Този сайт използва "бисквитки" единствено за да се създаде сесия за ползването му!
С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на "бисквитки"!   Разбрах
Православни
будители
Основната цел на “Будители” е да помогне за пробуждане на заспалия Български Православен Дух, съхранил българите през робството и подтиснат от лъжеправославното етнофилитическо духовенство, революционерите масони, фашистите, комунистите, либералите, глобалистите и всякакви други партии, разделили народа и слугуващи на юдеите. Един Бог, Една Вяра, един православен цар, единен народ, единна България! Съ Нами Богъ!  Верую
На 19 август...
Голготски кръст

† ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ Прочети повече

2018 г. - Дванадесета неделя след Петдесетница Прочети повече

Търсене в сайта: Търсене на дата в календара:
05.09.2013 г. / 22:56:18 
Вяра
19.09 по светския, †6 септември по църковния календар - Св. мъченик Ромил. Св. мъченик Евдоксий. Св. преподобни Архип. Възпоменание на чудото на архангел Михаил в гр. Колоса, Мала Азия

Страдание на свети мъченик Ромил

Свети Ромил живял по време на царуването на император Траян (1). Той бил пръв велможа в целия царски дом.

Случило се, че Траян, който се намирал с голямата си войска в източните страни, за да покори иверите, сарматите, арабите и други народи (2), намислил да преброи своите войници. Сред воинските полкове се намерили единадесет хиляди души, които изповядвали Христа и отхвърляли поклонението на идолите. Всички тях Траян изпратил на позорно заточение в Армения (3), като се надявал, че това ще ги накара да се отрекат от Христа и да принесат жертви на идолите и че после те отново ще се върнат в своето воинско звание и ще получат предишната си воинска чест.

Тогава свети Ромил, който бил военачалник, отишъл при царя и го укорил за неговото безбожие и безразсъдство, тъй като, намирайки се в положение на война, сам намалявал числото на войската си. А за себе си Ромил изповядал, че е християнин и че е готов да умре за името на Иисуса Христа, своя Господ.

Траян страшно се разгневил срещу светията, заповядал да го бият жестоко и го осъдил на смърт. Тогава била отсечена честната глава на светия мъченик (4). А изпратените на заточение християни също били умъртвени по различни начини: девет хиляди от тях били разпънати на кръст в пустинята около планината Арарат (5) в Армения, а останалите умрели от различни други мъчения.

 

(1) Траян - римски император, управлявал от 98 до 117 г. сл. Р. Хр. Един от най-добрите римски императори. Но и той преследвал християните и издал два закона, които немалко повлияли, за да се започнат гонения срещу християните. Единият от тях забранявал всякакви тайни събрания, а вторият постановявал да се предават на наказание всички, които упорстват в нежеланието си да принесат жертва на езическите богове, поради това че изповядват християнската вяра.

(2) Ивери - днешните грузинци. Те живеели в Закавказието. Сарматите живеели в съседство с иверите, в земите от Кавказ и Каспийско море и на изток; а арабите - на Арабския полуостров. Всичките тези и още много други родствени им източни народи се намирали по това време под властта на Римската империя, но често повдигали опасни смутове и бунтове срещу римското владичество.

(3Армения - страна в Азия, в съседство със Закавказието. Намирала се между Каспийско море, Мала Азия, Кюрдистан и Месопотамия.

(4) Блажената кончина на светия мъченик се отнася към 107 г. или към 115 г., когато император Траян се намирал с войските си на изток.

(5) Арарат - най-високата планина в Армения. Днес се намира в Турция, недалеч от границата с Армения и Иран; има два върха - Голям Арарат, който персите наричали “Планината на Ной”, и - Малък Арарат.

 

За идолопоклонството.

Началникът на дворцовата стража св. Ромил смело отказал да изпълни заповедта да се поклони на езическите идоли и изповядал Христа за Истинен Бог. Подвигът му повторили още 10 000 войници, верни на Христовата повеля: "не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената.” (Мат. 10:28) И още: "Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази.” (Мат. 10:39)

Разбира се, някой би казал, че това е просто една стара история, че Християнството отдавна е победило и че днес няма идолопоклонници. И наистина, едва ли има някой, който пряко да почита езическите божества Зевс, Марс или Венера. Но значи ли това, че идолопоклонството е напълно изкоренено? По думите на светите отци, за голямо съжаление трябва да признаем, че ние, съвременните хора, сме се превърнали в друг вид –духовни идолопоклонници. А духовното идолопоклонство е не по-малко пагубно от древното, защото и то заменя Истинския Бог с лъжливи божества.

Вижте какво пише великият светител Йоан Златоуст:

"Не ми говори, че ти не се покланяш на златен идол; по добре докажи, че ти не вършиш това, което златото ти заповядва да вършиш. Различни са видовете идолослужение: един почита богатството като господ, друг признава корема за бог, а трети някоя още по-низка страст. Ти не им принасяш в жертва волове, както са вършели това езичниците, но затова пък постъпваш още по-лошо – ти им заколваш в жертва своята душа. Ти не подгъваш колене и не се кланяш на идоли, но затова пък със съвършена покорност изпълняваш всичко онова, което ти заповядва и коремът, и златото, и твоята господстваща страст. Езичниците тъкмо затова са гнусни, че са боготворели човешките страсти: плътската похот те наричали Венера, гнева – Марс, пиянството – Бакхус и т.н. Макар ти и да не си правиш веществени идоли като езичниците, но ти с голямо усърдие служиш на същите тия страсти, Христовите членове правиш членове на блудница и оскверняваш себе с други беззакония.”

От тези думи на св. Иоан Златоуст става ясно, че всяка наша греховна страст – била тя самолюбие, гняв или друга подобна – е идол на нашата душа! Когато човек се привърже към някой порок, превръща сърцето си в капище на своя любим идол и грехолюбието става негово тъмно идолослужение. А щом на дело изпълни намисления грях, той принася жертва на идола като съвършен идолопоклонник. Не е нужно непременно външно да се проявява греховната страст, за да бъде смъртен грях. Достатъчно е тя да заема в скритите глъбини на човека мястото на Бога. Тогава тя е вече идолопоклонство и причинява духовна смърт, защото е изместила Бога, Който е единственият източник на живота.

И тъй, по молитвите на св. Ромил и останалите 10 000 мъченици, нека се стремим да се въздържаме от всеки грях. Да се очистим от всяко пристрастие към греха. Да го намразим – защото той е наш смъртен враг, който се опитва да ни убие – и то завинаги. И когато се случи в непрестанната духовна бран да паднем – нека бързаме към храма, за да изхвърлим сквренотите от себе си, чрез светото Тайнство Изповед. Защото е гибелна илюзия да мислим, че можем да скрием греховете си. Те ще излязат наяве, ако не по-рано, то със сигурност на Страшния Христов Съд, когато цялата вселена ще ни види, такива каквито сме. И тогава ще бъде много по-срамно, отколкото на изповедта при свещеника. И най-важно – тогава ще бъде късно за покаяние. Ще бъде късно да съжаляваме, че сме принесли душата си в жертва на пантеона от грехове. От подобна участ да ни опази Бог!

Вижте още:

МАРТЕНИЦИТЕ - ЕЗИЧЕСКО СУЕВЕРИЕ ВОДЕЩО ДО МЪКИ ВЪВ ВЕЧНОСТТА. СЪЩНОСТ НА "НАРОДНАТА ТРАДИЦИЯ"

Какво празнуваме на "коледа" и кога е Рождество Христово

АСТРОЛОГИЯТА – ГИБЕЛНО СУЕВЕРИЕ

Какво празнуваме на нова година

Дяволската музика



Възпоминание на чудото в Хони, което е от Архистратига Михаил

Архистратиже Божий, служителю на Божествената слава, началниче на ангелите и наставниче на хората, проси полезното за нас и велика милост, като архистратиг на безплътните.

Във фригийския град Колоса, близо до град Иерапол, над извор с чудотворна вода се намирал храм, посветен на свети архистратиг Михаил.Когато цялата вселена била помрачена от тъмата на езическото многобожие и човеците се покланяли на тварите, а не на  Твореца, езичниците в Иерапол почитали грамадната и страшна ЕхиднаЕхидна – в древногръцката митология чудовище с глава на красива нимфа и тяло на змия. Тук става дума за отровна змия, чиято дължина достигала до около 3,5 м и повече.. и цялата страна, заслепена от бесовската прелест, и се покланяла. Нечестивите построили в чест на тази ехидна храм, където тя живеела, и като ѝ принасяли много и различни жертви, хранели отровната и навредилата на мнозина ехидна. Единият истинен Бог, желаейки да просвети света със светлината на Своето познание и да настави на истинския път заблудилите се човеци, изпратил по цялата земя Своите свети ученици и апостоли, за да проповядват Евангелието на всички хора. Заедно с тях свети Иоан Богослов се потрудил в делото на спасението на човеците. В началото те се въоръжили срещу ехидната, на която безумните хора принасяли жертви, почитайки тази твар като Бог. Чрез своите молитви те убили ехидната, а тези, които ѝ се покланяли, обърнали към Единия истинен Бог, Твореца на небето и земята. Като застанали на едно място, наричано “Херотоп”, те започнали да пророчестват, че на него ще възсияе Божията благодат, че това място ще бъде посещавано от Воеводата на небесните сили – свети архистратиг Михаил и че тук ще се извършват чудеса. Всичко това скоро се сбъднало. По това време в Лаодикия живеел един елин, чиято единствена дъщеря била няма по рождение. Нейният баща много скърбял за това и употребил много средства, за да се изцели тя от немотата си, но след като нищо не можал да постигне, изпаднал в дълбоко униние. Една нощ, като заспал на леглото си, той видял на сън ангел Божий, сияещ като слънце. Това видение му било дадено не поради това, че той бил достоен, но за да дойде чрез него до познанието на истината и заедно със себе си да обърне и други към Бога. Като видял ангела, той се изплашил, но в това време чул от него следните думи:


– Ако искаш да се развърже езикът на твоята дъщеря, доведи я при моя извор, който се намира в “Херотоп”, близо до Иерапол. Дай ѝ да пие вода от този извор и тогава ще видиш славата Божия.

Като се събудил, този човек се удивил от видяното и като повярвал на казаните му думи, начаса взел дъщеря си и побързал да отиде при чудотворната вода. Там заварил множество хора, които черпели от водата, кръщавали се в нея и получавали изцеление от своите болести. Той ги попитал:

– Кого призовавате, когато се умивате с тази вода?

Те му отвърнали:

– Ние призоваваме името на Отца и Сина и Светия Дух; призоваваме на помощ и светия архистратиг Михаил.

Тогава тоя човек повдигнал очите си към небето, въздигнал ръцете си и казал:

– Отче и Сине и Дух Светий, Който си Бог на християните, помилуй ни! Свети Михаиле, Божий служителю, помогни и изцели моята дъщеря!

След като изрекъл това, той почерпил вода от извора и я излял в устата на дъщеря си. И начаса свързаният от немотата ѝ език се развързал, за да славослови Бога, и тя ясно произнесла:

– Боже християнски, помилуй ме! Свети Михаиле, помогни ми!

Всички, които били там, се удивлявали на Божията сила, прославяли Света Троица и величаели помощта на светия архистратиг Михаил. А елинът като видял, че дъщеря му се изцелила, извънредно се зарадвал и незабавно се кръстил заедно с нея и с всички свои домашни, които били дошли с него. В знак на благодарност той построил над чудотворния извор прекрасна църква, посветена на името на свети архистратиг Михаил, воеводата на небесните сили. След като украсил църквата с голямо благолепие и дълго се молил в нея, елинът се върнал у дома си. В 90 година от построяването на църквата тук дошло от Иерапол едно десетгодишно момче на име Архип. Неговите родители били ревностни християни и възпитали сина си в благочестие. Архип се поселил при църквата на свети архистратиг Михаил и служел в нея като клисар. Отрокът започнал да се ръководи в живота си от следното правило: от времето, откогато той се поселил при тази църква, служейки Богу, той не вкусвал нищо от мирските ястия и питиета – нито месо, нито вино, нито дори хляб, но се хранел единствено с растящите там треви, които сам събирал и варял. Храна вкусвал само по веднъж в седмицата, и то без сол, а питието му се състояло само от неголямо количество вода. Чрез такова въздържание отрокът умъртвил плътта си и в такива добродетели той пребъдвал от младини до самата си старост, с цялата си душа приобщавайки се към Бога и уподобявайки се в своето житие на безплътните. Облеклото му било съвсем бедно: той имал само две вретищаВретище – чувал от зебло; рубище, власеница., едното от които носел върху тялото си, а с другото покривал постелята си, застлана с остри камъни. Той я покривал с вретището, за да не виждат влизащите в неговото жилище, че спи върху остри камъни; а за възглавница му служел неголям чувал, напълнен с тръни. Такава била постелята на този блажен подвижник. А сънят и почивката му се заключавали в следното: когато чувствал потребност от сън, той лягал върху камъните и бодливите тръни, така че това било по-скоро бодърстване, отколкото сън, и отдихът му бил повече мъчение, отколкото покой.

Вървейки по този тесен и прискърбен жизнен път, блаженият Архип зовял към Бога и се молел така:

– Не ми позволявай, Господи, да се зарадвам на земята със суетна радост, да не видят очите ми никакви блага на тоя свят, и нека да няма за мен никаква отрада в този временен живот! Изпълни, Господи, моите очи с духовни сълзи, дай съкрушение в сърцето ми и благоустрой моите пътища, та до края на дните си да умъртвявам плътта си и да я подчинявам на духа. Каква полза ще ми принесе тази тленна моя плът, която е създадена от пръст? Тя е като цвят, който сутрин разцъфва, а вечер изсъхва! Но дай ми, Господи, усърдно да се трудя над това, което е полезно за душата и за вечния покой!

Така, молейки се и поучавайки се, блаженият Архип станал подобен на Божий ангел, като имал небесен живот на земята. И не само за своето спасение се грижел светият, но и за спасението на другите, тъй като обърнал към Христа и кръстил много неверници. Нечестивите елини като виждали всичко това, завиждали на блажения Архип и като не можели да търпят преславните чудеса, подавани чрез светия извор, възненавидели живеещия там праведен мъж. Често те нападали свети Архип, дърпали го за косите и брадата, поваляли го на земята и го тъпчели с нозете си и след различни изтезания го прогонвали оттук. Но бидейки твърд духом, подобно на диамант, блаженият Архип мъжествено претърпявал всичко това от идолопоклонниците и не отстъпвал от светия храм.

Веднъж нечестивите елини се събрали и започнали да говорят помежду си:

– Ако не засипем със земя този извор и не убием тоя човек, облечен в рубище, всички наши богове ще бъдат унизени, поради ставащите там изцеления.

След това те тръгнали натам, за да засипят с пръст чудотворната вода и да убият невинния човек – блажения Архип. Като се приближили от две страни до светото място, едните от тях се устремили към църквата и извора, а другите се отправили към жилището му, за да го убият. Но Господ, Който се грижи за участта на праведните и не ги предава в ръцете на грешниците, запазил Своя раб от тези убийци. Внезапно ръцете им се вдървили, така че те не могли дори и да се докоснат до преподобния. А от водата се явило необикновено чудо: веднага щом нечестивите се приближили до извора, от него излязъл огнен пламък, който се насочил към беззаконниците и ги прогонил далече от там. Така тези беззаконници побягнали със срам от извора и от преподобния Архип, без да му причинят никакво зло. Но те не се вразумили от това чудо: скърцайки със зъби, те не преставали да се хвалят, че ще погубят извора, църквата и църковния служител. На това място имало река, на име Хрисос, която течала от лявата страна на църквата. Беззаконниците намислили да я отбият към светото място, та изворът като смеси водите си с речната вода, да изгуби чудотворната си сила. Но когато се заели с изпълнението на злия си замисъл и насочили реката към извора, за да го потопят, тогава реката, по Божие повеление, насочила струите си в друга посока и потекла от дясната страна на църквата. И отново нечестивите със срам се върнали по домовете си.

Там течали и още две други реки, които идвали от изток и протичали на разстояние от три стадияОколо 600 м., от светото място. Едната река се наричала Ликокапер, а другата – Куфос. Тези две реки се срещали при подножието на голямата планина и се съединявали, насочвайки се надясно към Ликийската страна. Вселукавият дявол внушил на нечестивите човеци зъл умисъл: той ги научил да насочат водите на тези две реки срещу чудотворното място, вследствие на което храмът на свети архистратиг Михаил би трябвало да се разруши, а водата трябвало да залее светия извор и да удави свети Архип. Местността била много удобна за насочването на водите насам, понеже реките извирали от върха на планината, а църквата се намирала в най-ниското място. Като се наговорили помежду си, нечестивците в голямо множество надошли от всичките градове в Лаодикия и се отправили към църквата. Близо до църковния олтар стоял огромен камък. От този камък те започнали да копаят дълбок и широк ров, който достигал чак до самата планина, в чието подножие реките се съединявали. След това те с голям труд прокопали ров, по който водата да може да се пусне срещу църквата и заприщили реките, за да се насъбере повече вода. Десет дена се трудили нечестивците в това суетно дело. Като ги видял какво правят, преподобният Архип паднал на земята в църквата и със сълзи се молил на Бога, призовавайки на помощ бързия застъпник – свети архистратиг Михаил, за да съхрани святото място от потопяване и да не позволи враговете, стремящи се да погубят Господнята светиня, да се зарадват.

– Няма да си отида от това място – говорел блаженият Архип, – не ще изляза от църквата, но дори и ще умра тук, ако Господ допусне да бъде потопено това свято място!

След като изминали десет дена и нивото на водата силно се покачило, нечестивците разкопали мястото, по което водата трябвало да се устреми по приготвения за нея път и в първия час на нощта пуснали реката срещу светия храм. А те самите се отдалечили и застанали на едно високо място от лявата страна, желаейки да видят потопяването на святото място. Водата, устремявайки се надолу, се носела със страшно бучене. Преподобният Архип, който се намирал в църквата на молитва, чул шума от водата и започнал още по-усърдно да се моли на Бога и на свети архистратиг Михаил, за да не позволят това свято място да бъде потопено и да не се зарадват, а да бъдат посрамени нечестивите врагове, за да се прослави името Господне и да се възвеличи ангелската сила и застъпничество. Тогава той запял Давидовия псалом:

“Издигат реките, Господи, издигат реките гласа си, издигат реките вълните си. Но повече от шума на многото води, на силните морски вълни е силен във висините Господ… На Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни”Пс. 92: 3-5..

Докато пеел това, блажени Архип внезапно чул глас, който му заповядал да излезе от църквата. След като излязъл от църквата, той видял великия застъпник и пазител на човешкия род – светия архистратиг Михаил, който се явил в образа на прекрасен и пресветъл мъж, както някога – на пророк ДаниилДан. 10 гл.. Блаженият Архип, като не можел да издържи силата на неговия блясък, от страх паднал на земята.

А архангелът му казал:

– Не бой се, стани! Приближи се тук до мен и ще видиш как ще се яви силата Божия над тези води.

Блаженият Архип станал и като се приближил със страх до предводителя на небесните сили, застанал по негово нареждане от лявата страна. Тогава той видял огнен стълб, който се издигал от земята до небето. А когато водата била вече съвсем близо, архистратигът вдигнал дясната си ръка и като изобразил кръстния знак над повърхността на водата, казал:

– Спри там!

И веднага водите се върнали назад. Така се изпълнили пророческите слова: “Видяха Те, Боже, водите… и се уплашиха”Пс. 76:17.. Реките застанали като каменна стена и се издигнали нагоре, подобно на висока планина. След това архистратигът се обърнал към храма, ударил с жезъла си върху огромния камък, стоящ до олтара, и начертал върху него кръстния знак. На мига се чул страшен гръм, земята се разтресла и камъкът се разделил на две, а в него се образувал огромен пролом. Тогава архангел Михаил произнесъл следните думи:

– Да бъде унищожена тук всяка противна сила и да получават избавление от всяко зло всички, които идват тук с вяра!

След като изрекъл това, той заповядал на Архип да премине от дясната страна. Когато преподобният застанал там, свети Михаил гръмогласно заповядал на водите:

– Влезте в този пролом!

И веднага водите шумно потекли в образуваното от камъка корито и оттогава започнали да текат по този път – през камъка. Враговете, които стояли от лявата страна и очаквали да видят потопяването на светия храм, окаменели от страх. След като по този начин запазил своя храм и преподобния Архип от водите, свети архистратиг Михаил възлязъл на небето, а блаженият благодарял на Бога за това преславно чудо и прославял великия закрилник – архистратиг Михаил, заради неговото непобедимо застъпничество. От това време постановили да се празнува този ден, в който ангелът извършил чудото. Преподобният Архип преживял много години на това място, усърдно служейки на Бога и починал в мир, в 70-ата година от рождението си. Вярващите го погребали на същото място, което поради описаното чудо било наречено “Хони”, тоест потапянеΧώνας – отвор, впадина., защото там водите се излели в каменната пукнатина.


Страдание на свети мъченик Евдоксий

Свети Евдоксий живял през царуването на Диоклетиан, жестокия гонител на Църквата Божия. Този император издал нечестива заповед, която забранявала в неговата империя да се отдава поклонение на Единия истинен Бог и изисквала честта, подобаваща на Бога, да се въздава на немите бездушни идоли. След огласяването на тази заповед мнозина от вярващите избягали в пустините и планините, като предпочитали да живеят там със зверовете, отколкото - в градовете, заедно с беззаконните човеци. Също така и много видни и знатни хора оставяли своите длъжности и жилища и се криели в пустинни места. Един от тях бил и военачалникът Евдоксий, който бил верен раб на Иисуса Христа. Той оставил своята длъжност и се скрил от нечестивите заедно със жена си и децата си, за да избегне царския гняв. Междувременно навсякъде го издирвали войници, които били изпратени от управителя на Мелитина, пред когото свети Евдоксий бил оклеветен. Войниците дошли до пустинното място и срещнали свети Евдоксий, който бил облечен в бедна дреха. Запитали го дали знае къде се крие военачалникът Евдоксий.

Светият като разбрал, че го търсят, за да го предадат на мъчения, им казал:

- Елате с мен в дома ми, вкусете от моя хляб и си починете от пътя; а после ще ви покажа Евдоксий, защото зная къде се крие той, заедно с домашните си.

Войниците се съгласили и тръгнали към жилището на светия мъченик.

Светият ги приел и добре ги нагостил, а после им открил, че той самият е човекът, когото търсят.

Войниците, удивени от тази постъпка на светията отговорили:

- Заради твоето благодеяние, няма да те заловим; а на този, който ни изпрати, ще кажем, че дълго сме те търсили, но не сме те открили. А пък ти се скрий, за да не те познае някой друг и да не те издаде.

Войниците се готвели вече да си тръгват, но свети Евдоксий ги задържал, като им казал:

- Почакайте ме, братя, и аз ще дойда с вас. Не ми подобава на мен да се крия повече, защото Сам Бог ме зове на мъченически подвиг, та да стана изповедник и да свидетелствам за Неговото свято име. А ако Бог искаше да не бъда открит, то вие не само нямаше да ме срещнете на пътя, но даже и не биха ви изпратили да ме търсите и аз не бих попаднал на вас. Всичко, което се случи е знак на Божията блага воля аз да пострадам за Него, дори - до проливане на кръвта си.

След това извикал при себе си съпругата си Василиса, децата си и близките и приятелите си и им казал:

- Имаше време, когато се криех, а сега е време да се открия и доброволно да се предам в ръцете на мъчителите, заради Иисуса Христа, Който Сам предаде Себе Си на страдания заради нас. И ето - аз отивам; и както пожелае моят Господ, така и ще устрои за мене и ще ми помогне, а вас оставям под Неговата закрила!

После светият дал различни разпореждания на домашните си, наставил децата и слугите си, като ги поучил как да живеят добродетелно без него - в страх и любов към Бога, а на съпругата си завещал да не плаче и да не страда, когато чуе за неговата смърт, а да прекара тоя ден в голяма радост и веселие, благодарейки на Бога, задето е сподобил Своя раб с мъченически венец.

След като се простил с домашните си и се облякъл в подобаваща на неговия сан дреха, и взел оръжието си и воинския си пояс, както подобавало на един военачалник, светият напуснал своя дом, жена си и децата си, слугите, приятелите си и цялото си богатство, изоставяйки всичко заради любовта към своя Господ.

Трогателна била тази раздяла, при която жената се лишавала от мъжа си, децата - от своя баща, приятелите - от своя любим другар! Всички плачели горчиво, докато се прощавали с него, защото знаели, че той вече няма да се върне при тях. Само едно ги утешавало в тяхната печал - това, че Евдоксий отивал, за да пострада за Христа, да стане победоносен мъченик и с мъченически венец да предстане пред Христа, своя Господ.

След това блаженият Евдоксий тръгнал на път заедно с войниците, а съпругата му Василиса ги следвала отдалече, защото желаела да види неговите страдания. Придружавали я и двама любими приятели на Евдоксий - Зинон и Макарий, за които също бил приготвен мъченически венец от Господа.

Когато довели блажения Евдоксий при управителя, последният благосклонно го приветствал и му казал:

- Ние те извикахме, за да изпълниш царската заповед и да принесеш жертви на боговете, на които подобава поклонение; а повече от всичко - на бащата на всички богове, великия Зевс, и на слънцеподобния Аполон и на славната богиня Артемида.

Свети Евдоксий отговорил:

- Аз знам, че трябва да се принася жертва на Единия, в Три Лица прославян, Бог, Който сътвори света и му дарява живот и спасение! На Него и ще принеса хвалебна жертва, а не на тия, които ти наричаш богове, когато те са дърво и камък и по нищо не се отличават от която и да е бездушна вещ.

Управителят отново се обърнал към светия:

- Аз ти заповядвам да въздадеш подобаваща чест на боговете! А ти, както виждам, не само боговете презираш, но и самия цар считаш за нищо. Чух, че ти въвеждаш някаква си нова вяра и че мнозина прелъстяваш с нея.

Като казал това, управителят погледнал към множеството стоящи наоколо войници и с гняв извикал:

- Всеки, който не изпълни царската заповед, ще бъде лишен от воинската си одежда, като недостоен да я носи. И нека той да знае, че от него ще бъде отнета и честта на воинското звание.

Така говорел беззаконният управител, желаейки да посрами свети Евдоксий, защото се надявал, че не ще се намери още някой, който да се възпротиви на царската заповед и че Евдоксий ще остане сам в непокорството си. Управителят мислел, че тогава той поради срам ще се подчини на царската повеля, за да не се лиши от честта на своето звание. Но вместо да стане това, мъчителят сам бил посрамен. Още докато той говорел, свети Евдоксий снел от себе си пояса - отличителен знак на началническия му сан - и го хвърлил в лицето на управителя. Като видели това, много войници, хиляда сто и четири на брой, които били тайни християни, се разгорели от ревност по Бога и направили същото като своя началник Евдоксий. Те снели от себе си знаците на военното звание и ги хвърлили пред управителя, бидейки готови да се лишат и от самото си тяло и да положат душите си за името на Мисуса Христа.

Мъчителят изпаднал в смущение от неочакваното разкриване на такова множество изповедници на Христа и като прекратил разпитването им, веднага изпратил известие за случилото се на император Диоклетиан, с което го молел също така да му даде разпореждания как да постъпи. Царят бързо му изпратил в отговор следната заповед: да подложи началниците на жестоки изтезания, а обикновените войници да остави ненаказани.

След като получил царското нареждане, управителят седнал на съдийското място и заповядал да доведат свети Евдоксий при него, в качеството му на главен военачалник. Той отново започнал да го убеждава:

- Съветвам те, Евдоксий, остави злото си упорство и безумно противене и доброволно принеси жертва на боговете! А ако не се съгласиш, ще трябва да го направиш против волята си, след като бъдеш принуден чрез безпощадни мъчения!

При това, управителят започнал да изброява мъченията, които го очаквали: заточение, тъмница, рани; заплашвал го, че тялото му ще бъде стъргано със железа и опалвано с огън и изредил още много различни жестоки изтезания, само споменаването на които вече било способно да предизвика ужас. Но мъченикът отвърнал:

- Ти се шегуваш, управителю, като ми говориш всичко това. За мен твоите мъчения са като страшилище, с което плашат децата. Защото аз се надявам на бъдещото въздаяние, което ще получа от щедрия подвигоположник Христа. Боя се не от тоя огън, за който ти говориш, а от оня, който никога няма да угасне и от червея, който не заспива и от другите люти мъки, приготвени за тези, които се противят на истинския Бог и Го отхвърлят. А твоите мъчения в сравнение с тях са като детски играчки; и огънят, с който ме заплашваш, в сравнение с геенския огън, е като хладна вода.

- Мечът ти - продължавал светият - ще стане за мен ключ за дверите на желания край, където вместо това видимо и бързо захождащо слънце ще видя незалязващата и неугасваща светлина и вместо временните блага ще наследя вечните. Знай, че аз не ще се поклоня на вашите богове, понеже велико безумие е да се почитат като богове дърветата, камъните, златото и среброто, обработени от ръката на художника.

Като чул този отговор на светия мъченик, управителят му казал:

- За този твой безумен отговор е виновна моята снизходителност, поради която те оставих така дръзко да безчестиш боговете, царя и мен самия. И макар да мога да понеса собственото си безчестене, но не мога повече да търпя да бъдат хулени боговете и царят.

След това управителят заповядал да вържат ръцете и краката на светеца и безмилостно да го бият с жилави ремъци, а после - да го повесят и да стържат тялото му с остри железни оръдия. След като го изтезавали така, хвърлили светия мъченик в тъмницата.

След няколко дена отново го извели на разпит, на който светият се показал също толкова непоколебим във вярата си, както бил и преди това. Той стоял като несъкрушим стълб и непристъпен град пред мъчителя. Затова последният заповядал да бият мъченика с железни пръти по шията и да извадят от ставите всичките му членове. Това мъчение било по-жестоко и от смъртно наказание. Накрая мъчителят осъдил свети Евдоксий на посичане с меч.

Докато го водели към мястото за изпълнението на присъдата, светият мъченик се молел така:

- Боже! Ти, Който благосклонно погледна към жертвите на Авел и Авраам и милостиво прие дълготърпението на множеството мъченици! Погледни сега с Твоето милостиво око и към моята жертва и не отхвърляй моята кръв, която аз с душевна топлота и с любещо сърце Ти принасям!

Молейки се така, светият забелязал в тълпата своята съпруга, която с плач вървяла след него. Той я попитал дали всичко е направено така, както той преди бил заповядал и й наредил да вземе тялото му след смъртта му и да го погребе в мястото, наричано „Амимна". После отново й дал наставление да не плаче за неговата смърт, но да почете тоя ден, като се облече в светла дреха и се украси със скъпоценности.

След това свети Евдоксий видял своя приятел Зинон, който също плачел за него, и му казал:

- Възлюбени Зиноне, не плачи! Бог, Комуто служим, няма да ни раздели! Ние като в една лодка ще отплаваме заедно във вечния живот!

Тези думи така силно подействали на Зинон, че той високо възкликнал:

- И аз съм християнин! И аз изповядвам Христа и искам да умра за Него!

Незабавно той бил хванат от нечестивите слуги и за него било доложено на управителя. Последният заповядал и него да посекат с меч, заедно с Евдоксий. Когато ги довели на мястото на наказанието, най-напред посекли Зинон, докато в това време свети Евдоксий се молел за него. Така, след като изпратил преди себе си своя приятел на небето, светият преклонил главата си под меча и приел блажена мъченическа кончина.

Заедно с тях били посечени и други мъченици, които с дръзновение изповядали Христа. Телата им били захвърлени, без да бъдат погребани. Но Василиса, съпругата на свети Евдоксий, взела неговото тяло, без да се бои, и с чест го погребала на посоченото от него място.

За тази своя постъпка тя била заловена и доведена при управителя. Пред него тя ясно изповядала Бога и се надсмяла над идолите и техните почитатели, като желаела по пътя на мъченията по-скоро да последва мъжа си при Господа.

Но мъчителят й казал:

- Зная, че ти желаеш да последваш мъжа си, за да имаш похвала от галилеяните (тоест християните). Но дори ти и да заслужаваш смърт, аз няма да те умъртвя!

Василиса отговорила на това:

- Моят Господ Иисус Христос вижда желанието ми и ще го приеме като вече извършено дело. Дори и да не ме подложиш на мъки, аз пак не ще се лиша от блаженството, което ще получа заедно с моя мъж у Господа Бога.

Щом чул думите й, управителят я прогонил. А след седем дена й се явил на сън свети Евдоксий и й казал:

- Кажи на нашия приятел и домоуправител Макарий да се яви пред съдилището и да последва нашия пример. Ние го очакваме!

Веднага щом Василиса разказала на Макарий видението си, той начаса отишъл при управителя и се обявил за християнин и ученик на Евдоксий. Като го видял и като чул смелото му изповедание, управителят заповядал да му отсекат главата.

Така и Макарий, следвайки Евдоксий и Зинон, отишъл при добрия подвигоположник Христа, нашия Господ. Угодила Му и Василиса, която докрай останала в истинната вяра и която предстанала в сонма на светиите пред престола на Божията слава, прославяйки Отца и Сина и Светия Дух, во веки. Амин.

 

Память священномученика Кирилла, епископа Гортинского


Сей блаженный Кирилл жил в царствование императора Максимиана, при игемоне (правителе) Агриппине. Украшенный всеми добродетелями, прожил он всего девяносто пять лет. Однажды отправился он, в сопровождении двух своих слуг, Феофана и Феоктириста, в один монастырь. По дороге туда он увидел, как язычники приносили в жертву идолам волов и овец; вздохнул он о таком безумии и обличил идолопоклонников. За это они схватили его и посадили в темницу. Когда святой Кирилл в полночь молился здесь Богу, то услышал такой небесный голос: «Кирилл, иди в Рим!» На следующее утро двери темницы оказались открытыми, а все идолы вокруг лежали разбитыми. Св. Кирилл дошел до монастыря и здесь увидел в видении преподобного Филоксена, который сказал ему: «Ты получишь два венца, – один святительский, а другой мученический». Затем святой пошел в Рим и здесь утвердил верующих своею проповедью. Когда началось гонение, он вознамерился идти в Иерусалим. По дороге туда, на острове Малеоне, явился ему муж в белых одеждах и повелел ему не миновать острова Крита, что он и исполнил. В городе Критском Гортине его поставили епископам; ему было тогда шестьдесят лет от роду. Когда снова началось гонение на христиан, святителя повели на суд к игемону (правителю), который стал уговаривать его отречься от Христа, и так как св. исповедник не захотел склониться на его увещания, то осужден был на усечение мечом. Тогда ложили в уста его конские удила и, посадивши на повозку (так как он не мог от старости ходить), повезли его. Когда довезли его до места, называемого Ракса, с неба послышался голос: «Доселе!» Повозка остановилась, и святому усечена была глава.

Житие преподобного Давида


Святой и преподобный Давид был прежде разбойником и, живя в пустыне Ермопольской5628, причинял много зла, многих убивал и был так злобен и жесток, как никто другой. Под своим начальством он имел человек более тридцати, разбойничавших вместе с ним. Однажды, сидя с ними на горе, раздумался он о своей жизни и вспомнив, сколько зол и бедствий причинил он людям, весьма убоялся Бога. Оставив всех бывших с ним разбойников, он пошел в монастырь.
Когда Давид постучался в ворота, вышел привратник и сказал ему:
– Чего ты хочешь?
Давид ответил:
– Хочу быть черноризцем.
Привратник пошел и поведал о нем игумену. Игумен вышел к нему, но видя, что он человек старый, сказал:
– Не можешь ты быть здесь, потому что братия много трудятся и живут великом воздержании; ты же иного нрава и заповедей монастырских не можешь исполнить.
Давид продолжал умолять принять его в монастырь.
– Всё, – что прикажете мне, сделаю, – говорил он, – только примите меня.
Игумен отказывался, говоря:
– Не можешь ты жить с нами.
Тогда Давид сказал игумену:
– Знай, отче, что я – Давид, начальник разбойников; пришел же к вам для того, чтобы оплакивать грехи мои. Если же ты не захочешь принять меня, то клятвенно обещаю вам, что пойду обратно, приведу с собой своих разбойников и всех вас перебью и разорю монастырь ваш.
Услышав это, игумен принял Давида в монастырь и постриг его в иноческий чин. И начал Давид подвизаться в воздержании и обучать себя смирению. В скором времени он превзошел добродетелями прочих черноризцев в монастыре и служил всем на пользу своим житием и словом.
Однажды, когда Давид сидел в келлии, ему явился архангел Гавриил, говоря ему:
– Давид, Господь простил грехи твои, и будешь ты отныне творить чудеса.
Давид отвечал ангелу:
– Не могу поверить, что так скоро простил мне Господь грехи мои, ибо они весьма тяжки и многочисленнее песка морского.
Архангел сказал ему:
– Я – Гавриил архангел, который не пощадил и Захарию5629, когда тот не поверил словам моим, но связал язык его в наказание, чтобы он уверовал сказанному мною. Тебя ли пощажу? Итак, отныне будешь нем!
Давид поклонился и сказал ангелу:
– Когда я был разбойником, творил беззаконные дела и много проливал крови, тогда ты мне не связывал языка, не возносившего славы Богу. А теперь, когда я восхотел служить Господу и приносить Ему хвалу, ты связываешь язык мой, чтобы не произносить мне слов!
Тогда ангел сказал:
– Говори, но только тогда, когда славишь Бога и молишься Ему во время правила, а всё остальное время да будешь безмолвен!
Так наказав его, Ангел отошел от него. Давид воздал благодарение Богу о прощении согрешений своих. После сего он благодатью Божиею сотворил много чудес: слепым возвращал зрение, восставлял хромых, исцелял бесноватых. Воспевал он песнопения Богу в церкви на молитве, но никаких других слов произнести не мог. Прожив таким образом много лет всем в назидание, он преставился ко Господу5630, и ныне, предстоя Ему, немолчно молится о нас.
Молитвами его да получим и мы милость Господа. Аминь.

5628 Пустыня Ермопольская находилась в Египте и получила свое наименование от древнеегипетского города Ермополя.

5629 Здесь разумеется священник Захария, отец св. Иоанна Предтечи. См. Лк.1:11-22.

5630 Жил и скончался в VI в.

Память святых мучеников Кириака, Фавста и Авива


Сии святые мученики пострадали при императоре Декие5631, в Александрии5632, в то же гонение, во время которого замучены были св. Фабиан5633, папа римский, и св. Александр Александрийский5634. Их привели к правителю города Валерию, и они за свое твердое исповедание имени Христова и за смелое обличение идольской лести и суеты были усечены мечом. С ними убиты были еще тринадцать мучеников. Некоторые александрийские христиане взяли их мощи и благоговейно положили в своем городе, во славу истинного Бога нашего Христа.

5631 Декий – жестокий гонитель христиан; царствовал с 249 по 251 г.

5632 Александрия – знаменитый по своей образованности, политическому значению и торговле город, основанный Александром Великим в Египте около 333 г. до Р. Х.

5633 Св. Фабиан – папа римский в 236–250 гг.

5634 Св. Александр – патриарх Александрийский в 212–250 гг.

 

 

† ВИЖТЕ ОЩЕ

ЗА СЪКРАЩАВАНЕТО НА ЛИТУРГИИТЕ, ТАЙНСТВАТА И ТРЕБИТЕ В НОВОСТИЛНАТА ЦЪРКВА

ЗА ПРЕМАХВАНЕТО НА ОГЛАШЕНИЕТО

ЗАЩО БОГ НИ ИЗОСТАВИ

Какво Бог ни е завещал относно Преданието

Отстъплението от вярата наречено "нов стил" - I-ва част

Цитати от нашата книжка

Театърът на антихриста

Защо се премахва вероучението

За старостилния икуменизъм

Народе, народе...

Защо гласуването е грях пред Бога

ДИСЕКЦИЯ НА ЧОВЕКООМРАЗАТА

Против юдомасонството

ПАСТИРСКО ОКРЪЖНО ПОСЛАНИЕ ПРОТИВ МАСОНСТВОТО

КЪДЕ СЕ Е СЪХРАНИЛО ПРАВОСЛАВИЕТО

Изповедание на вярата

 ↑