Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български национален дух.  Верую
На 22 януари...

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
12.03.2014 г. / 19:47:59 
Вяра
26.03 по светския - †13 март по православния календар - Св. мъченик Александър презвитер. Пренасяне мощите на св. Патриарх Никифор Цариградски

Памет на светия мъченик Александър

Свети Александър се прославил като мъченик по време на едно от езическите гонения* срещу християните. Сред тъмата на езическото нечестие той просиял като светоза

рна звезда със своето благочестие.

* Това гонение било започнато от Максимиан Галерий, зет на император Диоклетиан и негов наследник от 305 до 315 година. Гонението започнало при Диоклетиан през 303 година.

Изобличавайки безумието на идолослужителите и проповядвайки християнската вяра, той обърнал към Христа и кръстил много езичници в град Пидна.*

* Пидна (Пинда) - несъщесвуващ днес град, намиращ се в римската провинция Македония при  Термиакския залив.

С тези свои действия предизвикал срещу себе си гнева на идолопоклонниците. Те ненавиждали неговото дръзновение и не можели да понесат силата на боговдъхновените му слова, затова го нападнали и завързали, след което го подложили на жестоки и безпощадни мъчения. С тях искали да го принудят да принесе жертви на идолите, но като по никакъв начин не успели да го склонят към това, го осъдили да бъде посечен с меч.

С благодарствена молитва към Бога светият мъченик склонил главата си под меча и така предал святата си душа в ръцете на Господа.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Житие на свети Никифор изповедник, патриарх Цариградски

Св. Никифор бил възведен за цариградски патриарх в 806 г., няколко години след като Седмият Вселенски събор осъдил иконоборческата ерес. Той с всички сили се борел против разврата и свободните нрави, които силно се били разпространили в столицата; стараел се да възстанови мира в Църквата и да прекрати смутовете, появили се поради лъжеученията и притесненията.

В същото време той намирал сили и възможност да се занимава и с научно–богословски трудове: написал история на Църквата до негово време, защищавал писмено догматите на православната вяра.

 

В това време царувал император Лъв Арменец - жесток гонител на светите икони, който се стремял да склони на своя страна и патриарха. Но св. Никифор му отговорил с твърдост: "Напразни са трудовете ти, царю. Ние не можем да изменим древното предание; ние почитаме изображенията на светците, както почитаме Кръста и Евангелието."

Императорът не послушал увещанията на светите служители на Църквата и започнал страшно гонение против почитателите на светите икони по цялата империя. Св. Никифор ободрявал и утешавал страдащите, наставлявал ги на истината, убеждавал ги да не отстъпят от древните предания на светата Църква. "Не бой се, малко стадо – казвал той на правоверните, - защото вашият Отец благоволи да ви даде царство."

Царят се убедил, че докато патриарх Никифор е в Цариград, той не ще сполучи да затвърди иконоборството. Затова решил да свика събор от свои съмишленици, които свалили патриарха, а царят го пратил на заточение в остров Проконис, където – след борби и страдания – умрял в 828 година.

Дванадесет години след смъртта му, когато иконоборството било оборено и окончателно отхвърлено, Цариградският патриарх св. Методий убедил императрица Теодора да пренесе в Цариград мощите на светия страдалец и те били тържествено поставени в църквата "Св. Апостоли".

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Пренасяне на честните мощи на светия наш отец Никифор, патриарх Цариградски

Великият Божий архиерей - свети Никифор, патриарх Цариградски, - заради благочестивото почитане на светите икони, бил свален от своята катедра от злочестивия цар Лъв Арменец и заточен на остров Проконис*.

* Проконис - остров в Мраморно море, който днес се нарича "Мармара". По времето на иконоборческите смутове на този остров били изпращани на заточение много от изповедниците на православната вяра. Бел.ред.

Тук той прекарал в заточение тринадесет години, през които често търпял поругаване и издевателства над себе си. А след като се преставил в Господа, бил погребан при храма на свети мъченик Теодор в създадения от самия него манастир.

* Свети Никифор отначало бил сановник при двора на императрица Ирина и още като мирянин умело защитавал почитането на светите икони на VII Вселенски събор. В царуването на император Никифор, в 806 година, той бил възведен на патриаршеския престол и управлявал Църквата 9 години, след което бил заточен на остров Проконис. Починал на 2 юни 828 година, като до самата си смърт не престанал чрез своите писания да свидетелства за истината и да изобличава иконоборците. Паметта му се празнува на 2 юни. Бел.ред.

След няколко години - след смъртта на злочестивите царе Лъв Арменец, Михаил Валвос и неговия син Теофил - скиптърът на гръцкото царство преминал в ръцете на благочестивата царица Теодора, която управлявала царството заедно със своя малолетен син Михаил.

* Император Лъв Арменец царувал от 813 до 820 г.; Михаил II Валвос (Заекливият) царувал от 820 до 829 г.; Теофил царувал от 829 до 842 г. Император Михаил III (842-867) бил четиригодишен, когато встъпил на престола и затова до 855 г. държавата била управлявана от майка му - светата царица Теодора. Бел.ред.

Били починали също и Константинополските лъжепатриарси Теодот Каситер, Теодор Спатарокандилат, след това - Антоний Касимат, и накрая - Йоан, по прозвище Аний*, който бил изкусен в словесните хитросплетения. Йоан бил свален от патриаршеския престол от благочестиви хора, тъй като бил незаконно поставен на него.

* Тези патриарси управлявали Църквата в периода от 815 до 842 година. Бел.ред.

След това Константинополската катедра заел Методий, който възстановил почитането на иконите в светата Църква. Тогава били върнати в Цариград от остров Проконис и честните мощи на Христовия изповедник - патриарх Никифор.

Светейшият патриарх Методий съветвал императрица Теодора така:

- Не подобава най-добрият от патриарсите - Никифор, който беше изгонен от престола заради православието, и досега - след смъртта си - да се намира в изгнание. Неговото свято тяло трябва да се върне при неговия престол. Защото ние няма да бъдем свободни от грях, ако оставим неговите мощи в заточение, а напротив - ще изглежда така, че като че ли одобряваме неговото изгнание и считаме низвержението му за справедливо. Знаем, че Иосифовото коляно се сподобило с благословение за това, че след четиристотин години пренесло костите на своя праотец от Египет в Ханаанската земя (Бит. 50:25; Изх. 13:19). А ние - синовете на благочестието - нима ще допуснем още дълго да отсъстват мощите на нашия отец, който със своето божествено учение ни е възпитал в правоверието? Сам този царски град, един от най-славните под небето, очаква и жадува да приеме честните останки на своя пастир и е готов да ги пази с благоговение у себе си. Да се възвесели отново невестата Църква за своя жених! Когато той беше жив, Църквата се лиши от него поради царската несправедливост. Нека сега тя да приеме, по заповед на пастирелюбивата царица, неговото упокоено в Господа тяло. Благочестива царице, нали виждаш как народът, когото ти утвърди в правоверието, гори от желание отново да чуе духом, макар и мъртъв, своя пастир. Ако при народа бъдат донесени поне останките му, той ще го приеме все едно че е жив и ще пази мощите му като безценно съкровище.

Христолюбивата царица Теодора веднага се съгласила с думите на светейшия патриарх и казала:

- Това ще е полезно и за нашите души, а и името ни ще се поменава и ще се прослави в следващите поколения.

Тогава, без да се бави, светейшият патриарх взел със себе си презвитери и монаси и съпроводен от множество народ, заминал за остров Проконис.

Като дошъл в манастира на светия мъченик Теодор, патриархът открил ковчега на свети Никифор и всички видели, че честното тяло, което било погребано преди деветнадесет години, напълно се е съхранило. Без да се забелязва дори и следа от тление, то изпускало дивно благоухание.

След като извършил всенощно бдение и Божествена литургия, свети Методий влязъл в гробницата и като прегърнал и се поклонил на честните мощи на свети Никифор, му казал, сякаш че е жив:

- Преблажени отче, който във всичко се уподоби на св. Йоан Златоуст! Защото ти понесе същите трудове като него и претърпя същите скърби. Подобно на свети Йоан, ти изобличаваше с дръзновеното си слово беззаконието, несправедливо беше прогонен, и ето - вече повече от тридесет години, - отначало жив, а после и след смъртта си, ти се намираш в заточение. А сега дари нас, твоите възлюбени синове, с присъствието си и се върни при нас в своята страна. Твоят народ, който те обича, ще те приеме, както и преди - с радост. Безбожният цар, който незаконно те изгони от Църквата, прие достойно за делата си наказание - лиши се и от царството, и от самия си живот. А сега благочестивите царе те възвръщат, като да си жив, в твоята църква. Заедно с мен те, като христолюбиви нейни синове, очистиха Църквата от еретическите скверноти и възвърнаха нейното благолепие, каквото имаше тя и преди, благодарение на твоите трудове. Погледни на събралите се тук твои чеда; всички те дойдоха от по-близките градове, а останалите, които живеят далеч оттук, с нетърпение те очакват. Не ги оставяй скърбящи и осиротели! Нека твоят град да приеме мощите ти като най-скъпоценен дар! Защото с тях той ще се възвеличи и украси неизмеримо повече, отколкото с всякакви царски съкровища.

Светейшият патриарх Методий повдигнал мощите на светията и ги поставил в нов ковчег, след което събралото се свято множество от клирици и народ, с псалмопения пренесло мощите в кораба. Вдигнали платната и скоро пристигнали в Цариград.

А благочестивата царица Теодора и сина й Михаил, заедно с целия синклит, клир и с множество народ, изпълнени с неизказана радост, излезли на пристанището със запалени свещи, кадила и с песнопения, за да посрещнат честните мощи на своя свят патриарх Никифор. Като приели неговите свети останки, те най-напред ги понесли в съборната църква "Света София", откъдето патриарх Никифор бил изгонен.

Пренасянето на светите мощи станало в тринадесетия ден на месец март - на същия ден, в който свети Никифор бил прогонен от зловерния цар.

Когато настъпила вечерта, в църквата "Света София" било извършено всенощно бдение, а на сутринта честните мощи били пренесени в храма на светите Апостоли и положени там с благоговение. Тогава било постановено и празнуването на паметта на Христовия изповедник Никифор - за слава на Христа, нашия Бог, Когото славим заедно с Отца и Светия Дух. Амин.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

† ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Отстъплението на новостилната "църква" от Бога

Цитати от нашата книжка

Завещаното ни от Бога относно календара

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑