Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен народен дух, съхранил българите през робството и подтиснат от фашисти, комунисти и либерали - слуги на юдеите  Верую
На 22 април...

 9 април по църковния календар - Св. мъченик Евпсихий Кесарийски. Св. преподобномъченик Вадим Архимандрит. Св. мъченици Дисан епископ, Мариав презвитер, Авдиес и други 270 Прочети повече

2018 г. - Трета неделя след Пасха, на св. жените мироносици, св. Йосиф Ариматейски и св. Никодим Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
22.03.2014 г. / 00:07:13 
Вяра
04.04 по светския - †22.03 по църковния календар - Св. мъченица Друсила дъщеря на цар Траян. Св. свещеномъченик Василий, презвитер Анкирски. Св. преподобни монах Исакий Далматски

Житие на свети свещеномъченик Василий, презвитер Анкирски

Свещеномъченик Василий претърпял много страдания и преследвания от арианите при цар Констанций (337–361 г.). В това време той се прочул като голям ревнител на православието и истински пастир на християнската община в Анкира (днешна Анкара). А когато на престола се възкачил Юлиан Отстъпник и започнал гонение против християните, Василий явно изобличавал това ново нечестие и укрепявал своите люде във вярата. Затова той бил хвърлен в тъмница.

Когато цар Юлиан дошъл в Анкира, Василий бил заведен пред него и царят започнал да го уговаря да се откаже от вярата Христова, като му обещавал почести и богатства.

Василий отговорил:

- Аз вярвам в моя Христос, от Когото ти си се отрекъл и който ти е дал това земно царство, но то скоро ще ти се отнеме. Нима не се срамуваш от олтара, в който ти беше се спасил от смърт като осемгодишно дете, когато са те търсели да те убият?... Затова скоро ше ти се отнеме това временно царство. Ти ще издъхнеш в люти мъки и тялото ти няма да бъде погребано.

Разгневил се Юлиан и заповядал всеки ден от тялото на Василия да се одират седем ремъка от кожата му. Това правели мъчителите няколко дни. Когато Василий излязъл отново пред царя, той сам одрал един ремък от собствената си кожа и го хвърлил в лицето на Юлиан, като му извикал: "Вземи, Юлиане, и яж, ако ти е сладко това ядене, а за мене Христос е живот!"

Това оскърбление било разгласено из града и царят от срам тайно напуснал Анкира и заминал за Антиохия. Продължили жестоко да мъчат св. Василия, който предал душата си на Господа в 363 година.

Жития на светиите.

В памет на света мъченица Дросида

По времето на император Траян (98-117) и по негова заповед всеки ден били изпращани на смърт изповедниците на Христа, а телата им били захвърляни на пусти и нечисти места. По същото време живели във въздържание и се подвизавали в смирение, изпълнявайки Божиите заповеди няколко християнски девици. Заедно със своите наставници те прибирали телата на светите мъченици, помазвали ги с благовония, увивали ги в чисто платно и ги погребвали при своите жилища.

 

Узнала за това Дросида, дъщерята на император Траян, и една нощ, след като слугите й заспали дълбоко, отишла при девиците, носейки им скъпа одежда, и ги молила да отиде с тях за честното тяло на един свети мъченик. Междувременно някой си Андреян, годеник на Дросида и близък приятел на императора, му дал следния съвет:

- Заповядай, самовластни господарю, да поставят стража при телата на християните, за да разберем кои са похитителите.

Траян заповядал да изпълнят съвета му и войниците, поставени на стража, хванали през нощта петте християнски девици, а с тях и дъщеря му Дросида. На сутринта ги завели при императора. Като видял дъщеря си, той изпаднал в ужас и наредил на стражите да я затворят и да я пазят зорко, като се надявал тя да се разкае и да се поправи. За девиците заповядал да изковат голям котел, който да напълнят с разтопена медна сплав и да ги хвърлят в него, за да изгорят и да се слеят с метала. Сетне от медта трябвало да се изковат жертвени триножници, които да бъдат сложени в новопостроената баня. Банята щяла да бъде открита за празника на Аполон като място за лечение на болести и отдих на езическите идолопоклонници.

Заповедта била изпълнена. Светите мъченици били изгорени и триножниците за жертвоприношенията - изковани. Тогава напалили банята и оповестили на народа:

- Всички, които имат благоволението на боговете, защитници в беди, и са предани на императора, да дойдат за откриването на тази забележителна баня.

Щом чули това съобщение, хората веднага започнали да се стичат към банята и първият, който понечил да прекрачи прага й, паднал на земята и издъхнал. Същото станало и с ония, които били с него до вратата, тъй че никой не можал да премине даже през тази първа врата. Като научил, Траян свикал жреците на своите езически богове и им казал:

- Какво значи това? Дали християните не са направили някаква магия?

- Не, царю - отвърнали жреците, - това е заради триножниците, които заповяда да направят от медната сплав, в която бяха изгорени християнските девици. Заповядай да ги махнат и да ги заменят с други и тогава всичко ще стане както си го на мислил.

След като изпълнили съвета на жреците, Андреян казал на императора:

- Позволи ми, царю, да претопя триножниците, да направя от тях пет статуи на голи девици, които да приличат на изгорените християнки и да ги поставя на входа към твоята императорска баня за присмех и поругание.

Траян се съгласил и статуите били направени. Щом ги поставили на определените места, той видял насън пет чисти агнета, пасящи в рая, и страшния им пастир, който му казал:

- О, ти най-безсъвестен и нечестив сред царете, тези, чиито статуи си замислил да изложиш за поругание, добрият и милосърден Пастир взе и пресели тук, където след време ще дойде и дъщеря ти, чистата Дросида.

Щом се събудил, безчинният езичник Траян изпаднал в ярост, понеже светите деви мъченици и след смъртта си осуетили неговите замисли. Заповядал в двата края на града да напалят по една пещ, която да гори непрекъснато, а на всяка от тях да бъде изписана волята му:

- Мъже галилейци, покланящи се на Разпнатия, спестете си многото мъчения, а на нас - труда и принесете жертва на боговете. Който не иска да го направи, нека доброволно, по какъвто начин желае, да се хвърли в пещта.

След заповедта, която издал императорът, света Дросида научила, че заради вярата и любовта си към Христа вярващите влизали в пещите. Тогава тя вдигнала очи към небето и казала:

- Владико Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, ако е Твоята воля да се спася от безумното идолопоклонство на моя нечестив баща, помогни ми да се избавя от брака с беззаконния Андреян и да дойда на небето, където са петте наставници, утвърдили ме в страх пред Тебе. Изпрати дълбок сън на моите пазачи, за да избягам от тук.

Като казала това, света Дросида свалила отличителните знаци на своя царствен произход и тихо напуснала затвора си, тъй че никой от стражите не я забелязал. Като се запътила към пещта, тя разсъждавала така:

- Как ще отида при Бога без брачна одежда (не приела кръщение) - нечиста. Но, Царю на царете, Господи Иисусе Христе, заради Тебе изоставих своето царско достойнство, за да ме удостоиш да бъда поне пред прага на Твоето царство. Кръсти ме Ти Самият с Твоя Свят Дух.

Като казала това, света Дросида извадила мирото, единственото нещо, което била взела от скъпоценностите си, помазала се навсякъде, после влязла във водите на ручея, който течал наблизо и се кръстила с думите:

- Кръщава се Божия рабиня Дросида в името на Отца и Сина и Светия Дух.

След това се предала на строг пост и се укривала в продължение на седем дни. През това време при нея дошли неколцина християни, на които разказала за живота си. На осмия ден след кръщението, като се помолила, светата мъченица извършила това, което била замислила, и се прибрала при Господа.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

† ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Отстъплението на новостилната "църква" от Бога

Цитати от нашата книжка

Завещаното ни от Бога относно календара

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑