Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 13 ноември...
Голготски кръст

31 октомври по църковния календар - Свв. апостоли Стахий, Ампилий, Урбан, Наркис, Апелий и Аристовул от 70-те апостоли. Св. мъченик Епимах. Св. преподобни Спиридон и Никодим, Киево-Печерски просфорници Прочетете повече за Светията ТУК

1912 г. - Българските войски влизат в Дедеагач Прочетете повече за битката ТУК

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 20.08.2014 г. / 22:18:29 
Вяра
21.08 по еретическия, †08 август по православния календар - Св. мъченик Трендафил Старозагорски. Св. Мирон Чудотворец, епископ Критски. Св. Емилиан Изповедник, епископ Кизическик. Св. преподобни Григорий Синаит

imageВ памет на светия наш отец Мирон Чудотворец, епископ Критски

Свети Мирон се родил на остров Крит, тук получил и възпитанието си. Той се оженил още твърде млад. Неговото главно занятие било земеделието, при което, изкарвайки своя хляб “с пот на лицето си”, свети Мирон хранел не само себе си, но и другите, като раздавал на бедните от това, което придобивал. Заради тези негови трудове, Господ благословил свети Мирон: на размерите на неговата милостиня съответствали и неговите добиви.

Свети Мирон бил милостив повече от всички хора, които живеели в тази страна. Веднъж той заварил на гумното си крадци, които вече така били напълнили чувалите си, че не можели да ги повдигнат. А свети Мирон, вместо да ги подложи на телесно или на някакво друго наказание, отишъл при тях и им помогнал да повдигнат чувалите на раменете си. При това строго забранил на крадците да разказват за тази негова постъпка.

Заради своя добродетелен живот свети Мирон бил посветен за презвитер. В този сан той ревностно поучавал своето паство в светия християнски живот, а по време на гоненията, които възбудил нечестивият цар Деций [1], горещо ги убеждавал да понасят твърдо страданията. Когато, заедно със смъртта на Деций [2], се прекратило и гонението, свети Мирон бил възведен на епископския престол.

Като станал епископ, той установил празнуването на паметта на светите мъченици, които по време на гонението пострадали за Христа, а също така - със силата Божия - извършил и много чудеса и други дивни дела. Едно от чудесата му е, че спрял течението на една река. Веднъж, когато имало наводнение, на един знатен мъж, на име Тритон, се наложило да премине през реката [3]. Светият епископ спрял нейното течение, докато споменатият мъж не се върнал обратно. Тогава свети Мирон изпратил жезъла си и заповед на реката, нареждайки й да продължи обичайното си течение. Щом пратениците на свети Мирон стигнали до реката и докоснали водата с жезъла на светителя и повторили неговата заповед, реката бързо и стремително потекла в предишното си русло. Много чудеса, подобни по величието си на току-що описаното, извършил светият Божий угодник.

Свети Мирон отминал при Господа, когато бил стогодишен старец, след като посветил целия си живот на Бога, чрез изпълнението на Неговите свети заповеди [4].

 

[1] Деций - император от 249 до 251 г.
[2] В 251 година.
[3] Друго се предава в житието и Синаксара на свети Никодим: там се съобщава, че реката на име Тритон била спряна от свети Мирон по време на наводнение и че той, след като преминал като по сухо през нея, после я допрял с жезъла си и й заповядал отново да потече.
[4] Свети Мирон починал около 350 година.

 

imageВ памет на светия наш отец Емилиан Изповедник, епископ Кизически

Емилиан, епископ Кизически [1], претърпял страдания за Христовото изповедание при царуването на иконобореца Лъв Арменец [2].

Свети Емилиан нееднократно бил принуждаван да се отрече от поклонението на честните и свети икони, но той, неотклонно следвайки учението на светите отци, не се подчинил. За тази своя вярност към православната вяра той понесъл много неприятности от еретиците, дори бил затворен в тъмница [3]; но свети Емилиан понасял всичко с радост и с надежда за временните страдания да получи вечното блаженство.

След като преминал своя жизнен път в такова чисто християнско настроение, намирайки се сред скърби и страдания, свети Емилиан умрял в заточение, уповавайки се на Господа и украсен с венеца на изповедничеството.

[1] Кизик се намирал на полуостров Арктонис на Пропонтис (Мраморно море); този град е основан от милетци около пет века преди Р. Хр.
[2] Лъв V Арменец бил император от 813 до 820 г.
[3] В 815 г. той бил заточен заедно с други епископи. Когато те, начело с патриарха, се били събрали при царя, свети Емилиан пръв от епископите започнал да говори смело с Лъв Арменец, твърдо отстоявайки правата на Църквата. На убежденията на императора, който клонял към иконоборчество, той отговорил: "Ако този въпрос, императоре, е църковен, както сам ти каза, то нека се изследва в църквата според обичая. От древност, от самото начало, църковните въпроси се изследват в църквите, а не - в царските палати."

 

Кондак святителя Емилиана

глас 3

Добляго тя поборника по Троице явльшася/ Церковь славит, поющи, Емилиане,/ за нюже пострадал еси. / Сего ради почитаем память твою,// языческаго нашествия избави рабы твоя.

(Като мъжествен поборник на Троицата те прославя Църквата, Емилиане, за Нея си пострадал. Затова почитаме твоята памет, избави от езическо нашествие твоите раби.)

 

imageПразненство на Пречистата Богородица в чест на явяването на нейната пречестна и чудотворна икона, наричана Толгска

През 1314 година, по времето на Киевския и Всерусийски митрополит Петър, при благоверния ярославски княз Давид Теодорович, Ростовският и Ярославски епископ Прохор, а според други известия - Трифон, по време на обиколка из епархията си пристигнал в Кирило-Белозерския манастир. Оттук той продължил пътя си по вода, най-напред по притока на Волга - Шексна, а след това - и по самата Волга до град Ярославъл. Когато пътниците се намирали на разстояние от шест поприща от Ярославъл, започнало да се мръква. Тогава те се приготвили да пренощуват в планината, която се намира на същия бряг на Волга, както и градът. Изкачили се на планината и разпънали шатрите си. Установили се срещу мястото, където във Волга се влива нейният приток Толга. Целият бряг бил покрит с голяма и гъста гора. Докато нощували, през нощта епископът се пробудил и забелязал някаква светлина. Той станал и погледнал навън, но видял, че всичките му спътници - свещениците, клириците, слугите и дори стражата - спят. Междувременно някаква светлина озарявала цялата местност. Като се обърнал към реката, епископът забелязал на отсрещния бряг светъл, необикновено сияен стълб, а също и мост, който се простирал над Волга и водел към него. Тайнственото явление изпълнило епископа с удивление и ужас. Но след като се помолил на Бога, той взел своя епископски жезъл и като излязъл от шатрата, без да буди никого, се отправил към реката и стъпил върху виждания от него мост: в действителност епископът ходел по водата, все едно че върви по суша. На това място никога не е имало мост, но, по Божие повеление, водата сякаш образувала мост под неговите нозе. Когато достигнал другия бряг, той видял икона на Пресветата Богородица, държаща в ръце Младенеца - нашия Господ Иисус Христос. Иконата не стояла на земята, а по чуден начин висяла във въздуха, на височина пет лакти, така че не можела да бъде достигната от земята. Епископът се поклонил на иконата на Богородица и започнал да възнася топли молитви, със сълзи, към Владичицата на света. След като доста дълго се молил, той се върнал обратно, но забравил жезъла си. Епископът преминал реката по същия мост и се прибрал в шатрата си. Тъй като всички през това време спели, неговото излизане останало неизвестно. Епископът заспал спокойно и спал до сутринта. На разсъмване всички станали и по обичая изпели утренята. Дошло време да се качат на лодките и слугите започнали да търсят навсякъде жезъла на светителя, но напразно. Тогава те казали на епископа, че жезълът се е изгубил, въпреки че вечерта той бил поставен в шатрата. Епископът си спомнил, че е забравил жезъла си на отсрещната страна на реката и разбрал, че Господ желае да направи известно на всички споменатото чудесно явление. Като не бил в състояние, поради сълзите си, да промълви и дума, той сочел с пръст към другия бряг. А след това, едва говорейки от вълнение, светителят разказал подробно по какъв начин той е отишъл на отсрещния бряг на Волга и какво е видял там. После той им казал да отидат с лодки на посоченото място и да вземат жезъла.

imageСлугите потеглили и докато търсели жезъла, намерили в гората иконата на Пречистата Богородица, но тя вече не стояла във въздуха, а се намирала на земята, между дърветата. Близо до нея лежал и жезълът. След като се поклонили на светата икона и взели жезъла, те се върнали при светителя и му съобщили, че са видели иконата на Пресвета Богородица. Тогава епископът отложил за известно време пътуването си за Ярославъл и преминал заедно с всичките си спътници на другия бряг. Като видял иконата на Пресвета Богородица, той веднага разпознал в нея същия образ, който през нощта бил видял да стои във въздуха, обкръжен от светло сияние, подобно на стълб. Изпълнен с радост и духовно веселие, епископът преклонил колене, възнасяйки топли молитви към Пресвета Богородица и благоговейно целувайки Нейната свята икона. Също и всички присъстващи не могли да възпрат радостните си сълзи и покланяйки се на честния образ, усърдно се молели на Божията Майка.

Това чудесно явяване на иконата на Пресветата Богородица станало на осми август, когато се почита паметта на свети Емилиан, епископ Кизически.

Светителят Прохор, без ни най-малко да се бави, започнал със собствените си ръце да очиства мястото, където се явила светата икона, да сече гората и да приготвя дървета за построяването на църква. Примерът му бил последван с ревност и от всички, които тогава били заедно с него. В същия ден положили основите на малка църква и в средата на деня тя била завършена. Слухът за чудесното явление и свързаните с него събития стигнал до Ярославъл и голямо множество народ побързало да дойде на мястото, където се намирал епископът. Сред дошлите имало духовници и миряни, стари и млади, богати и бедни, здрави и болни. При вида на иконата на Пресвета Богородица те се изпълвали с неизказана радост и усърдно се молели. Всеки се стремял да помогне на тези, които строели църквата; един сечал дърва, а друг се трудел заедно със строителите на храма. След като го завършили, същия ден вечерта епископът го осветил и внесъл в него чудотворния образ. След това, като извършил богослужение в новопостроения храм, светителят го посветил в чест на Въведението на Пресвета Богородица и установил празнуването на явяването на нейния образ да се извършва в осмия ден на месец август. Всички присъстващи, които страдали от някакъв недъг, по благодатта на Пресвета Богородица, получили изцеление. Тогава епископът заповядал да се устрои при църквата манастир и в същия ден му поставил игумен. От това време на мястото на явяването на чудотворния образ била устроена обител, която в началото била доста малка, но по-късно, заедно с разпространението на своята слава, тя се разраснала и по своите размери. Тази обител, пазена от Бога, съществува и досега и е известна под името Толгска, по името на вливащия се на това място приток на Волга - Толга.

От деня на явяването на чудотворния образ на Пресвета Богородица започнали да се извършват много чудеса, като тук ще споменем само някои от най-забележителните. В 1392 г., на 16 септември, по времето на игумена Герман, когато на утренята след девета песен свещеникът възгласил: “Богородицу и Матер света в песнех возвеличим!”, изведнъж от дясната ръка на Пресвета Богородица изтекло миро и църквата се изпълнила с дивно благоухание. Всички присъстващи в храма, при вида на това чудо, били обхванати от удивление и ужас, като в същото време прославяли Бога и Неговата Пречиста Майка. След утренята започнали да извършват молебен на Пресвета Богородица и при завършването му, когато пеели: “Владичице, приеми молитвата на твоите раби”, от крачето на Пречистия Младенец, Когото Богородица държала в ръцете си, също изтекло миро. Така пред очите на вярващите, които в това време се намирали в храма, се явили два извора - от дясната ръка на Пресвета Богородица и от лявото стъпало на Христа, - от които по чуден начин изтичало миро. Това дивно чудо не можело да не изпълни с духовна радост игумена и братята: те със сълзи прекланяли колене пред Пречистата Богородица и помазвали челата си с мирото, което притежавало велика целебна сила. Който и да било от болните и недъгавите, от каквато и болест да страдал, щом се помажел с чудното миро, веднага оздравявал. Известно време след това чудесно събитие един болярин на име Никита бил изпратен от великия княз от Москва в Белозерския край. Той пристигнал в Ярославъл заедно с жена си и със слугите си и оттам се качили на лодки, за да продължат пътя си по вода. Този болярин имал само един син, който бил още малко дете на не повече от четири години. И ето, по пътя детето се разболяло и умряло. Донесли го вече мъртво до Толгския манастир на Пресвета Богородица, за да го погребат тук. Бащата и майката на умрялото момченце горчиво плакали пред иконата на Пресвета Богородица, тъй като това било единственото им дете. Като приготвили тялото, те се заели да приготвят ковчега и всичко останало, необходимо за погребението. В тези печални грижи изминало времето от първия час през деня до десетия вечерта. И ето, когато след обичайните молитви започнало надгробното пение, момченцето неочаквано оживяло и се обадило. Всички се ужасили и заедно с това се зарадвали. А особено много се радвали родителите. Те не знаели как да благодарят на Господа и на Неговата Пречиста Майка, след като отново видели своя син жив и здрав.

Веднъж по Божие допущение в манастира пламнал голям пожар. Запалила се и църквата и загоряла толкова бързо, че братята не успели да отворят църковните врати и да изнесат поне някои вещи от храма. Цялата църква изгоряла, заедно с всичко, което се намирало в нея. Всички, обзети от скръб, мислели, че на същата участ се е подхвърлила и чудотворната икона. Но след пожара те неочаквано намерили светата икона в горичката близо до манастира, като тя ни най-малко не била повредена и била обкръжена от сияние. Разбира се, светата икона е могла да бъде взета от страшния пламък не от човешки, а само от ангелски ръце. Братята с радост взели светата икона и без да се бавят, се заели да построят нов храм, по-обширен по размери и великолепен със своите украшения. И досега могат да се видят прекрасните църковни здания и манастирски постройки. А благодатта на Пречистата Богородица и Приснодева Мария и досега не престава да извършва чудеса, източвайки от Своята свята икона, като от извор, изцеления на болестите и изгонвайки зли духове от човеците.

Тези чудеса подробно са описани в самата обител. А ние, като изложихме само немного от тях, а и това накратко (за по-подробно повествование не би стигнало и времето), да прославим Бога и Неговата Пречиста Майка Дева Мария, да въздадем подобаващо поклонение и на нейната честна икона, която християните от всички времена трябва да почитат винаги, сега и всякога и во веки веков. Амин.

 

Тропарь Божией Матери пред иконой Ее Толгская

глас 4

Днесь светло сияет на Толге/ образ Твой, Пречистая Дево Богородице,/ и, яко солнце незаходимое,/ всегда верным подадеся,/ Егоже видев на воздусе,/ невидимо Ангелы, яко никим, держима,/ преосвященный епископ града Ростова Трифон/ тече ко явленному светящемуся столпу огненну,/ и по водам, яко по суху, прейде, и моляшеся Ти верно о пастве и о людех. / И мы, к Тебе притекающе, зовем:/ Пресвятая Дево Богородице,/ верно Тя славящих спасай,/ страну нашу, архиереев/ и вся Российския народы от всех бед избавляй/ по велицей Твоей милости.

 

Кондак Божией Матери пред иконой Ее Толгская

глас 8

Чудное и богоприятное светоноснаго зрака Твоего явление, Пречистая Дево,/ с верою взирающим бывает известное чаяние спасения,/ столпом бо огненным являющи предстательство,/ неусыпное и теплое за ны к Богу возсылаеши моление,/ имже страну Российскую от всяких бед избави, молимся,/ да радостными усты вопием Ти вси:/ радуйся, Предводительнице вечнаго блаженства.

 

Ин кондак Божией Матери пред иконой Ее Толгская

глас 8

Странное и богоприятное светоноснаго зрака Твоего явление,/ Пречистая Дево,/ с верою взирающим бывает известное чаяние спасения,/ столпом бо огненным являющи предстательство,/ неусыпное и теплое за ны к Богу возсылаеши моление,/ имже от всяких бед избави, молимся,/ да радостными усты вопием Ти вси:/ радуйся, Ходатаице вечнаго блаженства.

   

Молитва ко Пресвятой Богородице пред иконою Ее Толгская

О, Пресвятая Госпоже, Дево Богородице, вышшая Херувимов и Серафимов и святейшая всех святых! Ты, Всеблагая, на Толге икону Твою многоцелебную блаженному святителю Трифону огневидно явити благоволила еси, и ею многая и неизреченная чудеса соделала еси, и ныне содеваеши, по Твоему неизреченному к нам милосердию. Тебе пред пречистым образом Твоим припадаем и молимся, Преблагословенная рода нашего Заступнице: в странствии сем земнем, многоскорбнем и многомятежнем, не лиши нас Твоего заступления и покрова державнаго. Спаси и защити нас, Владычице, от разжженных стрел лукаваго врага спасения нашего. Укрепи немощную волю нашу к деланию заповедей Христовых, умягчи окаменелая сердца наша любовию к Богу и ближним нашим, даруй нам сокрушение сердечное и покаяние истинное, да, очистившеся от скверны греховныя, возможем принести Творцу благоугодныя Ему плоды добрых дел и сподобитися мирныя христианския кончины и ответа праваго на страшнем и нелицеприятнем Суде Его. Ей, Госпоже Всемилостивая! В час грозный смертный наипаче яви нам Твое многомощное заступление, ускори тогда на помощь к нам, безпомощным, и державною рукою Твоею исхити нас из власти лютаго миродержца, ибо воистину много может молитва Твоя пред лицем Господа, и ничтоже невозможно ходатайству Твоему, аще токмо восхощеши. Темже, на святый образ Твой умиленно взирающе и пред ним, яко живей Ти сущей с нами, покланяющеся, с упованием благим сами себе, и друг друга, и весь живот наш Тебе по Бозе молитвенно предаем и Тя величаем с рождшимся от Тебе Спасителем нашим, Господом Иисусом Христом, Емуже, со Безначальным Его Отцем и Пресвятым Духом, подобает всякая слава, честь и поклонение, ныне и присно и во веки веков. Аминь.

 

В същия ден се празнува паметта на светите мъченици Елевтерий и Леонид, които били хвърлени в огън, заради изповядването на Иисуса Христа.

В този ден се чества паметта на преподобни Григорий Синаит, който живял по време на царуването на гръцките царе Михаил IХ Палеолог и Андроник и написал много душеполезни книги. Свети Григорий починал в първата половина на ХIV в.

 

 

 

 

 

imageВ памет на светия мъченик Триандафил Старозагорски

Свети мъченик Триандафил бил твърде млад, на около 18 години, родом от Стара Загора, и бил моряк. Пострадал мъченически за своята християнска вяра в Цариград на 8 август. За година на неговата смърт преподобни Никодим Агиорит в своя труд "Синаксар" (Цариград, 1845 г.) сочи 1570 г., а в другия си труд "Неон мартириологион" (новопреиздаден в Атина, 1961 г.) - 1680 година.

Паметта му се празнувала на неговия ден (8 август). Никодим Агиорит съобщава, че житието му било написано от житиеписеца Иоанис Кариофилис, но изглежда и той го нямал под ръка, за да го даде в своите трудове.

Само два стиха са запазени в чест на мъченика (както правят гърците), които преподобният Никодим дава в своя "Синаксар":

Триандафил се яви като нов трендафил, 
очервен от потока на своите кърви.

 

Засега не се знае нищо друго за този наш мъченик.

 

imageСв. Григорий Синайски. Кратко животоописание

Преподобният Григорий Синаит е византийски монах, богослов, духовен писател, един от най-големите подвижници и духовни учители на Балканите, един от основоположниците и най-горещите защитници на исихазма.

Наречен Синаит, защото бил замонашен на Синайската планина. По времето на цар Андроник II Палеолог, около 1330 година, отишъл на Света Гора, да посети манастирите и да научи нещо за умната (наричана също умствена) молитва и съзерцанието. Но тези духовни деяния по онова време били малко познати на светогорците, единствен св. Максим Капсокаливит ги практикувал до съвършенство.

Св. Григорий разпространил учението за умната молитва (исихазма) из келиите и манастирите на Света Гора и Балканите, като основал обители, в които монасите практикували Иисусовата молитва с ум, като им помогнал да се вдълбочат в молитвата и да се спасят. Св. Григорий се установил в областта Праория (Странджа планина) и основал манастир, който станал център на исихазма на Балканския полуостров. Той и неговият ученик св. Теодосий Търновски се смятат за основатели на исихазма и в България. Прочут между учениците му бил Калист, патриарх Цариградски, който написал неговото житие.

Писанията на св. Григорий Синаит за умствената молитва и за подвижничеството са включени в "Добротолюбието". Той е написал и припева към Пресвета Троица "Достоино есть", който се пее на възкресната полунощница. Починал в мир.

 

Мисли и наставления на преп. Григорий Синаит

"Ако някои, след като се увредиха в ума, се отклониха от пътя, знай, че пострадаха така поради самочиние и високо мнение за себе си".

"Който изчисти своя ум чрез сълзи и своята душа още тук, на земята, възкреси чрез Духа, и направи плътта си посредством разума сияйно и огнено отражение на Божествената красота, той почти се превръща в съжител на ангелите..., понеже земното тяло става нетленно тяло, без влага и плътност, преобразило се по начин, който не може да се предаде със слова, от душевно тяло в духовно тяло, така че, оставайки материално, то ще бъде заедно с това и небесно, но с богоподобна изящност. По този начин каквото е създадено в началото, такова ще и възкръсне, за да може с цялостното приобщаване на Божеството към него да бъде съобразно на образа на Сина Човешки".

"Никак не приемай, ако видиш нещо с чувствените си очи или с ума си вън или вътре в тебе, било то в образа на Христа, или на ангел, или на някой светец или ако ти се показва светлина... Бъди внимателен и бдителен! Не си позволявай да се доверяваш на такива неща, не изразявай съчувствие и съгласие, не вярвай бързо на видението, макар то да е истинско и добро! Ставай хладен и чужд към него, постоянно пазейки ума си да не си построи някакъв образ... Който е видял нещо в ума си или със сетивата си, макар то да е от Бога, и е побързал да го приеме, лесно пада в измама, или поне издава своята наклонност и способност да повярва на измамата, като такъв, който приема явленията скоро и лекомис­лено... Бог не се прогневява на тогова, който с крайно внимание се пази, и боейки се от измама, не приема пратеното от Бога, докато не го обсъди с голямо внима­ние. Напротив, похвалва го за благоразумието му..."

 

Св. Григорий Синаит за сърдечната молитва

Свободната от духовна прелест Иисусова молитва, низвеждаща огън на земята на сърцето ни, се съпровожда от топлина, опалваща страстите като тръни и образуваща в душата тишина и радост. Топлината не идва нито отляво, нито отдясно, нито от горе, но струи в сърцето подобно на воден извор от Животворящия Дух.

Когато в безмълвие очакваш да бъдеш с Бога, никога не приемай каквото и да било чувствено или духовно, което ти се представя образно нито извън, нито вътре в теб, та дори това да е образ на Христа или видим ангел, или обликът на светец, нито даже светлина, просветваща и мечтателно отпечатваща се в ума. Умът сам по себе си има природната способност да мечтае. Той с лекота строи образи на онова, чрез което невнимателният може да си навреди, като го приеме... Винаги оставай негодуващ срещу мечтанията, като съхраняваш ума си постоянно безцветен, безвиден и безформен.

Паметта за Бога или умната молитва е най-висока от всички видове духовна деятелност. Тя, както и любовта Божия, е глава на добродетелите.

Като сведеш глава и като събереш ума в сърцето си, разбира се, ако то е отворено, призовавай на помощ Господ Иисус Христос... Търси Господа с напрежение и ревност.

Едни учат да се мълви молитвата устно, други - мислено. Аз бих казал - и по единия, и по другия начин, защото поради изнемога понякога умът не е в състояние да произнася молитвата, а друг път - устата.

Знай, че сам по себе си никой не може да удържи ума си от разсеяността, ако не бъде удържан от Светия Дух... Задържането на дишането със свити устни може да удържи ума, но само отчасти, след което той отново се разсейва. И така, когато в сърцето настъпи действието на молитвата, тогава то съвършено задържа ума около себе си, като го радва и не допуска да бъде пленен.

 

За духовната прелест

Св. Григорий Синаит

Прелестта е голяма противница на истината, влачеща днес мнозина към гибел. Чрез нея в душите на духовно ленивите се е възцарило тъмно невежество, отделящо ги от Бога, така че те не знаят има ли Бог, Който ни просвещава и подбужда към деятелност, или пък вярват в Него само (теоретично) чрез непотвърдено в практиката слово, не на дело. Такива хора приписват свидетелствата за Бога само на древните, като изключват Неговото присъствие и явяване в тяхното съвремие. Свидетелствата за Бога от Свещеното Писание те приписват на други автори, които не са истинските (оспорват автентичността им - б. пр.), като по този начин хулят Името Му. Изясняват Писанията само чувствено, да не кажем по юдейски, като съвсем отричат дейното познание на благочестието. Те отхвърлят пробуждането и преобразяването на душата още тук чрез силата на възкресението, а самите те безумно се стремят да се "упокояват" в гробовете.

С такъв вид духовна прелест са свързани три страсти: неверие, коварство и нехайство. Те се пораждат една друга и взаимно се поддържат. Неверието е учител на коварството, а коварството е спътник на нехайството, което води до пълна леност. Или обратното - нехайството поражда коварство, коварството е майка на неверието, тъй като всеки коварен е и неверен, а неверният няма в себе си боязън от Бога. От липсата на страх Божи произлиза нехайството - майка на духовната небрежност, поради която не се трудим да постигнем доброто, а вършим най-различни злини.

Истинското богопознание и вярното познание за истината се заключава в съвършената православност на догматите.

Бих желал ти точно да знаеш за прелестта, да се предпазваш от нея, та да не би, подведен от неведението, да повредиш и погубиш душата си.

Свободата на избора у човека много лесно го склонява към общуване с враговете (демоните - б. пр.), особено при неопитните като най-преследвани от тях. В близост около новоначалните или самонадеяните бесовете обикновено разстилат мрежите на гибелните помисли и мечтания и приготвят рововете на падението им, тъй като и техният (душевен) град е под властта на другоземци (нечистите духове - б. пр.). И не трябва да се учудваме, ако видим някой от неопитните изпаднал в съблазън или в изстъпление на ума, или прелъстен, или приел нещо чуждо на истината, или говорещ неуместни неща поради неопитност и неведение. Или как друг, разпростирайки се в разсъжденията си за истината, говорейки невежо и без да се усети, едно вместо друго, не е в състояние правилно да каже как всъщност стоят нещата. Такъв човек може мнозина да уплаши със строгостта си, а върху истинските подвижници да предизвика насмешки и порицания чрез своето безумство.

И няма нищо изненадващо в това, че някой начинаещ след много трудове и старание пада в прелест.

Помненето на Бога, или умната молитва, е по-висша от всички други дейности. Тя заедно с любовта Божия се явява като една от главните добродетели. Но онзи, който желае с безсрамие и наглост да се приближи до Бога и който се сили да Го придобие в себе си, такъв лесно се побеждава от демоните заради това, че търси да достигне целта си преждевременно, самонадеяно и дръзко, не съгласно с личното си духовно състояние, влачен от тщеславие.

На силните и съвършените е присъщо сами винаги да се борят с демоните и непрестанно да простират срещу тях духовен меч - словото Божие (вж. Ефес. 6:17). А ти, ако пребъдваш в безмълвие и очакваш да бъдеш с Бога, никога не приемай каквото и да било чувствено или духовно, което ти се представя извън теб или отвътре, та дори това да е Христовият образ или ангелоподобен, или облик на светец, или ако в ума ти просветва и се отпечатва някаква светлина. Умът и сам по себе си има способността да мечтае. Той лесно може да построи образите на нещата, към които се стреми и да причини вреда на невнимаващите в себе си. Така споменът за доброто и за злото обикновено внезапно формира умствени образи и води към мечтателност. Оттук човекът става мечтател, а не молитвеник. Затова бъди внимателен да не си навредиш като повярваш прибързано на нещо по силата на увлечението си, дори то да ти е изглеждало добро, без да си се допитвал преди това и без щателно да си изследвал.

Бог не негодува срещу оня, който, внимавайки в себе си заради избягването на духовната прелест, не приема никакви знамения, дори да е възможно да са от Бога, ако не се е допитвал преди това до опитните. Такъв по-скоро получава Божията похвала като благоразумен и мъдър.

Впрочем, не трябва да се пита всеки, но само този, на когото е поверено духовното наставление на другите, който се отличава с добродетелния си живот и, според Писанието, бидейки беден, другите обогатява (вж. 2Кор. 6:10). Случвало се е немалко неопитни ръководители да навредят на мнозина неразумни, за което след смъртта ще бъдат съдени.

Правото на духовно ръководство принадлежи не на всички, но само на тези, на които е даден дар за божествено разсъждение или, както казва Апостолът, за различаване на духовете (вж. 1Кор. 12:10) и които разделят с меча на словото онова, което е лошо от онова, което е добро.

Да постигнеш истината и да бъдеш чист от сквернотата, несъвместима с благодатта - това е труд немаловажен, защото дяволът обикновено представя своята прелест във вид на истина, особено на новоначалните, и преобразува своето коварство в духовен вид. Ето защо стремящият се към чистата молитва пристъпва към питане и съвети от опитните с велик трепет и дълбока печал за собствената си греховност, като оплаква постоянно греховете си, със скръб и страх от адските мъки, отпадането от Бога и вечната раздяла с Него. Щом дяволът види някого, който живее с този плач, той не се задържа дълго при него, защото се бои от смирението, произведено от плача.

 

Мученики Елевфе́рий и Леонид

Му­че­ни­ки Елев­фе­рий и Лео­нид бы­ли бро­ше­ны в мла­ден­че­ском воз­расте в огонь во вре­мя од­но­го из го­не­ний на хри­сти­ан.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑