Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Април 2020
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 1
  • 2
  • 3
Днес 9 април е 27 март 2020 по църковния календар
Голготски кръст

Великия (Великденски) пост  

Св. мъченица Матрона Солунска. Св. преподобни Иоан Прозорливи. Св. мъченици Мануил и Теодосий Прочети повече


1919 г. е роден българския герой-летец поручик Христо Костакев Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 31.05.2014 г. / 11:18:08 
Вяра
Велика събота

imageНа Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При погребението на Иисуса присъствали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.

Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.

 

ВEЛИКA СЪБОTA, ЗA ХРИСTОВОTО ПОГРEБEНИE

Слязъл си в преизподнята, Христе, и си строшил вечните порти.

Благослови, отче!

Благочестиви християни, вчера видяхме нашия Спасител Иисус Христос прикован, към кръст за Адамовото престъпление и умрял с големи хули за нашето спасение от беззаконните юдеи, които убиха своя Благодетел, като ехидна, която прояжда утробата на майка си и я убива при раждането. Биха Го, като роб, приковаха Го към кръст и Го поставиха в тъмния гроб за нашите грехове. Пресветата Дева плачеше, ангелите трепереха, а лукавите юдеи се смееха, природата трепереше, а евреите молеха Пилат да изпрати войници да убият по-бързо разпнатите, за да бъдат свалени от кръста, както им пишеше Моисей: „Когато обесите някого, го свалете и погребете същия ден преди залез слънце“ (ср. Втор. 21:23). А войниците, като видяха Христа умрял, един от тях Го прободе в ребрата, от където изтече кръв и вода.

Света Дева Мария много се наскърби от последната рана. Тя плачеше и нареждаше: „О, любими мой Сине, като се разделяш с мен, на кого ме оставяш, кой ще ме утеши и кой ще се грижи за мен? Така ли се надявах да получа скръб и рани? Архангел Гавриил ни донесе радост при зачатието Ти, а каква е сега тази радост да Те гледам унизен, изпонаранен и мъртъв? Къде е сега Петър, който щеше да умре с Теб? Да дойде поне мен да утеши. О, сладки ми Сине! Отвори сега прекрасните Си очи и погледни скърбящата Си майка. Ах, чедо мое, къде е прекрасното Ти лице, къде са сладките Ти думи и мъдрото Ти учение? О, неверен и беззаконен еврейски роде! Не познахте ли Създателя си поне тогава, когато слънцето потъмня и земята се разтресе? Ами ти, о лукави Иудо? Какво зло видя от моя Син, та Го предаде на смърт? Нали Той и на теб дари същото, каквото дари и на другите апостоли? Нали и ти изцеряваше болни? Нали уми първо твоите нозе и първо теб причасти? А ти защо Го предаде? Отвън си бил ученик, а отвътре враг. Но горко ти, защото вечно ще се мъчиш в ада с убийците на моя Син“.

Християни! Колко безчестия претърпя Христос и никой не Го съжали. Единствен Иосиф Ариматейски, който бе еврейски съветник и таен Христов ученик, се съжали, като гледаше Христа умрял на кръста, за това отиде с голямо смирение при Пилат и рече: „Моля те, Пилате, подари ми тялото на Този изпонаранен Мъртвец, за да Го смъкна от кръста и да Го погреба. Дай ми Този Чужденец, Който няма нито дом, нито подслон, стига Му тази люта смърт, която претърпя от завистливите юдеи. Ето желанието им бе изпълнено и завистта им угасна. Дай ми сега Този Незнаен Мъртвец да Го погреба“. Така се молеше този уважаван велможа Иосиф. Пилат се смили и му даде Христовото тяло. Когато Иосиф приготви необходимите за погребението неща, дойде и Никодим, който беше висш съветник в Синедриона и таен Христов ученик. Тези двама уважавани хора отидоха при кръста с голямо благоговение, поставиха стълба, снеха тялото от кръста и го дадоха на майка Му Мария, която Го прегръщаше и целуваше раните Му, обливаше го със сълзи и казваше: „Ах, мили ми Сине! Колко си изпонаранен и лишен от красота и повяхнал като цвят“. И другите жени, които бяха с нея, плачеха безутешно. Но понеже не бе възможно да се бавят много, за това го погребаха по-скоро, но с големи почести. Защото Иосиф имаше там наблизо градина, в която имаше нов гроб, изсечен в скалата за самия него, Иосиф и Никодим поставиха Христовото тяло там. Tам бяха дошли и Иоан Богослов и безброй ангели, които пееха заедно с Иосиф и Никодим. Иосиф и Никодим донесоха сто литри много скъпо и благоуханно миро, помазаха с него Христовото тяло, обвиха го с платно, обвиха главата Му с кърпа според еврейския обичай, положиха Го в скалния гроб и поставиха голям камък върху гроба. С разрешението на Пилат иудеите запечатаха този камък и оставиха стража от сто войници да пазят гроба до третия ден. Вижте колко безчестно умря Христос, а колко почетно и славно бе погребан. Така се прославя след смъртта си и всеки, който търпи на този свят хули и обиди, както казва пророк Давид: Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии (Пс. 115:6).

О, почтени и благообразни Иосифе, блажени са нозете ти, с които си ходил до Пилат, и устата ти, с които си измолил пречистото Христово тяло, и очите ти, с които си го гледал и ръцeтe ти с кoитo си Гo погребал. О, мили Христов приятелю, Иосифе, колко приятно сте пели с Никодим и сте плакали горчиво за нашия Избавител, както и Неговата майка плачеше и нареждаше: „О, сине мой, слез сега в ада да избавиш праведните души и на третия ден да възкръснеш, както много пъти си ми казвал. Възкръсни и се яви на прескръбната Си майка. Знам, Сине мой, че три дни ще бъдеш погребан, но на мен това ще ми се стори, като цяла вечност. Ето, Чедо, сега Те оставям и си тръгвам, но оставям сърцето си и душата си при Теб. Защото не е възможно да Те забравя чак до смъртта си“.

Но като положиха Христа в гроба, адът разбра, че ще изгуби душите, които държеше от създанието на света, и за това плачеше и нареждаше: „О, горко ми! Каква е тази голяма сила, която идва върху мен? Кой е Този, Когото не можах да победя, като другите? Ах! Приех Го, като мъртъв, сега треперя, като от безсмъртен, приех Го, като човек, а сега треперя, като от съдия. О, мои слуги, дяволи, бързо заключете портите на ада, защото гибелта ни наближи. Разбрах, че Сам Бог идва да разруши ада, но елате да се скрием на дъното на ада“. Докато дяволите говореха така, Христос достигна с божествената Си слава и с ангелски песни до ада и ангелите веднага започнаха да викат на дяволите: „Вдигнете, дяволи, портите и отворете, защото иде Царят на славата“. И когато дяволите попитали: „Кой е тоя Цар на славaтa?“, ангелите отговорили: „Крепкият и силният Господ, Той е Цар на славата (ср. Пс. 23:7-10), Той е Онзи, Който ви свали от небето за гордостта ви, Той е Синът Божий. Не Го ли познахте по Лазаровото възкресение? И при разпването, когато слънцето потъмня и земята се разтресе, не разбрахте ли, че Той е Крепкият и силен Господ!“. Щом ангелите изрекоха тези думи, портите на ада се строшиха и Христос славно влезе в ада с Божеството Си и душата Си и там намери Адам, Ева, Авел, Сит, Ной, Авраам, Искаак, Иаков, Моисей, стареца Симеон (Богоприемец), Иоан Предтеча и всички праведници и грешници. Когато Христовото идване изгря, всички, които бяха в ада, се зарадваха, защото разбраха, че са освободени. Тогава старецът Симеон каза: „Минаха тридесет и три години, откакто Го приех в ръцете си, като малко Дете“, а Иоан Предтеча каза: „А откакто Го кръстих в Иордан, минаха три години“.

Докато говореха така, ето, Христос пристигна в ада и рече на Адам: „Излез сега оттук, напусни тази тъмница и ела в голямата светлина, напусни това плачевно и скръбно място и ела в радостния весел рай. Защото раят бе отворен, херувимът се махна и дяволът бе потъпкан. Стани да видиш, как заради теб станах Човек и каква безчестна и хулна смърт претърпях заради теб и твоя род, за да ви измъкна от тази тъмница. Стани сега, защото Аз съм вашето избавление“. Като изрече това, Христос избави Адам и всички праведни души, които вярваха, а които не вярваха, ги остави в ада. Христос живя на земята тридесет и три години, а в ада стоя тридесет и три часа. Той предаде дух в петък в деветия час, а възкръсна срещу неделя в шестия час, които се събират така: 3+24+6=33, всичко тридесет и три.

И като извади Адам и всички праведници от ада, заведе ги в рая, където намериха разбойника, за когото Адам се чудеше и казваше: „Когато бях в рая, там нямаше друг човек. Ами този откъде е?“.

Имам още много да ви говоря, но сега спирам дотук и накрая ви казвам, че мнозина християни имат навик да чакат за днес и за утре да се изповядат и причастят, но това е неправедно и грешно. Защото никой не може да се причасти с това страшно тайнство, ако не е подготвен от много време, ако не се очисти от лошите си дела и ако не поиска прошка и не прости на този, с когото има кавга. Защото който се причасти недостойно, приема в себе си огън. За това мнозина, които са се причастили недостойно, се разболяват и умират без надежда (ср. 1 Кор. 11:29, 30). Защото е голям грях човек да се причасти недостойно и непостил. Такъв човек прилича на Иуда, който си изгуби душата. А който от все сърце иска своето спасение, трябва да се подготвя още от началото на поста и да изпълни установеното, заради своите грехове съгласно църковните заповеди, а не да чака Великата седмица и Велика събота, и чак тогава да се изповядва и причастява. За това трябва да се причастяваме след голяма подготовка, ако искаме да придобием от Причастието полза, здраве, радост и веселие и да наследим Небесното царство, като благоразумния разбойник, където непрестанно ще се веселим с ангелите и ще славим Бога. Нему слава във вечните веков, амин.

„Софроние“ на епископ Софроний Врачански

 

Кондак Великой Субботы

глас 6

Бездну заключивый мертв зрится,/ и смирною и плащаницею обвився,/ во гробе полагается, яко смертный, Безсмертный,/ жены же приидоша помазати Его миром,/ плачущия горько и вопиющия:/ сия суббота есть преблагословенная,// в нейже Христос уснув, воскреснет тридневен.

 

Тропари Великой Субботы

глас 2

Благообразный Иосиф,/ с Древа снем Пречистое Тело Твое,/ плащаницею чистою обвив и вонями,// во гробе нове покрыв положи. Егда снизшел еси к смерти, Животе Безсмертный,/ тогда ад умертвил еси блистанием Божества. Егда же и умершия от преисподних воскресил еси,/ вся Силы Небесныя взываху:// Жизнодавче, Христе Боже наш, слава Тебе. Мироносицам женам при гробе представ, Ангел вопияше:/ мира мертвым суть прилична,// Христос же истления явися чуждь.

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 ↑