Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Юли 2020
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 29
  • 30
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
Днес 11 юли е 28 юни 2020 по църковния календар
Голготски кръст

Петров пост  

Пренасяне на честните мощи на св. мъченици Кир и Иоан. Св. преподобни Павел. Св. преподобни Сергий и Герман, Валаамски чудотворци Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 23.04.2014 г. / 21:13:31 
Вяра
07.05 по еретическия, 24 април по православния календар - Св. мъченик Сава Стратилат и 70 римски войни. Св. мъченици Пасикрат и Валентин Доростолски. Св. преподобни Тома Юродиви. Св. преподобна Елисавета Чудотворка

imageВ памет на свети мъченик Сава Стратилат и седемдесетте воини с него (272 г.)

Светият мъченик Сава произхождал от готите и живял в Рим при царуването на император Аврелиан. Той имал сан стратилат, тоест бил воевода, но бил и верен, и угоден на Небесния цар, нашия Господ Иисус Христос. Често посещавал страдалците за Христовото име по тъмниците, помагал им от своето имущество, подкрепял ги търпеливо да понасят страданията и ги подбуждал към мъжествени подвизи. Този негов добродетелен живот бил така угоден Богу, че заради чистотата и постничеството на светеца Бог му дарил власт над бесовете и той изгонвал нечистите духове от хората.

Скоро донесли на царя, че Сава е християнин, и царят го привикал на разпит.

Тук той безстрашно изповядал Христа, свалил воинския си пояс и го хвърлил, отричайки се от воеводския сан, като същевременно заявил, че е готов да отиде на всякакви мъчения за Христовото име.

Тогава, по нареждане на мъчителя, провесили светеца и го били жестоко, после го горили с огън и накрая го хвърлили в котел с вряща смола. Но светецът, опазван от невидимата Божия сила, останал цял и излязъл от котела невредим.

Като видели чудото, седемдесетте воини, които били там, повярвали в Христа и открито изповядали, че са християни. По заповед на мъчителя те веднага били посечени с меч и така получили мъченически венец, като че от ръцете на Самия Христос.

Свети Сава бил затворен в тъмницата и там се удостоил с Божествено видение и помощ: в полунощ, когато се молел, му се явил Христос, осиявайки го със светлината на Своята слава, и го увещал да не се бои от мъченията, но безстрашно да върви към своя подвиг. Когато Сава втори път бил отведен на разпит и ту с ласкателство, ту с уговорки, ту с жестоки мъчения го принуждавали да се поклони на идолите, но той не се подчинявал на мъчителите, го хвърлили в реката, където се удавил и завършил подвига на своето мъченичество, достигайки тихото пристанище на Христовото Царство.

 

Тропарь мученика Саввы

глас 5

Земнаго сана пояс оставив и почести, страдальче,/ пред мучителем, льстивым царем/ Христа, Бога суща, исповедал еси/ и Того ради многа страдания подъял еси, славне. / Тем прекрасным победы венцем увязлся еси/ от Царя всех царствующаго,/ с Небесными вои светло преукрашен. / Предстоя Тому, Савво,// моли, да спасет души наша.

(Оставил пояса и почестите на земния сан, страдалче, изповядал си Христа за Истински Цар пред лъстивите мъчители, за което си приел много страдания, славни. Затова си увенчан с прекрасен венец на победата от Царя, царстващ над всички; светло преукрасен, застанал пред Него с небесните воини, моли, Сава, да спаси нашите души.)

 

Кондак мученика Саввы

глас 4

Непобедимый явлься стратилат,/ варварския козни победил еси/ и, страдальчествовав, славне, твердейши,/ множество врагов невидимых поборил еси,/ темже венец исплел еси победы. / О нас моли Христа, Савво всеблаженне,/ верою почитающих тя.

(Бил си непобедим воин, варварските козни си победил, славно си пострадал, мъжествени, потъпкал си множество невидими врагове и така си изплел венец на победата. Всеблажени Сава, моли Христа за нас, които с вяра те почитаме.)

 

В памет на преподобния наш отец Тома Юродиви (ок. 546-560 г.)

Свети Тома бил монах в един от манастирите на Кесария. Послушанието му било да събира средства за нуждите на своя манастир. Заради това го изпращали в Антиохия, където в близост имало едно село, принадлежащо на манастира. Когато старецът идвал в града, приемал юродство. Веднъж един човек на име Анастасий, иконом на една църква, ударил блажения по бузата, защото старецът му досаждал с молбите си да даде милостиня за неговия манастир. Тогава присъстващите възнегодували срещу Анастасий. А пък блаженият Тома се обърнал към него и произнесъл пророчески:

- Отсега нататък нито на мен ще ми се наложи да приема нещо от Анастасий, нито Анастасий ще има възможност нещичко да ми подаде.

И едното, и другото скоро се сбъднали: Анастасий след един ден умрял, а блаженият Тома заболял по пътя към манастира и останал в една болница в покрайнините на Дафни край църквата на света Евфимия; там болестта му се усилила и той се преставил в безсмъртния живот; погребали го на мястото, където погребват странници.

Веднъж тук донесли една починала странница и я погребали в гроба на блажения старец; погребали жената във втория час на деня, а в шестия земята я изхвърлила - всички много се учудили от това. Вечерта отново я погребали в същия гроб, а на другия ден видели, че втори път е изхвърлена от гроба; тогава я погребали на друго място.

След няколко дена погребали друга жена също така близко до преподобни Тома, защото обитателите на това място не разбирали, че на починалия в Господа старец не му е угодно близо до него да има погребана жена. Когато земята изхвърлила и нея, разбрали, че на стареца не му е благоугодно да има някой погребан близо до неговите мощи.

За това, което се случило, известили патриарх Домн. По нареждане на патриарха всички граждани със свещи и песнопения отишли в Дафни, взели мощите на светеца, пренесли ги с почести в града и ги положили в гробницата, където почивали мощите на много свети мъченици. Над мощите на светеца построили малка църквица и от неговите свети мощи много болни се изцелили. По неговите молитви в Антиохия се прекратила чумата, заради което жителите на Антиохия установили ежегодно да се извършва честване на паметта му, за прослава на Христа Бога, на когото слава навеки. Амин.

 

В памет на преподобната наша майка Елисавета Чудотворка (V в.)

СВ. игумения Елисавета КонстантинополскаПреподобната Елисавета още от утробата на майка си била избрана за служба на Бога, защото, още преди да се роди, от Бога било известено на майка ѝ, че ще роди дъщеря, която ще бъде избран съсъд на Светия Дух. Предадена в служба на Бога от детски години и сгодена за Безсмъртния Жених Христос, света Елисавета в ангелския чин служела на Бога, сред други деви монахини. Изнурявайки тялото си с пост и трудове, тя така угодила на Бога, че получила от Него дар да изцелява недъзите на хората, не само телесните, но и душевните. С молитва изцелявала всяка телесна болест, а с думите и боговдъхновените си наставления лекувала човешките души, като ги напътствала към покаяние и всякакви добродетели. Дреха била една корава власеница и макар тялото да мръзнело от студа, духът винаги горял с пламъка на божествената любов.

Поставена за игумения на сестрите, светицата показала още по-големи подвизи в грижата за спасението на душите им.

Нейното въздържание било извънмерно, защото тя преживяла много години, без да вкуси хляб, и се хранела само с плодове и зеленчуци, а масло и вино не вкусила през целия си живот. Често постела по четиридесет дни, подобно на великия Моисей, без да вкуси нищо през това време. В продължение на три години, подражавайки на смирението на евангелския митар, тя не повдигнала очи към небето, но само с душевните си очи непрестанно се взирала към Бога, Който живее на небесата; съзерцавайки Го в мисълта си Седящ на висок и преукрасен престол, обкръжен със серафими, тя не обърнала мисъл към нещо земно. Когато, по обичая си, тя се молела усамотена през нощта, била осенявана свише от небесна светлина.

Освен това света Елисавета вършела и много чудеса: веднъж умъртвила с молитва голяма змия; друг път изцелила една жена, която дълго време страдала от кръвотечение; също изгонвала и нечисти духове от хората, правела и много други чудеса. Тя не само приживе вършела чудеса, но и след блажената си кончина. На гробницата се получавали най-различни изцеления; на нейния гроб мнозина слепи проглеждали. Нека да се прославя чрез нея нашият Христос Бог, Който е дивен в Своите светии.

 

imageСтраданието на светите мъченици Пасикрат и Валентин Доростолски (228 г.)

Христовите мъченици Пасикрат и Валентин произхождали от мизийския град Доростол, и понеже били войници, служели при хегемона на тази страна Авсолан. В страната имало много идолопоклонници, които принасяли жертви на бесовете, защото управителите, заплашвайки с мъчения, принуждавали хората да служат на идолите. Християните, в страха си от мъченията, бягали и се криели. Но тези двама свети мъже открито и смело заявили, че са християни, и като прославяли единия истински Бог, проклинали бездушните идоли. Заради това идолопоклонниците ги заловили и ги отвели в съдилището, където ги принуждавали да кадят пред идолите. Там имало идол на Аполон. Свети Пасикрат се приближил към идола, плюл в лицето му и казал:

- Такава чест подобава на този бог!

imageВеднага свързали Пасикрат с тежки вериги и го хвърлили в тъмницата. Христовият воин, украсен с тези окови като със златно царско облекло, се радвал, че е удостоен да носи вериги заради Христа. Заедно с него бил затворен в тъмницата и Валентин. Наскоро отново ги повикали на съд при хегемона. Когато се явили в съдилището, тук пристигнал и братът на Пасикрат - Папиан. Той бил християнин, но от страх пред мъченията принесъл жертва на идолите. Папиан започнал със сълзи да умолява брат си, по неговия пример, да принесе кадило на истукана, да се престори временно на идолопоклонник, за да се избави от страшните мъчения; но Пасикрат отхвърлил молбата на брат си и го нарекъл недостоен да бъде от неговия род, задето е отстъпил от Христовата вяра. Самият той пристъпил към жертвеника, сложил ръката си в огъня и казал на хегемона:

- Тялото е смъртно и както виждаш, изгаря в огъня, а душата, понеже е безсмъртна, презира всички тези видими мъки.

Свети Валентин, повикан от хегемона, казал същото и изявил своята пълна готовност да претърпи всякакви мъки заради Христа. И двамата били осъдени на посичане с меч. Когато слугите на мъчителя ги водели на смърт извън града, след тях вървяла майката на Пасикрат, която го подкрепяла да върви на смърт без страх, защото се бояла да не се уплаши поради младостта си. Отсекли главите на светите мъченици. Свети Пасикрат бил на двадесет и две години, а Валентин - на тридесет. Майката с радост и веселие приела телата им и ги погребала с почест, като славела Христа Бога.

 

Страданието на светите мъченици Евсевий, Неон, Леонтий, Лонгин и другите с тях (303 г.)

свети мъченик Евсевий НикомидийскиНаскоро след кончината на славния великомъченик Георги, император Диоклетиан издал нареждане - всички християни, където и да се намират, а особено тези, които били в тъмницата, да се принудят да се поклонят на идолите; онези, които изпълнят нареждането, заповядал да пускат на свобода, а които не се подчиняват, да се осъждат на смърт.

Споменаваните тук свети мъченици - Евсевий, Неон, Леонтий и Лонгин по това време се намирали в тъмницата; заедно с тях имало и много християни, около четиридесет човека. Като гледали чудесата, извършени от свети Георги, те повярвали в Христа и дръзновено Го изповядали пред всички, поради което били заловени, оковани и затворени в тъмницата.

Когато ги извели за разпит пред съдията, те не се отрекли от Христа, а посрамили езическите богове. За своето мъжествено изповядване на Христовото име били подложени на много мъки: като ги провесили, мъчителите стъргали телата им с железни остриета, докато се показали вътрешностите им. Накрая отсекли главите на светите мъченици и така те получили венци в Небесното Царство.

 

В същия ден се чества паметта на преподобни Сава Печерски, който се е подвизавал в началото на ХIII век. Мощите му са в Антониевите пещери.

image

 

 

Свети преподобни Сава Печерски (XIII в.)

Пре­по­доб­ный Сав­ва Пе­чер­ский под­ви­зал­ся в Ближ­них пе­ще­рах Ки­е­во-Пе­чер­ско­го мо­на­сты­ря в XIII ве­ке. В ру­ко­пис­ных свят­цах, в «Кни­ге о свя­тых» и в ка­ноне служ­бы Ки­е­во-Пе­чер­ским пре­по­доб­ным он на­зы­ва­ет­ся чу­до­твор­цем.

 

Преподобный Алексий, затворник Печерский

Преподобный Алексий, затворник Печерский подвизался в Ближних пещерах Киево-Печерского монастыря в XIII веке. Мощи святого были обретены после 1675 года.

 

 

Преподо́бных Са́ввы и Алекси́я затво́рника, в Бли́жних пеще́рах почива́ющих

Тропа́рь, глас 3:

Преблаже́ннии и Богоно́снии отцы́ на́ши Са́вво и Алекси́е,/ я́ко стяжа́вший дерзнове́ние ко Го́споду/ равноа́нгельным свои́м житие́м,/ его́же ра́ди обогати́ Христо́с/ нетле́нием и чудесы́ мо́щи ва́ша,/ мо́лим вас приле́жно:/ испроси́те душа́м на́шим очище́ние/ и ве́лию и бога́тую ми́лость.

Конда́к, глас 4:

Бога́тство благода́ти и сыноположе́ния стяжа́сте/ мно́гими по́двиги и доброде́тельми,/ ихже ра́ди Христо́с всели́ ду́ши ва́ша/ в Небе́сныя селе́ния Своя́,/ дарова́в благода́ть нетле́ния/ и чуде́с моще́м ва́шим,/ сего́ ра́ди вопие́м вам:/ ра́дуйтеся, Са́вво и Алекси́е,/ ли́ков и́ноческих похвало́ и украше́ние.

 

Минея. Апрель

Свята́го му́ченика Са́ввы Стратила́та

На Го́споди, воззва́х: стихи́ры, глас 4.

Подо́бен: Я́ко до́бля:

Воево́да непобеди́мый,/ страда́лец хра́брый/ и свети́льник всеми́рный был еси́,/ восто́ки по́двиг твои́х просвеща́я концы́/ и отгоня́ мрак де́монский тя́жкий,/ Са́вво вели́кий,/ удобре́ние му́чеников,/ сограждани́не святы́х безпло́тных/ и моли́твенниче о душа́х на́ших.

И в темни́цах затворя́емь,/ и огне́м сожига́емь,/ и мно́гими му́ками томи́м,/ и на дре́ве растяга́емь,/ и зимо́ю оскорбля́емь,/ и ра́нами ча́стыми непреста́нно бие́мь,/ и в вода́х блаже́нный коне́ц,/ страстоте́рпче, прие́мля усе́рдно,/ непоколеби́м пребы́л еси́.

Красе́н ты был еси́/ ю́ноша, пребога́те,/ от всех всегда́ удивля́емь,/ и отлучи́лся еси́ ко трудо́м/ страда́ний небоя́зненно,/ на вся враги́ воздви́гл еси́ побе́ды/ вели́кими святы́ми твои́ми по́двиги. /Сего́ ра́ди во хвале́нии тя чтим/ ра́достно, досточу́дне.

Сла́ва, и ны́не, Богоро́дичен:

Ту́чами Ду́ха Пресвята́го, Пречи́стая,/ мою́ мысль ороси́,/ Я́же ка́плю ро́ждшая, Христа́,/ неисче́тно безме́рная беззако́ния челове́ков/ щедро́тами измы́вшую;/ изсуши́ исто́чник страсте́й мои́х/ и пото́ка мя сподо́би пи́щи живы́я при́сно/ моли́твами Твои́ми.

Крестобогоро́дичен:

А́гнца и Па́стыря Тя/ на Дре́ве я́ко ви́де,/ А́гница ро́ждшая рыда́ше/ и ма́терски Ти веща́ше:/ Сы́не возжеле́нне,/ я́ко на дре́ве Кре́стнем пове́шен еси́, Долготерпели́ве?/ Ка́ко ру́це и но́зе Твои́, Сло́ве,/ пригвозди́шася от беззако́нных,/ и кровь Твою́ излия́л еси́, Влады́ко?

Тропа́рь, глас 4: Му́ченик Твой, Го́споди:

Или́ сей, глас 5:

Земна́го са́на по́яс оста́вив и по́чести, страда́льче,/ пред мучи́телем, льсти́вым царе́м/ Христа́, Бо́га су́ща, испове́дал еси́/ и Того́ ра́ди мно́га страда́ния подъя́л еси́, сла́вне. /Тем прекра́сным побе́ды венце́м увя́злся еси́/ от Царя́ всех ца́рствующаго,/ с Небе́сными во́и све́тло преукра́шен. /Предстоя́ Тому́, Са́вво,/ моли́, да спасе́т ду́ши на́ша.

Кано́н, глас 2.

Песнь 1

Ирмо́с: Гряди́те, лю́дие,/ пои́м песнь Христу́ Бо́гу,/ разде́льшему мо́ре и наста́вльшему лю́ди,/ я́же изведе́ из рабо́ты еги́петския,/ я́ко просла́вися.

Ты на́ше, Го́споди, от а́довых врат естество́ изба́вль,/ того́ затвори́л еси́ в темни́цах ве́чных/ и, смерть умертви́в, жизнь источи́л еси́.

И́же на земли́, сла́вне, во́инство оста́вль,/ Небе́сным чино́м и во́инством труды́ Боже́ственными/ сла́вно приче́лся еси́, Са́вво, сла́вя Христа́.

Си́лою, му́дре, свы́ше оде́ян на враги́,/ неподви́жим и непобеди́м яви́лся еси́,/ сих побежда́я до́блественно брань, пресла́вне.

Присносия́нен озари́лся еси́ в преле́стней но́щи свети́льник,/ Христа́ со́лнца пропове́дуя всем пра́ведно/ и отгоня́ тьму безбо́жия.

Богоро́дичен: От земли́ преиспо́дния нас исхити/ из Тебе́ роди́выйся Сын Бо́жий, я́ко милосе́рд,/ Свои́м воскресе́нием к жи́зни ве́чней, при́сно пою́щия Тя.

Песнь 3

Ирмо́с: Утверди́ нас в Тебе́, Го́споди,/ Дре́вом умерщвле́й грех,/ и страх Твой всади́/ в сердца́ нас, пою́щих Тя.

Силу́ Христо́с борца́ и держа́ву низло́ж сме́рти,/ оживи́ естество́ на́ше Свои́м Воскресе́нием и укрепи́.

Те́плая, прему́дре, Христо́ва любы́, тя боже́ственно разже́гши,/ земны́х и тле́нных всех отлучи́/ и пре́лести супоста́та показа́.

Позна́в Творца́, еди́наго Го́спода,/ да́вшаго Себе́ избавле́ние челове́ком,/ твою́ кровь дал еси́ за Него́, Са́вво,/ бу́дущаго ра́ди воздая́ния.

Богоро́дичен: Преста́ мучи́тельство сме́ртное, Пречи́стая,/ и а́дова сокро́вища упраздни́шася воста́нием Ро́ждшагося из Тебе́,/ и жи́зни сокро́вища напо́лнишася.

Седа́лен, глас 4.

Подо́бен: Вознесы́йся:

Неподви́жим я́влься воево́да, ва́рварския ко́зни победи́л еси́/ и, пострада́в, сла́вне, кре́пко, полки́ пребори́л еси́ враг неви́димых. /Отону́дуже венце́м увя́злся еси́ побе́дным,/ о нас моли́ приле́жно, Са́вво преблаже́нне, ве́рою пою́щих тя.

Богоро́дичен:

По Бо́зе во Твой, Богоро́дице,/ прибега́ю, смире́нный, покро́в Боже́ственный, припа́дая, молю́ся:/ поми́луй, Пречи́стая, я́ко превзыдо́ша главу́ мою́ греси́,/ и бою́ся, Влады́чице, му́ки, и трепе́щу. /Моле́ние сотвори́, Чи́стая, к Сы́ну Твоему́/ от сих изба́вити мя.

Крестобогоро́дичен:

И́же от Безнача́льнаго Отца́ рожде́ннаго/ напосле́док Тя пло́тию ро́ждшая,/ на Кресте́ ви́сяща, зря́щи, Христе́:/ увы́ Мне, любе́знейший Иису́се, – вопия́ше, –/ ка́ко сла́вимый я́ко Бог от А́нгел,/ от беззако́нных ны́не челове́к, Сы́не, хотя́, распина́ешися?/ Пою́ Тя, Долготерпели́ве.

Песнь 4

Ирмо́с: Услы́шах, Го́споди,/ слух Твоего́ смотре́ния/ и просла́вих Тя,/ еди́не Человеколю́бче.

Ноже́м отсе́кл еси́ и́стинных глаго́л твои́х/ лаки сплете́ния до́блеетвенне, Са́вво пресла́вне.

Цвету́щая телесе́ красота́ в тебе́ и́стинно яви́, страстоте́рпце,/ ду́ши твоея́ Боже́ственное благоле́пие.

Расту́щим сла́вне, душе́вным му́жеством/ дре́вняго страда́ньми победи́л еси́ борца́.

Богоро́дичен: Я́ко от зве́ря, челове́ка Твой Сын исхити́в сме́ртна,/ к животу́, Де́во, сего́ преста́ви.

Песнь 5

Ирмо́с: Све́та Пода́телю/ и веко́в Тво́рче, Го́споди,/ во све́те Твои́х повеле́ний наста́ви нас,/ ра́зве бо Тебе́, ино́го бо́га не зна́ем.

Ты погребе́нием пло́ти борца́ на́шего погре́бл еси́/ и, я́ко Бог, истощи́в а́да, воскреси́ ме́ртвыя Свои́м Воскресе́нием, Христе́,/ Тя просла́вльшия.

Укра́шене, му́дре, тва́рей добро́те, позна́л еси́ всех Влады́ку,/ те́мже Его́ ра́ди, Са́вво, пострада́в, венце́в сподо́бился еси́.

Та́йных получи́в дарова́ний Христо́вых, сла́вне,/ и Того́ незави́стным сия́нием боже́ственно уясни́вся,/ свети́льник показа́лся еси́ в ми́ре, сла́вне.

Богоро́дичен: Исто́чник жи́зни, из Тебе́ вопло́щен,/ воскре́с, источи́ земноро́дных естество́, Богоро́дице,/ и сие́ я́ко Бог беземе́ртия напои́ вода́ми.

Песнь 6

Ирмо́с: В бе́здне грехо́вней валя́яся,/ неизеле́дную милосе́рдия Твоего́ призыва́ю бе́здну:/ от тли, Бо́же, мя возведи́.

Погуби́в сме́ртию смерть,/ И́же нас ра́ди во́лею мертв вмени́лся еси́, Христе́,/ ме́ртвыя оживи́л еси́ и сея́ уз изба́вил еси́.

Окропи́вся Христа́ Боже́ственною кро́вию,/ и́дольских треб оскверне́ния отступи́л еси́, Са́вво сла́вне,/ и све́том оде́явся благода́ти.

Зимы́ пре́лести отбе́гл еси́/ и к ти́хой весне́ дости́гл еси́ Христо́вым позна́нием,/ и́мже и озари́лся еси́, пресла́вне.

Богоро́дичен: Истле́вшия ны прегреше́ньми,/ Сын Твой, Пречи́стая, Воскресе́нием Свои́м обнови́, и онебеси́,/ и бо́ги соде́ла благода́тию.

Конда́к, глас 4.

Подо́бен: Вознесы́йся:

Непобеди́мый я́влься стратила́т,/ ва́рварский ко́зни победи́л еси́/ и, страда́льчествовав, сла́вне, тверде́йши,/ мно́жество враго́в неви́димых побори́л еси́,/ те́мже вене́ц испле́л еси́ побе́ды. /О нас моли́ Христа́, Са́вво всеблаже́нне,/ ве́рою почита́ющих тя.

Песнь 7

Ирмо́с: О́бразу злато́му, на по́ле Деи́ре служи́му,/ три́е Твои́ о́троцы небрего́ша безбо́жнаго веле́ния,/ посреде́ же огня́ вве́ржени, ороша́еми, поя́ху:/ благослове́н еси́, Бо́же оте́ц на́ших.

Усну́в Христо́с во́лею я́ко мертв, пло́тию во гро́бе,/ ме́ртвыя, и́же во а́де спя́щия, от ве́ка возбуди́/ и живоно́сным воста́нием сих воскреси́, пою́щия:/ благослове́н Бог оте́ц на́ших.

Ору́жие, му́дре, Боже́ственных слове́с, я́ко нож держа́в,/ в сердца́ сих вонзи́л еси́ нече́ствующих,/ и уязви́л еси́ сопроти́вных ло́жная беззако́ния, и взыва́л еси́:/ благослове́н Бог оте́ц на́ших.

Запе́н быв от враг,/ не поколеба́л еси́ души́, ни низложе́н был еси́,/ Христа́ бо име́я, назира́юща и укрепля́юща тя непоколеби́ма. /Ему́же и взыва́л, Са́вво, и благода́рно воспева́л еси́:/ благослове́н Бог оте́ц на́ших.

Ме́ртва врага́ подложи́ под но́ги твои́, страда́льче,/ я́коже коры́сть сего́ взял еси́ прельще́ныя/ и дал еси́ сих Влады́це всех, позна́нием зову́щия:/ благослове́н Бог оте́ц на́ших.

Богоро́дичен: В кре́пость держа́вную оде́явся, человеческое немощно́е естество́,/ Де́во Пресла́вная, в во́стании Рождества́ Твоего́,/ и, вооруже́но му́жески на смерть, сла́вит Тя,/ безсме́ртия и жи́зни Ма́терь Чи́стую.

Песнь 8

Ирмо́с: В пещь о́гненную ко отроко́м евре́йским снизше́дшаго/ и пла́мень в ро́су прело́жшаго Бо́га,/ по́йте, дела́, я́ко Го́спода/ и превозноси́те во вся ве́ки.

Сме́рти обрета́теля, сме́ртию твое́ю плотско́ю уби́в, Ще́дре,/ сего́ всем показа́л еси́ челове́ком ве́чную смерть:/ Ты превозно́сим, Животе́ и Нетле́ние.

Тиме́ния всего́ очи́щся безбо́жнаго/ и служе́ния и́дольскаго ба́нею, страстоте́рпче, креще́ния,/ Зижди́телю чи́сте приступи́л еси́, Са́вво,/ в по́двизех терпя́ до́блественне.

Медото́чным сло́вом, му́дре, и взо́ром сла́дким удивля́я мучи́теля,/ де́лы победи́тельныя на них поста́вил еси́ и взыва́л:/ Тя превозно́сим, Го́спода, во ве́ки.

Богоро́дичен: Живота́ моего́ Нача́льник,/ к сме́рти пло́тию приступи́в, умертви́ сию́. /Оживи́, Де́во, любо́вию пою́щия Тя/ и превознося́щия Того́ во ве́ки.

Песнь 9

Ирмо́с: От Бо́га Бо́га Сло́ва,/ неизрече́нною му́дростию прише́дшаго обнови́ти Ада́ма,/ я́дию в тле́ние па́дшаго лю́те,/ от Святы́я Де́вы неизрече́нно воплоти́вшагося нас ра́ди,/ ве́рнии, единому́дренно пе́сньми велича́ем.

Ты, утро́бу а́дову расто́рг, Ще́дре, истощи́л еси́ того́, я́ко си́лен,/ и небе́сный оскуде́вший напо́лнил еси́ мир,/ воздви́г и оживи́в ме́ртвыя,/ и челове́ки вся возне́сл еси́ разуме́нием Твои́м.

Восте́к на высоту́ у́мно, страстоте́рпче, Боже́ственнаго позна́ния Христо́ва,/ пре́лесть, до́лу влеку́щую, оста́вил еси́/ и крилы́ страда́ния к Сему́ возне́слся еси́,/ приле́жно велича́я и сла́вя Его́ я́ко Пребла́га.

Стре́лы младе́нец вменя́я стреля́ния мучи́телей,/ си́лою отража́я тех Христо́вою, Са́вво пресла́вне,/ спобо́рника име́л еси́ Того́ и помога́юща ти при́сно,/ Его́же ве́рою и любо́вию непреста́нно велича́л еси́.

Богоро́дичен: Облиста́, Де́во, Сын и Бог Твой, от гро́ба воста́в,/ Боже́ственныя зари́ и сла́вы испо́лни вселе́нную/ и сия́нием нетле́ния и́же ве́рою све́тел Тя о́блак сла́вящия просвети́л есть.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑