Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
„Не в силата е Бог, а в правдата!“ свети Александър Невски. Основната цел на „Будители“ е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилетическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 13 декември...
Голготски кръст

†30 ноември по църковния календар - Св. всехвален aпостол Андрей Първозвани (Андреевден). Св. Фрументий, архиепископ Етиопски Прочетете повече ТУК!

1877 г., преминаване на Балкана от Западния отряд на Гурко.

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
печат 30.09.2016 г. / 18:59:54 
Вяра
14.10 по еретическия, †01 октомври по църковния календар - Покров на Пресвета Богородица. Св. апостол Ананий от 70-те апостоли. Св. мъченик Домнин Солунски. Св. преподобни Роман Сладкопевец. Св. преподобни Йоан Кукузел. Св. преподобни Михаил Зовийски. Ико

Слово на Покров на Пресвета Богородица

imageВ последните тежки времена, когато с умножаването на нашите грехове са се увеличили и бедите ни - за да се сбъднат думите на свети апостол Павел: беди от разбойници, беди от сродници, беди от езичници, беди по градове, беди по пустини, беди по море, беди между лъжебратя, когато, по думите на Самия Господ, въстава народ против народ и царство против царство и настъпват глад, мор и трусове, когато ни притесняват нашествия на чужденци, междуособни войни и смъртоносни рани - Пречистата и Преблагословена Дева Мария, Божията Майка, ни дава в защита Своя покров, за да ни освободи от всякакви беди, да ни защити от глад, мор и земетресения, да ни спаси от войни и рани и да ни запази невредими под Своя покров. Знамение за това се явило в царствения град Константинопол при управлението на благочестивия цар Лъв Мъдри в преславната църква на Пресвета Богородица, намираща се във Влахерна. Там по време на всенощното бдение във възкресния ден на първи октомври, в четвъртия час на нощта, в присъствието на множество народ свети Андрей, юродив заради Христа, издигнал очи нагоре и видял Небесната Царица, Покровителка на целия свят, Пресветата Дева Богородица, която стояла във въздуха и се молела, сияела със слънчева светлина и покривала хората със Своя честен омофор. Като видял това, свети Андрей казал на своя ученик, блажения Епифаний:

- Виждаш ли, брате, Царицата и Господарката на всички, молеща се за целия свят?

Свети Епифаний отговорил:

- Виждам Я, свети отче, и се ужасявам.

imageКакто някога свети Иоан Богослов видял на небето велико знамение, жена, облечена в слънце, така и свети Андрей във влахернската църква, подобна на небе, видял Неневестната Невеста, облечена в слънчева порфира. Знамението, видяно от свети Иоан Богослов, предизобразявало Премилосърдната наша Покровителка, тъй като това знамение се явило във време, когато на тайновидеца била открита гибелта, заплашваща цялото творение: “и... се явиха”, казва той, “светкавици и гласове, гръмотевици и трус и голяма градушка. И яви се на небето голяма поличба - жена, облечена в слънце”. Защо това знамение, предизобразяващо Пречистата Дева, не се явило преди мълниите, гръмотевиците, земетресението и градушката, когато всички стихии още били спокойни, но по време на най-страшното вълнение на небето и земята? За да покаже, че нашата Преблага Защитница ще ни се притече на помощ в най-тежкото време при приближаването на гибел за нас и ще ни защити от блясъка на прелъстителната кратковременна светска суета, от гласовете на житейската гордост и тщеславието, от гърма на внезапното нападение на враговете, от бурята на страстите и от града на заплашващото ни свише наказание за греховете. Защото, когато всички тези беди ни притесняват, начаса, подобно на великото знамение, се явява бързата Помощница на християнския род, която ни запазва и покрива със Своето невидимо застъпничество. Такова “знамение е дал” Господ “на боящите се” от Него, “за да избегнат лицето на лъка”; защото в този свят ние сме поставени като цел на стрелите. Стрелите летят срещу нас от всички страни: едни са от оръжията на видимите врагове, нетърпеливо изопващи лъка си и хвалещи се в своята гордост; други - от лъка на невидимите врагове, за да осъзнаем със скръб, че не можем да понасяме бесовските стрели; трети - от нашата плът, противяща се на духа; четвърти - от лъка на праведния Божий гняв и заплахите от наказание, по думите на праведния Давид: “ако някой не се обръща, Той изостря меча Си, изопва лъка Си и го насочва, приготвя за него смъртоносни оръдия, прави стрелите Си палещи”. За да не бъдем смъртоносно уязвени от всички тези стрели и за да можем да избегнем опасността, ни е дадено знамение - покрова на Пречистата и Преблагословена Дева. Покрити с Него като с щит, ние оставаме невредими от стрелите. Защото нашата Защитница има хиляди щитове за наша закрила, както казва за Нея Светият Дух: “шията ти е като Давидов стълп... на него висят хиляди щитове, все стрели на силни”.

Някога свети Давид издигнал прекрасен и висок стълп между Сион и Иерусалим, наречен дъщеря Сионова. И този стълп бил между тях като шия между тялото и главата, защото той с височината си превъзхождал Иерусалим и достигал до Сион. На него били поставени щитовете и всички оръжия, необходими за война и защита на Иерусалим. Светият Дух уподобява Пречистата Дева на този Давидов стълп: защото Тя, бидейки Давидова дъщеря, се явява посредница между Христа, Главата на Църквата, и вярващите, които образуват тялото на Църквата; Тя превъзхожда Църквата, защото наистина стои по-високо от всичките ѝ членове, но Тя достига и до Христа като дала Му плът. Тя се явява посредница и сега, когато е застанала във въздуха между небето и земята, между Бога и хората, между Подвигоположника - Христа, и воинстващата църква, подобно на Давидовия стълп между Сион и Иерусалим, обграден с крепки щитове. Тези щитове означават Нейните всесилни молитви към Бога, чути от достойните по време на видението на честния ѝ Покров. Тя се молела с умиление като Майка на Своя Син и Творец, произнасяйки в молитвата Си следните думи, изпълнени с Божествено милосърдие и любов:

- Царю Небесни! Приеми всеки човек, който Те прославя и призовава Твоето Пресвято Име на всяко място, и освети мястото, където има спомен за Моето име; прослави прославящите Те и почитащите с любов Мене, Твоята Майка, като приемеш от тях всяка молитва и благочестиви обети и ги избавяш от всякакви злини и бедствия.

Тези Нейни молитви не са ли щитове, защитаващи воинстващата църква? Несъкрушими щитове, с помощта на които можем да угасим всички огнени стрели.

Свети Амвросий казва за Давидовия стълп, че той бил създаден с двояка цел: за защита и за украшение. “Давид - казва свети Амвросий - построил стълп за защита и за украшение на града: за защита, защото от стълпа било възможно отдалече да се види врагът и да се прогони от града, и украшение, защото с височината си превъзхождал всички високи сгради в Иерусалим”. Затова неслучайно била уподобена така нашата Покровителка, Която за нас е непоклатим стълп пред лицето на враговете: Тя наистина ни защитава и украсява. Защитава ни, когато прогонва далече от нас видимите и невидимите врагове, когато освобождава пленените, когато избавя измъчваните от нечисти духове, когато утешава скърбящите, явява се застъпница за обидените и тихо пристанище за преследваните от буря, когато храни гладните и посещава болните. Тя ни украсява, когато покрива пред Бога срамната голота на нашия живот със Своите превисоки заслуги като със скъпоценна дреха, допълва нашата оскъдност с преизобилната Си благодат като с неизчерпаемо съкровище и ни прави благоугодни пред Господните очи. Тя ни украсява, когато ни покрива - нас, лишените от брачни одежди, със Своята дреха и сякаш скрива от Всевиждащото Око срамната ни душевна голота, чиито предобраз била земята, невидима и неустроена, покрита с води. Неустроената и пустинна земя била предобраз на грешната душа, изгубила своята духовна красота, лишена от добри дела и чужда на Божията благодат. Водите, покриващи неустроената земя, предизобразявали милосърдието на света Богородица, неизчерпаемо като море и подобно на пълноводни реки, изливащо се върху всички и покриващо всички. Когато Дух Божий се носел над водите, се носел и над земята, скрита под водите и неукрасена, сякаш без да вижда нейното неблагообразие. Това тайнствено предизобразявало, че и душата, покривана от премилостивия покров на Девата Богородица, дори и да не бъде украсена с добродетели, няма да се лиши от благодатта на Светия Дух, защото покровът на Пресвета Богородица ще покрие нейното неблагообразие, както водата покривала неустроената земя, ще я украси с благолепието на своята благодат и ще привлече Светия Дух към нея. Пречистата Дева ни украсява, когато прави грешните праведни и нечистите чисти, както казва блаженият Анастасий Синаит: “Тя прави чародеите апостоли и митарите евангелисти, а блудните - по-достойни за почит от девиците. Така Мария Египетска, която някога била блудница, Тя направила по-почитана от много девици; тази, която преди била помрачена и нечиста, сега сияе като слънце в Христовото царство - по застъпничеството на Пречистата Дева Мария, Която е покров и украшение за всички, прибягващи към Нея. Тя украсява и целия духовен Иерусалим, или Христовата Църква, която на днешния ден пее: “Ти си чудно украшение на верните, изпълнение на пророците, слава на апостолите и украшение на мъчениците, похвала на девството и предивен покров на целия свят”.

На Давидовия стълп заедно с щитовете имало и стрели за защитниците: и Пречистата Дева, този одушевен стълп, също има при Себе Си стрели на силните, тоест молитвите на светиите, молещи се с Нея. Защото Тя се явила в храма, стояща във въздуха, не сама, но с ангелските воинства и с множество светии, благоговейно обкръжаващи Я в бели дрехи. Молитвите на всички тези светии за нас са като “стрели на силни”, можещи да прогонят всички пълчища на нашия враг - дявола. Пречистата Владичица Богородица знае, че нашият живот на земята е война: врагът воюва против нас с всички свои сили; той е въоръжил срещу нас своите пълчища и ни е обкръжил със своите легиони по думите на Псалмопевеца: “псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи”; “разтвориха уста против мене, като лъв, който е гладен за плячка и рика”. Затова Небесната Царица, желаейки да ни помогне, издигнала срещу нашия враг всички небесни сили, призовала пророците и апостолите, събрала мъчениците и девствениците, съединила преподобните и праведните и се явила заедно с тях да ни помогне, да ни обгради със силно воинство и да ни даде победа над враговете: “чрез Нея се издигат знамена на победи, чрез Нея падат враговете”. Пресвета Богородица дошла с ангелските воинства, защото Тя била предвидяната от Иаков стълба, заобиколена от множество ангели. Спомняйки си стълбата на Иаков, всеки може да се удиви: защо ангелите не стоели на нея неподвижно, но непрестанно възлизали и слизали по нея. Като разбере, че тази стълба била предобраз на Дева Мария, по думите на църковната песен: “радвай се, мосте, превеждащ към небето, и лествице висока, която Иаков видя”, - той ще си обясни защо ангелите не стоели на стълбата неподвижни. Защото “незаспиващата в молитви Богородица” заповядва на ангелите заедно с Нея непрестанно да помагат на хората: възлизайки към Бога, възнася молитвите на хората, а слизайки им принася помощ и благодеяния от Бога. Тази Лествица и сега е довела със Себе Си множество ангели от небесата, принасяйки ни покровителство и защита свише. Тя е дошла с ангелите, за да им заповяда “да ни опазват във всички наши пътища”; Тя е довела със Себе Си сонм от всички светии, за да се помоли с тях, и така заедно да принесат и нашите грешни молитви до Нейния Син и наш Бог. Между всички светии, явили се в храма с Пречистата Дева, били двама избрани: свети Иоан Предтеча, по-голям от когото не се е явил между родените от жени, и свети Иоан Богослов, “когото Иисус обичаше и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му”. Нашата Молитвеница издигнала със Себе Си тях двамата като имащи велико дръзновение пред Господа, та заедно с тях по-скоро да склони Бога към милост: “голяма сила има усърдната молитва на праведника”. И Пречистата Дева застанала между двама девственици като кивот между два херувима, като престол на Господ Саваот между серафимите, като Моисей с издигнати ръце между Аарон и Ор; тогава паднал адският Амалик с цялото тъмно царство и всичката си сила.

И така, ние празнуваме покрова на Пресветата Дева Богородица, като си спомняме преславното явяване във влахернския храм, видяно от свети Андрей и Епифаний. Празнуваме като отдаваме благодарение на нашата Покровителка за толкова великото милосърдие, проявено към християнския род, и прилежно Я молим и сега, и винаги милостиво да покровителства нас, които търсим Нейния покров. Молим Я, защото без Нейния покров е невъзможно да живеем ние, които постоянно прогневяваме Бога. Тъй като съгрешаваме многократно, ние биваме подложени на множество наказания, по думите на Псалмопевеца: “много са раните на грешния”. Досега щяхме да сме погинали заради беззаконията си, ако Премилостивата Владичица не се застъпваше за нас: ако тази Покровителка “не беше се застъпила с молитви, кой щеше да ни избави от толкова беди? Кой щеше да ни опази досега свободни?” Свети пророк Исаия съветва иудейския народ: “скрий се за миг, докле мине гневът”. Но къде можем да се скрием от Господния гняв? По време на страдания никъде не можем да намерим закрила, освен при единствената Владичица на света, Която казва за Себе Си чрез устата на Дух Свети - “като облак покрих земята”. Действително, ние се скриваме под покрова на Тази, Която като облак е покрила земята. Но защо, о, пречестна Дево Богородице, Ти се уподобяваш на нещо толкова недостойно, на облак? Нима няма слънце, луна и звезди, на които да се уподобиш, още повече, че за Тебе Премъдрият е казал с удивление: “Коя е тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце”! Каква красота има облакът, че Ти не се гнусиш да се уподобиш на него? Тази тайна е обяснима: когато облакът се сгъстява над земята и я покрива, тогава всички зверове са скрити от ловците и остават невредими, тъй като никой не може да ги хване. Затова и Пречистата Дева нарича Себе Си облак: Тя ни скрива от ловците. А ние, грешните, според разсъжденията на Златоуст, по своята безчовечност сме животни и зверове, угаждаме на стомаха си като мечки, усилваме плътта си като мулета, злопаметни сме като камили, грабим като вълци, гневим се като змии, жилим като скорпиони, коварни сме като лисици, носим в себе си отровата на злобата като ехидни. Такива зверове като нас преследват различни ловци: постига ни праведният Божий гняв, наказващ ни за злите начинания, както е казано: “Бог на отмъщенията, Господ Бог на отмъщенията не се е скрил”. Постигат ни и нашите беззакония, така че всеки от нас може да каже: “постигнаха ме беззаконията ми, та дори да виждам не мога”. Преследва ни и невидимият враг: “Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място”. Заплашва ни и видимият враг, който казва: “ще се втурна, ще ги догоня, ще ги убия с меча си, ръката ми ще господства”. Но ние имаме дръзновение, ние имаме невеществен облак, който ни покрива - Пречистата Дева Мария. На Нея се уповаваме; под Нейния покров “и косъм от главата ни няма да падне”, само щом извикаме с умиление: покрий ни с Твоя покров, Покровителко наша, Пречиста Дево: “покрий ни в деня на нашите злини”! Но всички дни на нашия живот са изпълнени с беди, както някога е казал патриархът Иосиф: “кратки и злочести са дните на моя живот”. Особено тежки са тези наши дни, в които виждаме зло, и сами вършим много зло, събирайки си “гняв за деня на гнева”. Във всички бедствени наши дни ние имаме нужда от Твоя милостив покров, о, Пресвета Дево! Покривай ни през всички дни на нашия живот и особено в страшния ден, когато душата ще се раздели с тялото. Яви се с Твоята помощ и ни запази от въздушните духове на поднебесната злоба, а в деня на Страшния съд ни скрий в тайника на Твоя Покров. Амин.

 

Тропарь Покрова Пресвятой Богородицы

глас 4

Днесь, благовернии людие, светло празднуем,/ осеняеми Твоим, Богомати, пришествием,/ и к Твоему взирающе пречистому образу, умильно глаголем:/ покрый нас честным Твоим Покровом/ и избави нас от всякаго зла,/ молящи Сына Твоего, Христа Бога нашего,// спасти души наша.

(Днес, благоверни хора, светло празнуваме, осенявани от Твоето, Майко Божия, пришествие, и като се взираме към Твоя пречист образ, казваме: покрий ни с честния Твой покров и ни избави от всяко зло, молейки Твоя Син, нашия Христос Бог, да спаси душите ни.)

 

Кондак Покрова Пресвятой Богородицы

глас 3

Дева днесь предстоит в церкви/ и с лики святых невидимо за ны молится Богу,/ Ангели со архиереи покланяются,/ апостоли же со пророки ликовствуют:// нас бо ради молит Богородица Превечнаго Бога.

(Девата днес предстои в църквата и с ликовете на светиите невидимо се моли на Бога за нас; ангели с архиереи се покланят, апостоли с пророци ликуват: Богородица моли за нас Предвечния Бог.)

 

Величание Покрову Пресвятой Богородицы

Величаем Тя, Пресвятая Дево, и чтим Покров Твой честный, Тя бо виде святый Андрей на воздусе, за ны Христу молящуюся.

 

Страдание на свети апостол Анания

 

imageпрп. Роман и апостол Анания. Фреска церкви Благовещения. Грачаница. Косово. Сербия. Около 1318 г.

Свети апостол Анания, един от седемдесетте, бил епископ в град Дамаск. Той бил известен с това, че извършил кръщение над апостол Павел. Веднъж Господ му се явил във видение и му казал:

- Стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин на име Савел; ето, той се моли.

Анания отказвал, тъй като знаел колко злини е причинил Савел на иерусалимските християни и че е дошъл в Дамаск с намерение да окове във вериги всички, които изповядват името на Господа Иисуса Христа. Господ увещавал Анания и казвал:

- Иди, защото Савел Ми е избран съсъд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви; и Аз ще му покажа колко трябва той да пострада за Мое Име.

Следвайки Божественото повеление, Анания отишъл при Савел и като възложил върху му ръце, казал:

- Брате Савле! Господ Иисус Христос, Който ти се яви по пътя, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий.

imageАпостол от 70-ти Ана́ния Дамасский, епископ. Крещение ап. Павла. Фреска. Около 1350 года.

Савел веднага прогледнал и Анания го кръстил. След известно време, когато иудеите се наговорили да умъртвят Павел, задето от гонител е станал проповедник на Христовото име, Анания заедно с другите Христови ученици го спуснал по градската стена в кошница.

Самият Анания, влизайки в иудейските синагоги, смело проповядвал името Господне. Той благовестял Христовата вяра не само на иудеите, но и на езичниците. От Дамаск апостолът отишъл в Елевтеропол и там, като посочвал на народа пътя на спасението и изцелявал болните, мнозина обърнал към вярата в Христа.

По това време в Елевтеропол бил управител Лукиан, който се покланял на творението, а не на Твореца. Дяволът го предизвикал против християните и му внушил да разпрати по всички краища на своята област следния указ:

- Ако някой се окаже, че почита Христа и се покланя на Разпнатия, такъв заповядваме да бъде предаден на смъртни мъчения; а който се отрече от Христа и принесе жертва на безсмъртните богове, ще бъде удостоен от нас с дарове и почести.

Когато било издадено това зло и коварно нареждане, свети Анания просвещавал хората в тази област с проповядване на Евангелието и изцелявал всяка болест сред народа; с тях пребъдвал Господ, вършейки много чудеса чрез него. Идолопоклонниците хванали Анания и го довели при управителя Лукиан, който с различни средства започнал да го принуждава да принесе жертва на идолите. Но той не го послушал и отговорил:

- Няма да се поклоня на лъжливите богове, аз се покланям на Единия истинен Господ и мой Бог, Иисус Христос: аз съм Го видял с очите си и съм беседвал с Него лице в лице - не само тогава, когато е живял на земята като човек, но и след възнесението Му на небето. Защото, когато се намирах в Дамаск, Той Сам ми се яви и ме прати да изцеля Савел, Когото със Своята дивна премъдрост и сила обърна към познание на истината. Той е избавил всички нас от властта на дявола и ни е привел към Своя Отец. И така, аз се покланям на Него, а не на бесовете, желаещи да погубят целия човешки род.

Тогава управителят започнал да заплашва свети Анания с мъки, ако не изпълни, каквото му е заповядано; но той, като непоколебим стълп бил твърд в изповядването на Христа. Издигайки ръце към небето, той казал:

- Господи Иисусе Христе, Сине на благословения Отец! Чуй молитвата ми и ме удостой с участта на блажените апостоли в бъдещия живот. Както спаси Савел със Своята светлина, така спаси и мене от ръцете на този нечестивец, противящ се на истината: да не се изпълни върху мене неговата воля, да не ме улови в мрежите на своето коварство; не ме лишавай и от Небесното Царство, приготвено за всички, които обичат пътя на Твоята истина, посочен от Тебе, и пазят Твоите заповеди!

Като не можел повече да понася думите на светия, управителят заповядал да го прострат на земята и да го бият. Докато слугите безпощадно биели светеца, глашатаят викал:

- Послушай управителя и не се противи на неговата заповед: принеси жертва на боговете, на които се покланя целият свят.

Когато престанали да бият светеца, управителят му казал:

- Поне пожали себе си, послушай ме и се отречи от Разпнатия, за да не претърпиш още по жестоки мъчения.

На това свети Анания отговорил:

- Това, което ти казах в началото, не ще престана да повтарям и сега: няма да се отрека от моя Бог и няма да се преклоня пред бездушения камък и дървото, които вие почитате като богове.

Като виждял, че светецът е непреклонен, управителят заповядал да стържат тялото му с железни куки и да горят раните му със свещи. Но светецът претърпял мъченията, издигал очи към небето и усърдно се молел. След тези изтезания мъчителят казал:

- Докога ще упорстваш? Няма ли да пожалиш себе си и да се поклониш на великите богове? Нима ти е по-приятно да търпиш тези безполезни страдания за някой си Христос, разпънат от иудеите, отколкото да бъдеш здрав и невредим? Кълна се, че ако продължиш да упорстваш, няма да те пусна жив от ръцете си!

Светецът отговорил:

- Прави каквото искаш, враже Божий и приятелю на дявола; ти вече много слуша от мене, че няма да се поклоня на твоите богове, но ще се покланям само на Единия Бог, Творец на небето и земята, и на всичко, намиращо се на тях. В Него съм повярвал и Той Сам ми е дал сила твърдо да стоя пред тебе и мъжествено да претърпя тези мъки. Защо да си създавам повече грижи? Ето, ти чу, че не искам да се подчиня на твоята воля; върши по-бързо това, което си замислил!

imageПламнал от ярост, мъчителят заповядал на народа да хване свети Анания, да го изведе от града и да го убие с камъни, подобно на Стефан. А той високо възкликнал:

- Господи Иисусе Христе! В Твоите ръце предавам духа си.

Така, след всички мъчения, свети апостол Анания завършил живота си и преминал в небесните обители. Народът, като видял, че той вече е мъртъв, го оставил непогребан и се разотишъл. По това време случайно минавали оттам някои християни от Дамаск; те взели святото тяло на Христовия апостол, с чест го пренесли в Дамаск и го погребали в родния му град.

 

Тропарь апостола Анании

глас 3

Апостоле святый Анание,/ моли Милостиваго Бога/ да прегрешений оставление// подаст душам нашим.

 

Кондак апостола Анании

глас 2

В молитвах теплейший заступниче/ и просящим скорейший послушателю,/ прими моление, Анание, наше/ и Христа моли помиловати ны,// Единаго во святых Почивающаго.

 

В памет на преподобния Роман Сладкопевец († 556 година)

imageСвети Роман бил родом от Сирия, получил възпитание в град Емеса и от ранна възраст започнал да угажда на Бога, водейки девствен и целомъдрен живот. Първо бил клисар в една от църквите в град Берит, а след това, при царуването на император Анастасий, отишъл в Константинопол и служел при Кировата църква в чест на Пресветата наша Владичица Богородица. Тук той прекарвал живота си в пост и молитва, изнурявайки тялото си с многочислени подвизи и всенощно бодърстване. От вечерта той отивал във Влахерна и там стоял на молитва през цялата нощ, а след това се връщал обратно. След това бил поставен за клисар в храма на света София. Свети Роман не бил грамотен, но бил изкусен в добрите дела, с които превъзхождал премъдрите книжовници; с разума си се стремял към Бога много повече от тези, които търсят премъдростта на този век. Защото той бил един от онези, за които апостолът е казал: “Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите”. За добродетелния му живот го обикнал патриарх Евтимий, и като виждал как той се труди в храма и с какво усърдие изпълнява послушанието си, му давал еднаква част с клириците. Клириците роптаели срещу патриарха и казвали:

- Защо си поставил този невежа наравно с нас!

Те намразили Роман и започнали да кроят козни срещу него. Веднъж в навечерието на празника Рождество Христово, когато в църквата дошъл царят, а Роман поставял светилниците в църквата, клириците го хванали и го повлекли към амвона, като казвал:

- Ти получаваш еднаква част с нас - тогава пей на амвона хвалебна песен на Бога, както и ние.

Те постъпили така от завист, желаейки да го посрамят, защото знаели, че той не разбира Писанието и не може да изпълни това. Претърпял такова унижение от клириците пред царя и пред целия народ в църквата, Роман почувствал срам и заплакал. След края на службата, когато всички излезли от църквата, той паднал на колене пред иконата на Пресвета Богородица, като плачел горчиво и се молел. След като прекарал много време в плач и молитва, свети Роман станал, отишъл в дома си и, без да вкуси храна от мъка, задрямал. И ето, насън му се явила Пресвета Богородица, утешение на всички скърбящи, като държала в ръка неголям книжен свитък и казала на светия Роман с тих глас:

- Отвори уста!

Когато той отворил устата си, Владичицата сложила в нея свитъка и му заповядала да го изяде.

imageРоман глътнал хартията и веднага се събудил, но никого не видял пред себе си, защото Явилата се станала невидима. Сърцето му се изпълнило с неизказана сладост и духовна радост и той започнал да размишлява за това, което видял. Изведнъж почувствал в ума си разбиране на свещените книги, защото Девата Богородица, както някога Нейният Син на Своите апостоли, отворила ума му за разбиране на Писанията. Той се изпълнил с дълбока премъдрост и започнал със сълзи да благодари на своята Наставница за това, че Тя за един миг му дарила такива познания, каквито сам не би могъл да достигне в продължение на много години.

Настъпил часът на всенощното бдение и свети Роман, като се радвал на благодатта, дарувана му от Богоблагодатната Дева, отишъл в църквата.

Когато трябвало да се изпее песнопение в чест на празника, свети Роман се изкачил на амвона и запял със сладък глас своя кондак, който сам съчинил в ума си:

- “Дева днес ражда Свръхестествения и земята поднася на Непристъпния пещера; ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътуват, защото заради нас се роди Младенец - Предвечният Бог”.

Всички, които видели и чули това, се удивлявали и услаждали от пеенето на Роман, като вниквал в смисъла на песнопението. Когато завършил своята песен, патриархът попитал, откъде е у него тази премъдрост. Блаженият не скрил чудото на Света Богородица, но изповядал Нейната благодат и прославял вразумилата го Небесна Наставница. Клириците, които го оскърбили, се засрамили, и след като се покаяли, паднали в нозете му, като го молели за прошка. Патриархът веднага поставил свети Роман за дякон и премъдростта потекла от устата му като река, а на тези, които отначало го упреквали за неговата простота и невежество, после се наложило сами да се учат от него. Той съставил множество кондаци на Господските и Богородичните празници и в чест на много светии: неговите кондаци наброявали повече от хиляда. Той винаги бил почитан и обичан от всички. Като прекарал живота си богоугодно и праведно, той се преселил във вечните обители и сега с ангелските ликове вечно пее на Бога Трисветата песен. Амин.

 

Тропарь преподобнаго Романа Сладкопевца

глас 8

В тебе, отче, известно спасеся еже по образу:/ приим бо крест, последовал еси Христу/ и, действуя, учил еси презирати убо плоть, преходит бо,/ прилежати же о души вещи безсмертней. / Темже и со Ангелы срадуется, преподобне Романе, дух твой.

 

Кондак преподобнаго Романа Сладкопевца

глас 8

Божественными добродетельми духа/ измлада украсився, Романе премудре,/ Церкви Христове пречестное украшение был еси:/ пением бо прекрасным украсив ю, блаженне. / Тем молим тя: подаждь желающим Божественнаго дарования твоего,/ яко да вопием ти:/ радуйся, отче преблаженне, красото церковная.

(Украсил се от младини с Божествените добродетели на духа, премъдри Романе, си бил пречестно украшение на Христовата Църква, украсил я с прекрасни песнопения, блажени; затова те молим, дай на желаещите твоето божествено дарование, за да ти зовем: радвай се, отче, преблажена красота църковна.)

 

Молитва преподобному Роману Сладкопевцу

Преподобне отче Романе! Воззри на нас милостивно и к земли приверженных возведи к высоте небесней. Ты горе на небеси, мы на земли низу, удалены от тебе, не толико местом, елико грехми своими и беззаконии, но к тебе прибегаем и взываем: настави нас ходити путем твоим, вразуми и руководствуй. Вся твоя святая жизнь бысть зерцалом всякия добродетели. Не престани, угодниче Божий, о нас вопия ко Господу. Испроси предстательством своим у Всемилостиваго Бога нашего мир Церкви Его, под знамением креста воинствующей, согласие в вере и единомудрие, суемудрия же и расколов истребление, утверждение во благих делех, больным исцеление, печальным утешение, обиженным заступление, бедствующим помощь. Не посрами нас, к тебе с верою притекающих. Вси православнии христиане, твоими чудесы исполненнии и милостями облагодетельствованнии, исповедуют тя быти своего покровителя и заступника. Яви древния милости твоя, и ихже отцем всепомоществовал еси, не отрини и нас, чад их, стопами их к тебе шествующих. Предстояще всечестней иконе твоей, яко тебе живу сущу, припадаем и молимся: приими моления наша и вознеси их на жертвенник благоутробия Божия, да приимем тобою благодать и благовременную в нуждех наших помощь. Укрепи наше малодушие и утверди нас в вере, да несомненно уповаем получити вся благая от благосердия Владыки молитвами твоими. О, превеликий угодниче Божий! Всем нам, с верою притекающим к тебе, помози предстательством твоим ко Господу, и всех нас управи в мире и покаянии скончати живот наш и преселитися со упованием в блаженныя недра Авраамова, идеже ты радостно во трудех и подвизех ныне почиваеши, прославляя со всеми святыми Бога, в Троице славимаго, Отца и Сына и Святаго Духа, ныне и присно и во веки веков. Аминь.

 

В памет на светия мъченик Домнин (IV)

imageСв. Домнин. Фреска собора Святой Софии в Киеве. 1040-е годы.

 imageСвети Домнин бил родом от Солун. Когато цар Максимиан си строял дворец в града, свети Домнин бил хванат като християнин и доведен при царя на съд. Царят с гняв му казал:

- Защо по време на пребиваването ми в града ти открито изповядваш друг Бог? Принеси жертва на боговете, ако искаш да останеш жив.

Тъй като светецът не се покорявал, царят заповядал да стържат тялото му, а после, като виждал в търпението му порицание и укор за себе си, заповядал да го изведат от града и да отсекат нозете му до коленете. С отсечени нозе светецът преживял в страдания седем дни, без да вкуси храна, а след това, като възнасял благодарност към Бога, Когото така възлюбил, Му предал блажената си душа.

 

В памет на преподобния Михаил Зовийски и пострадалите с него

imageПреподобният Михаил, заедно с други монаси, се подвизавал при царуването на Константин и Ирина в манастира, наречен Зовия, намиращ се близо до Севастия. Агарянският емир Алим нападнал тази страна и я превзел. Укрепявани от Христовата сила, преподобните отци не склонили на увещанията на неверните да се отрекат от Христа. Застанал сред монасите, преподобният игумен Михаил издигнал глас, като ги убеждавал да умрат за Христа. Най-напред били посечени с меч те, а след това и преподобни Михаил. На този ден се чества и паметта на преподобни Сава Вишерски, починал през 1460 г.

 

 

 

Житие на преподобния наш отец Иоан Кукузел († между 1360 и 1375)

 

imageПрп. Иоанн Кукузел. Роспись Великой Лавры. Афон. XIX в.

Преподобният Иоан, наречен Кукузел, се роди в Дирахия (Дурацо), големия град на Първа Юстиниана, тоест Охридската архиепископия. Той беше родом българин и сираче по баща. Майка му като благочестива и боголюбива го даде да се учи на Свещените Писания. Имаше хубав глас и затова всички го наричаха ангелогласен. И както царете имаха обичай да избират момчета сладкодумни и надарени, и едни предаваха да изучават философия, а други - краснопис, взеха и него, и като добро-гласен го дадоха в царското училище, да се възпитава и да се учи на музикално изкуство. А той, остроумен по природа, бързо напредваше, докато стана съвършен в това изкуство, така че всички се удивляваха на бързия му ум. Момчетата, както имат обичай на тази възраст, го питаха: “Иоане, какво яде днес?” А той отговаряше на гръцко-български: “Кукия ке зелия” (боб и зеле), понеже още не знаеше добре гръцкия език. Оттука момчетата го нарекоха Кукузел. Надарен, той скоро изучи и езика, и музиката, и всички му се чудеха, защото в малко време надмина всички и преуспя в музиката. Затова царят много го обикна, радваше се и го принуждаваше да се ожени. Но той рече на царя: “Прося и моля Твое царско величество да ми позволиш да отида и да видя майка си! А после нека бъде волята на Бога и на царя!” Царят веднага го изпрати с почести и както подобаваше. Като наближи дома си, Иоан чу воплите и риданията на майка си, която нареждаше и казваше: “Мое мило дете Иоане, где ми си?” А той влязе неочаквано и каза на майка си: “Тук съм, майко моя!” Тя удивена рече: “Где си, чедо?” И като се прегърнаха един друг в обятията си, едва успокои нейното ридание и плач, и дълго време беше радост вместо печал, прекараха доста дни заедно и Иоан достави на майка си покой, както тя се беше молила. Прочее, порадваха се един на друг достатъчно, както е редно, и пак се разделиха: майката остана в дома си, а Кукузел се завърна при царя в столицата. Като го видя, царят много се зарадва, устрои голямо угощение по случай завръщането му и го прие с почести. Подир това Кукузел седна на спокойно място, взе плачевното нареждане на своята майка “Мое дете мило Иоане, где ми си?”, и като съчини гласа, изкусно създаде един полиелей и го нарече “Полиелей на българката”, който се цени от всички.

Но понеже не намираше спокойствие и тишина от многото любов и почит, пожела да замине някъде и да изчезне, което и стана по Божие допущение - както желаеше и се молеше, така и направи. Веднъж дойде в царския дворец по някаква необходима нужда игуменът на атонската Лавра и след като изпълни добре всичко, хвана обратния път. Кукузел узна това и намери, каквото желаеше: веднага взе бедняшки дрехи и очерни лицето си, за да не бъде познат, взе в ръцете си просешка тояга и радостно следваше отдалеч игумена, докато стигнаха Света Гора. Като дойдоха до Лаврата, игуменът влезе сам, а Иоан седеше пред вратите като някой чужденец. Вратарят го попита: “Какво желаеш, защо си дошъл и какъв занаят умееш?” Той отговори: “Зная да паса кози и желая да бъда монах”. Вратарят чу това и съобщи на игумена. А той много се зарадва, като узна, че е дошъл в манастира пастир на козите, защото точно тогава се случи да нямат такъв човек. И заповяда веднага да въведат Кукузел в манастира, за късо време го обучи и пострига за монах, и го изпрати да пасе козите. Той замина радостен и ги пасеше в планината добре и прилежно.

Но царят в столицата беше в голяма скръб заради учителя, какво ли му се е случило? Разпрати хора на запад и изток, като мислеше да намери Кукузел. Те претърсиха всички места и крепости, пустини и манастири, но никъде не го намериха. Пратениците дойдоха и на атонската Света Гора, изследваха там най-прилежно всяко място, но не можаха да го намерят, защото се беше облякъл във вехта и разпокъсана дреха, а пък и образът на лицето му се измени от извънредния пост и въздържание.

Един ден, докато пасеше козите в пустинята, го обхвана желание да изпее на Господа някоя песен от псалмопенията. Огледа се наоколо, дали няма да го чуе някой, и започна да пее с голямо майсторство и умиление. Но наблизо в една пещера живееше подвижник, кайто чу пеенето и помисли, че слуша ангелско пеене, а не човешко. Излезе от пещерата, вижда - пастирят пее, а козите не пасат, но слушат песента и го гледат изумени и радостни. Като видя това, подвижникът си помисли, че този е Кукузел, когото царят търси, и сега Бог го открива. бързо пристигна в Лаврата и тайно разказа на игумена, каквото видя. Той веднага изпрати да повикат козаря и го попита: “Мен Бог ми откри, че ти си Иоан Кукузел. Защо толкова време си крил това от мене? Заклевам те в Бога да ми кажеш истината!” А той падна в нозете му, искаше прошка със сълзи и му изповяда: “Аз съм, грешният и недостоен раб на светиня ти! Но като видях, че всичко в тоя свят е суетно, сметнах го за нищо и го оставих. Затова много те моля и умолявам да ме пуснеш на същото просто служение, което си ми дал отначало - да паса козите, за да не би да узнае царят, че съм тук, и да ме грабне насила от това пристанище на спасението!” Но игуменът му отговори: “Нямай грижа за това, чедо мое! Само изпълни послушание и остани в килията, която ще ти дам тук, в манастира! А пък аз ще отида да моля царя да ти прости и да те освободи от всичко”. Прие го в манастира, даде му килия да живее, докато уреди всичко за него, което скоро и направи.

Замина за Цариград, препираше се с царя и казваше: “Моля и умолявам Твое величество, царю, да ми подариш един човек заради неговото и твоето душевно спасение, и ако е оскърбил Твое величество, да му простиш!” Царят, почуден, питаше за името на въпросния човек. Но игуменът рече: “Ако не ми дадеш предварително твоята милост писмено, няма да ти го съобщя”. Царят му даде своето писание, той обяви Кукузеля и му каза всичко за него. Царят се почуди, много се зарадва и прослави Бога, и в ума си обсъждаше, какво би могъл да стори, но съобразяваше, че вече го беше предал на игумена със своето писание. Веднага заповяда да приготвят корабите, и заедно с игумена пристигна в Лаврата и разцелува Кукузел. Като се нагостиха там богато и като се повеселиха заедно с цялото братство, се разделиха един с друг: царят се върна в Цариград, а Кукузел остана в Лаврата, несмущаван и неоскърбяван от никого, като пееше в църквата и благославяше Бога.

imageПрп. Иоанн Кукузель. Фреска, 1744 г.

По-късно си направи и келия близо до Лаврата, и църква “Свети Архангели”, за да има безмълвие и едно малко утешение. И след като безмълвствуваше там шест дни в седмицата, в неделните дни и другите празници не пропускаше да пее на Бога на десния клирос в голямата църква с любов и умиление. Един ден през светата Четиридесетница на светата събота на акатиста, както си имаше обичай, изпя прилежно самогласните стихири и канона на Света Богородица. След завършека на бдението от голям труд задряма, както си стоеше на трона. Тогава му се яви нашата Владичица Богородица и му рече: “Радвай се!” Даде му в ръцете една жълтица и рече: “Пей ми и аз няма да те оставя!” Като се събуди, той намери жълтицата в дясната си ръка. Оттогава с неизречена радост и много сълзи благодареше и пееше на Божията майка. А жълтицата беше положена в църквата и извърши немалко чудеса и знамения. Оттогава не остави десния клирос на голямата църква. Затова единият му крак гнояса и гнойта течеше, докато се напои и мраморът, на който стоеше. Но всемогъщата Владичица го изцери, както някога свети Иоан Дамаскин, като му се яви и рече: “Бъди здрав отсега нататък!” И веднага получи съвършено изцеление.

imageИко­на Бо­го­ма­те­ри, пе­ред ко­то­рой Иоан­ну бы­ло ви­де­ние. Бо­го­ма­терь на ней изо­бра­же­на с Пред­веч­ным Мла­ден­цем, дер­жа­щим в пра­вой ру­ке сви­ток, а в ле­вой — дер­жа­ву. Икона Находится на Афоне, в лавре святого Афанасия.

 

Затова благодареше на Майката Божия в песни и славословия и остана без болести чак до края на живота си, като живееше в пост и бдения и добродетели, а особено пък имаше голямо смирение. Този Божий човек предвидя и своята кончина, и на всички братя каза, и за всички тях се помоли, като заповяда да го погребат в църквата “Свети Архангели”, която самият той построи. Така почина от земния живот и премина към вечните обители, за да пее на Христа Бога в небесното царство заедно с ангелите и с всички богоносни отци.

Такъв беше животът и това е житието на великия певец и песнотворец Иоан Кукузел, втория Иоан Дамаскин, чиито болен крак Света Богородица изцери и му подари жълтица като свидетелство, че неговото житие беше угодно на Бога и че всяка песен и славословие, възнасяни на Бога с чисто вярващо сърце, Той приема благосклонно. Затова и ние, православните християни, както сме приели от светите наши отци и чудотворци вярата и преданията, нека така да ги държим и изпълним, та по техните благоприятни молитви да получим заедно с тях обещаните блага в Христа Иисуса, нашия Господ, на Когото да бъде царство и слава сега и всякога, и във вечни векове. Амин!

 

 

 

Житие преподобного Саввы Вишерского

imageпрп. Савва Вишерский (фрагмент). Икона. Русь. 2-я половина XVI в.

Преподобный Савва был родом из Тверского княжества, из города Кашина6220 и происходил из благородной, всеми уважаемой фамилии6221; там он вырос и получил воспитание. Еще в самых юных летах он отличался добродетельною жизнию; нося мирскую одежду, он подражал иноческим подвигам, молился и постился как совершенный инок, и усердно ходил в храм Божий. Движимый любовью к Богу, Савва решился принять иноческий образ и стал проводить суровую монашескую жизнь в некоторых из Тверских монастырей, безропотно исполняя различные монастырские послушания: на поварне, в хлебопекарне и в других службах. При сем он отличался необыкновенным смирением. Братия Саввинской Тверской пустыни6222, где он вскоре поселился, настолько полюбили Савву и стали уважать его за подвижническую жизнь, что имели его посреди себя как бы ангела Божия и избрали его себе во игумена. Бояре и все жители той страны стали почитать его как святого, и молва о его смирении, воздержании и других великих добродетелях далеко разнеслась кругом. Но преподобного тяготила слава человеческая, и он, избегая ее, удалился с родины и долгое время жил в совершенной безвестности, в чужой стране. Ревнуя о высших подвигах иноческих, Савва отправился на далекий Афон, прославленный святою жизнию своих подвижников, и там совершенствовался в духовной жизни6223.

По возвращении с Афона преподобный пришел в Великий Новгород, но не открыл никому, кто он, странствуя под видом бедного, неизвестного странника. Руководимый Богом, он пришел на реку Вишеру6224, водрузил здесь крест6225 и, устроив небольшой шалаш, стал проводить отшельническую жизнь. Он имел с собою образ Пречистой Богоматери, перед которым непрестанно молился. Случилось одному из новгородцев проходить мимо того места. В то время был пост святых апостолов Петра и Павла, и стояла знойная летняя погода. Святой погрузился в глубокую молитву, как бы не чувствуя того, что лицо его все было покрыто комарами, так что его совсем не было видно. Изумленный новгородец поведал другим о том, что он видел, и отсюда все поняли, что это – истинный Божий человек. Заметив, что его узнали, преподобный Савва удалился отсюда и поселился в еще более уединенном месте близ реки Сосницы6226. Здесь он продолжал упражняться в посте и молитве, проводя жизнь, исполненную еще больших лишений.

Но «не может укрыться город, стоящий на верху горы» (Мф. 5:14). Молва о святой жизни преподобного Саввы распространилась по окрестностям, и соседние жители стали приходить к нему и доставлять ему свои посильные приношения, необходимые для поддержания жизни. Мало-помалу слух о святом угоднике Божием распространился по всей Новгородской области и достиг даже до самого архиепископа Иоанна, бывшего тогда на Новгородской кафедре6227. Вследствие сего Иоанн послал разузнать о преподобном Савве, кто и каков он, и какова его жизнь. Посланному для сего доверенному лицу архиепископ велел расспросить Савву и упрекнуть его за то, что он не почтил его архиерейской власти и поселился в Новгородской земле без его благословения.

Архиерейский посланец, явившись к преподобному как бы с запрещением от архиепископа, сказал:

– Как смел ты поселиться в сей местности без позволения архиепископа?

Савва смиренно отвечал на это следующею притчею.

– Одна девица, – сказал он, – сидела у окна близ площади и бесстыдно смотрела на всех проходивших; другая же, сидя у другого окна, с благоговением хранила девственную чистоту своей души. Мимопроходящие о первой девице, обращая внимание на ее бесстыдство, говорили: «Не сохранит она чистоты своей при своей суетности и рассеянности»; о второй же говорили, что девица та, при таковой ее скромности, сохранит беспорочной свою душевную чистоту. Тем более нам подобает особенно внимать себе и охранять себя на том пути, по коему мы пошли: мы живем здесь в пустыне, не тебя, архипастыря, избегая, а удаляясь от мира; молитв же твоих и благословения мы всегда желаем, чтобы они пребывали с нами.

Посланный, возвратившись, рассказал архиепископу все о блаженном Савве, о его жизни, постничестве и нищете. Услыхав о сем, архиепископ понял, что это – старец духовной жизни, и посему, побуждаемый сильным желанием самому видеть его, отправился к нему в пустыню.

Блаженный Савва, покрытый своим обычным рубищем, встретил его еще на пути. Увидев архиепископа, Савва с глубоким смирением пал перед ним и поклонился ему с подобающею святительскому сану почтительностью. Архиепископ благословил преподобного, не зная, что это – Савва, но считая его за обыкновенного странника. Он повелел ему сесть вместе с собой и ехать до жилища Саввы, и едва мог уговорить его, потому что смиренный подвижник не смел позволить себе сесть вместе со святителем. Во время пути беседа с преподобным показала архиепископу, что это – не простой человек, а муж опытный в духовной жизни, и владыка тем более полюбил Савву прежде, нежели узнал его. Уже только перед самым жилищем своим Савва, смиренно поклонившись архиепископу, поведал о себе, что он грешный Савва. Тогда святитель подивился его смирению и с любовию благословил его. Потом оба они вошли в келию Саввы и там долго беседовали.

В продолжение нескольких часов архипастырь наставлял преподобного пребывать непреткновенно в терпении и подвигах и разделил с ним пустынную трапезу. Возвратившись в Новгород, архиепископ восхвалял великое богоугодное житие преподобного старца и с того времени стал питать к блаженному Савве глубокое уважение, считая его великим, и после того всегда присылал ему все потребное для его пустынной жизни.

Между тем преподобный Савва задумал основать в своей пустыне обитель и начал строить своими руками келии для приходившей к нему иночествующей братии. Не стерпел сего лукавый враг рода человеческого и, побуждаемый завистью к нему, внушил разбойникам причинить преподобному зло. Думая, что у него есть какое-нибудь имущество, они пришли к нему со злым намерением. Савва строил в это время келию. С ложным смирением разбойники стали просить у старца благословения. Но он прозрел их коварный замысел и то, что они – разбойники. И вот он обратился к ним со следующею просьбою:

– Детки! Окажите любовь, помогите мне поднять дерево на стену.

При этом старец велел им взяться за тонкий конец бревна, а сам взялся за толстый. Разбойники никак не могли все вместе поднять своего конца, а старец, с Божиею помощью, легко один поднял дерево на стену. Пораженные сим, разбойники переглянулись между собою со стыдом и страхом, поспешили уйти от преподобного, боясь, чтобы из-за него им самим не потерпеть какого-либо вреда6228.

По прошествии некоторого времени, одни из иноков монастыря, находившегося на так называемой Лисичьей горе, стали не соглашаться, чтобы старец продолжал жить в той местности, ибо она находилась немного выше упомянутого монастыря. Тогда преподобный Савва, прослышав о поднятом за землю спор, послал в Новгород одного из учеников своих, по имени Ефрем6229, к начальникам Славянского конца6230, с просьбою отвести ему место на реке Вишере для пустынной обители. Те охотно дали ему на сие позволение. После того преподобный Савва окончательно поселился там и всячески, сколько был в силах, трудился над построением обители. Водрузив келии для братии, он вознамерился воздвигнуть и церковь в честь преславного Вознесения Господа нашего Иисуса Христа6231. При помощи Божией, церковь вскоре была сооружена и освящена. С этого времени к преподобному Савве стало стекаться много народа: одни ради пользы духовной и наставления, другие для иноческой жизни в его обители. Он же с радостию принимал всех.

В то же время преподобный продолжал более всех трудиться над благоустройством новой обители, всем подавая пример своим неутомимым трудолюбием. В обители преподобного, между прочим, работал тогда один мирянин, весьма ленивый в исполнении монастырских послушаний. Он нередко вступал со старцем в пререкания по поводу того, что он предпринимает слишком много дел. Савва же, утешая его, говорил:

– Не скорби, чадо, потерпи лишь эти дни, назначенные для исполнения тобою монастырских работ, и тогда мы после вознаградим тебя гораздо более, чем обещались.

 

Мирянин, тронутый кроткими словами старца, понял, что то было с ним вражеское искушение, и после того стал работать и трудиться гораздо более других.

В то время в обитель пришел один инок для того чтобы увидеть блаженного Савву; ибо он от многих слышал о его великой подвижнической жизни. Старец сам встретил его. У него было обыкновение, когда кто приходил к нему из других монастырей, выходить к нему, встречая его еще далеко от своей обители, там, где водружен был крест; сотворив там краткую молитву, он затем шел с гостем в церковь, здесь снова совершал молитву и потом уже вел его в свою келию и вступал с ним в беседу.

Когда упомянутый инок был встречен таким образом преподобным Саввою, то старец, после долгой беседы с иноком, при наступлении позднего вечера, оставил пришедшего брата отдохнуть: сам же, взявшись за жернов, молол рожь. И вот вновь пришедший брат слышит, что старец недалеко от келии всю ночь до самой утрени мелет рожь, а устами своими читает псалмы. Инок был изумлен и начал говорить себе, что он гораздо более увидел, чем слышал прежде о старце от других. Рано утром, приняв от старца благословение, он отправился обратно в свой монастырь, повествуя всем о величайшем подвижническом житии святого и укоряя себя в лености и нерадении.

По устроении обители преподобный Савва поставил себе столп и, входя на него, всю седмицу до субботы проводил на нем в посте и молитве; в субботу же сходил со столпа к братии, причащался с ними Святых Тайн, слушал службу воскресного дня, разделял вместе с прочими трапезу и, после душеполезного поучения братии, снова входил на столп и таким же образом снова подвизался на нем до следующей субботы6232.

Во время сего великого столпнического подвига в обитель к преподобному Савве пришел из Твери повидаться с ним родной брат его по плоти, давно не видевший его. Но старец совсем не хотел видеть его и беседовать с ним. И когда брат долгое время оставался при столпе, умоляя старца хотя бы только повидаться с ним, то старец, наконец, сошел со столпа и благословил брата, но, ничего не сказав ему, тотчас же снова взошел на столп. Брат же преподобного, увидев его, с радостию возвратился в Тверь, прославляя Бога за дивные знамения Его благодати, коих очевидцем он удостоился быть.

Живя на столпе, по-видимому, удаленный от обители и забот о ней, преподобный Савва продолжал, однако, хранить ее своими молитвами. Однажды разбойники подошли к монастырю, чтобы разграбить его. Преподобный, стоя на столпе на молитве, еще издали увидал их и, поняв злое намерение, с коим они пришли, стал стучать жезлом по стене. Разбойники, услыхав стук, объятые страхом, убежали: ибо их отгоняла от обители молитва преподобного6233. С того времени разбойники перестали подходить к монастырю.

Между тем, к преподобному Савве продолжали отовсюду стекаться и иноки, и миряне, ради пользы духовной, которую от него получали; ибо он, по апостолу, для всех был всем (1Кор. 9:22), всех наставляя, обо всех соболезнуя и заботясь как бы о своих собственных членах, к старцам относясь как к своим братиям и сверстникам, к более юным как к своим детям. И не было никого в обители преподобного Саввы ни оскорбляемого, ни оскорбляющего, ибо все были утешаемы и примиряемы святым Саввою.

Пребывая в сих подвигах и перенося столь суровые лишения и всякого рода скорби, преподобный Савва, на семидесятом году от рождения впал в телесный недуг. Готовясь разрешиться от тела и отдать последний долг природе, преподобный призвал к себе всю братию и обратился к ней с предсмертными душеполезными наставлениями, в особенности о том, чтобы они твердо и неизменно пребывали в православии и в соблюдении иноческих обетов, более же всего преуспевали в смирении.

В заключение старец сказал им:

– В чем вы видели меня подвизающимся, – то и сами творите.

После сего, поручив монастырь и братию заботам и попечениям архиепископа Новгородского, а ближайшее заведование обителью и руководство иноками старейшим из братии, своим ближайшим ученикам Ефрему и Андрею6234, наиболее показавшим свои труды и подвиги в том монастыре, преподобный Савва, все более укрепляясь духом, стал изнемогать телом. Причастившись Святых Христовых Тайн, он мирно предал душу свою Господу 1 октября 1460 г. Перед самою кончиною своею преподобный заповедал своим ученикам: «Когда душа моя разлучится с телом, не совершайте над ним никаких торжественных погребальных обрядов, но просто, без всяких приготовлений, отнесите тело до могилы и предайте земле».

Ученики преподобного, увидев своего отца и наставника умершим, много скорбели о разлучении с ним. Потом, почтив его память, как своего отца и наставника ко спасению, псалмопением и надгробными песнопениями, они погребли в земле его трудолюбное и многострадальное тело между церковью и столпом, на котором он подвизался в последнее время своей жизни.

По отшествии своего наставника к Богу, ученики преподобного Саввы стали еще более заботиться об устройстве монастыря, о том, чтобы ничего не забывалось из монастырских правил и заветов их отца духовного – преподобного Саввы. Особенно же они заботились о внутренней духовной жизни своей, подражая в ней тому, что они видели в своем наставнике и учителе, и стараясь тщательно исправлять свои недостатки. И они показали в сем отношении такие подвиги, что стали добрым образцом для многих.

По прошествии довольно продолжительного времени, когда, с помощию Божиею и по молитвам преподобного Саввы, обитель его с успехом процветала, в ней произошел большой пожар, так что сгорел весь монастырь. При сем сгорели вместе с келиями и церковь, и столп, на котором подвизался преподобный во время своей жизни; но гроб преподобного Саввы, находившийся между церковию и столпом, и часовня над гробом, не потерпели от огня никакого вреда, так что пламень не мог даже прикоснуться к ним, хотя окружал их со всех сторон. Это было первое чудо по преставлении святого. С того времени при гробе преподобного Саввы стали совершаться многоразличные чудотворения, коими Господь явил в нем верующим истинного Своего угодника и благодатного чудотворца. Следующее чудо особенно уверило всех в этом. Некто Захария, готовившийся принять иноческий постриг в обители преподобного, много слышал от тамошних иноков о святом житии и посмертных чудесах преподобного. Благоговейно изумляясь слышанному, Захария в продолжение многих дней размышлял о том и молил Бога, чтобы и ему сподобиться самому быть свидетелем какого-либо из таковых чудес. И вот, когда он однажды стоял на молитве и, присев для отдыха, задремал и уснул, вдруг увидел перед собою какого-то незнакомого старца, который сказал ему: «Если хочешь видеть Савву, иди за мною, – и тогда увидишь его». Захария, как казалось ему, пошел за тем старцем, дошел до гроба святого Саввы, увидал там нескольких святителей и среди них преподобного Савву, стоявшего на возвышенном месте. Он поклонился преподобному, и тот сказал ему несколько слов в назидание и утвердил его в его вере.

Между тем, болящие и все с верою притекающие ко гробу преподобного продолжали получать духовные утешения в своих скорбях и чудодейственные исцеления от своих тяжких недугов. Слух о сих чудотворениях распространился по всей Новгородской области, особенно с того времени, когда настоятель Саввинской обители игумен Геласий, по молитвам к угоднику Божию, исцелел от приключившейся с ним отравы, причем при исцелении увидел во сне преподобного Савву, стоявшего на молитве в светлых ризах со взором, обращенным к храму. Проснувшись и почувствовав себя исцеленным, Геласий прославил Бога, творящего через святых Своих угодников дивные чудеса, и поспешил отправиться к Новгородскому архиепископу, которому и поведал о бывшем ему видении и о своем чудесном исцелении. Тогда Новгородский святитель Иона прибыл в Саввин Вишерский монастырь6235 и, поспешив ко гробу преподобного, совершил перед ним молебное пение. Потом он приказал написать икону преподобного Саввы6236, составить в честь его службу и описать его житие6237 во славу Господу Богу и Спасу нашему Иисусу Христу, дивно прославляющему святых Своих и по их преставлении.

Впоследствии мощи преподобного Саввы были перенесены во вновь построенную церковь во имя Покрова Пресвятой Богородицы6238, и в православной русской церкви установлен в честь его праздник6239. И ныне у честного гроба его подаются неоскудные исцеления всем, с верою притекающим к предстательству преподобного, не престающего молиться перед престолом Всевышнего о всех, верою почитающих пречестную память его.

 

Тропарь преподобного Саввы Вишерского, Новгородского

глас 4

От юности твоея весь Богу поработился еси, блаженне, / и Того ради любве отечество и род оставил еси, / в пустыню вселився / и в ней жестокое житие показав, / чудес дарования от Господа приял еси, / Савво преподобне, / моли Христа Бога спастися душам нашим.

 

Кондак преподобного Саввы Вишерского, Новгородского

глас 8

Отечества, преподобне, удалився/ и вселився в пустыню,/ и тамо на столп вшед, идеже жестокое житие показал еси,/ и многих житием удивив,/ отнюдуже дарование чудес от Христа приял еси,/ поминай нас, чествующих память твою, да зовем ти:/ радуйся, Савво, отче наш.

 

Молитва первая преподобному Савве Вишерскому, чудотворцу

О, великий угодниче, преславный чудотворче и обители сея богодухновенный наставниче, Савво всеблаженне, душею на небеси Престолу всех Царя предстоящий, телом же во святей обители сей почивающий, и различная чудеса повсюду молитвами твоими совершаяй, призри милостивно на предстоящия и твоего ко Господу Богу ходатайства во обдержащих нуждах люди просящия: вси бо мы, по множеству грехов наших, не точию смеем принести когда молебный глас, но ниже возвести очес своих на небо; ты же, яко стяжавый дерзновение, принеси за всех, к честней раце твоей притекающих, теплыя молитвы к Господу, еже избавитися нам от глада, потопа, труса, огня, меча и брани, от людей и от диавола бывающия, и от всякия душевныя и телесныя болезни; да избавившеся сих и работая Господу, Ему же предстоиши, внидем в некончаемый покой и прославим тамо с тобою всех благих подателя Бога, всегда, ныне и присно, и во веки веков, аминь.

 

Молитва вторая преподобному Савве Вишерскому, чудотворцу

О, преизящный и великий угодниче Господень Савво, похваляем твоя славная чудотворения, прославляем житие твое святое; никтоже возможет изчести терпение и подвиги твои святыя; ты бо отечество и род оставил еси, в пустыню достиг и, ученики собрав, составил обитель, воздвигнув столп, и на нем подвизался еси, сохраняя стадо твое словесное; иже неправедно иногда нашедших разбойнически на обитель твою увидел еси и токмо жезла ударением устрашил еси, и ныне устраши, отче преподобный, всех врагов, возстающих на нас; умоли милостиваго Бога, да отпустит нам прегрешения наша и сподобит нас купно радости вечныя наслаждатися со всеми святыми, ныне и присно, и во веки веков, аминь.

* * *

 

6220 Кашин – ныне уездный город Тверской губернии, в 188 верстах от Твери, на реке Волге – входил в состав Тверского княжества, некоторое время был самостоятельным, самым сильным уделом в нем и очень значительным городом, но потом потерял свое прежнее значение.

6221 Преп. Савва был второй из восьми сыновей кашинского боярина Ивана Васильевича Борозды, из рода славного, отличавшегося в боях воинскими доблестями (откуда произошло и фамильное имя этого рода: борозда – древневоенное название окопа, траншеи).

6222 Тверская Саввина (Сретенская) пустынь была основана преподобными Саввою и Варсонофием Тверскими, современниками Саввы Вишерского (память их празднуется 2 марта), в 1397 г. и находилась в 20 верстах от Твери, там, где ныне – село Саввино.

6223 О жизни преп. Саввы на Афоне ничего неизвестно, равно как нельзя с точностью определить, долго ли он там пребывал, но, по некоторым историческим указаниям из раннейших и позднейших событий жизни преподобного, можно думать, что он ушел на Афон около 1411 г. и что пребывание его там продолжалось не более трех лет. Из дальнейшей жизни преподобного видно, что впечатления Афона надолго остались в его душе. Известно также, что он принес с собою с Афона в Россию список Кормчей книги, которым пользовался потом Вассиан, архиепископ Ростовский.

6224 Вишера – река Новгородской губернии, левый приток Волхова. – Как видно из настоящего местоположения Савво-Вишерского монастыря, преп. Савва поселился на левом берегу Вишеры, в 10 верстах к северо-востоку от Новгорода. Поселение Саввы на Вишере было не позже 1414 или 1415 г.

6225 Крест этот и теперь стоит в часовне при монастыре. В настоящее время крест лишь обложен досками и с лицевой стороны литыми из алебастра изображениями святых.

6226 Небольшая речка, рядом с Вишерой, протекавшая среди соснового бора, от которого получила свое название.

6227 Архиепископ Иоанн управлял Новгородскою святительскою кафедрою с 1387 по 1415 г.

6228 О сем чуде воспоминается и в службе преподобному. Канон, песнь 6, тропарь 3.

6229 Ефрем – любимый ученик преподобного Саввы; по кончине его, удалился на берега озера Ильмень, где основал Перекомский монастырь († 1492 г). Память преп. Ефрема совершается 16 мая и 26 сентября.

6230 Новгород Великий делился на две стороны: Торговую и Софийскую, которые в свою очередь делились на так называемые концы. Славянский конец находился на юге Торговой стороны. Стороны и концы имели свое управление и заведовали ближайшими к Новгороду округами Новгородской области. Округа, где протекала в том месте Вишера и расположен был Лисичий монастырь, находилась в ведении Славянского конца. Известна печать с крестом в средине и с надписью вокруг: «печать Славянского конца», а на обороте с изображением святого в венце и с надписью: «Павел исповедник», откуда видно, что в Славянском конце было свое управление.

6231 Церковь с келиями была построена в обители преп. Саввы в 1418 г. по благословению Св. архиепископа Новгородского Симеона († 1421 г.). Память его совершается 10 февралям 15 июня.

6232 Воспевая столпнические подвиги преп. Саввы, церковь уподобляет его «Симеону великому», т.е. Св. Симеону Столпнику. Столп как бы заменил преподобному пустынный великий Афон.

6233 О сем чуде церковь воспевает в службе преподобному. Стих. 3 на «Господи воззвах».

6234 О преп. Ефреме см. на с. 282. О другом ученике преп. Саввы, Андрее, известно, что он до того изнурил тело свое постом в бдением, что у него остались только кожа и кости. Вскоре, однако, по смерти преп. Саввы настоятелем Саввиной обители был уже игумен Геласий.

6235 Св. архиепископ Новгородский Иона управлял Новгородской церковью с 1458 г. до самой кончины своей, последовавшей в 1470 г. Память его совершается 5 ноября в Саввиновишерскую обитель должно относить к 1461 г.

6236 Сия древняя икона преп. Саввы хранится в обители его доселе. Ранее она лежала на раке святых его мощей; ныне же находится в монастырском Вознесенском соборе, в приделе во имя преп. Саввы.

6237 Составление жития преп. Саввы приписывают известному агиографу 2-й половины XV века Пахомию Логофету, современнику святителя Ионы. Но некоторые списки жития, называющие автором его Пахомия, оканчиваются припиской, по которой «списано бысть и изобретено блаженного Саввы житие священноиноком Геласием, бывшим тогда игуменом тоя обители, в лето 6972-е», – из чего можно заключать, что житие первоначально написано в 1464 г. игуменом Геласием и после уже исправлено Пахомием Логофетом.

6238 Это было в 1523 г.

6239 Праздник в честь преп. Саввы установлен в Русской церкви соборным определением 1549 г. С того времени преп. Савва стал известен с именем Новгородского чудотворца. В 1570 г., в царствование Иоанна Грозного, во время Новгородского погрома, «государевы ратные люди разрушили гроб чудотворца»; на следующий год мощи преп. Саввы были положены в новую раку и помещены в новом каменном Покровском храме обители. В настоящее время мощи преподобного почивают под спудом в Покровском пределе Вознесенского собора монастыря. Во имя его в обители – два храма.

 

 

 

 ВИЖТЕ ОЩЕ

Против ереста на новостилието

Икуменизъм в развитие - след като Б"ПЦ" напусна ССЦ

Отстъплението от вярата наречено "нов стил"

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

За Петровият пост и въпросите, които поражда

ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА

Театърът на антихриста

ИСТИНАТА ЗА НАШИЯ НАРОД

Християнството на българите и техните владетели

ИДЕЯТА "ПРАВОСЛАВНИ БУДИТЕЛИ"

Православна ли е демокрацията

Народе, народе...

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

КОЙ СТОИ ЗАД ОТСТЪПЛЕНИЕТО

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

Против юдомасонството

Изповедание на вярата

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

 

 

 

 ↑