Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
Януари 2021
  • П
  • В
  • С
  • Ч
  • П
  • С
  • Н
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
Днес 23 януари е 10 януари 2021 по църковния календар
Голготски кръст

Св. Григорий, епископ Нисийски.Св. Дометиан, епископ Мелитински.Св. преподобни Павел Комелски.Св. преподобни Маркиан Прочетете повече ТУК!


1878г. Български чети влизат в Кюстендил Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 13.04.2014 г. / 22:01:49 
Вяра
27.04 по еретическия, 14 април по църковния календар - Св. Мартин Изповедник, папа Римски. Св. мъченици Антоний, Иоан и Евстатий. Свв. хиляда мъченици и св. Азат. Св. мъченик Ардалион

imageСтраданието на светия наш отец Мартин изповедник, папа Римски (655 г.)

След кончината на римския папа Теодор мястото му, при еднодушен избор, заел блаженият Мартин. По това време на изток в Гърция царувал Констанс, синът на цар Константин и внук на Ираклий; в тези години гръцките царе все още владеели древния Рим и затова имали свои наместници в западната част на империята. На изток все повече и повече се разпространявала ереста на монотелитите, тоест единоволниците, които признавали у нашия Господ Иисус Христос една воля и едно желание. Тази ерес възникнала от предшестващата я ерес на Евтихий, който хулно твърди, че у Иисуса Христа има само едно естество, въпреки православното учение, което изповядва у въплътилия се наш Господ Иисус Христос две естества и две воли, две желания и две действия; всяко естество има своя воля, свое желание и свое действие в едното Лице на Христа: Господ Иисус Христос не може да бъде разделян на две лица, но се познава в две лица, без тяхното съединяване. Родоначалници на ереста били патриарсите Кир александрийски и Сергий Цариградски; при разпространението на ереста им съдействал и дядото на цар Констанс Ираклий. След смъртта на Сергий за константинополски патриарх бил избран Пир, а след него Павел - и двамата еретици монотелити. По съвет на Павел цар Констанс написал книжка, която съдържала еретическото учение на монотелитството; и наречена от него “типос”; той я разпратил навсякъде, като наредил да се спазва съгласно с нея вероучението относно Лицето на нашия Господ Иисус Христос. Мнозина от православните, които не споделяли ереста, заради съпротивата си на нечестивата заповед на царя били подложени на изгнание или побои и даже на смърт; към тях се числят и преподобният Максим Изповедник, както това подробно е изложено в житието му, и свети папа Мартин, за когото става дума сега. Веднага след като заел престола, царят му изпратил изпълнената с еретически учения книжка, като искал новопоставеният папа да се съгласи с неговата ерес и да я потвърди на събора. Но блаженият Мартин я отхвърлил, като казал:

- Дори целият свят да приеме това противно на православието учение, аз и тогава не бих го приел, и дори да се наложи да умра, пак няма да отстъпя от евангелското и апостолското учение и светоотеческото предание.

След това изпратил писмо на цариградския патриарх Павел по няколко свети мъже, в което с любов го увещавал да не създава раздор в църковното единство, да не сее еретически плевели сред пшеницата на благочестивата вяра, а обратно - да убеди царя да изостави противното на църквата учение. Но патриарх Павел не само че не послушал блажения Мартин, но след срамен побой изпратил неговите посланици на заточение при границата на империята. Тогава свети Мартин, посъветван от Хрисополитанския авва преподобни Максим, който по това време бил в Рим, свикал поместен събор от сто и пет западни епископи и предложил да се разгледа заблуждението на Кир, Сергий, Пир и Павел, заедно с книгата на царя “типос”; съборът предал ереста на анатема и издал послание до всички православни, което утвърждавало православието и изяснявало цялата пагубност на тази ерес и повелявало най-внимателно да се пазят от нея. Като научил за постъпката на свети Мартин, царят силно се разгневил: той изпратил в Рим в качеството на негов наместник един военачалник на име Олимпий, за да залови папа Мартин. Но когато Олимпий пристигнал в Рим, по принуда се отказал от мисълта открито да задържи папата, защото там заварил споменатия събор, на който били свикани множество епископи и народ, така че градът бил препълнен от духовни и светски лица; затова Олимпий подучил един воин да убие сякаш случайно свети Мартин в църква. Но когато воинът със скрит под дрехите остър меч в църквата приближил папата, с намерението да го убие, изведнъж неочаквано ослепял: защото Господ, Който не оставя “жезъла на нечестивците върху жребия на праведните”, не допуснал убиецът да вдигне мъчителска ръка над Своя верен раб. Като разбрал, че Сам Господ пази Своя служител, Олимпий оставил папата на мира и се оттеглил в Сицилия, където и умрял в битка срещу сарацините. А царят, по внушенията на патриарх Павел, изпратил в Рим друг наместник, също военачалник, на име Теодор, с прозвище Калиопа. Той имал нареждане да залови свети Мартин, като предварително лъжливо обвини папата, че иска да започне война срещу царя и затова поддържа връзки със сарацините, подтиквайки ги към въстание, и че той неправилно спазва предадената от отците вяра и хули Пречистата Богородица. Като пристигнал в Рим, наместникът открито пред всички обвинил папата в посочените престъпления. Свети Мартин, невинен за всичко това, отговорил на клеветата, насочена срещу него:

- Никога - казал той - не съм имал връзки със сарацините, освен в онези случаи, когато съм изпращал милостиня на бедните и нищи братя по вяра, които живеят сред тях; който не почита Пречистата Богородица, не я признава за Божия Майка и не се покланя, да бъде проклет и в този век, и в бъдещия. А светата вяра - завършил оправданието си - не ние, а мислещите различно от нас спазват неправилно.

Царският наместник, без да чува оправданията на папата, продължил, както и преди, да твърди, че изказаните обвинения са правилни, и дори прибавил още едно - че свети Мартин незаконно заемал папския престол. Една нощ тайно, с помощта на войниците, той хванал папата, отвлякъл го на пристанището, и оттам с лодка го откарал на остров Наксий, който се намирал сред далечните острови, известни под името Цикладски. На този остров свети Мартин прекарал цяла година, измъчван от глад и лишения от най-необходимото за живот. Ако някой от благочестивите жители на острова, съжалявайки папата изгнаник, донасял нещо за облекчение на неговите нужди, стражата не допускала никого при затворника и насила взимала за себе си даровете; същевременно им говорела с укор:

- Ако някой от вас го обича и го съжалява, той е враг на отечеството, защото изгнаникът е еретик, противник на Бога и всява смут в гръко-римската държава.

И още много други оскърбления нанасяла стражата на свети Мартин, като го биела и издевателствала над него. А той, макар и отслабнал телесно от ежедневните оскърбления, лишения, и болестите, които го сполетели, не губел душевната си твърдост и всичко понасял с благодарност, заради Бога. Като минала една година откакто бил преселен на острова, откарали свети Мартин във Византия.

Корабът достигнал Византия през есента и рано сутринта спрял в пристанището на Евтимий, близо до Архандия. Пратеници на царя и патриарха веднага започнали да безпокоят светеца, който бил вече твърде болен; лишени от всякакво състрадание, целия ден, от сутринта до вечерта, безчестили светия Божий архиерей, всячески злословели и му се подигравали. Вечерта пристигнал с множество воини патриаршеският нотарий Саголива; те свалили свети Мартин от кораба, като го сложили на носилка (поради болестта си той вече не можел да ходи), и го отнесли в един двор, наречен прандиария; тук затворили свети Мартин в тясна и тъмна стая и внимателно го пазели, да не би някой от жителите на града да разбере мястото на неговото пребиваване. В този затвор светецът прекарал деветдесет и три дена, без да говори с никого. След това отнесли светия в дома на сакелария, където били събрани сенаторите; когато го внесли тук, един от най-старите сенатори с крясък му заповядал да стане от носилката, с която бил донесен на събранието; един от слугите, които го носели, казал, че папата не може да стане, защото е много болен; но сенаторът, без да обръща внимание на болестта на свети Мартин, отново с гняв му заповядал да стане, като наредил поради слабостта му да го придържат. Тогава светият се надигнал и застанал на средата, поддържан от двете страни; станали и нарочно извиканите, предварително подучени лъжесвидетели, които отправили към свети Мартин споменатите несправедливи обвинения, като прибавили към тях и други; за доказателство на истинността на думите си те се заклевали пред Светото Евангелие. А когато свети Мартин, който не умеел да говори гръцки, започнал да отговаря чрез преводача, събранието не само че не го слушало, но и открито му забранило да говори; а преводача оскърбявали с груби думи. Като видял това, свети Мартин казал:

- На Господа е известно колко голямо благодеяние ще ми окажете, ако по-скоро ме предадете на смърт по какъвто и да било начин.

След това го извели на площада и го сложили да седне, тъй като не можел да стои прав, на специално изградена за такива случаи сцена, където обикновено се събирал много народ. Царят тайно го наблюдавал от една стая на двореца си и изпратил при него сакелария; като се приближил към свети Мартин, той заплашително му казал:

- Ето, ти остави Бога и Бог те остави.

Като казал това и се обърнал към народа, заповядал да прокълнат свети Мартин, а обкръжаващата тълпа започнала високо да вика:

- Анатема на папа Мартин!

Онези от присъстващите, които отлично знаели, че папата е невинен, си тръгвали от зрелището с опечалени лица и пълни със сълзи очи. След това сакеларият казал на началника на преторията:

- Вземи го и го насечи на парчета, защото не е достоен да живее.

Спекулаторите веднага хванали светеца, свалили горните му дрехи, а долните раздрали наполовина; надянали тежки железни вериги на шията и по цялото тяло на светия и го повлекли през целия град към преторията, като отпред носели изваден меч, с който възнамерявали да го убият. Някои от народа се подигравали със светеца и като издевателствали над него, казвали, клатейки глави:

- Къде е неговият Бог? Къде е спазваното от него вероучение?

Други не можели да сдържат плача и риданието си, при вида на безчестието и мъките, причинявани на Божия светител. А преподобният изпитвал двойно страдание: той страдал телом от болестта, тежките вериги и ударите на мъчителите, които го влачели, в същото време страдал и душевно, от разголването и срамните насмешки, като понасял срама и сърдечната болка. Като пристигнали в преторията, спекулаторите повлекли свързания светител нагоре по стълбите към тъмницата: на последното стъпало свети Мартин се спънал, паднал и така се ударил, че тялото му се покрило с кървави отоци; затворили го заедно със злодеите и разбойниците. След известно време го преместили в друга тъмница - Диомидовата, - където от болестта и силния студ (било през януари) едва не умрял. Жената на един от тъмничарите се съжалила над светия: тайно дошла при светия затворник и го отвела в дома си; превързала раните му, сложила го да легне в нейното легло и го покрила с топли завивки; свети Мартин лежал до вечерта и като мъртвец не издавал нито звук. Късно вечерта началникът на царските евнуси Григорий изпратил управителя на дома си с малко храна и му заповядал да я предаде на свети Мартин с думите:

- Не изнемогвай в скръбта; ние се надяваме, че Бог няма да допусне ти да умреш.

Като чул това, преподобни Мартин въздъхнал от цяло сърце: пожеланието не съответствало на неговото очакване, защото той, като изпитвал страдания заради светото православие, искал по-скоро да умре; веднага били свалени оковите от преподобния.

На сутринта царят отишъл да навести смъртно болния патриарх Павел и му разказал всичко, което се случило с папа Мартин. Павел се обърнал към стената и казал с тежка въздишка:

- Горко ми! Още едно дело към моето осъждане.

Царят попитал:

- Какво означава това?

- Нима, господарю, е малко злодейство - отвърнал Павел - това, да се принуждава папата да търпи такива страдания?

И той молел царя, като го заклинал, да прекрати по-нататъшното издевателство върху папата. След осем дена, вече след смъртта на Павел, царят изпратил при свети Мартин в Диомидовата тъмница нотария Демостен, съпроводен от още няколко, специално подбрани мъже. Те влезли в тъмницата и казали:

- Нашият цар ти казва: ето, след такава слава се намираш в това безчестие, но никой не е виновен, освен самият ти.

Свети Мартин нищо не им отвърнал; вдигнал очи към небето и казал: “Благодарение и слава за всичко на единствения безсмъртен Цар!”.

Пратениците започнали да питат преподобния за предшественика на Павел, патриарх Пир - дали по своя воля е дошъл в Рим и тук се е отрекъл от монотелитската ерес и как го е приел в общение с църквата папа Теодор, след когото е заел престола свети Мартин. Светият им разказал подробно за патриарх Пир, как, като дошъл по своя воля в Рим, дал писмен отказ от своята ерес - към която впрочем отново се върнал - и как бил приет от папа Теодор с подобаваща за епископския му сан чест, получавайки средства за препитание. Свети Мартин завършил речта си със следното обръщение към посланиците на царя:

- Аз съм във ваши ръце - правете с мен каквото искате и каквото допусне Бог, но бъдете сигурни, че дори да ме направите на парчета, аз пак няма да вляза в общение с константинополската църква, докато тя не изостави еретическата си заблуда; изпитайте на дело истинността на думите ми и ще видите колко голяма е благодатта на Господа у Неговите раби.

Пратениците изслушали отговора на свети Мартин и се върнали при царя, почудени от душевната сила и величието на светеца, който не се страхувал от мъченията и от самата смърт. Като изминали осемдесет и пет дена, в тъмницата дошъл нотарият Саголива и му казал:

- Заповядано ми е да те отведа оттука у дома си, откъдето ще бъдеш изпратен на едно място.

Свети Мартин запитал:

- Къде ще ме изпратят, в кое по-точно място?

Но Саголива не отговорил на този въпрос. Тогава свети Мартин казал:

- Оставете ме в тъмницата дотогава, докато стане нужно да замина.

Нотарият си отишъл. По залез слънце папата казал на затворниците, които били с него:

- Елате, братя, да си дадем последна целувка: сега ще дойде пратеник да ме отведе оттука.

Всички с плач се прощавали с него, но свети Мартин, чието лице изразявало радост, им говорел:

- Не плачете, а се радвайте - вижте, аз се радвам, че отивам на мъки за православието.

После отново дошъл споменатият нотарий, който и отвел светия от тъмницата; всички, които присъствали, безутешно ридаели, като жалели за раздялата с преподобния. Свети Мартин бил качен на кораб и отправен на заточение в Херсон; тук го измъчвали с глад, лишавали го от всичко необходимо, и така след две години си заминал при Господа. Святото му тяло било погребано вън от град Херсон в храма на Пресвета Богородица, наричана Влахернска. Скоро неговият гроб започнал да привлича множество народ: най-разнообразни и многобройни изцеления получавали болните по молитвите на светеца и благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото с Отца и Светия Дух слава навеки. Амин.

 

Тропарь святого Мартина Исповедника, папы Римского

глас 4

Истинных повелений устне распространил еси, / зловерие низложил еси, Богомудре Мартине, / святителю всечестне, / поминай нас, угодниче Христов, / еже к Нему ходатайствы твоими, / да в мире устроиши живот наш.

 

imageСтраданието на светите мъченици Антоний, Иоан и Евстатий (1347 г.)

Тези свети мъченици били от литовския град Вилно и според тогавашния нечестив обичай се покланяли на огъня, както и другите жители на тази страна. Антоний и Иоан, родни братя, с цялото си сърце възлюбили християнската вяра и когато веднъж в Литва пристигнал един презвитер на име Нестор, приели от него божественото кръщение. По-старият от тях на години бил назован Иоан, а по-младият Антоний. След кръщението и двамата братя водели живот, какъвто подобава на истински християни.

Антоний и Иоан били на служба при литовския княз Олгерд и се стараели да скрият от него своята принадлежност към християнството, но не могли да постигнат това, защото твърде се отличавали от езичниците със своите християнски обичаи и постъпки. Те не искали както другите нито да стрижат косите и брадите си, както правели езичниците, нито ядели блажна храна в постните дни. Не изпълнявали и другите нечестиви обичаи, противни на християнството. И когато веднъж князът ги запитал - защо не следват древните литовски обичаи, светиите безстрашно изповядали, че са християни.

Князът започнал да ги принуждава да се откажат от християнската вяра и да вкусят от поднесените на трапезата месни блюда. Но те, твърдо пазейки християнската вяра, не пожелали да вкусят месо, тъй като бил постен ден. Тогава князът заповядал да ги хвърлят в тъмницата, където светиите се отправили с радост, сякаш отивали не в тъмница, а на царски трон, като хвалели и благодарели на Бога за това, че ги е удостоил да пострадат за Неговото свято име.

След като прекарали цяла година в тъмницата, Иоан, изтерзан от тъмничния затвор и уплашен от мъченията, изпратил до княза молба да го освободи от затвора, като обещал да изпълнява всички негови заповеди. Князът се зарадвал, заповядал да пуснат двамата братя и ги поставил сред първенците в своя двор.

Иоан външно приличал на нечестивците, като изпълнявал всичките им обичаи и постъпвал според волята на техния княз; но в сърцето си пазел християнската вяра и тайно се молел на Христа Бога, Когото не смеел да изповядва открито, понеже се боял от мъченията. Антоний ни най-малко не променил своите хритиянски обичаи, а открито постъпвал така, както подобава на истински християнин. Той укорявал брат си за малодушието и страха му и всякак го увещавал да се покае и без да се бои от мъченията, отново открито да изповяда Христа. А езичниците, като виждали, че по-големият брат Иоан във всичко се покорява на княза, не обръщали внимание на по-малкия.

Веднъж, когато както обикновено тези двама братя, Иоан и Антоний, били при княза, Иоан взел от преддложените му месни блюда, макар че денят бил постен, но блаженият Антоний не пожелал да вкуси тази храна, като открито изповядал, че е християнин. Тогава Антоний, по заповед на княза, отново бил хвърлен в тъмницата; А Иоан всички го презирали - християните не го обичали като вероотстъпник, а езичниците го укорявали като непостоянен човек, който не е опазил нито старата езическа вяра, нито новата християнска, в която преминал, като оставил езичеството.

Като осъзнал големия си грях, Иоан започнал със сълзи да се кае за своето падение, отишъл при споменатия презвитер Нестор и го замолил да ходатайства пред брат му да прости неговия грях и да го приеме в общение със себе си. Като изслушал от презвитера молбата на брат си, Антоний дал такъв отговор:

- Аз бих могъл да общувам с него само ако открито изповяда Христа и християнската вяра. Когато направи това, всичко у нас ще бъде общо.

Иоан се разкаял и с любов приел думите на брат си. Сега той започнал да търси удобно време, за да може открито да изповяда своята християнска вяра.

Случило се веднъж така, че князът се миел в банята, а Иоан му прислужвал. Като разбрал, че е настъпило удобното време, Иоан смело и безстрашно изповядал пред княза, че е християнин. Но князът тогава не показал гнева си и нищо не му направил, защото освен тях в банята нямало никого.

Тогава Иоан, като минало известно време, в присъствието на многобройни княжески велможи, гръмогласно обявил, че е християнин. Веднага, по заповед на княза, го хванали и започнали безпощадно да го бият с най-различни средства, и то всички, които били там; и този побой траял доста дълго време; след това затворили Иоан в тъмницата.

Като научил за станалото, блаженият Антоний се изпълнил с голяма радост. Двамата братя отново били в тъмницата заедно, и прославяли Бога; там те се удостоили да се приобщят с Пресветите и Животворящи Христови Тайни от споменатия иерей.

След като минали няколко години, светият мъченик Антоний бил осъден на позорна смърт като престъпник: осъдили го да бъде обесен на дърво. Когато обявили смъртната присъда в навечерието на изпълнението, той останал без сън през цялата нощ пред смъртта си, като прославял Бога в молитва, и подкрепял брат си да понесе безстрашно страданията за Христа. Антоний го увещавал да не отстъпи пак от вярата и пророчески му предсказал скорошна смърт.

- След моята кончина - казал той - и ти, братко, не след дълго със същата смърт ще заминеш при Христа.

Когато дошло утрото, двамата братя се причастили с Божествените Животворящи Тяло и Кръв Христови; а около пладне светият Христов мъченик Антоний бил изведен от тъмницата и по заповед на княза го обесили на дърво, през месец януари, в четиринадесетия ден. Така непобедимият Христов воин предал своята непорочна душа в ръцете на Христа, своя Бог, Когото бил възлюбил от цялото си сърце.

А светият мъченик Иоан бил оставен в тъмницата, защото нечестивите се надявали отново да го съблазнят и да го отвърнат от изповядването на християнската вяра. Но когато видели, че той твърдо пази светата вяра и в тъмницата безстрашно изповядва Христа, осъдили и него на същата смърт. След известно време езичниците го умъртвили (чрез удушаване) и окачили тялото му на същото дърво, на което бил обесен брат му. Това станало през месец април, на двадесет и четвъртия ден. Така този страдалец, като завършил мъченическия си подвиг, отишъл при Подвигоположника Христа, заради Когото приел мъченически край. Светите тела на Антоний и Иоан били погребани с чест от вярващите и положени на едно и също място.

Известно време след кончината на светите мъченици Антоний и Иоан пострадал и блаженият Евстатий. Той, макар да бил на възраст млад, по мъжество и доблест превъзхождал мнозина. Прекрасен на лице, бил още по-прекрасен по душа и разум. Като познал Истинския Бог, Евстатий отхвърлил езическото безбожие и възлюбил Христа, отишъл при презвитер Нестор. Научен от него на светата вяра, Евстатий приел божественото кръщение.

Като станал християнин, Евстатий водел богоугоден живот, както подобава на истински християнин. Цялото си време прекарвал в пост, молитви и добротворство.

Евстатий също бил на служба при княз Олгерд. Веднъж Олгерд разглеждал и решавал делата на княжеството, а Евстатий, както се полагало според неговата длъжност, стоял прав до него. Князът погледнал към Евстатий и видял, че има дълги коси на главата си. (Трябва да отбележим, че езичниците, които въздавали божествено поклонение на огъня, имали обичай да стрижат косите и брадите си по особен начин; а блаженият Евстатий, понеже се отрекъл от тяхната нечестива и безумна вяра и приел кръщение, носел дълги коси.) Князът го запитал - не е ли християнин? Когато Евстатий в отговор на това открито изповядал, че е християнин, князът силно се разгневил и като искал да отвърне Евстатий от Христовата вяра, започнал да го принуждава да яде месо. Светецът не само че не изял това, което му предложили, но дори не пожелал да погледне към месото, защото било през поста пред Рождество Христово и освен това петък.

Тогава князът още повече се разярил и заповядал безмилостно да бият светия юноша с железни палки. Светецът понасял тези мъчения толкова мъжествено, че не само не викал, но дори не издавал и стон, а от очите му не се търколила нито една сълза. Само благодарел на Бога, че го е удостоил да пострада за Неговото свято име.

Това мъжествено и търпеливо понасяне на страданията довело княза до още по-силен гняв, и той заповядал да вливат в устата на мъченика ледена вода (а по това време била сурова зима), така че тялото му посиняло от студ. Въпреки всичко светецът не се подчинил на княжеската заповед и не вкусил месо. После князът заповядал да го подложат на още по-тежки мъчения: счупили и раздробили костите на краката му - на стъпалата и пищялите, отдрали косите от главата му заедно с кожата и му отрязали носа и ушите.

Така мъчили светеца три дена; но той като че ли не усещал никаква болка, не стенел и лицето му не показвало ни най-малко страдание; през цялото време с любов разговарял с християните, които плачели при вида на неговите страдания, и им говорел:

- Не плачете, братя, за мене, като виждате, че моето земно тяло се разтрошава сред мъките, защото аз се надявам да получа от Христа Господа, нашия Бог, неръкотворно тяло, което вечно ще пребивава на небесата.

Князът видял, че с мъчения не ще постигне нищо и осъдил мъченика на смърт, като заповядал да го обесят на дървото, на което през същата година били обесени двамата мъченици - Антоний и Иоан. Слугите хванали Евстатий, който вече изнемогвал, и го повели на смърт. Светият мъченик, въпреки че бедрата, стъпалата и колената му били раздробени, укрепван от Божията помощ, вървял като съвсем здрав, бодро и бързо, като не само не изоставал от тези, които го водели на смърт, но дори ги изпреварвал.

Когато стигнали до дървото, слугите увили шията на светеца с връв и го обесили. Така и този страдалец за Христа предал светата си душа в Божиите ръце, на тринадесетия ден от месец декември. Неговото свято тяло било оставено да виси на дървото близо до земята, за да могат зверовете и хищните птици да го изядат, но нито звяр и нито птица не се приближили до тялото, защото Бог го пазел. След три дена то било взето цяло от вярващите и с чест предадено на погребение, недалеч от мястото, където били погребани пострадалите по-рано мъченици.

Достойно за отбелязване е и това, че след кончината на светиите никой от престъпниците, осъдени на смърт, не бил обесен на това дърво, нито пък погребан близо до него (тъй като Бог винаги прославя Своите мъченици). Макар че мястото било предназначено за умъртвяване на всички, осъдени на смърт, след страданията и смъртта на светиите, на това място не бил умъртвен нито един престъпник.

След като минали няколко години, когато в този град се увеличил броят на християните и светата вяра от ден на ден растяла и се утвърждавала, вярващите се събрали заедно, отишли при княза и го помолили да предаде на тяхно разпореждане мястото, където приели блажената си кончина тримата мъченици. Князът, по Божия наредба, се съгласил с молбата на християните и им предал исканото място. Християните отсекли онова дърво и построили на мястото му църква на името на Пресвета Троица, за чест и слава на Отца и Сина и Светия Дух, като поставили светия престол на същото място, на което по-рано било дървото. В тази църква внесли мощите на светите Христови мъченици - Антоний, Иоан и Евстатий, за прослава на Бога, славен в Света Троица, на Когото подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и во веки. Амин.

 

Тропарь мученикам Антонию, Иоанну и Евстафию Виленским, Литовским

глас 4

И́же земны́х че́сти и сла́вы отве́ргшеся,/ до́блии и честни́и страда́льцы,/ ве́ры ра́ди кре́пко и му́жественно му́ки претерпе́сте,/ на смерть себе́ вда́вше за Живо́т всех – Влады́ку. / Те́мже и Христо́с пресла́вно столпо́м о́блачным/ с Небесе́ вас озари́/ и по́честьми и венцы́ от Престо́ла сла́вы венча́. / Со А́нгелы Тому́ предстоя́ще,// моли́те спасти́ся душа́м на́шим.

 

Ин тропарь мученикам Антонию, Иоанну и Евстафию Виленским, Литовским

глас 4

От ко́рене непло́дна, преблаже́ннии,/ возрасти́вше Правосла́вныя ве́ры ве́тви,/ первому́чеником тезоимени́тии яви́стеся:/ зла́го бо и нечести́ваго кня́зя я́рости не убоя́стеся,/ повелева́юща Христа́ отрещи́ся. / Сего́ ра́ди му́ченическия венцы́ прие́мше/ и со А́нгелы Престо́лу Влады́чню предстоя́ще,/ о нас моли́теся, преблаже́ннии,// правосла́вно чту́щих святу́ю па́мять ва́шу.

 

Кондак мученикам Антонию, Иоанну и Евстафию Виленским, Литовским

глас 3

Оте́ческую пре́лесть оста́вльше, святи́и,/ приведо́стеся Христо́ви,/ всем души́ усе́рдием ста́сте мужему́дренно до сме́рти. / Те́мже и взя́сте побе́ды по́честь вои́стинну,// о всех Влады́ку на́шего непреста́нно моля́ще.

 

Молитва мученикам Антонию, Иоанну и Евстафию Виленским, Литовским

Святи́и му́ченицы Анто́ние, Иоа́нне и Евста́фие! При́зрите с Небе́снаго черто́га на тре́бующих ва́шей по́мощи и не отве́ргните проше́ний на́ших, но, я́ко при́снии благоде́тели и хода́таи на́ши, моли́те Христа́ Бо́га, да, Человеколюби́в и Многоми́лостив Сый, сохрани́т нас от вся́каго лю́таго обстоя́ния: от тру́са, пото́па, огня́, меча́, наше́ствия иноплеме́нников и междоусо́бныя бра́ни. Да не осу́дит нас гре́шных по беззако́нием на́шим, и да не во зло обрати́м блага́я, да́руемая нам от Всеще́драго Бо́га, но во сла́ву Свята́го и́мене Его́ и в прославле́ние кре́пкаго ва́шего заступле́ния. Да моли́твами ва́шими даст нам Госпо́дь мир по́мыслов, от па́губных страсте́й воздержа́ние и от вся́кия скве́рны удале́ние; и да укрепи́т во всем ми́ре Свою́ Еди́ную Святу́ю Собо́рную и Апо́стольскую Це́рковь, ю́же стяжа́л есть Честно́ю Свое́ю Кро́вию. Моли́теся приле́жно, святи́и му́ченицы, да утверди́т Христо́с Бог во святе́й Свое́й Правосла́вней Це́ркви живы́й дух пра́выя ве́ры и благоче́стия; да вси чле́ны ея́, чи́стии от суему́дрия и суеве́рия, ду́хом и и́стиною покланя́ются Ему́, и усе́рдно пеку́тся о соблюде́нии Его́ за́поведей, да мы вси в ми́ре и благоче́стии поживе́м в настоя́щем ве́це, и дости́гнем блаже́нныя ве́чныя жи́зни на Небеси́, благода́тию Го́спода на́шего Иису́са Христа́, Ему́же подоба́ет вся́кая сла́ва, честь и держа́ва, со Отце́м и Святы́м Ду́хом, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

Страданието на Хиляда свети мъченици и на Азат (341 г.)

Настъпил спасителният ден на светия и Велик Петък, когато християните празнуват и прославят и благодарят на Христа, претърпял заради нас изкупителните страдания. В този ден заловили и предали на смърт епископ Симеон, а заедно с него били погубени много християни. След това, като се започнало от деня на Великия Петък, в продължение на десет дена събирали и предавали на смърт всички християни. Тогава били заловени и тези свети мъченици, на брой 1000 човека, а заедно с тях и евнухът Азат, който заемал високо положение при царския двор и се ползвал с особеното уважение и любовта на цар Сапор. На разпита те всички смело изповядали своята вяра в Христа и затова били незабавно осъдени. Сапор твърде много се огорчил от смъртта на Азат. След неговата кончина издал едикт, който забранявал да се осъждат на смърт християните и този едикт известно време бил в сила.

 

Страданието на свети мъченик Ардалион (IV в.)

Свети Ардалион пострадал през царуването на император Максимиан. Той бил актьор мим и при народните зрелища, а и по други места представял страдания и различни действия на хората. Случило се веднъж да представя мъчения на християни така, както ставали в действителност. Окачили го и започнали да стържат тялото му, сякаш за това, че не иска да принесе жертва на идолите. Когато сред присъстващите на зрелището започнали да се разнасят викове на одобрение и се чули похвали на неговото изкуство, той казал на зрителите да замълчат и да не бързат да изразяват одобрение; а когато всички млъкнали, обявил, че наистина е християнин. Управителят на града, който бил на представлението, дълго хвалил изкуството му, като искал по този начин да го накара да промени решението си. Но светецът отказал да направи това, решен да остане в истинската вяра. Тогава управителят заповядал да нагорещят железен тиган и да положат на него свети Ардалион. Така светият мъченик предал в ръцете на Бога душата си.

image

 

 

Минея. Апрель

И́же во святы́х отца́ на́шего и испове́дника Марти́на, Па́пы Ри́мскаго

НА ВЕЧЕ́РНИ:

Стихи́ры, глас 8.

Подо́бен: Что́ вас нарече́м:

Что тя ны́не, Марти́не, провеща́ем?/ Правосла́вных уче́ний наста́вника всесла́вна,/ верхо́вника свяще́нных повеле́ний Боже́ственных нело́жна,/ лжи и́стиннейшаго обличи́теля,/ словесе́ до́блественнейша споспе́шника,/ священноде́йственна свяще́ннейша,/ чудоде́лателя честне́йшаго. / Моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

Что тя ны́не, Марти́не, нарече́м?/ Реку́, духо́вных вод испо́лнену,/ при́сно напая́ющу ду́ши ко благопло́дию разу́мному,/ све́щник, благоче́стия свет сия́ющ,/ го́ру, точа́щу Боже́ственное ра́дование,/ Боже́ственных Слове́с изъяви́теля,/ вся́кия е́реси обличи́теля. / Моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

Что тя ны́не, Марти́не, прорече́м?/ Ски́нии и́стинныя священноде́теля всехва́льна,/ хода́тая к Бо́гу и тва́ри боголе́пна,/ ча́шу, пи́во Боже́ственное точа́щу,/ свети́льника, я́ко жи́зни сло́во иму́ща,/ от за́пада у́бо исходя́ща,/ на восто́це же явля́ющася. / Моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

Сла́ва, и ны́не, Богоро́дичен:

Кому́ уподо́билася еси́, окая́нная душе́,/ к покая́нию ника́коже возни́чущи/ и огня́ не ужаса́ющися, злых ожида́ющаго?/ Воста́ни, и Еди́ну к заступле́нию ско́рую призови́, и возопи́й:/ Де́во Ма́ти, моли́ Твоего́ Сы́на и Бо́га на́шего/ изба́вити мя от се́ти льсти́ваго.

Крестобогоро́дичен:

А́гница А́гнца я́ко ви́де,/ на Дре́ве просте́рта во́лею Кре́стнем,/ вопия́ше, ма́терски боле́знующи с пла́чем:/ Сы́не Мой, что́ стра́нное сие́ виде́ние?/ Всем жизнь дая́й я́ко Госпо́дь,/ ка́ко умерщвля́ешися, Долготерпели́ве,/ земны́м подая́ воскресе́ние?/ Сла́влю Твое́ мно́гое, Бо́же Мой, снизхожде́ние.

Тропа́рь, глас 4:

И́стинных повеле́ний устне́ распространи́л еси́,/ уче́нии Боже́ственными вся просвети́л еси́,/ злове́рие низложи́л еси́, Богому́дре Марти́не,/ святи́телю всече́стне,/ помина́й нас, уго́дниче Христо́в,/ е́же к Нему́ хода́тайствы твои́ми,/ да в ми́ре устро́иши живо́т наш.

Кано́н, творе́ние Ио́сифово. Глас 8.

Песнь 1

Ирмо́с: Посе́ченный несеко́маго пресече́,/ и ви́де со́лнце зе́млю, ю́же не ви́де. / Лю́таго врага́ вода́ потопи́,/ и непроходи́мое про́йде Изра́иль,/ песнь же воспева́шеся:/ Го́сподеви пои́м, сла́вно бо просла́вися.

Боле́зни мно́ги, Марти́не, претерпе́л еси́ за Христа́ Бо́га/ и ны́не изше́л еси́ к неболе́зненней жи́зни, до́бре подвиза́вся. / Тем моея́ души́ лю́тыя боле́зни облегчи́,/ я́ко да воспою́ тя, моли́твами твои́ми просвеща́емь.

Существа́ два, и две во́ли, и де́йства сугу́ба нося́ща, блаже́нне,/ Еди́наго от Честны́я Тро́ицы научи́л еси́, Христа́, Пресу́щнаго Бо́га,/ и и́же не та́ко честву́ющия,/ вся отве́ргл еси́, Марти́не свяще́ннейше.

Неду́говавшия безслове́сно безу́мне, в Еди́ном Христе́, еди́ну му́дрствующе во́лю,/ ра́зумом и́стинным и ве́рою украша́емь, обличи́л еси́, Марти́не, я́вственно/ и, ра́дуяся, взыва́л еси́:/ пои́м Го́сподеви, сла́вно бо просла́вися.

Кра́сными пе́сньми, све́тло лику́ющи,/ днесь Христо́ва Це́рковь тя почита́ет, Богоблаже́нне,/ Христо́в служи́телю, Марти́не пресве́тле,/ пою́щая тя просвети́.

Богоро́дичен: И́же по естеству́ Боже́ственному Неви́димый,/ ви́ден бысть из Тебе́ Младе́нец, Челове́к быв,/ сугу́ба я́ко вои́стинну хоте́ния и де́йства нося́ во Еди́ной Ипоста́си,/ Его́же моли́, Пренепоро́чная, вся ны спасти́, любо́вию пою́щия Тя.

Песнь 3

Ирмо́с: Страх Твой, Го́споди,/ всади́ в сердца́ раб Твои́х/ и бу́ди нам утвержде́ние,/ Тя во и́стине призыва́ющим.

Сый испо́лнен, всеблаже́нне, Боже́ственныя ре́вности,/ собра́л еси́ Свяще́нен, Марти́не, Собо́р/ и церко́вное утверди́л еси́ уче́ние.

Посреди́ Собо́ра отве́ргл еси́ Пи́рра, Се́ргия и Фео́дора, Ки́ра же/ и подо́бныя тем буесло́вящим злосла́вныя, о́тче.

Из Ри́ма ну́ждею изгна́н,/ обше́л еси́, я́ко со́лнце, лучи́ испуща́я, преподо́бне,/ правосла́вныя просвеща́я вся.

Прему́дростию освяще́н свы́ше, я́ко со́лнце,/ Ри́мскому оте́честву ве́лий засту́пник проявле́н,/ Марти́не преподо́бне, блаже́нне.

Богоро́дичен: Отцу́ Равноче́стна и Сопресто́льна па́че сло́ва родила́ еси́,/ де́йства два нося́ща и две во́ли, Всесвята́я Отрокови́це.

Седа́лен, глас 4.

Подо́бен: Вознесы́йся:

Испове́дании свяще́нными укра́шься,/ му́ченически же жизнь соверши́в,/ к Небесе́м восте́кл еси́, Марти́не му́дре,/ венце́м неувяда́емым от Бо́га венча́лся еси́. / Те́мже святу́ю твою́ пра́зднуем па́мять, вопию́ще:/ помяни́ нас, священноблаже́нне, Христу́ предстоя́.

Сла́ва, и ны́не,

Богоро́дичен:

По Бо́зе во Твой, Богоро́дице, прибега́ю, смире́нный, покро́в Боже́ственный/ и, припа́дая, молю́ся:/ поми́луй, Пречи́стая, я́ко превзыдо́ша главу́ мою́ греси́,/ и бою́ся, Влады́чице, му́ки, и трепе́щу,/ моле́ние сотвори́, Чи́стая, к Сы́ну Твоему́ от сих изба́вити мя.

Крестобогоро́дичен:

И́же от Безнача́льнаго Отца́ рожде́ннаго напосле́док Тя пло́тию ро́ждшая,/ на Кресте́ ви́сяща, зря́щи, Христе́, – у́вы Мне, любе́знейший Иису́се, – вопия́ше, –/ ка́ко сла́вимый я́ко Бог от А́нгел,/ от беззако́нных ны́не челове́к, Сы́не, хотя́, распина́ешися?/ Пою́ Тя, Долготерпели́ве.

Песнь 4

Ирмо́с: Всел еси́ на ко́ни, апо́столы Твоя́, Го́споди,/ и прия́л еси́ рука́ма Твои́ма узды́ их,/ и спасе́ние бысть ежде́ние Твое́/ ве́рно пою́щим:/ сла́ва си́ле Твое́й, Го́споди.

Непра́ведно от престо́ла твоего́, му́дре, изгоня́емь,/ от челове́к непра́ведных пра́ведный пострада́ти благоволи́л еси́,/ я́ко да пра́ведное уче́ние церко́вное, о́тче, спасе́ши невреди́мо.

Стоя́ среди́ пребеззако́ннующих я́ко зако́нен страда́лец, святи́телю Богоприя́тне,/ и от них оскорбля́емь, и наруга́емь, и влачи́м всу́е,/ пребы́л еси́ умо́м непревра́щен.

Младе́нцев вмени́л еси́, о́тче, стреля́ния, Марти́не, всу́е оскорбля́ющих тя/ и, терпели́вно пострада́в, гони́м, и вя́жемь всу́е,/ ив темни́цах заключа́емь.

Трисве́тлыми заря́ми пресве́тло укра́шен, па́че со́лнца, блаже́нне,/ за́паду сия́еши и неве́рствия тьму отгоня́еши, прему́дре. / Те́мже просвети́ ны, тя блажа́щия.

Богоро́дичен: Во двою́ существу́ богому́жно познава́емаго,/ от Тро́ицы Еди́наго родила́ еси́,/ я́ко Бо́га и Челове́ка, во́ли нося́ща прили́чно обе́ма естество́ма,/ Де́во Пренепоро́чная.

Песнь 5

Ирмо́с: От но́щи неве́дения/ по душелови́тельному пути́ при́сно блудя́щаго,/ све́том ра́зума Твоего́, Го́споди, преднаставля́я мя,/ на стезю́ за́поведей Твои́х напра́ви.

Свяще́ннейшим твои́м сло́вом, о́тче, всесвяще́нное уче́ние я́ве утверди́л еси́/ и ерети́ческия полки́ низве́ргл еси́,/ претерпева́я изгна́ния, и темни́цы, и ско́рби мно́ги.

Дрема́ния твои́м ве́ждом, преподо́бне, не дал еси́,/ до́ндеже вселе́ние Бо́гу был еси́,/ и всю разве́ял еси́ е́реси пре́лесть, му́ченически подвиза́вся.

Вражде́бно тя, я́коже зве́рие, влеко́ша вери́гами, му́дре,/ врази́, связа́вше посреде́ гра́да, руга́тельно, укоря́юще, и ху́ляще,/ и без студа́ на тя напа́дающе.

Ве́рою огра́ждся, я́ко со́лнце луча́ми,/ и устне́ возвесели́, и гра́ды вся просвети́,/ пропове́дая Христа́, Сына Бо́жия, во пло́ти прише́дша.

Богоро́дичен: Неискусобра́чно, Де́во, неопи́санное Сло́во пло́тию ро́ждши,/ пло́ти моея́ стра́сти умертви́, оживи́ же ду́шу мою́,/ умерщвле́нную прегреше́ньми.

Песнь 6

Ирмо́с: Бе́здна грехо́в и прегреше́ний бу́ря мя смуща́ет/ и во глубину́ ну́жднаго ре́ет мя отча́яния,/ но Твою́ кре́пкую ру́ку мне простри́, я́ко Петро́ви,/ о Упра́вителю, и спаси́.

Разсе́деся лука́вый при ногу́ твое́ю свяще́нною, Богоно́се,/ и лука́вых челове́к бездве́рная уста́ загражда́ются твои́м сло́вом,/ и явля́ется, сия́ющи, уче́ние Боже́ственное, па́че со́лнца.

Простира́ют тя неща́дно и у́жи связу́ют преле́стницы, вя́жуща вся́ку лесть/ и ерети́ческий сою́з растерза́юща сою́зом Боже́ственных уче́ний твои́х,/ святи́телю о́тче Марти́не свяще́ннейше.

Стоя́л еси́ пред суди́щем судя́щих,/ осужда́я пре́лесть пропове́дающих еди́ну во Христе́, о́тче, во́лю/ и му́ченическими я́ве украша́яся венцы́, Богоблаже́нне Марти́не му́дре.

Чудесы́ испо́лни весь мир, прехва́льне,/ источа́я ре́ки исцеле́ний, Богогла́се,/ и́миже и мя просвети́, молю́ ти ся, Марти́не пресвяты́й.

Богоро́дичен: Зако́ни естества́ в Тебе́ разоря́ются,/ неизрече́нно бо ражда́еши Соде́теля всех, Богоро́дице Всепе́тая,/ я́ко Бо́га же и Челове́ка, две во́ли же иму́ща и де́йства, Ма́ти Де́во.

Песнь 7

Ирмо́с: От Иуде́и доше́дше, о́троцы/ в Вавило́не иногда́/ ве́рою Тро́йческою пла́мень пе́щный попра́ша, пою́ще:/ отце́в Бо́же, благослове́н еси́.

Сугу́бых действ и хоте́ний, о́тче, Христа́ лиши́вшиися/ лиши́ша тя престо́ла, отда́вше изгна́нием да́льним, зову́щаго:/ оте́ц на́ших Бо́же, благослове́н еси́.

Проше́д многовре́менныя темни́цы я́ко храни́тель непоро́чныя ве́ры,/ ерети́ческую тьму ума́лил еси́ и пе́ти ве́рныя просвети́л еси́:/ оте́ц на́ших Бо́же, благослове́н еси́.

Я́коже лев, о́тче, упова́в, на беззако́нныя де́рзостно наскочи́л еси́/ Фео́дора, и Ки́ра, и Се́ргия, и Пи́рра,/ и сих единомы́сленныя отлуча́я Христо́вы Святы́я Це́ркве.

Возсия́в, блаже́нне, яко со́лнце на земли́,/ благода́тию свы́ше озаря́емь, о́тче Марти́не, поя́ше:/ препе́тый Го́споди, Бо́же оте́ц на́ших, благослове́н еси́.

Богоро́дичен: Во дву во́лях и де́йствах двух из Тебе́, Пренепоро́чная, рожде́йся несказа́нно,/ И́же си́це му́дрствующий спаса́ет, зову́щия:/ оте́ц на́ших Бо́же, благослове́н еси́.

Песнь 8

Ирмо́с: Богоглаго́ливии о́троцы в пещи́,/ со огне́м пла́мень попира́юще, поя́ху:/ благослови́те, дела́ Госпо́дня, Го́спода.

Стесня́емь, о́тче, немощьми́,/ и лю́тыми изгна́нии, и многообра́зными му́ками,/ муче́ния венцы́ я́ко му́ченик прия́л еси́.

Блаже́нства Богоизбра́ннаго сподо́бился еси́, изгоня́емь, Марти́не,/ и пра́вды близ был еси́,/ изгна́в от среды́ непра́ведную е́ресь.

Украси́в Петро́в Боже́ственный престо́л/ и на того́ ка́мени Це́рковь неколе́блему соблю́л, Марти́не,/ с сим просла́вился еси́.

Тро́ицы Пресвяте́й яви́ся и́стинный пропове́дник, Марти́не пресвя́те,/ Е́юже просве́щся, па́че со́лнца, блаже́нне,/ сия́еши чудесы́, исцеле́ния точа́ взыва́ющим:/ Го́спода по́йте, дела́, и превозноси́те Его́ во ве́ки.

Богоро́дичен: Святе́йши Вы́шних во́инств и Херуви́м превы́шши, Ма́ти Бо́жия су́щи,/ страсте́й плотски́х мя превы́шша сотвори́.

Песнь 9

Ирмо́с: Уста́вы прешла́ еси́ естества́,/ Соде́теля заче́нши и Го́спода,/ и дверь спасе́ния ми́рови была́ еси́,/ тем Тя, Богоро́дице,/ непреста́нно велича́ем.

Священноде́тель свяще́ннейший, испове́дник же и му́ченик быв,/ с патриа́ршескими ли́ки, Марти́не, всегда́ досто́йно ра́дуешися,/ те́мже тя ве́рою ублажа́ем.

Я́ко светоза́рное, блаже́нне, со́лнце, возсия́л еси́ к восто́ком от за́пада,/ всю заря́ми благоче́стия зе́млю просвети́л еси́/ и отгна́л еси́ тьму ерети́чествующих глубоча́йшую.

Ста́нем в дому́ Бо́га на́шего, пропове́дающе стра́сти, и боре́ния,/ и испове́дания небому́дреннаго отца́ на́шего Марти́на/ и сего́ любо́вию ублажи́м.

Твое́ свято́е преставле́ние днесь све́тло соверша́ем,/ испо́лни ра́дости помышле́ния восхваля́ющих тя, Богому́дре святи́телю,/ в не́йже вся ны помяни́.

В ли́це ны́не предстои́ши с Безпло́тными си́лами, блаже́нне о́тче,/ подви́гни проро́ки и апо́столы прему́дры, с му́ченики святы́я/ приле́жно за ны моли́тися Бо́гу,/ да досто́йно тя велича́ем.

Богоро́дичен: Гласово́м отце́в повину́ющеся, во дву естества́х и во́лях, Чи́стая,/ Еди́наго от Тро́ицы, из Тебе́ ражда́емаго, ве́рно испове́дуем/ и Тя непреста́нно велича́ем.

Святы́х му́ченик Анто́ния, Иоа́нна и Евста́фия, в Ви́льне

пострада́вших

НА ВЕЛИ́ЦЕЙ ВЕЧЕ́РНИ

Блаже́н муж: 1-й антифо́н. На Го́споди, воззва́х: стихи́ры на 6, глас 4.

Подо́бен: Я́ко до́бля:

Ве́ры предбори́телие,/ благоче́стия побо́рницы,/ Це́ркве зве́зды многосве́тлыя,/ льсти тьму ума́ливше благода́тию/ и свет и́стиннаго Богопозна́ния светя́ще,/ восхваля́ем вас свяще́нными пе́сньми,/ Боже́ственнии и му́дрии страда́льцы/ Анто́ние, Иоа́нне и Евста́фие.

Небеса́, пове́дающа Бо́жия та́инства/ и сла́ву всем возвеща́юща,/ му́ченицы Боже́ственнии бы́сте,/ и́бо веща́ние подвиго́в и ве́ры ва́шея/ во вся концы́ Правосла́вныя Це́ркве изы́де. / Те́мже вся Це́рковь почита́ет страда́ния ва́ша,/ я́же подъя́сте до́блественне о Христе́, присносла́внии.

Лы́стом 13 твои́м сокруше́нным и косте́м,/ приснопа́мятне Евста́фие,/ и бе́драм твои́м, па́че естества́ сотре́нным,/ и но́су и у́шию уре́занным/ ра́довался еси́, всеблаже́нне,/ зми́еву главу́ идолослуже́ния отсека́я. / Сего́ ра́ди подвигополо́жник Христо́с Бог/ вене́ц побе́дный дарова́ тебе́.

Правосла́вно уве́ровавше в Тро́ицу Пребоже́ственную,/ науче́ни пресви́тером Не́стором,/ просвети́стеся Ду́хом Святы́м, прехва́льнии,/ и, на мироде́ржца ополчи́вшеся,/ ко́зни его́ му́жески победи́сте,/ посо́бием Бо́жиим на него́ подви́гшеся. / Тем днесь пресве́тлую ва́шу па́мять соверша́юще,/ по до́лгу хвала́ми ва́ше почита́ем страда́ние.

Ра́нам преда́вшеся и му́кам, святи́и,/ непрекло́нна прему́дростию пребы́сте,/ я́ко свещи́, разже́гшеся теплото́ю духо́вною,/ просвеща́ете сердца́ ве́рных благода́тию/ и отгоня́ете всяк неду́г и вся́ку скорбь. / Те́мже вся́ческий род и во́зраст/ пра́зднует ва́шу святу́ю па́мять,/ пе́сньми сла́вяще Го́спода.

Све́тлостию, му́ченицы, чуде́с ва́ших/ всю просвети́сте тварь,/ отгоня́юще мглу страсте́й и скорбе́й,/ бесо́вских наважде́ний и боле́зней/ от притека́ющих к вам со слеза́ми/ и ве́рою прося́щих ва́шего заступле́ния,/ до́блии страда́льцы Спа́совы/ Анто́ние, Иоа́нне и Евста́фие. / Те́мже ве́рою свято́е и светоно́сное/ ва́ше соверша́ем торжество́.

Сла́ва, глас 6:

Це́рковь днесь пра́зднует све́тло,/ в но́ву оде́жду оде́явшися,/ я́ко порфи́рою и ви́ссом,/ кро́вию и страда́нием но́вых страстоте́рпец:/ си́и бо, в благоче́стии воспита́вшеся,/ же́ртву непоро́чну, прия́тну и благоуго́дну/ принесо́ша Ти, Христе́. / Те́мже, Спа́се наш, Бо́же,/ сих победи́тели беззако́нных показа́вый,/ венча́вый и просла́вивый,/ низпосли́ нам тех моли́твами ве́лию ми́лость.

И ны́не, Богоро́дичен: Кто Тебе́ не ублажи́т:

Вход. Проки́мен дне и чте́ния.

Проро́чества Иса́иина чте́ние (глава́ 43):

Та́ко глаго́лет Госпо́дь:/ вси язы́цы собра́шася вку́пе,/ и соберу́тся кня́зи от них. / Кто возвести́т сия́? или́, я́же испе́рва, кто возвести́т вам?/ Да приведу́т свиде́тели своя́, и оправдя́тся, и да услы́шат, и да реку́т и́стину. / Бу́дите Ми свиде́тели, и Аз Свиде́тель, глаго́лет Госпо́дь Бог,/ и О́трок Мой, Его́же избра́х:/ да уве́сте, и ве́руете Ми, и уразуме́ете, я́ко Аз есмь. / Пре́жде Мене́ не быстъ ин бог, и по Мне не бу́дет. / Аз Бог, и несть, ра́зве Мене́, спаса́яй. / Аз возвести́х и спасо́х, укори́х и не бе в вас чу́ждий. / Вы Мне свиде́тели, и Аз Свиде́тель, глаго́лет Госпо́дь Бог. / Еще́ от нача́ла, и несть изыма́яй от руку́ Мое́ю. / Сотворю́, и кто отврати́т е?/ Та́ко глаго́лет Госпо́дь Бог, избавля́яй вас,/ Святы́й Изра́илев.

Прему́дрости Соломо́новы чте́ние (глава 3):

Пра́ведных ду́ши в руце́ Бо́жией, и не прико́снется их му́ка. / Непщева́ни бы́ша во очесе́х безу́мных умре́ти,/ и вмени́ся озлобле́ние исхо́д их:/ и е́же от нас ше́ствие – сокруше́ние, они́ же суть в ми́ре. / И́бо пред лице́м челове́ческим, а́ще и му́ку прии́мут,/ упова́ние их безсме́ртия испо́лнено. / И вма́ле нака́зани бы́вше, вели́кими благоде́тельствовани бу́дут,/ я́ко Бог искуси́ я и обре́те их досто́йны Себе́. / Я́ко зла́то в горни́ле, искуси́ их/ и, я́ко всепло́дие же́ртвенное, прия́т я. / И во вре́мя посеще́ния их возсия́ют/ и, я́ко и́скры по сте́блию, потеку́т. / Су́дят язы́ком и облада́ют людьми́,/ и воцари́тся Госпо́дь в них во ве́ки. / Наде́ющиися Нань разуме́ют и́стину/ и ве́рнии в любви́ пребу́дут Ему́. / Я́ко благода́ть и ми́лость в преподо́бных Его́/ и посеще́ние во избра́нных Его́.

Прему́дрости Соломо́новы чте́ние (глава́ 4):

Пра́ведник, а́ще пости́гнет сконча́тися, в поко́и бу́дет. / Ста́рость бо честна́ не многоле́тна,/ ниже́ в числе́ лет исчита́ется. / Седи́на же есть му́дрость челове́ком,/ и во́зраст ста́рости – житие́ нескве́рное. / Благоуго́ден Бо́гови быв, возлю́блен бысть,/ и живы́й посреде́ гре́шников, проста́влен бысть. / Восхище́н бысть, да не зло́ба измени́т ра́зум его́/ или́ лесть прельсти́т ду́шу его́. / Раче́ние бо зло́бы помрача́ет до́брая/ и паре́ние по́хоти пременя́ет ум незло́бив. / Сконча́вся вма́ле, испо́лни ле́та до́лга,/ уго́дна бо бе Го́сподеви душа́ его́,/ сего́ ра́ди потща́ся от среды́ лука́вствия. / Лю́дие же ви́девше и не разуме́вше,/ ниже́ поло́жше в помышле́нии таково́е,/ я́ко благода́ть и ми́лость в преподо́бных Его́/ и посеще́ние во избра́нных Его́.

На стихо́вне стихи́ры, глас 4.

Подо́бен: Я́ко до́бля:

Я́ко зве́зды многосве́тлыя,/ страстоте́рпцы прехва́льнии,/ Боже́ственными светлостьми́ озаря́ете вселе́нныя концы́,/ де́монскаго омраче́ния и страсте́й тлетво́рных и бед изыма́юще. / Те́мже днесь све́тлое, и светоно́сное,/ и свято́е ва́ше торжество́,/ соше́дшеся, восхва́лим, сла́внии.

Стих: Воззва́ша пра́веднии,/ и Госпо́дь услы́ша их.

Чу́днии, Боже́ственнии, прему́дрии страстоте́рпцы/ пе́сньми свяще́нными да почту́тся:/ Тро́ицу бо Несозда́нную пред враги́ свяще́нно пропове́дающе,/ многобо́жную угаси́ша лесть кро́вными излия́нии/ и сла́ву прия́ша неувяда́емую.

Стих: Мно́ги ско́рби пра́ведным,/ и от всех их изба́вит я Госпо́дь.

Царя́ беззако́ннаго,/ беззако́нно повелева́ющаго поклони́тися/ и че́сти принести́ безслове́сным бого́м безду́шным,/ блаже́ннии, му́дре посрами́сте,/ му́ченицы великоимени́тии,/ и, пострада́вше терпели́вно и зако́нно,/ венцы́ исплето́сте побе́ды,/ о ми́ре моля́щеся.

Сла́ва, глас 6:

Полк Боговенча́нен ны́не я́вльшихся му́ченик,/ заколе́ние непоро́чное, за Христа́ пожре́ное усе́рдно,/ святоизбра́нное во́инство,/ мучениколю́бцы, прииди́те, всесвяще́нную па́мять духо́вно соверша́юще,/ возопие́м к ним:/ сокруши́те свире́пство ага́рян безбо́жных/ и изба́вите лю́ди благочестному́дренныя моли́твами ва́шими/ вся́каго обстоя́ния.

И ны́не, Богоро́дичен:

Бо́га, из Тебе́ воплоти́вшагося, разуме́хом, Богоро́дице Де́во,/ Того́ моли́ о спасе́нии душ на́ших.

Тропа́рь, глас 4:

И́же земны́х че́сти и сла́вы отве́ргшеся,/ до́блии и честни́и страда́льцы,/ ве́ры ра́ди кре́пко и му́жественно му́ки претерпе́сте,/ на смерть себе́ вда́вше за Живо́т всех – Влады́ку. / Те́мже и Христо́с пресла́вно столпо́м о́блачным/ с Небесе́ вас озари́/ и по́честьми и венцы́ от Престо́ла сла́вы венча́. / Со А́нгелы Тому́ предстоя́ще,/ моли́те спасти́ся душа́м на́шим.

Ин тропа́рь, глас то́йже:

От ко́рене непло́дна, преблаже́ннии,/ возрасти́вше Правосла́вныя ве́ры ве́тви,/ первому́чеником тезоимени́тии яви́стеся:/ зла́го бо и нечести́ваго кня́зя я́рости не убоя́стеся,/ повелева́юща Христа́ отрещи́ся. / Сего́ ра́ди му́ченическия венцы́ прие́мше/ и со А́нгелы Престо́лу Влады́чню предстоя́ще,/ о нас моли́теся, преблаже́ннии,/ правосла́вно чту́щих святу́ю па́мять ва́шу.

НА УТРЕНИ

На Бог Госпо́дь: тропа́рь святы́м, два́жды. Сла́ва, и ны́не, Богоро́дичен.

По 1-м стихосло́вии седа́лен, глас 4.

Подо́бен: Яви́лся еси́ днесь:

Честну́ю твердь церко́вную, я́ко зве́зды велича́йшия, просвеща́ете при́сно/ и ве́рныя озаря́ете, му́ченицы Боже́ственнии, Христо́вы во́ини.

Сла́ва, и ны́не, Богоро́дичен:

В кров Твой, Пречи́стая Де́во, прибега́ющих, мольбу́ прие́млеши от нас,/ не преста́й моля́щи Человеколю́бца спасти́ рабы́ Твоя́.

По 2-м стихосло́вии седа́лен, глас 4.

Подо́бен: Вознесы́йся на Крест:

Му́жественнейшим по́мыслом преше́дше муче́ние, чу́днии страстоте́рпцы,/ сквозе́ огнь и во́ду проидо́сте/ и премину́сте ко спасе́ния широте́, насле́дие прие́мше – Небе́сное Ца́рство,/ в не́мже твори́те о нас Боже́ственныя мольбы́, му́дрии великому́ченицы.

Сла́ва, и ны́не, Богоро́дичен:

И́же благода́рно воспева́ем Ти от се́рдца и про́сим приле́жно, Богоро́дице,/ Твоея́ ми́лости, Влады́чице, на рабы́ Твоя́, зову́щия и глаго́лющия:/ Пресвята́я Де́во, предвари́ и изба́ви от враг ви́димых и неви́димых и вся́каго преще́ния,/ Ты бо еси́ на́ше заступле́ние.

По полиеле́и седа́лен, глас 8:

Ведо́ми бы́сте свя́зани от враго́в/ и в темни́це заключе́ни на времена́ мно́га, ве́рою соблюда́еми, невре́дни пребы́сте/ и, отре́шшеся мечи́ теле́с, святи́и,/ Боже́ственным жела́нием я́ве связа́стеся. / Те́мже, я́ко свети́ла, просия́ете в ми́ре, вся просвеща́юще Ду́ха благода́тию,/ страстоте́рпцы блаже́ннии, моли́те Христа́ Бо́га грехо́в оставле́ние дарова́ти/ пра́зднующим любо́вию святу́ю па́мять ва́шу.

Сла́ва, и ны́не, Богоро́дичен:

Я́ко Де́ву и Еди́ну в Жена́х, Тя, без се́мене ро́ждшую Бо́га пло́тию,/ вси ублажа́ем, ро́ди челове́честии:/ Огнь бо всели́ся в Тя Божества́,/ и я́ко Младе́нца дои́ши Зижди́теля и Го́спода. / Тем, а́нгельский и челове́ческий род, досто́йно сла́вим пресвято́е рождество́ Твое́ и согла́сно вопие́м Ти:/ моли́ Христа́ Бо́га согреше́ний оставле́ние дарова́ти/ покланя́ющимся ве́рою пресвято́му рождеству́ Твоему́.

Степе́нна, 1-й антифо́н 4-го гла́са. Проки́мен, глас 4: Воззва́ша пра́веднии,/ и Госпо́дь услы́ша их. Стих: Мно́ги ско́рби пра́ведным,/ и от всех их изба́вит я Госпо́дь. Вся́кое дыха́ние: Ева́нгелие от Матфе́я, зача́ло 36.

По 50-м псалме́ стихи́ра, глас 6:

Прииди́те, возра́дуемся Го́сподеви,/ в па́мять страстоте́рпцев, о празднолю́бцы!/ Прииди́те, воспои́м,/ та́йно восхваля́юще, страда́лец Христо́вых,/ лесть и́дольскую па́губе преда́вших/ и Христа́ посреде́ суди́ща я́сно пропове́давших. / Те́мже, о всеблаже́ннии и многострада́льнии,/ не преста́йте моля́щеся о душа́х на́ших.

Кано́н му́чеником на 4, глас 4.

Песнь 1

Ирмо́с: Мо́ря чермну́ю пучи́ну/ невла́жными стопа́ми/ дре́вний пешеше́ствовав Изра́иль,/ крестообра́зными Моисе́овыми рука́ми/ Амали́кову си́лу в пусты́ни победи́л есть.

Добро́тою муче́ния, сла́внии, удобря́еми/ и Боже́ственнаго све́та па́че естества́ исполня́еми, му́ченицы,/ и́же ва́шу чту́щих па́мять отону́ду осиява́ете.

Глаго́лы мучи́теля небрего́ша, Боже́ственнии му́ченицы,/ я́рость, гнев и горды́ню нивочто́же вмени́ша/ и благохва́льно смерть, веселя́щеся, претерпе́ша.

Кре́постию утверди́вшеся, святи́и, Вседержи́телевою,/ и́стиною во чре́сла держа́вно препоя́савшеся,/ вои́стинну лука́ваго си́лу и кова́рство разруши́сте.

Богоро́дичен: Си́лы па́че есте́ственных соде́лаша, Боже́ственнии му́ченицы,/ укрепля́еми си́лою Твое́ю, Иису́се Всеси́льне,/ И́же в на́шу не́мощь пе́рвее от Де́вы оболки́йся.

Песнь 3

Ирмо́с: Весели́тся о Тебе́ Це́рковь Твоя́, Христе́, зову́щи:/ Ты моя́ кре́пость, Го́споди,/ и прибе́жище, и утвержде́ние.

Любо́вь ко Го́споду восприе́мше, и́стиннии му́ченицы,/ о Нем ра́дующеся, вои́стинну ду́ши преда́ша.

Телесе́м и душа́м цели́тели вас, прему́дрии, показа́,/ И́же ва́ше страда́ние и терпе́ние Прие́мый.

Пре́лесть дре́внюю оттря́сше, тве́рдии му́ченицы,/ но́вую изво́листе жизнь,/ живу́ще о Христе́ па́че челове́ка.

Богоро́дичен: Дне мя Све́та невече́рняго прича́стника сотвори́,/ Ма́ти Бо́жия Всечи́стая,/ тьмы избавля́ющи бу́дущия.

Седа́лен му́чеником, глас 1.

Подо́бен: Гроб Твой, Спа́се:

Огню́ чу́вственному не принесо́сте че́сти,/ изба́вистеся огня́ гее́нскаго, Богоглаго́ливии,/ огню́ и му́кам приобщи́вшеся, святи́и,/ не отверго́стеся И́же всех Влады́ки,/ но, ра́дующеся, до сме́рти храни́ти ве́ру потща́стеся.

Сла́ва, глас 8:

Огне́м муче́ния, я́ко зла́то в горни́ле, искуше́ннии,/ све́тло искуси́стеся, приснопа́мятнии му́ченицы,/ и яви́стеся зла́та честне́йши естество́м,/ я́ко душе́вную добро́ту пресве́тлу показа́вше,/ сосу́д Влады́це честне́йший вои́стинну принесо́сте, святи́и, огню́ не послужи́вше. / Сего́ ра́ди моли́теся ко Го́споду о всех нас,/ грехо́в оставле́ние дарова́ти чту́щим любо́вию па́мять ва́шу.

И ны́не, Богоро́дичен:

Моли́твы Свои́х рабо́в приими́, Богоро́дице,/ и изба́ви ны от вся́кия беды́,/ я́ко ро́ждшая Христа́, Спа́са душ на́ших.

Крестобогоро́дичен:

И́же Твое́ заступле́ние стяжа́вше, Пречи́стая,/ и Твои́ми моли́твами от напа́стей избавля́еми,/ Кресто́м бо Сы́на Твоего́ везде́ сохраня́еми,/ по до́лгу Тя вси благоче́стно велича́ем.

Песнь 4

Ирмо́с: Вознесе́на Тя ви́девши Це́рковь на Кресте́,/ Со́лнце Пра́ведное,/ ста в чи́не свое́м,/ досто́йно взыва́ющи:/ сла́ва си́ле Твое́й, Го́споди.

Крепча́йшим противле́нием до́блии и стремле́нием неотло́жнии,/ друзи́и Маккаве́и яви́стеся,/ повелева́ющих я́рости не убоя́стеся, скве́рная я́сти не изво́ливше.

С Го́рними си́лами предсто́яще все́ми Владе́ющему, му́ченицы до́блии,/ вас почита́ющих напа́стей изба́вите и ве́чнаго муче́ния.

Нескве́рно дарова́ние соблю́дше всечестна́го креще́ния,/ Твои́ страстоте́рпцы сие́ честне́йше соде́лаша,/ сла́дко сме́рти Твое́й поревнова́вше.

Твое́й сме́рти му́ченицы до́блии, Влады́ко Христе́, подо́бящеся,/ пове́шени на дре́ве, ра́дующеся,/ ду́ши преда́ша Ти, – сла́ва си́ле Твое́й, – пою́ще.

Богоро́дичен: Вели́чия Ти сотвори́ Влады́ка,/ Еди́н Сый, Влады́чице, си́лен кре́постию, я́коже прорекла́ еси́,/ и́бо блажа́т Тя вси ро́ди, Непоро́чная.

Песнь 5

Ирмо́с: Ты, Го́споди, мой Свет,/ в мир прише́л еси́,/ Свет Святы́й, обраща́яй из мра́чна неве́дения/ ве́рою воспева́ющия Тя.

Черто́г вмени́сте пе́рвый темни́цу, блаже́ннии,/ та́мо бо Жениху́ Кра́сному, ра́дующеся, му́ченицы, обручи́стеся,/ Его́же ра́ди уя́звлени душа́ми,/ неудержи́мым жела́нием к Нему́ устреми́стеся.

Красе́н еси́, Влады́ко, и в след Тебе́ тече́м чи́стыми душа́ми, Женише́,/ – тро́ица му́ченик вопия́ше, ра́дующеся, –/ Твое́ю любо́вию, я́коже зри́ши, связа́хомся и Боже́ственным Ти раче́нием.

Ходи́сте по Влады́це, святи́и, иму́ще во́ду жи́ву бию́щу,/ сла́дко подви́жущую вас к подвиго́м муче́ния,/ Христо́ву ча́шу ве́село испи́сте.

Богоро́дичен: Твоея́, Богоневе́сто, сла́вы земля́ испо́лнися,/ и к Себе́ святы́х вся ли́ки све́тло привлече́,/ ми́ра сла́дкая оста́вити сих повину́ющи/ и получи́ти Твоея́ све́тлости.

Песнь 6

Ирмо́с: Пожру́ Ти со гла́сом хвале́ния, Го́споди,/ Це́рковь вопие́т Ти,/ от бесо́вския кро́ве очи́щшися/ ра́ди ми́лости от ребр Твои́х/ исте́кшею Кро́вию.

Жезлы́ неми́лостивно му́ченик Евста́фий приклоня́емь,/ вся́чески стена́ние или́ сле́зу не испусти́:/ кре́пкаго бо адама́нта бя́ше тверде́йший.

Возмо́гл еси́, си́лою Боже́ственною укрепля́емь, му́чениче Евста́фие,/ терпе́ти му́ки нестерпи́мыя, блаже́нне,/ сего́ ра́ди Боже́ственнаго весе́лия сподо́бился еси́.

Полцы́ лука́вых бесо́в побежде́ни бы́ша му́ченик мно́жеством крове́й,/ и крепи́тся Твоя́ Це́рковь, Жизнода́вче,/ воспева́ющи Твое́й си́ле сла́ву.

Богоро́дичен: Добро́тою де́вства сия́ющи, Влады́чице,/ Царе́ви веко́в избра́на была́ еси́ в жили́ще,/ Его́же ражда́еши, по рождестве́ соблюда́ющаго Тя нетле́нну.

Конда́к, глас 3.

Подо́бен: Де́ва днесь:

Оте́ческую пре́лесть оста́вльше, святи́и,/ приведо́стеся Христо́ви,/ всем души́ усе́рдием ста́сте мужему́дренно до сме́рти. / Те́мже и взя́сте побе́ды по́честь вои́стинну,/ о всех Влады́ку на́шего непреста́нно моля́ще.

И́кос:

Му́ченик по́двиг любопра́зднственне ви́дяще,/ му́жеству их досто́йно почуди́мся,/ и со безпло́тными враги́ сих боре́нию А́нгелов ли́кове ра́дующеся, сих ублажи́ша. / Та́мо бесо́встии полцы́, побежда́еми, ли́ца отвраща́ху,/ та́мо бо всех Влады́ка венцы́ сла́вно украша́ет му́ченик главы́. / Сего́ ра́ди возопие́м к ним:/ о всех, му́ченицы Христо́вы блаже́ннии, моли́теся.

Песнь 7

Ирмо́с: Спасы́й во огни́ авраа́мския Твоя́ о́троки/ и халде́и уби́в,/ я́же Пра́вда пра́ведно уловля́ше,/ препе́тый Го́споди,/ Бо́же оте́ц на́ших, благослове́н еси́.

Иска́пающи ра́дость и духо́вное весе́лие,/ яви́ся нам честна́я ва́ша па́мять, блаже́ннии,/ сердца́ услажда́я, исполня́ющи ра́дости премно́гия.

Ум впери́л еси́, блаже́нне, па́че чу́вства добро́тами плене́нный,/ и сокруше́ния бедро́м не ощуща́л еси́, блаже́нне Евста́фие,/ и власо́м с пло́тию отре́занным ти терпе́л еси́, я́ко адама́нт, в му́ках.

Красота́ теле́сная, му́дре му́чениче, и ю́ности цвет возра́стный,/ лик и жела́ние нивочто́же вмени́ся,/ сего́ ра́ди, Евста́фие, сла́дости ны́не Боже́ственныя восприе́млеши.

Но́са и у́шию Тебе́ ра́ди, Спа́се, обре́зан, му́ченик Евста́фий/ Твою́, Влады́ко, велича́ше си́лу и воплоще́ние Твое́ поя́ше,/ сподобля́юща того́ па́че есте́ственных терпе́ний.

Богоро́дичен: Я́ко спасе́ние на́ше Тя, Богоро́дице, мо́лим:/ моли́ за ны вопло́щшагося из Тебе́.

Песнь 8

Ирмо́с: Изба́вителю всех, Всеси́льне,/ посреде́ пла́мене благоче́ствовавшия,/ снизше́д, ороси́л еси́/ и научи́л еси́ пе́ти:/ вся дела́, благослови́те, по́йте Го́спода.

Исте́кшая, преблаже́ннии, кровь ва́ша честна́я всю освяти́ тварь,/ мно́жеством тече́ния му́ченики соде́лавшая вас,/ и́бо све́тло Бо́га пропове́дасте, вас ра́ди уме́рша.

Неруши́мая Це́ркви основа́ния, ве́рным же кре́пкое предгра́дие,/ стены́ тверде́йше, яви́стеся, му́ченицы Богоглаго́ливии,/ и нас всех кре́пко заступа́юще.

Земля́ соде́ржит честна́я телеса́ ва́ша, Богоно́снии, Не́бо же – ду́ши,/ тем весели́теся, му́ченицы, со А́нгелы, Го́сподеви трисвяту́ю песнь пою́ще:/ благослови́те, вся дела́ Госпо́дня, Го́спода.

Богоро́дичен: Страшна́ челове́ком смерть пре́жде рождества́ Твоего́, Богоро́дице,/ по сих же игра́лище святы́м вмени́ся,/ хода́тайствуя живо́т ве́чный.

Песнь 9

Ирмо́с: Ка́мень нерукосе́чный/ от несеко́мыя горы́, Тебе́, Де́во,/ краеуго́льный отсече́ся,/ Христо́с, совокупи́вый разстоя́щаяся естества́. / Тем, веселя́щеся, Тя, Богоро́дице, велича́ем.

Возде́лан быв, я́ко ра́лом, сло́вом твои́м, Богому́дре Анто́ние, чу́дный Евста́фий,/ се́мя же прие́м, я́ко блага́я земля́, Иоа́нн Богому́дрый,/ и́же муче́ния клас возрасти́.

Вели́ким по́двигом, прему́дрии, по́чести взе́мше,/ воздая́ния трудо́м и боле́знем от Бо́га прия́сте, му́ченицы,/ о нас Того́ моли́те, и́же вас помина́ющих, святи́и.

Ны́не у Престо́ла предстоя́ще Царе́ви всех/ и бу́дущих благ наслажда́ющеся, Богоблаже́ннии,/ чту́щих помина́йте ва́шу па́мять свяще́нную.

Богоро́дичен: Во́ды живы́я испо́лнь весе́лия,/ благода́ти дарова́ния пролива́еши, всем сия́ незави́стно источа́я,/ Тебе́ бо ра́ди дарова́ся вся́ко бла́го ми́рови, Влады́чице.

Свети́лен:

Муче́ния добро́тами осия́вшеся,/ от Бо́га воздая́ние трудо́м ны́не прия́сте вои́стинну,/ о нас, му́ченицы, Благода́теля моли́те.

Сла́ва, и ны́не, Богоро́дичен:

Вели́ка Сове́та А́нгела родила́ еси́ – Христа́, Препе́тая Отрокови́це, Царя́ Сла́вы,/ Его́же Крест му́ченицы взе́мше, во след Сего́ потеко́ша,/ с ни́миже непреста́нно о нас моли́ся.

На хвали́тех стихи́ры, глас 4.

Подо́бен: Дал еси́ зна́мение:

Иму́ще, блаже́ннии, Христо́ву Боже́ственную си́лу,/ я́ко ору́жие непобеди́мое,/ отрази́сте вся си́лы бесо́вския/ и тьмы безпло́тных боре́ц/ и побе́ды по́чести взя́сте,/ те́мже предстоя́ще Подвигополо́жнику Христу́,/ о всех моли́теся, чту́щих па́мять ва́шу.

Огню́ не послужи́вше чу́вственному, приснопа́мятнии,/ и огню́ причасти́вшеся и му́кам,/ прия́сте Небе́сную ро́су,/ и поко́й Боже́ственный, и ве́чную ра́дость/ и, кня́зя тьмы, му́ченицы прему́дрии, попали́вше/ терпе́нием боле́зней ва́ших,/ ве́рных утверди́сте ко и́стинному благоче́стию.

К приста́нищу невла́емому приста́сте, му́ченицы,/ мяте́жныя волны́ изба́вльшеся, я́ко му́дростнии,/ и треволне́ния мяте́жа вели́каго,/ отню́дуже собира́юще плод боле́зней – ве́чную жизнь,/ помина́йте и нас, блаже́ннии,/ чту́щих па́мять ва́шу.

Сла́ва, глас 3:

До́блественнии му́ченицы и́стиннии,/ вас ни ну́жда мучи́телъская, ни ласка́ние льсти́вное,/ ни удо́в отре́зание,/ ниже́ сме́рти преще́ние/ от Боже́ственныя любве́ разлучи́ти возмо́же,/ те́мже дерзнове́ние иму́ще ко Христу́,/ И́же над все́ми Бо́гу,/ проси́те от Христа́ и нам моли́твами ва́шими/ дарова́ти ве́лию ми́лость.

И ны́не, Богоро́дичен, глас 8:

Влады́чице, приими́ моли́твы раб Твои́х/ и изба́ви нас/ от вся́кия ну́жды и печа́ли.

Славосло́вие вели́кое и отпу́ст.

НА ЛИТУРГИИ

Блаже́нны от кано́на, пе́сни 3-я и 6-я. Проки́мен, глас 4: Святы́м, и́же суть на земли́ Его́,/ удиви́ Госпо́дь вся хоте́ния Своя́ в них. Стих: Предзре́х Го́спода предо мно́ю вы́ну, я́ко одесну́ю мене́ есть, да не подви́жуся. Апо́стол ко Ефесе́ем, зача́ло 233. Аллилу́ия, глас 4: Воззва́ша пра́веднии, и Госпо́дь услы́ша их и от всех скорбе́й их изба́ви их. Стих: Мно́ги ско́рби пра́ведным, и от всех их изба́вит я Госпо́дь. Ева́нгелие от Матфе́я, зача́ло 36. Прича́стен: Ра́дуйтеся, пра́веднии:

Моли́тва

Святи́и му́ченицы Анто́ние, Иоа́нне и Евста́фие! При́зрите с Небе́снаго черто́га на тре́бующих ва́шей по́мощи и не отве́ргните проше́ний на́ших, но, я́ко при́снии благоде́тели и хода́таи на́ши, моли́те Христа́ Бо́га, да, Человеколюби́в и Многоми́лостив Сый, сохрани́т нас от вся́каго лю́таго обстоя́ния: от тру́са, пото́па, огня́, меча́, наше́ствия иноплеме́нников и междоусо́бныя бра́ни. Да не осу́дит нас, гре́шных, по беззако́ниям на́шим, и да не во зло обрати́м блага́я, да́руемая нам от Всеще́драго Бо́га, но во сла́ву Свята́го И́мени Его́ и в прославле́ние кре́пкаго ва́шего заступле́ния. Да моли́твами ва́шими даст нам Госпо́дь мир по́мыслов, воздержа́ние от па́губных страсте́й и от вся́кия скве́рны и да укрепи́т во всем ми́ре Свою́ Еди́ную Святу́ю Собо́рную и Апо́стольскую Це́рковь, ю́же стяжа́л есть Честно́ю Свое́ю Кро́вию. Моли́теся приле́жно, святи́и му́ченицы, да утверди́т Христо́с Бог во святей Свое́й Правосла́вней Це́ркви живы́й дух пра́выя ве́ры и благоче́стия, да вси чле́ны ея́, чи́стии от суему́дрия и суеве́рия, ду́хом и и́стиною покланя́ются Ему и усе́рдно пеку́тся о соблюде́нии Его́ за́поведей, да мы вси в ми́ре и благоче́стии поживе́м в настоя́щем ве́це и дости́гнем блаже́нныя ве́чныя жи́зни на Небеси́ благода́тию Го́спода на́шего Иису́са Христа́, Ему́же подоба́ет вся́кая сла́ва, честь и держа́ва со Отце́м и Святы́м Ду́хом, ны́не, и при́сно, и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑