Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 24 септември...
Голготски кръст

†11 септември по църковния календар - Св. преподобна Теодора Александрийска. Св. преподобни Ефросин. Св. мъченица Ия. Св. мъченици Диодор и Дидим. Пренасяне мощите на преподобни Сергий и Герман Валаамски. Св. мъченици Димитрий, Евантия и Димитриан Прочетете повече ТУК!

1820г. е роден Александър Дондуков-Корсаков Прочетете повече ТУК!

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 16.02.2014 г. / 20:46:38 
Вяра
01.03 по еретическия, †16 февруари по православния календар - Св. мъченици Памфил, Порфирий и дружината им. Св. сепископ Марут и светите мъченици, пострадали в Мартиропол

imageСтрадание на свети свещеномъченик Памфил и на останалите с него

Тези свети мъченици, удостоени с пророчески и апостолски дар, пострадали за Христос в Кесария Палестинска при управлението на Диоклетиан. Старши по сан и пръв пострадал сред тях бил свети Памфил, презвитер в Кесария. Той бил родом от Берит и от младини бил възпитан в езическа мъдрост, бил преизпълнен с истинска духовна премъдрост и сияел с добродетелния си живот. По-късно станал и мъжествен изповедник на името Христово.

Вторият от мъчениците, на име Валент, бил дякон на Елийската църква - мъж на преклонна възраст. Той също бил образован човек, отличавал се със задълбоченото си познаване на Свещеното Писание.

Третият, Павел - изпълнен с вяра в Христа, горял от ревност по благочестието. Той бил родом от град Иамния и вече бил измъчван в огън заради Христа. Тези трима мъченици претърпели различни страдания за Христовото име, а накрая префектът Урбан ги затворил в тъмница. Тук те се измъчвали цели две години, докато Урбан не бил сменен от Фирмилиан.

При управлението на този игемон в Египет били осъдени на изгнание 130 Христови изповедници - били изпратени в златните мини на Киликия. Петима юноши, братя по плът, но най-вече по дух, съпровождали мъчениците от Египет до Киликия, и се завръщали по обратния път в родината си. Вече наближавали град Кесария, откъдето минавал пътят за Египет. На влизане през градските порти, стражите ги спрели и запитали кои са и откъде са? Юношите открито изповядали, че са християни и че тяхно отечество е горният Иерусалим. Задържали ги като злодеи и ги хвърлили в тъмница.

На другия ден - 16 февруари - тези юноши били изведени от тъмницата заедно с Христовите изповедници - Памфил, Валент и Павел, и застанали на съд пред нечестивия мъчител Фирмилиан. Отначало той се постарал да съблазни египетските юноши, заплашвайки ги с различни мъчения. Извикал първо най-възрастния и запитал: Кой е той? Юношата смело отговорил, че е християнин, както и четиримата му спътници. Игемонът поискал да узнае имената им и юношата нарекъл себе си - Илия, втория - Иеремия, третия - Исаия, четвъртия - Самуил, петия - Даниил. Понеже тези юноши се отрекли от езическите имена, дадени им от невярващите в Христа родители и вместо тях се нарекли с имената на пророците. По този начин искали да покажат, че са раби на Бога Израилев както с делата си, така и със своите имена. Учуден от такива имена, хегемонът Фирмилиан запитал кое е тяхното отечество.

Тогава Илия, помнейки думите на апостол Павел към галатяните: “горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни”, и други негови слова из “Послание до Евреите”: “Вие... пристъпихте към планина Сион и към града на живия Бог, небесния Иерусалим, и към десетки хиляди Ангели”-нарекъл себе си гражданин на небесния Иерусалим, като под това разбирал духовното си отечество, а не земното.

Фирмилиан не бил чувал за град Иерусалим, нито знаел къде се намира, понеже по негово време светият град се наричал Елия. Тъй го нарекъл нечестивият римски император Адриан. На мястото на предишния Иерусалим, разрушен от Тит, Адриан построил нов град и му дал своето име, понеже се наричал Елий Адриан. Освен че променил името на светия град, Адриан осквернил всички свети места, засипал с камъни и пясък гроба Господен и навсякъде поставил множество скверни идоли. Накрая заповядал всички да наричат града с неговото собствено име, Елия. Всичко това императорът сторил, понеже искал да унищожи дори спомена за името Христово на земята. В продължение на двеста години след това езичниците идолопоклонници не наричали града с неговото име Иерусалим, а Елия Капитолина и всячески го пренебрегвали. Това продължило до времето, когато благочестивият цар Константин и неговата майка Елена издигнали отново честния Кръст Христов, построили благолепни храмове на светите места и върнали предишното име на града.

По тази причина Фирмилиан, който живеел в Палестина през управлението на Диоклетиан, не знаел къде се намира градът, наречен Иерусалим, за който му говорил момъкът. Заповядал да завържат онзи юноша, който нарекъл себе си Илия, и жестоко да го бият, за да каже какъв е този град Иерусалим и в коя страна се намира. Благочестивият юноша отговорил, че Иерусалим е отечеството на християните и никой от езичниците не може да влезе в него и че този град е основан на изток, където слънцето започва да огрява земята с първите свои лъчи. Светията говорил за горния, духовния Иерусалим, без да обръща внимание на мъченията, сякаш бил безтелесен. Игемонът не разбрал смисъла на неговите думи и си помислил, че християните са построили някъде свой град, за да окажат съпротива на римляните. Заповядал още по-жестоко да измъчват светия юноша, за да разкаже подробно всичко за християнския град и къде точно се намира. Но не чул от него нищо друго, освен изповедание на името Христово и накрая наредил да му отсекат главата с меч.

После подложил на мъчения и останалите юноши: Иеремия, Исаия, Самуил и Даниил. Но и от тях чул същото и затова ги осъдил на посичане с меч.

А като разпитал и узнал, че две години преди неговото управление предшественикът му Урбан е задържал в тъмница светия презвитер Памфил, дякон Валент и Павел, Фирмилиан не пожелал повече да ги мъчи. Заповядал да ги запитат дали ще се подчинят на царската повеля и понеже те си оставали непреклонни, ги осъдил на смърт.

imageЕдин от слугите на свети Памфил, на име Порфирий, осемнадесетгодишен юноша, когото господарят му много обичал заради неговото целомъдрие и благоразумие, чувайки смъртната присъда на светите мъченици, високо възкликнал сред народа:

- Моля ви, позволете ми да взема телата на светиите, за да ги погреба!

С тези думи излязъл напред и застанал пред игемона. Разбирайки, че и Порфирий е християнин, той заповядал да го завържат на същото място, където измъчвал петимата свети юноши и да го бият жестоко. Воините го били, докато цялото му тяло не се покрило с рани, парчета от него падали по земята и можели да се видят костите и вътрешностите му. Но свети Порфирий понесъл търпеливо мъките, сякаш нищо не усещал: не стенел и не викал, а мълчал, все едно, че мъчителите нанасяли рани не на него, а на безчувствен стълб. Това още повече усилило яростта на игемона; Фирмилиан заповядал да раздират раните му с бодлива власеница, а след това го осъдил на изгаряне. Мъчителите поставили стълб, привързали към него светия мъченик и наклали около него голям огън. Когато огънят го обхванал от всички страни, мъченикът извикал високо, призовавайки на помощ Господ Иисус Христос, Сина Божий, после замлъкнал и предал на Господа светата си душа. Порфирий последвал своя господар в мъченическия подвиг заради Христос, но се удостоил да получи мъченически венец преди него, предавайки в огъня своята душа на Христа, докато свети Памфил и другите мъченици още не били посечени с меч.

Докато изгаряли свети Порфирий, един благочестив християнин, на име Селевкий, бивш воин, стоял сред народа и наблюдавал неговата кончина. Когато Порфирий предал на Господа своята душа, Селевкий последвал светите мъченици към мястото на посичането им. Заварил ги още живи, понеже мъчителите им оставили малко време за молитва. Селевкий се приближил до свети Памфил и му разказал за мъченическата кончина на Порфирий. Свети Памфил се възрадвал и прославил Бога. Селевкий се простил с мъчениците, вече готови да преклонят глава под меча. Стражите видели това и разбрали, че и той е християнин, хванали го и го довели при игемона. Фирмилиан заповядал незабавно да го посекат. Този светия произхождал от Кападокия и бил храбър и славен воин в римската войска. В началото на гонението срещу християните заради изповядване на Христовото име го били жестоко, лишили го от воинското му звание и войнската чест и го изгонили от полка. Но той се грижел за болните, лежащи бездомни по градските улици, помагал на бедните и сираците, а накрая се присъединил към светите мъченици и изповедници и радостен преминал при своя Владика Христос Господ.

След свети Селевкий към лика на мъчениците се присъединил и свети Теодул. Той бил един от слугите на Фирмилиан. Този мъж бил уважаван от всички поради преклонната си възраст: той имал вече правнуци. Бил таен християнин и като пристъпил към един от мъчениците, водени на смърт, целунал го и поискал светият мъченик да се помоли за него на Христос Господ. Някои от слугите на игемона го видели и донесли на господаря си, че Теодул е християнин. Тогава Фирмилиан го разпитал и когато почтеният мъж изповядал вярата си в Христа, игемонът, силно разгневен, заповядал да разпънат свети Теодул на кръст.

Изпълвайки дванадесеточисления лик на апостолите, най-накрая към светите мъченици се присъединил и свети Иулиан. Той също произхождал от Кападокия и бил честен и добродетелен човек. Наложило му се да пътува до Кесария Палестинска по своя работа. Като наближил града, той забелязал край града телата на светите мъченици, захвърлени на псетата и птиците. Той се възрадвал духом и като паднал ничком, целувал телата на светите страдалци и възхвалявал мъченическата им кончина, чрез която се сподобили с вечен живот в Христа. Отдалеч стояли стражи, които пазели да не би някой от християните да вземе телата на мъчениците. Видели как този човек коленичи пред тях и ги целува и разбрали, че е християнин. Воините го хванали и отвели при игемона. Фирмилиан разпитал светия мъж и го осъдил на изгаряне. Така свети Иулиан пострадал за Христа по същия начин както свети Порфирий.

Тези дванадесет свети мъченици, равни по брой на апостолите, се удостоили да застанат заедно с тях пред Божия престол в Царството Небесно, украсявайки себе си с победни венци. Светите им тела лежали захвърлени извън града в продължение на четири дни. Нечестивците видели, че до тях не се докосват нито кучета, нито зверове, нито птици и обявили, че който желае, може да ги вземе и да ги погребе; тогава християните взели светите им тела и ги погребали благоговейно, прославяйки Отца, и Сина, и Светия Дух, Единия Бог в Троица. Амин.

Кондак, глас 4:

Мучением страшным предлежащым, Господни страдальцы доблии в небоязненном радующеся мудровании, сим собеседоваша, о плоти нерадивше: темже наследствоваша вечнующую славу, о нас молящеся присно, восхваляющих их подвиги.

 

imageВ памет на свети епископ Марут и светите мъченици, пострадали в Мартиропол

Свети Марут бил епископ на Тагрит, главен град на Месопотамо-Софосенската област: тази местност се намирала на границата между Византийската империя и езическа Персия. Там благочестивият епископ сияел със светлината на истинското богопознание: със своята проповед обръщал в християнство езичниците перси, ходатайствал за християните пред персийските царе и навсякъде се стараел да внесе мир и разбирателство. Така при Теодосий Младши епископ Марут два пъти бил изпращан при цар Издегерд да преговаря за сключването на мир между двете империи и със своето благочестие и мъдрост спечелил уважението и пълното доверие на Издегерд. Доброто разположение на царя към свети Марут не се харесало на персийските магове и те скроили заговор да погубят благочестивия епископ. След като Марут изцелил Издегерд от тежкото главоболие, от което маговете не могли да го излекуват, те решили да го злепоставят пред царя. Веднъж, когато царят влязъл в храма както обикновено за поклонение на огъня, се чул глас:

- Вън царят, - нечестива е привързаността му към християнския свещеник!

Изуменият Издегерд понечил да отстрани от себе си Марут, но скоро измамата била разкрита и маговете били наказани със смърт. След този случай между огнепоклонниците започнала да се разпространява християнската вяра.

През 414 година епископ Марут за втори път изпълнявал длъжността на посланик в двореца на Издегерд. Отново маговете се опълчили срещу светия епископ и отново интригите им не успели, а той придобил още по-голямо доверие от страна на персийския цар. По това време свети Марут заедно с епископ Авдий изцелил с молитвите си бесноватия син на Издегерд. След това Издегерд дори възнамерявал да приеме свето Кръщение и разрешил християнската вяра свободно да се изповядва в Персия.

Като се ползвал с доброто разположение на персийския цар, свети Марут разпространявал навсякъде Христовото учение, възстановявал храмовете, разрушени по време на гонението на Сапор, свиквал събори.

Светият епископ събрал останките на светите мъченици, пострадали при цар Сапор и ги пренесъл в основания от него град Тагрит, където самият той починал към 422 г.

image

 

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 ↑