Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 10 декември...
Голготски кръст

† 27 ноември по църковния календар - Св. преподобни Теодосий Търновски. Св. великомъченик Яков Персиец. Св. преподобни Паладий Еленополски. Св. преподобни Роман. Свети Иаков, епископ Ростовски. Икона на Пресвета Богородица ‘‘Знамение‘‘ Прочетете повече ТУК!

 

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 23.03.2014 г. / 13:52:53 
Вяра
Четвърта неделя след Пасха, на Разслабения. Пренасяне мощите на мъченик Аврамий Български. Св. Тавита Иопийска

imageКондак Недели о расслабленном

глас 3

Душу мою, Господи, во гресех всяческих/ и безместными деяньми люте разслаблену,/ воздвигни Божественным Твоим предстательством,/ якоже и разслабленнаго воздвигл еси древле,/ да зову Ти спасаем:// Щедрый, слава, Христе, державе Твоей.

 

В ЧETВЪРTA НEДEЛЯ СЛEД ПAСХA – НA РAЗСЛAБEНИЯ

Ето, ти оздравя, недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо

(Иоан. 5:14)

Благослови, отче!

 

Чувате ли, благочестиви християни, няма по-ужасно и по-гибелно нещо от греха. Защото той и душата вечно разделя от Бога, и ума покрива с мрак, и на тялото докарва различни болести и немощи, както ясно се вижда при днешния разслабен, за когото ще чуете сега от Евангелието.

 

Eвaнгeлиe oт Иoaн, зaчaлo 14

В онова време възлезе Иисус в Иерусалим. А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора, в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат. Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години. Иисус, като го видя да лежи, и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш? Болният му отговори: да, господине, но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата, когато пък аз дойда, друг слиза преди мене. Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи. И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота. Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е, не бива да си дигаш одъра. Той им отговори: Който ме изиери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи. Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място. След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя, недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо. Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери. За това иудеите гонеха Иисуса и търсеха случай да Го убият, за дето вършеше това в събота. (Иoaн. 5:1-15)

 

ТЪЛКУВAНИE

Евреите имали три големи празника, които празнували всяка година. Първият празник бил Пасха, която празнували през месец март като спомен за това, че Бог ги извел от Египет. Вторият бил Петдесетница, която празнували през май като спомен за това, че Бог им дал закона петдесет дни след излизането им от Египет. А третият бил Шатри, който празнували през септември, когато събирали реколтата от земни плодове и правели по нивите и лозята шатри, където се веселели и си припомняли как са живели четиридесет години в пустинята в шатри и се хранели с маната, която падала от небето. На тези три празника евреите от всички села се събрали в Иерусалим, за да празнуват заедно. Тогава Христос, за да не се покаже като противник на еврейския закон, отишъл в Иерусалим в Овчата къпалня, която се наричала Овча, защото вътре измивали червата на овцете, които колели за жертва. В тази къпалня всяка година по веднъж слизал Божий ангел и правел по едно чудо, което предсказвало нашето кръщение. Защото, като размътвал водата, тя придобивала сила от него и изцерявала по един болен - този, който пръв влезе в нея, както светото Кръщение изцерява душевните ни болести. Край тази вода се изцерил и днешният разслабен, който толкова много години лежал край нея, за да се изцери, но все го изпреварвали други, по-силни, които влизали в къпалнята и се изцерявали, но той пак не се махал оттам, нито отслабвала надеждата му, нито рекъл някаква хулна дума против Бога, нито проклел часа, в който се е родил, както правят мнозина нетърпеливци. За това и получил чудно изцерение. Защото, когато Христос го попитал дали иска здраве, той рекъл търпеливо: „Господи, искам, но няма кой да ме спусне във водата, щом се раздвижи“. Вижте какво смирение проявил Христос: Стани, вземи одъра си и ходи. И той веднага станал и започнал да ходи. Защото Христовите думи, като всесилни веднага укрепили костите и мускулите му и той станал, взел си одъра и тръгнал, за което иудеите го укорили, че носи одъра си в съботен ден. Но Христос извършил много такива чудеса в съботни дни, за да ни научи, че е добре и на празник да вършим добро и да проявяваме милост, към слабите и сиромасите. А евреите от завист нападнали изцерения и казвали, че не бива да носи одъра си в събота, на което изцереният казал дръзновено, че Този, Който го изцерил, му казал да си вземе одъра, на който бил лежал тридесет и осем години. Понеже били заслепени от завист, иудеите не попитали кой го е изцерил, а го попитали, кой му е казал да си носи одъра. А той не знаел кой бил Човекът, Който му казал да си вземе одъра, защото Христос се бил махнал оттам, за да не би изцереният да Го спре пред народа и да предизвика още по-голяма завист у юдеите. Христос оставил това чудо да се прослави само. И така, колкото повече евреите говорели лошо за чудото, толкова по-явно ставало то, тъй като изцереният ходел из целия град и дръзновено проповядвал Бога, Който го изцерил. След това Христос, като намерил изцерения в храма, му рекъл: Ето, ти оздравя, недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо. От тези Христови думи разбираме, че в много случаи болестта и страданието са причинени от грях. Но знайте, че колкото и болести и беди да ни спохождат на този свят, те са Божие благодеяние, което Бог ни дава от милост с цел нашето поправяне, а колкото грехове останат ненаказани тук, за тях Бог без милост вечно ще ни наказва там.

 

ПОУЧEНИE

Но има много хора, които се чудят, като гледат, че грешниците живеят на този свят най-благополучно и без наказание, а не знаят, че Бог ги. държи за Страшния Си съд, където ще ги накаже вечно. За това, когато видим някой грешник да живее славно и благополучно, да не желаем неговото благополучие, нито да завиждаме на беззаконието му, както казва пророк Давид: Не ревнувай на злодейците (слав.: на лукавстващите, не завиждай на ония, които вършат беззаконие (Пс. 36:1), защото те ще изсъхнат, като трева скоро ще опадат, като цвят и ще изчезнат, като дим. Така и когато виждаме някой нечестивец да се извисява, като топола, да не се чудим, защото до утре и мястото му вече не ще го познава. А когато грешим и не биваме наказвани, тогава да се боим най-много - защото Божието дълготърпение ни чака да се покаем, а ако не се покаем, трупаме върху себе си Божи гняв за Страшния съд, където ще се заплати на всекиго според делата му. Защото, ако на този свят не получим никакво наказание за греховете си, на онзи свят ще получим вечно наказание, понеже Бог ни наказва тук за малките грехове, за да се покаем, а за големите, ако не се поправим, на онзи свят непременно ще ни накаже вечно. Защото Бог забавя, но не забравя. Когото не накаже тук, ще го накаже там за греховете му. Защото накъдето и да погледне, човек навсякъде вижда беди и грехове, понеже умът от младини тича към зло (ср. Бит. 8:21). Но тъй като имаме голямо прибежище - неизказаното Божие милосърдие, - да не се отчайваме, а да се каем и да имаме надежда. Защото Бог, като види чистото ни покаяние, не само ще ни прости греховете, но и ще ни избави от наказание, както казва пророк Давид: „Осъзнах беззаконието си, не скрих греха си, изповядах го пред Теб, Господи, и ти прости безчестието на сърцето ми“ (ср. Пс. 37:19, 31, 75). Ето ни много добър пример, защото ако вършим зло, ще получим пак зло или тук, или там. Ако ли пък правим добро и се каем, като Давид ще получим и опрощение, и Небесното царство, с помощта на Христа, Комуто слава във вечните векове, амин.

Из „Софроние“ на епископ Софроний Врачански

 

imageСв. Тавита Иопийска

В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше. Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница. А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях. Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях. Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна. Той й подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива. Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа. (Деян. 9:36-42)

 

Свя­тая пра­вед­ная Та­вифа, жен­щи­на доб­ро­де­тель­ная и ми­ло­серд­ная, при­над­ле­жа­ла к хри­сти­ан­ской об­щине в Иоп­пии. Слу­чи­лось так, что она, тя­же­ло за­болев, умер­ла. В то вре­мя неда­ле­ко от Иоп­пии, в Лид­де, про­по­ве­до­вал свя­той апо­стол Петр. К нему бы­ли по­сла­ны гон­цы с убе­ди­тель­ной прось­бой о по­мо­щи. Ко­гда апо­стол при­шел в Иоп­пию, пра­вед­ная Та­вифа бы­ла уже мерт­ва. Пре­кло­нив ко­ле­на, пер­во­вер­хов­ный апо­стол со­тво­рил го­ря­чую мо­лит­ву ко Гос­по­ду. За­тем по­до­шел к од­ру и воз­звал: «Та­вифа, встань!» Она под­ня­лась со­вер­шен­но здо­ро­вой.

 

Тропарь праведной Тавифе Иоппийской

глас 4

Днесь ве́ра Христо́ва утвержда́ется ка́менем ве́ры,/ и ликовству́ет в весе́лии Иоппи́я,/ псало́мски славосло́вят Жизнода́вца Сы́на Бо́жия ве́рнии,/ ви́дяще соверша́емо ве́лие чу́до:/ первоверхо́вный апо́стол глаго́лет,/ и уме́ршая востае́т от гро́ба,/ ю́же Низложи́тель сме́рти да́рует Це́ркви,/ да украша́ются во о́браз ея́ доброде́тельми лю́ди. / Прииди́те у́бо, христиа́не,/ принесе́м ко святе́й моле́ния на́ша:/ блаже́нная Тави́фо и милосе́рдная,/ вознеси́ на́ша воздыха́ния Пресвяте́й Тро́ице,/ и моли́ся со дерзнове́нием,/ да сы́нове све́та Преве́чнаго бу́дем,/ да сподо́бимся Бо́жия ми́лости,/ да пребыва́ем в любви́ Боже́ственней,// и да ца́рствует мир во вселе́нней.

Тропарь праведной Тавифе Иоппийской в Неделю о расслабленном

глас 4

Апо́столом сотаи́ннице, ми́лостивая Тави́фо,/ оби́тели же́нския нача́ло положи́ла еси́/ и бе́дным одея́ние была́ еси́,/ послу́шнице смире́нная,/ сло́ву апо́стола Петра́ повину́вшися,/ из ме́ртвых си́лою Христо́вою возста́ла еси́/ и ны́не на Небесе́х све́тло пра́зднуеши. / Те́мже моли́ Христа́ Бо́га// всем, помина́ющим тя, дарова́ти живо́т ве́чный.

Кондак праведной Тавифе Иоппийской

глас 4

Ужаса́хуся Иоппи́йстии лю́дие, и дивля́хуся А́нгели Бо́жии,/ егда́ Исцели́вый Енне́я воззва́ от ме́ртвых се́рну нарица́емую, милосе́рдием преукра́шенную,/ о не́йже к нему́ взыва́ху вдови́цы неиму́щияhttp. / И ны́не, Тави́фо блаже́нная, услы́ши моли́твы на́ша, к тебе́ приноси́мыя,/ и испроси́ у вся́ческих благ Пода́теля ми́лости и щедро́ты ве́рным Его́,/ да блажа́ще тя, вопие́м ти:// ра́дуйся, доброде́тели нас науча́ющая.

Ин кондак праведной Тавифе Иоппийской

глас 8

Первонача́льная Це́рковь ликовству́ет,/ Иоппи́я тобо́ю, Тави́фо, просвеща́ется,/ из ме́ртвых твоему́ воскресе́нию ра́дующися,/ и мы, па́мять твою́ ны́не пра́зднующе,/ сла́вим Победи́теля сме́рти – Христа́ Бо́га,// о́бщаго свята́го Воскресе́ния ча́юще.

Молитва праведной Тавифе Иоппийской

О, пресла́вная учени́це Христо́ва, све́тлая звездо́ Иоппи́йская, свята́я пра́ведная Тави́фо! К тебе́, ны́не на Небесе́х су́щей, с ве́рою притека́ем в моли́тве, ты же, я́ко ми́лостивая в жи́зни свое́й бы́вша, не лиши́ и нас, смире́нных, милосе́рдия твоего́. Принеси́ усе́рдныя моле́ния твоя́ Спаси́телю всех, Христу́ Бо́гу, да да́рует нам, хла́дным, любо́вь, малове́рным – те́плую ве́ру, леня́щимся – ре́вностное трудолю́бие, гордя́щимся – ти́хое смире́ние, иноки́ням – свято́е послуша́ние, нача́льствующим – ра́зум и милосе́рдие, боля́щим – здра́вие и облегче́ние, бе́дным – по́мощь и заступле́ние, уныва́ющим – Бо́жие упова́ние, оби́телям – мир и спасе́ние, лю́дем – во благо́м поспеше́ние, всем в ско́рбех – утеше́ние. Наипа́че моли́ Го́спода на́шего, апо́столом Петро́м тя воскреси́вшаго, да и мы сподо́бимся по о́бщем всех Воскресе́нии ста́ти в Це́ркви Его́ одесну́ю и с тобо́ю сла́вити Отца́, и Сы́на, и Свята́го Ду́ха во ве́ки веко́в. Ами́нь.

 

imageЖитие на свещеномъченик Аврамий Български

След като Стара велика България на кан Кубрат станала арена на кървави междуособици между привържениците на рода на Кубрат и синовете му – Дуло и мощния род Ашина, една част от старите българи, во главе с големия брат на нашия първовладетел Аспарух – Батбаян, се покорили на Ашина и скоро тяхната държава започнала да се нарича Хазария, макар жителите й да знаели, че са българи и езикът и обичаите им останали български до края на съществуването на Хазарската империя.
Друга част се оттеглила на югоизток и в поречието на реките Волга и Кама основали Волжка България или Волжски Болгар. Днес само името на река Волга пази паметта за величието на тази българска държава. В десети век владетелят на Волжски Болгар бил подлъган да приеме исляма от пратениците на Арабския халифат, под предлог, че арабите ще построят много крепости и с войска ще помогнат на волжките българи да се отбраняват от своите доскорошни събратя хазарите.
Мъченик Аврамий се родил във Волжка България и бил възпитан в мохамеданската вяра, която изповядвали неговите сънародници. Той бил богат човек и се занимавал с търговия. Бил привикнал към светските блага, но винаги оказвал гостоприемство на странници и бедни.
По Божията воля Аврамий се убедил в лъжливостта на мохамеданското учение и в истинността на християнската вяра и станал истински християнин. Изповядвайки Христовата вяра, той станал омразен за своите сънародници-мюсюлмани.
Веднъж като отишъл за търговия в град Велики Болгар, започнали да го убеждават, а после и да го принуждават да се отрече от Христа. Аврамий не се поддал на заплахите. Тогава го затворили в тъмница за дълго, а по-късно, като видели неговата непреклонност, отсекли му първо ръцете, после нозете и накрая - главата.
Свети Аврамий загинал мъченически на 1 април 1229 година. Християните в града благоговейно погребали тялото му в християнското гробище на Велики Болгар.

След смъртта на св. Аврамий Великият град на българите изгорял почти до основи. Руските летописци отбелязали, че Господ е изпратил тези пожари за наказание за невинно пролятата кръв на мъченика.
Виждайки, че на гроба му стават чудесни изцеления на болни християни, хората разказали за това на княз Георги Всеволодович. След една година тялото на мъченика било пренесено в град Владимир, където князът и семейството му, Владимирският епископ Митрофан, духовенството и народът посрещнали мощите на св. Аврамий и ги положили в църквата "Успение на Пресвета Богородица" на 6 март 1230 година.

Паметта на св. Аврамий Българин се почита от нашата Църква от древност.

 

ПОЛНОЕ ЖИТИЕ МУЧЕНИКА АВРАМИЯ (АВРААМИЯ) БОЛГАРСКОГО, ВЛАДИМИРСКОГО ЧУДОТВОРЦА

Этот бо­га­тый и знат­ный ку­пец жил в Волж­ской Бул­га­рии в кон­це XII – на­ча­ле XIII вв. Жизнь это­го че­ло­ве­ка силь­но от­ли­ча­лась от жиз­ни мно­гих его зем­ля­ков и со­пле­мен­ни­ков. Был он че­ло­ве­ком необык­но­вен­но со­стра­да­тель­ным, ми­ло­сти­вым к бед­ству­ю­щим, тра­тил свои бо­гат­ства на нуж­ды страж­ду­щих. По­се­щая рус­ские го­ро­да, об­ща­ясь с рус­ски­ми куп­ца­ми, он глу­бо­ко за­ин­те­ре­со­вал­ся хри­сти­ан­ской ве­рой. По Бо­жию смот­ре­нию бла­го­дать кос­ну­лась его серд­ца и, по­знав ис­ти­ну свя­той ве­ры Хри­сто­вой, он при­нял Свя­тое Кре­ще­ние. Так сей ку­пец ста­но­вит­ся хри­сти­а­ни­ном и по­лу­ча­ет но­вое имя, с ко­то­рым и за­пи­сан на стра­ни­цах Кни­ги жиз­ни, – Ав­ра­амий (ни­где в ле­то­пи­сях не упо­ми­на­ет­ся об име­ни свя­то­го до Кре­ще­ния). По Кре­ще­нии свя­той еван­гель­ским сло­вом, а глав­ное – хри­сти­ан­ским об­ра­зом жиз­ни несет апо­столь­скую про­по­ведь сре­ди сво­е­го на­ро­да. И как до при­ня­тия хри­сти­ан­ства со­стра­дал Ав­ра­амий бед­стви­ям и ли­ше­ни­ям ближ­них, так по при­ня­тии спа­си­тель­ной ве­ры Хри­сто­вой стал бо­лез­но­вать ду­хом и скор­беть о ду­хов­ных бед­стви­ях сво­их еди­но­зем­цев, о незна­нии ими ис­тин­но­го Бо­га неба и зем­ли, от­крыв­ше­го­ся нам через Еди­но­род­но­го Сы­на Сво­е­го во Свя­том Ду­хе, и о про­ис­хо­дя­щем от се­го незна­ния неустрой­стве и бес­по­ря­доч­но­сти нра­вов (Ин.17:3; Рим.25:31). Оду­шев­лен­ный свя­тою рев­но­стью по свя­той ве­ре и брат­скою лю­бо­вью к нече­сти­вым со­пле­мен­ни­кам сво­им, Ав­ра­амий, бу­дучи по тор­го­вым де­лам в сто­ли­це Волж­ской Бул­га­рии – Ве­ли­ких Бул­га­рах, во вре­мя яр­мар­ки (ага-ба­за­ра) вме­сто то­го, чтобы за­ни­мать­ся тор­гов­лею и при­об­ре­тать бла­га вре­мен­ные, зем­ные, на­чи­на­ет бла­го­вест­во­вать сво­им еди­но­пле­мен­ни­кам о бла­гах веч­ных, нетлен­ных, и пред­ла­га­ет им про­по­ведь о Хри­сте бо­го­че­ло­ве­ке, «рас­пен­шем­ся за ны во­лею, вос­крес­ше­му из мерт­вых и со сла­вою во­с­нес­шем­ся с пло­тию на небо», о без­на­чаль­ном Его От­це и о со­веч­ном От­цу и Сы­ну Все­свя­том Ду­хе.

В изум­ле­ние при­шли бол­га­ры, услы­шав про­по­ведь хри­сти­ан­скую от сво­е­го еди­но­пле­мен­ни­ка и быв­ше­го еди­но­вер­ца. Его со­оте­че­ствен­ни­ки не толь­ко не изъ­яви­ли со­чув­ствия к про­по­ве­ди свя­то­го му­жа, но да­же раз­дра­жи­лись на про­по­вед­ни­ка, осо­бен­но ко­гда уви­да­ли его непре­клон­ность по­сле мно­го­крат­ных уве­ща­ний и со­ве­тов оста­вить хри­сти­ан­скую ве­ру. Они ста­ли Ав­ра­амия пер­во­на­чаль­но, как лю­би­мо­го все­ми, уго­ва­ри­вать, чтоб оста­вил Хри­сто­ву ве­ру. Ко­гда лас­ко­вые убеж­де­ния не по­дей­ство­ва­ли на ис­по­вед­ни­ка Хри­сто­ва име­ни, ему ста­ли угро­жать от­ня­ти­ем име­ния. На эти угро­зы бла­жен­ный от­ве­чал, что за Хри­ста Спа­си­те­ля он го­тов ли­шить­ся не толь­ко име­ния, но не по­жа­ле­ет и са­мой сво­ей жиз­ни. По­сле это­го по­шли по­бои. Би­ли Ав­ра­амия «всем ми­ром», би­ли так же­сто­ко, что на те­ле му­че­ни­ка не оста­лось ни од­но­го непо­вре­жден­но­го ме­ста: «яко не бы­тии на нем ме­ста це­ла и неуязв­лен­на» (из ака­фи­ста му­че­ни­ку). Пы­та­лись за­ста­вить его за­мол­чать, от­речь­ся от Хри­ста, но бы­ло тщет­но. То­гда бол­га­ры, рас­сви­ре­пев, как зве­ри, на ис­по­вед­ни­ка, мно­го дней то­ми­ли его в за­клю­че­нии, мно­ги­ми му­че­ни­я­ми при­нуж­дая от­верг­нуть­ся ве­ры хри­сти­ан­ской. Не из­не­мог в му­ках доб­лест­ный стра­да­лец за ис­тин­ную ве­ру, но, укреп­ля­е­мый бла­го­да­тию Бо­жи­ею, еще боль­ше утвер­дил­ся в свя­той люб­ви к Ис­ку­пи­те­лю ми­ра. То­гда, ви­дя его непре­клон­ность в ве­ре, злоб­ные изу­ве­ры от­ве­ли за го­род и у ко­лод­ца неда­ле­ко от бе­ре­га Вол­ги от­сек­ли ему спер­ва ру­ки, по­том но­ги и гла­ву. Так 1 ап­ре­ля 1229 го­да с ис­по­ве­да­ни­ем ис­тин­ной ве­ры на устах ото­шел к сво­е­му Небес­но­му От­цу этот ми­ло­серд­ный и ис­крен­ний че­ло­век Бо­жий. Му­ром­ские куп­цы, быв­шие то­му сви­де­те­ля­ми, по­греб­ли му­че­ни­ка на осо­бом клад­би­ще, «где по­гре­ба­лись все хри­сти­ане». Гос­подь вско­ре на­ка­зал жи­те­лей Ве­ли­ких Бул­гар за кровь Сво­е­го угод­ни­ка страш­ным по­жа­ром: «... вско­ре вы­го­рел оный град ве­ли­кий со мно­гим и неис­чис­лен­ным бо­гат­ством!»

При гро­бе очень ско­ро на­ча­лись зна­ме­ния, по­слу­жив­шие по­во­дом к по­чи­та­нию свя­то­го, слух о ко­то­рых рас­про­стра­нил­ся по всей Пра­во­слав­ной Ру­си. В 1230 го­ду к бла­го­вер­но­му вла­ди­мир­ско­му кня­зю Ге­ор­гию Все­во­ло­до­ви­чу яви­лись по­слы от волж­ских бул­гар про­сить ми­ра (по­сле ше­сти­лет­ней вой­ны с Русью).

Князь Ге­ор­гий со­гла­сил­ся на их же­ла­ние и, ед­ва за­клю­чен был мир, по­слал в Бул­га­ры по­соль­ство для пе­ре­не­се­ния мо­щей му­че­ни­ка Хри­сто­ва. 9 мар­та 1230 го­да его мо­щи бы­ли пе­ре­не­се­ны во Вла­ди­мир, в Кня­ги­нин мо­на­стырь (где и по­ныне хра­нит­ся уцелев­шая ча­сти­ца).

Неза­дол­го до ре­во­лю­ции в с. Бол­га­ры бы­ли пе­ре­да­ны древ­ний об­раз свя­то­го с ча­сти­цей его мо­щей и ста­рая де­ре­вян­ная ра­ка. Эти свя­ты­ни бы­ли уте­ря­ны в пе­ри­од без­бож­но­го ли­хо­ле­тья. Со­хра­ни­лась лишь фа­лан­га пер­ста пра­вой ру­ки, в без­бож­ное вре­мя сбе­ре­гав­ша­я­ся с бла­го­го­ве­ни­ем жи­те­ля­ми го­ро­да по до­мам, ныне же на­хо­дя­ща­я­ся в Свя­то-Ав­ра­ами­ев­ском хра­ме г. Бол­га­ра. Гос­подь про­сла­вил Сво­е­го угод­ни­ка мно­ги­ми чу­де­са­ми, про­ис­хо­див­ши­ми по его мо­лит­вам у свя­тых мо­щей. Бы­ло за­ме­че­но, что му­че­ник об­ла­да­ет осо­бой бла­го­дат­ной си­лой пред­ста­тель­ство­вать пе­ред Бо­гом о боль­ных де­тях, со­хра­ни­лись за­пи­си об ис­це­ле­нии боль­ных. Ав­ра­амию Бол­гар­ско­му мо­лят­ся о по­кро­ви­тель­стве и успе­хе в тор­гов­ле, лич­ном пред­при­ни­ма­тель­стве.

 

Тропарь мученику Авраамию Болгарскому

глас 4

Днесь, благове́рнии лю́дие, соше́дшеся,/ восхва́лим до́бляго сего́ му́ченика и страда́льца Авраа́мия,/ сей бо, укрепля́емь си́лою Бо́жиею,/ ду́шу свою́ положи́ за Христа́,/ мно́го пострада́в от злове́рных болга́р. Сего́ ра́ди от Го́спода вене́ц прия́т/ и ны́не предстои́т Ему́/ и мо́лится о гра́де сем// и о всех нас, чту́щих па́мять его́.

Кондак мученику Авраамию Болгарскому

глас 8

Я́ко многоце́нное сокро́вище,/ принесе́но бысть от Болга́рския страны́ во град Влади́мир/ пречестно́е те́ло твое́, му́чениче Авраа́мие,/ и́мже подае́ши всем чту́щим пресла́вную па́мять твою́ оби́лие исцеле́ний,/ предстоя́ на Небеси́ Христу́ Бо́гу// и моля́ Его́ о спасе́нии душ на́ших.

 

Ин кондак мученику Авраамию Болгарскому

глас 3

Укрепи́вся, сла́вне, любо́вию Госпо́днею/ и Того́ честны́й Крест на ра́мо взем, и́го Госпо́дне,/ посрами́л еси́ диа́воля кова́рствия/ и пострада́л еси́ да́же до сме́рти,/ и сего́ ра́ди, досточу́дне, яви́ся страда́лец вели́к, Авраа́мие,/ и ору́жником храбротаи́нник// и уча́стник Бо́жия благода́ти.

 

Молитва мученику Авраамию Болгарскому

Святы́й му́чениче Авраа́мие, до́блий во́ине Христа́ Царя́ Небе́снаго, в ско́рбех и напа́стех пресла́вный наш помо́щниче и защи́тниче! Ничто́ же возмо́же отлучи́ти тя от любве́ ко Го́споду Иису́су, ни ле́стныя обеща́ния благ вре́менных, ни преще́ния, ни му́ки от злых враго́в святе́йшия Христо́вы ве́ры; ты, я́ко лев, изше́л еси́ на брань проти́ву волко́в мы́сленных, духо́в зло́бы, подви́гших на тя, ра́ди до́браго твоего́ испове́дания, единоплеме́нный тебе́ наро́д болга́рский, и, я́ко о́гненная стрела́, тех порази́л еси́ си́лою благода́ти Свята́го Ду́ха, и кре́пкия, я́ко смерть, любве́ твоея́ к Бо́гу. А́ще и пролия́л еси́ кровь твою́ за Христа́ Бо́га на́шего, погуби́в вре́менную жизнь, оба́че безсме́ртною душе́ю, я́ко оре́л, воспари́л еси́ в го́рния оби́тели Отца́ на́шего, насле́довав там ве́чную жизнь, сла́ву и блаже́нство неизрече́нное, и оста́вив нам нетле́нныя оста́нки твоя́, я́ко крин многоце́нный и благоуха́нный. Ве́руем, страстоте́рпче святы́й, я́ко предстоя́ со а́нгелы и все́ми святы́ми Престо́лу сла́вы Триипоста́снаго Бо́га, усе́рдныя и богоприя́тныя возно́сиши моли́твы не то́кмо о нас и о гра́де на́шем, но и о всей святе́й Христо́вой Це́ркви и о правосла́внем оте́честве Росси́йстем. Ве́руем, пресла́вный чудотво́рче, я́ко ты, си́лою всемогу́щаго Го́спода Иису́са Христа́, чрез святы́я мо́щи твоя́, источа́еши оби́льныя да́ры благода́тныя по́мощи во спасе́ние всем с ве́рою к тебе́ притека́ющим, наипа́че же испра́шиваеши и кончи́ну с покая́нием тебе́ чту́щим, и благосе́рдно помога́еши немощны́м младе́нцем, да вси от ма́ла до вели́ка единоду́шно прославля́ем неисповеди́мое вели́чие бла́гости Бо́жией. Тем же ве́рою и любо́вию ко святы́м моще́м твои́м припа́дающе и благогове́йно о́ныя лобыза́юще, умоля́ем тя, до́брый на Небеси́ наш моли́твенниче и засту́пниче, помога́й нам гре́шным и смире́нным, твои́ми моли́твами во всех ско́рбех, ну́ждах и обстоя́ниих на́ших, сохраня́й нас и град сей от вся́каго зла и вся́кия напа́сти, наипа́че же споспешеству́й ве́чному спасе́нию на́шему и всех прося́щих от тебе́ по́мощи и заступле́ния. Ей, смире́нно мо́лим тя, уго́дниче Бо́жий, моли́ Христа́ Бо́га на́шего, да даст Он мир и тишину́ всем правосла́вным христиа́ном и да отврати́т от нас вся́кий гнев, на ны дви́жимый, да изба́вит нас от сете́й вра́жиих, томле́ния во у́зах греха́ и муче́ний а́дских, и да сподо́бит нас недосто́йных одесну́ю Себе́ ста́ти на суде́ Свое́м пра́ведном и вни́ти в ве́чный поко́й святы́х Его́, иде́же пра́зднующих глас непреста́нный и неизрече́нная сла́дость зря́щих добро́ту лица́ Его́; и та́ко возмо́жем с тобо́ю и все́ми святы́ми безконе́чно прославля́ти Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха, Тро́ицу Единосу́щную и Неразде́льную. Ами́нь.

 

 

 ↑