†03 юни по православния календар - Св. мъченик Лукилиан и с него четири момци: Клавдий, Ипатий, Павел и Дионисий, света девица Павла († 270/275). Св. свещеномъченик Лукиан († ок. 690). Пренасяне на мощите на светия благоверен княз Димитрий, царски син, Московски и на цяла Русия чудотворец Прочети тук
2019 г. - Неделя осма след Пасха - Света Петдесетница. Ден на Света Троица - рожденият ден на Христовата Църква Прочети повече
| Търсене в сайта: |  |
Търсене на дата в календара: | |
Житие на светия наш отец Кирил, архиепископ Александрийски (444)
 |
| Свети Кирил Александрийски. Фреска от църквата ''Св. Николай''. Манастир Ставроникита. Атон. 1546 г. |
Великият църковен учител свети Кирил Александрийски бил роден в град Александрия. Той произхождал от благородни родители християни и по майчина линия бил племенник на известния Теофил, патриарх Александрийски. Кирил получил блестящо за времето си възпитание. Той в съвършенство изучил цялата светска елинска мъдрост, а също така добре изучил и Божествените Писания и християнското вероучение. Чичото на Кирил - патриарх Теофил, виждайки неговите блестящи способности и целомъдрения му начин на живот, ръкоположил младия Кирил за архидякон и го причислил към своя клир. И ето, свети Кирил се показал като благоуханен цвят, насаден в църковната градина, който цъфтял с възвишената си чистота и разпръсквал в Христовата Църква дивното благоухание на своето богомъдро учение.
След смъртта на Теофил, блаженият Кирил единодушно бил избран на патриаршеския престол и след като станал патриарх, незабавно отстранил от града еретиците, наричани новациани, които били подобни на фарисеите, тъй като се показвали праведни пред очите на човеците и мислели за себе си, че са чисти и праведни и непричастни на никакъв грях. Новацианите носели бели одежди, като знак за техния непорочен живот, и учели, че не следва да се приема в общение с Църквата човек, който след Кръщението е паднал в някой смъртен грях. “Смъртният грях не може да се прости и трябва да се умие във второ кръщение” - такова било тяхното учение.
Основател на тази ерес бил Новациан, който по време на управлението на император Декий бил презвитер в Рим и след мъченическата кончина на папа Фабиан се стремял да заеме папския престол. Въпреки всичките му кроежи, той не успял да постигне желаната цел и на папския престол бил избран блажени Корнилий. Завиждайки на Корнилий, Новациан започнал да плете интриги срещу него и му се противял във всичко. В това време Църквата била подложена на жестоко гонение от страна на езичниците и мнозина от вярващите, от страх пред жестоките мъчения, малодушно принесли жертви на идолите, а след това, като се връщали с покаяние в Църквата, със сълзи изповядвали своя грях. Като виждал тяхното покаяние, папа Корнилий ги приемал отново в общение със светата Църква, подобно на това, както Христос приел горчиво ридаещия Петър. Презвитер Новациан се противил на папата, като казвал, че са недостойни да се намират в оградата на Христовата Църква тези, които се отрекли от Христа и са принесли жертва на бесовете. При това той произнасял хули срещу светия папа, като го наричал съобщник на идолопоклонниците. Сам той прекратил общението си с него и като събрал около себе си неколцина свои единомишленици, направил себе си втори папа в Рим. Така възникнал разколът на Новациан.
Впоследствие новацианският разкол се разпространил навсякъде, като достигнал до Александрия и просъществувал тук до времето на свети Кирил. Тук новацианите допуснали немалко противни на православието действия. Те извършвали второ кръщение над постъпващите при тях, които по-рано били кръстени в католическата Църква, и не позволявали второбрачието, наричайки го прелюбодеен грях. При тях имало и други несмислени нововъведения.
Свети Кирил още от самото начало на своето патриаршество изгонил от Александрия тези еретици заедно с техния епископ Теопемпт. А след това той се въоръжил и срещу враговете на човешкия род - нечистите духове, които прогонил от техните обиталища.
На 120 стадия от Александрия се намирало едно селище, наречено Коноп (или - Канопус). Недалече от него се намирала една местност, която се наричала Манутин (по-рано там имало селище). Тук имало древно капище, което било обиталище на демони. Това място предизвиквало ужас у всички и още патриарх Теофил искал да го очисти от бесовете и да го освети за принасяне на славословия на Бога. Но зает с други грижи, той не успял да изпълни своето намерение. Свети Кирил, след като приел Александрийската катедра, решил да изпълни желанието на своя чичо и негов предшественик на патриаршеския престол. Той усърдно молил Бога да му подаде помощ и сила свише, за да победи и да прогони нечистите духове от Манутин. И ето - във видение на този свят мъж се явил ангел Господен, който му казал да пренесе в Манутин честните мощи на мъчениците Кир и Иоан, за да прогони бесовската сила. Свети Кирил така и постъпил - пренесъл мощите на светиите и построил църква на тяхното име. Нечистите духове незабавно изчезнали, а това място станало извор на изцеления, които се извършвали чрез мощите на мъчениците.
Като прогонил по този начин невидимите бесове от околностите на Александрия, светителят положил цялото си старание да очисти напълно и самия град от смущения и вражди. От древност в града живеело безчислено множество иудеи. Още от времето на Александър Велики и основаването на Александрия тук се били поселили немалко пришълци от Иудея, които се превърнали в многобройна колония. Ненавиждайки Христа и хората, носещи Неговото име, те тайно и явно причинявали на християните големи скърби и неприятности. Зловредни за града били споменатите еретици новациани, но несравнимо по-големи злини причинявали иудеите, които не само че подклаждали междуособни смутове в града, но и устройвали многобройни убийства и кръвопролития. Като извикал при себе си началниците на иудейските синагоги, Божият светител ги увещавал да удържат своя народ от подобни злодейства. Но иудейските старейшини не само че не се вслушали в увещанията на светителя, но се изпълнили с още по-голяма злоба.
В града имало една голяма и прекрасна църква, наричана Александровска, по името на епископ Александър, който я построил. Веднъж иудеите се въоръжили, като за война, и когато паднала нощта, предизвикали на улицата сред християнските домове смут и безредица, като крещели:
- Александровската църква гори!
Като чули този вик, християните един след друг се затекли от домовете си към мнимия пожар с намерение да го потушат. А безмилостните иудеи чакали пред вратите на християнските домове и избивали християните, които излизали от тях, като ги пробождали с меч и ги поразявали с копия или с ножове; с една дума - убивали всеки, който им попадне. Така през тази нощ било избито голямо множество християни.
Когато настъпил денят, светейшият патриарх Кирил узнал за станалото кръвопролитие. Като се съвзел от скръбта поради убитите християни, той започнал да търси правосъдие срещу иудеите. Но епархът на града Орест, макар и да бил християнин по вяра, понеже изпитвал вражда срещу светителя, помагал на иудеите и защитавал убийците. Тогава свети Кирил заедно с множество християни отишъл в иудейския квартал и изгонил от града всички иудеи, предал на разрушение жилищата им и изгорил тяхната синагога.
Епархът, като се възпламенил от гняв срещу светителя, започнал да причинява зло на неговите родственици, а също и на други известни граждани, които били поддръжници на патриарха. Така той съблякъл на площада граматика Иеракс и го подхвърлил на безмилостни изтезания. Между управителя и патриарха произлязло голямо разногласие, тъй като светейшият патриарх защитавал християните, а управителят помагал на иудеите. И двамата писали писма на император Теодосий Младши дотогава, докато не издал указ, който забранявал на иудеите да живеят в града.
По това време по улиците на града често възниквали смутове и безредици, в които загивали немалко хора, които дори не участвали в тях. В Александрия живеела една девица, на име Ипатия, която била дъщеря на философа Теон. Тя била вярваща и добродетелна жена и отличавайки се с християнска мъдрост, преживявала дните си в непорочност и чистота, пазейки девство. От младост тя била изучена от своя баща Теон във философията и дотолкова преуспяла в любомъдрието, че надминала всички философи, които живеели в това време, както съобщават за нея Сисиний, епископ Птолемаидски и Суида, който я прославя с много хвалебствия. Тя не пожелала да се омъжи, за да може безпрепятствено да се упражнява в любомъдрието и в изучаването на книгите, но най-вече пазела девството си поради любов към Христа. В Александрия отвсякъде се стичали всички любители на любомъдрието, за да видят премъдрата дева Ипатия и да чуят нейните разумни слова, така че тя била и учителка на мнозина. Тя била почитана от всички духовни и светски власти, а също и от народа, и мнозина прибягвали към нея, търсейки нейните мъдри съвети. Като желаела да примири епарха и патриарха, тя със смирение и кротост отишла и при двамата и с мъдри думи се опитвала да ги слони към мир. Светейшият патриарх и сам търсел случай да се примири с управителя, който, поради своето злонравие, не искал и да чуе за примирение между тях. Веднъж, когато Ипатия с колесница се връщала в дома си отнякъде, ненавиждащите мира метежници я нападнали и като я извлекли от колесницата, разкъсали дрехите и я пребили до смърт. Но тяхната звероподобна ярост не се задоволила с това злодеяние и заслепени от своята злоба, те започнали да издевателстват и над мъртвото тяло на девицата. Като го разкъсали на части, те го изгорили на едно място, наричано Кинарон.
Когато жителите на града узнали за станалото, всички, а най-вече любителите на науките, много се натъжили. Междувременно слухът за станалия метеж достигнал и до монасите на Нитрийската планина. Те се изпълнили със скръб и състрадание към невинните жертви на метежа и като се събрали до петстотин души, дошли от пустинята в града, желаейки да защитят патриарха. Случайно на пътя се натъкнали на управителя, който идвал с колесница насреща им. Като го видели, монасите започнали да го укоряват и го наричали елин и идолопоклонник, тъй като по-рано той се придържал към елинската вяра и съвсем неотдавна бил приел Кръщение в Константинопол. Един от монасите хвърлил камък срещу управителя, който го уцелил в главата. Когато на виковете на обкръжаващите управителя се отзовало множество народ, монасите побързали да се отдалечат. Но слугите на управителя заловили един от монасите, на име Амоний. Управителят, като предположил, че монасите са били подбудени срещу него от патриарха, силно се разгневил и предал Амоний на жестоки изтезания и мъчения, от които той умрял. Като узнал за това, светейшият патриарх много се натъжил и като наредил да вземат тялото на мъченика, го погребал с почит.
В същото време изгонените от града иудеи, като устроили за себе си място за зрелища и игри, поставили - за поругание на Христа и за оскърбление на християните - един висок кръст и като хванали едно християнско дете, го разпънали на кръста. Те го прикрепили на кръста не с гвоздеи, а го привързали с въжета и дълго се гаврели, смеейки се и плюейки върху него. Като свършили с подигравките, те го били, докато то не умряло на кръста и така станало подражател на Христовите страдания. Свети Кирил, като узнал за това ново злодеяние, се обърнал с писмо към императора, с което му съобщавал всички обстоятелства около случилото се. И от императора, макар и не скоро, било издадено справедливо разпореждане. По силата на това разпореждане, иудейските началници, които стоели начело на това злодеяние, били наказани, а управителят бил уволнен от длъжността си.
След това Христовият светител Кирил, като победил смутовете, злобата и враждата, благополучно се грижел за повереното му словесно стадо на Христовите овци.
Но когато в Александрия утихнали описаните смутове, по цялата поднебесна вселена настъпило още по-голямо вълнение, подбудено от ереста на Несторий, и на свети Кирил сега предстояло да извърши нов, още по-велик, подвиг. В Константинополската църква, след кончината на патриарх Сисиний, който бил приемник на Атик, на патриаршеския престол бил възведен Несторий, който дошъл от Антиохия. Както се предполагало тогава, той бил човек твърд във вярата и добродетелен по живот, но всъщност вътрешно тайно бил еретик. Той сеел сред вярващите, подобно на плевели посред пшеница, семената на еретическото учение. Отначало Несторий вършел това не лично, а чрез своите единомишленици. Неговата ерес представлявала от себе си хула срещу Христа Бога и срещу Пречистата Дева - Пресвета Богородица, тъй като той окаяният утвърждавал, че от Дева Мария се родил прост човек - Христос, а не - Бог, понеже женската утроба не може да вмести Бога, а - само човек. Според учението на Несторий, Бог Слово се съединил с Човека Иисус от самия момент на зачатието, но само по благодат, обитавайки в Него като в храм. Поради това Несторий отказвал да нарича Дева Мария - “Богородица”, а я наричал - “Христородица”. Тази ерес на Несторий сеели сред народа намиращите се при него негови привърженици - епископ Доротей и презвитер Анастасий, които били дошли с него от Антиохия.
Веднъж, по време на някакъв празник, Анастасий, произнасяйки в съборната Константинополска църква поучение към народа, започнал да критикува употребяването на думата “Теотокос”, или “Богородица”, по отношение на Пречистата Дева Мария. А именно той утвърждавал, че Дева Мария не трябва да се нарича “Богородица”, тъй като тя била човек; а по какъв начин, питал той, от човешката плът може да се роди Бог? Проповедта предизвикала голям шум и ропот в църквата. Срещу Анастасий завалели обвинения в ерес.
А когато за това бил попитан самият Несторий, той започнал явно да разкрива своето безумие, изригвайки отровата насвоите хули срещу Христа Бога и срещу Неговата Пречиста Майка.
- Аз не мога - казвал той - да наричам Богородица жената, която родила плътския Човек, еднакъв с нея по естество; понеже тя е майка на скинията, приготвена от Светия Дух за обиталище на Божественото Слово. Поради това по-справедливо е да се нарича “Христородица”. С тази дума ние обозначаваме отношението към Този, в Когото обитавало Божеството.
И ето - сред народа настъпили разпри и раздори: едни се противели на ереста и не желаели да имат общение с Несторий, а други, напротив, се съблазнявали от еретическото мъдруване и приемали учението на еретиците. Тази ерес внесла смут не само в Константинопол, но и по всички краища на земята, понеже нечестивият Несторий написал заедно със своите единомишленици множество съчинения в защита на своето учение, които разпространявал по околните градове, а също и в отдалечените страни, и по пустините, сред монашестващите. С това той предизвикал такъв смут и разцепление сред християните, какъвто по-рано предизвикал нечестивият Арий, който посегнал да разкъса Христовата одежда; тъй като мнозина сред духовенството и миряните тръгнали по стъпките на Несторий, както по-рано мнозина последвали Арий.
Свети Кирил, Александрийският патриарх, като узнал за еретическото учение на Несторий и за успехите на неговите проповеди, силно се възмутил и като верен раб и храбър воин на Христа Бога и на Пречистата Божия Майка се надигнал против Христовия враг и твърдо застанал в защита на честта на Бога и на Пресветата Богородица. Той се показал като истински пастир на Христовите овци, който зорко наблюдава и се грижи за безопасността на своето стадо и се сражава с вълците грабители. Най-напред свети Кирил изпратил на Несторий едно писмо, изпълнено с миролюбив дух, с което го увещавал да остави своето лъжеучение и чрез публичното изповядване на правата вяра да прекрати смущението, което бил предизвикал в Христовата Църква. След това, като видял, че Несторий не се изправил, той му изпратил строго послание, в което изобличавал неговото заблуждение. Свети Кирил писал също и на клира на Константинополската църква и до царския двор. В своите писма той ги убеждавал да не се съблазняват от учението на Несторий. Той изпратил писма и до папата на древния Рим - Целестин и до другите патриарси, в които им съобщавал за ереста на Несторий и ги молел да увещаят Несторий да се покае. Освен това изпратил писма и до всички власти и до епископите на различните страни и градове, в които предупреждавал всички да се пазят от увлечение в ереста на Несторий. Тъй като тази ерес развратила, между останалите, и много монаси, той изпратил послания и на тях, в които им изяснявал душепагубната вреда на ереста и ги предпазвал да не се прелъстят от нея. С една дума, свети Кирил не престанал да се бори срещу този вълк дотогава, докато съвсем не го прогонил от Христовото стадо.
Междувременно Несторий, след като получил Кириловите послания, не само че не се изправял, но извършил и нещо още по-лошо. Един от неговите привърженици - епископ Доротей, в присъствието на самия Несторий, застанал на проповедническото място в църквата и гръмко произнесъл:
- Анатема на този, който нарече Дева Мария “Богородица”!
И след това самият Несторий започнал да подхвърля на мъчения тези от духовенството и иноците в Константинополската църква, които му се съпротивлявали и не приемали неговата ерес. Заедно с това, той яростно воювал и срещу свети Кирил, въставайки тщеславно и гордо срещу него и наричайки го еретик, когато всъщност сам той бил такъв. Като измислил след това множество несправедливи и лъжливи клевети срещу светия и праведен Александрийски патриарх, той започнал да ги разпространява сред народа, хулейки и безчестейки името на Кирил. Но Александрийският светител не обръщал никакво внимание на тези клевети и се грижел единствено за спасението на човешките души.
Въпреки тази деятелност на Кирил, вълненията и смутовете продължавали и несторианската ерес от ден на ден все повече се разпространявала и придобивала все по-голямо влияние. Вече много от епископите се били заразили с това душепагубно еретическо учение и станали последователи на Несторий. Между останалите известна поддръжка му оказвал и Иоан, Антиохийският патриарх, който, въпреки че не одобрявал това, което казвал Несторий, постоянно умолявал свети Кирил да не придава особено значение на неговите думи. Това обаче не могло да потуши разгорелия се пожар. Оставало само едно средство, за да се прекрати този смут: да се свика Вселенски събор. Да се свика събор в еднаква степен желаели както и противниците на Несторий, така и неговите поддръжници, тъй като всяка от страните се надявала, че ще възтържествува нейното учение. И така, Теодосий Младши, отстъпвайки пред общите прошения, решил да свика Вселенски събор.
Като място, където да се състои съборът, той посочил малоазиатския град Ефес и поканил всички митрополити и епископи в империята да се съберат тук на Петдесетница в 431 г. Освен това той изпратил в Ефес своя комит Кандидиан, за да присъства на събора в качеството си на императорски представител.
Несторий пристигнал в Ефес скоро след Пасха (19 април), съпроводен от 16 епископи. Свети Кирил пристигнал в навечерието на самия празник Петдесетница, начело на петдесет египетски епископи. Пристигнали и около 40 епископи от околните малоазиатски градове. Папа Целестин, поради недоброто си здраве и поради възрастта си, не могъл да се яви на събора, а изпратил двама епископи и един презвитер, в качеството на негови представители и “на целия западен събор”, като ги наставил в съжденията да се ръководят от свети Кирил. Събрали се всичко 200 епископи. Но Иоан Антиохийски и другите сирийски епископи, които в болшинството си били на страната на Несторий, все не се явявали. Събралите се за събора епископи напразно ги чакали до 21 юни и без да ги дочакат, накрая открили заседанията на събора (на 22 юни 431 г.). По силата на достойнството на своята катедра, свети Кирил приел председателското място на събора, а за негови съпредседатели били избрани Ювеналий Иерусалимски и Мемнон Ефески. Но нечестивият Несторий противодействал на провеждането на събора и отказвал да се яви на него, под предлог, че чака пристигането на Иоан Антиохийски и на сирийските епископи. Отците на събора трикратно го канили да се яви на събора, но той упорито им отказвал. Тогава те пристъпили към разглеждането на съчиненията на Несторий и след като внимателно ги изследвали, ги осъдили като еретически. Свети Кирил представил на събора своите писма към Несторий и към други лица, в които той изобличавал нечестивото мъдруване на еретика. Той представил също и определенията на поместния събор, който се бил състоял по-рано в Александрия. Отците на Ефеския събор се съгласили с учението на светия мъж, като го признали за православно и богомъдро и одобрили определението на поместния Александрийски събор.
Междувременно в Ефес пристигнал Иоан Антиохийски, заедно със сирийските епископи. Като узнал за хода на делата, той съставил отделен събор в защита на Несторий, на който участвали Несторий и всички негови привърженици. Заразеният с ереста Кандидиан оказал съдействие на този беззаконен събор, на който свети Кирил бил несправедливо обвинен, че поддържа ереста на Аполинарий, която отричала действителното човечество на Христа и утвърждавала, че Христос няма разумна човешка душа и че нейното място се заема от Божеството. Като нападали светия мъж с това обвинение, лъжливо клеветейки срещу него, привържениците на Несторий се стремели да настроят срещу него и самия император. На първо време им се удало да постигнат целта си. Императорът повярвал на техните клевети и заповядал да затворят свети Кирил в тъмницата, заедно с блажения Мемнон, Ефеския епископ. Но след това, като подложил всичко на подробно разглеждане и като се убедил, от една страна, в невинността на Кирил, а, от друга - в явната лъжа и злоба на неговите врагове, Теодосий възстановил светия и доблестен светител и неговия привърженик Мемнон в техните длъжности, като похвалил търпението и кротостта на първия. А еретиците заповядал да бъдат обуздани.
По такъв начин свети Кирил отново застанал начело на светите отци, събрали се в Ефес, за да разгледат мъдруването на Несторий. На този събор бил утвърден догматът на вярата, който гласи, че Въплътилият се от Пречистата Дева Мария наш Господ Иисус Христос е истински Бог, а родилата Го Пречиста Дева Мария е истинска Богородица. Когато това съставено от събора определение било провъзгласено пред народа, голяма радост обхванала всички вярващи и всички жители на град Ефес възклицавали, но не така, както някога, когато казвали: “велика е Артемида Ефеска”, а със съвсем различни думи, викайки: “велика е Пречистата Дева Мария - Богородица!” Несторий бил осъден като еретик и богохулник и не само бил лишен от сана си, но и бил отлъчен от Христовата Църква и предаден на вечно проклятие. Към това съборно определение се присъединил по-късно и Иоан Антиохийски заедно със сирийските епископи. А императорът заточил Несторий в една отдалечена страна, която се наричала Оасим. Тук, като си останал все така неразкаян, нечестивият Несторий завършил своя живот в тежки страдания - още докато бил жив, богохулният му език бил изяден от червеи.
Колко противна на православието е произлязлата от еретика Несторий хула срещу Божията Майка, става ясно от следния случай, за който разказва преподобни Иоан в своето съчинение “Духовни полета”: “Един ден - пише той - отидохме при презвитера на Коломанската лавра авва Кириак, и той ни разказа следното: “Веднъж видях насън, зад вратите на моята килия да стои светозарна и неизказано прекрасна Дева, облечена в царска дреха, а заедно с нея стояха и двама световидни мъже. Аз познах, че това е нашата Владичица - Пречистата Дева Богородица, а придружаващите Я мъже бяха свети Иоан Кръстител и свети Иоан Богослов. Тогава веднага излязох от килията си и като се поклоних, започнах да Я умолявам да влезе при мене и да благослови килията ми, но Тя не желаеше да стори това. Дълго време Я молех, като казвах:
- Владичице! Нека не остане унизен и посрамен Твоя раб!
И много други молби произнесох пред Нея. Като видя усърдната ми молба, Тя ми отговори:
- Ти държиш в своята килия моя враг - как тогава можеш да изказваш желание да вляза при теб?
С такива думи тя си отиде от мене. Като се събудих от съня, аз започнах да скърбя и да плача, като размишлявах - не съм ли съгрешил с нещо в своите мисли пред Пречистата Дева; понеже в моята килия не живееше никой друг освен мен. След като подробно изследвах съвестта си, не открих нищо, с което бих могъл да съм съгрешил пред нея. Виждайки, че скръбта ме разяжда, аз, за да се разтуша, макар и не много, сред скръбта си, взех една книга, за да почета. Това беше книгата на блажения Иерусалимски презвитер Исихий, която навремето го бях помолил да ми я даде. Като прочетох книгата, аз видях в нейния край поместени две слова на нечестивия Несторий и тогава разбрах кой е врагът на Пресветата Владичица, намиращ се в моята килия. Тогава станах и отнесох книгата на този, който ми я беше дал, като му казах:
- Брате, вземи книгата си. Аз получих от нея не толкова полза, колкото вреда!
Той ме попита с какво неговата книга ми е причинила вреда, а не полза. Аз му разказах за явилото ми се видение. Тогава той, като се изпълни с божествена ревност, изряза от книгата двете слова на Несторий и ги изгори в огъня с думите:
- Да не остане в моята килия врагът на нашата Владичица - Богородица и Приснодева Мария!
Не би следвало да се премълчи и за това, как светителят Христов Кирил - този велик Божий угодник, при толкова голямата си святост, е имал и нещо срамно в себе си и противно на благочестието, - та да видим и неговото чудесно изправление. Той без причина се гневял срещу Иоан Златоуст - светец на светеца. Това не трябва да ни удивява, тъй като съвършенството е свойствено единствено на Единия Бог; а от хората никой не може да бъде съвършен сам по себе си, ако не приеме “от пълнотата” Христова. Поради това и светиите, бидейки човеци, са причастни на човешките слабости. Такава слабост имало и в свети Кирил, а именно - в отношението му към Иоан Златоуст. Той се гневял срещу светия мъж не само докато последният бил още жив, но даже и след неговата смърт, и не желаел да споменава името му наред с останалите светии. Гневът на Кирил се дължал не на злоба, а на незнание. Той бил слушал от своя чичо, патриарх Теофил, и от други хора, таящи вражда срещу Иоан Златоуст, много несправедливи клевети срещу този вселенски светилник и по своето незлобие вярвал на лъжата като на истина. Защото е написано: “Незлобивият вярва на всяка дума”. Константинополският патриарх Атик, който живял по-рано от Несторий, в своите послания го убеждавал да впише името на свети Иоан Златоуст в църковните диптихи, тоест в книгите с имената на светиите. Сам Атик по-рано също бил един от враговете на Иоан Златоуст, но след това, като съзнал невинността на този свят мъж, и заедно с това и своя грях спрямо него, се разкаял. Когато встъпил, след Арсакий, на Константинополския патриаршески престол, той вписал в диптихите и Иоан Златоуст, а и докато бил жив, непрекъснато увещавал свети Кирил чрез писма, в които го молел да постъпи по същия начин. Но Кирил не искал да се вслуша в неговите молби, като не желаел да отхвърли значението на състоялия се по-рано събор срещу Иоан, който бил свикан от Теофил.
По същия начин и свети Исидор Пелусиот, родственик на Кирил, мъж на преклонни години, като видял негодуванието на мнозина срещу свети Кирил за това, че той изключва Златоуст от числото на светиите, с дръзновение му писал, като го увещавал да разгледа безпристрастно обстоятелствата около осъждането на Иоан Златоуст.
“Пристрастието не е далновидно, а ненавистта пък съвсем нищо не вижда - писал Пелусиот в едно от своите писма до светителя. - Затова, ако искаш да останеш чист и от единия, и от другия недостатък, не произнасяй необмислени присъди, а подлагай делата на справедлив съд. Тъй като и Сам Бог, Който знае всичко, преди още то да е станало, човеколюбиво е благоволил да слезе от небесата и да види “поплака против Содом”, като по този начин ни учи да вършим всичко след подробно изследване. Защото мнозина от тия, които бяха с теб на Ефеския събор, с насмешка говорят, че ти като че ли по-скоро удовлетворяваш собствената си вражда, а не търсиш православно това, което се изисква заради Иисуса Христа. “Той е Теофилов племенник - казват за теб - и е обхванат от неговия дух. Както Теофил явно изля своето неистовство срещу богоносния и боголюбив Иоан, така и този желае да се похвали с това, въпреки че в положението на подсъдимия е налице голяма промяна, тъй като Иоан претърпя изгнание и вече не е между живите.”
В друго писмо свети Исидор Пелусиот писал така на Кирил:
“Плашат ме примерите от Божественото Писание и ме подбуждат да пиша, за което трябва. Защото, ако аз съм отец, както говориш самият ти, то се боя от осъждането, под което попаднал Илий за това, че не е подтикнал към целомъдрие съгрешаващите си синове. А ако, което е по-вярно, аз съм син пред тебе, който носиш върху себе си образа на онзи велик Марко, то ме заплашва наказанието, на което се подхвърли Ионатан за това, че не спря баща си, когато той потърси магьосница. Защото доколкото той можеше да го спре, то после умря в сражението даже преди съгрешилия. Та за да не бъда осъден, а и теб да не осъди Бог, прекрати разприте и не пренасяй това отмъщение за собственото оскърбление, което би следвало да се въздаде на смъртните в живата Църква. Под предлог на благочестие, не внасяй в нея вечен раздор”.
И на друго място светият писал на Кирил така:
“Ти ме питаш за обстоятелствата около изгнанието на светия мъж Иоан. Но аз няма да пиша подробно за това, за да не се покажа като човек, който изобличава и осъжда другите, тъй като многобройните несправедливости на хората към светия преминаха всякакъв предел. Накратко ще ти припомня жестокосърдечния нрав на Египет, който е наблизо до теб: той се отрече от Моисей, предаде се на фараона, изпонарани с язви смирените, възложи непосилно бреме на тружениците, построи градове и не заплати заплатата на работниците. Упражнявайки се в такива деяния, той произведе на света беззаконния Теофил, който почиташе златото като Бог. Заедно със своите единомишленици той въстана срещу Иоан - боголюбивия и проповядващия за Бога мъж. Но независимо от това, Давидовият дом се утвърждава и умножава, а Сауловият - както виждаш - изнемогва”[.
Такива били посланията на свети Исидор Пелусиот към свети Кирил. Те оказали върху него такова въздействие, че той, след като ги прочел, започнал да осъзнава своя грях. А най-вече го осъзнал и напълно се разкаял, когато бил изплашен от следното видение. На него му се представило, че се намира на някакво неизказано прекрасно и изпълнено с неизразимо веселие място. Тук той видял дивните мъже Авраам, Исаак и Иаков, а също и други светии, както старозаветни, така и новозаветни. Заедно с това видял и един твърде голям и светъл храм, чиято красота не би могла да бъде описана от човешкия език. В него свети Кирил чул песнопение на сладкозвучни гласове. Като влязъл в храма и изумявайки се от неговата красота и великолепие, Кирил видял в него стояща в сиянието на славата Пречистата Владичица Богородица, обкръжена от множество ангели. Сред стоящите около Божията Майка се намирал на почетно място и свети Иоан Златоуст, който сияел подобно на Божий ангел с чудна светлина и държал в ръката си книга със своите съчинения. Той бил обкръжен, като от слуги, от множество дивни мъже. Всички били въоръжени, сякаш се готвят за нападение. И когато Кирил поискал да падне в нозете на Богородица, за да се поклони, свети Иоан заедно със заобикалящите го оръженосци се устремили срещу него, като му забранили да се приближи до Пречистата Божия Майка и го прогонили от чудния храм. Кирил, като видял негодуващия срещу него Иоан и себе си - изгонен от храма, бил обхванат от страх и трепет. Но изведнъж чул Пречистата Дева Богородица да се обръща към Иоан, застъпвайки се пред него за Кирил и увещавайки го да му прости и да не го прогонва от храма, тъй като Кирил бил съгрешил срещу него не от злоба, а поради незнание. Но Иоан изглеждал така, като че не желаел да прости на Кирил. Тогава Пресвета Богородица казала:
- Прости му, заради Мене, защото той много се потруди заради моята чест! Прослави ме сред човеците и ме нарече “Богородица”!
Когато Пречистата Богородица изрекла тия думи, Иоан незабавно се смилил и отвърнал на Богородица:
- По твоето ходатайство, Владичице, аз му прощавам!
След това, като дружелюбно се приближил към Кирил, той го прегърнал и целунал и по този начин във видението те се примирили един с друг.
След това видение свети Кирил започнал често да се разкайва и да осъжда себе си за това, че до този момент напразно се гневял срещу Божия угодник. После, като събрал всички египетски епископи, той тържествено почел паметта на свети Иоан Златоуст и записал името му в църковните книги, причислявайки го към сонма на великите светии. По такъв начин било снето петното, което лежало върху светия мъж Кирил, който враждувал срещу свети Иоан, при което враждата между Своите рабиразсеяла Сама Пречистата Богородица. От това време, докато бил жив, свети Кирил облажавал свети Иоан Златоуст с похвални слова.
Останалото време от своя живот свети Кирил прекарал сред велики подвизи, грижейки се не само за своето спасение, но и за спасението на другите, и наставлявайки мнозина на праведния път. Разказват за такъв случай от живота на светия Божий угодник. В Долен Египет живеел един старец, който бил известен със светостта на своя живот. Но въпреки това той, бидейки човек необразован и прост, се придържал към едно неправилно мнение. По своето невежество, старецът утвърждавал, че Мелхиседек е Божият Син. За това негово мнение било съобщено на светейшия Кирил и тогава той поканил при себе си този старец. Знаейки, че старецът върши чудеса и е така угоден на Бога, че Бог изпълнява всяка негова молба, а също, че и мисли неправилно за Мелхиседек, само поради своята простота, патриархът измислил следния мъдър начин, за да го настави в истинския път:
Като се обърнал кротко към стареца, той казал:
- Авва, моля те, помогни ми да разреша едно недоумение: от една страна, разсъдъкът ме довежда до следното заключение, че Мелхиседек е Божият Син, а - от друга, нещо ми говори, че това е неистинно и че той е обикновен човек и Божий архиерей. И се намирам в съмнение и недоумение, като не знам кое да приема. Затова нарочно те повиках при себе си, за да се помолиш за това на Бога и Той да ти открие истината. И което ти открие Бог, не отказвай да ми съобщиш.
Основавайки се на своя богоугоден живот, старецът смело отвърнал на свети Кирил:
- Позволи ми, владико, да се уединя за три дни, за да измоля отговор за това от Бога, и ще ти съобщя това, което ми бъде открито.
Като се затворил в своята килия за три дни, старецът молил Бог да му открие истината за Мелхиседек. Като получил отговор на молитвите си, той дошъл при свети Кирил и му казал:
- Мелхиседек не е Божият Син, а е човек. И нека ти бъде известно, владико, че действително е така.
Свети Кирил много се зарадвал, задето спасил душата на този старец, и като му благодарил, го пуснал да си върви. А старецът, като си отишъл, започнал да проповядва на всички, че Мелхиседек не е Божият Син, а е човек. Така мъдро Божият угодник наставил незнаещия на истинския път.
След като предстоятелствал на Александрийския патриаршески престол тридесет и две години и в продължение на целия си живот очистил Христовата Църква от всички ереси, които съществували тогава, след като написал и много душеполезни съчинения, свети Кирил починал в мир в Господа. При изхода на неговата душа присъствала Сама Пречистата Божия Майка, тъй като той вярно се потрудил за нея и доблестно се подвизавал за нейната чест. По достойнството си той бил причислен към свети Иоан Златоуст и заедно с него, пламенеейки от никога неотпадащата любов, предстои пред Христа Бога и пред Пречистата Божия Майка, пребивавайки в нейната слава, близо до нейния престол и възхвалявайки Преблагословената Дева, заедно с родения от нея истински Бог, в безконечните векове. Амин.
Тропарь святителя Кирилла Александрийского
глас 8
Православия наставниче,/ благочестия учителю и чистоты,/ вселенныя светильниче,/ архиереов богодухновенное удобрение,/ Кирилле премудре,/ ученьми твоими вся просветил еси,/ цевнице духовная,// моли Христа Бога спастися душам нашим.
Кондак, глас 6:
Бездну нам учений богословия источил еси яве, от источник Спасовых, ереси погружающую блаженне Кирилле, и стадо невредимо от треволнений спасающую. Странам бо всем наставник преподобне, яко божественная являя.
(Излял си море от богословски учения, от изворите на Спасителя, блажени Кириле, потопило ересите и запазващо стадото невредимо от бурните вълнения. На всички страни си наставник, преподобни, явил божествено познание.)
В същия ден се чества паметта на преподобни Александър, игумен Куштски.
В същия ден е паметта на светите мъченици Текла, Марта и Мария, пострадали в Персия в 364 г.
В същия ден се празнува успението на преподобни Кирил, игумен Белоезерски, в 1427 г.
Память преподобного Александра, игумена Куштского (1439)
Сей преподобный был родом из города Вологды и принял иноческое пострижение в Каменном монастыре3796 при игумене Дионисии3797. Избегая славы от людей, он ушел из этого монастыря, пришел на реку, по имени Кушту, находившуюся вблизи Кубенского озера, и по благословению ростовского архиепискола Дионисия3798 построил церковь во имя Пресвятой Богородицы, честного и славного ее Успения, Ярославские князья Димитрий и Симеон3799, узнав это о святом, пришли в великую радость и дали ему значительное пособие на церковные и монастырские нужды, а по смерти князя Димитрия супруга его, княгиня Мария, видя подвиги святого, пожертвовала ему на содержание монастыря, в память мужа своего, селение с крестьянами. После этого святой Александр еще более усилил труды свои. Он вместе с братиею сам обрабатывал землю и собирал много плодов.
Преподобный прожил от рождения своего 60 лет, 2 месяца и 2 дня и преставился в вечную жизнь в 1439 году, в 9 день месяца июня3800. Он был среднего роста, телом весьма сухой, голову имел средней величины, лицо – круглое, глаза – кроткие, бороду – густую и круглую, доходившую до груди, волосы – темно-русые с проседью.
* * *
3796 Каменный или Каменский монастырь находился на пустынном острове Кубенского озера в нынешней Вологодской губернии.
3797 Дионисий, Афонский постриженник, известен тем, что ввел в Спасокаменном монастыре строгий афонский устав и примером своей жизни многих привлек в эту уединенную обитель. Преп. Александр принял от него пострижение.
3798 Дионисий из игуменов Спасокаменного монастыря в сан ростовского архиепископа был возведен в 1418 году.
3799 Князь Димитрий Васильевич был не ярославским, а заозерским или кубенским князем, и его резиденцией было местечко, ныне село Кубенское Устье, находившееся в 3-х верстах от обители преподобного Александра; ярославским же князем был брат Димитрия, Симеон Васильевич, скончавшийся около 1320 года.
3800 Почитание преподобного Александра началось с 16 века. Мощи его находятся в Куштском монастыре, который в 1838 году приписан к Спасокаменному монастырю.
Тропарь преподобному Александру, игумену Куштскому
глас 4
И́же плотски́м дебе́льством Бо́гови рабо́тати изво́ли,/ в пусты́ню всели́вся,/ в не́йже мно́гими по́ты и труды́/ безтеле́снаго равноа́нгельнаго пребыва́ния возмо́же дости́гнути,/ та́же от Бо́га узре́н быв,/ сподо́бися вели́ких чуде́с в жи́зни и по преставле́нии,/ на нечи́стыя ду́хи си́лу восприи́м,/ изго́ниши от приходя́щих к тебе́ с ве́рою,/ те́мже, о́тче Алекса́ндре,/ за вся ны моли́,// спасти́ся душа́м на́шим.
Ин тропарь преподобному Александру, игумену Куштскому
глас 8
Во пло́ти, я́ко А́нгел, на земли́ подвиза́ся,/ жела́нием духо́вным в пусты́ню всели́ся/ и, со зверьми́ живы́й, весь Христо́ви быв,/ Тому́ невозвра́тно ше́ствовал еси́, ведо́м к Небеси́,/ после́дуя Боже́ственным стезя́м, о́тче блаже́нне Алекса́ндре,/ я́ко чу́ден, чудеса́ источа́еши/ и отгоня́еши неду́ги к тебе́ приходя́щих с ве́рою,/ но я́ко име́я дерзнове́ние ко Го́споду,// помина́й нас, чту́щих честну́ю па́мять твою́.
Кондак преподобному Александру, игумену Куштскому
глас 8
И́же земна́я оста́вль,/ в пусты́ню всели́вся,/ Христо́вым стопа́м после́довал еси́, те́пле,/ и Того́, сла́вне, на ра́му свое́ю честны́й крест взем,/ умертви́л еси́ пло́ти взыгра́ния/ труды́ по́стническими и жела́нием духо́вным, всеблаже́нне,/ те́мже зове́м ти:// ра́дуйся, Алекса́ндре, пусты́нный жи́телю.
Ин кондак преподобному Александру, игумену Куштскому
глас 6
Пусты́нный жи́телю,/ опусте́вшая ны от благотво́рных помышле́ний вра́жиими прило́гми,/ презе́льным твои́м к Бо́гу моле́нием сердца́ на́ша очи́сти,/ я́ко да благода́рственно вопие́м ти:/ ра́дуйся, я́ко земны́м пустынножи́тельствием, Алекса́ндре,// доше́д Небе́снаго Ца́рствия.
ЖИТИЕ МУЧЕНИЦ ФЕКЛЫ, МАРФЫ И МАРИИ ПЕРСИДСКИХ (346)
Эти святые девы жили в персидском селении Кашаз во времена преследований Шапура II (ок. 347). Они посвятили себя Богу под духовным руководством священника по имени Павел. Все имущество девы передали своему духовнику, поэтому он стал обладателем больших богатств и обширных земель. Обвиненный в исповедании христианства перед верховным жрецом Нарсе-Тамшапуром, Павел был арестован. Солдаты конфисковали все найденное у него имущество. Были также схвачены и его ученицы.
В кандалах их привели в селение Хазза, рядом с Арбелой. Первым перед Тамшапуром предстал Павел.
Жрец пообещал вернуть все его имущество, если он поклонится солнцу и выпьет идоложертвенной крови. Сын погибели, любивший золото больше, чем Христа, священник сделал все, что ему приказали. Тогда Тамшапур, желавший во что бы то ни стало присвоить себе его богатство, придумал нечто другое. Он сказал, что исполнит обещание, только если Павел уговорит дев поклониться солнцу и вступить в брак.
Когда Павел рассказал о своем вероотступничестве ученицам и предложил последовать его примеру, они выказали ему величайшее презрение, назвав новым Иудой. Девы были переданы мучителям, и каждая из них получила сто ударов кнутом. Несмотря на это они с еще большей ревностью исповедали веру во Христа. Тамшапур осудил их на смерть и, повторяя Павлу свои обещания, повелел ему убить учениц собственными руками, надеясь, что тот откажется и это будет поводом забрать себе богатства.
Однако сребролюбие уже сделало сердце священника тверже и бесчувственнее камня. Он взял меч и убил святых дев, успевших сказать ему такие слова: «Несчастный пастырь, ставший губительным волком из-за любви к деньгам! Это ли мирная жертва, которую мы получили из твоих рук? Это ли Животворящая Кровь, которую ты нам давал? Но твой меч приносит нам вечную жизнь и славу. Мы идем ко Христу, нашему богатству и сокровищу, а ты не получишь имущества, которого ищешь, и скоро тебя, как безумного богача из Евангелия, постигнет суд Божий» (ср.: Лк.12:20). Действительно, в тот же вечер Тамшапур приказал задушить Павла в тюрьме и завладел его богатствами.
ЖИТИЕ ПРЕПОДОБНОГО КИРИЛЛА БЕЛОЕЗЕРСКОГО (1427)
 |
| Преподобни Кирил, игумен Белоезерски. Руска икона от средата на XVI век. |
Преподобный Кирилл, в миру Косма, сын благородных и богатых москвичей, в детстве получил приличное воспитание. Оставшись в юных летах сиротой, он, по поручению родителей, жил у родственника своего, боярина Тимофея Васильевича Вельяминова, окольничего при дворе у князя Димитрия Донского. За тихий нрав и добрую жизнь боярин любил Косму и поручил ему присмотр за хозяйством и за слугами своего дома. Юноше открывалось блистательное поприще светской службы, но он стремился к подвижничеству. Он не открывал расположения своего благодетельному родственнику, потому что уверен был в несогласии Тимофея с его желаниями, и тайно молился Господу. И вот пришел в дом боярина преподобный Стефан Махрищский († 1406), прибывший в Москву по делам обители. Косма открыл ему душу свою. И преподобный Стефан, провидя в юноше будущего подвижника, склонил боярина до того, что тот согласился с желанием его сердца служить единому Господу.
Косма раздал все свое имущество нищим, после чего игумен Стефан привел его в обитель Симоновскую, только что основанную на новом месте архимандритом Феодором († 139), племянником преподобного Сергия. Св. Феодор с радостью принял Косму, облек его в иноческий образ с именем Кирилл и поручил его подвижнику Михаилу, впоследствии епископу Смоленскому. Под руководством старца юный инок со всей ревностью вступил в подвиг иночества. Ночью старец читал Псалтирь, а Кирилл по его приказанию клал поклоны, а по первому удару колокола шел к утрени и прежде всех являлся в церковь. Он старался при непрестанном послушании во всем подражать старцу и просил его позволить вкушать пищу только через два или три дня, но опытный наставник велел ему разделять трапезу вместе с братией, хотя и не до сытости. Кирилл послушался старца, но так мало вкушал, что едва ходил. Архимандрит назначил ему послушание в хлебне, и он сам носил воду, рубил дрова и, разнося теплые хлебы братии, принимал вместо них теплые себе молитвы. По временам преподобный Сергий приходил в обитель Симоновскую для посещения племянника своего Феодора, но прежде всех искал он Кирилла в хлебне и долгое время беседовал с ним о пользе душевной. Изумлялись все братия: каким образом великий Сергий, оставив настоятеля и всех иноков, занимался одним лишь Кириллом, но не завидовали юноше, зная его добродетель. Из хлебни перешел он, по воле настоятеля, в поварню, топил печи и, смотря на пылающий огонь, говорил сам себе: «Смотри, Кирилл, не попасть бы тебе в вечный огонь». Эти смиренные труды Кирилла продолжались девять лет; и стяжал он такое умиление, что не мог без слез вкушать и хлеба. Общее уважение от братии смущало его и он стал юродствовать, чтобы избежать почета. В наказание за нарушение благочиния настоятель назначил ему в пищу только хлеб и воду дней на сорок; Кирилл с радостью выполнил это назначение. Как, однако, ни таил свою духовность прп. Кирилл, опытные старцы понимали его и против его воли заставили принять сан иеромонаха. И тут началась новая для него служба: строго исполняя чреды священнослужения, не оставлял он и прежних монастырских работ в хлебне и поварне.
Вскоре архимандрит Феодор был избран епископом в Ростове, а на его место в Симонов возвели преподобного Кирилла, не внимая его слезам и отрицанию. Это было в 1390 году. Но прп. Кирилл, теперь уже архимандрит, не изменил образа жизни и в свободное время выходил на работу вместе с послушниками. Богатые и знатные люди стали посещать преподобного, чтобы слушать его наставления. Это смущало смиренный дух святого, и он, как ни упрашивали братия, не остался настоятелем, а затворился в своей прежней келлии. Но и здесь частые посетители беспокоили преподобного, и он перешел на старое Симоново. Душа преподобного Кирилла устремилась к безмолвию, и он молил Матерь Божию указать ему место, полезное для спасения. Однажды ночью, читая, как всегда, акафист пред иконой Божией Матери Одигитрия, он услышал голос: «Иди на Белоозеро, там тебе место». Вместе с тем заблистал свет, и из оконца Кирилл увидел на дальнем севере озаренное место. Услышав от друга своего Ферапонта, какова страна Белозерская, он с той же иконой Богоматери отправился на Белоозеро в сопровождении друга.
В Белозерской стороне, тогда глухой и малолюдной, долго ходили странники и взошли на гору Мяуру. Это самая высокая гора в окрестности Белозерской. Подошву ее омывают волны озера Сиверского. Леса, луга, воды соединились здесь на огромном пространстве и образовали одно из прекраснейших мест России. С одной стороны Шексна разливается извилинами по лугам необозримым, с другой – несколько синих озер разбросано среди густых лесов. Здесь прп. Кирилл увидел то место, которое в видении назначено было для его пребывания, и пал благодарной душой пред Пречистой. Сойдя с горы на площадь, окруженную лесом, поставил он крест, а вблизи его пустынники выкопали землянку. Преподобный Ферапонт вскоре удалился в другое место, и преподобный Кирилл не один год в одиночестве подвизался в подземной келлии. Однажды святой Кирилл, томимый странным сном, лег уснуть под сосной, но едва он закрыл глаза, как услышал голос: «Беги, Кирилл!» Только успел преподобный Кирилл отскочить, как сосна рухнула. Из этой сосны подвижник сделал крест. Прп. Кирилл молился потом, чтобы Господь отнял от него тяжкий сон, и с того времени мог он по несколько суток оставаться без сна. В другой раз преподобный Кирилл чуть не погиб от пламени и дыма, когда расчищал лес, но Бог хранил Своего угодника. Один крестьянин пытался поджечь келлию преподобного. Не раз он подходил к келлии, чтобы выполнить свой умысел; он подложил огонь, но огонь погас. Тогда со слезами раскаяния исповедал он грех свой прп. Кириллу и по его просьбе пострижен был в монашество.
Вскоре из Симоновой обители к преподобному пришли любимые им иноки Зеведей и Дионисий, а затем Нафанаил, впоследствии келарь обители. Многие стали приходить к преподобному и просить удостоить их иночества. Святой старец понял, что время его безмолвия кончилось.
В 1397 г. он построил храм в честь Успения Пресвятой Богородицы.
Когда в окрестности распространилась молва, что пришедший из Москвы архимандрит Кирилл устраивает в пустыне монастырь, то боярину Феодору пришло на мысль, что, верно, архимандрит принес с собой много денег, и он послал слуг своих ограбить Кирилла. Но две ночи сряду подходили те к обители и видели вокруг обители ратных людей. Феодор подумал, что, верно, пришел кто-нибудь из московских вельмож к Кириллу, и послал узнать, кто такой пришел. Ему отвечали, что более недели, как никого из посторонних не было в обители. Тогда Феодор пришел в чувство и, посетив обитель, со слезами исповедал Кириллу грех свой. Преподобный сказал ему: «Будь уверен, сын мой Феодор, что ничего нет у меня, кроме одежды, которую видишь на мне, и нескольких книг». Боярин с того времени стал благоговейно уважать Кирилла и каждый раз, как только приходил у нему, приносил рыбу или что-нибудь другое. После того пришел к нему молчальник Игнатий, муж высокой добродетели; в течение 30 лет жизни в обители Кирилловой он был после Кирилла первым примером подвижничества. Он никогда не ложился для сна и засыпал стоя, прислонясь к стене; нищета и нестяжательность его достигли высшей степени.
Когда в обители Кирилловой умножилось число братий, преподобный дал для нее устав общежития и освящал его примером своей жизни. В церкви никто не смел беседовать и никто не должен был выходить из нее прежде окончания службы; к Святому Евангелию подходили по старшинству. За трапезу садились также каждый на своем месте, и в трапезе была тишина; в пищу предлагались только три кушанья. Весьма строго заповедал преподобный, чтобы ни при нем, ни после него хмельных напитков не только не пили, но и не держали в обители. Из трапезы каждый молча шел в свою келлию, не заходя к другому. Никто не смел получать ни писем, ни подарков, помимо преподобного – к нему приносили нераспечатанные письма; без его благословения и не писали писем. Деньги хранились в монастырской казне, и ни у кого не было никакой собственности, даже пить воду ходили в трапезу. В келлии же ничего не держали, кроме икон и книг, и она никогда не запиралась. Иноки старались один перед другим являться как можно раньше к службе Божией и на монастырские работы, подвизаясь не для людей, а для Господа. Когда случался недостаток в хлебе и братия понуждали настоятеля послать за хлебом к христолюбцам, преподобный отвечал: «Бог и Пречистая Богоматерь не забудут нас, иначе зачем и жить нам на земле?» И не дозволял докучать мирянам просьбами о подаянии. У него был ученик, по имени Антоний, опытный в делах духовных и житейских; его посылал он однажды в год закупить все нужное для монастыря, в прочее же время никто не выходил из обители, а если присылалась какая-либо милостыня, с любовью ее принимали как дар Божий.
В последние годы преподобного боярин Роман, каждый год присылавший по 50 мер ржи, вздумал обеспечить обитель селом и прислал на него дарственную грамоту. Но преподобный, получив грамоту, рассудил так: если станем иметь села, из того выйдут заботы для братии о земном; явятся поселенцы и рядники, безмолвие иноческое нарушится. Потому благотворителю послан был такой ответ: «Тебе угодно, человек Божий, дать село в дом Богоматери на пропитание братии. Но вместо 50 мер ржи, которые ты давал каждый год, отпускай нам 100, если можешь, мы будем довольны тем, а селами владей сам, ибо для братии они не полезны».
Преподобный до того был проникнут любовью к Господу, что при служении литургии и во время чтений церковных не мог удерживаться от благоговейных слез; особенно же лились они у него во время келейного правила.
Кроткий, смиренный, проводя всю жизнь «в слезах и воздыханиях, бдениях же и молитвах» «и в воздержании прилежном», преподобный еще при жизни прославился даром прозорливости и чудес. Некто Феодор поступил в число братии, но спустя несколько времени враг человеческий внушил ему такую ненависть к святому Кириллу, что тот не только не мог видеть его, но даже слышать его голоса. Смущаемый помыслами, пришел он к строгому старцу Игнатию молчальнику исповедать ему тяжкое состояние своего духа: что по ненависти к прп. Кириллу хочет оставить обитель. Игнатий несколько его утешил и укрепил молитвой, убедив остаться на испытание еще на один год; но год миновал, а ненависть не угасла. Феодор решился открыть свой тайный помысл самому Кириллу, но, взошедши в его келлию, устыдился его седины и ничего не мог выговорить. Когда уже хотел он выйти из келлии, прозорливый старец сам начал говорить о ненависти, какую питал к нему Феодор. Терзаемый совестью инок припал к его ногам и молил простить ему согрешение, но святой с кротостью отвечал: «Не скорби, брат мой, все обо мне соблазнились; ты один познал истину и все мое недостоинство, я – точно грешный и непотребный». Он отпустил его с миром, обещая, что впредь уже не нападет на него такое искушение, и с тех пор Феодор пребывал в совершенной любви у великого аввы.
В обитель принесли человека, одержимого тяжкой болезнью, который только просил, чтобы его постригли перед смертью. Преподобный и облек его в иноческий образ с именем Далмат. Через несколько дней стал он кончаться и просил приобщения Святых Таин, но священник замедлил совершением литургии, и когда принес Святые Дары в келлию, болящий уже скончался. Смущенный иерей поспешил сказать о том преподобному, который весьма огорчился. Тогда святой Кирилл скоро затворил оконце своей келлии и стал на молитву. Немного спустя пришел келейник, служивший Далмату, и, постучав в оконце, сказал блаженному, что Далмат жив еще и просит причаститься. Немедленно послал прп. Кирилл за священником, чтобы приобщить брата. И хотя тот был уверен, что уже умер Далмат, однако, исполняя волю аввы, пошел. Но сколько велико было его удивление, когда увидел Далмата, сидящего на постели. Как только он приобщился Святых Таин, стал прощаться со всей братией и тихо отошел ко Господу.
Не достало однажды вина для церковной службы, а нужно было совершать литургию. Священник пришел сказать о том святому Кириллу, и он спросил пономаря Нифонта: действительно ли нет вина. Услышавши же от него, что нет, как бы сомневаясь, велел принести тот сосуд, в котором всегда было вино. Повиновался Нифонт и с изумлением принес сосуд, до того преисполненный вина, что оно даже изливалось, и долгое время не оскудевало вино в сосуде, как некогда елей у вдовицы, по слову пророка Илии.
Подобным образом во время голода умножился запас хлеба, так что и самые хлебники уразумели бывшее чудо. «Кирилл, умноживший вино для литургии, умножал и хлебы для пропитания гладных, помощию Богоматери», – говорили они, и так продолжалось до нового хлеба.
Ученики преподобного ловили по воле его рыбу на озере. Поднялась страшная буря, волны перебегали через лодку, смерть готова была поглотить всех. Стоявший на берегу побежал сказать преподобному об опасности. Он, взяв в руки крест, поспешно пришел на берег и, осенив св. крестом озеро, успокоил волны. Случился пожар в обители, и братия не могли погасить его, но святой стал со крестом прямо против огня, вознес к Богу молитвы, и огонь, как бы устыдившись его молитв, внезапно угас.
Приближаясь к блаженной кончине, преподобный призвал к себе всю братию, назначил ученика Иннокентия в игумена и строго заповедал не нарушать устава его. Поручив затем обитель покровительству Белозерского князя Андрея, прибавил, что «если кто не захочет жить по моему преданию и не станет слушать игумена, вели, государь, выслать тех из монастыря». Тридцати лет был пострижен прп. Кирилл в Симонове монастыре и прожил там тридцать лет, пришедши на место сие уже шестидесятилетним, прожил еще тридцать лет в новой обители сей, доколе не достиг полного числа лет девяноста. От долгих стояний и старости ноги преподобного в последнее время его ослабли, и он в последние дни сидя совершал келейное правило. В день Св.Троицы совершил он последнее богослужение свое. И последнее слово его было к плакавшим братиям: «Не скорбите о моем отшествии. Если получу дерзновение и труд мой угоден будет Господу, то не только не оскудеет обитель моя, но еще больше распространится по отшествии моем, только любовь имейте между собою». Он мирно почил на 90 году своей жизни 9 июня 1427 года.
Незадолго до кончины преподобного был тяжко болен инок Сосипатр. Брат его Христофор поспешил к преподобному Кириллу возвестить, что Сосипатр уже умирает, но преподобный, улыбнувшись, отвечал: «Поверь мне, чадо Христофор, что ни один из вас прежде меня не умрет; после же моего отшествия многие из вас пойдут вслед за мною». И действительно, Сосипатр выздоровел; но по смерти преподобного исполнилось предсмертное пророчество его о братии. Не прошло и одного года после его кончины, как из 53 человека братии переселилось из здешней жизни более 30. Оставшимся преподобный часто является во сне с поддержкой и наставлением.
Еще при жизни преподобного ученик его Феодосий пересказал ему желание одного боярина дать село монастырю и услышал от преподобного ответ: «При жизни моей не желаю сел, по смерти же моей делайте, как хотите». Феодосий подумал, что это сказал огорченный старец, и оскорбился тем; после же стал скорбеть, что навлек на себя неудовольствие святого. Преподобный явился Мартиниану и сказал: «Скажи брату Феодосию, чтобы не скорбел: я против него ничего не имею». Не трогательно ли это свидетельство снисходительной любви преподобного даже за пределами гроба?..
Святые мощи угодника Божия почивают под спудом в обители его между Успенским собором и церковью во имя его. На иконе, писанной в 1424 году преподобным Дионисием Глушицким († 1437), преподобный Кирилл изображен в рост, в старческих летах, с открытой головой, с лицом задумчивым, с руками, сложенными на персях, в мантии и аналаве. Кроме того, после него сохранилась подлинная духовная грамота, писанная на столбце обыкновенной бумаги мелким, четким и красивым почерком. Из числа рукописей, писанных самим преподобным, замечательна одна с объяснениями разным явлениям природы, взятыми из древнего естествоиспытателя Галена. Здесь есть статьи о морях, о облаках, громе, молнии и падающих звездах. Этими сведениями блаженный пользовался для того, чтобы разгонять предрассудки народные о явлениях природы и показывать истинное значение этих явлений. К объяснениям Галена здесь прибавлены и свои замечания. Например, о падающих звездах сказано: «О падающих звездах одни говорят, что это падают звезды, а другие, что это злые мытарства. Но это и не звезды, и не мытарства, а отделение небесного огня; несколько нисходят они вниз, растапливаются и опять сливаются в воздухе. Потому никто не видал их на земле, но всегда сливаются и рассыпаются они в воздухе; звезды никогда не падают, только в пришествие Христово. Тогда небеса совьются и падут звезды; равно и духи мытарств тогда пойдут в огонь вечный».
Особенными образцами духовного наставничества и руководства, любви, миролюбия и утешения являются дошедшие до нас три послания преподобного русским князьям. Они отличаются простотою изложения и искренностью благочестивой души, глубоко назидательны.
В послании к великому князю Василию св. авва пишет: «Чем более святые приближаются к Богу любовию, тем более видят себя грешными. Ты, государь, приобретаешь себе великую пользу душевную смирением своим, тем, что посылаешь ко мне грешному, нищему, страстному и недостойному с просьбою о молитвах... Я, грешный, с братией своей рад, сколько силы будет, молить Бога о тебе, нашем государе. Но ради Бога будь и сам внимателен к себе и ко всему княжению, на котором Дух Святый поставил тебя пасти людей, искупленных кровию Христовою. Чем большей удостоен ты власти, тем более строгому подлежишь ответу. Воздай Благодетелю долг твой хранением святых заповедей Его и уклонением от путей, ведущие к погибели. Никакая власть, ни царская, ни княжеская, не может избавить нас от нелицемерного суда Божия; а если будешь любить ближнего, как себя, если утешишь души скорбные и огорченные, это много поможет тебе, государь, на Страшном и праведном суде Христовом. Апостол Павел, ученик Христов, пишет: “Аще имам веру горы преставляти и аще имам раздати все имение свое, любве же не имам, ничтоже польза ми есть”. Люби же братию твою и всех христиан, и твоя вера в Бога и милостыня нищим угодны будут Господу».
В послании к князю Андрею Димитриевичу Можайскому, с восторгом вспоминая о чудесном избавлении России от Тохтамыша, пишет, с какими расположениями надлежит быть после такого благодеяния. «Ты властелин, – пишет преподобный, – в твоей вотчине поставленный Богом удерживать людей от лихого обычая; смотри же, государь, чтобы судили суд праведно, как пред Богом, ни кривя; чтобы не был подлогов и поклонов; судьи не брали бы подарков, а довольствовались своим урочным даянием... Наблюдай, государь, чтобы не было в твоей области корчм – от них великая пагуба людям: крестьяне пропиваются, а души их гибнут... Также пусть не будет у тебя таможенных сборов – это деньги неправедные; где есть перевоз, государь, следует давать за труд. Пусть не будет в твоей вотчине ни разбоя, ни воровства. Если не уймутся от злого дела, вели наказать, кто чего стоит. Унимай подчиненных твоих от скверных слов и брани – все это гневит Бога. Если не потщишься управить всем тем, взыщется на тебе, потому что ты властелин над всеми людьми, поставленный Богом. Не ленись сам давать управу крестьянам: это вменится тебе выше пота и молитвы. Удерживайтесь от пьянства. Подавайте по силе милостыню. Вы не можете поститься и молиться – ленитесь. Пусть же милостыня восполнит недостатки ваши. Приказывайте петь молебны по церквам Спасителю и Матери Божией, Заступнице христиан, и сами не ленитесь ходить в церковь. В церкви стойте со страхом и трепетом, представляя себе, что стоите вы как на небе. Церковь – земное небо, в ней совершаются Таинства Христовы. Береги себя, государь, стоя в церкви, не твори бесед и не говори праздных слов; если увидишь, что беседует в церкви кто-нибудь из бояр или простых людей, запрещай им то, ибо все это гневит Бога».
Звенигородского князя Юрия Димитриевича преподобный утешал в скорби о болевшей супруге. И вместе писал: «Извещаю тебя наперед, что нельзя тебе видеть нас: оставлю монастырь и уйду, куда Бог наставит. Вы думаете, что я тут добрый, святой человек. Нет, истинно я всех грешнее и несчастнее и исполнен смрада. Не удивляйтесь сему, князь Юрий: слышу, что ты сам читаешь и знаешь Св. Писание и понимаешь, какой вред происходит от человеческой хвалы, особенно для нас, слабых».
Преподобный Кирилл любил духовное просвещение, сам трудился в списывании книг и привил эту любовь своим ученикам. В XVI веке ни одна из обителей русских не была так богата рукописями, как Кириллова. По описи 1635 года в ней хранилось до 2092 рукописей.
Обитель преподобного Кирилла во многих актах называется Лаврою. Наружный вид ее подобен укрепленному городу: высокая трехъярусная ограда с большими башнями, не считая малых, окружает монастырь, разделенный на несколько частей; одна их них, заключающая в себе тот холм, в котором была землянка преподобного, называется Ивановским монастырем.
Общерусское почитание преподобного началось не позднее 1447–1448 годов. Житие святого Кирилла было написано по поручению митрополита Феодосия и великого князя Василия Васильевича иеромонахом Пахомием Логофетом, который прибыл в Кириллов монастырь в 1462 году и застал многих очевидцев преподобного Кирилла, в том числе и преподобного Мартиниана († 1483), управлявшего тогда Ферапонтовым монастырем.
Тропарь преподобному Кириллу, игумену Белоезерскому
глас 1
Я́ко крин в пусты́ни дави́дски процве́л еси́, о́тче Кири́лле,/ злостра́стия те́рние искореня́я,/ и собра́л еси́ в ней учени́к мно́жество,/ стра́хом Бо́жиим и уче́нием твои́м наставля́емых,/ и́хже и до конца́ я́ко чадолюби́вый оте́ц/ не оста́вил еси́ посеща́я, да вси вопие́м:/ сла́ва Да́вшему ти кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.
Кондак преподобному Кириллу, игумену Белоезерскому
глас 8
Я́ко преоби́дев тле́нная и до́лу влеку́щая мудрова́ния, о́тче,/ к Вы́шнему тече́нию ра́достно устреми́лся еси́,/ и та́мо со святы́ми Пресвяте́й Тро́ице предстоя́,/ моли́ от враг сохрани́тися ста́ду твоему́,/ я́ко да, свято́е твое́ успе́ние пра́зднующе, вопие́м:// ра́дуйся, преблаже́нне Кири́лле, о́тче наш.
Молитва преподобному Кириллу, игумену Белоезерскому
О, свяще́нная главо́, преподо́бне и Богоно́сне о́тче Кири́лле! Припа́даем к тебе́ с ве́рою и любо́вию, и про́сим тя, Небе́снаго засту́пника на́шего: яви́ ве́лие милосе́рдие твое́ нам, смире́нным и гре́шным, и проле́й те́плыя моли́твы твоя́ о нас ко Го́споду Бо́гу. Сво́йственно есть тебе́ благосе́рдие, свя́тче Бо́жий, и́бо, живу́щу ти на земли́, еди́но бысть у тебе́ попече́ние, е́же спаса́ти от поги́бели ду́ши челове́ческия, и вся твоя́ жизнь свята́я зерца́ло до́брых дел яви́ся, о ни́хже прославля́шеся в тебе́ Оте́ц Небе́сный. К Тому́ ве́лие дерзнове́ние стяжа́в, испроси́ нам у бла́гости Его́ ве́ру пра́вую, благоче́стие нелицеме́рное, покая́ние и́стинное, братолю́бие соверше́нное и преуспея́ние во всех благи́х де́лех. Исхода́тайствуй нам здра́вие душе́вное и теле́сное, земли́ плодоно́сие, возду́ха благорастворе́ние, ми́рное и безмяте́жное житие́, непосты́дную христиа́нскую кончи́ну и до́брый отве́т на стра́шнем Суде́ Христо́ве. Сохрани́ Це́рковь святу́ю и держа́ву Росси́йскую от бра́ней и нестрое́ний. Огради́ оби́тель твою́ честну́ю от вся́каго зла, и вся правове́рныя лю́ди, к тебе́ приходя́щия и моще́м твои́м покланя́ющияся, осени́ Небе́сным твои́м благослове́нием, и вся проше́ния их во бла́го испо́лни. Ей, о́тче, не пре́зри моли́тв на́ших, со умиле́нием тебе́ возноси́мых, но бу́ди о нас те́плый предста́тель ко Го́споду, и сподо́би нас по́мощию твое́ю спасе́ние ве́чное получи́ти и Ца́рствие Небе́сное унасле́довати, да славосло́вим ве́лия щедро́ты и неизрече́нныя ми́лости Отца́ и Сы́на и Свята́го Ду́ха, в Тро́ице покланя́емаго Бо́га, и твое́ оте́ческое заступле́ние, во ве́ки веко́в. Ами́нь.
† ВИЖТЕ ОЩЕ
Отстъплението от вярата наречено "нов стил"
ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА
ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО
ЗА КОРЕНА НА ЗЛОТО, ЗА НАЧАЛОТО НА ОТСТЪПЛЕНИЕТО НА РОДНАТА НИ „ЦЪРКВА“, ЗА БЪЛГАРСКАТА СХИЗМА
Християнството на българите и техните владетели