Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 13 декември...
Голготски кръст

†30 ноември по църковния календар - Св. всехвален aпостол Андрей Първозвани (Андреевден). Св. Фрументий, архиепископ Етиопски Прочетете повече ТУК!

1877 г., преминаване на Балкана от Западния отряд на Гурко.

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 06.01.2014 г. / 01:25:47 
Вяра
23.04 по еретическия, †10 април по църковния календар - Св. мъченици Терентий, Помпий, Африкан, Максим, Зинон, Александър, Теодор и другите с тях. Св. мъченици Яков презвитер, Азадан и Авдикий дякони, Персийски. Св. свещеномъченик Григорий V, патриарх

imageСтрадание на светите мъченици Терентий, Помпий, Африкан, Максим, Зинон, Александър, Теодор и другите с тях

Нечестивият римски цар Декий, който искал да обърне всички към своята пагубна идолопоклонническа вяра, разпратил до областите на царството си указ - християните да бъдат принуждавани към идолослужение и да ядат от жертвите, принасяни на идолите, а непослушните да се подлагат на съд и присъда. Когато управителят на Африка Фортунатиан получил този указ, седнал на съдийското място, събрал при себе си целия народ и заявил:

- Принесете жертва на боговете, в противен случай ще бъдете жестоко мъчени и ще загинете от страшна смърт.

С тези думи управителят показал инструментите за изтезания и мнозина при вида им се уплашили и се отрекли от Христовата вяра. Но някои от верните, на брой четиридесет, твърдо решили да умрат за Христа и дръзновено си казвали един на друг:

- Ще бъдем твърди, братя, няма да се отречем от Христа, нашия Бог, за да не се отрече и Той от нас пред Своя Отец небесен и пред светите Свои ангели. Да помним какво е казал Господ: “не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената”.

imageКогато Христовите раби се ободрявали един другиго с такива думи, Фортунатиан им казал:

- Учудвам се как така вие, хора в зряла възраст и разум, сте стигнали до такова безумие, че признавате за единствен Бог и цар Този, Когото иудеите са разпънали като злодей.

Свети Терентий му отвърнал заради всички:

- Ако ти, управителю, изоставиш идолската заблуда и разбереш силата на Христа разпнатия, би Му се поклонил и би Му служил; защото Той е Божий Син, благ, милосърден и милостив; по благоволението на Бога, Своя Отец, Той е слязъл на земята, съединил е Своето Божество с човешкото естество и заради нашето спасение доброволно е претърпял кръст.

Управителят казал:

- Принесете жертва на боговете, иначе ще изгоря телата ви и ще ви погубя.

- Мислиш да ни уплашиш ли? - отвърнал свети Терентий. - Не, ние не сме толкова слаби, че да оставим безсмъртния живот и Подателя му и да се поклоним на идолите. Върши по-скоро това, което си решил, изобретявай мъчения за нас, защото ние сме Христови раби, твърди и постоянни.

Тогава управителят гневно заповядал да ги разсъблекат и да ги отведат в идолския храм. А идолите били украсени със злато, сребро и скъпоценни одежди. Управителят влязъл в храма и казал на светиите:

- Принесете жертва на могъщия бог Херкулес, защото голяма е неговата сила и е славно величието му.

- Лъжеш се - казал свети Терентий, - твоите богове са камък и дърво, мед и желязо, и са украсени със злато, за да прилъгват хората и да ги отклоняват от вечния живот; защото те не виждат, не говорят, не чуват и не ходят, понеже са излети и изваяни от човешки ръце. “Подобни тям ще бъдат ония, които ги правят, и всеки, който се тям надява”. Кажете, могат ли вашите богове да помогнат на самите себе си или да накажат онези, които ги обидят? Щом като не могат да помогнат на себе си, как ще помагат на нас?

Управителят, като чул тези думи, заповядал да затворят във вътрешната част на тъмницата Терентий, Африкан, Максим и Помпей, да ги пазят строго, и казал:

- Утре ще ги изведа за разпит.

А пък на блажения Зинон, Александър, Теодор и другите, всички на брой тридесет и шест, като заповядал да ги доведат в съда, близо до идолския храм, им рекъл:

- От първия спор с вас нямаше успех и полза, затова сега ме послушайте и принесете жертва на великия бог Херкулес.

Светиите отвърнали:

- Ние много пъти казахме, че сме християни; още от първите въпроси ти разбра това и никога няма да можеш да ни убедиш да се поклоним на нечистите идоли.

Управителят казал:

- Щом не искате доброволно да се подчините на моите увещания, ще ви заставя със сила да изпълните заповедта на непобедимите царе - и заповядал безпощадно да ги бият с бодливи пръчки и сухи жили.

Светите мъченици вдигнали ръце към небето и в един глас въззовали:

- Погледни към нас, Господи, Боже наш, помогни на Своите раби и ни избави от врага.

Като чул това, управителят заповядал да ги бият още по-силно, така че слугите много пъти се сменяли, а пръчките и жилите се свършили. Тогава управителят заповядал да ги бият с тояги, макар че вече се били показали вътрешностите на мъчениците, а лицата им били толкова светли и радостни, че всички се чудели на непобедимото търпение и мъжеството на светиите. След бичуването управителят им казал:

- Принесете жертва на боговете и ще ви пусна.

Светиите мълчали, а той в гнева си заповядал да нагорещят железни прътове и да горят гърбовете им, и да поливат раните им с оцет и сол, като ги разтриват с груби парцали. Тогава светите Христови мъченици погледнали към небето:

- Господи Боже наш, Който си спасил от огнената пещ тримата младежи Ананий, Азарий и Мисаил, и си избавил от устата на лъвовете Даниил, и си спасил Моисей от ръцете на фараона и света Текла си защитил от огъня и зверовете; Ти, Който даваш на Твоите възлюбени пълно тържество над враговете, Ти, Който Си въздигнал от мъртвите Пастира на овците великия наш Господ Иисус Христос, и ни правиш много и най-различни благодеяния, създал си светлината и простираш небето като кожа, изчисляваш броя на звездите; всички тях наричаш с имената им, разпространил Си истинското учение на вярата до крайните предели на земята - чуй нас, които Ти се молим, и ни избави от нашите беди, защото Твоя е славата навеки. Амин.

Още не били завършили молитвата си, когато управителят, изпълнен с ярост, отново заповядал да ги провесят и да ги стържат с железни куки и кръвта потекла на потоци от ребрата им; но въпреки страшните мъки, те ни най-малко не отслабвали, защото Бог ги поддържал и им давал твърдост и сила. Управителят им казал:

- Вразумиха ли ви мъките, готови ли сте вече да отстъпите от своето безумие? Или все още оставате в нечестието си?

Светиите нищо не отвърнали, а управителят рекъл яростно:

- На вас говоря, нечестивци!

Тогава светиите, като вдигнали взор към небето, казали:

- Всесилни Боже, Който някога Си излял огън върху град Содом заради неговото беззаконие, разруши и сега този нечестив храм на скверните богове, заради Твоята истина.

С тези думи те направили кръстно знамение на челата си, духнали по посока на капището и изведнъж идолите в него паднали с голям трясък и се разтрошили на прах. Тогава светите мъченици казали на управителя:

- Виждаш ли какви са твоите богове - къде са сега здравината и силата им? Можаха ли да се защитят?

След малко и храмът паднал и рухнал до основи. Тогава управителят, в страшен гняв от разрушаването на храма и идолите, заповядал да отсекат главите на светите мъченици. Те се зарадвали на тази заповед, прославили Бога и с радост тръгнали към мястото за изпълнение на присъдата, а там, като преклонили колене, охотно протегнали шиите си под меча заради Христа и умрели от меч. Вярващите взели телата им и ги погребали на свято място.

След като убил тези свети мъченици, управителят заповядал да доведат при него светите Терентий, Африкан, Максим и Помпей и им казал:

- Принесете жертва на боговете, иначе ще загинете от страшна смърт и никой не ще може да ви избави от ръцете ми.

Светиите отвърнали:

- Ние сме християни и на Христа сме възложили надеждата си; а на бесовете няма да се поклоним и няма да служим на твоите богове, и от мъките ти не се страхуваме. Назначавай ни каквито си щеш мъки; ние вярваме на нашия Бог и ти ще бъдеш победен от нас, тъй както дяволът е победен от Христа, Който ще ни даде сила да победим твоите зли намерения.

Управителят заповядал отново да отведат светите мъченици в тъмницата, като сложат на шиите им тежки железни пранги и оковат ръцете и нозете им в железни вериги, и в този вид да ги положат върху железни тризъбци, поставени на пода, и да не пускат никого в тъмницата, да не би някой да им донесе храна. Когато светиите посред тези мъки се молели на Бога, среднощ в тъмницата изгряла светлина, явил се Ангел Господен и им казал:

- Терентий, Африкан, Максим и Помпей, раби на вишния Бог, станете и подкрепете телата си.

Като казал това, ангелът докоснал оковите им, те веднага паднали и пред тях се появила трапеза, пълна с всякакви ястия.

Ангелът рекъл:

- Отдъхнете си и изяжте храната, която Христос ви изпрати.

Светиите, благославяйки Христа Бога, се подкрепили с храната и питието и въздали благодарност към своя Владика. Стражите забелязали светлина в тъмницата, влезли вътре и като видели светите мъченици радостни и весели, доложили за това на управителя. На сутринта управителят, като довел мъчениците в съда, казал:

- Мъките не ви ли вразумиха, готови ли сте да отстъпите от вашето безумие? Елате при боговете и им се поклонете.

Свети Терентий отвърнал:

- Бог да ни опази от такова безумие - нас и всички, които обичат Бога: “защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците” и човешката мъдрост е безумие пред Бога. Бихме били безумни, ако, оставяйки Бога, се поклоним на бесовете, както правиш ти.

Управителят, разгневен от думите им, заповядал да ги окачат на висилките и да ги стържат с железни куки. Претърпявайки изтезанието, светиите се молели на Бога и казвали така:

- Иисусе Христе, Сине на Бога, Който живее во веки, светлина на християните, твърда наша надежда, бъди с нас и ни помагай, и не ни посрамвай, защото страдаме за Твоето Свето име.

Те се молели така и не чувствали мъките, защото Христос облекчавал болките им.

После управителят заповядал да ги хвърлят пак в тъмницата, и като събрал влъхви и магьосници, които могат да омагьосват зверове и змии, им наредил чрез заклинанията си да съберат най-страшни влечуги - аспиди, ехидни и змии и да ги пуснат в тъмницата при мъчениците. Но гадините пълзели в краката на светите мъченици, без да се докосват до тях и да им сторят зло; а светиите възпявали и славели Бога. Така прекарали в тъмницата заедно с гадините три дни и три нощи, а на четвъртото денонощие през нощта управителят изпратил да разберат дали змиите са умъртвили мъчениците. Пратениците, като приближили тъмничните врати, чули как светите затворници пеят и славословят Бога. За да разберат по-добре какво става в тъмницата, те се качили на покрива, отворили го и видели как светиите седят, а Божий Ангел не позволява на змиите да се приближат до мъчениците. Пратениците, като видели това, се ужасили и веднага съобщили на управителя.

Рано сутринта управителят заповядал заклинателите да махнат от тъмницата змиите, аспидите и ехидните, а мъчениците да се доведат на съда. Когато заклинателите отишли в тъмницата и започнали да казват своите обичайни заклинания, змиите не ги послушали, но с голяма ярост се устремили през отворените врати срещу своите заклинатели и ухапали до смърт и тях, и всички, които били там. След това довели светиите в съда, а управителят, като ги видял невредими, изпаднал в ярост и ги осъдил на посичане с меч. Тогава страдалците, изпълнени с неописуема радост, с веселие тръгнали към смъртта, като пеели:

- Ти ни избави, Господи, от тези, които ни обиждаха, и посрами онези, които ни ненавиждат.

Слугите, които ги отвели на мястото на екзекуцията, изпълнили онова, което им било заповядано, и Христовите изповедници получили мъченически венец. Благоговейни мъже прибрали светите им тела и с чест ги погребали недалече от града за слава на нашия Спасител Иисус Христос, Който живее и царува във вечни времена. Амин.

 

Кондак, глас 2:

Мученическая честная память прииде днесь, веселящи всяческая, Терентия премудраго и дружины его. Тепле убо стецемся, да приимем исцеления: сии бо благдать от Бога прияша Духа Святаго, исцеляти недуги душ наших.

(Днес е честната, мъченическа, веселяща всички памет на премъдрия Терентий и неговата дружина. Да се притечем топло, за да получим изцеление; те приеха от Бога благодатта на Светия Дух, за да изцеляват недъзите на душите ни.)

 

image

 

 

 

В този ден се чества и паметта на светите мъченици презвитер Иаков и дяконите Азадан и Авдикий, пострадали в Персия при Сапор, около 380 година.

Свя­тые му­че­ни­ки Иа­ков пре­сви­тер и диа­ко­ны Аза­дан и Ав­ди­кий скон­ча­лись в Пер­сии при ца­ре Са­по­ре око­ло 380 го­да. Они бы­ли взя­ты вме­сте с епи­ско­пом Акеп­си­мом (па­мять 3 но­яб­ря). По­сле дол­го­го том­ле­ния го­ло­дом в тем­ни­це стра­даль­цам вло­жи­ли в нозд­ри гор­чи­цу с ук­су­сом, об­на­жи­ли и по­ве­си­ли на всю ночь на мо­ро­зе. Утром по­сле но­вых ис­тя­за­ний их сно­ва за­клю­чи­ли в тем­ни­цу и там обез­гла­ви­ли.

 

imageСвященномученик Григорий V, патриарх Константинопольский

Святитель Григорий родился в 1745 году на Пелопоннесе, в Димицане, и происходил из бедной семьи. Он получил начальное образование у своего дяди-иеромонаха, а затем поселился неподалеку от Смирны. Постриг Григорий принял в монастыре на одном из островов архипелага Строфады, а завершил богословское образование на Патмосе.

Григорий вернулся в Смирну. Здесь митрополит Прокопий, относившийся к нему с отеческой любовью, рукоположил его в архидиакона, а затем в священника. Когда же сам Прокопий был возведен в патриаршее достоинство, он хиротонисал Григория в епископа Смирнского.

12 лет святой иерарх мудро, с апостольским рвением руководил паствой большого и богатого города Смирны – центра греческой культуры в Малой Азии. Его трудами были восстановлены многие церкви, основаны школы и организована целая система помощи бедным.

В 1797 году он был избран Константинопольским патриархом. Пожелав вернуть достоинство патриаршему сану, святитель Григорий восстановил дворец Фанар. Он устроил также типографию, в которой печатались книги на народном языке, способствовавшие культурному и духовному пробуждению греческого народа. Святой иерарх строго следил за соблюдением церковных канонов и моральной чистотой клира.

Патриаршество святого Григория пришлось на беспокойные времена. Греки, более 400 лет находившиеся под турецким игом, волновались и готовили всенародное восстание.

Предстоятель, ощущая свою ответственность как пастыря, старался успокоить горячие умы, однако тайно укреплял народное самосознание.

Через полтора года патриаршего служения святого Григория епископы, которых он осуждал за недостойное поведение, донесли на него султану. Тот отправил патриарха в ссылку сначала на Халкидику, а затем в Иверский монастырь на Святой Горе. Во время вынужденного пребывания на Афоне святой посетил все монастыри, проповедовал слово Божие и был для всех образцом монашеской жизни. Он благословил святого Евфимия (память 22 марта) на добровольное мученичество и выразил радость и гордость, получив известие о мученичестве святого Агафангела (память 19 апреля). Таким образом он дал понять, что считает смерть из любви ко Христу высшей целью и венцом христианской жизни.

Возвращенный на патриаршество в 1806 году, он был с воодушевлением принят христианским населением Константинополя. Однако в 1808 году, когда дворцовый переворот привел к власти султана Мехмеда II, святитель Григорий был вынужден сложить с себя патриарший сан и удалиться на остров Принкипо, а затем вновь на Афон. Там он продолжил изучение святоотеческой литературы и преуспевал в монашеском делании, при этом следил за ситуацией в Церкви и в народе.

В 1818 году к нему обратились члены тайного общества «Филики Этерия», которое готовило восстание, пытаясь объединить и согласовать между собой разрозненные силы. Григорий с воодушевлением подтвердил свою преданность делу освобождения. Однако, считая, что время еще не пришло, он посоветовал им хранить терпение. Некоторое время спустя святой вновь был возвращен на патриарший престол и возобновил свою деятельность, способствуя в первую очередь строительству школ, для того чтобы дети получали греческое образование. Он организовал также фонд милосердия, который принимал средства от состоятельных греков и направлял их на вспомоществование бедным согражданам.

1 февраля 1821 года началось восстание греков в Дунайских княжествах. Недостаточно хорошо организованное, оно повлекло за собой ужасные кровавые репрессии в Константинополе и во всех крупных городах Османской империи. Все знатные люди, как-либо связанные с мятежными княжествами, были казнены, четыре епископа арестованы. Когда правительство отдало распоряжение всем аристократическим греческим семействам Константинополя явиться в Фанар, патриарх, понимая, что сейчас начнется массовое избиение, выступил перед Высокой Портой гарантом их благонадежности. Султан, недовольный этим поступком, заставил Григория отлучить от Церкви главу восстания Александра Ипсиланти и его соратников.

31 марта на Пелопоннесе было объявлено всеобщее восстание. Три дня спустя, в понедельник Страстной седмицы, великий драгоман, представлявший греческую общину при дворе султана, был казнен вместе с другими знатными греками. Патриарх, понимая, какая судьба его ждет, отказывался от предложений о бегстве, говоря: «Как я оставлю свое стадо? Ведь я ношу патриарший сан, чтобы вести народ к спасению, а не для того, чтобы подставить его под сабли янычар. Моя смерть будет полезнее, чем моя жизнь, поскольку благодаря ей греки будут сражаться с мужеством отчаяния, которое часто приносит победу. Нет, я не стану посмешищем для всего мира, спасшись бегством, чтобы, глядя на меня, люди говорили: вот патриарх-убийца!»

На Пасху 10 апреля святитель Григорий спокойно и торжественно отслужил Пасхальную литургию, прерывавшуюся только рыданиями молящихся. По окончании службы его известили о восстании на Пелопоннесе. Патриарх сказал: «Ныне, как и всегда, воля Господня да будет!» Через несколько часов ему объявили о его низложении, и янычары грубо повлекли патриарха в тюрьму. На допросе и во время пыток он хранил невозмутимое молчание, которое нарушал только тогда, когда от него требовали отречься от веры. На это он отвечал: «Христианский патриарх христианином и умрет!»

imageВскоре был избран и возведен на патриарший престол его преемник. А святителя Григория повесили у входа в патриарший дворец, который в память об этом с тех пор остается закрытым. Перед смертью мученик воздел руки к небесам и сказал: «В руки Твои, Господи Иисусе Христе, предаю дух мой!» Иудеи и турки бросали камни в мертвое тело святого, а чиновник, которому было поручено совершить казнь, сидел рядом и курил.

Тело с привязанным к шее обвинительным актом оставалось на виселице три дня. Потом иудеи выкупили его за 800 пиастров и волочили по улицам с криками радости и насмешками в адрес святого патриарха. В конце концов они бросили его в море.

Несмотря на тяжелый камень, привязанный к шее, тело мученика оказалось на поверхности. Оно было поднято из воды греческим кораблем под русским флагом и доставлено в Одессу. Тело святого было выставлено для поклонения на много дней, и за это время не появилось никаких признаков тления. В 1871 году, по случаю 50-летия греческого восстания, мощи святого были перенесены в кафедральный собор Афин и помещены в столице с большими почестями.

 

Тропарь священномученика Григория, Патриарха Константинопольского

глас 8

Благословен еси, Христе Боже наш,/ укрепивши Божественнаго патриарха,/ низпославый тому свыше Свою благодать,/ имже и нас свободил еси от работы вражия,/ Человеколюбие, слава Тебе.

(Благословен ты, Христос Бог наш, давший силу святому патриарху и ниспославший ему свыше Свою благодать, тем же и нас освободил от рабства врагу, Человеколюбец, слава Тебе.)

Ин тропарь священномученика Григория, Патриарха Константинопольского

глас 7

Святителю и мучениче Григорие,/ за люди твоя душу положивый/ и в светоносный день Христова Воскресения пострадавый,/ молися Страдавшему за ны и Воскресшему/ Церковь Православную незыблему всегда хранити,/ пастве же твоей и Русстей земле, святыя мощи твоя с любовию лета многа хранившей,/ даровати мир и велию милость.

 

(Святитель и мученик Григорий, за народ свой душу положивший и в светлый день Христова Воскресения пострадавший, молись Страдавшему за нас и Воскресшему всегда хранить незыблемой Православную Церковь, пастве же твоей и Русской земле, с любовью многие года хранившей святые мощи твои, даровать мир и великую милость.)

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 

 ↑