Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 21 ноември...
Голготски кръст

†8 ноември по църковния календар - ПРАВОСЛАВЕН ПРАЗНИК - Събор на св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили (Архангеловден) Прочетете повече за празника ТУК

1897 г. е създаден "Флотски Арсенал" Прочетете повече ТУК

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 16.04.2014 г. / 19:50:00 
Вяра
Велики четвъртък

imageimageСветите отци са устроили всичко премъдро, приемствено от божествените апостоли и Свещените и Божествени евангелия. Те са ни заповядали да спомняме четири събития на Велики четвъртък: Божественото умиване (на нозете), Тайната вечеря и установяването на Светите тайнства, усърдната молитва на Господа (Лук. 22:39-46) и, накрая, предателството на Иуда.

"Преломяването на Тялото и проливането на Кръвта", за което Христос говори на учениците Си, e  истинска кулминация на земния живот на Спасителя (Мат. 26:17-35, Марк14:12-31, Лук. 22:7-38, Иоан 13:1-17, 26). Защото тук Той преломил хляба и дал да пият от чашата с вино с думите: "Вземете, яжте, това е Моето тяло, пийте от нея, защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете". 

image

И с това установил великото тайнство Евхаристия (Причастие).

Първи били причастени апостолите. Без Иуда, който бил вече излязъл, за да осъществи заговора си. И когато Иисус отишъл на Елеонската планина, в Гетсиманската градина (Мат. 26:36-46, Марк 14:32-42; Лук. 22:39-46, Иоан 18:1), след кървавата Му молитва дошли много иудеи, стражари, фарисеи, а Иуда им го посочил с целувка.

 

Слово в четвъртък на Страстната седмица (за причастието)

Радвайте се, православни християни, че се удостоихте да се причастите със светите Христови Тайни. И толкова повече радвайте се, че се удостоихте с това днес, тъй като самото Тайнство е установено на днешния ден.

На днешния ден Господ е причастил светите Апостоли и им поръчал да учредят в светата Църква такова причастяване. Светите Апостоли учредили това. Ето и ние се причастяваме с пречистото тяло и пречистата кръв на Господа, за изцеряване на душата и тялото.

Радвайте се всички, които се удостоихте с тоя велик Божи дар. Но радвайте се със страх. Казвайте в себе си: Слава на Тебе, Боже! Слава на Тебе, Боже! Слава на Тебе, Боже! Но не разсейвайте вашите мисли и чувства и внимателно пазете и душите и телата си. Вие се готвихте за светото Причастие с благоговение, но не помисляйте, че всичко е свършено и няма за какво повече да се трудите. Вие се потрудихте, за да получите дара. Сега трябва да се трудите, за да го запазите и да се ползвате от него спасително.

Някои ще запитат, защо е установено да се причастяваме и през Страстната седмица? Между впрочем и затова, за да помнят причастниците страданията на Господа и всякак да се пазят да не Му причинят нови страдания, след като са Го приели в светите Тайни. Нали Господ и сега още продължава да страда. Само че тогава Той е страдал от неверните юдеи, а сега страда от християните, които след светото Причастие не се стараят да живеят по християнски.

Когато се причастяваме, ние приемаме Господа у себе си. Нашето сърце става жилище на Господа и Господ в него е спокоен. Но ако след това някой започне да мисли за зло, желае злото и върши зло, с това той причинява безпокойство на Господа. Той ще се чувствува стеснен в такова сърце и ще страда в него.

Ще ви поясня това с един пример. Представете си, че някой ви покани на гости и ви настани в такава стая, дето няма на какво да се седне, през счупените прозорци духа вятър, от тавана тече, на пода мокро, в стаята хвърчат и хапят комари. За всички ни би било истинско страдание да бъдем в такава стая. Така и Господ страда в причастниците, когато те след светото Причастие не пазят както трябва жилището на своята душа, когато в тях мислите, желанията и чувствата, делата и думите не са в ред.

Защото когато някой се разсейва и дава воля на своите мисли, това е същото, че жилището на нашата душа е със счупени прозорци, през които вятърът духа и безпокои Господа.

Когато някой мисли само за това - да яде, да пие и да се весели, това значи, че за Господа е мокро и кално в жилището на нашата душа.

Когато някой завижда другиму, осъжда го, надсмива се над него, това е същото, като че ли той самия Господа жили и уязвява.

Когато някой е непослушен, ленив и не се съобразява с установения ред, това е същото, че Господ няма на какво да седне в жилището на неговата душа.

Когато някой има зли мисли и желания, гордее се, иска да присвоява чуждото, тогава в неговата душа Господ е като в стая, дето отвсякъде тече и Той не може да си намери място.

Ето виждате как и с какво можем да безпокоим Господа и да Му причиняваме мъка и страдание и след като сме Го приели у себе си чрез светото Причастие. Да се пазим от това! Нека бъдем смирени, кротки, миролюбиви, дружелюбни, състрадателни, без да се гордеем и изобщо нека ревнуваме за всяка добродетел. Тогава Господ ще бъде спокоен и радостен в жилището на нашата душа. За това и Той ще ни награди с радост и щени даде всяка утеха.

Тялото и кръвта на Господа са велик дар. И трябва да почитаме тоя дар, като нещо велико, с любов, благоговение и всяко себепредпазване.

Ще ви разкажа един много поучителен случай: преди години един разколник пристъпил към светите Тайни заедно с православни християни. Той получил частица от светите Дарове: но не я изял, а я увил в кърпа и когато се върнал в дома си, кой знае защо, поставил частицата в кошера при пчелите. Той бил пчелар. Вижте какво са направили пчелите. Макар и неразумни твари, те в дадения случай се оказали по-умни от човека. Щом видели частицата от светите Дарове, веднага изоставили своята обикновена работа, престанали да градят пити, а много грижливо и бързо започнали да строят прилично помещение за светото Тяло на Господа: устроили малък престол, после дискос и на него сложили св. частица и всичко оградили със свод, като че ли построили храм или олтар. След това застанали в кръг в пълен ред и бръмчали тихо, като че ли възнасяли хваление на Бога и се молили. Стопанинът, като забелязал, че пчелите престанали да летят, отишъл да види какво значи това. Отворил кошера и се ужасил, като видял как пчелите отдават благоговейна почит на тялото на Господа, което той бе пренебрегнал. Той веднага поръчал да повикат свещеника, разкаял се за своя грях, причастил се, станал завинаги благоговеен почитател на светите Христови Тайни и изоставил разконичеството.

Ето и ние сега приехме пречистото тяло и пречистата кръв на Господа. Нека се уподобим на ония пчелички и да проявим достойно благоговение към приетия от нас дар. Да станем като мед и като пчели. Медът притежава благоухание - ние да придобием молитвено настроение. Медът има сладост - ние да придобием взаимна любов. Медът има приятен цвят - ние да имаме примерно поведение. Пчелите са трудолюбиви - нека и ние да възлюбим труда. Пчелите са чисти - и ние да възлюбим чистотата. Пчелите са послушни - и ние да станем такива. И както онези пчели прилично са се наредили около светата частица и тихо бръмчали, така и ние да застанем мислено около Господа и да Му се молим най-вече в днешния ден с молитва, каквато е на сърцето ни. И Господ ще приеме нашето сърдечно обръщане към Него и ще ни благослови.

Братя, аз ви казах как можем да безпокоим Господа, Когато сме приели и да Го принудим да страда и как можем да Го успокоим и насладим. Нека избягваме първото и да полагаме грижи за последното. Ако така успокоим Господа, и Той ще ни успокои и ще ни изпрати всеки дар и успех в нашите работи. Амин.

Св. Теофан Затворник

 

ВEЛИКИ ЧETВЪРTЪК, ЗA TAЙНATA ВEЧEРЯ

Вземете, яжте: това е Моето тяло, което се преломява за вас за опрощаване на грехове.

Благослови, отче!

 

На днешния ден Иисус Христос учредил тайнството свето Причастие, когато ял на тайната вечеря за последен път с апостолите, и като ги причастил, всички получили чудотворна сила, само Иуда не получил, защото в него влязъл дяволът, който го накарал да предаде Христа и да се обеси.

Оттук ясно се вижда с каква чистота трябва да се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови. Христа ни вика и казва: Вземете, яжте: това е Моето тяло, и казва: Пийте от чашата всички, защото това е Моята кръв, която се пролива за опрощаване на вашите грехове (ср. Мат. 26:26-28, Марк. 14:22-24, Лук. 22:19, 20, 1 Кор. 11:24, 25). Христос ни кани да приемем Тялото Му, но с чисто сърце, а не като Иуда с лукавство. За това този, който е лукав, грабител, хулител, ненавистник (изпитващ омраза), сребролюбец, пияница, завистлив, плътоугодник, да не приема свето Причастие, докато не се поправи и очисти, защото то му е за осъждане, както при Иуда на тайната вечеря, когато дяволът влезе в него, след като той се причасти недостойно. Защото както болният стомах се уврежда от храната, така и грешният човек се уврежда от светото Причастие.

Но ако искаме да станем достойни за свето Причастие, трябва да се откажем от завистта, злопаметността, хулите и всички злини. Защото, щом като Сам Христос се мъчи и умря за човека, то как можем ние да мразим човека и да го гоним? И щом като любовта е коренът на всички добродетели, то как можем да бъдем добри, като изпитваме завист и злопаметност? Но някой може да каже: „Той ме обижда, гони ме, вреди ми, излага живота ми на опасност и ми причинява страдания. Как да не го мразя?“. Добре, но я помисли за Иисус Христос. Не само Го хулеха и гонеха, но и Го разпнаха на кръст, а Той не се отрече от нас, но търпя до смърт. А ние как да не търпим враговете си и как да не им прощаваме, когато, ако ги гоним и мразим, на тях причиняваме тук малко зло, а за нас си приготвяме непростимо мъчение, защото Бог не мрази нищо друго така, както злопаметния и завистливия. Както Сам Бог казва: „Когато принесеш дар в църква, като стигнеш до вратата на църквата, ако си спомниш, че имаш нещо с някого, остави дара си отвън и първо иди се помири с онзи човек и едва тогава принеси дара си на Бога и ще имаш полза, тогава се причасти и ще получиш душевна полза“ (ср. Мат. 5:23, 24).

Иисус Христос дойде да помири хората с Бога, за това и ние трябва да имаме мир, любов и съгласие с хората, защото най-голямата добродетел е любовта. И както се причастяваме от едно Христово тяло, така всички трябва да сме като, едно тяло, да не сме злопаметни, а да се причастяваме с кротост и смирение и да не пречим на другите хора, а да ги приканваме с добрите си дела, та всички да получим онези вечни блага и радости, с помощта на нашия Господ Иисус Христос. Нему слава във вечните векове, амин.

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 

 ↑