветва и реши да ги пренесе в престолния си град Търново за по-голяма чест и утвърждение на своето царство. И веднага изпрати до своя патриарх Василий, който се намираше в град Велико Търново, следното писмо:

"До всечестния Божий архиерей господин Василий, духовния отец на наше царско Величество.

С Божията воля като стигнах в тези предели и влязох в град Средец, и като намерих честните мощи на преподобния отец Иоан, жител на Рилската пустиня, извършили множество чудеса на изцеления, мен ми се струваше, че летя по въздуха от радост.

Затова отсъдихме да дойде тук Твоя Светиня с целия църковен клир, за да пренесете с подобаващи почести тези свети мощи на преподобния отец в нашата преславна столица за похвала на целия църковен народ и за утвърждение на нашето благочестиво царство!"

Като чу това, божественият светител се възрадва духом, въздаде благодарност на Бога и веднага свика целия църковен клир и им разказа всичко. А те приеха това с топло усърдие и с удоволствие. Всички единомислено се устремиха, като че щяха да грабнат някакво многоценно съкровище, и скоро стигнаха в Средец заедно с патриарха. Благочестивият цар Иван Асен I с голямо внимание приготви всичко за изпращане на светеца и всичко предаде на патриарха, като му остави на разположение триста мъжествени воини. А сам побърза да се завърне в своята столица и започна да гради църква на името на светеца в славния град Търново, на мястото, наречено Трапезица.

Патриархът, като взе честните мощи на преподобния, се отправи на дълго пътешествие заедно с целия клир и с игумена на манастира на преподобния в град Средец, Иоаникий, и всички негови монаси.

Царят, като узна за приближаването на патриарха, бързо излезе насреща му до местността Кръстец с целия си синклит и като целуна с благоговение мощите на светеца, ги задържа там седем дни, докато бъде довършена църквата. И така, като я осветиха, с почести положиха в нея мощите на преподобния в 1195 г., където лежат и раздават различни изцеления, когато с вяра прибягват към него: слепи проглеждат, прегърбени се изправят, неми проговарят, недъгави от немощ в сила преминават, бесновати оздравяват и всички получават здраве от каквито и болести да са били обхванат

Но, о, пречестний Иоане, изпълнено с благодатта на Светия Дух обиталище на Бога Отца и на Спасителя, който стоиш пред Царя на всичко и се наслаждаваш в светлината на единосъщната Троица, като херувим заедно с ангелите пееш трисветата песен и имаш безмерно голямо дръзновение - моли се на всемилостивия Господ да спаси твоите сродници, еднородния твой български народ, и да му покори всички противни врагове!

Запази вярата непорочна, утвърди нашите градове, умири целия свят, а нас избави от глад и пагуба, и ни запази от нападенията на другородци!

Старците утеши, младежите поучи, безумните умъдри, вдовиците помилвай, за сираците се застъпи, децата възпитай и целия твой народ запази от всякакви напасти.

А в деня на страшния съд избави ни от лявата участ и ни сподоби, по твоите молитви поставени отдясно, да чуем блажения глас на Господа Христа:

"Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира" (Мат. 25:34)!

Защото Нему подобава слава, чест и могъщество в безкрайни векове. Амин.

 

Тропарь преподобного Иоанна Рыльского

глас 1

Покаяния основание, прописание умиления,/ образ утешения, духовнаго совершения/ равноангельное житие твое бысть, преподобне. / В молитвах убо и в пощениих и в слезах пребывавый,/ отче Иоанне,/ моли Христа Бога о душах наших.

 

Ин тропарь преподобного Иоанна Рыльского

глас 4

Тело смирив лощением,/ душу же возвысив пением,/ сосуд явися избран Святому Духу,/ Иоанне, отче наш,/ в чистоте сердца твоего, преподобне, пожив. / Тем, дерзновение имея ко Господу,/ моли спастися душам нашим.

 

Кондак преподобного Иоанна Рыльского

глас 2

Твердым умом и непрестанными молитвами/ борителя врага силу всегубительную до конца поборив,/ достойно от Христа прославился еси,/ Иоанне всеблаженне. / Тем твоих днесь мощей возвращения/ светлый совершающе праздник в веселии,/ согласно вопием ти:/ стаду и людем твоим ты еси с Богом, отче преподобне,/ похвала и утверждение.

 

Кондак преподобного Иоанна Рыльского

глас 2

В молитвах бодренно не усыпая/ и в пениих непрестанных Ангелом подобяся,/ в гроб вшел еси, тленную жизнь оставив,/ и к Небеси прешел еси/ на нетление, Иоанне отче,/ от смерти бо к животу вечному/ тя пресели Христос Бог, яко Своего угодника.

 

Ин кондак преподобного Иоанна Рыльского

глас 6

Благодатию Божиею нас обогатил еси/ и делы благими известил еси,/ званием явися, Иоанне, угодник Христа Бога. / В молитвах и постех дарований Божия Духа исполнися/ и бысть недугом прогонитель/ и заступник душам нашим.

 

Ин кондак преподобного Иоанна Рыльского

глас 2

Молящим тя теплейший заступниче/ и просящим скорейший послушателю,/ преподобне отче Иоанне,/ приими моление наше/ и Христа умоли помиловати нас,/ Единаго Преблагаго и Многомилостиваго.

 

Молитва преподобному Иоанну Рыльскому

Земная звездо чудесная, яже от предел Средца града возсиявшая, и свещниче живьй, иже всю землю Болгарскую светом правды Божия осияваяй, предивный в постницех угодниче Божий, отче Иоанне, преподобных убо радование, Церкве Болгарския украшение, веры Православныя крепкое утверждение, скорый помощниче к тебе с верою и любовию притекающим и великий пред Господем о всех нас предстателю! Приими, преблаженне, моления наша и умоли Христа Бога нашего, яко да вси, тобою невидимо охраняеми и союзом братския любве связуеми, людие словенстии в мире пребывают и благочестии, и да избавит их Господь от враг видимых и невидимых, от нашествия иноплеменник, от недуга и глада, от всякия скорби и всякаго зла. Предстоящим же зде и молящимся пред честною ракою мощей твоих испроси, преподобне, у Господа нашего Иисуса Христа вся, яже ко спасению прошения, да вси с тобою непрестанно прославляем всесвятое Имя Отца и Сына и Святаго Духа, ныне, и присно, и во веки веков. Аминь.

 

Молитва преподобному Иоанну Рыльскому

О преподобне отче Иоанне, угодниче Господень преизрядный, теплый наш заступниче и везде в скорбех скорый помощниче! Помозй мне, грешному и унылому, в настоящем сем житии и умоли Господа Бога даровати ми оставление всех моих грехов, елико согреших от юности моея во всем житии моем делом, словом, помышлением и всеми моими чувствы. И во исходе души моея помози ми, окаянному, и умоли Господа Бога, всея твари Содетеля, избавити мя воздушных мытарств и вечнаго мучения, да всегда прославляю Отца и Сына и Святаго Духа и твое милостивное предстательство, и ныне, и присно, и во веки веков. Аминь.

 

imageВ памет на светите мъченици Флор и Лавър

Светите мъченици Флор и Лавър били братя не само по плът, но и по дух, тъй като и двамата единодушно вярвали в Христа и Му угаждали с добри дела. По занятие те били каменоделци. Техни учители били благочестивите мъже Прокъл и Максим, от които освен на занаята те се научили и на богоугоден живот по правилата на християнската вяра. Заради вярата си в Христа били предадени на смърт най-напред техните учители, а след известно време и те наследили мъченически венец, като приели страдалческа смърт от управителя на Илирия Ликион. Повод за тяхното страдание бил следният случай:

Един управител на съседна страна се обърнал към управителя на Илирия с молба да му изпрати изкусни каменоделци за строителството на великолепен храм на езическите богове. Тъй като в тази страна най-изкусни познавачи на това дело били светите Флор и Лавър, Ликион изпратил тях. Съграждайки храма по волята на управителя, светите братя раздавали заплатата си на бедните, като ги поучавали на вяра в Христа. Самите те непрестанно прекарвали времето си в пост, молитва и трудове: денем вършели своята работа, а нощем се молели. Храна приемали в малко количество, но затова пък в изобилие хранели гладните и бедните. Като действали по такъв начин, те обърнали към християнската вяра не само бедните, за които се грижели, но и един езически жрец. Това се случило така:

Един ден, когато светите братя дялали камък, към тях се приближил синът на жреца, младо момче, и като застанал наблизо, гледал работата им. Изведнъж от камъка отскочило парче, ударило юношата в окото и го извадило. От болка той завикал. На вика му се притекъл бащата, езическият жрец. Като видял, че лицето на сина му е окървавено, а окото е извадено, от мъка той разкъсал дрехите си и започнал да ругае светите работници, и дори се нахвърлил върху тях да ги бие, но другите работници го удържали. Като удостоверявали невинността на светите работници, те казвали, че за нещастието си е виновен самият юноша, понеже много се приближил, докато те дялали камъка, и гледал работата им, без да вземе предпазни мерки. Като се постарали да успокоят жреца, светите Божии угодници Флор и Лавър обещали скоро да изцелят окото на сина му и да направят така, че той да вижда както и преди.

След това те взели юношата при себе си за през нощта и започнали да го учат на познание на Единия истински Бог, Иисус Христос, като му говорели така:

- Ако повярваш с цялото си сърце в Този Бог, за Когото ние ти известяваме, скоро окото ти ще бъде здраво.

- Ако окото ми стане здраво както преди - отвърнал юношата, - ще повярвам във вашия Бог и ще Го почитам. Без съмнение трябва да се вярва повече на Този Бог, Който изцелява болните и възвръща зрението на слепите, отколкото в тези богове, които не само не изцеляват болните, но и здравите правят болни.

При това юношата разказал на светиите за едно такова произшествие.

- Има - казал той - сред нашите жреци един жрец на име Ерм. Когато преди няколко години искаха да го въведат в жреческо звание, го доведоха при идола на Зевс, за да възложат ръката на идола на главата му. Такъв е у нас обредът за въвеждане в жречество. Състои се в това, че ръката на идола, прикрепена за плещите и движеща се в лакътя, с помощта на сребърна верига се вдига нагоре от жреците, а след това я пускат над главата на въвеждания. Когато спускаха тази ръка над главата на Ерм, сребърната верига случайно се изплъзна от ръцете на държащите я и падна върху лицето на Ерм, одра го с ноктите си до костите така, че и досега се виждат отдалече зъбите му. И нито един бог не му оказа помощ, напротив, ставаше му все по-зле.

Когато юношата разказал за това произшествие, светите Флор и Лавър със сълзи започнали да молят Бога да изцели юношата и просвети не само телесното му око, но и душевните му очи. След усърдна молитва те осенили болното око на момчето с кръстното знамение и окото му веднага зараснало, станало съвършено здраво и започнало да вижда така добре, както и преди. Поради това чудо, в Христа повярвал не само изцеленият юноша, но и баща му, езическият жрец. Името на този жрец било Мемертин и той скоро след това станал от служител на демоните раб на нашия Господ заедно със своя син.

След всичко това, получавайки помощ от Божий ангел, светите работници за кратко време завършили строителството на храма, но не го оставили за жилище на идолите, а го осветили за прослава на името на Господа. Те поставили на изток честния кръст, и като събрали около триста души бедняци, свои братя по вяра, извършили всенощно бдение и молитва, като прославяли Христа Бога. По време на молитвата отгоре слязла светлина от неизречената небесна слава и напълнила храма с дивно сияние. След завършване на всенощната молитва всички, които били в храма, се отправили към зданието, където се намирали приготвените за новия храм идоли. Като завързали шиите им с поясите си, ги повлекли по земята и ги удряли и чупели, докато се разбият на малки парчета.

imageКато узнал за това, областният началник заповядал да хванат Флор, Лавър и всички, които били с тях, заедно с Мамертин и сина му. Всички, които били със светиите, той осъдил на изгаряне, а тях самите, като ги подложил на жесток побой, наредил да ги вържат и ги изпратил при управителя на Илирия Ликион. Ликион ги разпитал подробно за всичко и като разбрал, че те са християни, и че са непоколебими във вярата си, заповядал да ги хвърлят в дълбок кладенец и да го засипят с пръст.

След много години били намерени техните свети и многоцелебни мощи и с чест били пренесени в Константинопол за слава на Христа, нашия Бог.

 

Тропарь, глас 4:

Преудобренную и богомудрую двоицу пресветлую восхвалим вернии по достоянию, Флора преблаженнаго, и Лавра всечестнаго, иже усердно Троицу несозданную ясно проповедаста всем. Темже пострадавше до крове, и венцы пресветлыми увязостеся: молитеся Христу Богу, да спасет души наша.

(Съвършената и богомъдра двоица достойно да възхвалим, верни, блажения Флор с всечестния Лавър, които усърдно проповядват на всички Несъздадената Троица. Пострадали до кръв за Нея, с пресветли венци се увенчахте: молете Христа Бога да спаси нашите души.)

 

Кондак, глас 8:

Яко благочестия мученики, и страдальцы Христовы богомудренны, вселенная преславно почитает Флора и Лавра днесь: яко да улучим благодать и милость молитвами их, и избавимся бед и напастей, гнева же и скорби в День Судный.

(Като мъченици за благочестието и богомъдри Христови страдалци, днес вселената преславно почита Флор и Лавър, за да намерим от благодат и милост по техните молитви и да се избавим от беди и напасти, от гнева и скърбите в Съдния ден.)

 

Молитва мученикам Флору и Лавру Иллирийским

Прехва́льнии му́ченицы Фло́ре и Ла́вре, вас не земля́ потаи́ла есть, но Не́бо прия́т вы, во е́же бы́ти вам моли́твенники и предста́тели о чту́щих с любо́вию честну́ю па́мять ва́шу. Моли́теся же за ны, трудолю́бцы незло́бивии, да подви́гнет Госпо́дь и нас, в труде́х и утесне́нии су́щих, к де́ланию за́поведей Его́, да не то́кмо о пи́щи и питии́, но и о е́же ка́ко угоди́ти Го́сподеви попече́мся; споболи́те печа́лем и воздыха́нием на́шим, и да не озло́бятся до конца́ ду́ши на́ша, но да возгоря́тся любо́вию друг ко дру́гу, да пребу́дем в ми́ре и единомы́слии, я́коже и вы, самобра́тнии блаже́ннии. Наипа́че же утверди́те ны в ве́ре святе́й и пра́вей, ю́же иму́ще в сердца́х на́ших, не устраши́мся в поноше́нии и униже́нии и вся́ких обстоя́ниих, и́миже одержи́ми есмы́, но, я́ко испыта́ние си́лы ве́ры на́шея с благодаре́нием сие́ прии́мше, до́брое испове́дание соблюде́м, в не́мже и пре́йдем от юдо́ли сей в ве́чное Ца́рствие Го́спода на́шего, Ему́же сла́ва и держа́ва во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

Страдание на светия свещеномъченик Емилиан и останалите с него

Свети Емилиан се родил в азиатската област Армения. Родителите му били християни - хора знатни и богати. Те го дали за книжно обучение на един добродетелен мъж, свещеномонах Иларион. Като изучил из основи книгите и достигнал пълнолетие, Емилиан прекарвал целомъдрен, богоугоден и благочестив живот, като с усърдие се предавал на пост, молитва и четене на книги, съблюдавайки в непорочност девствената си чистота. Когато до Армения достигнал слухът, че нечестивите римски императори Диоклетиан и Максимиан са повдигнали в Европа жестоко гонение срещу християните, Емилиан се възпламенил от свята ревност за правата вяра и като горял от любов към Христа до готовност да приеме смърт за Него, замислил да отиде в тези страни, за да проповядва на езичниците името Христово и да отдаде за Господа своя живот. Емилиан имал двама братя, - Дионисий и Ермип. С боговдъхновени увещания той внушил същите намерения и на тях. И ето, след кончината на родителите си, по взаимно съгласие братята оставили от любов към Христа дом, родина, наследство и всичките блага на този свят и се отправили от Азия към Европа. Те взели със себе си и учителя си, свещеномонах Иларион, и дошли в Италия, в град Сполитон. В този град те намерили и много християни, които прекарвали чисто и праведно живота си и по тяхна молба се заселили при тях. Блаженият Емилиан бил пример на святост за всички, понеже денем и нощем се упражнявал в молитва и проповядване на Божието слово.

След като минало известно време, в съседния град, наричан Требия, починал епископът. Тогава жителите му, които били християни и живеели сред езичниците като пшеница сред бурени и като лилия сред тръни, като узнали за живота и мъдростта на свети Емилиан, си го избрали за епископ като човек, макар и млад на години, но превъзхождащ по разум и добродетели старците. Те го изпратили в Рим за посвещение при светейшия папа Маркелин. Като приел архиерейско посвещение, свети Емилиан, заедно с учителя си и братята си, се преселил от Сполитон в Требия, катедрален град на своята епархия. Като встъпил в управление на своето паство, той го ръководил доблестно, като наставлявал Христовото стадо и с дело и със слово, при което, като изцелявал по чудесен начин болести и лекувал с Христовата благодат телата и душите на хората, той обърнал и много от неверните към християнската вяра.

По това време управител на тези страни бил човек с жесток характер, на име Максимиан, на когото нечестивите императори връчили властта на Етрурия и Умбрия. Като чул, че християнския епископ Емилиан обръща мнозина от служение на идолите към Христа и опразва езическите храмове, Максимиан бързо дошъл в Требия, заповядал да хванат Божия светител и да го доведат при него на съд. Казал му:

- Емилиан, какво чувам за тебе? Защо в безумието си доброволно искаш да се предадеш на смърт? Ако не се поклониш на нашите богове, ще те подхвърля на жестоки мъчения и ще заповядам да те предадат на ужасна смърт.

- Няма да се поклоня на бесовете - с твърдост отговорил светият епископ, - защото всичките езически богове са бесове, както се говори и в светите книги, и който им се покланя, ще наследи вечните мъки в ада.

От тези думи управителят изпаднал в ярост и заповядал да бият без пощада светеца, а след побоя започнал с думи да издевателства над него. Той хулел Христа Бога и говорел, че християнският Бог няма никаква сила, а тези богове, които той почита, са всемогъщи. Тогава Божият светител му казал:

- Изпитай, ако желаеш, и узнай, чия сила е по-голяма - на Христа или на твоите богове? Заповядай да донесат тук някой разслабен или хванат от каквато и да е друга болест, и заповядай на вашите жреци, нека те се помолят на боговете за изцеление на болния. Ще се помоля и аз на моя Бог и чийто бог със своята сила изцели болния, нека да бъде признат за истинен Бог и нека всички Му се поклонят.

Това предложение на свети Емилиан се харесало на Максимиан и той незабавно изпратил да намерят болен. Скоро донесли един разслабен човек, който отдавна лежал на постеля и изобщо не владеел членовете си. На това зрелище се събрало множество народ, желаещ да види чудото, което трябвало да стане. И ето, по заповед на управителя, жреците започнали да се молят на своите богове, като призовавали Аполон, Зевс, Меркурий и други суетни и лъжливи свои богове, да изцелят разслабения. Много дълго се молили, но нямали никакъв успех. Светият, като стоял отстрана, се смеел над тях и техните богове. Накрая Максимиан заповядал на жреците си да прекратят молитвата и като се обърнал към епископа на християните, Емилиан, му казал:

- Сега ти се помоли на своя Бог, ако очакваш да получиш нещо от Него.

Тогава епископът, като преклонил колене за молитва и като издигнал ръце, повдигнал очите си към небето и започнал да се моли, като казвал:

“- Господи, чуй молитвата ми, и моите вопли да дойдат при Тебе! Не скривай лицето Си от мене; в деня на скръбта ми приклони ухо към мене; в деня, (кога) въззова (към Тебе), бърже ме послушай”. Господи, яви на всички присъстващи тук, че Ти си Единият истински Бог и спаси вярващите в Тебе.

Като се помолил така, светителят се приближил до разслабения и като го хванал за ръката, му казал:

- В името на нашия Господ Иисус Христос стани и бъди здрав.

Разслабеният веднага станал, здрав в цялото си тяло, и пред очите на всички започнал да ходи, като се радвал и прославял Бога. Той се показвал на всички за удостоверение на това, че е оздравял напълно, и с радост си отишъл вкъщи.

Това чудо изумило всички, които го наблюдавали, и мнозина повярвали в Христа. Самият Максимиан, като че започнал да скланя към вярата в душата си, но нечестивите жреци започнали да го убеждават да не вярва, като казвали, че не с Божия сила се извършило това чудо, а с вълшебното изкуство на Емилиан. Те викали към управителя:

- Предай на смърт този чародей, за да не погине съвсем почитанието на боговете.

Като слушал нечестивите жреци и вярвал на лъжливите им думи повече, отколкото на видимата Божия сила, Максимиан отново започнал да убеждава свети Емилиан да се поклони на идолите и казвал:

- Принеси жертва на боговете, като знаеш, че мнозина, които не са послушали съвета ми, досега са загивали в страшни мъчения.

- Тези, които не са принесли жертва на твоите нечестиви богове - отговарял светецът, - са се решили да умрат за Христа и сега се наслаждават заедно с Него на вечното блаженство.

- Не ми говори повече за Христовото име - казал Максимиан на това, - но пощади младостта си, понеже големи мъчения те очакват.

- Аз съм раб на Христа - отговарял свети Емилиан - и няма да престана открито да произнасям и прославям името на Иисуса Христа. Заради Него съм готов да претърпя всевъзможни мъки и самата смърт.

Тогава Максимиан заповядал да съблекат светия мъченик, да го окачат на мястото за изтезания и да обгарят тялото му със запалени свещи.

Като понасял безропотно това мъчение, светият мъченик се молел на Господа да го укрепи в страданията. И ето, явил му се Христос и казал:

- Не бой се, Емилиане, Сам Аз съм с тебе!

И в същата минута свещите изгаснали и ръцете на палачите се вцепенили. Като видял това, управителят наредил да свалят мъченика от мястото за изтезания и му казал:

- С какво изкуство действаш така, че и свещите угаси, и повреди ръцете на моите слуги? Но аз имам на разположение още по-големи и силни мъчения за тебе, които не ще бъдеш в състояние да преодолееш.

- Изкуството ми - отвърнал на това мъченикът - е моят Христос и ако ти ме подложиш на по-големи мъчения, Той ще ми даде и повече търпение и ще покаже върху мене още по-голямата Си сила.

Тогава Максимиан заповядал да завържат на шията на светия мъченик голям камък и да го хвърлят в течащата край града река с име Клитумна. Но и тук на свети Емилиан се явил Христос, и както някога на апостол Петър, взел ръката му и го извел от водната дълбочина на брега. Воините довели светеца обратно при управителя и му разказали за станалото чудо.

Максимиан заповядал тогава да хвърлят Емилиан на зверовете, за да го изядат, но те не причинили никаква вреда на Божия светител, понеже Сам Господ, като се явил на Своя угодник, бил там. Христос му казал:

- Бъди мъжествен, Емилиан, добри и верни Мой рабе!

И зверовете се успокоили: лъвовете и леопардите станали кротки като агнета и едни ближели нозете на светеца, а други - ръцете му.

При вида на такива чудеса, народът завикал:

- Велик е Християнският Бог! Нека Неговият раб бъде пуснат на свобода.

И в този ден в Христа повярвали хиляда души. Обзет от страшен гняв срещу народа, Максимиан изпратил въоръжени воини и им заповядал да убиват тези, които прославят Христа. Така били убити около хиляда души от различна възраст и от двата пола. Освен това, по заповед на разгневения управител, били пребити и зверовете, които не причинили вреда на мъченика. Като видял избиването на зверовете, Емилиан възкликнал и казал:

- Слава на Тебе, Христе Боже, понеже за Тебе умират не само хора, но и зверове.

Като се затруднявал на какво още мъчение да подложи светеца, Максимиан наредил да го затворят в тъмница. По съвет на палачите си, той заповядал да приготвят специално колело за мъчения и да забият към него много железни остриета. Но когато по негова заповед завързали за колелото светия мъченик и го спуснали от хълма, в същия миг Господ го отвързал и свалил от колелото, а търкалящото се колело убило и наранило много езичници, намиращи се в подножието на хълма. След това светият мъченик отново бил хвърлен в тъмница. Междувременно, като узнал за двамата братя на Емилиан - Дионисий и Ермип, и за учителя им Иларион, Максимиан изпратил воините си да ги издирят, понеже те се скрили от страх. Когато били намерени и доведени при управителя, той заповядал да ги хвърлят в същата тъмница, където се намирал и свети Емилиан. Когато видял учителя и братята си, Божият светител много се зарадвал. И всички те заедно се радвали, че са се удостоили да страдат за Христовото име. В същата нощ блаженият Иларион имал откровение от Бога, че скоро ще приемат мъченически венци.

На другия ден сутринта Максимиан заповядал да доведат в съда Божия светител Емилиан и му казал:

- Твоите братя и твоят учител се отрекоха от Христа и аз ги изпратих в друг град, за да приемат почести.

Но като знаел по откровение от Бога за мъченическата кончина на светиите, свети Емилиан отговорил на управителя:

- Мъчителю, ти говориш неправда: те не са се отрекли от Христа, но са положили живота си за Него. Впрочем ти се изрази правилно, като каза, че си ги изпратил в друг град, понеже, като си ги убил, ти действително си ги изпратил в Небесния град за приемане на почести от Царя на славата, Христа, за Когото те пострадаха.

Максимиан изпаднал в ярост от тези думи и осъдил Емилиан на посичане с меч. Съпровождан от голяма тълпа народ, той бил изведен от града за изпълнение на смъртната присъда на едно място, наречено Карпианово, на разстояние едно поприще от града. Като вървял към мястото на смъртното наказание, мъченикът пеел, прославяйки Бога и молейки се за народа. Когато палачът нанесъл удар с меча си по шията на светеца, мечът се огънал като восък и не причинил никаква рана. Тогава воините, които били там, паднали в нозете на светеца и просели прошка, като признавали, че Христос е Единият истински Бог и умолявали мъченика да се помоли за тях на Христа Бога. И когато мъченикът, като преклонил колене, започнал да се моли не само за тях, но и за всички хора, чул от небето глас, който му известил, че молитвата му е приета, а него самия поканил в небесните обители. Като чул този глас, светият мъченик се изпълнил с неизразима радост. Той искал по-скоро да се освободи от тялото и да живее в Христа. Но желаел да достигне това не с обикновена, а с мъченическа смърт, затова се помолил на Господа Той да му даде да умре от меч. И ето, дошъл друг палач и отсякъл честната му глава. По такъв начин светият епископ Емилиан бил увенчан с мъченически венец. От раната му вместо кръв потекло мляко и мнозина езичници, бидейки очевидци на такива чудеса, повярвали в Христа. Те обвили честното тяло на светия мъченик в чисти, напоени с благовонно масло, повивки и веднага го погребали.

Впоследствие, когато гонението срещу християните се прекратило, вярващите тържествено пренесли мощите на светеца в града и ги положили на свещено място, като прославяли Христа Бога, на Когото и от нас да бъде слава с Отца и Светия Дух сега, всякога и во веки веков. Амин.

 

В памет на светите мъченици Ерм, Серапион и Полиен

Срещу тези свети мъченици езичниците направили донос, че почитат Христа, а от идолите се отвращават и ги презират. По тази причина ги заловили и изправили пред римския епарх*, където те дръзновено изповядали вярата си в Христа. Заради това били затворени отначало в смрадна тъмница, а след това ги извели от нея, но те не пожелали да принесат жертва на идолите. Започнали да ги влачат по тесни и непроходими места и те, като се удряли в камъните, предали на Бога честните си души, като възприели вечно блаженство там, където се намира жилището на всички радващи се**.

* Епарх в Гръко-римската империя се наричал областният началник. Бел.ред.

** Годината на кончината на тези свети мъченици е неизвестна. Бел.ред.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑