Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилитическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 23 юли...
Голготски кръст

10 юли по църковния календар - Св. 45 мъченици в Никопол Арменски. Св. Антоний Печерски. Св. мъченик Аполоний. Св. мъченици Вианор и Силуан. Пренасяне на честната риза на нашия Господ Иисус Христос от Персия в царстващия град Москва Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
23.04.2014 г. / 08:54:34 
Вяра
† 23 април о църковния календар Свети мъченик Лазар Български, Св. мъченица Александра Римска

Житие на свети мъченик Лазар Български

Свети Лазар бил българин от село Дебел дял, което отстои на 14 километра от гр. Габрово. Още като момче той оставил родното си място и отишъл в Мала Азия. В селото Соми той бил нает за овчар, но като християнин предизвикал омразата на турците против себе си и някой се турски големец го хвърлил в тъмница.

...

На следващия ден, срядата подир Томина неделя, 22 април, на разсъмване агата заповяда на своите силни слуги да го мъчат най-жестоко, по какъвто начин изнамерят и както могат, така че до вечерта да го намери или потурчен, или мъртъв от многото и различни изтезания. Като заповяда това, яхна коня си и отиде на гуляй с приятели. Като получиха заповедта и от желание да угодят на своя ага, слугите поискаха да се покажат още по-жестоки и звероподобни, та се напиха, за да не изпитват никакво състрадание и съчувствие при изтезанията на мъченика, и след това се заловиха с мерзкото дело. Първо нагорещиха толкова железа, колкото бяха на брой мъчителите, и горяха безмилостно една по една всички части на тялото му дълго време, насилвайки го да изповяда тяхната вяра. А подир това силно обгаряне на цялото му тяло те заедно вдигнаха един много тежък пън, който се намираше в затвора, поставиха го върху гърдите му и много го насилваха да изповяда тяхната антихристова вяра. Но мъченикът направи обратното - свободно изповяда Господа Иисуса Христа и призова Неговата божествена помощ по молитвите на светия славен великомъченик Георги (понеже всичко това ставаше на 22 април, в навечерието на Гергьовден), а тяхната вяра и всичко, което тя учи, безстрашно поруга и похули.

Тогава онези още повече пламнаха от гняв и понеже бяха обгорили цялото му тяло с нажежените железа и нямаха какво друго да му сторят, затова с голяма ярост извлякоха езика му навън и го изгориха с нажежено желязо, толкова страшно и безмилостно, че половината част, до която стигна желязото, изгоря, а другата половина от страна на гърлото така изсъхна, че той стана съвсем ням. И понеже нямаше вече език да говори и да изрече тяхната вероизповед, каквото беше цялото им желание, искаха да изтръгнат съгласието му със знаци и с кимване на главата. Като не стана и това, мъчиха го зле дълго време и повредиха едното му око...

 

И беше по-лесно да го умъртвят, като го обезглавят, но надеждата той да се обърне ги караше много часове с много усилия и с много изтезания да правят това, което в един миг можеше да стори мечът. Най-сетне, като свещен венец на мъченическите страдания, донесоха бакърен тас, страшно нажежен, и го поставиха на мъченическата глава; това, като край на всичко, го удостои с небесни нетленни венци. Понеже, щом му наложиха нажежения тас, той стана като мъртъв - бездиханен и неподвижен; щом го видяха такъв, мъчителите го оставиха непогребан, за да дойде агата и да го намери умрял, както бе заповядал...

По залез слънце пристигна в конака на агата един търговец от Загора на име Йоан, който упражняваше лекарската професия и като лекар на конака влизаше там смело. Като намери удобен момент, застана до прозореца на затвора, за да каже нещо на мъченика, да го подкрепи във вярата и да го подготви за мъченичеството. Видя го да седи в добро състояние и (о, преславно и свръхестествено чудо!) безпрепятствено да говори. Без да знае какво е претърпял мъченикът през онзи ден, той започна да го съветва да бъде твърд във вярата и каквито и изтезания да му причинят, да ги изтърпи заради любовта Христова...

Агата, като се завърна от своето развлечение, не попита онази вечер нищо за мъченика. А на сутринта Йоан пак дойде в конака и като застана до прозореца на затвора, разговаряше с мъченика на висок глас. И мъченикът му отговаряше също така високо. Агата, като чу гласа на Лазар, го позна. Затова гневно повика палачите, на които беше заповядал да го изтезават, и им рече:

- Какво направихте вчера с оня гяурин? Нали ви заповядах или да го заставите да се потурчи, или да го умъртвите?

Те му отговориха:

- Да, оставихме го мъртъв, бездиханен.

На това той рече:

- Ами защо сега говори свободно и изглежда читав? Значи се подигравате с мен, лъжете ме, че сте го изтезавали!..

Но когато го доведоха и видя изгорения език, цялото тяло - наранено, главата - обезобразена, а окото - повредено, увери се и счете за дело на Божията сила сегашното му добро състояние,... и не го уби веднага, а започна да му говори с голяма кротост, мъчеше се да промени убеждението му с лъжливи ласкателства, като му обещаваше, че ако се потурчи, ще му даде 40 овце, което му стига, за да се ожени, и му предлагаше други различни подаръци. Но храбрият Христов поборник счете всичко това за смет и изповяда дръзновено пред всички, като каза:

- Аз се покланям на единия Бог в три Лица и Нему служа. Както съм кръстен в Негово име и съм станал християнин, така в Негово име съм готов и решен да умра, и нищо в тоя свят не може да промени моето убеждение!

Накрая агата, като се убеди, че обръщането му е невъзможно, и като се обезнадежди напълно, издаде присъда да го обесят... той бил убит на 23 април 1802 г. на 28-годишна възраст.

Господ го приел във вечните Свои обители и го рославил на небето и на земята: над мощите на св. Лазар ставали много чудеса. За него било написано житие и била съставено служба в негова чест, които според описа на проф. Иван Шишманов се намирали в частна библиотека на приснопаметния йеромонах Неофит Рилски, но които сега се намират в неизвестност. Образът му е изписан в цял ръст в параклиса на Рилския манастир Свети Архангели, гдето е означено и родното му село Дебелдял.

Предадено със съкращения от:

 

Житие на свети мъченик Лазар Български

Свети Лазар бил българин от село Дебел дял, което отстои на 14 километра от гр. Габрово. Още като момче той оставил родното си място и отишъл в Мала Азия. В селото Соми той бил нает за овчар, но като християнин предизвикал омразата на турците против себе си и някой се турски големец го хвърлил в тъмница.

...

На следващия ден, срядата подир Томина неделя, 22 април, на разсъмване агата заповяда на своите силни слуги да го мъчат най-жестоко, по какъвто начин изнамерят и както могат, така че до вечерта да го намери или потурчен, или мъртъв от многото и различни изтезания. Като заповяда това, яхна коня си и отиде на гуляй с приятели. Като получиха заповедта и от желание да угодят на своя ага, слугите поискаха да се покажат още по-жестоки и звероподобни, та се напиха, за да не изпитват никакво състрадание и съчувствие при изтезанията на мъченика, и след това се заловиха с мерзкото дело. Първо нагорещиха толкова железа, колкото бяха на брой мъчителите, и горяха безмилостно една по една всички части на тялото му дълго време, насилвайки го да изповяда тяхната вяра. А подир това силно обгаряне на цялото му тяло те заедно вдигнаха един много тежък пън, който се намираше в затвора, поставиха го върху гърдите му и много го насилваха да изповяда тяхната антихристова вяра. Но мъченикът направи обратното - свободно изповяда Господа Иисуса Христа и призова Неговата божествена помощ по молитвите на светия славен великомъченик Георги (понеже всичко това ставаше на 22 април, в навечерието на Гергьовден), а тяхната вяра и всичко, което тя учи, безстрашно поруга и похули. Тогава онези още повече пламнаха от гняв и понеже бяха обгорили цялото му тяло с нажежените железа и нямаха какво друго да му сторят, затова с голяма ярост извлякоха езика му навън и го изгориха с нажежено желязо, толкова страшно и безмилостно, че половината част, до която стигна желязото, изгоря, а другата половина от страна на гърлото така изсъхна, че той стана съвсем ням. И понеже нямаше вече език да говори и да изрече тяхната вероизповед, каквото беше цялото им желание, искаха да изтръгнат съгласието му със знаци и с кимване на главата. Като не стана и това, мъчиха го зле дълго време и повредиха едното му око...

И беше по-лесно да го умъртвят, като го обезглавят, но надеждата той да се обърне ги караше много часове с много усилия и с много изтезания да правят това, което в един миг можеше да стори мечът. Най-сетне, като свещен венец на мъченическите страдания, донесоха бакърен тас, страшно нажежен, и го поставиха на мъченическата глава; това, като край на всичко, го удостои с небесни нетленни венци. Понеже, щом му наложиха нажежения тас, той стана като мъртъв - бездиханен и неподвижен; щом го видяха такъв, мъчителите го оставиха непогребан, за да дойде агата и да го намери умрял, както бе заповядал...

По залез слънце пристигна в конака на агата един търговец от Загора на име Йоан, който упражняваше лекарската професия и като лекар на конака влизаше там смело. Като намери удобен момент, застана до прозореца на затвора, за да каже нещо на мъченика, да го подкрепи във вярата и да го подготви за мъченичеството. Видя го да седи в добро състояние и (о, преславно и свръхестествено чудо!) безпрепятствено да говори. Без да знае какво е претърпял мъченикът през онзи ден, той започна да го съветва да бъде твърд във вярата и каквито и изтезания да му причинят, да ги изтърпи заради любовта Христова...

Агата, като се завърна от своето развлечение, не попита онази вечер нищо за мъченика. А на сутринта Йоан пак дойде в конака и като застана до прозореца на затвора, разговаряше с мъченика на висок глас. И мъченикът му отговаряше също така високо. Агата, като чу гласа на Лазар, го позна. Затова гневно повика палачите, на които беше заповядал да го изтезават, и им рече:

- Какво направихте вчера с оня гяурин? Нали ви заповядах или да го заставите да се потурчи, или да го умъртвите?

Те му отговориха:

- Да, оставихме го мъртъв, бездиханен.

На това той рече:

- Ами защо сега говори свободно и изглежда читав? Значи се подигравате с мен, лъжете ме, че сте го изтезавали!..

Но когато го доведоха и видя изгорения език, цялото тяло - наранено, главата - обезобразена, а окото - повредено, увери се и счете за дело на Божията сила сегашното му добро състояние,... и не го уби веднага, а започна да му говори с голяма кротост, мъчеше се да промени убеждението му с лъжливи ласкателства, като му обещаваше, че ако се потурчи, ще му даде 40 овце, което му стига, за да се ожени, и му предлагаше други различни подаръци. Но храбрият Христов поборник счете всичко това за смет и изповяда дръзновено пред всички, като каза:

- Аз се покланям на единия Бог в три Лица и Нему служа. Както съм кръстен в Негово име и съм станал християнин, така в Негово име съм готов и решен да умра, и нищо в тоя свят не може да промени моето убеждение!

Накрая агата, като се убеди, че обръщането му е невъзможно, и като се обезнадежди напълно, издаде присъда да го обесят... той бил убит на 23 април 1802 г. на 28-годишна възраст.

Господ го приел във вечните Свои обители и го рославил на небето и на земята: над мощите на св. Лазар ставали много чудеса. За него било написано житие и била съставено служба в негова чест, които според описа на проф. Иван Шишманов се намирали в частна библиотека на приснопаметния йеромонах Неофит Рилски, но които сега се намират в неизвестност. Образът му е изписан в цял ръст в параклиса на Рилския манастир Свети Архангели, гдето е означено и родното му село Дебелдял.

Предадено със съкращения от:

 ↑